РЕШЕНИЕ
№ 414
гр. София, 06.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Дора Д. Михайлова
Членове:Росина Н. Дончева
Георги Ст. Мулешков
при участието на секретаря Теодора Р. Вутева
като разгледа докладваното от Росина Н. Дончева Въззивно гражданско дело
№ 20221800500528 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от Гражданския
процесуален кодекс.
С решение № 81/11.05.2022 г., постановено по гр.д. № 725/2021 г.
по описа на РС-Елин Пелин, А. „П. и.“ – гр. С. е осъдена да заплати на
ЗАД „Б. В. И. Г.“ – С. сумата от 887,35 лева, представляваща
изплатено застрахователно обезщетение по Щета № ..........., ведно със
законната лихва, считано от 01.04.2021 г. до окончателното
изплащане. На ищеца са присъдени разноски по делото в размер на
770, 00 лева.
Срещу решението е депозирана въззивна жалба от А. „П. и.“, О.
п. у. - С. с доводи за неправилност, незаконосъобразност и
необоснованост. Твърди се, че не било доказано наличие на покрит
застрахователен риск на евентуалното ПТП. Не бил представен
протокол, издаден от компетентен държавен орган, съгласно ЗДвП.
Представените снимки не представлявали нито писмени, нито
веществени доказателства и били изготвени от самия застраховател,
1
който е заинтересована страна в процеса. Излага, че описаната щета
на процесното МПС не попада в хипотезата покрит застрахователен
риск – „гуми“ или др. Не били представени писмени доказателства от
официален сервиз, съгласно Общите условия на застрахователното
дружество, коя част от настъпилите щети се дължат на евентуалното
ПТП и коя част от тях се дължат на обикновени ползване на МПС.
Излага, че водачът на ППС е допринесъл за настъпване на
вредоносните последици. По изложените съображения моли да бъде
отменено изцяло решението на РС-Елин Пелин и да бъдат отхвърлени
исковете, като претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от ЗЕАД „Б.
В. И. Г.“ ЕАД, чрез адв. А. С., с който жалбата се оспорва. Изразява се
становище за неоснователност. Излага подробни съображения, че е
налице валидно застрахователно правоотношение между дружеството
и собственика на увредения автомобил, изплатено застрахователно
обезщетение и противоправно деяние на ответната страна, изразяващо
се в бездействие на служителите му да отстранят повреди и
препятствия по републиканските пътища. Излага, че по клауза „Пълно
каско“, каквато е клаузата включена в процесната полица се покриват
щети по гумите и джантите в обхват до две увредени гуми и/или
джанти и/или тасове вследствие на преминаване през дупки и
неравности на пътното платно. Моли решението да бъде потвърдено.
Претендира разноски.
Подадената въззивна жалба е постъпила в законоустановения
срок, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване съгласно чл.
258, ал. 1 от ГПК, от страна, легитимирана да обжалва постановеното
от Районен съд – Елин Пелин решение, поради което е процесуално
допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Софийският окръжен съд, за да се произнесе по основателността
на жалбата, след като прецени доводите на страните и събраните по
2
делото доказателства, намира следното:
РС-Елин Пелин е сезиран с искова молба от ЗЕАД „Б. В. И. Г.“
срещу А. „П. и.“, с която са предявени искове, с правно основание чл.
410, ал. 1 от КЗ, вр. с чл. 49 и чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, с които моли
да бъде осъден ответника да му заплати сумата 887,35 лева,
представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно
обезщетение по застрахователна преписка по щета № ..........., за вреди
причинени по застрахован лек автомобил „БМВ ...“, с рег. № .........,
при ПТП, настъпило на 29.06.2020, ведно със законната лихва върху
горната сума-главница, считано от подаване на исковата молба -
01.04.2021 г. до окончателното заплащане.
В срока по чл.131 ГПК, ответника е депозирал отговор, с който
оспорва иска по основание и размер и моли да бъде отхвърлен изцяло.
Съдът, като прецени доводите на страните, прие следното.
Видно е от застрахователна полица № .................. от .......... г. за
застраховка "Каско Стандарт" на МПС, Пълно Каско, че същата има за
обект лек автомобил марка „ BMW“, модел „... .........“, с рег. №
............, като застрахован бил П. П. П., а застраховател – ищецът в
производството. Срокът на застрахователното покритие е една година
- от .......... г. до 06.11.2020 година.
Представени са Общи условия на ищеца по застраховка „Каско
Стандарт“, съгласно които застрахователят покрива пълна загуба или
частична щета, която застрахованият би понесъл със застрахованото
МПС при реализиране на застрахователните рискове. В глава втора от
Общите условия са описани покритите рискове и изключения, като по
клауза „Пълно каско“ застрахователят покрива щети, причинени от
застрахователно събитие, посочено в клауза „Пожар, природни
бедствия, ПТП и злоумишлени действия“, както и допълнителни
покрити рискове.
Представени са писмените документи, приложени по
образуваната при ищеца преписка по щета № ..........., от които е видно,
че уведомление за станалото произшествие било направено до ищеца
на 30.06.2020 година. Били изготвени опис и оценка на щетите.
Видно от фактура от ......... г., ищцовото дружество е изплатило
на П. П. П. сумата от 75,44 лева.
3
Видно от фактура от 29.10.2020 г. ищцовото дружество е
изплатило на сервиза Д. К. АД, в който е отремонтиран автомобилът,
сумата от 811, 91 лева, за джанта алуминиева и за сервизна проверка и
смяна на същата.
От заключението на вещото лице инж. И. Т. В. по изслушаната
съдебно-автотехническа и оценителна експертиза, неоспорена от
страните, се установява, че вероятния механизъм на ПТП е описания в
исковата молба – по пътя от с. М. към с. Д. Б., процесният автомобил,
управляван от водача П. П. П., попада в дупка на пътното платно, за
която е нямало предупредителни или обозначителни знаци. Налице е
причинно-следствена връзка между ПТП от 29.06.2020 г. и
уврежданията, нанесени на автомобила. Средната пазарна цена на
автомобилна гума и алуминиева джанта за л.а. „ВМВ“ е в размер на
644,10 лева
От показанията на свидетеля П. П. П., които като
безпротиворечиви и правдиви съдът кредитира изцяло, се установява,
че на 29.06.2020 г. управлявайки собствения си автомобил, марка
„БМВ“, с рег. № ............, от гр.Е. П. в посока гр. С., попаднал в дупка
на пътя, която не видял. Скоростта на движение била 60-70 км.
Преминавайки с двете десни гуми през дупката се чул силен шум, при
което се спукала задната гума на автомобила. Дупката била поне 2
метра дълга и 50 см. широка и дълбока около 15-20 см. На следващия
ден завел щета в „Б. В. И. Г.“.
От разпита на свидетеля А. П. П. се установява, че пътувал
заедно с П. П. от с. М. към гр. С., когато колата попаднала в дупка на
пътното платно. В резултат на това се спукала задната дясна гума на
автомобила, която свидетелят и водача сменили и продължили към гр.
С.. След като пристигнали в гр. С. свидетелят и водача посетили
гумаджия, който установил, че била спукана /счупена/ и джантата.
Други, относими към спора, доказателства не са ангажирани.
Анализът на така установената фактическа обстановка налага
следните правни изводи.
Обжалваното решение на районния съд е валидно и допустимо.
В настоящия случай искът е насочен срещу А. "П. И.". Според
4
правилото на чл. 19, ал. 1, т. 1 ЗП републиканските пътища се
управляват от А. „П. и.“. Разпоредбата на чл. 3, ал. 1 ЗДП вменява
задължение на лицата, които стопанисват пътищата, да ги поддържат
изправни с необходимата маркировка и сигнализация за съответния
клас път, да организират движението по тях така, че да осигурят
условия за бързо и сигурно придвижване. Съгласно нормата на чл. 30,
ал. 1 от ЗП А. „П. и.“ осъществява дейностите по изграждането,
ремонта и поддържането на републиканските пътища. В § 1, т. 13 и т.
14 от ДР на ЗП е дадено легално понятие на дейностите по ремонт и
поддържане, както следва: ремонт на пътища е дейност по
възстановяване или подобряване на транспортно експлоатационните
качества на пътищата и привеждането им в съответствие с
изискванията на движението. Поддържането на пътищата е дейност
по осигуряване на необходимите условия за непрекъснато безопасно и
удобно движение, предпазване на пътищата от преждевременно
износване, охрана и защита на пътищата, водене на техническата
отчетност на пътищата.
От изложените твърдения в исковата молба съдът обосновава
извода, че реализирането на отговорността на ответника се иска във
връзка с твърдяно противоправно бездействие, свързано с поддържане
на пътното платно и отстраняване на повреди по него.
Ангажирането на отговорността по чл. 410, ал. 1, КЗ, вр. чл. 49,
вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД е свързано с установяването на следните
кумулативни предпоставки: наличието на валиден договор за
имуществено застраховане между увреденото лице и
застрахователното дружество (ищец), заплащане на застрахователното
обезщетение от страна на дружеството - ищец, както и размера на
дължимото обезщетение, и предпоставките по чл. 49 ЗЗД – вреди, тези
вреди да са причинени от лице, на което отговорният по чл. 49 от ЗЗД
е възложил работа, вредите да са причинени вследствие
противоправно деяние при или по повод на възложената работа.
С оглед правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК ищецът следва да
установи при условията на пълно и главно доказване горепосочените
правопораждащи факти, а опровергаването на презумпцията за вина е
в тежест на ответника при условията на обратно пълно доказване.
5
Спорните въпроси, въведени като предмет на въззивното
производство, са относно механизма на настъпване на вредите,
наличието на причинно – следствената връзка между попадането в
дупка и процесните вреди, дали за застрахователя е бил налице
изключен застрахователен риск, в който случай последният е следвало
да откаже изплащането на застрахователно обезщетение, налице ли е
съпричиняване на вредите от страна на водача на застрахования
автомобил.
В настоящия случай е доказано, че между ищеца и П. П. П. е
сключен договор за имуществено застраховане. За този договор е
предвидена писмена форма за действителност, която е спазена, а
доколкото е сключен като застрахователна полица същата съдържа
всички необходими задължителни реквизити. По силата на договора
ищецът е приел да покрива риска от повреди по собствено на
застрахования моторно превозно средство, като във връзка с
процесното ПТП е изплатил застрахователно обезщетение в размер на
общо 887,35 лева.
От свидетелските показания, които съдът кредитира се
установява механизмът на ПТП. Възражението на въззивника, че
съдът ползва частни свидетелстващи документи е неоснователно.
Действително представените по делото документи са частни такива,
но макар да не се ползват с материална доказателствена сила, каквато
имат официалните свидетелстващи документи, не са лишени от
доказателствена стойност и се преценяват от съда във връзка с всички
останали обстоятелства и събрани в производството доказателства.
В случая по делото не са ангажирани доказателства, които да
опровергават отразените в представените частни документи
обстоятелства, напротив – посоченото в писмените доказателства
изцяло се подкрепя от показанията на разпитания свидетел, водач на
застрахованото МПС, възприел непосредствено процесния инцидент,
както и от заключението на експертизата, което потвърждава
съществуването на причинна връзка между щетите по автомобила и
описания от ищеца механизъм на ПТП.
Оплакванията на въззивника относно това, че за процесния
инцидент не е бил съставен от компетентен служител на органите на
6
реда протокол за ПТП са неоснователни. Това е така, защото при ПТП,
в което няма пострадали лица, не е нужно съставянето на протокол за
ПТП. По аргумент на противното, от изчерпателно изброените
хипотези на чл. 125, т. 1 - 8 ЗДвП, в които службите за контрол на
МВР посещават задължително мястото на ПТП, следва да се приеме,
че при ПТП с имуществени вреди и един участник, същият няма
задължение да уведомява органите на МВР – КАТ, нито последните са
длъжни да посещават мястото на произшествието и да съставят
съответен протокол.
Според събраните писмени и гласни доказателства и
заключението на вещото лице посочените вреди върху автомобила са
настъпили в причинно-следствена връзка с попадането на автомобила
в необезопасена и необозначена дупка на пътното платно, поради
което и възражението на ответника, че не е доказана причинната
връзка е неоснователно.
Възражението, че настъпилото застрахователно събитие не
представлява покрит риск по сключената застраховка е
неоснователно. Видно от представената по делото застрахователна
полица, процесното МПС е застраховано при условията на „Пълно
Каско“. По делото са представени Общите условия на застрахователя
по застраховка „Каско“, като въззивният съд приема, че именно това
са приложимите Общи условия по отношение на застрахователната
полица. В глава втора от Общите условия са описани покритите
рискове и изключения, като по клауза „Пълно каско“ застрахователят
покрива щети, причинени от застрахователно събитие, посочено в
клауза „Пожар, природни бедствия, ПТП и злоумишлени действия“,
както и допълнителни покрити рискове. Не е предвидено изрично
изключение да не се покриват щети по МПС в резултат на
преминаване на автомобила през дупка на пътното платно, съгласно
глава втора „Покрити рискове и изключения“. Процесните щети са
включени в застрахователното покритие, поради което за ищеца е
възникнало регресно вземане спрямо ответника.
По делото недоказано остана възражението на ответника за
съпричиняване на вредите от водача на лекия автомобил. С оглед
възражението на въззивника трябва да се изтъкне, че по делото не се
ангажират доказателства при условията на пълно доказване, от
7
анализа на които да може да се обоснове извод, че водачът на
увредения автомобил е допринесъл за увреждането чрез неспазване на
задълженията си по чл. 20, ал. 2 от Закона за движение по пътищата.
На първо място, в случая се касае до несигнализирана и необезопасена
дупка на пътното платно, която не представлява предвидимо
препятствие по цитираната норма. На второ място, липсват
конкретните данни за скоростта на движение на процесния автомобил
/по думите на водача около 60-70 км./, поради което е изключен извод
за несъобразяването на скоростта на движение с условията на пътя,
съответно със съществуващите на пътя дупки. Не се доказва и с оглед
пътните условия водачът на автомобила да е бил в състояние да спре
пред нея, да я заобиколи или да премине над нея.
По смисъла на чл. 386, ал. 2 КЗ при настъпване на
застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати
застрахователно обезщетение, което е равно на действително
претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. Съгласно
разпоредбата на чл. 400, ал. 2 КЗ за възстановителна застрахователна
стойност се смята стойността за възстановяване на имуществото с
ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи
за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на
обезценка. В този смисъл е и практика на ВКС, обективирана в
постановените по реда на чл. 290 ГПК решения, както следва:
решение № 209/30.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 1069/2010 г., II т. о,
решение № 52/08.07.2010 г. на ВКС по т. д. № 652/2009 г., I т. о,
решение № 109/14.11.2009 г. на ВКС по т. д. № 870/2010 г., I т. о,
решение № 153/22.12.2011 г. на ВКС по т. д. № 896/2010 г.
Действителният размер на вредата, релевантен за размера на
дължимото застрахователно обезщетение, подлежи на определяне на
база представените разходни документи за извършен ремонт.
Видно от представената фактура смяната на джантата е
извършена в „Д. к.“ ЕАД, за който сервиз има представено и
възлагателно писмо и стойността възлиза в размер на 811,91 лева.
Видно от представена фактура, издадена от Д. ООД, П. П. П. е
заплатил сума в размер на 361,00 лева за 2 бр. автомобилни
гуми.
8
С оглед изложеното, предявеният иск следва да бъде уважен до
пълния предявен размер от 887,35 лева. Обезщетението се следва на
увреденото лице, ведно със законната лихва считано от датата на
подаване на исковата молба - 01.04.2021 г. - до окончателното му
заплащане.
По изложените съображения атакуваното решение на районния
съд следва да бъде потвърдено.
Съобразно горния резултат на ответника по въззивната жалба
трябва да бъдат присъдени разноските по водене на делото пред
настоящата инстанция, а именно – сумата от 360, 00 лева за
адвокатско възнаграждение. Релевираното възражението от
жалбоподателя за прекомерност на заплатеното адвокатско
възнаграждение от насрещната страна е неоснователно. Минималното
адвокатско възнаграждение, съобразно цената на предявения иск и на
осн. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения възлиза на 300,00 лева.
Видно от представената фактура върху уговореното и заплатено
възнаграждение е начислен ДДС и общо дължимата сума възлиза на
360, 00 лева.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 81/11.05.2022 г., постановено по
гр.д. № 725/2021 г. по описа на РС-Елин Пелин.
ОСЪЖДА А. „П. и.“ ЕИК .............., със седалище и адрес на
управление гр. С., бул. „М.“ № . да заплати на ЗАД "Б. В. И. Г." -С.,
ЕИК: .............. сумата от 360, 00 лв. (триста и шестдесет лева) –
разноски за адвокатско възнаграждение по водене на делото пред
въззивната инстанция.
Решението е окончателно.
9
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10