№ 35
гр. Кюстендил, 17.01.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Росица Б. Савова
Членове:Татяна Хр. Костадинова
Мария Ст. Танева
като разгледа докладваното от Татяна Хр. Костадинова Въззивно частно
гражданско дело № 20211500500512 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2, вр. с чл. 419 от ГПК.
Образувано е по частна жалба, депозирана от Т. К. ИВ. с
ЕГН********** и постоянен адрес: ***********, действаща чрез
упълномощения представител адв. КР.П.Р., , с която се обжалва
разпореждане за незабавно изпълнение на парично задължение, за което е
издадена заповед по чл. 417 от ГПК №6635/25.11.2013 г., постановено от РС –
Кюстендил по ч.гр.д.2078/2013 г.
В частната жалба е застъпено становище за незаконосъобразност на
обжалваното разпореждане. Сочи се, че Договор за банков кредит, продукт
„Бизнес револвираща линия – плюс“ с №Д0413/05.09.2007 г., изменен и
допълнен с Анекс №1/20.12.2008 г. и Анекс №2/27.03.2009 г., е сключен с ЕТ
„********“, а разпореждането, с което е уважена молбата за незабавно
изпълнение, е с длъжник физическото лице Т. К. ИВ.. В контекста на
изложеното се поддържа виждане, че обжалваното разпореждане е следвало
да бъде издадено срещу физическото лице, действащо като едноличен
търговец, тъй като имуществените кръгове на физическото лице и на
едноличния търговец, се различавали. Релевира се и възражение за наличие
на неравноправна клауза в процения договор за банков кредит, уреждаща
дължимостта на договорната лихва. Сочената неравноправност следвала от
това, че банката била запазила само за себе си правото да определя лихвения
процент и да го изменя, което водело до увеличение на базовия лихвен
процент за малки фирми /БЛПМФ/. Липсвала също така регламентация
относно това кои банкови органи можели да увеличат БЛПМФ, нито
предпоставките, при които това да се случи. Всичко това водело, според
жалбоподателя, до нищожност на сочената клауза от договора, влечаща след
себе си неопределеност на най-значителното по размер перо от сборното
задължение. Навеждат се и доводи за погасяване на процесното задължение
по давност.
1
Направено е искане за отмяна на обжалваното разпореждане.
В законоустановения срок не е подаден отговор от заявителя ТБ
„********“ АД. "
Като разгледа доказателствата по делото и съобрази становищата
на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
На 05.09.2007 г. между „********“ АД и ЕТ „********“ е сключен
Договор за банков кредит - Продукт „Бизнес револвираща линия – плюс“, по
силата на който банката е предоставила на кредитополучателя кредит във
формата на кредитна линия в размер на 60 000 лева за посрещане на
краткосрочни оборотни нужди, а кредиполучателят се е задължил да го
ползва и върне заедно с дължимите лихви при условията, уговорени с
договора. Крайният срок за погасяване на кредита е уговорен да бъде 240
месеца, считано от откриването на заемната сметка по кредита. В чл.3 от
Договора е уговорено, че дължимата от кредитополучателя годишна лихва
включва сбора от действащия базов лихвен процент – малки фирми /БЛПМФ/
за лева, обявен от Банката и договорна лихвена надбавка в размер на -1.00
/минус едни/ пункт. Уговорено е, че към датата на подписване на договора,
обявеният от Банката БЛПМФ за лева е в размер на 10.00 /десет/ процента.
Посочено е, че БЛПМФ не подлежи на договаряне и промените в него стават
задължителни за страните, считано от първото 21- во число след промяната
му.
С Анекс №1/20.12.2008 г. и Анекс №2/27.03.2009 г. към Договор за
банков кредит - Продукт „Бизнес револвираща линия – плюс“ е изменен и
допълнен процесния договор.
На 22.11.2013 г. от „********“ АД е подадено заявление за издаване на
заповед за незабавно изпълнение, въз основа на документ по чл. 417, т. 2 от
ГПК относно вземането по кредита. В обстоятелствената част на заявлението
е посочено, че с решение №61 от 01.11.2007 г. на Софийски градски съд по
ф.д.№10646/1991 г. са вписани преобразуването на „********“ АД чрез
вливането му в „***********“ АД и промяна на наименованието на
„***********“ АД, като е посочено, че настоящото фирмено наименование на
заявителя е „********“ АД. Посочено е, че процесният договор за кредит е
сключен с ЕТ „********“, като след като последното не е поискало
пререгистрация в срока по §4, ал.1 от ПЗР на ЗТР, едноличният търговец е
заличен по право, считано от 01.01.2012 г. Доколкото не съществувала
разлика в правосубектността на физическото лице, представляващо фирмата
и едноличния търговец, е поискано заповедта за изпълнение да бъде издадена
срещу длъжника Т. К. ИВ..
Към заявлението са приложени извлечение от счетоводните книги на
банката – заявител; Договор за банков кредит - Продукт „Бизнес револвираща
линия – плюс“, Анекс №1/20.12.2008 г. и Анекс №2/27.03.2009 г.
С обжалваното разпореждане №6635/25.11.2013 г. е разпоредено
незабавно изпълнение на задължението, по силата на което длъжникът Т. К.
ИВ., ЕГН ********** да заплати на ТБ „********“ АД сумите: 60 000 лева –
главница, дължима по Договор за банков кредит - Продукт „Бизнес
револвираща линия – плюс“, изменен и допълнен с Анекс №1/20.12.2008 г. и
Анекс №2/27.03.2009 г., 28 074.09 лева лихва за периода от 21.03.2010 г. до
2
20.11.2013 г.; 3945.98 лева такси, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 21.11.2013 г. до изплащане на вземането, както и
сторените по делото деловодни разноски – 1840.40 лева държавна такса,
1644.24 лева адвокатско възнаграждение и 5.49 лева разходи за куриер.
На 22.10.2021 г. процесната Заповед № 1275/25.11.2013 г. по ч. гр. д. №
2078/2013 г. на РС Кюстендил е лично връчена на длъжника Т. К. ИВ., а на
09.11.2021 г. последната е подала възражение по чл. 414 от ГПК и искане с
правно основание чл.420 ГПК пред заповедния съд.
С определение №260985/12.11.2021 г. по ч.гр.д.№2078/2013 г.
приемайки, че в процесния договор за кредит се съдържат неравноправни
клаузи, в частност липсата на точна методика за определяне на БЛПМФ,
заповедният съд е приел искането по чл.420, ал.2 ГПК за основателно и е
спрял незабавното изпълнение на Заповед №1275/25.11.2013 г. за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, издадена в
производството по ч.гр.д.№2078/2013 г. по описа на РС Кюстендил. Със
същото определение е указана на заявителя възможността в едномесечен срок
да предяви иск за установяване съществуването на процесното вземане.
При така установената фактическа обстановка се налагат следните
изводи от правна страна:
Частната жалба е депозирана в законоустановения преклузивен срок, от
легитимирано лице, срещу акт, подлежащ на обжалване, поради което същата
е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.
В производството по чл. 419 от ГПК предмет на проверка от въззивния
съд е дали документът по чл. 417, т. 2 - извлечение от счетоводни книги, е
редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане
срещу длъжника, както и дали вземането се основава на неравноправна клауза
в договор, сключен с потребител – чл. 419, ал. 3 от ГПК.
За да бъде уважена частна жалба по чл.419 ГПК е необходимо да се
докажат пороци на разпореждането, с което е била уважена молбата за
издаване на заповед за незабавно изпълнение, които да се основават на
съображения, извлечени от самия акт по чл.417 от ГПК. В случая актът по
чл.417 ГПК е извлечение от счетоводните книги на заявителя, с което се
установява задължение на жалбоподателката, произтичащо от Договор за
банков кредит - Продукт „Бизнес револвираща линия – плюс“, Анекс
№1/20.12.2008 г. и Анекс №2/27.03.2009 г. към него.
Първото възражение на жалбоподателката е, че процесната заповед за
изпълнение не е следвало да бъде издадена срещу физическото лице Т. К.
ИВ., тъй като страна по договора за кредит било ЕТ „Т.И. – Танита“.
Съдът не споделя изложения довод. Безспорно е в теорията и съдебната
практика, че физическото лице и търговското му предприятие са едно и също
лице и не следва да бъдат разделяни като различни субекти. Едноличният
търговец е търговското качество на физическото лице, с което му се дава
възможност да участва в търговския оборот. С едно и също имущество той
отговаря по задълженията, възникнали в резултат на упражняване на
търговската си дейност и по всякакви други имуществени отношения. За
задълженията възникнали от дейността на физическото лице, действащо като
ЕТ, отговорността се носи от съответното физическо лице и обратно.
3
В настоящото производство следва да бъде установено и дали вземането
се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител с оглед
нормираното в чл. 419, ал. 3 от ГПК.
Потребителската защита на кредитополучателите по договорите за
банков кредит е нормативно уредена в Закона за потребителския кредит /а за
договорите, сключени преди 05.03. 2010 г. – в отменения Закон за
потребителския кредит /ЗПК/, в Закона за кредитите за недвижими имоти на
потребители - в сила от 02.08.2016г. /ЗКНИ/, в Закона за кредитните
институции и в Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, регламентиращ
общата защита на потребителите на услуги и стоки, предоставени от търговци
и доставчици.
В §13а, т.9 ДР на ЗЗП изрично е посочено, че със ЗЗП са въведени в
националното ни законодателство разпоредбите на Директива 93/1 З/ЕИО на
Съвета относно неравноправните клаузи в потребителските договори. Във
връзка с преюдициални запитвания по приложението чл.2, б.б от Директива
93/13 е формирана практика на Съда на Европейския съюз / СЕС/.
Разпоредбата дефинира понятието „потребител като всяко физическо лице,
което в качеството си на страна по договорите, предмет на директивата,
участва поради интереси, които са извън рамките на неговата търговска или
професионална дейност“. При транспониране на директивата в националното
ни законодателство е даденото сходно определение на същото понятие в §13
от ДР на ЗЗП. Според него, потребител е всяко физическо лице, което
придобива стоки и ползва услуги, които не са предназначени за извършване
на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като
страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска
или професионална дейност. В този смисъл сравни Решение №84/20.07.2017
по дело №1934/2015 на ВКС, ТК, I т.о. Следователно от системата на
потребителска защита са изключени търговските дружества, кооперациите,
юридическите лица с нестопанска цел, едноличните търговци и физическите
лица, усвоили кредити с търговска или стопанска цел.
Доколкото в случая процесният договор за кредит, а именно Договор за
банков кредит - Продукт „Бизнес револвираща линия – плюс“ е сключен с
едноличен търговец и то за „посрещане на краткосрочни оборотни нужди“
/чл.1, ал.1 от Договора/ е неприложима потребителската защита.
Възражението за изтекла погасителна давност за процесното вземане не
е обект на разглеждане в настоящото производство, съгласно разпоредбата на
чл.419, ал.3 ГПК, очертаваща пределите на въззивната проверка. Същото се
разглежда в исковото производство по чл. 422, ал. 1 от ГПК.
Ограниченията относно обхвата на дейността на въззивния съд,
предвидени в чл.269, изр. второ ГПК, не се прилагат в производството по
частна жалба, с оглед на което съдът следва да съобрази дали са били налице
основания за издаване на разпореждане за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист за процесното вземане дори и при липса на доводи
относно нередовност на документа по чл.417, т.2 ГПК от външна страна.
За да е редовно от външна страна, извлечението от счетоводните книги
на банката следва да отговаря на изискванията на чл. 60, ал. 2, т. 1 – 3 от
Закона за кредитните институции. Представеното по делото извлечение от
4
счетоводните книги съдържа данни за кредитора, длъжника, от какво
произтича вземането – Договор за банков кредит - Продукт „Бизнес
револвираща линия – плюс“, Анекс №1/20.12.2008 г. и Анекс №2/27.03.2009 г.
към него, размерът на отпуснатата сума – 60 000 лева, крайният падеж на
договора – 12.09.2013 г. Посочено е, че първата просрочена вноска е под №28
по погасителен план с падеж 21.01.2010 г. Посочен е общият размер на
непогасената част от общия размер на дължимата сума – 92 020.07 лева, от
които главница в размер от 60 000 лева, договорна лихва в размер от 28074.09
лева и такси в размер на 3 945.98 лева. Посочено е също, че към момента на
издаване на документа има непогасени 44 вноски за главница и 42 непогасени
вноски за лихва. От посоченото е видно, че представеното по делото
извлечение от счетоводни книги, отговаряйки на всички законови изисквания,
е редовно от външна страна.
Тъй като не се установиха пороци в обжалваното разпореждане, същото
следва да бъде потвърдено като правилно.
Мотивиран от изложените съображения, Кюстендилският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №6635/25.11.2013 г., постановено от
РС – Кюстендил по ч.гр.д.2078/2013 г., с което е постановено незабавно
изпълнение на парично задължение, за което е издадена заповед
№1275/25.11.2013 г. за незабавно изпълнение на парично задължение.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5