№ 545
гр. Варна, 02.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на четвърти ноември
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Десислава Г. Жекова
при участието на секретаря Мария Д. Манолова
като разгледа докладваното от Десислава Г. Жекова Търговско дело №
20223100900326 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е от М. А. Б., ЕГН **********, гр. Варна, чрез адв. Я. Д.,
срещу ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, гр. София, иск с правно
основание чл.432, ал.1 КЗ за заплащане на сумата от 80 000 лв. /след
изменение на размера на иска чрез неговото увеличаване/, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания,
настъпили в резултат на ПТП от 09.11.2019г. по вина на водача на лек
автомобил „Опел Астра“, с рег. № ****, застрахован по застраховка
„Гражданска отговорност“ при ответното дружество, ведно със законна лихва
върху главницата, считано от депозирането на исковата молба – 27.05.2022г.
до окончателното изплащане на задължението.
В исковата молба се твърди, че на 09.11.2019г. е реализирано ПТП,
настъпило по вина на водача на лек автомобил „Опел Астра“, с рег. № ****,
който движейки се в посока с. Любен Каравелово към републикански път II-
29, губи контрол над МПС, отклонява траекторията на движение и навлиза в
лентата за насрещно движение, като удря правомерно движещия се в
противоположната посока лек автомобил „Фолксваген Кади“, с рег. № **.
Вследствие на инцидента е пострадала 57-годишната М. Б. – пасажер на
предната дясна седалка в лек автомобил „Опел Астра“, като получила
следните травматични увреждания: фрактура на петата метакарпална
(предкиткова) кост на дясната ръка с вътрешна фиксация, фрактура на
проксималната фаланга на петия пръст на дясната ръка с вътрешна фиксация,
фрактура на левия ацетабулум – задна колона и задна стена, травма на долна
част на гърба и таза, двустранна предкоренчева (прешлени Л4-Л5-С1) увреда
със смесена демиелинизационна лезия, контузия на лявата подбедрица с
разкъсно-контузна рана и травма на гръдния кош. Последвали множество
посещения при лекари, където са установени травматичните увреждания и е
1
проведено операционно и медикаментозно лечение. Сочи, че към настоящия
момент не се е възстановила напълно и твърди невъзможност за свиване на
пети пръст на дясната ръка, проявяващ се болков синдром в слабините, лявата
ТБС, както и че левият й крак е с ограничени движения, съпроводени с
накуцваща походка с помощно средство – канадка (с невъзможност за
самостоятелно придвижване) и провлачване на левия крак с невъзможност за
стоене в седнало или изправено положение за повече от 15 минути. Излага,
че травматичните увреждания са променили драстично ежедневието й и са се
отразили негативно на начина и качеството й на живот. Като следствие от
инцидента, ищцата изпитва силна уплаха и стрес, както и цялостно
емоционално и физиологическо сътресение и смущение, включително и силна
болка в дясната ръка и таза. По време на постоперативния и на цялостния
възстановителен период ищцата била изправена пред невъзможност за
функционално и пълноценно използване на горния десен крайник,
включително и към настоящия момент, което от своя страна й създава
затруднения в извършването на ежедневните й дейности, като тоалет,
обличане, обуване, хранене и др. Пълното изключване на физическата
активност на пострадалата, в съчетание с нарушенията на съня й, се отразило
негативно върху цялостния й жизнен тонус и кондиция. Сочи, че
първоначално не можела дори да мести левия си крак, още по-малко да
стъпва на него или да го сгъва, а така също и да сяда, поради което се
наложил преобладаващ постелен режим. Навежда доводи за необходимост от
чужда помощ при извършване на ежедневните й нужди. Излага, че
инцидентът и претърпените вследствие на него травматични увреждания са
оказали негативно въздействие върху психиката й – тревожност,
напрегнатост и раздразнителност. Стресът довел и до проблеми с кръвното
налягане, учестен пулс, сърцебиене и стягане в сърдечната област, вкл. и до
разстройване на нервната система. Социалните й контакти след инцидента са
ограничени, което води до изолация и затваряне в себе си, като преди
инцидента пострадалата била активна личност. Предвид влошеното си
здравословно състояние, се наложило да преустанови и учителската
професия, която упражнявала до този момент, поради което изпаднала във
финансова зависимост от съпруга си. Сочи, че по случая е образувано ДП №
360/2019г. по описа на РУП на МВР – Аксаково, което след извършване на
действия по разследването по искане на пострадалите лица е прекратено с
влязло в законна сила постановление. Излага, че към датата на инцидента
отговорността на водача на лек автомобил „Опел Астра“, с рег. № **** е
застрахована при ответника с полица № BG/02/119002533129 с период на
застрахователно покритие от 04.09.2019г. до 03.09.2020г., както и че е
предявила застрахователна претенция за изплащане на обезщетение, получена
от ответника на 21.02.2022г., по повод на която е заведена щета №
**********. Във връзка с претенцията застрахователят изискал представянето
на допълнителни документи – незадължителни за окончателното му
произнасяне, каквото към настоящия момент не е налице. Счита, че с
изтичане на законоустановения срок за окончателно произнасяне по
претенцията, ответникът е изпаднал в забава, считано от 22.05.2022г.
В срока по чл.367 ГПК, ответникът ЗД „Бул Инс“ АД е депозирал
отговор на исковата молба, с който оспорва иска по основание и размер.
2
Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
пострадалата, като навежда доводи за липса на предпазен колан. Не оспорва
наличието на валидно застрахователно правоотношение към датата на
инцидента, нито обстоятелството, че е отправена застрахователна претенция,
по която застрахователят поискал допълнителни доказателства, които не са
представени. Оспорва твърденията за виновно и противоправно поведение на
водача на лек автомобил „Опел Астра“, с рег. № ****, както и твърдението,
че ищцата е претърпяла посочените травматични увреждания, а така също
причинно-следствената им връзка с процесния инцидент. Навежда доводи за
наличието на травматични увреждания, които предхождат ПТП-то и които са
повлияли на понесените при инцидента увреждания и на възстановителния
процес. Твърди, че оздравителните процеси към настоящия момент са
напълно приключили.
В срока по чл.372, ал.1 ГПК ищецът не е упражнил правото си да
депозира допълнителна искова молба.
В първото по делото съдебно заседание ищецът навежда допълнение, че
е инициирана процедура по определяне на процент на инвалидизация
вследствие на увреждания, които е претърпяла в процесното ПТП.
Ответникът оспорва обстоятелството на тази инвалидизация да е вследствие
на процесния инцидент.
Съдът, като взе предвид събраните и проверени по делото
доказателства в тяхната съвкупност и приложимата законова уредба, прие за
установено от фактическа страна следното:
За безспорно установени и ненуждаещи се от доказване с доклада по
делото са приети следните обстоятелства: че на 09.11.2019г. е настъпило
твърдяното в исковата молба пътно-транспортно произшествие; наличие на
валидно застрахователно правоотношение към датата на ПТП по застраховка
„Гражданска отговорност“ при ответното дружество за лек автомобил „Опел
Астра“, с рег. № ****; че ищецът е предявил застрахователна претенция за
изплащане на обезщетение пред ответното дружество, която е получена от
застрахователя на 21.02.2022г. и че е образувана преписка по щета, като
ответникът не е изплатил обезщетение.
В констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 445000-
2244/10.11.2019 г., съставен от дежурен полицейски служител при ОД на РУ
Аксаково при ОД на МВР, е констатиран настъпилият между превозните
средства сблъсък, като за причина за ПТП е посочено, че поради
несъобразена скорост на л.а. „Опел Астра“, с рег. № ****, водачът е загубил
контрол над автомобила и навлязъл в платното за насрещно движение, като
ударил челно л.а. „Фолксваген Кади“, с рег. № **. По случая е образувано ДП
№360/2019г. по описа на РУ Аксаково при ОД на МВР Варна срещу Веселин
Златев – водачът на л.а. „Опел Астра“, за престъпление по чл.343а, ал.1, б.
„в", пр.1 НК - непредпазливо причиняване на средна телесна повреда при
управление на МПС на повече от едно лице. Изготвени са протокол за оглед
на ПТП и фотоалбум към него, в които са описани обективните елементи на
ПТП и находките, установени непосредствено след инцидента. Образуваното
наказателното производство е прекратено в досъдебната му фаза с
постановление от 01.03.2021 г., влязло в сила на 12.03.2021 г., на основание
3
чл.243, ал.1, т.1, вр. чл.24, ал.1, т.9 НПК - по искане на пострадалите.
Към материалите по делото са представени и приобщени доказателства
за това, че към момента на инцидента за лекия автомобил „Опел Астра“, с
рег. № **** е била валидна сключена застраховка „Гражданска отговорност"
№ BG/02/119002533129 с „Бул Инс" АД и че ищецът е отправил
застрахователна претенция до ответника, като е изпратил уведомление до
застрахователя, входирано на 21.02.2022 г.
В подкрепа на твърдяните телесни увреждания, е приложена и
приобщена медицинска документация, от която е видно, че непосредствено
след инцидента ищцата М. А. Б. е декларирала болка в китката на дясната
ръка и таза. Видно от амбулаторен лист № 003355/11.11.2019 г. й е поставена
гипсова имобилизация на дясната ръка с предложение за оперативно лечение,
констатирана е накуцваща походка поради палпаторна болка в областта на
таза и охлузна рана в областта на лявата подбедица. На 13.11.2019г. е
извършена оперативна интервенция „открито наместване на фрактура с
вътрешна фиксация – карпални и метакарпални кости в дясно“ с оглед
поставената диагноза „счупване на друга кост V-тa метакарпална кост и
проксимална фаланга на V-ти пръст , закрито в дясно“ на дясна длан.
Поставена е фиксация с 6 бр. киршнерови игли. На 10.01.2020г. с оперативна
интервенция са премахнати фиксаторите. В амбулаторни листи за прегледи
от 06.02.2020г. и 17.02.2020г. е посочено, че отокът, болката и ограничението
в движението на дясната длан, са продължили.
Съобразно амбулаторни листи, датирани през периода от 11.11.2019 г.
до 17.02.2020 г., са описани оплакванията на М. Б. относно болки в кръста в
ляво /L4-L5-S1/ и по левия крак. Поставена е основна диагноза „Увреждания
на междупрешленните дискове в поясния й диск“, а в придружаващи
заболявания и диагнози е описана „Първична коксартроза, двустранна“.
Назначена е медикаментозна терапия и физиотерапия. Извършена е магнитно-
резонансна томография на 26.03.2020 г. със заключение „Дисков бълджинг на
ниво L5-S1 с фораминална стеноза“ и компютърна томография от 02.04.2020
г. със заключение „КТ данни за фрактура на ляв ацетабулум – задна колона и
задна стена“. На 06.04.2020 е дадено мнение за оперативно лечение –
алопластика /смяна/ на лява тазобедрена става от ортопед-травмотолог. При
прегледи, осъществени от физиотерапевт /14.04.2020г.-12.02.2020г./ е
констатирана анталгична походка с едно помощно средство и болезнена и
ограничена биомеханика в лява ТБС. На 13.07.2020г. със същите оплаквания
М. Б. е насочена за лечение в болница за рехабилитация, поради недостатъчен
терапевтичен ефект от проведеното физиолечение в амбулаторни условия.
Видно от епикризата, за периода 14.07.2020г. – 21.07.2020 г. е била приета в
Клиника по физикална рехабилтационна медицина при УМБАЛ „Св.
Марина“ ЕАД – гр. Варна за провеждане на рехабилитационни процедури.
Видно от амбулаторни листи за проведени прегледи от 11.02.2021г. и
15.02.2022г., оплакванията от болка и затруднено движение на лява ТБС,
макар и с редуциран болков синдром и подобрена биомеханика, са
продължили.
При условията на чл. 176 ГПК съдът отправи въпрос към ищцата дали е
ползвала предпазен колан по време на процесното ПТП, на който М. Б.
4
отговори, че не е ползвала колан.
За установяване на претърпените от ищцата неимуществени вреди, са
ангажирани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите А.В.З. /дъщеря
на ищцата/ и К.П.П. /леля на ищцата/. Свидетелката Ал. З. споделя, че се е
видяла майка си непосредствено след инцидента и прибрала същата от
болничното заведение за домашно лечение. Оплакванията, които е имала
ищцата, били основно в ръката, в тазовата част и левия крак. Баща й се
наложило да се включи в обгрижването на майка й в ежедневни дейности.
Извършена е операция на ръката й, като след това дълго време е имала
продължителни изследвания за установяване на проблемите, свързани с
тазобедрената става. Описва, че е имало дълги процеси по рехабилитация в
различни болници, докато се установило, че е необходима операция за смяна
на тазобедрената става, която ищцата отказвала на този етап. Според
свидетелката, оплакванията от болки в крака и таза продължават и към
настоящия момент, които правят придвижването й трудно, а
психологическото състояние на ищцата е силно увредено. Ограниченото й
движение довело и до невъзможност да работи, като преди инцидента е била
учителка, но тъй като това предполагало дълго време да стои права на едно
място, не можела да изпълнява тези функции повече. Свидетелката излага, че
майка й приема болкоуспокояващи медикаменти и хапчета за високо кръвно,
каквото развила в последните две години поради преживения стрес. Към
настоящия момент пострадалата не може да осъществи по-продължително
ходене без помощно средство. Налагало се придвижване с кола, като след
инцидента не била способна да шофира, затова обикновено се ангажирани
свидетелката или баща й. Свидетелката споделя, че преди ПТП майка й била
физически активна, карала е колело, вървяла е много пеша, движела се е
много, не е имала оплаквания в краката. Заявява, че й е споделено, че ищцата
се е возела на задната седалка по време на инцидента.
Свидетелката Кр. П. е общувала по телефона с племенницата си, която й
споделила ден след инцидента за случилото се. Ищцата била много
стресирана, постоянно виждала ситуацията на ПТП. Споделила, че се е
намирала на задната седалка по време на инцидента. Свидетелката сочи, че
ръката и левият крак на ищцата са пострадали, имала е и прободна рана на
левия крак. Също споделя за извършената операция на ръката и за
затрудненото движение на крака, като се е движила с помощни средства.
Съпругът й й е помагал за ежедневните задължения и нужди. След като
отстранили шините на ръката, тя била подута и не можела да се движи, като
кутрето и до момента било трудно подвижно. Посещавала е
рехабилитационни процедури по предписание на лекарите. Относно болките в
крака и таза свидетелката описва, че са били силни и са продължили много
месеци, през което време ищцата е посещавала много и различни специалисти
с цел да получи помощ. След 4-5 месеца били направени снимки, които
установили наличието на пукната става и препоръките на докторите били да
се извърши операция за смяна на ставата, но тъй като било началото на
пандемията, тя е започнала рехабилитация и да приема много обезболяващи.
Рехабилитационните процедури продължили около година, но мнението на
лекарите относно наложителността на операцията не било променено. Според
свидетелката ищцата не била психически готова за това. Преди откриване на
5
фрактурата на таза, лекарските предписания били да не спира да се движи, а
след това й препоръчали полуобездвижване с ремъци. Към настоящия момент
свидетелката счита, че болките са същите и за потушаването им ищцата
приема много силни обезболяващи и инжекции. В много моменти не може да
стои седнала повече от 10-15 минути, или да върви дълго. Свидетелката
намира, че ищцата е станала друг човек, преди е била жизнена и енергична,
шофирала е, карала е колело, спортувала е, а сега не може. Преди инцидента
работела като учителка, но вече има високо кръвно и не работи. Изпадала в
различни състояния – тук много превъзбудена, ту много унила. Била изцяло
на издръжката на съпруга си.
Съобразно заключението на вещите лица по назначената комплексна
съдебно-медицинска и автотехническа експертиза, механизмът на настъпване
на ПТП е следният: на 09.11.2019 г. около 16,55 часа на републикански път II-
29 гр. Варна –гр.Добрич в посока към с. Любен Каравелово, обл. Варна,
между лек автомобил „Опел Астра“ с рег. № *** с водач В.С.З. и лек
автомобил „Фолксваген Кади“ с рег. № **, е настъпило ПТП вследствие на
това, че водачът на л.а. „Опел“ е отклонил траекторията на движение на
автомобила в ляво, навлязъл в насрещната част от пътното платно и
реализирал удар с движещия се в същия момент по него л.а. „Фолксваген“.
Ударът е бил със зацепна повърхност на двата автомобила в предните им леви
части и поради по-голямата кинетична енергия на движение на МПС „Опел“,
МПС „Фолксваген“ бил избутан в обратна на движението му посока до удар
със задна част спрямо крайпътно дърво. Основна причина за настъпилото
ПТП е поведението на водача на л.а. „Опел Астра“, който е допуснал
отклоняване на лекия автомобил вляво и навлизане в насрещната пътна лента,
заета от л.а. „Фолксваген“. Посочва се, че в случай, че водачът на л.а. „Опел
Астра“ се е движил със скорост, съобразена с възможността му да контролира
автомобила и не бе навлязъл в насрещната пътна лента, той е имал
възможност да избегне настъпването на ПТП. При настъпилото ПТП са били
причинени телесни повреди на М. А. Б.. В непосредствения преглед след
инцидента са констатирани следните увреждания, настъпили за пострадалата:
травма на дясна длан, изразяваща се чрез фрактури на пета дланна кост и
проксималната фаланга на пети пръст; травма на поясно-тазовия отдел,
изразяваща се чрез фрактура на ацетабулума в ляво, радикулитни увреди в
поясно-кръстцовия отдел; разкъсно-контузна рана по кожата на лявата
подбедрица; травма на гръдния кош. Получените наранявания се заключват в
трайно затруднение във функцията на дясната длан и в движението на левия
долен крайник за срок повече от месец и във временно разстройство на
здравето, неопасно за живота, обусловени от травмата на гръдния кош и
раната на лявата подбедрица. Травматичните увреждания в областта на
дясната длан и таза са довели до различна по интензитет болка, като приемът
на аналгетици е бил неизбежен и продължителен по отношение на травмата
на таза. Гипсовата имобилизация на десния горен крайник е била поставена
на 09.11.2019 г. до 13.11.2019 г. вкл., като след оперативната интервенция, е
наложена вътрешна и външна фиксация на счупените кости. В експертизата е
обяснено и какво представлява констатираната при ищцата двустранна
предкоренчева /на ниво прешлени Л4-Л5-Ц1/ увреда със смесена
демиелинизационна лезия, която се характеризира с нарушение на външната
6
обвивка на нервите и може да бъде с различен произход. Едновременно били
засегнати обвивки, както на сетивни, така и на моторни неврони. Вещото лице
отговаря, че е възможно увредата да има травматичен произход, но предвид
описаните образни изследвания в този отдел, трудно би могло да се отдаде
превес на травматичния фактор. По отношение на рехабилитационните
мероприятия е посочено, че такива са извършвани спрямо травмата на дланта
и целенасочено и по-продължително във връзка с оплакванията, свързани с
увредите в поясно-тазовата област с цел възстановяване и постепенно
възвръщане на мускулния тонус и обема на движение на засегнатите области.
За диксовия „бълджинг“ е обяснено, че е понятие, което указва
приплъзването между прешленните тела на гръбначния стълб, дължащо се
най-често на увреда на хрущялния диск между тях, като в случая нивото на
това увреждане е между последния поясен прешлен и кръстеца. Относно
понятието „ацетабулум“ е обяснено, че това е част от тазовата кост и
представлява ставната ямка, която артикулира с главата на бедрената кост,
сформирайки тазобедрената става, като фрактурата в тази област
представлява прекъсване на костната тъкан в задния отдел. Симптоматиката
включва болка и ограничени движения, които обуславят щадене на засегнатия
крайник с натоварване на други отдели от тялото и съответно промяна в
общата конфигурация на тялото и най-честата препоръка е оперативно
лечение с поставяне на изкуствена става. Към момента на изготвяне на
експертизата, е констатирано, че анталгичната походка у ищцата е все още
налична и се наблюдава остатъчно затруднение в движението, както и
принудителна накуцваща походка с използване предимно на пръстите на
левия крак. Посочено е, че фрактурата на костите на дясната длан са довели
до трайни затруднения в движенията на дясната ръка за период от 1-2 месеца,
през който е била значително увредена хватателната функция, а фрактурата в
областта на таза е затруднила трайно функциите по долния крайник до степен
невъзможност за обичайно придвижване и натоварване за продължителен
период от време с остатъчни нарушения и до настоящия момент.
Едновременното засягане на функциите на долен и горен крайник е наложило
несъмнено чужда помощ при обслужването в ежедневието особено за
първите два – три месеца след инцидента. Посочва се, че в конкретния случай
не е настъпило пълно възстановяване в обичайния обем движения на
засегнатите крайници. При прегледа на ищцата са установени от вещото лице
остатъчни промени, както във връзка с травмата на ръката, така и при тази на
таза. При пети пръст на дясната ръка е отразена невъзможност на пълно
свиване на пръста в първата и втората междуфалангиална става, което не
позволява захват с обичайния обем и сила. При движенията на левия долен
крайник също са констатирани затруднения, водещи до ограничения в пълния
обем на движението му. Оперативната интервенция за поставянето на
изкуствена тазобедрена става е препоръчително и предвид дългия период от
време на симптоматиката не би могло да се очаква пълно самостоятелно
възстановяване, както и да се изключат последващи усложнения. Посочено е,
че болковият синдром често съпътства състоянието. Констатирани са налични
в лека степен дегенеративни промени по костите, включително и в областта
на двете тазобедрени стави.
По задачите, зададени от ответната страна е дадено заключение, че
7
лекият автомобил „Опел Астра“ рег. № **** е бил снабден с 4 броя
инерционни триточкови колани на предните и задни леви и десни места. За
задействан коланен механизъм в мясото, на което е пътувала ищцата – задна
седалка вдясно, не се откриват данни. Възможните механизми за получаване
на фрактурите на костите на дясната длан не могат да се разглеждат като
показател за използването на предпазен колан. Фрактурата по ставната ямка
на бедрената кост предполага индиректен механизъм на нейното получаване,
като травматичната сила действа по хода на надлъжната ос на бедрото. Тази
травма можело да се получи при удар на коляното в предната седалка в
момента на първоначалния удар /ако не е поставен колан/ или при рязко
придвижване или деформация на седалката назад, при условиe, че коланът е
поставен и задържа относително фиксирано седалището. В заключението се
сочи, че не е установено конкретно увреждане, което по локализация и вид да
се отнесе към характерните наранявания за „коланна травма“. По принцип
крайниците се явяват незащитени зони от предпазните колани и често се
травмират при този вид пътни произшествия. Задържащото действие на
колана не би позволило на рязкото придвижване на пътника предимно в
предно-задно направление, т.е основно защитени са главата и гръдния кош.
Съгласно медицинската документация, били констатирани дегенеративни
изменения, които не биха могли да се изключат като фактор от значение на
увредата, предвид това че улесняват травмирането и затрудняват
възстановяването. В съдебно заседание вещите лица допълват, че предвид
уврежданията в областта на тазобедрената става, по-вероятно е коланът на
пострадалата да не е бил поставен. За така поставената диагноза „дисков
бълджинг“ се излага становище, че често пъти е усложнение на изменения по
гръбначните прешлени, като може да бъде предизвикано при минимално
усилие и обичайно движение и не би могло категорично да се заключи, че е
резултат на ПТП.
Въз основа на установената фактическа обстановка, настоящият състав
на Варненски окръжен съд формира следните правни изводи:
Не се спори между страните в процеса, че е настъпило твърдяното в
исковата молба пътно-транспортно произшествие и към датата на
настъпването му е била налице валидно сключена застраховка „Гражданска
отговорност" към ЗД „Бул Инс" АД за л.а. „Опел Астра", с рег. № ****.
Гражданската отговорност на виновния в случая водач на МПС за
причинените от него неимуществени вреди на ищеца е покрита от
задължителната застраховка "Гражданска отговорност" по сключения
застрахователен договор със застрахователна полица № BG/02/119002533129,
Сертификат № BG**********, със срок на валидност от 04.09.2019г. до
03.09.2020г. Безспорно е установено и завеждане на застрахователната
претенция пред застрахователя преди предявяване на иска.
От съвкупния анализ на събраните по делото писмени доказателства -
констативен протокол, протокол за оглед на местопроизшествието,
фотоалбум, постановление за прекратяване на НП от 01.03.2021 г., както и от
заключението на експертизата в автотехническата й част, което съдът
кредитира като обективно и компетентно дадено, по безспорен и категоричен
начин се доказа твърдяният от ищеца механизъм на ПТП. Причината за
инцидента стои в поведението на водача на лек автомобил „Опел Астра“,
8
застрахован при ответното дружество, който е изгубил контрол върху
управляваното МПС и е навлязъл в лентата за насрещно движещите се
автомобили, по която в този момент се е движел лек автомобил „Фолксваген
Кади“ и е настъпил сблъсък между тях. В констативния протокол и
протоколите за оглед са фиксирани данни непосредствено след инцидента,
които дават най-коректни и точни сведения за случилото се от обективна
страна. Съдът намира, че при така установения и обсъден по-горе механизъм
се установи нарушение на правилата на чл.16, ал.1, т.1 и чл. 25 ЗДвП, с които
водачът на л.а. „Опел Астра“ не е съобразил поведението си.
Предвид изложеното, доказано е по делото, че процесното ПТП е
противоправно причинено от застрахования водач, който е лице от кръга на
изрично посочените в чл.477, ал.2 КЗ, като липсва оборване на презумпцията
за вина по чл.45, ал.2 ЗЗД.
Писмените и гласни доказателства, ведно с комплексното експертно
заключение с категоричност установяват, че травмите на ищеца М. Б. се
намират в пряка причинно-следствена връзка с осъщественото противоправно
поведение от застрахования при ответното дружество водач.
Размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди следва да
бъде определен по справедливост съобразно чл.52 ЗЗД, при съобразяване на
конкретните, обективно съществуващи обстоятелства и причинени морални
страдания и др. съгласно дадените задължителни указания с ППВС №4/1968г.
То трябва да удовлетворява изискването за справедливост и при
съпоставянето му с други случаи по аналогични казуси, но с различни по
степен на тежестта им вреди, така че доколкото е възможно за по-тежките
случаи да се присъди по-високо обезщетение, а за по-леките - по-ниско. За да
се реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и
страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните
вреди, като се съобразят характерът и тежестта на уврежданията,
интензитетът, степента, продължителността на болките и страданията,
допълнителното влошаване на здравето на пострадалия; дали същите
продължават или са приключили, както и икономическата конюнктура в
страната и общественото възприемане на критерия за "справедливост" на
съответния етап от развитие на обществото в държавата във връзка с
нормативно определените лимити по застраховка "Гражданска отговорност"
на автомобилистите.
Определяйки конкретния размер на обезщетението за неимуществени
вреди, настоящият съдебен състав съобразява следните установени по делото
факти: приобщената по делото медицинска документация и приетото
заключение по проведената комплексна експертиза, което съдът кредитира
като обективно и компетентно, дават основание на съда да приеме, че
причинените на ищеца вследствие ПТП телесни увреждания се изразяват в
травма на дясната ръка, травма на поясно-тазовия отдел, разкъсно-контузна
рана на лявата подбедрица, травма на гръдния кош, които несъмнено са дали
повод на ищцата да изпитва болки и неразположение. Видно от експертното
заключение, травмите са наложили дълговременен прием на
болкоповлияващи медикаменти. Вследствие на травмата на дясна длан се е
наложила оперативна интервенция, имобилизация на дясната ръка за около
9
два месеца, последвала от възстановителен период, съчетан с
рехабилитационни процедури с цел възвръщане хватателната способност
около 1,5 - 2 месеца, като според вещото лице и до настоящия момент е
налице невъзможност на пълно свиване на пръста в първата и втората
междуфалангиална става, което не позволява захват с обичайния обем и сила.
Едновременната увреда на голен и долен крайник е обусловила необходимост
от чужда помощ в период от 2-3 месеца, както и е направила придвижването
изключително затруднено. Наложили са се многократни посещения на
лекарски кабинети, медицински центрове и рехабилитационни процедури.
Травмата на поясно-тазовия отдел несъмнено е причинила за най-дълго
затруднения в движението на ищцата, като от датата на инцидента до
настоящия момент вече три години тя продължава да дава отражения върху
живота й, както е описано подробно в заключението на вещото лице. До днес
са налице остатъчни промени, както във връзка с травмата на ръката, така и
при тази на таза. Травмата на гръден кош и разкъсно-контузна рана според
вещото лице би следвало да са претърпели обратно развитие за срок от две -
три седмици. Съдът отчита и възрастта на ищцата, която обуславя по-трудно
възстановяване от настъпилите травми.
Събраните гласни доказателства чрез провеждането на разпит на
свидетелките А. З. и К. П., чиито показания, включително отчитайки
разпоредбата на чл.172 ГПК, съдът кредитира като логични и съответстващи
на останалия събран по делото доказателствен материал, установяват
твърденията на ищцата относно претърпените от нея продължителни и силни
по интензитет болки и страдания. Установяват по последователен и
безпротиворечив начин отражението на претърпените травматични
увреждания, довели до коренна промяна в начина й на живот, както и до
неспособност за извършване на обикновени движения и обслужване на базови
нужди, неудобства и дискомфорт при движение и покой, невъзможност за
възвръщане към предишния активен начин на живот, спорт и работа, от което
и цялостно негативно отражение върху нейното психическото и емоционално
състояние и трайна промяна в начина й на живот.
От друга страна, съдът отчита и че се установи, че на ищцата е
препоръчана оперативна интервенция за смяна на става, която тя не е
предприела до настоящия момент по собствена преценка, а осъществяването
на тази интервенция по медицинска препоръка вероятно е могло да намали
степента на последиците върху функциите на тялото. Съдът съобразява и
частта от заключението на медицинския експерт, че е възможно отразената
демиелизация да има травматичен произход, но предвид наличните образни
изследвания, трудно може да се отдаде превес на травматичния фактор.
Отчитайки всички тези факти, икономическата конюнктура в страната
към момента на ПТП, както и актуалната съдебна практика по размера на
присъжданите обезщетения по сходни казуси, настоящият съдебен състав
намира, че сумата в общ размер от 60 000лв. справедливо и напълно
обезщетява претърпените от М. А. Б. неимуществени вреди. С посочената
сума съдът намира, че се постига справедлив баланс между претърпените
вреди в резултат на деликта и паричното измерение на нуждата от обезвреда,
респективно за спазен принципът за справедливост по чл.52 ЗЗД.
10
По възражението за съпричиняване:
Съобразно чл.51, ал.2 ЗЗД, ако увреденият е допринесъл за
настъпването на вредите, обезщетението може да се намали. За основателност
на възражението за съпричиняване е необходимо да се установи както
противоправно поведение на пострадалия, така и със същото, съобразно
конкретните обстоятелства, пострадалото лице да е допринесло за настъпване
на вредите, т.е. поведението му да е в пряка причинна връзка с вредоносния
резултат.
Приносът на пострадалия следва да бъде надлежно релевиран от
ответника чрез защитно възражение, направено в съответния предвиден
преклузивен срок по ГПК. В практиката на ВКС е разяснено, че правейки
възражение, ответникът следва да сочи конкретни действия или бездействия,
с които пострадалият е допринесъл за реализиране на вредоносните
последици и съдът да се произнесе в рамките на именно посочените от
ответника действия /така Решение №134/18.11.2020г. по т.д. №1422/2019г. на
ВКС, II т.о./.
В случая ответникът навеждайки възражението за съпричиняване на
вредоносния резултат, е посочил, че пострадалата не е била с поставен
предпазен колан. По делото се установи от показанията на свидетелите,
ангажирани от ищцата, също и от заявеното от нея самата пред вещите лица,
че към момента на ПТП се е возила на задната седалка в противоречие с
твърдението й в исковата молба. Призна се от нея при отговора й на въпроса
по чл.176 ГПК, че е била без поставен обезопасителен колан, което е
съответно и на извода на вещите лица. С оглед определяне степента, в която
това нарушение на чл.137а ЗДвП е оказало влияние върху травматичните
увреждания, следва да се установи, дали те биха били факт, ако поведението
на пострадалата е било правомерно. Според вещите лица, коланният
предпазен механизъм защитава предимно торса и главата от движение и
удари, но крайниците, особено горните, са посочени за уязвими, независимо
от защитата. Това дава основание на съда да приеме,че настъпилото
увреждане на дясната ръка, както и разкъсно-контузната рана на лявата
подбедрица са били неизбежен резултат от ПТП. Травмата на поясно-тазовия
отдел съдът приема, че в голяма степен е причинена от липсата на поставен
обезопасителен колан, който да предотврати движение на седалището на
ицщата и съответно удара в детайли от автомобила. Контузията на гръдния
кош също би била предотвратена по интензитет от поставянето на предпазен
колан. Преценявайки ангажираните по делото доказателства, настоящият
съдебен състав намира, че реализираното противоправно от виновния водач
ПТП несъмнено е основна причина за претърпените от ищцата
неимуществени вреди. Но същевременно, следва да се отчете, че ищцата с
поведението си е допринесла за настъпването на част от понесените от нея
вреди, осъществявайки посоченото нарушение, с което възражението за
съпричиняване се явява основателно. При определяне размера на
обезщетението за претърпените неимуществени вреди, следва да се отрази
приносът на ищцата към вредоносния резултат, като съдът намира, че е
налице основание за намаляване на определеното обезщетение по реда на
чл.51, ал.2 ЗЗД, като се признае принос към вредоносния резултат в размер на
25%. С този процент следва да бъде намалено определеното обезщетение от
11
60 000лв.
Така мотивиран, настоящият съдебен състав намира, че предявеният
иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди следва да бъде
уважен за сумата от 45 000лв., която сума съобразно отправеното искане, да
бъде присъдена ведно със законната лихва, считано от датата на исковата
молба - 27.05.2022г., до окончателното изплащане на задължението. За
горницата над 45 000 лева до претендирания размер от 80 000 лева
предявеният иск следва да бъде отхвърлен.
По разноските в процеса:
С оглед своевременно отправеното искане, представения договор за
осъществена безплатна правна помощ и на осн. чл.78, ал.1, вр. с чл.38 ЗАдв, в
полза на адвоката на ищеца следва да бъде присъдено адвокатско
възнаграждение в минимален размер съразмерно с уважената част от иска, а
именно в размер от 1648.13лв.
От ответника са представени доказателства за заплатени депозити за
експертиза от 400лв. и заплатено адвокатско възнаграждение в размер от
3600лв. От процесуалния представител на ищеца е направено възражение за
прекомерност на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение,
което съдът намира за неоснователно доколкото съобразно цената на
предявения иск минималният еднократен размер на адвокатско
възнаграждение с ДДС по Наредба 1/2004г. възлиза в размер от 3516лв.,
който е почти равен на претендирания от ответника адвокатски хонорар.
Съразмерно с отхвърлената част от иска и на осн. чл.78, ал.3 ГПК, ищцата
следва да бъде осъдена да заплати на ответника разноски в размер от 1750лв.
На осн. чл.78, ал.6 ГПК, ответното дружество следва да бъде осъдено да
заплати съразмерно с уважената част от иска сумата от 2137.50лв. в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд – Варна, от която
1800лв. представляваща дължимата държавна такса и 337.50лв. заплатени от
бюджета депозити за експертиза.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ №87, да заплати на М. А. Б.,
ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 45 000 лв. /четиридесет и пет хиляди
лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди -
телесни увреждания, болки и страдания вследствие на настъпило пътно-
транспортно произшествие на 09.11.2019г. по вина на водача на лек
автомобил „Опел Астра“, с рег. № ****, застрахован по застраховка
„Гражданска отговорност“ при ответното дружество с полица №
BG/02/119002533129, със срок на валидност от 04.09.2019г. до 03.09.2020г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаването на
исковата молба – 27.05.2022г., до окончателното изплащане на задължението,
като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над сумата от 45 000 лв.
/четиридесет и пет хиляди лева/ до предявения размер от 80 000 лв.
12
/осемдесет хиляди лева/, на основание чл.432, ал.1 КЗ.
Присъдената сума може да бъде заплатена от ответника в полза на
ищеца по следната, посочена в исковата молба банкова сметка с титуляр М.
А. Б.: ****.
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ №87, да заплати на адв. Я. Д.
Д. от САК с адрес ***, **, сумата от 1648.13лв. /хиляда шестстотин
четиридесет осем лева и тринадесет стотинки/, представляваща адвокатско
възнаграждение, на основание чл.78, ал.1 ГПК, вр. с чл.38 ЗАдв.
ОСЪЖДА М. А. Б., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на ЗД
„Бул Инс” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „Джеймс Баучер“ 87 сумата от 1750лв. /хиляда седемстотин и
петдесет лева/, представляваща сторени по делото разноски, на основание
чл. 78 ал.3 ГПК.
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ 87, да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт, по сметка на Окръжен съд – Варна, сумата от
2137.50лв. /две хиляди сто тридесет и седем лева и петдесет стотинки/,
представляваща дължими за производството такси и разноски, на основание
чл.78, ал.6 ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Варненски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
13