№ 7
гр. Габрово, 09.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на четиринадесети
декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Велемира Д.
при участието на секретаря Весела Хр. Килифарева
като разгледа докладваното от Велемира Д. Гражданско дело №
20234200100274 по описа за 2023 година
Предявеният иск е с основание по чл.432 ал.1 от КЗ.
В исковата молба се твърди, че на 06.02.2023 година около 17:15 часа
на път ГП 1-4, км 91+000 в посока за гр. Варна, водачът на лек автомобил
„Ауди А6" с per. № Т **** ВТ Г. Д. Н., с ЕГН **********, с адрес: гр. София,
кв. Д., ул. „***" № 3 предприема маневра „изпреварване" на влекач „Ман" с
per. № ВТ *** КР, като не успява да завърши маневрата безопасно и се удря
челно в лек автомобил „Фолксваген Голф" с per. № ЕВ **** ВА, управляван
от А. М. А., с ЕГН **********, което пътно превозно средство се движи в
обратна посока, в следствие на което водачът на лек автомобил „Ауди А6" с
рег.№ Т **** ВТ се удря в предна лява част на влекач „Ман" с per. № ВТ ***
КР, управляван от И.М. И., с ЕГН **********. Настъпва ПТП, в резултат на
което са причинени телесни повреди на ищцата Ф. А., която е била пътник в
лек автомобил марка „Фолксваген Голф" с per. № ЕВ **** ВА.
Пътнотранспортното произшествие е документирано с констативен
протокол за ПТП с пострадали лица № 50/06.02.2023 година. Образувано е
досъдебно производство № ЗМ 50/2023 година по описа на ОД на МВР
Габрово, РУ Севлиево.
След настъпването на пътния инцидент ищцата е откарана в Спешно
отделение към МБАЛ „Д-р Стойчо Х." ЕООД, гр. Севлиево където след
1
направено рентгеново изследване е диагностицирана с диафизарна фрактура в
дистална трета на дясна фибула и луксация на глезенна става. Постъпила е за
лечение в „Ортопедотравматологично отделение" към МБАЛ „Д-р Стойчо Х."
ЕООД, гр. Севлиево за времето от 06.02.2023 год. до 14.02.2023 год.
При настъпилото ПТП Ф. А. получила следните травматични
увреждания: кръвонасядане на гръдния кош, предна коремна стена, лява
поясна и ингвинална област, кръвонасядания по лява гърда и гръден кош,
кръвонасядане на предна коремна стена, кръвонасядане по лява подбедрица,
охлузни рани по лява подбедрица, коляно и дясно коляно, закрито счупване
на дясна малкопищялна кост с изкълчване на дясна глезенна става, порезни и
контузии рани по лява китка.
При обсъждане на клиничното състояние на ищцата се взема решение за
оперативно лечение. На 07.02.2023 год. по латерален достъп се достига до
фрактурата на дясна фибула. Под рьографичен контрол се прави репозиция на
фрактура на дясна фибула и се фиксира с тубуларна плака с 12 отвора и
винтове с размер 1 бр. х 1.6 мм; 2 бр. х 1.8 мм; 5 бр. х 2 мм и два броя
синесмален винт 5 см. Поставена й е гипсова имобилизация на дясна
подбедрица.
Ф. А. Апиева е изписана от болничното заведение с окончателна
диагноза „Счупвания на други части на подбедрицата, закрито, изкълчване на
глезенната става". В същия ден /14.02.2023 год./ постъпва за втори път за
лечение и наблюдение в „Ортопедотравматологично отделение" към МБАЛ
„Д-р Стойчо Х." ЕООД, гр. Севлиево за долекуване за времето от 14.02.2023
год. до 24.02.2023 год. Изписана е от болничното заведение с окончателна
диагноза „Реконвалесценция след хирургична намеса, счупвания на други
части на подбедрицата, закрито, изкълчване на глезенната става".
На 06.04.2023 год. ищцата постъпва за трети път за лечение и
наблюдение в „Ортопедотравматологично отделение" към МБАЛ „Д-р
Стойчо Х." ЕООД, гр. Севлиево за отстраняване на пластинка и друго
вътрешно фиксиращо устройство след зарастване на счупването. На
06.04.2023 год. се прави оперативен достъп по стария оперативен цикатракс.
Достига се до метална остесинтеза и се премахват 2 броя синтесмален винт.
Изписана е от болничното заведение на 10.04.2023 год.
Описаните травматични увреждания са причинили на ищцата трайно
2
затруднение в движението на десен долен крайник; разстройство на здравето,
неопасно за живота, съпроводено с болка и страдание по време на
възстановително оздравителния процес. И към настоящият момент тя не е
възстановена напълно.
Наред с физическите травми Ф. А. А. преживяла и душевни такива.
Почувствала основателен страх за живота си. От ужаса, който е изпитала не
може да се отърве и до днес. Често сънувала кошмари и до момента избягва
да се вози в лек автомобил, за да не бъде ударена отново. Не може да спи,
често си припомня за случилото се и изпитва постоянна тревога.
Във връзка с лечението си, което е в пряка причинно-следствена връзка
с виновно допуснатото ПТП и причинените й травми, ищцата е направила
разноски за закупуване на имплант, медицински консумативи, лекарства,
такса престой в болнично заведение и съдебномедицинско удостоверение в
общ размер на 888.00 лева.
За така описаните и претърпени от А. увреждания на физическото и
психическото здраве, представляващи неимуществени вреди, същата счита,
че следва да бъде обезщетена от застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност" на автомобилистите на виновния за причиненото ПТП водач на
лек автомобил „Ауди А6" с per. № Т **** ВТ, а именно ответника -
Застрахователна компания „ЛЕВ ИНС" АД, която е издала застрахователна
полица № BG/22/122002043496, валидна от 01.08.2022 год. до 31.07.2023 год.
Въз основа на изложеното на 15.03.2023 година Ф. А. депозирала до
ответника претенция за изплащане на обезщетение за претърпени
имуществени и неимуществени вреди с посочване на банкова сметка, с което
са спазени изискванията на чл. 380, ал. 1 от КЗ. Ответното дружество е завело
щета № 0000-1000-03-23 7210/15.03.2023 год.
Към датата на завеждане на исковата претенция ответното дружество не
е изплатило обезщетение, въпреки че са изминали повече от три месеца от
момента на депозирането на претенцията и независимо, че в Кодекса за
застраховането ясно е предвидено задължението на застрахователя да
определи и изплати или мотивирано да откаже изплащането на
застрахователно обезщетение. С противоречащото на закона поведение,
ответникът формално признава основанието ищцата да претендира дължимо
застрахователно обезщетение, като остава спорен само размерът на
3
обезщетението, което следва да бъде определено от съда.
С оглед на гореизложеното се прави искане съдът да постанови
решение, с което да осъди ответната „Застрахователна компания Лев Инс” АД
да заплати на ищцата А. сумата от 60 000 (шестдесет хиляди) лева,
представляваща обезщетение за претърпени и търпени понастоящем от нея
неимуществени вреди - болки и страдания в резултат на ПТП от 06.02.2023
год., причинено от виновния водач на лек автомобил „Ауди А6" с рег.№ Т
**** ВТ, Г. Д. Н., с ЕГН **********, който риск е покрит със застраховка
„Гражданска отговорност" на автомобилистите, сключена със
Застрахователна компания „ЛЕВ ИНС" АД, която е издала застрахователна
полица № BG/22/122002043496, валидна от 01.08.2022 год. до 31.07.2023 год.,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 15.03.2023 год. -
датата на предявяване на претенцията до окончателното изплащане на
задължението, както и сумата от 888.00 /осемстотин осемдесет и осем/ лева -
представляваща обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 15.03.2023 год. – датата на предявяване на
претенцията до окончателното изплащане на задължението.
Претендира се и за присъждане на направените по делото съдебни и
деловодни разноски. Тъй като процесуалното представителство е
осъществено при условията на чл.38 ал.2 от ЗА , се прави искане съдът да
определи адвокатско възнаграждение на повереника на ищцата съобразно
Наредба №1 за минималните адвокатски възнаграждения и да осъди
ответното дружество да го заплати.
В законния срок е постъпил отговор ответника от ЗД „ЛЕВ ИНС" АД,
който оспорва изцяло предявения иск по чл. 432 ал.1 от КЗ.
Оспорва твърденията в исковата молба, че процесното произшествие е
настъпило в резултат от действията на водача Г. Н. при управлението на лек
автомобил „Ауди А6" с per. № Т **** ВТ. Оспорва твърденията за механизъм
на процесното произшествие, така както същият е описан в исковата молба,
както и че същият се е осъществил поради нарушение на правилата за
движение от страна на водача Н.. Твърди, че причина за транспортния
инцидент са нарушения на водача на лек автомобил „Фолксваген Голф" с per.
№ ЕВ **** ВА, който по време на пътния инцидент се е движел със скорост
несъобразена с метереологичните условия и интензитента на движение, в
4
нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП.
Оспорва твърденията, че поради осъществяване на пътно - транспортно
произшествие от 06.02.2023г., за Ф. А. са настъпили описаните в исковата
молба телесни травми и здравословни състояния, както и че на ищцата са
причинени следните увреждания: кръвонасядане на гръдния кош, предна
коремна стена, лява поясна и ингвинална област, кръвонасядания на предна
коремна стена и кръвонасядания по лява гърда и гръден кош. Твърди
изключителен принос на пострадалата за настъпване на тези травми поради
неизползване на обезопасителен колан.
Оспорва твърденията, че ищцата все още не се е възстановила, както и
че е преживяла психично страдание/заболяване, което да се намира в
причинна връзка с механизма на произшествието или в причинна връзка с
телесна травма, настъпила поради същото.
Ответникът счита, че размерът на предявения по чл. 432, ал. 1 от
Кодекса за застраховането иск за неимуществени вреди е изключително
завишен, недължим и заявен в противоречие с принципа за справедливост,
прогласен в чл. 52 от ЗЗД.
Поддържа, че претенцията не съответства на обективните критерии,
включващи се в понятието „справедливост”. На самостоятелно основание
твърди, че исковата сума, претендирана за обезвреда на неимуществени вреди
е недължима и поради съпричиняване на ищцата за настъпване на сочения
вредоносен резултат, поради което следва да бъде приложена разпоредбата на
чл. 51, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите.
Оспорва изцяло иска за присъждане на лихва по претенцията за
неимуществени вреди - като неоснователен, по съображенията за
неоснователност на главния иск.
Ответникът оспорва изцяло и предявената искова претенция за
имуществени вреди - по основание и по размер както и твърденията, че за
ищцата са възникнали имуществени вреди, изразяващи се в описаните в
исковата молба разходи и възлизащи в размер на исковата сума.
По отношение на претенцията за имуществени вреди се поддържат
възраженията за съпричиняване от страна на ищцата, заявени по повод
претецията за неимуществени вреди и въз основа на изложените вече доводи.
5
Оспорва се и претенцията за присъждане на законна лихва върху
сумата, претенцирана като имуществени вреди, по същите съображения като
тези, заявени по отношение на предявения спрямо претенцията за
неимуществени вреди акцесорен иск.
Прави се възражение срещу искането за присъждане в полза на ищцата,
на направени по делото разноски, по аргумент от заявеното искане за
освобождаване от заплащане на държавна такса и разноски за водене на
производството.
Претендира се присъждане на направените от ЗК „Лев Инс" АД
разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност прие за установено следното :
Между страните няма спор досежно съществуването на застрахователно
правоотношение във връзка със сключен договор за застраховка “Гражданска
отговорност на водачите на МПС” за лек автомобил „Ауди А6" с per. № Т
**** ВТ, както и относно настъпването на ПТП с този автомобил на
06.02.2023г., при което е пострадала ищцата. Последното се установява и от
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 50/06.02.2023г.
Спори се относно вината на водача на лекия автомобил „Ауди А6" Г. Н.
за настъпване на процесното ПТП, за наличието на съпричиняване на
настъпилия вредоносен резултат от страна на пострадалата ищца, както и
относно настъпването на имуществени и неимуществени вреди и размера на
дължимото за тях обезщетение.
Видно от Констативния протокол за ПТП с пострадали лица и от
свидетелските показания на Г. Д. Н. – водач на л.а. „Ауди А6" с per. № Т ****
ВТ, местопроизшествието се намира на път ГП 1-4, км 91+000 в землището
на гр. Севлиево. В момента на произшествието пътят е бил заснежен.
Свидетелката застигнала товарен автомобил, като се движила известно време
след него. Когато изкачила височината след гр. Севлиево в посока В.
Търново, приложението „Уейз” показало, че наближава прав пътен участък,
където товарният автомобил може да бъде изпреварен. След като се уверила,
че маневрата е позволена свидетелката изнесла автомобила в ляво, за да види
има ли насрещно движение. Установила, че срещу нея се движи друг
автомобил, който обаче е на достатъчно голямо разстояние и изпреварването
6
е възможно, така че започнала маневрата. Когато достигнала някъде около
средата на камиона автомобилът й пробуксувал и намалил скоростта си.
Докато обмисляла дали да не се откаже от изпреварването и да се върне зад
товарния автомобил, колата й спряла да задържа скоростта си и свидетелката
преценила, че може безопасно да завърши предприетата маневра. Увеличила
скоростта и изпреварила камиона като се прибрала в лентата си за движение
на около 25 – 30 метра пред изпреварваното МПС. Престанала да подава газ
и автомобилът плавно започнал да намалява скоростта си, но се поднесъл и
преминал в насрещната лента за движение. Свидетелката започнала да
присветва с фаровете, за да предупреди насрещно движещия се автомобил.
Натискала спирачки и се опитвала да завие на дясно, за да се върне в лентата
си за движение. Успяла да стори това, но след секунди колата й отново
преминала в лявата лента. Спомня си само левия фар на насрещно движещия
се автомобил и настъпването на сблъсъка.
От приложените по делото протоколи за оглед на местопроизшествието
и за оглед на веществени доказателства, както и от заключението на
комплексната автотехническа и медицинска експертиза, прието от съда като
обосновано и законосъобразно и неоспорено от страните се установява
следния механизъм на настъпване на процесното ПТП :
На 06.02.2023 год. около 17.15 часа на път ГП 1-4, км 91+000 в
землището на гр. Севлиево, лек автомобил „Ауди А6" с per. № *****,
управляван от Г. Д. Н. се движи в посока от гр. София към гр. Варна,
предприема изпреварване на влекач с ремарке „Ман" с per. № ВТ*** КР
управляван от И.М. И. движещ се със скорост - 23,33м/с. = 84 км/ч., след
завършване на изпреварването се прибира в лентата си за движение, след
което загубва контрол над автомобила и движейки се със скорост от около -
28,86м/с. = 103,9 км/ч. ~ 104км/ч. навлиза в лентата за насрещно движение и
се удря в лек автомобил „Фолксваген Голф" с per. № ЕВ **** ВА, управляван
от А. М. А. движещ сс със скорост - 18,98м/с. = 68 км/ч. След удара л.а.
„Фолксваген Голф" в следствие на инерционните сили се завърта обратно на
часовниковата стрелка, напуска платното за движение и се установява както е
описано в протокола за оглед. Лекият автомобил „Ауди А6" след удара се
завърта обратно на часовниковата стрелка загубва част от кинетичната си
енергия, при което е ударен в задната си част от т.а. „Ман" с per. № ВТ*** КР
7
управляван от И.М. И., продължава въртеливото си движение и се
установява, както е описан в протокол за оглед.
ПТП протича на прав и равен пътен участък, видимостта за двамата
водачи е неограничена от препятствия, фаровете на автомобилите са били
включени. Л.а. „Ауди" е бил видим за водача на лек автомобил „ Фолксваген
Голф" от не по малко от 400 - 500м. За скоростта на движение Опасната зона
за л.а. „ Фолксваген Голф" е 60 м. За скоростта на движение Опасната зона за
л.а. „Ауди" е 117,6 м. При насрещно движещи се автомобили Опасната зона
за двата автомобила е 177,6 м. В материалите по делото няма данни за
разстоянието между двата автомобила при навлизането на л.а. „Ауди" в
лентата за насрещно движение. При липсата на реакция и от двамата водачи
разстоянието е минимално. Водачът на л.а. „Фолксваген Голф" не е имал
възможност да предотврати настъпването на ПТП.
Лекият автомобил „Фолксваген Голф" е оборудван фабрично за
предните седалки с триточкови обезопасителни колани с пиропатрон за
донатягане на колана при удар, отзад е оборудван за пътниците от ляво и от
дясно с триточкови колани, а за средния с двуточков. Пострадалата ищца се е
намирала на предна дясна седалка.
При прегледа на пострадалата Ф. А. А. са установени следните травми -
лентовидно кръвонасядане от дясното рамо към левия хълбок, обширно
кръвонасядане на корема под нивото на пъпа, масивно кръвонасядане на
лявата гърда, на левия хълбок и лява поясна област, кръвонасядане по предно-
вътрешната част на лявата подбедрица, порезни и охлузни рани на гърба на
лявата китка и пръстите, дълбоки охлузвания на коленете и лявата
подбедрица; изкълчване на дясната глезенна става, счупване в долния край на
малкия пищял на дясната подбедрица (външен глезен). Проведено е
оперативно лечение чрез метална остеосинтеза.
По механизъм уврежданията отговарят да са причинени при травма
вътре в купето на автомобила, като има ясни следи от поставен предпазен
колан по предната повърхност на тялото от движението на тялото напред от
инерционните сили. Кръвонасядането в поясната област е възможно от
последователното движение на тялото при ударите - в седалката. Травмите на
коленете и глезена са от удар с предните части на купето (табло и под
таблото); охлузванията и раните на ръцете са от досег с части от купето, а
8
възможно и от изваждането от автомобила след инцидента.
Счупването на малкия пищял (външен глезен) и изкълчването на
глезена, заедно и поотделно са довели до ТРАЙНО ЗАТРУДНЯВАНЕ НА
ДВИЖЕНИЕТО НА ДЕСНИЯ ДОЛЕН КРАЙНИК, за срок над един месец.
Останалите увреждания са довели до временно разстройство на здравето,
неопасно за живота (разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и
чл.129 от НК).
По отношение на изкълчването на глезена, възстановителният период е
около 1,5 месеца. Счупването, наложило оперативно лечение, е с дълъг
период на лечение и възстановяване, който към момента на изготвяне на
експертизата все още не е приключил. Непосредственият период на
обездвижване на крайника е около 3 месеца, след който движението е
ограничено, до момента. Проведена е втора операция за отстраняване на част
от металните елементи. Предстои допълнителна, трета операция за
премахване на останалите части от металната остеосинтеза. Външните
увреждания (охлузвани, рани и кръвонасядания), са с възстановителен период
до около месец след травмите, като подкожните уплътнения, установени към
момента, са резултат от подкожни хематоми, в процес на организация. Могат
да персистират с години след травма.
От показанията на дъщерята на ищцата М. СА., която е полагала
непосредствени грижи за майка си по време на болничния престой и
впоследствие, се установява, че на 06.02.2023г. вечерта Ф. А. й се обадила по
телефона за да й съобщи, че с баща й са катастрофирали като той е починал
на място. СА. и съпругът й незабавно се отправили към болницата в гр.
Севлиево, където видели ищцата за пръв път след произшествието. Била на
носилка в Спешна помощ. По лицето й имало синини и кръв, кракът й бил
счупен – направо висял. Не била адекватна. От болки ревяла, охкала и
пъшкала. Били й направени изследвания, след което я настанили в болнична
стая. Там я съблекли и свидетелката видяла, че тялото й е в синини – по
дясната част на тялото, гърдата, корема. На следващия ден ищцата била
оперирана като й бил поставен имплант. Останала в болницата един месец,
през който свидетелката била неотлъчно с нея.
От показанията на А.С. – зет на ищцата се установява, че в този период
тя изпитвала много силни болки. Около седмица изобщо не можела да се
9
обръща в леглото. Била обгрижвана от дъщеря сина легло.
След изписването й, СА. продължила да се грижи за майка си вкъщи
още един месец, тъй като тя постоянно била на легло. Можела единствено да
сяда с чужда помощ. До втората операция на крака, когато били премахнати
част от винтовете, ищцата била изцяло зависима от грижите на дъщеря си за
личен тоалет, къпане, готвене. Едва след втората операция А. започнала да се
придвижва сама в дома си – първоначално с проходилка, в последствие с
патерица.
От показанията на свидетелката СА. и на съпруга й А.С. се установява,
че след процесното ПТП психическото състояние на ищцата А. силно се е
влошило. Тя често плачела, не можела да спи, станала избухлива, не била
добре с нервите. Освен това продължавала да изпитва болки в крака, не
можела да стои права по- продължително време, защото отичал.
Последното се установява и от заключението на комплексната
автотехническа и медицинска експертиза, където е отразено, че при прегледа
на ищцата, извършен от вещото лице д - р К. на 06.12.2023 г., ищцата Ф. А.
А. се предвижва с помощта на бастун, със затруднение при стъпване на
десния крак. Съобщила е, че след инцидента е претърпяла две операции -
първичната, както и втора операция за премахване на винтове. Планирана е
трета операция, след контролен преглед през януари 2024 г., за премахване на
имплантите. Приемала е един месец Калцикинон. Сега приема отново, за
подобряване на състоянието на костното зарастване. След първата операция е
била вкъщи, придвижвала се е с проходилка до тоалетната, до втората
операция. След втората операция е била с проходилка за 2 седмици, след това
- с бастунче. След втората операция е посещавала 10 дни физиотерапия, с
чужда помощ. Изпитва болки и сега - в областта на имплантите на десния
глезен. Движението в дясното коляно е добре, но в глезена - силно
ограничено и все още болезнено, не може да стъпва поради поява на болка.
Изпитва тревожност, има нарушение на съня. От прегледа - има подкожни
уплътнения (на мястото па подкожни хематоми от травмите) — едно на
лявото рамо горно-латерално, с размери около Зсм и още едно, в горния
квадрант на лявата гърда, с подобни размери. Десният глезен е оточен,
външно-странично над него има голям надлъжен линеен белег с бледоморав
до розов цвят.
10
От заключението на съдебно – психологичната експертиза, прието от
съда като обосновано и законосъобразно и неоспорено от страните се
установява, че настъпило ПТП представлява психотравмиращото събитие,
което е породило у ищцата А. тежка стресова реакция и много съществена
житейска промяна, водещи до настъпването на продължителни неприятни
обстоятелства за лицето и значителни адаптивни затруднения. Резултатите от
изследването на Ф. А. са показателни за изразено невротично състояние с
депресивен облик. В съдържанието на мисленето се открояват натрапливи
мисловни преработки и страхови асоциации, изводими от преживяната
автомобилна катастрофа. Ищцата споделя мисли за безперспективност,
безнадеждност, отчаяние - признаци, издаващи стаена суицидна нагласа.
Изпитва тревожни опасения за здравето и изхода от предстоящата поредна
операция на увредения й крак. Съобщава оплаквания от персистиращо
безсъние, кратък, разкъсан и непълноценно отморяващ сън, усещане за
намалена трудоспособност, отпадналост, безсилие, бърза уморяемост,
затруднено справяне със задачите на ежедневието.
Психологичното изследване на А. според заключението на
експертизата, очертава състояние, удовлетворяващо описателните критерии
на диагностичната категория "Реакция на тежък стрес и разстройства в
адаптацията” /код по МКБ-Х : ф.43.2/. Индивидуалното предразположение на
”
личността на ищцата е "благоприятстваща предпоставка за неговото
разгръщане. Разстройството не би възникнало без наличието на отключващо
стресогенно събитие. Към момента негативните психоемоционални ефекти
вследствие преживяното ПТП не са дезактуализирани. Ф. А. е в нестабилно
психическо състояние, което не изисква спешна медицинска интервенция, но
оказването на професионална психологична помощ е силно препоръчително,
поради съмнение за потенциален риск от суицидни действия.
При така установените фактически обстоятелства съдът намира от
правна страна, че е доказано по безспорен начин виновното и противоправно
поведение на водача на л.а. „Ауди А6" с per. № ***** - Г. Д. Н., която в
нарушение на чл.42 ал. 2 т.3 от ЗДвП е предприела изпреварване без да се
убеди, че като се движи с безопасна скорост при конкретните пътни условия
може да извърши изпреварването за кратко време и управлявайки автомобила
си с превишена скорост– 103.9 км/ч, при разрешени 90 км/ч извън населено
11
място, е изгубила контрол върху него, и е станала причина за настъпилото
ПТП, при което е пострадала ищцата.
По делото не се събраха доказателства, в подкрепа на твърдяното от
ответника съпричиняване на настъпилия противоправен резултат от страна на
ищцата Ф. А.. Напротив от заключението на комплексната съдебно
техническа и медицинска експертиза се установи, че лекият автомобил
„Фолксваген Голф" с per. № ЕВ **** ВА, в който ищцата е била пътник на
предна дясна седалка се е движил с позволена скорост от 68 км/ч, а самата
ищца е била с поставен предпазен колан. Водачът на л.а. „Фолксваген Голф"
не е имал възможност да предотврати настъпването на ПТП.
От събраните доказателства – съдебно медицинска експертиза, писмени
и гласни доказателства по безспорен начин се установиха получените от
ищцата телесни увреждания и последвалото посттравматично стресово
разстройство, както и направените разходи за лечение на получените травми.
Последните са в размер на 888.00 лева и се установяват от приложените към
исковата молба Съдебномедицинско удостоверение № Г-15/13.03.2023 год.,
издадено. от д-р Н. В.Г. - специалист по съдебна медицина и деонтология,
ведно с касов бон /заверен препис/; Фактура № **********/10.02.2023 год.,
издадена от МБАЛ „Д-р Стойчо Х." ЕООД, гр. Севлиево /заверен препис/;
Фактура № **********/10.02.2023 год., издадена от МБАЛ „Д-р Стойчо Х."
ЕООД, гр. Севлиево /заверен препис/.
Безспорно се установи и причинната им връзка на получените
травматични увреждания и направените разходи за лечението им с
произшествието, а също и претърпените неимуществени вреди.
При определяне размера на дължимото обезщетение за претърпените от
ищцата неимуществени вреди, по правилата на чл. 52 от ЗЗД, съдът взема
предвид възрастта на ищцата, продължителността на възстановителния
период, който още не е приключил, характера на причинените телесни
увреждания – две средни телесни повреди и множество леки телесни повреди,
интензитета на изпитваните болки и тяхната продължителност, периода на
снижаване на комфорта на живот на ищцата.
Видно от заключението на приетата по делото комплексна
автотехническа и медицинска експертиза 10 месеца след настъпване на ПТП
ищцата все още изпитва болки при движение, като е претърпяла две операции
12
на десния глезен и й предстои трета за окончателно премахване на
остеосинтезата, глезенът й е оточен, а болките я принуждават да ползва
бастун при предвижване. От свидетелските показания се установява, че
непосредствено след произшествието болките, които е изпитвала ищцата са
били изключително силни и това е направило невъзможно дори обръщането й
в болничното легло като е наложило тоалетът й да се извършва на легло.
Болничното лечение на ищцата след произшествието е продължило 18 дни,
като след изписването й тя е било изцяло зависима от грижите на дъщеря си в
продължение на още около месец и продължава да разчита на нейната помощ
и понастоящем за обичайни битови дейности, които преди е извършвала сама
– почистване на дома, пазаруване, придвижване извън дома и др.
Освен това в резултат на произшествието А. е преживяла
посттравмотично стресово разстройство и дори към настоящия момент
негативните психоемоционални ефекти вследствие преживяното ПТП не са
дезактуализирани. Ф. А. е в нестабилно психическо състояние, при което по
мнение на вещото лице макар да не се изисква спешна медицинска
интервенция е силно препоръчително оказването на професионална
психологична помощ, поради съмнение за потенциален риск от суицидни
действия. По отношение на тези психически травми, съдът отчита факта, че
те в по- голяма степен са резултат от настъпилата при произшествието
внезапна смърт на съпруга на ищцата, като в тази насока показателно е
споделеното в интервюто с психолога : „Голяма мъка е това, докторе...
Имахме 43 г. брак с А., добре се разбирахме. Много ми е тежко без него
...отчаяна съм... Викам на децата „Що не умрях и аз при катастрофата' ...
Нищо хубаво не може да ми се случи на мен...”
От страна на ищцата в предвидените в КЗ срокове е предявена
застрахователна претенция за обезщетяване на претърпените в резултат на
процесното ПТП вреди, като не е спорно, че към датата на устните състезания
по нея няма произнасяне от страна на застрахователя.
Всичко изложено по- горе дава основание на съда да приеме, че
претърпените от ищцата неимуществени вреди в резултат на процесното
ПТП, в които не са включени вредите произтичащи от смъртта на съпруга й
/последните не са претендирани с исковата молба/, следва да бъдат оцени на
45 000 лева, до който размер следва да бъде уважен искът по чл. 432 от КЗ. В
13
останалата част до пълния предявен размер от 60 000 лева, искът следва да
бъде отхвърлен.
В частта досежно претендираното обезщетение за имуществени вреди в
размер на 888.00 лева искът по чл. 432 ал.1 от КЗ следва да бъде уважен
изцяло.
Присъдените суми следва да бъдат заплатени от ответното
застрахователно дружества със законната лихва считано от 15.03.2023г.,
което е датата на предявяване на претенцията пред застрахователя съобразно
чл.429 ал.2 т.2 във вр. с ал.3 от КЗ.
Предвид изхода на делото ответникът „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
ДРУЖЕСТВО ЛЕВ ИНС" АД следва да бъде осъден да заплати на адвокат Ж.
Д. , при условията на чл. 38 ал.2 от ЗА и на осн. чл. 7 ал.2 т.т. 2 и 4 от
Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
адвокатско възнаграждение в размер на 4 650.00 лева по обективно
съединените искове за обезщетение за имуществени и неимуществени вреди.
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЛЕВ ИНС" АД следва да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ГОС държавна
такса в размер на 1 850.00 лева, съобразно уважената част на иска, както и
562.50 лева разноски за комплексната съдебно медицинската и
автотехническа и психологическата експертизи, т.к. ищцата е освободена от
такси и разноски.
Ищцата Ф. А. следва да заплати на ответника „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
ДРУЖЕСТВО ЛЕВ ИНС" АД съобразно отхвърлената част на иска разноски в
размер на 225.00 лева
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ”ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС ”, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. София, бул. “Симеоновско
шосе” № 67А, представлявано заедно от двама от четиримата Изпълнителни
директори М. С. М. – Г., П.В.Д., С.Н.А. и В.В.И., ДА ЗАПЛАТИ на Ф. А. А.,
14
с ЕГН ********** с адрес гр. Севлиево, ул. „******, със съдебен адрес гр.
Велико Търново, ул. ***** , чрез адвокат Ж. Д.- ХАК, сумата от 45 000 лева
/четиридесет и пет хиляди лева/, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди в резултат на ПТП настъпило на 06.02.2023г., ведно със
законната лихва, считано от 15.03.2023г. до окончателното изплащане на
сумата, на осн. чл. 432 ал. 1 от КЗ, като В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ до пълния
предявен размер от 60 000 лева ОТХВЪРЛЯ иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН
и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА ”ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС ”, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. София, бул. “Симеоновско
шосе” № 67А, представлявано заедно от двама от четиримата Изпълнителни
директори М. С. М. – Г., П.В.Д., С.Н.А. и В.В.И., ДА ЗАПЛАТИ на Ф. А. А.,
с ЕГН ********** с адрес гр. Севлиево, ул. „******, със съдебен адрес гр.
Велико Търново, ул. ***** , чрез адвокат Ж. Д.- ХАК, сумата от 888.00 лева
/осемстотин осемдесет и осем лева/, представляваща обезщетение за
имуществени вреди в резултат на ПТП настъпило на 06.02.2023г., ведно със
законната лихва, считано от 15.03.2023г. до окончателното изплащане на
сумата, на осн. чл. 432 ал. 1 от КЗ.
ОСЪЖДА ”ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС ”, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. София, бул. “Симеоновско
шосе” № 67А, представлявано заедно от двама от четиримата Изпълнителни
директори М. С. М. – Г., П.В.Д., С.Н.А. и В.В.И., ДА ЗАПЛАТИ на адвокат
Ж. Д. ДИМОВА, ЕГН **********, със съдебен адрес гр. Велико Търново, ул.
***** адвокатско възнаграждение в размер на 4 650.00 лева / четири хиляди
шестстотин и петдесет лева /, на осн. чл. 38 ал.2 от ЗА във вр. с чл. 7 ал.2 т.т.
1 и 4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
ОСЪЖДА Ф. А. А., с ЕГН ********** с адрес гр. Севлиево, ул.
„******, със съдебен адрес гр. Велико Търново, ул. ***** , чрез адвокат Ж.
Д.- ХАК ДА ЗАПЛАТИ на” ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ
ИНС”, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
“Симеоновско шосе” № 67А, представлявано заедно от двама от четиримата
Изпълнителни директори М. С. М. – Г., П.В.Д., С.Н.А. и В.В.И. направените
по делото разноски, съобразно отхвърлената част на иска в размер на 225.00
15
лева /двеста двадесет и пет лева/, на осн. чл. 78 ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА ” ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС ”, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. София, бул. “Симеоновско
шосе” № 67А, представлявано заедно от двама от четиримата Изпълнителни
директори М. С. М. – Г., П.В.Д., С.Н.А. и В.В.И., ДА ЗАПЛАТИ в полза на
бюджета на съдебната власт, по сметка на Габровски ОС държавна такса в
размер на 1 850.00 лева / хиляда осемстотин и петдесет лева /, както и 562.50
лева / петстотин шестдесет и два лева и петдесет стотинки / разноски за
експертизи, и 5.00 лева /пет лева / държавна такса в случай на служебно
издаване на изпълнителен лист за събиране на присъдените в полза на
съдебната власт суми.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Великотърновски АС в
двуседмичен срок от съобщението
Съдия при Окръжен съд – Габрово: _______________________
16