Р Е Ш Е Н И Е
№..........................
гр. София, 10.07.2017г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-10 с-в, в публично съдебно заседание на двадесет и трети май през
две хиляди и седемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
Мариана Георгиева
при секретаря Анелия Груева, разгледа търговско дело №
6304 по описа за 2015г. на СГС и взе предвид следното:
Производството
е образувано по иск с правно основание чл. 17, т. 1 от Конвенцията за договора
за международен автомобилен превоз /СМR/ на стоки за заплащане на сумата от
14 008 евро, представляваща обезщетение за неизпълнение на задължение за
доставяне на стоки по превозен договор, удостоверен с международна
товарителница № ************от 22.10.2014г.
Ищецът
„К. – 04” ЕООД твърди, че по негова заявка ответното дружество като превозвач
се е съгласило срещу възнаграждение да превози от Германия до България 63 бали
бебешки пелени с бруто тегло 16 480 кг, на обща стойност от 14 008
евро. Посочената стока била собственост на ищеца, като превозът следвало да се
извърши с влекач и полуремарке с рег. № **********, според представената
международна товарителница от 22.10.2014г. Излага, че според твърденията на
превозвача, стоката била предадена от изпращача и натоварена, като след
пристигането на превозното средство в България на 24.10.2014г., влекачът и
полуремаркето, заедно с превозвания товар били противозаконно отнети, поради
което товарът не бил предаден на неговия получател „К. – 04” ЕООД. По тази
причина за собственика на товара е налице пълна липса на превозвания товар,
като съгласно чл. 17, т. 1 от Конвенцията за договора за международен автомобилен
превоз на стоки /СМR/ ответното дружество като превозвач е отговорен за
цялостната липса на товара от момента на приемането му за превоз до доставянето
му. Счита, че има качеството правоимащ по смисъла на чл. 20 от Конвенцията
/предвид обстоятелството, че е получател на стоката и нейн собственик/, поради
което претендира заплащане на стойността на липсващия товар в размер на
14 008 евро, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до
окончателното изплащане и направените по делото разноски.
Ответникът
„Д.” ЕООД оспорва предявения иск. Релевира възражения, че ищецът не е активно
материално легитимиран по предявената претенция, тъй като между страните не е
сключен договор за международен превоз. Представената товарителница обективира
правоотношение между ответника и изпращача /трето за спора лице/, като ищцовото
дружество е получател на стоката. С оглед изложеното счита, че право на
претенция за евентуално обезщетение от неизпълнение по договора има немското
дружество-изпращач по договора за превоз. На следващо място, в условията на
евентуалност, прави възражение за недействителност на договора за превоз от
22.10.2014г, сключен с изпращача на стоката, тъй като в същия не е уговорено
възнаграждение за превозвача. Оспорва се и твърдението, че ищецът е собственик
на превозваната стока. Релевира и възражения за освобождаване от отговорност,
тъй като липсата на товара е резултат от осъществена кражба на стоката и
превозното средство, което събитие е настъпило независимо от обстоятелството,
че превозвачът е положил грижата на добрия търговец.
Софийски
градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
твърденията и възраженията на страните, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
По делото не е спорно, а и същото се установява от представената
международна товарителница № ************от 22.10.2014г., че „И.П.” ГмбХ §
Ко.КГ,
в качеството му на изпращач /товародател/ е предоставил за превоз на "Д." ЕООД на 22.10.2014г. като превозвач, 63 броя бали пресовани пампери, тегло в кг: 16.480. Получател по
товарителницата е „К. 04” ЕООД. Стоката е била закупена от ищеца за сумата от
14 008 евро, което е видно от представената фактура от 22.10.2014г.,
удостоверяваща възникването на договорно правоотношение по покупко-продажба с
предмет процесната стока, като страни по същото са „К.Т.И.”, Германия
/продавач/ и „К. 04” ЕООД /купувач/.
На
06.08.2015г. получателят по пратката е подал претенция за обезщетение до "Д." ЕООД, тъй като е налице пълна липса на превозвания товар.
Ответното дружество релевира възражения, че не е отговорно за загубата на
стоката, дадена им за превоз, тъй като същата е била
предмет на кражба, за което отговорността на превозвача била изключена
изрично. По делото са представени документи,
от които се установява, че на 26.10.2014г. е образувано досъдебно производство
№ 1617/2014г. по описа на 08 РУ – СДВР, пр. пр. № 48554/2014г. по описа на СРП,
срещу неизвестен извършител за това, че за времето от 16, 30 часа на
24.10.2014г. до 17, 00 часа на 26.10.2014г. от паркинг, находящ се в с.
Казичене, обл. София, ул. „********, противозаконно е отнел чуждо моторно
превозно средство – влекач марка „Мерцедес”, модел 1844 ЛС Актрос, с рег. № СА
3076 КР и прикачено към него полуремарке марка „Шмитц СО 1” с рег. № ********–
престъпление по чл. 346, ал. 1 от НК.
По
делото е установен международен превоз на стоки по смисъла на чл. 1, т. 1 от
Конвенцията за международен автомобилен превоз на товари, тъй като мястото на приемането на стоката за превоз и
мястото на доставянето й, се намират в две различни държави – Германия и
Република България. По тези съображения по отношение на отговорността на
превозвача ще намерят приложение както разпоредбите на Конвенцията за договора
за международен автомобилен превоз на стоки (CMR) (наричана за краткост
Конвенция CMR), по която Република България е страна, така и нормите на чл. 367
и сл. от ТЗ, във връзка с чл. 379 от ТЗ. Конвенцията е ратифицирана за Република
България с Указ на ДС от 29.07.1977 г., в сила от 18.01.1978 г. и са налице
условията за прилагането й. Разпоредбите на Конвенцията CMR не дерогират
нормите на вътрешното право съдържащи се в специалните Закон за автомобилния
превоз и ТЗ, които уреждат по аналогичен начин превозния договор.
Нормите
на Конвенцията CMR от своя страна имат императивен характер, както е посочено в
чл. 41 от същата. Поради това и отговорността на превозвача съгласно чл. 17,
ал. 1 от Конвенцията CMR е уредена по императивен начин. Според посочената
разпоредба, превозвачът е отговорен за цялостната или частична липса или
повреда на стоката от момента на приемането й за превоз до момента на
доставянето й. Ако се установи загуба на стоката или ако стоката не е
пристигнала до изтичане на срока, предвиден в чл. 19, получателят може да
предяви от свое име пред превозвача правата, произтичащи от договора за превоз.
Този извод следва при съвместното тълкуване на посочените разпоредби с нормата
на чл. 20, т.1 от Конвенцията CMR, съгласно която правоимащият може, без да е
необходимо да представя други доказателства, да счете стоката за изгубена,
когато не е доставена до тридесет дни след изтичане на уговорения срок, или,
ако такъв срок не е бил уговорен, в срок шестдесет дни от деня на приемането й
за превоз от превозвача. А според чл. 20, т. 2 от Конвенцията, след като получи
обезщетение за изгубената
стока, правоимащият може да поиска писмено да бъде уведомен веднага ако,
стоката се намери в течение на една година, считано от изплащането на
обезщетението. За това негово искане той получава писмено удостоверение. Следователно
с посочената разпоредба изрично е предвидено, че правоимащ да получи
обезщетението по чл. 17 е лицето, което е претърпяло вреда от недоставянето на
стоката, т.е. лицето, чиято имуществена сфера е намаляла със стойността на
товара. Това лице безспорно е собственикът на стоката, в конкретния случай това
е получателят на товара – ищцовото дружество. По тези съображения всички
релевирани възражения от ответника досежно валидността на договора за превоз са
ирелеванти и не следва да се обсъждат. Получателят - ищец по настоящето дело е
предявил правата си за получаване на обезщетение за липсващия товар направо
пред превозвача от свое име и е материалноправно и процесуалноправно
легитимиран да предяви иск за обезщетение за недоставените (липсващи) стоки,
която легитимация следва от нормата на чл. 20 от Конвенцията CMR.
Съгласно
чл. 17, ал. 2 от Конвенцията превозвачът се освобождава от отговорност, когато
липсата, повредата или забавата се дължат на грешки на правоимащия, на
нареждане на последния, което не е резултат на грешка на превозвача, на присъщ
недостатък на стоката или на обстоятелства, които превозвачът не е могъл да
избегне и последици, които не е могъл да преодолее. Според чл. 368, ал. 1 от ТЗ, превозвачът е
длъжен да извърши превоза в определения срок, да пази товара от приемането до
предаването му, да уведоми получателя за пристигането на товара и да му го
предаде в местоназначението. Неизпълнението на задължението на превозвача,
изразяващо се в изгубване, погиване, повреждане или забава при изпълнение на
превоза, доколкото не се дължи на някоя от изрично изброените в чл. 373, ал. 1 от ТЗ причини, е предвидено от законодателя като основание за ангажиране на
отговорността му за обезщетяване на настъпилите вреди.
В
конкретния случай съдът намира, че в производството по делото не се установиха
предпоставки за освобождаването на превозвача от отговорност по смисъла на чл.
17, ал. 2 от Конвенция CMR или по чл. 373, ал. 1 ТЗ /обстоятелства, които
превозвачът не е могъл да избегне и последици, които не е могъл да преодолее/.
За да стигне до този извод съдът съобрази, че представените писмени
доказателства и събраните по делото гласни доказателствени средства не
установяват относимия факт на противозаконно отнемане на превозваната стока. Налице
са данни за заявено противозаконно отнемане на превозно средство, без да е
конкретизирано или установено по предвидения за това ред в ГПК чрез събиране на
относими и допустими доказателства по делото, че в същото превозно средство към
момента на отнемането се е съхранявал процесният товар. По общите правила за
разпределение на доказателствената тежест /чл. 154, ал. 1 от ГПК/, в тежест на
ответника е да установи, че е направил зависещото от него, за да избегне
твърдяната кражба – да е положил необходимата грижа и да е предприел всички
мерки, които един търговец - превозвач по занятие би следвало добросъвестно да
предприеме, за да опази поверените му за превоз стоки. А според член 18, ал. 1 от Конвенция
CMR доказването, че липсата, повредата или забавата са причинени от един от
фактите, предвидени в чл. 17, параграф 2 /когато липсата, повредата или
забавата се дължат на грешки на правоимащия, на нареждане на последния, което
не е резултат на грешка на превозвача, на присъщ недостатък на стоката или на
обстоятелства, които превозвачът не е могъл да избегне, и последиците, които не
е могъл да преодолее/ е в тежест на превозвача. В случая, както бе посочено
ответното дружество не проведе пълно и главно доказване на релевираното от него
правоизключващо отговорността обстоятелство по извършена кражба на товара,
което обстоятелство изрично е оспорено от ищеца в допълнителната искова молба. С
оглед изложеното се налага извод, че ответникът не доказва обстоятелства, които
да го освобождават от отговорност за установената безспорно пълна липса на
товара, поради което дължи заплащането на обезщетение за същата на основание
чл. 20, т. 1 от Конвенцията CMR, доколкото се установи, че стоката не е
доставена в посочения в същата разпоредба максимален срок, поради което стоката
се счита за изгубена.
По отношение на размера на иска: Според чл.
23, § 1 - пар. 3 от Конвенция CMR, превозвачът дължи обезщетение за цялостна
или частична липса, като обезщетението се изчислява според стойността на стоката
на мястото и по времето, когато е била приета за превоз, като стойността на
стоката се определя по борсовия курс или при липса на такъв - по текущата цена
на пазара, или при липса на такава - по обичайната стойност на стоките от същия
вид и качество. Представена е фактура от 22.10.2014г., по силата на която „К.Т.И.”,
Германия, продава на „К. 04” ЕООД стоки, които впоследствие са предмет на
превоза, на обща стойност от 14 008 евро. Размера на загубата, която е
претърпял ищеца от липсата на товара съответства на тази стойност. Ето защо
предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен в пълен размер.
По
отношение на разноските:
С
оглед изхода на спора и предвид изричното искане в полза на ищеца следва да се
присъдят сторените по делото разноски в общ размер на 2 721 лева, от които
1 096 лева за държавна такса за предявяване на иска, 5 лева за съдебно
удостоверение и 1 620 лева възнаграждение за адвокатска защита и
съдействие.
Така
мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „Д.“ ЕООД, с ЕИК ********, седалище и адрес на
управление *** да заплати на „К. – 04“ ЕООД, с ЕИК ********, седалище и адрес
на управление ***, на основание чл. 17, ал. 1 от Конвенцията за договора за международен автомобилен
превоз на стоки (CMR), сумата от 14 008 /четиринадесет хиляди и осем/ евро, представляваща
обезщетение за неизпълнение на задължение за доставяне на товар по превозен
договор, удостоверен с товарителница № ************от 22.10.2014г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
датата на депозиране на исковата молба – 08.10.2015г. до окончателното
изплащане, както и да заплати сумата от 2 721 /две хиляди седемстотин двадесет и един лев/ лева -
съдебни разноски на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението
може да се обжалва пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването на препис на страните.
СЪДИЯ: