Р Е
Ш Е Н
И Е
№………………………………
гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-22 състав, в публично заседание на деветнадесети април две
хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЛИ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Таня Димчева, като разгледа докладваното
от съдията т. дело N 3421 по описа за 2014
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно
съединени искове с правна квалификация
чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът „К.“ ЕООД /с предишно наименование „А.А.“ ООД/ твърди, че на
30.09.2008 г. между ответника „У.Л.“ АД, в качеството му на Л.одател и „К.-***“
ЕООД, в качеството на Л.ополучател е сключен договор за финансов Л. № 85539/30.09.2008г.
По силата на договора, Л.одателят се задължил да придобие и предостави на Л.ополучателя
за ползване двуосен бордови камион марка „Скания Р124ТорLine“.
В изпълнение на задължението си, ответникът е придобил Л.ово имущество от „К.“
ЕООД с договор за покупко-продажба от м. 09.2008г., за което „К.“ ЕООД е издало
на „У.Л.“ АД фактура от 03.10.2008 г. за сумата от 84 000 лева с ДДС. Твърди,
че по причини непригодност на доставения камион, съгласно европейските норми за
дължина на влекач с ремарке, управителят на „А.А.“ ООД, Е.М.предложил на
управителя на „К.-***“ ЕООД да изкупят доставения от дружеството камион, а
вместо това да му доставят друг камион. Твърди, че за целта били извършени две
авансови плащания в брой от „К.-***“ ЕООД към „А.А.“ ООД в размер на 31 825.80
лева за товарен автомобил марка „Скания Р470“ по фактура №1641/11.12.2008г. и 8
910.60 лева за полуремарке „Koegel
SN 24“ по
фактура №1642/11.12.2008г. Твърди, че на 04.12.2008г. между „У.Л.“ АД и Л.ополучателя
е сключено допълнително споразумение № 258 към договора от 30.09.2008 г.. По
силата на допълнителното споразумение страните се съгласили Л.ополучателят да
изкупи предсрочно Л.овия обект, посочен в договор за Л. №85539/20.09.2008г., а Л.одателят
в 10 дневен срок от плащането да прехвърли собствеността върху автомобила на Л.ополучателя.
Твърди, че на 08.12.2008г. между „У.Л.“ АД и „К.-***“ ЕООД са сключени други
два договора за Л., по силата на които Л.одателят се съгласил да придобие и
предостави на Л.ополучателя товарен автомобил марка „Скания Р470“ и полуремарке
„Koegel SN 24“. В изпълнение на
задълженията си кредитодателят е придобил посоченото имущество от „А.А.“ ООД,
като общата стойност на транспортната композиция е 180 000 лева, за което са
издадени 2 бр. фактури. Твърди, че поради неуредени финансови взаимоотношения
между „У.Л.“ АД, „К.-***“ ЕООД и „А.А.“ ООД, на 09.12.2008г. са подписани 3 бр.
протоколи, по силата на които цената на товарния камион и полуремарке се
приспада от дължимото плащане към „А.А.“ ООД. В резултат на извършените
приспадания на суми за „У.Л.“ АД е останало да дължи сумата в размер на 85
064.56 лева с ДДС, която сума е платена от ответника на ищеца по банков път на
11.12.2008г. Твърди, че въз основа на подписаните тристранни протоколи е
осчетоводено прихващане между „А.А.“ ООД и К.-***“ ЕООД, за което е издадена
фактура, с която е заприходен като придобит от „А.А.“ ООД употребяван автомобил
марка „Скания 124 Topline“. Твърди, че съгласно
уговореното между страните собствеността на т.а. „Скания Р124 Topline“ следвало да бъде прехвърлена от „У.Л.“ АД на „А.А.“
ООД, като към 12.12.2009г. товарният автомобил не е бил прехвърлен. Твърди, че
поради разваляне на взаимоотношения между съдружниците в „А.А.“ ООД, е сключено
споразумение, по силата на което Е.М.е придобил дялове на „А.А.“ ООД във
дружеството „Ф.М.“ ЕООД, като било уговорено, че съдружниците А.М.и В.М.няма да
имат претенции срещу „А.А.“ ООД, включително и срещу имущество на това
дружество. Въпреки уговореното Е.М.влезнал във връзка с „К.-***“ ЕООД и „У.Л.“
АД, като им заявил, че „Ф.М.“ ЕООД е правоприемник на „А.А.“ ООД, поради което
т.а. „Скания Р124“ следва да бъде прехвърлен именно на това дружество. Твърди,
че с имейл от 27.05.2009 г., М. от името на „А.А.“ ООД, въпреки, че към този
момент вече е бил заличен като управител на това дружество, е поискал от „К.-***“
ЕООД да изиска от Л.одателя да прехвърли собствеността на камиона в полза на „Ф.М.“
ЕООД. Твърди, че въз основа на това изрично искане и със съгласието на „К.-***“
ЕООД, „У.Л.“ АД прехвърлил собствеността върху товарния автомобил на „Ф.М.“
ЕООД с договор за покупко-продажба на МПС от 03.06.2009 г. с нот. заверка на
нотариус С.П., per. №231. Твърди, че преди
изповядване на сделката „К.-***“ ЕООД е издало кредитно известие на стойност 79
200 лева с ДДС, издадено към фактура № ********** от 12.12.2008г„ издадена от „К.-***“
ЕООД на „А.А.“ ООД. Кредитното известие е предадено на М., който не го е
представил на дружеството ищец. Твърди издаването на фактура от 02.06.2009г. на
стойност 79 200 лева с ДДС, издадена от „К.-***“ ЕООД на „Ф.М.“ ЕООД, с която
процесният товарен автомобил е продаден на последното. Отбелязва, че в
последствие с договор за покупко-продажба от 02.02.2010г. „Ф.М.“ ЕООД е продало
процесния камион на ЕТ „Е.М.В.-В.Ц.“. Твърди, че ответникът е следвало да
прехвърли т.а „Скания 124 Topline“
на ищеца, а не
на трето лице и като не е сторил това се е обогатил неоснователно за сметка на
ищцовото дружество. Противоправното действие на ответника по прехвърляне на
процесния автомобил е причинило непосредствена вреда на ищеца, който се е
обеднил като не е получил в патримониума си товарния автомобил. Твърди, че
ответникът дължи на ищеца връщане на неоснователно получената от продажбата на
товарния автомобил сума, т.е това, с което се е обогатил до размера на ищцовото
обедняване. Посочва, че паричният еквивалент на обогатяването на ответника е
получената от продажбата на т.а сума в размер на 79 200 лева, а на ищцовото
обедняване е пазарната стойност на товарния автомобил към момента на продажбата
му от ответника. Посочва, че датата на причиненото обедняуване е 03.06.2009 г.
и доколкото част от лихвите са погасени по давност, лихви се претендират само
за последните три години, преди предявяване на иска. Счита, че лихвата е
компесаторна и се дължи без покана от датата на причинената имуществена вреда,
изразяваща се в неоснователно обогатяване на ответника за сметка на ищеца. Моли
съда да осъди ответника да му заплати сумата в размер на 79 200 лева,
представялваща пазарната стойност на товарния автомобил към момента на
продажбата му от ответника, както и сумата в размер на 24 000 лева,
представялваща лихва за забава на дължимата сума за периода от 03.06.2011г. до
предявяване на исковата молба, ведно със законната лихва върху главницата от
предявяване на иска до окончателното плащане. Претендира разноски.
Ответникът „У.Л.“ ЕАД навежда подробни доводи за недопустимост на
исковете. Оспорва изцяло по основание и размер исковете. Не оспорва наличието
на договорни правоотношение с дружеството „К.-***“ ЕООД във връзка с договор за
финансов Л. № 85539 от 20.09.2008 г. Не оспорва и обстоятелството, че с договор
за покупко-продажба на МПС от 03.06.2009г. е продал на дружеството „Ф.М.“ ЕООД
процесният товарен автомобил марка „Скания 124 Topline“. Счита, че по силата на договор за Л. № 85539,
дружеството „К.-***“ ЕООД е лицето, което има право да придобие Л.овия обект.
Оспорва да има изрична уговорка, задължаваща ответника да прехвърли процесния
товарен автомобил на „К.“ ЕООД. Посочва, че по волята на Л.ополучателя, „У.Л.“
ЕАД е прехвърлило собствеността на процесния камион. Счита, че в случая са
налице правоотношения между „К.“ ЕООД и Л.ополучателя „К.-***“ ЕООД. Оспорва да
са възникнали облигационни отношения между ищеца и ответника, с предмет
прехвърляне собствеността на процесния камион. Оспорва да са налице
предпоставки за ангажиране на отговорността на ответника за неоснователно
обогатяване. При условията на евентуалност, прави възражение за изтекла
погасителна давност за принудително събиране както на главницата, така и на
претендираните мораторни лихви. Оспорва претенцията за присъждане на мораторна
лихва върху главницата. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира
разноски.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по
делото доказателства, съобразно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за
установено следното:
Не е спорно между страните, а и видно от представения по делото договор
за финансов Л. № 85539/30.09.2008 г. и Приложение №1 към него, че ответникът „У.Л.“
АД и „К.-***“ ЕООД са сключили договор за финансов Л. по силата, на който Л.одателят
се е задължил да придобие собствеността върху актив, представляващ двуосен
бордови камион марка „Скания“, модел „124 Topline“ с рама № ********** и да го предостави за ползване на Л.ополучателя. Не е спорно, че с
договор за покупко-продажба от 09.2008 г., ответникът е закупил от „А.А.“ ООД
двуосен бордови камион марка „Скания“, модел „124 Topline“ с рама № **********
за цена от 84 000 лева /съгласно Приложение № 2 към договора/ и го е
предоставил на изплащане по силата на договора за финансов Л. №85539/30.09.2008
г. Не е спорно, че плащането по договора за покупко-продажба на процесния
камион е извършено на 03.10.2008 г., за което е издадена фактура № **********/03.10.2008
г. на стойност 84 000 лева.
От допълнително споразумение № 258 към договор за финансов Л.
№85539/09.2008 г. се установява, че страните по договора се споразумяват Л.ополучателят
да изкупи предсрочно Л.овия обект на посочена в договора цена в размер на
54 199.04 лева. Съгласно т. 3 Л.одателят се задължава да прехвърли на Л.ополучателя
правото на собственост върху Л.овия обект при условията на договора за Л.
От представения по делото договор за финансов Л. № 86934/08.012.2008 г.
и Приложение №1 към него се установява, че ответникът „У.Л.“ АД и „К.-***“ ЕООД
са сключили договор за финансов Л. по силата, на който Л.одателят се е задължил
да придобие собствеността върху т. а. „Скания Р470 Топлине“ с рама № ********** на цена в размер на 58 565.04 евро. Не е спорно, че с договор за
покупко-продажба от 09.12.2008 г., ответникът е закупил от „А.А.“ ООД, т. а.
„Скания Р470 Топлине“ с рама № **********.
С протокол от 12.2008 г., във връзка с договор за покупко-продажба от
12.2008 г. към договор за Л. № 86940 подписан между „У.Л.“ АД, „К.-***“ ЕООД и
„А.А.“ ООД страните приемат, че вземанията на „У.К. л.“ АД в размер на
54 199.04 лева, представляващи цената на предсрочно изкупуване по Л.ов
договор №85539/2008 г. се приспадат от дължимото плащане към „А.А.“ ЕООД по
договор за покупко-продажба към договор за Л. № 86940 и проформа фактура на
стойност 126 000 лева с ДДС.
С протокол от 12.2008 г,. „У.Л.“ АД, „К.-***“ ЕООД и
„А.А.“ ООД приемат, че вземанията на „У.Л.“ АД в размер на 54 199.04 лева,
представялваща цената на предсрочно изкупуване по Л.ов договор №85539/2008 г.
се приспадат от дължимото плащане към „А.А.“ ООД по договор за покупко-продажба
към договор за Л. №86940 и проформа фактура на стойност 126 000 лева с
ДДС.
С
протокол от 12.2008 г.,
горепосочените страни по протокола приемат, че вземанията на „У.Л.“ АД в размер
на 8 910.60 лева, представляващи встъпителна вноска, административна такса
и застрахователни премии по Л.ов договор №86940/2008 г. се приспадат от
дължимото плащане по проформа фактура на стойност 54 000 лева, към „А.А.“
ООД.
По делото между страните не е спорно, че с договор за покупко-продажба
на МПС от 03.06.2009 г., „У.Л.“ ЕАД е продало на „Ф.М.“ ЕООД процесния бордови
камион марка „Скания Р124ТорLine“.
По делото е представен протокол от проведено извънредно ОС на
съдружниците на „А.А.“ ООД от 14.05.2009 г., на което се взети следните
решения: дружеството да продаде всички притежавани от него 52 986 броя
дяла, представляващи 100% от капитала на „Феникс Тракс“ ЕООД; тези дялове да
бъдат продадени на Е.М.и в изпълнение на тези решения двамата съдружници ще
подпишат договор за покупко-продажба на дружествени дялове.
От представеното по делото протоколно решение от 16.05.2009 г. на
едноличния собственик на капитала на „А.А.“ ЕООД- К.Е.се установява вземането
на следните решения: освобождаване на управителя на дружествотоЕ.М., като
дружеството ще се представлява и управлява само от управителя К.Е.; промяна
фирменото наименование на дружеството от „А.А.“ ЕООД на „К.“ ЕООД и промяна
седалището и адреса на управление на дружеството.
Видно от електронната партида на ищеца в Търговския регистър, на
18.05.2009 г. е вписана промяна в правно-организационната форма на дружеството
от ООД в ЕООД, а на 19.05.2009 г. е вписана промяна в наименованието от „А.А.“
на „К.“.
От заключението на приетата съдебно-автотехническа експертиза се
установява, че пазарната стойност на товарния автомобил към 03.06.2009 г. е
77 400 лева с ДДС, а без ДДС 64 500 лева.
По иска с правна квалификация чл. 59, ал. 1 от ЗЗД.
Съгласно чл. 59, ал. 1 ЗЗД, всеки който се е обогатил
без основание за сметка на другиго, дължи връщане на онова, с което се е
обогатил до размера на обедняването.
Неоснователното обогатяване може да се
дефинира като правоотношение, възникнало от разместване на имуществени блага,
като за това обогатяване не е налице основание. Неоснователното обогатяване се
основава на липсата на основание, разбирано като липса на правоотношение, което
да оправдава разместването на имуществените блага. Предпоставките за уважаване
на предявения иск са увеличение без основание на имуществото на ответника за
сметка на имуществото на ищеца, причинна връзка между обедняването и
обогатяването, да не са налице предпоставките на трите състава по чл. 55, ал. 1 ЗЗД (с оглед субсидиарния характер на иска по чл. 59 ЗЗД) и обеднелият да не
разполага с друга правна възможност за защита. (В този смисъл ППВС № 1 от 1979
г.). В тежест на ищеца е да установи наличието на обедняването си, конкретния
размер на посоченото обедняване, наличието на обогатяване в патримониума на
ответника, размер на обогатяването, твърдението, че имущественото разместване
произтича от един и същ факт или група факти, както и невъзможност на обеднилия
се да търси защита на правата си на друго основание.
В случая не се установява да е налице неоснователното разместване на
имуществени блага. Изложените в исковата молба фактически основания, от които
ищецът черпи правата си, не сочат основания за обезщетение за
неоснователно обогатяване. Установява се безспорно, че между страните
съществуват някакви облигационни правоотношения, което прави неоснователна
претенцията на ищеца, основана на плоскостта на неоснователното обогатяване. От
събраните по делото доказателства, се установи, че ответното дружество изцяло е
заплатило на доставчика- ищец цената на процесния товарен автомобил и го е
предоставил за ползване на „К.-***“ ЕООД. Ищецът не доказва обогатяването на
ответника, тъй като последният е прехвърлил собствеността върху процесния товарен
автомобил на „Ф.М.“ ЕООД по изразена воля на правоимащото да стане собственик
на вещта лице - „К.-***“ ЕООД, съответно ответникът
е изпълнил задълженията си към третото лице
/ищецът не оспорва този факт/. В
този смисъл не се установява ответникът да са се е обогатил за сметка на ищеца
чрез това прехвърляне, доколкото прехвърлянето на автомобила от ответника е в
изпълнение на поето от него договорно задължение, съответно не се доказа да има неоснователно разместване на блага, изразяващо
се в намаляване патримониума на ищеца и увеличаване на имуществото на ответника
и причинна връзка между тях. Липсата, на който и да е от елементите на фактическия състав на
неоснователното обогатяване води до неоснователност на претенцията, тъй като за
да възникне правото на реституция следва да са налице кумулативно всички
предпоставки, а с оглед принципа за диспозитивното начало в гражданския процес,
съдът е длъжен да даде защита на нарушеното материално право в рамките и по
начина, поискани от ищеца.
Предвид изложеното, Съдът намира, че предявеният иск е неоснователен и
следва да бъде отхвърлен.
По иска с правна квалификация чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Предвид извода на Съда за неоснователност на иска по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, неоснователна се се явява и акцесорната претенция за присъждане на законна
лихва върху главницата по чл. 59 от ЗЗД.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ищецът,
инициирал производството, следва да заплати на ответната страна разноските,
направени по делото. Видно от представения от ответника списък
на разноските по чл. 80 от ГПК се претендират единствено разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение пред настоящата инстанция в размер на общо 4 351
лева, съответно предвид принципа на диспозитивното начало Съдът, следва да се
произнесе единствено относно дължимостта на тези разноски. Ищецът прави искане по чл.
78, ал. 5 от ГПК за намаляване на претендираното от ответника възнаграждение
поради прекомерност. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК, ако
заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на
насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но
не по-малко от минимално определения размер, съобразно чл. 36 от закона за
адвокатурата. В случая съдът намира, че претендираното от ответника адвокатско
възнаграждение от 4 351 лева не в съответствие с размера, установен в чл. 7,
ал. 2, т. 5 на Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения
/3564 лева/ и се явява прекомерно с оглед характера и сложността на делото.
Предвид изложеното, съдът намира, че възражението на ищеца за прекомерност е
основателно и дължимите на ответника разноски за адвокатско възнаграждение следва да се определят на 3800 лева. Така
определеният размер е съобразен с
нормата на чл. 7, ал. 2, т. 5 вр. §2а от ДР на Наредбата за минималните размери
на адвокатските възнаграждения. При определянето на този размер съдът взе
предвид действителната правна и фактическа
сложност на делото и извършените от процесуалния представител на ответника в
настоящето производство процесуални действия.
Мотивиран от горното, Съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от „К.“ ЕООД,
ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, със съдебен адрес:***, офис
8, искове с правно основание чл. 59 от ЗЗД за сума в размер на 79 200 лева,
представляваща пазарната стойност на товарен автомобил марка „Скания“, модел
„124 Topline“ с рама № ********** към 03.06.2009 г. и с правно основание чл. 86,
ал. 1 ЗЗД за сумата от 24 000 лева,
представляваща лихва за забава върху главницата от 79200 лева за периода от
03.06.2011 г. до 02.06.2014 г., като неоснователни.
ОСЪЖДА „К.“ ЕООД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление:***, със съдебен адрес:***, офис 8, да заплати
на „У.Л.“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, със съдебен
адрес:***, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, разноски в размер на 3800 /три хиляди и осемстотин/ лева.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски апелативен съд, в
двуседмичен срок от връчването му.
Съдия: