Р Е Ш Е Н И Е
№
260224
гр.
Пловдив, 09.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГО, VII въззивен
състав, в публичното заседание на четиринадесети април две хиляди двадесет и
втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФКА МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ
МИРЕЛА
ЧИПОВА
при
секретаря Ангелина Костадинова, като разгледа докладваното
от млaдши съдия Чипова в. гр. д. № 1097 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и следващите ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „Ай Хотел“ ЕАД, ЕИК: *********, против Решение № 576 от 19.02.2020 г.,
постановено по гр.дело № 10392 по описа на РС – Пловдив за 2019 г., в частта, с
която жалбоподателят е осъден да заплати на „Анверс конструкт“ ЕООД, ЕИК:
*********, сумата от 10481 лева – мораторна лихва за забава в размер на
законната лихва за периода 21.03.2018 г. – 04.04.2019 г., дължима поради
незаплащане в уговорения срок на сумите по спогодба от 19.02.2018 г., за която
сума е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №
6596/2019 г. на РС – Пловдив.
В жалбата са изложени подробни съображения за
неправилност на обжалвания съдебен акт в посочената част. Оспорват се
фактическите и правните изводи на първоинстанционния съд. Навеждат се
оплаквания, че съдът не е обсъдил всички доводи и възражения, релевирани от
жалбоподателя в хода на производството по делото, както и че не е съобразил с
уговорения в сключената между страните по делото спогодба ред за погасяване на
задълженията, според който с всяко постъпило плащане се погасява най-напред
лихвата, в това число и мораторната. В тази връзка се излагат доводи, че дори и
претендираната лихва да се приеме за дължима, то с оглед извършените от жалбоподателя
плащания вземането за лихва е погасено. Искането към въззивния съд е за отмяна
на първоинстанционното решение в обжалваната част и постановяване на ново, с
което искът срещу „Ай Хотел“
ЕАД да бъде отхвърлен.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на
въззивната жалба, подаден от „Анверс конструкт“ ЕООД, в който се взема
становище за нейната неоснователност и се настоява за потвърждаване на
обжалваното решение.
Въззивната жалба е подадена в срок от легитимирана
страна и против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява
процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
При извършената служебна проверка на обжалваното
решение съобразно правомощията си по чл.
269, изр. 1 ГПК съдът намери, че същото е валидно и допустимо, поради което на основание чл. 269,
изр. 2 ГПК следва да бъде проверена
неговата правилност съобразно посоченото в жалбата, като се следи служебно и за
спазването на императивните материалноправни норми – т. 1 от ТР № 1/9.12.2013
г. на ОСГТК, ВКС.
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки доводите на
страните, както и посочените предели на въззивната проверка, съдът приема за
установено следното:
Производството
пред първата инстанция е образувано по предявени по реда на чл. 422 ГПК от
„Анверс конструкт“ ЕООД против ответниците „Ай Хотел“ ЕАД и Х.Р. Г., ЕГН
********** искове за признаване на установено, че ответниците на ищцовото
дружество дължат солидарно сумата от 10662,57 лв. – мораторна лихва за забава,
в размер на законната лихва за периода 21.03.2018 г. – 04.04.2019 г., дължима
поради незаплащане в уговорения срок на сумите по спогодба от 19.02.2018 г., за
което вземане е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 6596/2019 г. на РС – Пловдив.
Мораторната лихва е претендирана, както следва: върху оставащата главница от
187906,80 лева се претендира сумата от 835,14 лева за периода 21.03.2018 г. –
05.04.2018 г.; върху оставащата главница от 177906,80 лева се претендира сумата
от 4052,32 лева за периода 05.04.2018 г. – 25.06.2018 г.; върху оставащата
главница от 147906,80 лева се претендира сумата от 780,62 лева за периода
25.06.2018 г. – 13.07.2018 г.; върху оставащата главница от 139906,80 лева се
претендира сумата от 4274,93 лева за периода 13.07.2018 г. – 30.10.2018 г. и
върху оставащата главница от 16499,54 лева се претендира сумата от 719,56 лева
за периода 30.10.2018 г. – 04.04.2019 г.
По делото не е спорно, а и се установява от събраните
по делото писмени доказателства, че между „Анверс
конструкт“ ЕООД в качеството му на изпълнител и кредитор, от една страна, и „Ай Хотел“ ЕАД в качеството му на
възложител и длъжник и Х.Р.Г. като солидарен длъжник е била сключена спогодба с
нотариална заверка на подписите от 19.02.2018 г. С посочената спогодба
ответното дружество е признало изцяло (по основание и размер) претенциите на
ищеца за главница в размер на 216404,26 лв. с вкл. ДДС за изпълнена и приета
без забележки работа по договор от 05.06.2017 г. за извършване на ремонтни и
довършителни работи на обект „Ай Хотел“ – КК Слънчев бряг, които претенции са
обективирани във фактура № 373 от 02.08.2017 г. с остатъчно задължение от
110801,86 лв. и фактура № 374 от 02.08.2017 г. със задължение от 105602,40 лв.,
както и претенциите за натрупани от неизпълнението лихви и извършени по повод
принудителното им събиране разноски. Страните по спогодбата са се договорили,
че със заплащане от страна на длъжника „Ай Хотел“ ЕАД на сумата от 232906,80
лева, представляваща главница от 216404,26 лв., законна лихва от 11926,04 лв. и
разноски от 4576,50 лв., в уговорените срокове и размери ще считат отношенията
си по повод горния договор за окончателно удовлетворени и погасени. Договорено
е посочената сума да бъде изплатена от длъжника на 4 вноски и в срок до
25.05.2018 г., както следва: 5000 лева – в деня на подписване на спогодбата;
50 000 лева – в срок до 15.03.2018 г.; 31 000 лева – в срок до
15.04.2018 г. и 146906,80 лева – в срок до 25.05.2018 г. За обезпечаване
вземането на кредитора Х.Р.Г. е встъпил в дълга и поел солидарна отговорност за
изпълнение на паричното задължение на длъжника „Ай Хотел“ ЕАД в пълния му
размер, ведно с предвидените санкции при неизпълнение, включително и разноските
по неговото принудително събиране. В т. 4 от спогодбата е уговорено, че с всяко
постъпило плащане от страна на длъжника паричните му задължения се погасяват в
следния ред: 1) разноски, 2) лихви, 3) главница, до пълното погасяване на
задълженията от съответния ред. В т. 5 е предвидено, че при неплащане на някоя
от вноските в пълен размер в уговорения срок цялото вземане на кредитора става
незабавно изискуемо в пълния му размер.
На 10.10.2018 г. в полза на ищцовото дружество е бил
издаден изпълнителен лист въз основа на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК №
8841/08.10.2018 г., издадена по ч.гр.д. № 14928/2018 г. на РС – Пловдив, за
сумата от 123407,26 лева – главница, представляваща неплатена част от
задължение в общ размер от 232906,80 лв., дължима по сключена между кредитора и
длъжниците „Ай Хотел“ ЕАД и Х.Р.Г. спогодба с нотариална заверка на подписите
от 19.02.2018 г., с краен падеж: 25.05.2018 г., и за сумата от 5000 лв. –
неустойка по т. 5 от спогодбата, ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението – 18.09.2018 г. до изплащане на вземането, както
и за разноските по делото, от които 2568,14 лв. – държавна такса, и 3000 лв. –
адвокатско възнаграждение.
На 29.10.2018 г. е между „Анверс конструкт“ ЕООД в качеството му на взискател по изп. дело №
404/2018 г. по описа на ЧСИ Ангел Ангелаков, рег. № 826, „Ай Хотел“ ЕАД и Х.Р.Г. в качеството
им на длъжници по изпълнителното дело и
„АСТРАЛ ХОЛИДЕЙЗ ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ АД в качеството му на солидарен длъжник е
била сключена спогодба с нотариална заверка на подписите по повод образуваното изп. дело № 404/2018 г. по описа на ЧСИ Ангел Ангелаков, рег. № 826 за
следните вземания в общ размер от 146483,43 лв.: 123407,26 лв. – главница,
представляваща неплатената част от задължение в общ размер от 232906,80 лв.,
дължима по сключена между кредитора и длъжниците „Ай Хотел“ ЕАД и Х.Р.Г. спогодба с нотариална заверка
на подписите от 19.02.2018 г.; законната лихва върху главницата от 18.09.2018
г. до изплащане на вземането, която към 07.11.2018 г. е в размер на 1713,99
лв.; 5000 лв. – неустойка по т. 5 от спогодбата от 19.02.2018 г.; 5568,14 лв. –
разноски по ч.гр.д. № 14928/2018 г. на РС – Пловдив; 2880 лв. – адвокатско
възнаграждение в изпълнителното дело; 793,50 лв. – авансови такси към ЧСИ;
7120,54 лв. – дължимата към ЧСИ такса по чл. 26 от ТТР към ЗЧСИ. С нея
ответното дружество и Х.Р.Г. са признали
изцяло (по основание и размер) вземанията на ищеца по изпълнителен лист № 9254
от 10.10.2018 г., издаден въз основа на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК №
8841/08.10.2018 г. по ч.гр.д. № 14928/2018 г. на РС – Пловдив, ведно с
натрупаните по повод принудителното им събиране разноски. В спогодбата е
уговорено дължимата сума да бъде изплатена от длъжниците или солидарния длъжник
най-късно в срок до 20.02.2019 г., както следва: сумата от 52876,29 лв. в срок
до 31.10.2018 г. и сумата от 93856,34 лв. в срок до 14 дни, считано от
отпускане на банков кредит на длъжника „Ай Хотел“ ЕАД от „Юробанк България“, но
не по-късно от 20.02.2019 г.
По делото е представено удостоверение от ЧСИ Ангел Ангелаков, рег. № 826, от което се установява, че
задължението по горепосоченото изпълнително дело е изплатено и делото е
свършено с разпореждане за приключване, влязло в сила на 20.03.2019 г.
На 23.04.2019 г. в полза на ищеца е бил издаден изпълнителен
лист въз основа на заповед за изпълнение
по чл. 417 ГПК № 3424/19.04.2019 г., издадена по ч.гр.д. № 5364/2019 г. на РС -
Пловдив за сумата от 16499,54 лева – главница, представляваща неплатена част от
задължение в общ размер от 232906,80 лв., дължима по сключена между кредитора и
длъжниците „Ай Хотел“ ЕАД и Х.Р.Г. спогодба с нотариална заверка на подписите
от 19.02.2018 г., с краен падеж: 25.05.2018 г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 04.04.2019 г. до
изплащане на вземането, както и за разноските по делото, от които 329,99 лв. –
държавна такса, и 900 лв. – адвокатско възнаграждение. С влязло в сила Решение
№ 261631 от 03.06.2021 г., постановено по гр. д. № 20097 по описа на РС –
Пловдив за 2019 г., е признато за установено в отношенията между страните, че
„Ай хотел“ ЕАД и Х.Р.Г. дължат солидарно на „Анверс консулт“ ЕООД сумата от
16 499,54 лева – представляваща незаплатена част от задължение по спогодба
с нотариална заверка на подписите от 19.02.2018 г., ведно със законната лихва
от подаването на заявлението в съда на 04.04.2019 г. до изплащането на
вземането, за която е издадена заповед № 3424 от 19.04.2019 г. за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. №
5364/2019г. на РС – Пловдив.
От
заключението на изслушаната в хода на производството пред първата инстанция
съдебносчетоводната експертиза се установява, че по спогодбата от 19.02.2018 г.
ответното дружество е платило по сметка на ищеца общо 93000 лв., както следва:
сумата от 5000 лв. на 20.02.2018 г., сумата от 40000 лв. на 21.03.2018 г.,
сумата от 10000 лв. на 05.04.2018 г., сумата от 30000 лв. на 25.06.2018 г. и
сумата от 8000 лв. на 13.07.2018 г. Според заключението размерът на дължимата
мораторна лихва върху главницата с оглед допуснатата забава и частичните
плащания от ответното дружество възлиза на 10481 лв.
Страните в
настоящото въззивно производство не спорят относно извършените плащания и
сключването на описаните по-горе спогодби. Спорните въпроси се отнасят, на
първо място, до тълкуването на втората спогодба и наведеното от ответното
дружество възражение, че с тази спогодба се ревизира първата и се установяват
оставащите задължения по нея, с изплащането на които отношенията по договора от
05.06.2017 г. за извършване на ремонтни и довършителни работи на обект „Ай
Хотел“ – КК Слънчев бряг са окончателно удовлетворени и погасени, и на второ
място, до уговорения в първата спогодба ред за погасяване на задълженията, а
именно: разноски, лихви, главница.
В спогодбата
от 29.10.2018 г. е посочено, че тя се сключва между страните по изп. дело №
404/2018 г. по описа на ЧСИ Ангелаков – взискателя „Анверс конструкт“
ЕООД и длъжниците „Ай Хотел“ ЕАД и Х.Р.Г., както и
„АСТРАЛ ХОЛИДЕЙЗ ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ АД в качеството му на солидарен длъжник. В нея
са описани сумите по издадения в полза на взискателя изпълнителен лист от
10.10.2018 г. и разноските във връзка с изпълнението, като съществуването на
тези задължения е изрично признато от длъжниците „Ай Хотел“ ЕАД и Х.Р.Г.. В
никоя от клаузите на спогодбата не е предвидено, че същата се сключва във
връзка с неизпълнението на първата спогодба от 19.02.2018 г. и че с нея се
уреждат окончателно отношенията между страните във връзка с договора от
05.06.2017 г. за извършване на ремонтни и довършителни работи на обект „Ай
Хотел“ – КК Слънчев бряг. Действително, между двете спогодби е налице връзка,
доколкото предмет на втората спогодба са част от вземанията на ищцовото
дружество по първата и по-конкретно част от вземанията, за която е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 8841/08.10.2018 г. по ч.гр.д. №
14928/2018 г. на РС – Пловдив, а впоследствие и изпълнителен лист от 10.10.2018
г., въз основа на който е образувано изп. дело № 404/2018 г. на ЧСИ Ангелаков.
Вярно е също така, че в преамбюла на втората спогодба при посочване на
присъдената със заповедта за изпълнение главница в размер на 123407,26 лв. е използван изразът „представляваща незаплатената част…“. Така използваният израз би
могъл да бъде разглеждан като признание на неизгоден за ищеца факт, но това
признание по аргумент от разпоредбата на чл. 175 ГПК не обвързва съда, а следва
да се преценява с оглед всички обстоятелства по делото. В случая по делото се
установява, че присъдената със заповедта сума от 123407,26 лв. представлява
само част от неплатената главница по първата спогодба. Останалата част,
възлизаща на сумата от 16499,54 лв., е установена с влязлото в сила Решение № 261631 от 03.06.2021 г., постановено по гр. д. № 20097 по описа
на РС – Пловдив за 2019 г. Освен това, от съдържанието на втората спогодба не
може да се направи извод, че същата съдържа клауза, по силата на която ищецът е
опростил част от задълженията, поети с първата. Предвид горното, съдът намира,
че волята на страните при сключване на втората спогодба е била да уредят
взаимоотношенията си единствено във връзка с образуваното изпълнително дело и
сумите, които са били негов предмет, поради което неоснователно се явява
възражението на ответника „Ай хотел“ ЕАД, че с нея се ревизира първата и се
установяват оставащите задължения по
нея.
С Тълкувателно решение № 3 от 27.03.2019 г. по
тълк. д. № 3/2017 г. на ОСГТК на ВКС е
прието задължително тълкуване относно частично изпълнение на паричните
задължения и редът за погасяването им. В решението е разяснено, че по отношение
на изпълнението на паричните задължения законът не прави разграничение между
различните видове лихви – възнаградителна или обезщетителна, договорна или
законна. Неизпълнението на паричното задължение е винаги забавено съгласно
разпоредбата на чл. 81, ал. 2 ЗЗД. Законодателно уредената отговорност на
длъжника при неизпълнение на парично задължение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД е
съизмерима със законната лихва от датата на забавата без покана от кредитора,
което определя паричните задължения винаги като лихвоносни, независимо дали в
договора има уговорени от страните лихви. Съгласно тълкуването на нормата на
чл. 76 ЗЗД редът за погасяване на парични задължения се определя по уговорено
общо съгласие на длъжника и кредитора. Ако липсва такова общо съгласие, се
прилага поредността, предвидена в чл. 76, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД. Когато длъжникът
предложи изпълнение и това частично изпълнение е различно от договореното или
определено в закона погасяване на задълженията, но е прието от кредитора,
нормата на чл. 76 ЗЗД не се прилага. В конкретния случай в т. 4 от първата
спогодба е уговорено, че с всяко постъпило плащане от страна на длъжника
паричните му задължения се погасяват в следния ред: 1) разноски, 2) лихви, 3) главница,
до пълното погасяване на задълженията от съответния ред. Така уговореният ред
за погасяване на задълженията съвпада с предвидения в разпоредбата на чл. 76,
ал. 2 ЗЗД. Този ред на погасяване отчита интереса на кредитора, като дава
възможност първо да се погасят лихвите, а непогасената главница да продължи да
се олихвява. Освен това, следва да се има предвид и уредената по-кратка
погасителна давност за вземанията за лихви по чл. 111, б. „в” ЗЗД в сравнение с
общата погасителна давност за главницата. По делото се установи, че ответното
дружество е извършвало частични плащания по тази спогодба в общ размер от 93000
лв. Тези плащания са били приети от ищцовото дружесто и отнесени към дължимата
главница по спогодбата. С оглед данните по делото съдът намира за неоснователни
възраженията на ответника „Ай Хотел“ ЕАД, че вземането за мораторна лихва е
погасено чрез плащане. Действително от страна на ищеца не е бил приложен
посоченият по-горе ред за погасяване на задълженията. Доколкото обаче ищецът е
приел предложеното изпълнение и отнесъл плащанията към погасяване първо на
главницата, то това е в интерес на ответника и следва да се приеме това
погасяване в приетата от ищеца поредност на погасяване на задълженията. По този
начин е било намалено лихвоносното задължение за главница.
В т. 5 от спогодбата от 19.02.2018 г. е предвидено, че при неплащане на някоя от вноските в пълен размер в
уговорения срок цялото вземане на кредитора става незабавно изискуемо в пълния
му размер. По делото се установи, че ответното дружество не е заплатило на
падежа (15.03.2018 г.) втората вноска по спогодбата, поради което и вземането
по спогодбата е станало незабавно изискуемо в оставащия му размер от 227906,80
лв. Размерът на вземането за мораторна лихва за претендирания период 21.03.2018
г. – 04.04.2019 г. при съобразяване на извършените от ответника плащания се
установява от заключението по изслушаната в хода на първата инстанция
съдебносчетоводна експертиза. Същият възлиза на сумата от 10481 лв., до която сума е уважен предявеният иск.
По
изложените съображения подадената въззивна жалба се явява неоснователна, поради
което и обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
При този
изход на спора право на разноски за въззивната инстанция има въззиваемото
дружество. В негова полза следва
да бъдат присъдени разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на
1020 лв., за направата на които са представени надлежни доказателства.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 576 от
19.02.2020 г., постановено по гр.дело № 10392 по описа на РС – Пловдив за 2019
г., в частта, с която „Ай Хотел“
ЕАД, ЕИК: *********, е осъдено да заплати
на „Анверс конструкт“ ЕООД, ЕИК: *********, сумата от 10481 лева – мораторна
лихва за забава в размер на законната лихва за периода 21.03.2018 г. –
04.04.2019 г., дължима поради незаплащане в уговорения срок на сумите по
спогодба от 19.02.2018 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение по
реда на чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 6596/2019 г. на РС – Пловдив.
В
останалата си част решението като необжалвано е влязло в сила.
ОСЪЖДА „Ай Хотел“ ЕАД, ЕИК: *********, да заплати на „Анверс конструкт“
ЕООД, ЕИК: *********, сумата от 1020 лв. – разноски за производството пред въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: