ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№………./...... 02.2020г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на 19.02.2020г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА
ТОМОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ЧАВДАРОВА
РАДОСТИН ПЕТРОВ
като
разгледа докладваното от съдия Д.
Томова
въззивно търговско дело №
246 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба вх. №3822/13.01.2020г.
по описа на ВРС, на В.В.,
ЕГН **********, подадена чрез назначения й особен представител
адвокат М.Ф., АК-Варна, срещу решение №5417/04.12.2019г.
на Варненски районен съд, 41 състав, постановено по гр.д. №2655/2019г. по
описа на ВРС.
С обжалваното решение ответникът – жалбоподател В.В.
е осъден да заплати на ищеца „Банка
ДСК” ЕАД, ЕИК *********, със седалище гр. София, следните суми, произтичащи от
сключен между страните договор за кредит за текущо потребление от 18.10.2016г.:
8 687,13 лева - неплатена главница; 1 974,62
лева - дължима договорна лихва за периода от 25.03.2018г. до
18.02.2019г.; 85,27 лева - обезщетение за забава за периода от 22.05.2017г. до
18.02.2019г., както и законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба -
18.02.2019г. до окончателно изплащане на задължението, и сторените разноски по
делото в общ размер на 2 100 лева.
І. По
допустимостта на въззивното производство.
Въззивната жалба е подадена в преклузивния
двуседмичен срок, визиран в чл.259, ал.1 ГПК, и е процесуално допустима. Същата
е редовна, съдържа изискуемите по чл.260 ГПК реквизити и приложения по чл.261 ГПК и е надлежно администрирана. Жалбоподателят е освободен от предварителното
внасяне на дължимата за въззивното производство държавна такса – чл.83, ал.1,
т.5 от ГПК.
Препис от въззивната жалба е връчен на насрещната
страна – ищеца „Банка ДСК” ЕАД. В срока по чл.263 от ГПК от пълномощника на
страната юрисконсулт Е.С.е подаден писмен
отговор вх. №11899/11.02.2020г.
Легитимацията на страните съответства на
произнасянето по обжалваното решение на районния съд. Сезиран е компетентен по
смисъла на чл.258, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.63, ал.2 от ЗСВ въззивен съд за
проверка на подлежащ на обжалване акт.
Ищецът „Банка ДСК” ЕАД, ЕИК *********, е юридическо
лице, регистрирано в Република България (чл.23, ал.6 от ЗТРРЮЛНЦ).
Според твърденията в исковата молба, считано от
2014г. ответникът В.В. е със статут на постоянно пребиваващ в Република
България чужденец съгласно разрешение №*********/24.04.2014г., валидно до
12.12.2022г.
От събраните по делото данни от ОД на МВР – Варна и
служебно извършената справка в ТД на НАП се установява, че на ответника е даден
личен номер на чужденец (ЛНЧ) и ЕГН, със заявен настоящ адрес ***, като в
периода март 2014 – януари 2019 година същият е работил по трудови
правоотношения с различни работодатели в гр. Варна.
При така установените факти съдът намира за обосновано да се приеме, че
към момента на предявяване на иска ответникът – украински гражданин, има
обичайно местопребиваване в Република България.
Съгласно разпоредбата на чл.6 от ГПК, предметът на
делото се определя от страните по него. В случая в исковата молба ищцовата
страна се позовава на договорни отношения между нея и ответника – В.В., гражданин на Украйна, родена на ***г., възникнали със
сключения помежду им на 18.10.2016г. в град Варна договор за кредит за текущо
потребление.
С оглед горното и предвид разпоредбите на чл.15, във
вр. с чл.4, ал.1, т.1 и 2 от КМЧП, българският съд е компетентен да разгледа и
произнесе по същество иска срещу ответника - чужд гражданин.
Съдът приема, че въззивното производството е
допустимо.
ІІ. По
предварителните въпроси.
В жалбата се прави оплакване за незаконосъобразност и
необоснованост на обжалваното решение, като се твърди, че първоинстанционният
съд не е обсъдил
всички направени възражения за недействителност на сключения
между страните договор за
потребителски кредит на основание чл.22 от ЗПК, поради противоречието му с
изискванията на чл.10, ал.1,
чл.11, ал.1, т. 10, 12 и 20
от същия закон, не е обсъдил и обоснованите в отговора на исковата молба доводи
относно приложението на разпоредбата на т.18.2 от Общите условия на кредитора
за предоставяне на кредити за текущо потребление, поради което е направил
грешни изводи за основателността на иска. Оспорва като незаконосъобразен и извода,
че материалноправното изявление за упражняване на правото на предсрочна
изискуемост от кредитора, което по същество е изменение на договора, следва да
се счита за редовно, независимо, че е отправено до особения представител на
длъжника по заведеното вече дело за цялото вземане по кредита.
Моли за отмяна
на обжалваното решение и отхвърляне на исковите претенции като неоснователни и
недоказани.
С въззивната жалба не се посочват и представят
нови доказателства.
В подадения отговор въззиваемата страна „Банка ДСК”
ЕАД, гр. София, обосновава становище за неоснователност на въззивната жалба и
моли за оставянето й без уважение.
Съставът на въззивния съд намира, че устният доклад
кореспондира на процесуалните действия на страните в хода на осъществената
размяна на книжата, основан е на твърденията и възраженията на страните,
изложени в исковата молба и в отговора. Не се установяват допуснати процесуални
нарушения, които да налагат повтаряне на действията в първото съдебно заседание
на първата инстанция.
На назначения на ответника В.В. особен представител
съдът определя възнаграждение за въззивното производство в размер на 720 лева.
Задължен да внесе тази сума е ищецът в първоинстанционното производство – чл.47,
ал.6 от ГПК, за което следва да се дадат конкретни указания.
За събиране на становищата на страните делото следва
да бъде насрочено в открито съдебно заседание, поради което и на основание
чл.267 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА
РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба вх. №3822/13.01.2020г.
по описа на ВРС, на В.В.,
гражданин на Украйна, родена на ***г.,
ЛНЧ *********** и ЕГН **********,
подадена чрез пълномощник адвокат К.К., срещу решение №2637/28.06.2017г.
на Варненски районен съд, 17 състав, постановено по гр.д. №1318/2017г.
по описа на ВРС.
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение за въззивното производство на назначения на ответника особен
представител адвокат М.Н.Ф.,
АК-Варна, в размер на 720 лева, като
ЗАДЪЛЖАВА
въззиваемата страна „Банка ДСК” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище гр. София, в едноседмичен срок, считано от датата на
получаване на съобщението, ДА ВНЕСЕ
така определената сума в размер на 720 лева по сметка „Вещи лица и гаранции” на Окръжен съд – гр. Варна, като
своевременно представи по делото
доказателства за изпълнение на това задължение.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 17.03.2020г. от 14,00 часа, за която дата и час да се призоват
страните (чрез пълномощник/ особен представител).
Препис от определението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните ведно със съобщение за насрочено открито
заседание, представляващо Приложение
№2 към Наредба №7 от 22.02.2008г. на Министерство на правосъдието.
На въззивника ДА
СЕ ИЗПРАТИ и препис от подадения отговор на въззивната жалба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.