Решение по дело №16057/2015 на Софийски градски съд

 РЕШЕНИЕ

 

№ .......

гр.София, 01.12.2017 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I – 5 състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и първи юни през две хиляди и седемнадесета година в състав:                                                       

             ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА

                                                                       

при участието на секретаря К. Г., като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 16057 по описа за 2015 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявени са от Ф.М. Х., А.М.Х., Ф.М.М., М.А.М. и И.А.М. срещу З.Д. „Б.И.“ АД искове с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ /отм./.

Ищците твърдят, че на 09.05.2014г., около 14.15 часа, на път І-9, в участъка между кв. „Сарафово” и центъра на гр. Б.настъпило пътно – транспортно произшествие, при което водачът Д.А.Х., управлявайки лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „А 170 ЦДИ“ с д.к. № *******, нарушил правилата за движение по пътищата, движейки се със скорост, несъобразена с конкретната пътна обстановка, вследствие на което ударил А.М.М., който в това време извършвал ремонтни дейности на пътя. След произшествието пострадалият бил транспортиран до болнично заведение, където от получените травми починал. По случая било образувано досъдебно производство № 212/2014г. по описа на ОД МВР – Б.и пр.пр. № 3834/2014г. по описа на Окръжна прокуратура – Б.срещу водача за нарушаване на чл.5, ал.1, т.1 и чл.20, ал.1 и ал.2 и чл.21, ал.1 от ЗДвП. Ищците твърдят, че са понесли тежко загубата на своя близък. Неговата смърт им причинила силен шок, който прераснал в емоционална депресия. След случилото се постоянно плачели, трудно заспивали, изолирали се от околните. Постоянно ходели на гроба на починалия и търсели утеха там. Майката на пострадалия -  А.М.А., изгубила моралната и материална подкрепа на своя син. Тежко преживяла смъртта на А.М.М. и неговата съпруга Ф.М.М., тъй като двамата живеели заедно повече от 30 години, създали общо домакинство и отгледали две деца, в очакване да посрещнат заедно старините си. Не по-малко страдали и децата на починалия -  ищците М.А.М. и И.А.  М., които, макар и  пълнолетни, имали нужда от подкрепата на баща си, от неговите напътствия и от обичта му. Случилото се с него оставило в тях дълбока емоционална празнина. Твърдят, че към датата на увреждането отговорността на водача на процесния автомобил била застрахована по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ от ответното Д.. Предвид изложените доводи,  молят съда да осъди ответника да  заплати на  А.М.А., Ф.М.М., М.А.М. и И.А.М. по 200 000 лв., представляващи З.обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на настъпване на увреждането – 09.05.2014г. до окончателното изплащане на сумите. В хода на процеса е починала А.М.А., поради което на нейно място, на основание чл. 227  ГПК, са конституирани наследниците й – Ф.М. Х. и А.М.Х. /дъщери/, М.А.М. и И.А.М. /внуци/, които поддържат предявения от нея иск.

Ответникът оспорва исковете по основание и размер, като прави следните възражения: оспорва механизма на настъпване на пътно-транспортното произшествие; деянието не било противоправно, нито било извършено виновно, нито се намирало в причинно-следствена връзка с вредата; прави възражение за съпричиняване на вредата от пострадалия, който сам се подложил на риск, тъй като излязъл ивън зоната за извършване на ремонтна дейност на пътя, оградена от пътната маркировка, и не съобразил поведението си с приближаващия автомобил; оспорва размера на исковете.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, достигна до следните фактически и правни изводи:

По предявените искове с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ/отм/:

Съгласно чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ увреденото лице при пътно-транспортно произшествие може да предяви иск за обезщетяване на претърпените вреди направо срещу застрахователя, при който деликвентът има застраховка “Гражданска отговорност”. Когато пострадалият е починал, увредени се явяват неговите близки, чиито кръг е посочен в ППВС № 4 от 1961 г. – раздел ІІІ, т.2 – низходящите, възходящите и съпругът имат право да претендират обезщетение за неимуществени вреди от прекия причинител. За да бъдат уважени предявените искове, ищците следва да ангажират доказателства за следните обстоятелства: 1/да установят, че попадат сред кръга от лица, посочени в цитираното по-горе постановление на пленума на Върховния съд; 2/да ангажират доказателства за наличието на договор за застраховка ”Гражданска отговорност” между прекия причинител на вредата и ответното Д.; 3/да докажат юридическите факти от състава на чл. 45 от ЗЗД по отношение на водача на застрахованото от ответното Д. МПС: вреда, противоправно деяние, вина на дееца и причинно-следствена връзка между противоправното деяние и вредата; 4/да докажат  размера на дължимото обезщетение.                                                                                                                                        От представените удостоверение за наследници изх. № 38/27.05.2015г., удостоверение за съпруг/а и родствени връзки изх.№ 40/27.05.2015 г. и удостоверение за наследници изх. № 10/16.02.2017г.  се установяват низходящите, възходящите и съпругата на починалия А.М.  М. – А.М.А./майка/, Ф.М.М./съпруга/, М.А.М./син/ и И.А.М. /дъщеря/. В хода на делото А.М.А. е починала и на нейно място са конституирани нейните наследници – Ф.М. Х. /дъщеря/, А.М.Х./дъщеря/, М.А.М./внук/ и И.А.М./внучка/, които поддържат иска, предявен от тяхната наследодателка.                                                                                           Следователно, ищците са сред кръга от лица, които имат право да получат обезщетение за неимуществени вреди по реда на чл.226, ал.1 от КЗ/отм/, при доказване на останалите юридически факти от състава на посочената разпоредба.                                      Страните не спорят, че към датата на настъпване на процесното ПТП по отношение на лекия автомобил марка „Мерцедес“, модел „А 170 ЦДИ“ с д.к. № ******* е съществувал валидно сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, страна по който е ответникът по делото, в качеството му на застраховател.               Видно от представената по делото влязла в сила присъда от 16.03.2016г. по НОХД № 1156/2015г. на Бургаският окръжен съд водачът на моторно превозно средство – лек автомобил „Мерцедес” с рег.№ ******, Д.А.Х. е признат за виновен в това, че на 09.05.2014г. около 14:15 часа в гр.Бургас, на път 1-9 в участъка между ж.к.”Сарафово” и ж.к.’’Изгрев”, е нарушил правилата за движение визирани в чл.7, ал.4 от ЗДвП, задължаващи участниците в движението, когато има несъответствие между пътен знак, поставен на преносима стойка върху платното за движение, и останалите пътни знаци, да се съобразяват с пътния знак, поставен на преносимата стойка и чл.47, ал.3 от ППЗДвП, като не се е съобразил с пътен знак В26 „Забранено е движението със скорост по-висока от 40 км/ч”, поставен на преносима стойка върху платното за движение, а се е движил с превишена скорост от 67,8 км/ч., поради което не е възприел своевременно А.М. *** П.” АД, извършващ ремонтна дейност на пътя - кърпежи по пътното платно в дясната пътна лента и е допуснал  пътнотранспортно произшествие с него, причинявайки по непредпазливост смъртта му, като след деянието деецът е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалия, за което на основание чл.343а, ал.1, б.”б”, вр. чл.343, ал.1, б.„в”, вр.чл.342, ал.1 от НК вр.чл.7, ал.4 от ЗДвП и чл.47, ал.3 от ППЗДвП вр. чл.54 НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 години, отложено на основание чл. 66, ал.1 от НК за срок от 5 години и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 5 години.                                                                                                                          Съгласно чл.300 от ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.                                                                                                                 С оглед на горецитираната влязла в сила присъда, съдът приема, че е установен механизмът на настъпване на ПТП: водачът на застрахования от ответника автомобил е нарушил разпоредбите на чл.7, ал.4 от ЗДвП и чл.47, ал.3 от ППЗДвП, като при управлението на моторно превозно средство не се е съобразил с пътен знак  В26: „Забранено е движението със скорост по-висока от 40 км/ч”, поставен на преносима стойка на пътното платно,  поради което не е възприел своевременно извършващия ремонтна дейност на пътя работник към „Б.П.“ АД – А.М.  М. и по непредпазливост е причинил смъртта му.                                                                                              С оглед на влязлата в сила присъда, съдът приема, че смъртта на А.М. е в пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП, тъй като този факт е част от фактическия състав на престъплението, за което е постановена присъдата. В тази насока е и приетата по делото медицинска експертиза.                                                                                     По делото е изготвена съдебно-психиатрична експертиза, от която се установява, че смъртта на А.М.М. се е отразила неблагоприятно върху психиката на неговите близки. След извършен личен преглед на съпругата на А.М. - Ф.М.М., вещото лице е констатирало, че тя е преживяла остра стресова реакция F43.0 от раздел F43 „Реакции на тежък стрес и разстройства в адаптацията на МКБ 10“, преминала впоследствие в посттравматично стресово разстройство с код F43.1 от същата диагностична група. Посттравматичното разстройство се е разгърнало в следващите етапи на психотравматичната ситуация с афективни, вегетативни и поведенчески прояви, но от друг регистър и с хроничен ход. Поведението на ищцата се характеризира с емоционална потиснатост, понякаго раздразнителност, с прояви на насилствено връщане към травмата, натрапливи спомени, в съчетание с ограничаване на контактите и социална изолация. При нея се наблюдават и вегетативни прояви на заболяванията – отслабване и смущения на съня. Прогнозната за пълно оздравяване е само относитено възможна, предвид необратимостта на събитията, довели до възникването на описаните разстройства. За преодоляване на болестните отконения е необходимо за се прилага системна психотерапия и медикаментозно лечение за продължителен период. Според вещото лице е на лице причинно-следствена връзка между смъртта на А.М.М. и установените стресова реакция и посттравматично стресово разстройство.                                                                                                                                 От заключението на психиатричната експертиза, касаещо състоянието на И.А.М., се установява, че същата е преживяла остра стресова реакция F43.0 от раздела на  МКБ 10 F43 „Реакции на тежък стрес и разстройства в адаптацията“. Острата стресова реакция е продължиа около седмица и половина. Проявите са били емоционални, вегетативни и проведенчески. Впоследствие преживяванията й са преминали в продължителна реакция на траур. Това състояние не е включено в официалните диагностични категории, но е свързано с емоционални, мисловни и поведечески прояви. Ищцата често сънува баща си, продължава да мисли за случилото се. При траурната реакция е на лице процес на усложнена скръб, поради по-голямата продължителност на това състояние и интензивността на преживяванията. Траурната реакция не е болестно състояние. Тя засяга емоциите на индивида. Пълно емоционално възстановяване би могло да настъпи след прилагане на дълготрайна и системна психотерапия. На лице е непосредствена връзка между състоянието на ищцата и загубата на нейния баща, както при възникването на острата стресова реакция, така и при проявата на протрахираната реакция на траур.                                                                         От заключението на психиатричната експертиза, касаещо състоянието на М.А.М., се установява, че смъртта на неговия баща значително е  променила живота му. М.А.М.  е преживял остра стресова реакция  F43.0 от раздел F43 „Реакции на тежък стрес и разстройство в адаптацията”, но при него това заболяване е преминало  в депресивен епизод, умерена тежест с код F 32.1. Депресивният епизод не е преодолян, характеризира се с голяма подължителност и смущения в поведението на ищеца – емоционална потиснатост, изолация, пасивност, дезинтересираност, натрапливо връщане към мястото на инцидента. Прогнозата за пълно оздравяване е вероятна, но за да се достигне възстановяване  е необходимо прилагането на продължително медикаментозно лечение и системна психотерапия. Според вещото лице е на лице причинно-следствена връзка между смъртта на бащата на ищеца и последвалите болестни състояния – реакция на остър стрес и депресивен епизод, умерена тежест.                        От разпита по делегация на свидетелите Р.Р.К.и Н.И.Х. се установява, че същите са познавали семейството на ищците, тъй като са от едно село. Починалият е бил трудолюбив човек и освен, че работел в „П. Бургас“АД, се занимавал и с отглеждането на животни, както и с обработването на ниви. След неговата смърт роднините му продали животните, тъй като нямало кой да се грижи за тях. Съпругата на починалия, неговият син и майка му живеели в едно домакинство. Дъщеря му И. през 2009г. напуснала селото, тъй като се омъжила. Живеела далече от родителите си в с.Риш, Шуменска област. Отношенията в семейството били много добри, помагали си, подкрепяли се. След смъртта на А.М. всички страдали, променили поведението си – затворили се в себе си, не излизали, не искали да общуват със съселяните си.  Преди смъртта на А.М. били весели и общителни хора.  И. след погребението често идвала при майка си през месец, два. Докато баща й бил жив, И. понякога пристигала в родния си дом, когато се налагало да помогне с нещо, тъй като живеела далече. Когато идвала, оставала за по-дълго време.  Майката на А.М.   била болна, за нея се грижели синът й и съпругата му. Когато жена му работела на смени, А.М. се прибирал по-рано, за да помага на майка си. След смъртта на А.М., когато станело дума за него, всички плачели,  бабата/майка му/ само за него говорела.                                                                                             Психиатричните експертизи и показанията на свидетелите установяват, че майката, съпругата и двете деца на А.М.М. приживе са имали силна емоционална връзка с него.                                                                                                 При определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди на Ф.М.М./съпруга на починалия/, съдът отчете следните обстоятелства – възрасттта на ищцата към датата на смъртта на М. - 49 г.; обстоятелството, че е загубила съпруга си, с който са живеели съвместно от 30 години, създали са заедно дом и семейство; за ищцата загубата е непреодолима и е променила начина й на живот – същата е изгубила духовната и материална подкрепа на съпруга си, била е принудена да продаде животните, които са отглеждали заедно с мъжа й; преживяла е остра стресова реакция след смъртта на съпруга си, преминала впоследствие в посттравматично стресово разстройство; поведението на ищцата се характеризира с емоционална потиснатост, понякога раздразнителност, с прояви на насилствено връщане към травмата, натрапливи спомени, в съчетание с ограничаване на контактите и социална изолация; прогнозната за пълно оздравяване е само относитено възможна, според психиатричината експертиза; за преодоляване на болестните отконения е необходимо за се прилага системна психотерапия и медикаментозно лечение за продължителен период  от време.                                                                                                                                                Като съобрази посочените обстоятелства, съдът определи дължимото обезщетение за претърпени неимуществени вреди по справедливост, на основание чл.52 от ЗЗД, в размер на 160 000лв.                                                                                                                        При определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди на М.А.М./син на починалия/, съдът отчете следните обстоятелства – възрасттта на ищеца към датата на смъртта на М. - 30 г.; обстоятелството, че  ищецът няма друго семейство, живеел е в едно домакинство с баща си, помагали са си и са се подкрепяли; слъд смъртта на баща си е останал в същия дом, в който заедно с майка си и баба си са споделяли спомените си и скръбта си/св. Х. и св. К. - всички в семейството плачели, когато станело дума за починалия, бабата непрестанно говорела за него/; според психиатричната експертиза, смъртта на бащата на ищеца значително е променила живота му - същият е преживял остра стресова реакция, но при него това заболяване е преминало в депресивен епизод, умерена тежест; депресивният епизод не е преодолян, характеризира се с голяма подължителност и са се проявили редица смущения в поведението на ищеца – емоционална потиснатост, изолация, пасивност, дезинтересираност, натрапливо връщане към мястото на инцидента; ищецът се е затворил в себе си, бил тъжен, не желаел да общува/св. К., св.Х./; прогнозата за пълно оздравяване, според психиатричната експертиза, е вероятна, но за да се постигне такова ниво на оздравяване е необходимо прилагането на продължително медикаментозно лечение и системна психотерапия.                                                                  Като отчете всички тези обстоятелства съдът, на основание чл.52 от ЗЗД, по справедливост, определи обезщетението за неимуществени вреди на М.А.М. в размер на 110 000лв.                                                                                                        При определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди на И.А.М. /дъщеря на починалия/, съдът отчете следните обстоятелства – възрасттта на ищцата към датата на смъртта на М. - 26г.; обстоятелството, че ищцата не е живеела заедно с баща си, напуснала е дома си през 2009г., когато се е оженила и заминала в друго село – с.Риш, Шуменска област; независимо от разстоянието, ищцата е запазила силна емоционална връзка с родителите си – макар и рядко, пътувала до дома им, когато се налагало да им помогне с нещо; след смъртта на баща си е преживяла остра стресова реакция; проявите са били емоционални, вегетативни и проведенчески; впоследствие преживяванията й са преминали в продължителна реакция на траур, което състояние, макар да не е болестно, е свързано с емоционални, мисловни и поведенчески негативни прояви - ищцата често сънува баща си, продължава да мисли за случилото се; при траурната реакция е на лице процес на усложнена скръб, поради по-голямата продължителност на това състояние и интензивността на преживяванията; пълно емоционално възстановяване би могло да настъпи след прилагане на дълготрайна и системна психотерапия; след смъртта на баща си ищцата през месец, два  пътува до дома на родителите си, за да помага на майка си, а в родния си дом общува с останалите си родственици, които също тежко преживяват смъртта на А.М. – плачат, бабата често говорела за него, тъгуват/св.Х., св.К./.                                                                Като съобрази посочените обстоятелства, съдът определи размер на обезщетението за неимуществени вреди на ищцата от 80 000 лв.,   

При определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди на А.М.А. /майка на починалия/, съдът отчете следните обстоятелства – възрасттта на А.А. към датата на смъртта на сина й - 72г.; обстоятелството, че  е прекъсната една от най-силните връзки в живота на човека – тази на майката с нейния син; между А.А. и сина й са съществували отношения на обич, подкрепа и грижовност; А.А. е била болна и е зависела от грижите, материалната и духовна подкрепа на своя син; според св. Х.,  А.М. се е прибирал по-рано от работа, когато жена му работела на смени, за да може да се грижи за майка си; след смъртта на сина й, А.А. постоянно плачела, говорела за сина си, затворила се, не желаела да общува със съселяните си/св.Х., св.К./. А.А. е починала в хода на процеса на 08.02.2017г. и на нейно място са конституирани нейните правоприемници – Ф.М. Х. /дъщеря/, А.М.Х./дъщеря/ и внуците й М.А.М. и И.А.М..

  Като отчете горепосочените обстоятелства и периодът, през който А.М.А. е търпяла неимуществени вреди – от датата на смъртта на сина й – 09.05.2014г. до датата на нейната смърт – 08.02.2017г., съдът определи размер на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост, на основание чл.52 от ЗЗД, от 40 000лв.                                                                                                                                            По възражението за съпричиняване на вредите:

Ответникът направи възражение за съпричиняване на вредите от пострадалия, който не съобразил поведението си с разстоянието от приближаващия автомобил и  стоял извън оградената с пътна маркировка зона за извършване на ремонтни дейности на пътя.

Изводът за наличие на съпричиняване на вредата не може да почива на предположения, а намаляването на дължимото обезщетение за вреди от деликт по правилата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД изисква доказани по безспорен начин конкретни действия или бездействия на увреденото лице, с което то обективно да е способствало за настъпването на вредите.

 По делото е приет протокол за оглед на местопроизшествие от 09.05.2014г., съставен от разследващ полицай при сектор „ПП“ – ОДМВР – гр. Бургас,  в рамките на досъдебно производство, в съответствие с чл. 155 – 156 и чл. 236 НПК. Същият има характера на официален свидетелстващ документ с обвързваща съда доказателствена сила, относно пряко възприетите от актосъставителя обстоятелства при огледа на произшествието. От него се установява, че пътното платно в процесния участък се е състояло от три ленти за движение с ширина от 3.80 метра. Най – лявата и средната са били отделени с маркировка М3 – прекъсната линия и са били за движение направо в посока гр. Бургас. Ускорителната лента е започвала на 17 метра преди ориентир 1 и е била с дължина 70 м., като в нейния край, успоредно на нея,  в средата на пътното платно върху прекъсната линия, е имало поставен конус в оранжев цвят. След него е имало поставени още четири конуса  на всяка следваща прекъсната линия. Движението е било еднопосочно в посока гр. Бургас, като пътното платно е било отделено по средата с мантинела. Видно от протокола на 87 метра надлъжно преди ориентир 1, в посока обратна на посоката на огледа, и на 1,20 метра напречно вляво от десния край на дясната пътна лента са били поставени знак А - 23 „Участък от пътя в ремонт” и под него В-26 „Забранено е движенито със скорост, по-висока от означената” - 40 км/ч. Лекият автомобил „Мерцедес” с рег.№ ******* се е намирал в дясно, извън пътното платно за движение, с включени аварийни светлини, липсвало е дясното му странично огледало и предното дясно стъкло. Пред него е имало поставен знак А 23 „Участък от пътя в ремонт” и под него В-26 „Забранено е движение със скорост, по-висока от означената” - 40 км/ч.

От заключението на назначената по делото автотехническа експертиза, което съдът приема, се установява, че ПТП е настъпило на прав участък с еднопосочно движение с по две ленти за движение в едно направление с ширина обща 2x3,80 м. и аварийна лента. Поради ремонта на пътя, е била въведена временна организация на движението само в крайна лява лента, като между двете ленти по осевата линия се е извършвал ремонт. Поставена е била вертикална временна сигнализация - пътни знаци В-26 и А-23, монтирани на подвижна стойка. Хоризонталната маркировка се е състояла от осеви линии. В участъка на пътя се е извършвало закърпване на асфалта и движението по дясната лента е било спряно, поради създадената временна организация на движението, сигнализирана с посочените пътни знаци. Движението се е извършвало само по крайна лява лента и между двете ленти е бил ремонтиран пътя. Пешеходецът – починалият работник,  се е намирал сам на пътя, на  40 метра от основната група работници. Извършвал е действия по наливане на асфалт, които са свързани с навеждане и изправяне на тялото. Моторните превозни средства са се движели в колона и видимостта, според вещото лице, е била „ограничена към работника  в дясно за водачите на МПС, които са разположени в лявата част на автомобила”. Водачът на л.а. „Мерцедес“, след като е имал по-голяма дистанция от движещия се пред него автомобил, е ускорил движението си. В този момент работникът се е изправил и се е отклонил леко наляво. Последвал е плъзгащ удар с дясната предна част на автомобила, който удар е бил най-силен с дясното външно огледало, което се е счупило. При счупването на огледалото, същото се огънало назад и е счупило стъклото на дясна предна врата. При удара е била нанесена травма на работника -  счупени са били  двете му леви ребра. Работникът се е  завъртял и при падането напред, в посока движението на автомобила, е ударил главата си на пътното платно. След като е ударил работника, автомобилът е  продължил движението си напред в дясно, а после е  спрял, като на пътното платно  са паднали парчета от корпуса на огледалото. Според вещото лице, ударът е настъпил на около 1 метър вляво от осевата линия на пътното платно, в лентата за движение на автомобил „Мерцедес”, като скоростта на автомобила при удара е била най-малко 50 км/ч с ускорително движение./Според задължителната за гражданския съд присъда на наказателния съд, скоростта на движение на автомобила е била 67.8 км./час/. При тази скорост и това отклонение ударът е бил непредотвратим за водача на автомобила. Вещото лице е категорично в заключението си, че причина за настъпване на ПТП е  именно движението  на автомобила с несъобразена скорост. След като е подминал основната група работници, водачът е започнал ускоряване на автомобила с по - висока от допустимата скорост  от 40 км/ч, в резултат на което несвоевременно е възприел работника на пътя. Ударът би бил предотвратим, ако водачът на превозното средство, бе осигурил минимална странична дистанция над 1,25 м от работника. Вещото лице заявява в заключението си, че причина за настъпване на произшествието е не само поведението на водача на автомобила, но и поведението на работника, който внезапно се е отклонил наляво от осевата линия при извършваната от него дейност по заливане с битум на пътното платно около осевата линия. Според вещото лице, това обстоятелство се установява от подбитостите по предната дясна врата на автомобила, които сочат, че  работникът е бил в движение към автомобила при удара. В съдебно заседание от 22.02.2017г. вещото лице заявява, че в резултат на получената от пострадалия травма на двете ребра, може да се направи извод, че в момента на удара той не е бил клекнал, а е бил в процес на изправяне или е залитнал, като се е опрял в автомобила. Подбитостите по предната дясна врата на автомобила, според експерта, могат да бъдат причинени и от маркуч, ако работникът е наливал битум с маркуч на пътното платно./становище в съдебно заседание от 22.02.2017г./. 

Показанията на св.Л., разпитан по делегация, потвърждават, че работникът е извършвал работа по осевата линия. От показанията на този свидетел не се установява дали е имало ограден периметър за работа. Според свидетеля, автомобилите се движели в колона в крайна лява лента, процесният автомобил ускорил, тъй като разстоянието между него и предния автомобил било по-голямо. Процесният автомобил кривнал леко в ляво, но не успял да избегне удара с пешеходеца.Л. твърди, че водачите са имали видимост към работника на пътя, както и работникът е имал видимост към автомобилите. В производството по делегация е разпитан и св.Х.  - водачът на автомобила, осъден за  престъплението, в следствие на което е починал А.М., но съдът не кредитира неговите показания относно поведението на работника, тъй като са  противоречиви относно видимостта към работещите на пътя работници и неверни относно обстоятелството дали на пътя са били поставени временни пътни знаци, обозначаващи, че се извършват ремонтни дейности.   

При така събраните доказателства, предвид установения от автотехническата експертиза  факт, че  А.М.М. е бил ударен от автомобила с огледалото и показанията на св.Лапчев, че автомобилът се е движел в колона и е кривнал леко в ляво, съдът приема, че е било извършено внезапно движение от страна на пострадалия към автомобила.  По делото не е установено какъв точно е периметърът на оградената зона, в която са работили работниците на „Б.П.”АД  на 09.05.2014г.  Независимо от липсата на данни за оградения периметъра на работа, съдът приема, че е на лице съпричиняване на вредоносния резултат, тъй като по делото е установено, че  пострадалият е навлязъл на 1 метър от осевата линия в лентата за движение на моторните превозни средства.

Като отчете спецификите на конкретния механизъм на настъпилото пътно-транспортно произшествие и общата разпоредба на чл. 5, ал. 2 т. 1 от ЗДвП, която  изисква от  водачите на МПС да бъдат внимателни и  предпазливи към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците, съдът прие, че приносът на водача на автомобила е значително по-голям от приноса на пешеходеца, който е извършвал ремонтни работи на пътя, като определи процент на съпричиняване на вредите – 5%.

            Тъй като съдът определи размер на обезщетение за неимуществени вреди от 160 000лв. за Ф.М.М., от 110 000лв. за М.А.М., от 80 000лв. за И.А.М., и от 40 000лв. за А.М.А., при прилагане на процент на съпричиняване от 5 %, общият размер на дължимото от ответника З.обезщетение за Ф.М.М. възлиза на 152 000лв., за М.А.М. възлиза на 104 500лв., за И.А.М. възлиза на 76 000лв. и за А.М.А. възлиза на 38 000лв., до който размер исковете са основателни, а в останалата част, до пълните предявени размери от 200 000лв. следва да бъде отхвърлени.

Тъй като А.М.А. е починала в хода на делото и на нейно място са конституирани наследниците й, сумата от 38 000лв се разпределя между наследниците, както следва: 1/3  за Ф.М. Х./дъщеря/, които са равни по стойност на 12 666.66лв., 1/3 за А.М.Х./дъщеря/, които са равни по стойност на 12 666.66лв.,  и по 1/6 за М.А.М. и за И.А.М./внуци/, които са равни по стойност на по 6 333,33лв.

            По разноските:

            Ответникът следва да бъде осъден да заплати на „Адвокатско Д.”Ч., П. и И.”, на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата,А.възнаграждение в размер на 5043.36лв., съобразно уважената част от иска на Ф.М.М., в размер на 3467.31лв., съобразно уважената част от иска на М.А.М., в размер на 2521.68лв., съобразно уважената част от иска на И.А.М., и в размер на 1327.20лв. по иска за обезщетение за неимуществени вреди на починалата в хода на процеса А.М.А..

            Ищците следва да бъдат осъдени, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплатят на ответника направените по делото разноски, както следва: Ф.М.М. в размер на 4728.30лв., съобразно отхвърлената част от иска, М.А.М. в размер на 9407.34лв., съобразно отхвърлената част от иска, И.А.М. в размер на 12 214.77лв., съобразно отхвърлената част от иска, Ф.М. Х., А.М.Х., М.А.М. и И.А.М. дължат разноски по иска за неимуществени вреди, причинени на  А.М.А., в размер общо на 15 958.01лв., от които 1/3 дължи Ф.М. Х. - 5319.33лв., 1/3 дължи А.М.Х. – 5319.33лв. и по 1/6 дължат М.А.М. и И.А.М., които са равни по стойност на по 2659.66лв.

            Ответникът следва да бъде осъден, на основание чл.78, ал.6 от ГПК,  да заплати на държавата, по сметка на СГС, държавна такса върху уважената част от исковете в размер на 14 820 лв., а на СГС разноски за вещи лица и свидетели в размер на 413,10 лв., съобразно уважената част от исковете.

Мотивиран така, съдът

 

Р  Е Ш И :

 

 

ОСЪЖДА „ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на Ф.М.М. ЕГН **********, съдебен адрес: ***, на основание чл. 226, ал.1 от КЗ /отм./, сумата от  152 000лв./З.обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, претърпени вследствие смъртта на нейния съпруг – А.М.М., настъпила в резултат от пътно – транспортно произшествие, реализирано на 09.05.2014г., по вина на Д.А.Х. – водач на лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „А 170 ЦДИ“ с рег. № *******, чиято отговорност към датата на пътно-транспортното произшествие е била застрахована по застраховка „Гражданска отговорност”/, ведно със законната лихва, считано от 09.05.2014г. до окончателното изплащане,  като иска в останалата част, до пълния предявен размер от  200 000 лв., като неоснователен, ОТХВЪРЛЯ.

 

ОСЪЖДА „ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК********, да заплати на М.А.М. ЕГН **********, на основание чл. 226, ал.1 от КЗ /отм./, сумата от 104 500лв./З.обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, претърпени вследствие смъртта на неговия баща – А.М.М., настъпила в резултат от пътно – транспортно произшествие, реализирано на 09.05.2014г., по вина на Д.А.Х. – водач на лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „А 170 ЦДИ“ с рег. № *******, чиято отговорност към датата на пътно-транспортното произшествие е била застрахована по застраховка „Гражданска отговорност”/, ведно със законната лихва, считано от 09.05.2014г. до окончателното изплащане,  като иска в останалата част, до пълния предявен размер от  200 000 лв., като неоснователен, ОТХВЪРЛЯ.

 

ОСЪЖДА „ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК********, да заплати на И.А.М. ЕГН **********, на основание чл. 226, ал.1 от КЗ /отм./, сумата от 76 000лв./З.обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, претърпени вследствие смъртта на нейния баща – А.М.М., настъпила в резултат от пътно – транспортно произшествие, реализирано на 09.05.2014г., по вина на Д.А.Х. – водач на лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „А 170 ЦДИ“ с рег. № *******, чиято отговорност към датата на пътно-транспортното произшествие е била застрахована по застраховка „Гражданска отговорност”/, ведно със законната лихва, считано от 09.05.2014г. до окончателното изплащане,  като иска в останалата част, до пълния предявен размер от 200 000 лв., като неоснователен, ОТХВЪРЛЯ.

 

ОСЪЖДА „ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК******** да заплати на Ф.М. Х. ЕГН ********** и  на А.М.Х. ЕГН **********, на основание чл.226, ал.1 от КЗ/отм/, сумата от по 12 666.66 лв. на всяка от тях, и на М.А.М. ЕГН ********** и И.А.М. ЕГН **********, на основание чл. 226, ал.1 от КЗ /отм./, сумата от по 6 333.33лв./представляващи З.обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, претърпени от починалата в хода на процеса А.М.А., ЕГН **********,  вследствие смъртта на нейния син – А.М.М., настъпила в резултат от пътно – транспортно произшествие, реализирано на 09.05.2014г., по вина на Д.А.Х. – водач на лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „А 170 ЦДИ“ с рег. № *******, чиято отговорност към датата на пътно-транспортното произшествие е била застрахована по застраховка „Гражданска отговорност”/, ведно със законната лихва, считано от 09.05.2014г. до окончателното изплащане,  като иска в останалата част, до пълния предявен размер от общо 200 000 лв. за неимуществените вреди, претърпени от А.М.А., като неоснователен, ОТХВЪРЛЯ.

 

ОСЪЖДА „ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК********, да заплати наА.Д. „Ч., П. и И.“, съдебен адрес:***, на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата,А.възнаграждение за процесуално представителство на ищците в размер на 5043.36лв., съобразно уважената част от иска на Ф.М.М., в размер на 3467.31лв., съобразно уважената част от иска на М.А.М., в размер на 2521.68лв., съобразно уважената част от иска на И.А.М., и в размер на 1327.20лв. по иска за обезщетение за неимуществени вреди на починалата в хода на процеса А.М.А..

 

ОСЪЖДА Ф.М.М. да заплати на  „ЗД „Б.И.“ АД , на основание чл.78, ал.3 от ГПК, разноски по делото в размер на 4728.30лв., съобразно отхвърлената част от иска.

 

ОСЪЖДА М.А.М. да заплати на  „ЗД „Б.И.“ АД , на основание чл.78, ал.3 от ГПК, разноски по делото в размер на 9407.34лв., съобразно отхвърлената част от иска.

 

ОСЪЖДА И.А.М. да заплати на  „ЗД „Б.И.“ АД , на основание чл.78, ал.3 от ГПК, разноски по делото в размер на 12 214.77лв., съобразно отхвърлената част от иска.

 

ОСЪЖДА Ф.М. Х., А.М.Х., М.А.М. и И.А.М. да заплатят на „ЗД „Б.И.“ АД , на основание чл.78, ал.3 от ГПК, разноски по иска за неимуществени вреди, причинени на починалата в хода на делото А.М.А.,  в размер общо на на 15 958.01лв., от които 1/3 дължи Ф.М. Х. - 5319.33лв., 1/3 дължи А.М.Х. – 5319.33лв. и по 1/6 дължат М.А.М. и И.А.М., които са равни по стойност на по 2659.66лв.

 

ОСЪЖДА „ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК********, да заплати на държавата, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, по сметка на СГС, държавна такса в размер на  14 820 лв. върху уважената част от исковете, а на СГС разноски за вещи лица и свидетели в размер на 413,10 лв., съобразно уважената част от исковете.

 

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                СЪДИЯ: