№ 2968
гр. С, 20.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 70 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:В.Б.В.
при участието на секретаря ЦВ.Б.Т.
като разгледа докладваното от В.Б.В. Гражданско дело № 20221110139485 по
описа за 2022 година
Предявен е иск за делба на недвижим имот: къща – западен близнак от двуетажна сграда –
близнак, находяща се в гр. С, ул. „П.Г.“ № 10, с ид. ******** при заявени квоти – за ищцата:
½ част и по ¼ част за всеки от ответниците. Те от своя страна не оспорват наличието на
съсобственост, идентификацията на имота и посочените квоти.
Производството е във фазата по допускане на делбата. Претендираните права произтичат от
наличие на дялова съсобственост между страните на посоченото основание. Заявена е и
претенция по чл. 344, ал. 2 ГПК от ищцата по отношение на първия етаж от сградата, както
и иск за осъждане на ответниците да заплащат на ищцата обезщетение за лишаване от
ползване на втория етаж от имота.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните доказателства по
делото, намира за установено от фактическа страна следното:
Видно от съдебно-спогодителен протокол от 15.10.1998 г. по описа на Софийски районен
съд, III ГО, 52 състав, съдът е одобрил спогодба в следния смисъл – в дял на ЙО.Д.П. се
поставя източният близнак от двуетажна жилищна сграда – близнак, находяща се в гр. С, на
ул. „П.Г.“ № 10 със застроена площ 65,45 кв.м., състоящ се от приземен етаж – стая, хол,
кухня, сервизни помещения и партер – стая, хол, кухня, сервизни помещения, заедно с ½
идеална част от общите части на сградата и ½ идеална част от дворното място, в което е
построена жилищната сграда, цялото с площ от 577 кв.м., съставляващо парцел XVII – 398
от кв. 292 по плана на гр. С, комплекс Б шосе – юг, местност Левски, при съседи: улица,
А.Л., СТ.Н., И.Н. и Л.Т; в дял на ЦВ Л. В.а и М. Л. М., е поставен западният близнак от
1
двуетажна жилищна сграда – близнак, находяща се в гр. С, на ул. „П.Г.“ № 10 със застроена
площ 65,45 кв.м., състоящ се от приземен етаж – стая, хол, кухня, сервизни помещения и
партер – стая, хол, кухня, сервизни помещения, заедно с ½ идеална част от общите части на
сградата и ½ идеална част от дворното място, в което е построена жилищната сграда, цялото
с площ от 577 кв.м., съставляващо парцел XVII – 398 от кв. 292 по плана на гр. С, комплекс
Б шосе – юг, местност Левски, при съседи: улица, А.Л., СТ.Н., И.Н. и Л.Т. Страните
съделители са заявили, че няма да уравняват дялове между Йорданка и Стефан П и
Л.ТР.ХР., ЦВ Л. В.а и М. Л. М., като съделителите Л.ТР.ХР., ЦВ Л. В.а и М. Л. М., са
уравнили дяловете си с друго имущество, оставено от наследодателя.
Приложена е схема № ********* г. на самостоятелен обект в сграда с идентификатор
********.1, съгласно която, обектът с адрес гр. С, ул. „П.Г.“ № 10, ет. 1, е еднофамилна
жилищна сграда, с площ 65,45 кв.м., разположена в поземлен имот с идентификатор
68134.608.398, брой нива на обекта – 2, прилежащи части – ½ идеална част от общите части
на сградата, като собственици са посочени ЦВ Л. В.а и М. Л. Димитрова.
Представена е скица № 15-318652-25.03.2022 г. на поземлен имот с идентификатор
68134.608.398, с адрес гр. С, ул. „П.Г.“ № 10, с площ 582 кв.м., с посочени собственици ЦВ
Л. В.а и М. Л. М., притежаващи по ¼ част.
От приложен нотариален акт от 19.12.1952г. с № 75, том XIII, дело 2422/1952 г. за покупко-
продажба на недвижим имот, се установява, че М.Г. продал на СТ.П. и Л.ТР.ХР. от нивите,
находящи се в землището на гр. С, част от които и процесното място с площ 577 кв.м., при
съседи А.Л., СТ.Н., И.Н. и Л.Т и улица „П.Г.“.
Приложен е архитектурен проект за изграждане на къща на СТ.ИВ.П. и Л.ТР.ХР., в кв. 282,
парцел III, местност Левски, С, одобрен 1954 г., с отразен позволителен билет ***, от
11.05.1954 г.
Приложена е също скица на поземления имот, в който е построена сградата, предмет на
настоящото производство.
Представен е и нотариален акт № 119, том I, дело № 137/1957 г. за право на собственост
върху недвижим имот, издаден въз основа на регулация. От същия се установява, че
Л.ТР.ХР. е признат за собственик върху 1) празно място – ½ идеална част от 78 кв.м., при
съседи: улица, Л.Т., СТ.ИВ. и парцел втори, което му се придава към парцел 3, на кв. 282, от
мястото на Р Г.а М; 2) празно място – ½ идеална част от 102 кв.м., при съседи СТ.ИВ., Л.Т.
и парцели втори и дванадесети, което му се придава към парцела му /трети/ на кв. 282, от
мястото на АН.Л.; 3) празно място – ½ идеална част от 18 кв.м., при съседи: Л.Т., СТ.ИВ. и
парцел 12, което му се придава към парцел 3 на кв. 282, от мястото на ЙО.СТ.Н..
От представените удостоверения за наследници, се установява, че Л.ТР.ХР. е починал на
17.12.1998 г., като е оставил за свои наследници – М. Л. М. и ЦВ Л. В.а /починала на
02.10.2019г./, която е оставила като свои наследници Л. Г. В. и И. Г. В..
От показанията на свидетеля Станислав Г. Мавродиев /съпруг на ищцата М./ се установява,
че при последното му посещение на процесната къща /около седмица преди депозирането на
2
показанията/, видял, че къщата се полза от наематели на втория етаж, които посочва
поименно – Здравка и нейният съпруг. Казва, че от 2015г. първият етаж от къщата не се
ползва от никого. Сочи, че е имало теч, къщата била с гредоред, една греда паднала, а около
2006-2007г., паднал таванът. Твърди, че заедно с Л., поставили метална греда, която да
укрепва и да спре теча. През 2016 г., свидетелят отново обърнал внимание, че има теч.
Поддържа, че имало жена, която помагала на съпругата му /ищцата/да се грижи за нейния
баща, след което въпросната жена останала да живее в имота до 2015 г., но без да плаща
наем. Свидетелят твърди, че предоставил ключ на Л. през 2016 г. за първия етаж от къщата,
във връзка с втория теч, с цел да бъде спрян, след което ключът трябвало да бъде върнат на
свидетеля, като нито течът бил спрян, нито ключът бил върнат. Свидетелят твърди, че
между съпругата му и сестра ѝ, имало уговорка как да се ползват етажите – първи етаж и
предният двор, следвало да се ползват от ищцата М., а втори етаж и задният двор – от сестра
ѝ.
Съгласно показанията на свидетелката Здравка Драганова Капитанска /ползвателка на
втория етаж/, се установява, че същата живее там повече от 7 години, никога не е влизала в
първия етаж, няма достъп до входа на този етаж. Твърди, че е имало повреда, за
отстраняването на която тя се обаждала на ищцата два пъти, тъй като последната имала
ключ за имота. Сочи, че ищцата била наясно, че свидетелката живее в имота, че е извършван
ремонт през 2020г., като обажданията били преди това. Поддържа, че наемодател е била ЦВ
В.а /майка на ответниците/, като наемът, който заплащала бил в размер на 200 лв., като
размерът му не е бил променян. Посочва, че към момента, предният двор е неизползваем.
Свидетелката твърди, че ищцата е поискала да сключи договор за наем с нея за
принадлежащата ѝ ½ част от втория етаж, но свидетелката отказала, тъй като се намирала в
правоотношение с други лица /наследниците на наемодателката ЦВ В.а/.
Като свидетел е изслушана и М.ЦВ. В.а /съпруга на ответника Л. В./, която посочва, че
около 2020 г. е поета съвместна инициатива от страните за извършване на ремонт на къщата,
като разходите се поемат от всички. Впоследствие възникнали разногласия във връзка с
ремонта и ползването на предния двор. Пред къщата имало малък двор, чието поделяне
било в основата на разногласията. Свидетелката също посочва, че на втория етаж от къщата
живеят наематели, а на първия не живее никой, на свидетелката не ѝ е известно кой ползва
малкия двор, в който видяла, че има бурени, при посещение там около седмица преди
разпита по настоящото дело, както и не ѝ е известно съпругът ѝ да е имал ключ за първия
етаж.
Съдът, като взе предвид установената фактическа обстановка и доводите на страните
достигна до следните правни изводи:
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 34 от Закона за собствеността. Предявеният
иск за делба е процесуално допустим - заявен е от процесуално легитимирана страна, имаща
правен интерес от това - ищцата , която твърди, че с ответниците са съсобственици на
процесния имот.
3
За да се уважи предявеният иск за делба, е необходимо да се установи, че страните са
съсобственици на вещта, предмет на делбата, но не могат да я поделят доброволно /арг. чл.
34 от ЗС/, като обстоятелството, че процесният имот е съсобствен, не е спорен между
страните, а и това се установява от приложените доказателства - нотариален акт от
19.12.1952г. с № 75, том XIII, дело 2422/1952 г. за покупко-продажба на недвижим имот, от
който се установява, че М.Г. продал на СТ.П. и Л.ТР.ХР. от нивите, находящи се в
землището на гр. С, част от които и процесното място с площ 577 кв.м., при съседи А.Л.,
СТ.Н., И.Н. и Л.Т и улицата „П.Г.“, от архитектурен проект за изграждане на къща на
СТ.ИВ.П. и Л.ТР.ХР., в кв. 282, парцел III, местност Левски, С, одобрен 1954 г., с отразен
позволителен билет ***, от 11.05.1954 г., нотариален акт № 119, том I, дело № 137/1957 г. за
право на собственост върху недвижим имот, издаден въз основа на регулация, от който
документ се установява, че Л.ТР.ХР. е признат за собственик върху 1) празно място – ½
идеална част от 78 кв.м., при съседи: улица, Л.Т., СТ.ИВ. и парцел втори, което му се
придава към парцел 3, на кв. 282, от мястото на Р Г.а М; 2) празно място – ½ идеална част от
102 кв.м., при съседи СТ.ИВ., Л.Т. и парцели втори и дванадесети, което му се придава към
парцела му /трети/ на кв. 282, от мястото на АН.Л.; 3) празно място – ½ идеална част от 18
кв.м., при съседи: Л.Т., СТ.ИВ. и парцел 12, което му се придава към парцел 3 на кв. 282, от
мястото на ЙО.СТ.Н., съдебно-спогодителен протокол от 15.10.1998 г. по описа на
Софийски районен съд, III ГО, 52 състав, като съдът е одобрил постигната между страните
спогодба, видно от която, в дял на ЦВ Л. В.а и М. Л. М., е поставен западният близнак от
двуетажна жилищна сграда – близнак, находяща се в гр. С, на ул. „П.Г.“ № 10 със застроена
площ 65,45 кв.м., състоящ се от приземен етаж – стая, хол, кухня, сервизни помещения и
партер – стая, хол, кухня, сервизни помещения, заедно с ½ идеална част от общите части на
сградата и ½ идеална част от дворното място, в което е построена жилищната сграда, цялото
с площ от 577 кв.м., съставляващо парцел XVII – 398 от кв. 292 по плана на гр. С, комплекс
Б шосе – юг, местност Левски, при съседи: улица, А.Л., СТ.Н., И.Н. и Л.Т, както и от
приложените удостоверения за наследници.
Съдът приема, че собственици на процесния имот първоначално са били СТ.ИВ.П. и
Л.ТР.ХР.., като със съдебно-спогодителен протокол от 15.10.1998 г. по описа на Софийски
районен съд, III ГО, 52 състав, съдът е одобрил постигната спогодба, съгласно която, ЦВ Л.
В.а /наследена впоследствие от ответниците Л. Г. В. и И. Г. В./ и М. Л. М., се явяват
съсобственици на делбения имот.
Предвид изложеното, делбата на сградата следва да се допусне при следните квоти: за
ищцата: ½ част и по ¼ част за всеки от ответниците, което обстоятелство също не е спорно
между страните.
По претенцията за привременни мерки по чл. 344, ал. 2 от ГПК:
С решението по допускане на делбата или в отделно определение след постановяване на
решението, съдът по искане на съделител, който не ползва имота съобразно правата си,
извършва временно разпределение на ползването на имота до окончателното извършване на
4
делбата или определя сумата, която съсобствениците, които ползват имота, следва да
заплатят на основание чл. 344, ал. 2 ГПК. Става въпрос за привременна мярка в процеса, т. е.
за съдебна администрация и съдебният акт, с който тя се постановява, има характер на
определение и не се ползва със сила на пресъдено нещо, тъй като не се разрешава
материалноправен спор между страните. Това е и причината разпределението да се
извършва най-рано с решението по допускане на делбата /с което съдът се произнася между
кои лица, при какви права и за кои имоти е налице съсобственост/ занапред и може да бъде
изменено при промяна на обстоятелствата.
Разпределението по 344, ал. 2 ГПК следва да се извърши по начин, който да позволява на
всеки от съсобствениците да ползва реална част от делбеното имущество, съответна на
правата му. Допустимо е получаване на парична сума срещу ползването, само ако е
невъзможно реалното разпределение, съответно при реално разпределение, при което
предоставеното за ползване имущество не съответства на дела в съсобствеността. В
разглеждания случай ищцата претендира ползването на първи етаж от сградата, а не
получаване на парична сума.
В тежест на ищцата по претенцията е да докаже, че към настоящия момент другата страна
ползва изцяло съсобствения между тях имот, както и, че другата страна я е лишила от
ползването на същия. Към момента на приключване на съдебното дирене ищцата не е
ангажирала доказателства, които да водят до извод за основателност за претенцията ѝ.
В хода на производството не бе установено процесният имот да се ползва изцяло от
ответниците, което следва от свидетелските показания на Станислав Г. Мавродиев /съпруг
на ищцата/, който твърди, че от 2015 г., първият етаж от къщата не се ползва от никого и от
тези на Мирела В.а /съпруга на ответника Л./, която е посочила, че на първия етаж никой не
живее. Недоказани останаха и твърденията за възпрепятстване на ищцата да ползва първия
етаж. От съвкупната преценка на останалите свидетелски показания, не следва извод в
противен смисъл.
Ищцата не доказа, че е лишена да ползва съсобствения имот съобразно правата си, нито, че е
лишена или затруднена в ползването от ответниците, не ангажира доказателства за
твърдението си, че ответниците не ѝ предоставят достъп. По делото не се установи
безспорно нито, че ключ е бил даден на ответника Л., нито че същият не го е върнал. Не без
значение е, че в исковата молба е посочено, че първият етаж не се ползва поради спор между
съделителите, т.е. самата ищца признава, че имотът не се ползва в тази част, съответно тя не
е възпрепятствана от страна на ответниците.
По изложените съображения, това искане като недоказано, следва да се остави без уважение.
От друга страна, претенцията за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване по чл.
31, ал. 2 от ЗС е допустимо да бъде предявена и да бъде разгледана от съда за период от
време, предхождащ делбеното производство или следващ предявяването на иска за делба, но
предхождащ влизането в сила на определението по чл. 344, ал. 2 от ГПК (включително,
когато то е инкорпорирано в решението по допускане на делбата). Тази материалноправна
5
претенция за обезщетение по чл. 31, ал. 2 от ЗС, обаче е допустимо да бъде разгледана
единствено и само по реда на чл. 346 от ГПК – във втората фаза на делбеното производство,
дори и тя да е предявена още с иска за делба. Правната квалификация на отправено до съда
искане за присъждане на обезщетение се основава на изложените при предявяването му
факти и обстоятелства. Ако искането касае обезщетение за ползване за минал период от
време, то е налице самостоятелна претенция по чл. 31, ал. 2 от ЗС за заплащане на
обезщетение за ползване на имота за този период, т. е. – претенция по сметките между
съделителите, която следва да се разгледа по реда на чл. 346 от ГПК. В случая, ищцата не е
посочила конкретен период, за който претендира обезщетение за лишаване от ползване, като
в писмената защита /депозирана на 14.11.2023 г./ е посочила, че претендира заплащането на
обезщетение за лишаване от ползване на втория етаж, считано от датата на връчване на
ответниците на препис от исковата молба. Поначало, ако в делбеното производство се
претендира от съсобственика заплащане на суми срещу ползването на имота от другите
съсобственици занапред до окончателното извършване на делбата, следва да се приеме, че е
налице искане за постановяване на привременни мерки по чл. 344, ал. 2 от ГПК. Ищцата
обаче не е посочила краен срок на искането си, а само начален такъв, поради което съдът
намира, че не е надлежно сезиран с искане за постановяване на привременни мерки по чл.
344, ал. 2 от ГПК относно ползването на втория етаж от имота, тъй като при тълкуване
волята на страната /в случая на ищцата/, съдът намира, че не е налице искане за ползване на
втория етаж /привременна мярка/, респективно невъзможност за ползване, която да се
компенсира с плащане на обезщетение, а присъждане на ищцата на следващото ѝ се
обезщетение вследствие ползването на втория етаж от ответниците, които отдават втория
етаж под наем. Приложното поле на хипотезата на чл. 344 от ГПК обхваща само случаите,
когато съсобственик лично си служи с вещта за задоволяване на собствени или на
семейството си нужди. Тази разпоредба не намира приложение в случаите, когато
съсобственик е отдал целия имот под наем и сам прибира плодовете от него или когато си е
служил с нея като средство за производство или като стока - тогава в хипотезата на исково
производство приложение ще намери претенция по чл. 30, ал. 3 от ЗС, а не чл. 31, ал. 2 от
ЗС. Претенцията по чл. 344, ал. 2 от ГПК, представлява частен случай на иска по чл. 31, ал.
2 от ЗС, във връзка с отношенията между съделителите по повод съсобствения им имот, а с
оглед твърденията за отдаване на втория етаж под наем, квалификацията на претенцията
следва да е по чл. 30, ал. 3 ЗС, с каквато претенция съдът не е надлежно сезиран, доколкото
се иска присъждане на обезщетение за лишаване от ползване по смисъла на чл. 31, ал. 2 ЗС.
Както беше посочено, ищцата не претендира ползване на втория етаж, поради което съдът
приема, че уточнението /извършено с писмената защита от 14.11.2023г./ за началния
момент, от който се дължи обезщетение за лишаване от ползване, не представлява искане за
постановяване на привременна мярка, а претенция за присъждане на обезщетение за
лишаване от ползване, по която съдът не дължи произнасяне в решението по допускане на
делбата, с оглед на което не следва да обсъжда приетата и изслушана съдебно-икономическа
експертиза.
6
Така мотивиран съдът,
РЕШИ:
ДОПУСКА на основание чл. 344, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 34 от ЗС да се извърши съдебна
делба между:
1. М. Л. М., ЕГН **********, с адрес: гр. С, ж.к. „Х“, бл. 16, вх. В, ап. 24,
2. Л. Г. В., ЕГН **********, с адрес: гр. С, ж.к. М 1, бл. 10, вх. 3, ап. 33,
3. И. Г. В., ЕГН **********, с адрес: гр. С, ж.к. М 1, бл. 10, вх. 3, ап. 33
на следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор ********.1,
съгласно КККР, одобрени със Заповед РД – 18 – 4/09.03.2016 г. на ИД на АГКК, с адрес на
имота гр. С, район П, ул. „П.Г.“ № 10, с предназначение: жилищна сграда – еднофамилна, -
при следните квоти:
за М. Л. М. - ½ /една втора/ идеална част от самостоятелния обект в сграда с
идентификатор ********.1.
за Л. Г. В. – ¼ /една четвърт/ идеална част от самостоятелния обект в сграда с
идентификатор ********.1.
за И. Г. В. – ¼ /една четвърт/ идеална част от самостоятелния обект в сграда с
идентификатор ********.1.
ОТХВЪРЛЯ искането по чл. 344, ал. 2 ГПК на М. Л. М., за осъждане на Л. Г. В. и И. Г. В.
да предоставят за ползване на ищцата първи етаж от самостоятелен обект в сграда с
идентификатор ********.1, с адрес: гр. С, район П, ул. „П.Г.“ № 10.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7