Решение по дело №818/2020 на Районен съд - Ловеч

                                     Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

                                                         №

                                          гр.Ловеч, 01.10.2020 вдг.

                 

                                 В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

 

ЛОВЕШКИЯТ  РАЙОНЕН  СЪД, пети граждански състав в публичното заседание на първи септември, през две хиляди и двадесета година в състав:

 

 

                                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:ИРЕНА РАБАДЖИЕВА

 

при участието на секретаря ПРЕСЛАВА ДИЧКОВА, като разгледа докладваното от съдията  гр.дело № 818 по описа за 2020 г, за да се произнесе съобрази:

             Производство за налагане на мерки за защита срещу домашно насилие по реда на чл.4, ал.1 от ЗЗСДН.

             Ловешки РС е сезиран с молба, подадена от А.Р.Д., с адрес: ***, чрез пълномощника си адв.И.И. от ЛАК против   Р.М.М., с адрес: ***.

             От страна на молителката са наведени са твърдения, че с ответника живеят на семейни начала и от съвместното им съжителство е родено детето им Белослава Раданова Маринова. Излага, че в началото на съвместното им съжителство заживяли в с.Кирчево, обл. Ловеч, ул.“Ив.Вазов“№ 8, който дом е собственост на родителите й. Изтъква, че причината, за да живеят в с.Кирчево е в М., който работи и пътува ежедневно до гр. София.

            Молителката твърди, че в продължение на повече от 1 година ответникът упражнява спрямо нея насилие, изразяващо се в бутане, псуване, нанасяне на шамар с лява ръка в областта на дясната страна на лицето, обиждане и физическа  саморазправа.

            Твърди се, че на 23.06.2020 г. около 18,00 часа ответникът попитал молителката от къде ще вземат пари за предстоящия рожден ден на детето им, на което молителката му отговорила, че ще му даде цялото си трудово възнаграждение, което трябвало да получи към края на месец юни 2020 г. Същият поискал тя да му даде подробни обяснения с каква сума разполага по банковата  си сметка, като искал единствено тя да закупува от личните си средства храна за детето им, както и всички необходими консумативи за отглеждането му. Молителката изтъква, че не се съгласила както да му даде обяснения, свързани с наличността й по банковата сметка, така и само тя да заплаща консумативити. Тогава М. се ядосал, първо я бутнал с ръка и тя залитнала, после й нанесъл шамар с лявата ръка в областта на дясната страна на лицето. Твърди се още, че същият без причина започнал да я псува, да я обижда, като я нарекъл „овца“ и „курва“. Същата вечер М. заявил, че ще си събере багажа от дома и ще се премести да живее природителите си в с. Галата, обл. Ловеч,  но същата вечер не напуснал жилището. Посочва се, че на следващия ден М. действително напуснал жилището , като при напускането му заявил, че ще вземе детето и ще изпрати на молителката непознати лица да се саморазправят с нея.

             Молителката твърди, че се страхува даизлиза от дома си, за да не последват нови скандали, удари или саморазправи както с М., така  и с лица, коитозаявил, че ще изпрати в дома й.

             МОЛИ да бъде защитена по Закона за защита срещу домашното насилие, като бъдат наложени мерки по чл.5, ал.1, т.2 и т.3 от ЗЗДН.

 

             Ответникът Р.М.М., чрез пълномощника адв. Мариана Иванова,  е депозирал писмен отговор,в която е заявил, че оспорва изцяло изнесените в молбата факти с изключение на твърденията, че ответника и молителката са живели във фактическо съжителство и имат малолетно дете, както и че ответникът е напуснал дома, в който двамата са живелив с. Кирчево и се е преместил в дома на родителите си в с.Галата. Застъпено е становище, че в молбата на Д. са изложени факти и обстоятелства, които не кореспондирати са в противоречие с последващото поведение на ищцата. Счита, че няма нито едно оплакване в какво точно се е изразявало упражненото домашно насилие в рамките на посочената година. Според ответника е описан скандал /спречкване/, произтекъл на 23.06.2020 г. и 24.06.2020 г. Спорът между страните е бил за финансови средства, с които да се заплати тържество за предстоящ рожден ден на едногодишната им дъщеричка. Счита, че приложената към молбата декларация по смисъла на чл.9, ал.3 от ЗЗДН, с която молителката декларира, че спрямо нея е извършен акт на домашно насилие, не съдържавсички необходими индивидуализиращи белези на деянието. Намира молбата за бланкетна,а приложената към нея декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН съдържаща неверни данни. От своя страна, ответникът твърди, че е напуснал обитаваното от тях жилище още на 23.06.2020 г. вечерта, а не както молителката е посочила – 24.06.2020 г. Отрича да я е удрял както на23.06, така и на 24.06.2020 г. Според ответника, не е ясно защо ищцата моли съда да постанови предвидените в чл.5, т.1 – т.3 от ЗЗДН мерка, при положение, че самата тя търси контакт с ответника. Изтъква, че от приложената към отговора искова молба с правно основание чл.127, ал.2 от СК, молителката е поискала от РС – Ловеч да определи режим на лични отношения на бащата с детето „в присъствието на майката“. Отделно от посоченото, между двамата има непрестанно срещи по повод на детето, за което ответникът не е преставал да се грижи както по време на съвместното им съжителство, така и след преустановяването му. Представя кореспонденция по месинджър в периода 30.06. – 02.07.2020 г., съдържаща данни, че двамата заедно са подготвяли празненство по повод рождения ден детето, както и че ищцата отправя упреци, че ответникът е науснал нея и детето и „си тръгва и не заспивадо нея“. Твърди, че кореспоонденцията не съдържа индикация за изпитан или изпитван страх от ищцата, за осъществена по отношение на нея принуда или упражнено психическо или физическо насилие. Счита, черазногласията между двамата, възникнали в периода на съвместното им съжителство, не осъществяват състава на чл.2 от ЗЗДН и молителката би следвало да опита да уреди отношенията си с ответника по друг начин.

             В насроченото открито с.з.молителката  А.Р.Д. се явява лично и с адв. Ненчев. Поддържа молбата и моли съдът да постанови решение, с което да я уважи, като издаде заповед за защита по отношение на ответника и наложи мерки по чл.5, ал.1, т.1 и 3 от ЗЗДН, за установения от закона максимален срок. Подробни фактически и правни доводи са разпити в хода на устните състезания.

             Ответникът  Р.М.М. взема лично участие в процеса, като в с.з.се явява с представител по пълномощие – адв. Иванова. По същество, оспорва исканията за защита, така както те са формулирани в молбата за защита. Счита, че по делото не е доказан факта на упражнено от страна на ответника физическо насилие, като намира, че се касае до спор и спречкване  между страните, но не и до упражнено насилие от странана ответника спрямомолителката.

             Съдът като съобрази становището на страните, приложените към делото писмени доказателства: както и показанията на свидетелите:   Емилия Асенова Канева, Сафинка Асенова Младенова, Латина Раданова Маринова и Ана Алексиева Маринова, преценени поотделно и в съвкупност, приема за установено следното:

             По допустимостта на молбата:

            Съгласно разпоредбата на чл.3, т.2 от ЗЗДН защита по предвидения в ЗЗДН ред може да търси всяко лице, пострадало от домашно насилие, извършено от лице, с което се намира или е било във фактическо съпружеско съжителство.

             По делото не е спорно, че страните са съжителствали на съпружески начала като от това съжителство имат родено едно дете Белослава Раданова Маринова, род. на  *** *** в жилище, собственост на родителите на молителката, като след раздялата им в края на м.юни на 2020 г. молителката прдължила да живее там с малолетното дете, а ответникът се установил  в дома на родителите си в с. Галата, обл. Ловеч. При тези данни съдът намира, че е налице активна и пасивна процесуална легитимация на страните в процеса.

             Молбата за защита е допустима по отношение на заявения с нея акт на домашно насилие от 23.06.2020 г., като същата е депозирана в съда на 30.06.2020 г., т.е. спазен е преклузивния 1 – месечен срок по чл.10, ал.1 от ЗЗДН.

             По основателността на депозираната молба:

             По делото е приложена декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН с дата 29.06.2020 г., в която под страх от наказателна отговорност молителката е декларирала, че на 23.06.2020 г.и 24.06.2020 г. е била подложена на физическо и психическо насилие от Р.М.М., изразяващо се в бутане, псуване, нанасяне на шамар с лява ръка в областта на дясната страна на лицето, обиждане и физическа саморазправа.

             Приложената декларация се явява задължителен реквизит към искането за защита, като в случая  същата съдържа декларативно твърдение за акт на насилие, осъществен на 23.06.2020 г, който е описан лаконично.

             С оглед особения характер на производството по предоставяне на защита от домашно насилие в разпоредбата на чл.13, ал.2 от ЗЗДН е предвидено изключение от общите правила на доказване, като е въведена възможност съдът да основе своите фактически изводи на  нарочна декларация, съставена от търсещото защита лице. Същата се явява самостоятелно и годно доказателство във връзка с наведените от молителя твърдения (арг. чл.13, ал.3 от ЗЗДН), и съдът би могъл да се позове при постановяване на крайния си акт единствено на нея. Декларацията се ползва с презумптивна доказателствена стойност, относно истинността на твърденията в молбата за осъществени противоправни действия от страна на ответника, съставляващи която и да било от проявните форми на домашно насилие. Във всички случаи обаче, декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН е достатъчно доказателство за наличието на осъществено домашно насилие, описано в нея  само при липсата на други ангажирани доказателства.

             Анализирайки в съвкупност събраните по делото доказателства, съдът намира, че представената от молителката декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН не следва да бъде кредитирана, тъй като в хода на делото доказателствената й стойност е оборена и опровергана от събраните по искане на страните доказателства. Твърденията на молителката за осъществени спрямо нея нееднократни, системни прояви на домашно насилие в продължение на повече от една година, включително и за осъществен такъв акт на процесната дата 23.06.2020 г. не се потвърждават  от събраните по делото писмени и гласни доказателства.

             По делото по искане на молителката  са разпитани  св. Емилия Канева /нейна баба/ и св. Дафинка Младенова, сродник по майчина линия. Св. Канева споделя, че е ходела постоянно в дома, в който са живеели страните, за да помага при отглеждането на детето. Твърди, че внучка й и ответникът  Р.М.  не живеят заедно от 23.06.2020 г., когато М. си изнесъл багажа и заминал за родното си  село Галата.Свидетелката споделя, че на 23.06.2020 г.около 18.00 ч. Р. се прибрал от София, където работел като строител, като посочва, че във връзка с работата си пътувал ежедневно. Прибрал се много напрегнат , обикалял неспокойно в жилището. Малко след прибирането му двамата с молителката се Поводът, както в повечето други случаи, при които между двамата възниквали спорове и кавги, бил свързан с парични средства, в конкретния случай относно финансите по организирането на тържество послучай годинката на дъщеря им. Св. Канева твърди, че имало скандал, „тъй като тези неща, свързани с рождения ден на малкататрябват пари, а Р. все недоволстваше, че тя е харчила много пари. Според показанията на свидетелката„скандалът се изразявал в наричане на обидни думи, побой, казваше й, че била луда“. Първаночално в показанията си заявява, че е „имало шамаросване, тя /А./ ми каза“ , а по-късно в показанията си твърди, че лично е видяла как ответникът е ударил шамар на внучката й. Излага, че същата вечер Р. ***, тъй като в с.Кирчево нямал приятели, нямал какво да прави, недоволствал от близките на молителката. Когато свидетелката си тръгнала, ответникът все още не бил напуснал жилището, като А. му се молела да не си ходи и да не я оставя сама с детето.

             Св.Младенова също заявява, че А. и Р.  не са заедно от 23.06.2020 г. Твърди, че вечерта на 23.06.2020 г. е молителката й се обадила да отиде до тях, тъй като нещо се случвало. Когато  отишла, Р. си събирал багажа, а бабата на А. вече си била заминала.Споделя, че разговорът между страните не бил спокоен: „той излизаше от стаята, вадеше дрехи, казваше, че не иска да е роб на Алекдандра, обиждаше я, че е тъпа, че той не може да живее по този начин“. Сочи, че А. не искала Р. да си тръгва, както и че не е виждала ответникът да я удря, но потвърждава, че е присъствала на скандал и на обиди спрямо молителката.

             По делото са събрани гласни доказателства и по искане на ответника.  От показанията на св. Латина Маринова/ майка на ответника/ се установява, че синът й  се е прибрал в дома си в с.Галата на 23.06.2020 г. вечерта. Преди да се прибере й се обадил да му оправи стаята. Бил нервен и неспокоен. Излага, че преди да се разделят, с А. са й гостували и е с добри впечатления от отношенията им, като пред нея молителката не се е оплаквала от ответника. Изтъква, че на тържеството по повод рождения ден на детето – 06.07.2020 г. не е присъствала и само Р. е ходил. Св. Маринова / снаха на ответника/ сочи, че е присъствала на тържеството, което преминало добре и между страните не е имало пререкания и кавги. Заявява, че пред нея двамата никога не са се карали, не е чувала ответникът да обижда молителката или тя него.

             Съдът намира, че от събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност не може да се направи обоснован извод за осъществен спрямо молителката акт на домашно насилие по смисъла на чл.2 от ЗЗДН под формата на физическо и психическо насилие от страна на ответника Р.М.. В случая твърденията на молителката досежно осъществено спрямо нея физическо насилие – удряне на шамар, се подкрепят единствено от показанията на нейната баба  св.Канева. Съдът не кредитира с доверие в тази част дадените от св.Канева показания, доколкото както бе посочено по-горе досежно упражненото насилие чрез удрянето на шамар същите са непоследователни и разкриват вътрешни противоречия. Поради това съдът преценява показанията й при условията на чл. 172 от ГПК, като намира, че в случая като баба на молителката свидетелката е заинтересована в полза на внучката си и във вреда на ответника и е свидетелствала в интерес на молителката, обслужвайки нейната теза.

             Разпоредбата на чл.2 от ЗЗДН дефинира, че домашно насилие е всеки акт на физическо, психическо, сексуално, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудително ограничаване на личната свобода и на личния живот, извършено от и спрямо определена категория лица, в която попадат молителката и ответникът. В закона липсва легална дефиниция на понятието „психическо насилие“ и „емоционално насилие“, но  според съда като такива могат да бъда определение всички действия, които имат отрицателно или вредно въздействие върху психиката на едно лице и пораждат отрицателни за него емоции. Преценка дали е налице емоционално или психическо насилие следва да се направи конкретно, като се изследват отношенията между страните, техните физически и психически особености и отражението върху психиката на пострадалото лице. В практиката се приема, че не всяко нарушение на лично или имуществено благо представлява домашно насилие, поради което не всяко агресивно поведение следва да се квалифицира като насилие.  За да се приеме, че е налице такова по делото следва да са събрани доказателства относно факти за състояние, типично поведение и реакции на пострадалия и извършителя, които по категоричен начин да навеждат на извод, че пострадалото лице е  жертва на насилие. В процесния случай анализът на доказателствата по делото  не дават основание на съда да идентифицира ответника като автор на твърдяните актове на домашно насилие. В случая негативните изживявание на молителката са свързани най-вече с решението на ответника да се разделят и да напусне съвместно обитаваното жилище в с. Кирчево. Гласните доказателства по делото са безспорни и категорични, че същата не е подкрепяла това решение на ответника и  всячески се е опитвала да го убеди да продължат съвместния си живот, включително и вечерта на  23.06.2020 г, когато твърди, че спрямо нея е осъществен акта на насилие. Безспорно е, че въпросната вечер е възникнал скандал и е имало известно ескалиране на напрежението. Последващото поведение на молителката по никакъв начин обаче не индикира, че същата се чувства жертва на упражнено спрямо нея насилие от страна на ответника, както и че са и нанесени вреди, надхвърлящи тези свързани с огорчението й от взетото от ответника решение да се изнесе от жилището. Съществуващите разногласие между страните по този въпрос, прерастнали в скандал при напускането на ответника, не следва да бъдат решавани чрез иницииране на производство по реда на ЗЗДН и налагането на мерки за защита по дъщия закон. По делото е приложена и кореспонденция между страните по Месинджър, която разкрива, че след раздялата двамата редовно са поддържали контакт по повод малолетната им дъщеря, заедно са организирали тържеството послучай нейния рожден ден, като е факт, че нееднократно молителката  е отправяла и упреци към ответника, че си е тръгнал без да помисли за нея и детето. В дадените по реда на чл.176 от ГПК обяснения молителката изрично е заявила, че към настоящия момент не изпитва страх от прояви на насилие спрямо нея от страна на ответника, както и че комуникацията й с ответника е само по повод на дъщеря им.

С оглед на изложеното по-горе съдът приема, че случилото се на 23.06.2020 г. по никакъв начин не сочи на проявено от ответника поведение, имащо признаците на домашно насилие, визирани в чл.2 от ЗЗДН. От доказателствата по делото се установява единствено възникнала конфликтна ситуация , предизвикана от спор за парични средства и от решението на ответника окончателно да напусне съвместното жилище против волята на молителката.  

Съобразявайки изложените по-горе съображения и формирания извод за недоказан акт на домашно насилие, осъществен от ответника спрямо молителката, съдът намира, че подадената молба от Алекданра Р.Д. с искане за прилагане на мерки за защита по чл.5, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ЗЗДН по отношение на Р.М.М., като неоснователна и недоказана, следва да бъде отхвърлена.

С оглед отхвърляне на молбата за налагане на мерки за защита, на основание чл.11, ал. 3 от ЗЗДН във връзка с чл. 16 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, молителката следва да заплати държавна такса по делото в размер на 25.00 лева по сметка на Ловешки РС.

На основание чл.78, ал.3 от ГПК и във връзка с направеното искане от ответната страна молителката  А.Р.Д. ще следва да заплати на ответника Р.М.М. разноски по делото в размер на 400.00 лв. – заплатен адвокатски хонорар съгласно Договор за правна защита и съдействие от 09.07.2020 г.

Мотивиран от горните съображения, съдът

 

                                                Р     Е     Ш     И:

 

               

              ОТХВЪРЛЯ молбата на А.Р.Д.,  ЕГН **********, с адрес: *** и адрес за призоваване: с.Кирчево, обл. Ловеч, ул.“Иван Вазов“№8 с искане за прилагане на мерки за защита по чл.5, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ЗЗДН по отношение на Р.М.М., ЕГН ********** с адрес: ***, като НЕОСНОВАТЕЛНА И НЕДОКАЗАНА.

ОСЪЖДА, на основание чл.11, ал.3 от ЗЗДН А.Р.Д.,с горните данни, да заплати по сметка на ЛОВЕШКИ РС сумата 25.00 лв. /двадесет и пет лева/, представляваща държавна такса по делото.

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, А.Р.Д.,с горните данни, ДА ЗАПЛАТИ на Р.М.М., с горните данни сумата от 400.00 лв/ четиристотин лева/ - разноски по делото за заплатено адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Ловешкия окръжен съд в 7-дневен срок от връчването му на страните.

 

 

       РАЙОНЕН СЪДИЯ: