№ 279
Р Е Ш Е Н И Е
№ 190
гр. Попово, 26 октомври 2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Поповският
районен съд в публично заседание на двадесет и осми септември през две
хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛЯ ПАВЛИНОВА
при секретаря: Д.Б., като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №
890 по описа за 2017 година на съда, за да се произнесе взе предвид
следното:
Ищецът – „А.
за С. на В.“ EАД – гр. С., представлявано от Н.Т.С. последната
действаща чрез пълномощник: К.С.К. – юрисконсулт, твърди в исковата молба, че на
25.02.2016 г. между „И. А. М.“ АД (заемодател) и М.Г.К. (заемател)
бил сключен Договор за паричен заем с № 2501712 в съответствие с разпоредбите
на ЗПК и на основание Стандартен европейски формуляр, предоставен предварително
на заемателя и съдържащ индивидуалните условия на
бъдещия заем и предложение за сключване на договор за паричен заем, направено
от заемателя. С подписването на договора заемодателят се бил
задължил да предостави на заемателя парична сума в
размер на 700.00 лева, представляваща главница и чиста стойност на кредита.
Редът и условията, при които кредиторът отпуснал кредит на кредитополучателя,
се уреждали от Договора и Общите условия към него.
Погасителните
вноски, които заемателят се задължил да изплаща на заемодателя,
съставлявали изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща
разноските на заемодателя по подготовка и обслужване на заема и определена
добавка, съставляваща печалбата на заемодателя, като лихвеният процент бил
фиксиран за срока на договора и бил посочен в него, при което общата стойност
на плащанията по кредита била договорена в размер на 794.96 лв. Така,
договорната лихва по кредита била уговорена от страните в размер на 94.96 лв.
Съгласно разпоредбите на договора за паричен заем заемателят
се бил задължил да върне кредита в срок до 22.10.2016 г. на 8 равни месечни
погасителни вноски, в размер на по 99.37 лв. всяка, като падежът на първата
погасителна вноска бил на 26.03.2016 г., а падежът на последната погасителна
вноска – на 22.10.2016 г.
На основание
сключения договор за паричен заем, в случай че заемателят
забавел заплащането на падеж на погасителна вноска, включваща главница и
договорна лихва по заема, с повече от 30 календарни дни, същият дължал на заемодателя
заплащането на такса за разходи (изпращане на напомнителни
писма, електронни съобщения, провеждане на телефонни обаждания, лични посещения
и др.) за събирането на просрочените вземания в размер на 9.00 лв. Таксата за
направени разходи се начислявала за всеки следващ 30-дневен период, през който
има погасителна вноска, чието плащане е забавено с повече от 30 календарни дни,
като всички начислени разходи за събирането на просрочените погасителни вноски,
които трябвало да заплати заемателят, не можело да
надхвърлят 45.00 лв. Така на длъжника била начислена такса разходи за събиране
на вземането в размер на 45.00 лв.
Съгласно
клаузите на договора, заемателят се бил задължил в
3-дневен срок от подписването му да предостави на заемодателя обезпечение на
задълженията му по договора, а именно: две физически лица – поръчители, всяко
от които да отговаря на подробно описани в исковата молба условия, ИЛИ б.
гаранция с бенефициер – заемодателят. Заемателят не бил представил на заемодателя нито едно от
договорените обезпечения, поради което на същия била начислена неустойка за
неизпълнение в размер на 459.84 лв., която страните постигнали споразумение да
бъде разсрочена на 8 равни вноски, всяка в размер на по 57.48 лева, платими на
съответните падежни дати на погасителните вноски по договора за заем. Така,
погасителната вноска, която следвало да заплаща заемателят,
била в размер на по 156.85 лв.
На основание
Закона за потребителския кредит и в съответствие с разпоредбите на сключения
договор, на длъжника била начислена лихва за забава в размер на действащата
законна лихва за периода от 27.03.2016 г. до датата на подаване на заявлението
в съда – 02.08.2017 г. Общият размер на начислената лихва бил 76.37 лв., който
бил съвкупност от лихвите за забава, изчислени за всяка отделна падежирала, неплатена погасителна вноска, включваща
главница и договорна лихва.
Длъжникът не
бил извършил плащане по дължимия паричен заем към Дружеството.
Срокът на
договора бил изтекъл с падежа на последната погасителна вноска, а именно на 22.10.2016г. и не бил обявяван за
предсрочно изискуем.
На 01.09.2016
г. било подписано Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания (цесия) от 16.11.2010 г., сключен между „И. А. М.” АД и „А. за С. на
В.” ООД (чийто универсален правоприемник било „А. за С. на В.“ ЕАД), по силата
на което вземането на „И. А. М.” АД, произтичащо от Договор за паричен заем №
2501712/25.02.2016 г., било прехвърлено в собственост на „А. за С. на В.” ЕАД,
ведно с всички привилегии и обезпечения и принадлежности, включително и всички
лихви.
Длъжникът бил
уведомен по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД за станалата продажба на вземането с уведомително
писмо от страна на „И. А. М.” АД, изпратено с известие за доставяне.
Предвид
гореизложеното, молбата е съдът да постанови решение, с което да признае за
установено по отношение на ответника, че същият дължи на ищеца сума в общ
размер 1376.17 лв., от които: 700.00 лв. – главница, 94.96 лв.– договорна лихва
за периода 26.03.2016 г. – 22.10.2016 г., 45.00 лв. – такса разходи, 459.84 лв.
– неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода 26.03.2016 г. –
22.10.2016г., 76.37 лв. – обезщетение за забава за периода 27.03.2016 г. – 02.08.2017 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда до окончателното изплащане на задължението, за които суми е
издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 642/2017 г.
по описа на ПпРС.Претендират се разноски за заповедното и за исковото
производство.
В
съдебно заседание за ищцовата страна не се явява
представител. С писмено становище, постъпило по пощата, пълномощникът на ищеца
поддържа предявените искове и моли същите да бъдат уважени изцяло. Претендира
разноски.
В едномесечния срок и по реда на чл.131 от ГПК не е постъпил
писмен отговор от ответницата, не е изразено становище по предявените искове,
не са представени доказателства, не са оспорени представените с исковата молба
доказателства, не са направени доказателствени
искания. Във възражението срещу издадената заповед да изпълнение длъжникът е
посочила, че не е съгласна със сумите, които се претендират от нея. Възразява
срещу удържаните й суми за гарант, като счита, че на практика е плащала лихва върху лихва и за
фирмата – гарант.
В
съдебно заседание ответницата не се явява, не изпраща представител.
Съдът, след
съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа страна:
Въз основа на
подадено от „А. за С. на В.“ ЕАД – гр. С. заявление по чл. 410 от ГПК е образувано ч.гр.д. № 642/2017 г. по описа на
Поповския районен съд. По посоченото дело е издадена Заповед № 633/04.08.2017
г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, с която е разпоредено длъжникът М.Г.К. *** да заплати на кредитора „А.
за С. на В.“ ЕАД – гр. С., сумата 700.00 лв. – главница по договор за перичен заем № 2501712/25.02.2016 г. с „И. А. М.“, сумата
94.96 лв. – договорна лихва за периода
26.03.2016 г. – 22.10.2016 г., сумата 45.00 лв. – такса разходи, сумата 459.84
лв. – неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода 26.03.2016
г. – 22.10.2016г., сумата 76.37 лв. – обезщетение за забава за периода 27.03.2016 г. – 02.08.2017 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 02.08.2017 г. до окончателното изплащане на задължението,
както и сумата 77.52 лв. – разноски по делото, в т.ч. 27.52 лв. – заплатена
държавна такса и 50.00 лв. – възнаграждение на юрисконсулт.
В законния
срок длъжникът е подала възражение по чл. 414 от ГПК, в което е посочила, че не
е съгласна със сумите, които се претендират от нея. Възразила е срещу
удържаните й суми за гарант. Във връзка
с горното е даден срок на заявителя да предяви иск за установяване на вземането
си.
Настоящият иск
е предявен в законния срок по чл. 415 от ГПК.
Няма спор по
делото, че между „И. А. М.“ АД – гр. С.
(заемодател) и М.Г.К. *** (заемател), е сключен
Договор за паричен заем № 2501712/25.02.2016 г. (заверени копия на предложение
за сключване на договор за паричен заем, на самия договор и на Общите условия към договора са приложени
на л. 6 – 14).
Според клаузите на договора, заемодателят
предава в собственост на заемателя сумата от 700.00
лв., а последният се задължава да върне заемната сума на 8 равни месечни вноски
от по 99.37 лв. всяка. Първата
погасителна вноска съгласно инкорпорирания в договора погасителен план е на
26.03.2016 г., а последната – на 22.10.2016 г.
Общият размер
на плащанията по договора според чл. 7 от същия е 794.96 лв. (с включени
главница и договорна лихва), при уговорен ГПР: 41.88%.
Според чл. 3
от договора с подписването му страните са се съгласили да се рефинансира
текущият заем на заемателя, като последният е заявил,
че желае да погаси изцяло задължението си по Договор за паричен заем 2369193 в
размер 629.59 лв. Извършено е прихващане на задълженията на всяка от страните
по двата посочени договора, както и е посочено, че договорът за заем има силата
на разписка.
Според чл. 4
от договора, заемателят се задължава в 3-дневен срок
от сключването му да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения на
задълженията му по договора: 1. две физически лица – поръчители, всяко от които
да отговаря на следните изисквания: да получава трудово възнаграждение в размер
над 1000.00 лв., да работи на безсрочен трудов договор, да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем,
сключен с „И. А. М.“ АД, да няма неплатени осигуровки през последните две
години, да няма задължения към други банкови и финансови институции или ако има
– кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статут не
по-лош от „редовен“ ИЛИ 2. б. гаранция с бенефициер –
заемодателя. Уговорено е, че при неизпълнение на задължението за предоставяне
на обезпечение в един от посочените по-горе варианти, заемадетял
дължи на заемодателя неустойка за неизпълнение в размер на 459.84 лв., която се
заплаща разсрочено, заедно с всяка от погасителните вноски по заема, към които
се прибавя сума в размер на по 57.48 лева.
Според чл. 8
от договора, при забава за плащане на някоя от погасителните вноски, заемателят дължи на заемодателя законната лихва върху
забавената сума за всеки ден забава.
На 16.11.2010г., между „И. А. М.“ АД – продавач, и „А. за С. на
В.“ ООД – купувач, е сключен Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания (заверено копие приложено на л. 15-18), по силата на който страните са
се споразумели продавачът да прехвърли на купувача станали ликвидни и изискуеми
в пълен размер вземания, произхождащи от договори за потребителски кредит,
сключени от продавача с физически лица, които не изпълняват задълженията си по
тях и които вземания ще бъдат индивидуализирани в Приложение № 1 – неразделна
част от договора, считано от датата на неговото съставяне.
Не се спори,
че на 01.09.2016 г. е подписано Приложение 1 към горепосочения Рамков договор
за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.11.2010 г. (извлечение от
същото е приложено на л. 20-22), по силата на което вземането на „И. А. М.” АД,
произтичащо от Договор за паричен заем № 2501712/25.02.2016 г., е прехвърлено в
собственост на „А. за С. на В.” ЕАД (като универсален правоприемник на „А. за
С. на В.“ ООД).
От продавача
по договора за цесия е издадено и потвърждение за сключената цесия на основание
чл. 99, ал. 3 от ЗЗД (заверено копие приложено на л. 19).
На л. 23 от
делото е приложено заверено копие на пълномощно, с което продавачът по договора
за цесия – „И. А. М.“ АД, е упълномощил купувача – „А. за С. на В.“ АД, да
уведоми от името на продавача всички длъжници по всички вземания на дружеството, възникнали
по силата на сключени договори за кредит, които дружеството е цедирало съгласно Рамков договор за продажба и прехвърляне
на вземания от 16.11.2010 г., във връзка с изпълнение на законовото задължение
по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД.
На л. 24 от делото е приложено заверено копие на уведомително писмо за извършено
прехвърляне на вземания, подадено от „И. А. М.“ АД чрез от „А. за С. на В.“ ЕАД, изх. №
УПЦ-П-ИАМ/2501712 от 02.09.2016 г., с което в изпълнение разпоредбата на чл.
99, ал. 3 от ЗЗД М.Г.К. *** е уведомена
за прехвърлянето на вземането срещу нея, произтичащо от Договор за паричен заем
№ 2501712, в полза на новия кредитор – „А. за С. на В.“ ЕАД. Уведомлението е
получено от М.Г.К. лично (видно от приложеното на л. 25 заверено копие на
известие за доставяне).
С оглед изясняване на делото от фактическа страна и предвид оспорването
от ответника още във възражението по чл. 414 от ГПК на размера на дължимите
суми по договора за кредит, бе допусната и изслушана съдебно-счетоводна
експертиза, изготвена от в.л. Е.Б.В. ***.
Според заключението на вещото
лице, с отпуснатата по договора за заем сума е рефинансиран друг договор за
заем между същите страни в размер 629.59 лв., а остатъкът от заемната сума по
договора е изплатен на заемателя, тъй като съгласно сключения договор същият има
силата на разписка.
От направената от вещото лице проверка е установено, че от страна на заемателя няма извършени погасителни вноски по кредита през
целия период.
Първата забава в плащанията на погасителни вноски е на 26.03.2016 г.
Неизплатената главница по договора е в размер 700.00 лв., а неизплатената
договорна лихва за периода 26.03.2016 г. – 22.10.2016 г. е в размер 94.96 лв. Лихвата за забава върху
непогасената главница за периода 27.03.2016 г. – 02.08.2017 г., е в размер
96.25 лв. Размерът на неустойката е 459.84 лв., а размерът на таксата разходи –
45.00 лв.
Заключението на вещото лице е прието и приложено по
делото, като неоспорено от нито една от страните и тъй като съдът прецени, че
същото е обективно и компетентно изготвено.
При така установеното от фактическа страна, съдът
прави следните правни изводи:
Съдът е сезиран с обективно съединени искове, както следва:
- по чл. 422 от ГПК във
вр. чл. 415 от ГПК, във вр.
чл. 9, ал. 1 от ЗПК, във вр. чл. 240, ал. 1, във вр. чл. 79, ал. 1,
пр. 1, във вр.
чл. 99 от ЗЗД – досежно главница;
- по чл. 422 от ГПК във вр.
чл. 415 от ГПК, във вр. чл. 9, ал. 1 от ЗПК, във вр. чл. 240, ал. 1, във
вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, във вр. чл. 99 от ЗЗД – досежно договорна лихва;
- по чл. 422 от ГПК във вр.
чл. 415 от ГПК, във вр. чл. 92 от ЗЗД – досежно неустойка;
- по чл. 422
от ГПК във вр. чл. 415 от ГПК, във вр. чл. 9, ал. 1 от ЗПК, във вр.
чл. 99 от ЗЗД, във вр. чл. 86 от ЗЗД – досежно лихва за забава.
Предявените
искове са установителни, след подадено от
ответника възражение по чл. 414 от ГПК срещу заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК, поради което ищецът има правен интерес от
предявяването им и предвид обстоятелството, че е спазен срокът по чл. 415 от ГПК, то исковете са допустими.
Разгледани по
същество, съдът ги намира за частично основателни по следните съображения:
За уважаването
на исковата претенция е необходимо ищецът да докаже качеството си на кредитор; фактът, от който произтича вземането му,
както по основание, така и по размер, т.е. валидно сключен договор за цесия,
уведомяване на длъжника за извършената цесия, валиден договор за заем със
стария кредитор, изправност на стария кредитор, изискуемост на задължението на
длъжника и размер на задължението.
По отношение
на претенциите за неустойка и такса разходи още с доклада по делото е указано в
тежест на ищеца да докаже и че са налице валидни клаузи в договора за паричен
заем, съдържащи задължения за неустойка и такса разходи, като съдът е обявил на
страните, че ще бъде извършена служебна проверка относно съответствието на
договорните клаузи за дължимост на неустойка и такса
разходи за събиране с разпоредбите на Закона за потребителския кредит.
В настоящия
случай ищецът претендира да е носител на вземане,
произтичащо от Договор за паричен заем № 2501712/25.02.2016 г., сключен между „И. А. М.“ АД и ответника М.Г.К.,
което вземане е предмет на договор на цесия с цесионер
– „А. за С. на В.“ ООД, чийто правоприемник е ищецът в настоящия процес – „А.
за С. на В.“ ЕАД.
От събраните по делото доказателства, подробно описани по-горе, съдът
приема за доказано по категоричен начин, че сключеният договор за прехвърляне
на вземания (цесия) е валиден и с него е прехвърлено на ищцовата
страна вземането, което „И. А. М.“ АД има от ответника по горепосочения договор
за паричен заем.
Не се спори по делото, а и от приложеното уведомление за цесия, ведно с
обратна разписка към него се установява, че ответникът, като длъжник по
горепосочения договор за заем, е уведомен за извършеното прехвърляне на
вземането по договора. Уведомяването е извършено от цесионера
като пълномощник на цедента, поради което съдът
приема, че е спазена разпоредбата на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, поради което и на
основание чл. 99, ал. 4 от ЗЗД прехвърлянето на вземането има действие спрямо
длъжника.
По валидността на сключения договор за паричен заем с предишния кредитор
съдът приема следното:
Няма
спор по делото, че договорът за паричен заем е сключен между страните по него в
предвидената в закона писмена форма, като към датата на сключването му е
действал Закон за потребителския кредит (обн. ДВ. бр.
18/05.03.2010 г., в редакцията му изм. и доп. с ДВ, бр. 57/2015 г.).
Не
се спори още, а и от събраните по делото писмени доказателства, както и от
неоспореното заключение на вещото лице по допуснатата и изслушана ССчЕ се установява по категоричен начин, че на ответника е
предоставена заемната сума, предмет на договора, с което заемодателят е
изпълнил задълженията си, а от своя страна, заемополучателят
е поел задължението да върне заетата му сума, заедно с договорна лихва, като
общата дължима от заемателя сума по договора е в
размер 794.96 лв.
Задължението
на заемополучателя по договора за заем е изискуемо,
тъй като е настъпил падежът на всяка една от дължимите погасителни вноски по
договора, но от заключението на вещото лице се установява, а и този факт не се
оспорва от ответницата, че същата не е изпълнила задължението си за връщане на
заемната сума, като не е заплатила нито една от уговорените погасителни вноски.
При това
положение съдът приема, че ответницата дължи на ищцовото
дружество претендираните с исковата молба суми за
главница – в размер 700.00 лв., договорна лихва за периода 26.03.2016 г. –
22.10.2016 г. – в размер 94.96 лв. и лихва за забава върху главницата за
периода 27.03.2016 г. – 02.08.2017 г. – в размер 76.37 лв., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 03.08.2017 г. до окончателното изплащане на
задължението, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК № 633/04.08.2017 г. по ч.гр.д. № 642/2017 г. по
описа на ПпРС.
За посочените суми вземането на ищцовата
страна от ответницата следва да бъде признато за установено с настоящото
решение.
По
отношение на претенцията на ищеца за установяване дължимост
на начислена неустойка по договора в
размер 459.84 лв., съдът приема следното:
Разпоредбата
на чл. 24 от ЗПК изрично препраща към разпоредбите на чл. 143 – 146 от ЗЗП,
уреждащи неравноправност на договорни клаузи, които водят до тяхната нищожност.
Според
чл. 92 от ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи, като
обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно да се доказват.
Кредиторът може да иска обезщетение за по-големите вреди.
С Тълкувателно
решение № 1/15.06.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на
ОСТК на ВКС е дадено разяснение, че условията и предпоставките
за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции, както и от
принципа за справедливост в гражданските и търговски правоотношения. Преценката
за нищожност на неустойката поради накърняване на добрите нрави следва да се
прави за всеки отделен случай към момента на сключване на договора, като могат
да бъдат използвани някои от следните примерно изброени критерии – естеството
им на парични или непарични и размерът на задълженията, изпълнението на които
се обезпечава с неустойка; дали изпълнението на задължението е обезпечено с
други правни способи; вид на уговорената неустойка и вид на неизпълнение на
задължението – съществено или за незначителна негова част; съотношение между размера
на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнението вреди. Освен примерно
изброените критерии, съдът може да съобрази и други наведени в производството.
В
конкретния случай, според чл. 4 от договора за паричен заем неустойката е
дължима при неизпълнение на задължението да се предостави обезпечение на заемодателя
чрез осигуряване на поръчители или б. гаранция.
Като съпостави размера на предвидената в договора
неустойка – 459.84 лв., с размера на заемната сума – 700.00 лв., съдът приема,
че неустойката се явява прекомерна и противоречи на обезщетителната
й функция. Тази неустойка по своя характер е санкционна, доколкото се дължи при
неизпълнение на договорно задължение, но същата не зависи от вредите от това
неизпълнение и по никакъв начин не кореспондира с последиците от
неизпълнението. Предвидена е да се кумулира към
погасителните вноски, като по този начин се отклонява от обезпечителната и обезщетителната си функция, и води до скрито оскъпяване на
кредита. Следва да се отбележи, че изискването
за представяне на обезпечение на
задължението с поемане на поръчителство от физически лица, които да отговарят
на подробно описаните по-горе изисквания или представянето на б. гаранция с размера
на отпуснатия кредит, създават значителни затруднения за изпълнението им, а
това противоречи на принципа на добросъвестността и цели да създаде
предпоставки за начисляване на неустойката по чл. 4 от договора.
Съдът намира, че клаузата на чл. 4 от договора
противоречи на добрите нрави и добрите търговски практики, като представлява
директно уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията
на търговеца или доставчика и потребителя, като задължава последния при
неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение
или неустойка – чл. 143, т. 5 от ЗЗП. Такава разпоредба е в пряко противоречие
и с добрите нрави, поради което е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД.
Изложеното обуславя извод за неоснователност на
предявения иск в частта му за установяване съществуване на вземането за
неустойка и като последица от тази неоснователност искът следва да бъде
отхвърлен за посочената претенция.
По отношение
на претенцията на ищеца за установяване дължимост
на начислена такса разходи – в размер
45.00 лв., съдът приема следното:
Клауза за
начисляване на посочената такса съществува в чл. 30 от Общите условия към
договори за паричен заем, сключвани между „И. А. М.“ АД и трети лица – заематели, но настоящият състав на съда не намери клауза в
индивидуалния договор, сключен между първоначалния кредитор и ответника, която
да установява прилагане на общите условия към конкретните отношения между страните,
да препраща към Общите условия, респективно – да преповтаря техните клаузи.
При това
положение съдът приема, че ответникът не е обвързан от клаузи на общи условия,
с които не е запознат, поради което и претендираната
такса се явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
Независимо от
горното, посочената такса разходи е и пряко заобикаляща разпоредбата на чл. 33
от ЗПК, предвиждаща когато потребителят забави дължимите от него плащания по
кредита, обезщетението за забава да не надвишава законната лихва. Отговорността
за заплащане на такса разходи, предвидена в чл. 30 от ОУ, представлява по
своята същност неустойка, дължима при забава на изпълнението, а не плащане за
покриване на извършени разходи по събиране на вземането. Определянето на тези
плащания като разноски по събиране на вземането по същество цели да заобиколи ограничението на чл. 33 ЗПК и въведе допълнително
плащане, чиято дължимост е изцяло свързана с хипотези
на забава на длъжника, тоест представлява прикрита неустойка за забава.
Поради
изложените по-горе съображения съдът приема, че претенцията за такса разходи
също следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Предвид изхода на спора и като се съобрази със задължителното тълкуване,
дадено в т. 12 от ТР № 4/2013 от 18.06.2013 г. по тълк.д.
№ 4/2013 г. на ОСГТК ВКС, съдът счита, че съразмерно с уважената част на
исковете ответницата следва да заплати на ищцовата
страна сумата 49.08 лв. – разноски в заповедното производство по ч.гр.д. №
642/2017 г. по описа на ПпРС и сумата 308.68 лв. –
разноски в исковото производство по гр.д. № 890/2017г. описа на ПпРС.
Водим от изложените съображения и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между „А. за С. на В.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление: гр. С ***, представлявано
поотделно от изпълнителните директори Н.Т.С. и М.Д.Д., и М.Г.К., ЕГН **********,***,
ЧЕ М.Г.К. ДЪЛЖИ НА „А. за С. на В.” ЕАД СУМАТА 700.00 лв. (седемстотин лева 00 ст.) – главница, СУМАТА 94.96 лв. (деветдесет и четири
лева и 96 ст.) – договорна лихва за периода 26.03.2016 г. – 22.10.2016 г. и СУМАТА 76.37 лв. (седемдесет и шест
лева и 37 ст.) – обезщетение за забава за периода 27.03.2016 г. – 02.08.2017
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 03.08.2017 г. до
окончателното изплащане на задължението – всички суми дължими по Договор за
паричен заем № 2501712/25.02.2016 г., сключен между „И. А. М.“ АД и М.Г.К.,
вземането по който е прехвърлено с Приложение № 1 от 01.09.2016 г. към Рамков
договор за прехвърляне на вземания от 16.11.2010 г. в полза на „А. за С. на В.“
ЕАД, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК № 633/04.08.2017 г. по ч.гр.д. № 642/2017 г. по описа на Районен
съд – Попово, като В ЧАСТТА, в която се претендира
установяване дължимост на вземане за СУМАТА 459.84 (четиристотин
петдесет и девет лева и 84 ст.) – неустойка за изпълнение на договорно
задължение и за СУМАТА 45.00 лв. (четиридесет
и пет лева 00 ст.) – такса разходи, ОТХВЪРЛЯ
предявените искове.
ОСЪЖДА М.Г.К., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на
„А. за С. на В.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление: гр. С ***, представлявано
поотделно от изпълнителните директори Н.Т.С. и М.Д.Д., СУМАТА 49.08 лв. (четиридесет
и девет лева 08 ст.) – разноски в заповедното производство по ч.гр.д. №
642/2017 г. по описа на ПпРС, както и СУМАТА 308.68 лв. (триста и осем лева и 68 ст.) – разноски
в исковото производство по гр.д. № 890/2017г. описа на ПпРС.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред
Търговищки окръжен съд.
СЪДИЯ: