Решение по дело №1620/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във вр. с чл.172, ал.5 от ЗДвП.

Съдът е сезиран с жалба, подадена от М.К.М., ЕГН**********, с постоянен адрес *** против Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 23-0320-000134/26.07.2023г., издадена от Г.П.Д.– полицейски инспектор ОДМВР гр.Бургас, РУ Помориe, с която на основание чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП е постановено временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на жалбоподателя до решаване на въпроса с отговорността, но не повече от 18 месеца.

Жалбоподателят оспорва издадената заповед за налагане на ПАМ, като неправилна, незаконосъобразна, издадена в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Иска съдът да отмени оспорената заповед, като твърди нарушено право на защита, несъответствие с целите на закона. Ангажира доказателства.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв.К., който поддържа жалбата. Твърди, че жалбоподателят по време на проверката е бил неадекватен, както и че в нарушение на правилата сестрата на жалбоподателя е писала в талоните за направление за даване на кръвна проба и в протокола за медицинско изследване. Посочва, че е спорно обстоятелството какво е подписал жалбоподателя и как го е подписвал. По тези съображения намира издадената ЗПАМ за противоречаща с нормативната уредба и моли да бъде отменена.

Претендира разноски, за което представя списък.

Ответникът – полицейски инспектор ОДМВР гр.Бургас, РУ Помориe наложил принудителната административна мярка –не се явява в съдебно заседание. Представя административната преписка.Не претендира разноски.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства счита за установено от фактическа страна следното:

На 21.07.2023г. около 21,50 часа, в посока от с.Лъка, общ.Поморие към гр.Бургас, жалбоподателят управлявал лек автомобил „Хонда Стрийм“ с ДК №А 2743 НК с несъобразена с пътните условия скорост, поради което допуснал ПТП с материални щети и лека телесна повреда за себе си. При извършена проверка от страна на полицейските органи жалбоподателят отказал да му бъде извършена проба за употреба на алкохол с техническо средство „Дрегер алкотест“, модел 7510, фабр. № ARРM-0781. На водача бил издаден талон за изследване №0183601, но след като бил откаран от екип на „Спешна помощ“, в УМБАЛ“Сърце и мозък“-Бургас бил отказал проба пред медицинското лице д-р К., за което бил съставен протокол.

За извършеното административно нарушение против жалбоподателя бил съставен АУАН № 205116/26.07.2023г., за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП, от полицейския служител Г.П.Д., в присъствието на свидетеля Ю. Д. и М. И.. АУАН бил връчен след съставянето му незабавно на жалбоподателя, който го подписал без възражения.

На основание съставения АУАН №205116/26.07.2023г., и в съответствие със заповед № 251з-1821 от 26.04.2022г. на директора на ОД на МВР гр.Бургас, полицейски инспектор към ОДМВР гр.Бургас, сектор Пътна полиция, издал Заповед № 23-0320-000134/26.07.2023г., за налагане на принудителна административна мярка, с която на основание чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП, по отношение на жалбоподателя е наложена ПАМ – временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на жалбоподателя до решаване на въпроса с отговорността, но не повече от 18 месеца.

По делото в качеството на свидетели са разпитани Х.К.-полицейски служител, присъствал на проверката след настъпилото ПТП, К.Ц.-сестра на жалбоподателя, присъствала при проверката и Т. К.-лекарят, съставил протокола за медицинско изследване за употреба на алкохол.

Свидетелят К. посочва, че е посетил местопроизшествието, където се намирал самокатастрофирал автомобил, извън пътното платно и водачът на автомобила, който бил в явно нетрезво състояние и наранявания по крака. Водачът лъхал на алкохол, не могъл да изговаря думите както трябва и говорил несвързано, което се изразявало в това, че първо искал помощ, после не искал. При пристигането си служителите на полицията от Поморие казали на водача, че трябва да бъде тестван за употреба на алкохол, но той категорично отказал. Според свидетеля е разбрал за какво иска да го тестват, тъй като неколкократно повторил, че щели да го вкарат в затвора. Свидетелят К. бил изпратен в лечебното заведение, където бил отведен водача МБАЛ „Сърце и мозък“. На място на водача му бил предоставен талон за медицинско изследване за алкохол и 7 броя холограмни стикери. Там била сестрата на жалбоподателя, на която също обяснил, че този талон, трябва да се разпише от жалбоподателя, а той дали ще даде или не кръв, това вече го казва пред медицинско лице. Сочи, че сестра му също му обяснила за какво става въпрос и собственоръчно вписала текст в талона, а водачът се разписал под написаното от сестра му в талона. Според него написаното в талона не е последно. Посочва, че водачът бил толкова пиян, че не бил адекватен, но свидетелят и свидетелката Ц.-сестра на жалбоподателя му обяснили за възможността да даде кръв за анализ и той е разбрал това, защото повтарял, че искат да го вкарат в затвора. Сочи, че е възможно заради болката или употребата на алкохол жалбоподателят да не е написал текста, а вместо него да го написала сестра му.

Свидетелката Ц.-сестра на жалбоподателя в съдебно заседание заявява, че желае да даде показания. В посочения ден била в болницата, тъй като брат й претърпял ПТП, бил на носилка, треперил целия, имало много кръв. Дошли двама полицаи, които му дали нещо като фиш, питали го дали иска да даде проба за алкохол и той отговорил, че отказва да даде проба за алкохол и полицаят й казал да го напише, тя го написала, тъй като брат й не бил в състояние да пише. На талона за изследване написала „отказвам да дам кръв“ и брат й се подписал, на втория лист написала също „отказвам да дам кръв“, но брат й като не искал да го подпише, но имало една жена, сестра ли, докторка ли, която го подписала и казала: „айде подписал се е, това е“. Там му задали въпрос дали е вземал наркотици и той казал, че никога през живота си не е взимал наркотици. Само тогава станал въпрос за наркотиците. На въпрос адекватен ли е бил брат й отговаря, че е говорила с него. Не е убедена дали е разбирал дали му предлагат да даде кръв за анализ, защото тя пишела през цялото време, полицаят обяснявал на нея и след това само дала на жалбоподателя да се подпише. Не му е обяснявала, защото е бил до нея и полицая. Свидетелката изрично заявява, че е жалбоподателят е отказал да даде кръв за алкохол и тя го написала. Не знае подробности при попълването на протокола за медицинско изследване.

Свидетелката Костадинова работи в МБАЛ „Сърце и мозък“ и е попълнила протокола за медицинско изследване, но не си спомня случая. Посочва, че подписът след лекар е неин, протоколът го е попълнила собственоръчно, като след „отказвам да дам кръв за алкохол“, подписът не е неин. Данните в протокола ги попълвала въз основа разпит на пациента, забранено било да попълва информацията в протокола въз основа на данни на близки на пациента. Ако пациентът е в кома, неконтактен, тогава въобще се попълвал протокол, записвало се, че пациентът е неконтактен и неадекватен, в тежко общо състояние и не могат да му бъдат задавани въпроси. В случая било направено отбелязване, че пациентът бил в ясно съзнание, което означава контактен. Почеркът на текста „отказвам да дам кръв“ не бил неин, не може да каже дали го е написал друг. Всички отбелязвания по протокола били с неин почерк, с изключение на „отказвам да дам кръв за алкохол“, нямали практика да се подписва на протокола някой друг, освен човекът, от когото взимат кръв, той се разписвал. Когато се вземало кръв за химичен анализ за алкохол и за наркотици се попълвали протоколи в зависимост от искането на полицаите, трябвало да са два протокола, в журнала отбелязвали сестрите и не знаела как се попълват.

В резултат на служебния и цялостен съдебен контрол върху законосъобразността на обжалвания административен акт, съгласно нормата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът проверява най-напред неговата валидност. Това се налага, поради служебното начало в административния процес, съгласно принципа за това, възведен с нормата на чл. 9 от АПК. Разпоредбата на чл. 146 от АПК сочи основанията за оспорване на административните актове, които, ако са налице във всяка конкретна хипотеза, водят до незаконосъобразност на оспорения акт, а именно: липса на компетентност, неспазване на установената форма, съществено нарушение на административно производствените правила, противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона. При преценка законосъобразността на оспорения административен акт, съдът съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК не се ограничава само с обсъждането на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.

При така вменената на съда от закона служебна проверка за законосъобразност на оспорения акт по реда на чл. 168 от АПК, съдът приема следното:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Заповедта е връчена на 26.07.2023г., а жалбата е изпратена на 08.08.2023г., видно от разпечатка от ССЕВ.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните съображения:

Съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки/ПАМ/ по чл.171, т.1, 2, 2а, 4, т.5, буква „а”, т.6 и т.7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Със заповед № № 251з-1821 от 26.04.2022г. на директора на ОД на МВР гр.Бургас , издадена на основание заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи, са определени длъжностните лица, в т.ч. т.1.7 от посочената заповед полицейските инспектори в сектор „Охранителна полиция“, които могат да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки. По делото е представено удостоверение от 12.10.2023г., от който е видно, че издателят на заповедта Г.П.Д. е заемал длъжността полицейски инспектор в РУ Поморие, ОДМВР гр.Бургас, сектор Охранителна полиция. В този смисъл процесната заповед се явява издадена от компетентен орган в рамките на неговите правомощия.

С оглед съдържанието на акта съдът счита, че е спазена установената от закона форма - чл.172, ал.1 от ЗДвП и чл.59, ал.2 от АПК. Заповедта е мотивирана - съдържа фактически и правни основания за нейното издаване- наименование на органа, който я издава, наименование на акта, адресат, разпоредителна част, определяща правата и задълженията на адресата, начина и срока на изпълнение на ПАМ, срокът и реда за обжалване и подпис на физическото лице, персонализиращо административния орган.

Заповедта е издадена при спазване на процесуалните правила, като не са допуснати съществени процесуални нарушения.

При преценка на материалната законосъобразност на заповедта, съдът взе предвид следното: Съгласно чл.171, т.1 от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения временно се отнема свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който управлява моторно превозно средство след употреба на алкохол, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца.

Основното възражение на жалбоподателя е, че поради допуснатото ПТП е бил неадекватен, поради което не може да се обоснове извод за валиден отказ да даде кръв за химико-токсикологично изследване. От множеството събрани доказателства се установява, че жалбоподателят е отказал да бъде тестван с Дрегер, което е отбелязано в талон за изследване №0183601 от свидетеля Х.К.. Талонът е връчен на жалбоподателя, за което той се е подписал. В талона е вписан текста „отказвам да дам кръв“, който не е написал той, а свидетелката Ц. негова сестра. Тези обстоятелства се установяват от показанията на сестра му свидетелката Ц. и свидетеля К.. След вписания текст от свидетелката Ц. обаче жалбоподателят се е подписал. В Протокола за медицинско изследване отново свидетелката Ц. е вписала „отказвам за дам кръв за алкохол“, след което е поставен подпис. В показанията на свидетелката Ц. се посочва, че подписът е поставен от медицинското лице, а медицинското лице-свидетелката Костадинова сочи, че само пациентът е допустимо да се подпише. Правилото, регламентиращо поставяне на подпис след изявление за отказ да се даде кръв е свързано с доказването на това обстоятелство, поради което отказът би могъл да се установи и от събраните по делото доказателства. В настоящия случай безспорно се установява, че жалбоподателят е отказал да бъде тестван с техническо средство, вписано е в талона за медицинско изследване, подписал се е след изявлението за отказ в талона за медицинско изследване, в представените „сведения“/л.25/ в спокойна обстановка отново е посочил:“отказах проба за алкохол…“. В протокола за медицинско изследване от медицинското лице по данни от жалбоподателя е посочено количество изпит алкохол, времето, видът на алкохола, тези данни не биха могли да бъдат предоставени, ако жалбоподателят е имал проблем с възприемането на случващото се, още повече, че е повтарял пред свидетеля К., че искат да го вкарат в затвора, което означава, че е осъзнавал значението на извършването на проверка за алкохол и съответно отказът да му бъде извършена тази проверка. Видно от представената епикриза, поради предприетата оперативна интервенция са му направени кръвни изследвания, което води до извода, че му е взета кръвна проба, но поради несъгласието му взетите кръвни проби не са използвани за установяване на значими за настоящия казус резултати. При тези доказателства Съдът счита, че жалбоподателят е бил наясно със зададените въпроси и недвусмислено е отказал да бъде тестван както с техническо средство, така и да даде кръвна проба за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване.

При настоящата законова регламентация необходимата материалноправна предпоставка за налагане на мярката е установяване на управление на МПС и отказ да бъде проверен за употреба на алкохол. Релевантният за приложението на чл.171, т.1 от ЗДвП юридически факт е фактът на допуснато административно нарушение, което следва да е установено и подведено под приложимата материалноправна норма за ангажиране на административната отговорност на жалбоподателя. В настоящия казус е установен основният релевантен за спора факт - управление на МПС и отказ да бъде проверен за употреба на наркотични вещества или техни аналози, както с техническо средство, така и непредоставяне на кръвна проба за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване -нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП. При тези обстоятелства несъмнено е налице материалноправната предпоставка, правопораждаща задължението на административният орган за прилагане на процесната ПАМ.

Освен изложеното целта на ПАМ, съгласно разпоредбата на чл.22, ал.1 от ЗАНН е да се предотвратят и преустановят административните нарушения, както и да се предотвратят и отстранят вредните последици от нарушенията. При налагане на ПАМ административният орган действа при условията на обвързана компетентност, поради което при наличието на горепосоченото обстоятелство управление на МПС и отказ водачът да бъде проверен за употреба на алкохол не е налице правна възможност, а задължение да наложи ПАМ.

Настоящата инстанция счита, че от доказателствата по делото се установяват обстоятелствата попадащи в хипотезата на чл.171, т.1, б.“б“ ЗДвП и обуславящи временното отнемане на свидетелството за управление на МПС. Нарушението на водача е констатирано с издаден АУАН, който има обвързваща сила до установяване на противното съгласно чл.189, ал.2 ЗДвП.

По отношение определения срок в заповедта, същият е определен в закона и не подлежи на преценка, поради което е правилно определен.

С оглед на изложеното, жалбата следва да бъде отхвърлена, тъй като оспорената Заповед е издадена от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма, в съответствие с процесуалния и материалния закон и неговата цел.

С оглед изхода на спора разноски се дължат на ответника, но поради липса на своевременно направено искане не се присъждат.

Мотивиран от гореизложеното, на основание чл.172, ал.2 от АПК, Бургаският административен съд, двадесет и втори състав

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.К.М., ЕГН**********, с постоянен адрес *** против Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 23-0320-000134/26.07.2023г., издадена от Г.П.Д.– полицейски инспектор ОДМВР гр.Бургас, РУ Помориe.

На основание чл.172, ал.5 от ЗДвП решението не подлежи на обжалване.

Съдия: