Решение по дело №179/2025 на Административен съд - Сливен

Производството е образувано по жалба от Х. Р. П., [ЕГН], с адрес [населено място], [улица] срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-0804-000054/27.02.2024 год., издадена от Младши автоконтрольор в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Сливен, с която на основание чл. 171 т. 1 б. “б“ от ЗДвП е постановено временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, с отнемане на свидетелството за управление на МПС № *********. Оспорването намира правното си основание в разпоредбата на чл. 172 ал. 5 от Закона за движението по пътищата, като образуваното производство се движи по реда на чл. 145 и сл., във вр. с чл. 244 ал. 2 от АПК.

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на административния акт. Жалбоподателят твърди, че заповедта е постановена при допуснати съществени процесуални нарушения, в противоречие с материалния закон и целта на закона. Изложени са съображения от фактическо естество, като счита, че при оспорване показанията на техническото средство, е следвало административният орган да изчака резултатите от изследването на кръвната проба и съобразно тях да предприеме следващите се действия, вкл. и тези по прилагане на ПАМ от рода на процесната. С позоваване на нормите на чл. 3а, чл. 6 ал. 9 и чл. 15 ал. 6 от Наредба № 1 от 2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, моли съда да отмени оспорената заповед за прилагане на принудителна административна мярка. Претендира разноски. По жалбата е било образувано адм.д. № 145/2024 г. по описа на Административен съд – Сливен, приключило с Решение № 856/25.04.2024 г., с което оспорването е отхвърлено. Първоинстанционният съдебен акт е бил отменен от касационната инстанция в производство по реда на чл. 237 и сл. от АПК и делото – върнато за ново разглеждане, по силата на което е образувано настоящото съдебно производство.

В с.з. оспорващият, редовно и своевременно призован, не се явява. Представлява се от надлежно упълномощен адв. Н. Н. от АК – Сливен, който поддържа жалбата и с подробно изложени съображения моли съда да я уважи, с претенция за разноски за адвокатско възнаграждение.

В с.з. административният орган Младши автоконтрольор в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Сливен, редовно и своевременно призован, се явява лично, като по жалбата предоставя решение на съда.

Въз основа на всички събрани по делото доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

На 27.02.2024 г. около 08:02 часа в [населено място] на бул. „Цар Симеон“ полицейски служители в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Сливен извършили проверка за употреба на н. в. и техни аналози на Х. Р. П. като водач на МПС – Ауди Кю7 с рег. № [рег. номер]. Проверката била извършена с техническо средство Дрегер дръг тест 5000 (Drager 5000) № ARMЕ – 0068, като техническото средство отчело наличие на к., о., м. и м. в 08:29 часа, с номер на пробата - 203. На водача бил връчен талон за медицинско изследване номер 098229. Установеното било квалифицирано като нарушение по чл. 5 ал. 3 т. 1 от ЗДвП в съставен Акт за установяване на административно нарушение № GA1121686/27.02.2024 г., подписан без възражения от нарушителя и връчен му на същата дата.

Въз основа на съставения АУАН Младши автоконтрольор в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Сливен издал Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-0804-000054/27.02.2024 г., с която по отношение на Х. Р. П. била приложена ПАМ по чл. 171 т. 1, б.“б“ от ЗДвП, обективирана като „временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“. Като мотиви в заповедта е описано констатираното с АУАН № GA1121686/27.02.2024 г. Заповедта била връчена на нейния адресат П. на 27.02.2024 г. и обжалвана в производство по описаното по – горе адм. д. № 145/2024 г. по описа на Административен съд – Сливен. По преписката и по делото са приобщени справка за нарушител/водач на оспорващия и талон за медицинско изследване № 098229 от 27.02.2024 г., от чието съдържание се установява, че водачът е предоставил биологични проби за медицинско и химическо изследване. Производството по адм.д. № 145/2024 г. приключило с окончателен съдебен акт – Решение № 856/25.04.2024 г., с което съдът отхвърлил жалбата. Първоинстанционното решение влязло в законна сила, като необжалваемо. По реда на чл. 237 и сл. било депозирано пред Върховен административен съд искане за отмяна, по което било образувано адм.д. № 9042/2024 г. по описа на ВАС. В хода на това съдебно производство искателят представил, а съдът приобщил по доказателствата Постановление за прекратяване на наказателно производство изх. № 1158/23.05.2024 г. на прокурор при Районна прокуратура – Сливен. Със същото било прекратено производството по ДП № 300/2024 г. по описа на РУ – Сливен, водено за престъпление по чл. 343б ал. 3 от НК, на основание изготвена в хода на разследването съдебно – химическа (токсикологична) експертиза, със заключение, че в изследваната проба кръв от П. не е установено наличие на н. или у. в.

В хода на настоящото съдебно производство по доказателствата е приобщена съдебна химикотоксикологична експертиза № И-4383/30.04.2024 г., изготвена от вещи лица в Химикотоксикологична лаборатория към ВМА – София. Съгласно експертното заключение, от извършените изследвания на предоставените проби кръв и урина от лицето Х. Р. П. не се установява наличие на н. в. или техни аналози.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните в хода на съдебното дирене годни, относими и допустими доказателствени средства, включително приложените към административната преписка писмени доказателства, които не бяха оспорени от страните по предвидения в закона ред.

Въз основа на така изградената фактическа обстановка, съдът формира следните изводи от правно естество:

Оспорването е направено в законоустановения срок, от легитимирано лице – при наличие на правен интерес от това производство и срещу административен акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което е допустимо.

Разгледана по същество, жалбата се преценява от настоящата съдебна инстанция като основателна и като такава следва да бъде уважена.

Съображенията на съда в тази насока са следните:

След като е сезиран с оспорване, при служебния и цялостен контрол върху законосъобразността на обжалвания административен акт, съгласно нормата на чл. 168 ал. 1 от АПК, съдът провери изначално неговата валидност. Това се налага поради принципа на служебното начало в административния процес, въведен с нормата на чл. 9 от АПК.

Разпоредбата на чл. 171 ЗДвП предвижда за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения да се прилагат различни по вид принудителни административни мерки.

Процесната ПАМ е постановена на основание чл. 171 т. 1 б. "б" от ЗДвП, която норма регламентира временно отнемате на СУМПС на водач, който управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174 ал. 4 установените стойности са определящи;

Съгласно чл. 172 ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, б. "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.

В тази връзка е представена Заповед № 343з-1516 от 05.06.2023 г. на Директора на ОД на МВР – Сливен, с която той е оправомощил длъжностни лица, които да прилагат с мотивирана заповед ПАМ по ЗДвП, между които са и заемащите длъжността младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ (т. 1.6. от акта), какъвто в процесния случай е издателят на оспорения акт. Заповедта е издадена на основание чл. 43 ал. 4, във вр. с ал. 3 т. 1 от ЗМВР, във вр. с чл. 172 ал. 1 от ЗДвП и Заповед рег. № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи. Последната заповед не е приложена по делото, но е ноторно известен факт, че с нея Министърът на вътрешните работи определя Областните дирекции на МВР като служби за контрол по смисъла на чл. 165, ал. 1 от ЗДвП. Съобразно това и в съответствие с нормата на чл. 172 ал. 1 от ЗДвП с горецитираната заповед Директорът на ОД на МВР - Сливен е делегирал правомощията си по издаване на заповеди за налагане на ПАМ по ЗДвП, вкл. и на служителите, заемащи длъжността младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при областната дирекция на МВР.

Оспорената заповед е постановена в писмена форма и съдържа изискуемите реквизити по чл. 59 ал. 2 от АПК. Посочено е както правното основание за упражненото от издателя Младши автоконтрольор в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Сливен правомощие, така и релевантните факти и обстоятелства за обосноваване на възприетото от административния орган наличие на материалноправната предпоставка за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171 т. 1 б. "б" от ЗДвП. С оглед тези установявания съдът приема, че е изпълнено изискването на чл. 172 ал. 1 от ЗДвП и чл. 59 ал. 2 т. 4 от АПК за надлежно мотивиране на административния акт. Като издадена от компетентен орган, в кръга на предоставената му от закона и оправомощаващ акт материална, персонална и териториална компетентност и с надлежно изложени фактически и правни основания, оспорената ЗППАМ се явява валиден акт.

Макар валидна, оспорената в настоящото съдебно производство заповед за прилагане на принудителна административна мярка е постановена при неправилно приложение на материалния закон, при следните съображения:

Съдебният контрол за материална законосъобразност на обжалвания административен акт обхваща преценката налице ли са установените от административния орган релевантни факти, изложени като мотиви в акта и доколко същите се субсумират в посочената като правно основание за неговото издаване правна норма, съответно - следват ли се разпоредените с акта правни последици.

По дефиницията на чл. 22 от ЗАНН принудителни административни мерки се прилагат за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, като хипотезите, в които могат да се прилагат ПАМ, техния вид и органите, които ги прилагат, се уреждат в съответния закон (чл. 23 от ЗАНН).

В случая като правно основание за издаване на оспорената заповед за прилагане на принудителна административна мярка е посочена разпоредбата на чл. 171 т. 1 б. "б" от ЗДвП, цитирана по-горе. Фактическо основание за прилагане на мярката е установеното от в АУАН, че на 27.02.2024 г. Х. Р. П. управлява МПС след употреба на н. в. или техните аналози, установено с техническо средство, отчело положителен резултат – употреба на к., о., м. и м. от водача. С оглед на тази фактическа и правна обосновка на приложената принудителна административна мярка, издаването на обжалваната заповед в съответствие и при правилно приложение на материалния закон се свързва с установяването и доказването, че е налице констатирано по надлежния ред управление на МПС от П. след употреба на н. в. или техни аналози.

В действащата към датата на издаване на обжалваната заповед нормативна регламентация – в ЗДвП и в Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, начините за установяване на употребата на наркотични вещества или техните аналози от водачите на МПС, са регламентирани алтернативно - чрез медицинско (химико-токсикологично лабораторно изследване) или с тест. В приложимата Наредба № 1 от 19.07.2017 г. е предвидено, че при наличие на външни признаци, поведение или реакции на водачите на МПС за употребата на наркотични вещества или техни аналози следва да се извършва проверка с тест или лицата се изпращат за медицинско изследване, като при наличие на изследване от кръвна проба по реда на чл. 174, ал. 4 от ЗДвП установените стойности са определящи (чл. 171 т. 1 б. "б" от ЗДвП). Следователно, употребата на наркотични вещества или техни аналози се установява въз основа на тест, в случаите на отказ на лицето да подпише или да получи талона за изследване, при неявяване в определения срок на посоченото място или при отказ за даване на проби за изследване.

За прилагането на принудителна административна мярка по чл. 171 т. 1 б. "б" от ЗДвП, употребата на наркотични вещества или техни аналози от водача на МПС следва да е безспорно установена. Към момента на постановяването на обжалваната заповед по административната преписка са били налице данни, потвърдени и с представените по делото доказателства, че даденото на лицето предписание за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химико-токсикологично лабораторно изследване за употреба на наркотични вещества или техни аналози, е било изпълнено. Доказателствата сочат, че Х. П. е предоставил биологични проби (кръв и урина) за химикотоксикологично лабораторно изследване, като в хода на образувано досъдебно производство е назначена и токсикохимична експертиза. Доколкото при предоставена биологична проба за извършване на химико-токсикологично лабораторно изследване за употреба на наркотични вещества или техни аналози, законът в разпоредбата на чл. 171 т. 1 б. "б" от ЗДвП определя именно резултатът от това изследване да е определящ по отношение на констатацията за употреба на наркотични вещества, преди наличието на резултат от изследването, противоправното поведение на водача на МПС, като основание за налагането на ПАМ и по чл. 171 т. 1 б. "б" от ЗДвП, е недоказано. В тежест на административния орган е да установи наличието на материалноправната предпоставка за прилагането на ПАМ, а в конкретния случай това не е извършено. Предвид това, съществуването на правно релевантния юридически факт за възникването на публичното право на органа да наложи ПАМ по чл. 171 т. 1 б. "б" от ЗДвП е фактически и доказателствено необосновано.

В хода на съдебното разглеждане на правния спор (пред ВАС) е представено и приобщено към доказателствата постановление от 23.05.2024 г. на прокурор в Районна прокуратура – Сливен, с което досъдебното производство, образувано срещу Х. П. за престъпление по чл. 343б ал. 3 от НК е прекратено, предвид резултатите от изготвената съдебна химикотоксикологична експертиза. Съгласно заключението на последната, представена в хода на съдебното дирене в настоящото съдебно производство, от извършените изследвания на предоставените проби кръв и урина от лицето Х. Р. П. не е установено наличие на н. в. или техни аналози. При наличие на изследване от кръвна проба по реда на чл. 174 ал. 4 от ЗДвП, установените стойности са определящи, съобразно разпореденото в чл. 171 т. 1 б. "б" от ЗДвП. Резултатът от извършения от ответника при извършената проверка тест за н. в. е опроверган по несъмнен начин от резултата от извършеното химико-токсикологично лабораторно изследване и съответно от заключението на съдебната експертиза, посочена по-горе. Предвид така установеното с безспорни доказателствени средства, оспореният административен акт се явява постановен в противоречие и при неправилно приложение на материалния закон.

Съгласно разпоредбата на чл. 142 ал. 2 от АПК, установяването на нови факти от значение за делото след издаването на акта се преценява към момента на приключване на устните състезания. За да извърши проверка за материалната законосъобразност на оспорен индивидуален административен акт, съгласно чл. 146 т. 3 от АПК, съдът трябва да установи кои са твърдяните в акта факти и обстоятелства, настъпили ли са и съответни ли са на предвидените в хипотезата на сочената от органа правна норма. С оглед на това, проверката е винаги a posteriori. Предвид това, нови факти от значение за делото могат да бъдат само тези, които са настъпили след издаването на акта и които с обратна сила променят правното значение на фактите, въз основа на които органът е постановил своето решение, или отменят съществуването на тези факти. В конкретната хипотеза е доказано в хода на съдебното производство, че при изследване на кръвна проба, предоставена от Х. Р. П. не е установено наличието на н. в., който факт следва да се съобрази с оглед правилото, разписано в чл. 142 ал. 2 от АПК.

Предвид горното оспорената ЗППАМ № 24-0804-000054/27.02.2024 г., издадена от Младши автоконтрольор в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Сливен, с която по отношение на жалбоподателя Х. Р. П. е приложена принудителна административна мярка по чл. 171 т. 1 б. "б" от ЗДвП се явява постановена в нарушение и при неправилно приложение на материалния закон, което налага отмяната й като незаконосъобразна.

С оглед изхода на делото, основателна е и следва да се уважи формулираната в жалбата претенция на оспорващата страна за присъждане на сторените по делото съдебно – деловодни разноски и такива за адвокатско възнаграждение. Същите са дължими на основание чл. 143 ал. 1 от АПК и т. 4 от ТР № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК, според която разноските, направени от молителя в производство по отмяна на влязло в сила съдебно решение, когато молбата е уважена, се присъждат с решението по съществото на спора, каквото е настоящото съдебно производство. След отмяната на влязлото в сила решение по адм.д. № 145/2024 г. по предходното разглеждане на жалбата, отново се слага висящност на жалбата и производството се връща за ново разглеждане. Реално извършените разноски в производствата по процесната жалба са в общ размер на 1 790,00 (хиляда седемстотин и деветдесет) лева, от които 40,00 лв. внесени държавни такси и заплатени в брой адвокатски възнаграждения в общ размер на 1 750,00 лв. (1 000,00 лв. заплатени по банков път по адм.д. № 145/2024 г. на АдмС – Сливен и 750,00 (седемстотин и петдесет) лева по адм.д. № 179/2025 г. на АдмС – Сливен). Същите следва да се възложат в тежест на ответната страна – ОД на МВР - Сливен.

 

Водим от горното и на основание чл. 172 ал. 2, предл. второ от АПК, Административен съд - Сливен

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-0804-000054/27.02.2024 год., издадена от Младши автоконтрольор в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Сливен, с която по отношение на Х. Р. П. на основание чл. 171 т. 1 б. “б“ от ЗДвП е постановено временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, с отнемане на СУМПС № *********.

 

ОСЪЖДА ОД на МВР – Сливен да заплати на Х. Р. П., [ЕГН], с адрес [населено място], *** сума в размер на 1 790,00 (хиляда седемстотин и деветдесет) лева, представляваща разноски в производството.

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на препис от същото.