Решение по дело №199/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН.

Производството по делото е образувано по подадена касационна жалба от „Сиймар“ ООД, срещу Решение № 105/15.11.2023г., постановено по АНД № 187/2023 г. по описа на Районен съд – Девня, с което е потвърден Електронен фиш №********** издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“ при МРРБ - София.

В касационната жалба се сочи, че решението на ВРС е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушаване на процесуалните правила и необоснованост. Иска се отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което електронният фиш обжалван от дружеството да бъде отменен. Касаторът счита, че въззивният съд не е направил преценка на всички обстоятелства при постановяване на съдебния акт и излага подробно съображения и анализи на относимите разпоредби, като ги съотнася към установените факти, релевираните във въззивната жалба доводи и дадените им оспореният съдебен акт отговори. Сочи, че наказанието е наложено за нарушение осъществено на несъществуващ път, на място, което не е измерено с годно техническо средство, като участъкът от пътя не е индивидуализиран съгласно нормативен акт на МС за участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа. Счита, че не е обсъдено възражението направено във въззивната жалба относно давностните срокове. Сочи, че от съдържанието на решението не ставало ясно как е прието кое е нарушението и не е ясно кое наказание е наложено.

В открито съдебно заседание касационната жалба се поддържа от процесуален представител. С оглед на изложеното в касационната жалба, последният моли съда да отмени НП, като му присъди сторените по делото разноски.

Ответникът, в писмени бележки, депозирани чрез процесуален представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В условие на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.

Представителят на ВОП дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН, от надлежна страна, поради което е допустима. Наведените доводи в същата представляват касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, приложим по препращане от чл. 63в от ЗАНН.

Предмет на проверка в настоящото производство е Решение № 105/15.11.2023г., постановено по АНД № 187/2023 г. по описа на Районен съд – Девня, с което е потвърден Електронен фиш №********** издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“ при МРРБ - София, с който на „Сиймар“ ООД на основание чл.179, ал.3б вр. чл. 187а, ал.2, т.3 от ЗДвП, е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2500 лева, за нарушение на разпоредбата на чл. 102 ал.2 от ЗДвП.

За да постанови оспорения съдебен акт, въззивният съд е възприел следната фактическа обстановка: На 05.04.2021г., в 11.52 часа с устройство № 10071 – елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от ЗП, намиращо се на път А – 2, км.399+703, с посока Нарастващ километър в Община Девня, обл. Варна, включен в обхвата на платената пътна мрежа, е констатирано (заснето) нарушение с ППС – влекач „МАН ТГА“ с рег. № [рег. номер], с технически допустима максимална маса 18 000кг., брой оси 2, категория ЕВРО 4 в състав с ремарке с общ брой оси 5, обща технически допустима максимална маса 40 000кг., за което изцяло не е заплатена такса по чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата (ЗП) според категорията на ППС.

От правна страна въззивният съд отхвърлил възражението на дружеството, че административнонаказващият орган не е представил доказателства за техническата изправност на устройството, с което е установено нарушението и, че такива изобщо не следвало да се събират, т.к. системата за събиране на пътните такси по чл.10, ал.1 от ЗП не била обект на проверка от Българския институт по метрология и не било поставено изискване за сертифициране или одобрение на Системата. Съдът приел за неоснователни възраженията на дружеството за неспазване на срока по чл.34 от ЗАНН при издаването на електронния фиш. Цитирано е ТР № 1/ 26.02.2014г. на ВАС по т.д. № 1/2013г. Посочено е, че не може да има приравняване между НП и Електронен фиш, предвид спецификите на формата на последния и при липсата на законово разписано съдържание извън изброените в разпоредбата на чл.189, ал.4, изр. второ от ЗДвП реквизити. Отхвърлил е като неоснователно възражението за допуснати в хода на административнонаказателното производство процесуални нарушения, като е приел, че ясно са посочени всички елементи от състава на извършеното нарушение. Посочено е, че разпоредбата на чл.187а, ал.1 и 2 т.2 от ЗДвП предвижда при установяване на нарушения по чл.179, ал.3 – 3б в отсъствие на нарушителя да се счита, че ППС е управлявано от собственикът му, а в случаите, в които в свидетелството за регистрация е вписан ползвател – от ползвателя и, че ако собственик на ППС е юридическо лице или едноличен търговец, за допуснатото движение на ППС, без да са изпълнени задълженията по установяване на размера и заплащането на таксата по чл.10 ал.1 от ЗП, на собственика се налага имуществена санкция, както следвало по чл.179, ал.3б – в размер на 2500лв.

С оглед изложеното съставът на Районен съд – Девня е потвърдил издаденото наказателно постановление.

При проверката по чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че решението на въззивния съд е валидно и допустимо - постановено е по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на дадените му от закона правомощия.

Фактите са установени от представените доказателства. При правилно установени факти въззивният съд е извел изводи в нарушение на материалния закон.

В касационната жалба е релевиран довод за липсата във въззивното решение на обсъждане на давностните срокове и приложимия закон при/за издаването на електронния фиш. Този довод не е основателен. В касираното решение се съдържат мотиви относно приложимостта на чл.34 от ЗАНН към деянието. Тези мотиви са в отговор на направеното във въззивната жалба възражение относно изтекъл срок по чл.34 от ЗАНН по отношение на нарушението. Касационната инстанция намира изводите на въззивния съд по приложението на чл.34 от ЗАНН към конкретното деяние (а и по отношение на издаваните електронни фишове) за неправилни на следните съображения:

Съгласно § 1, т.1 от ДР на ЗАНН „По смисъла на този закон "Електронен фиш" е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи.“ Съгласно чл. 39, ал.4 от ЗАНН „За случаи на административни нарушения, установени и заснети с техническо средство или система, в отсъствие на контролен орган и нарушител, когато това е предвидено в закон, овластените контролни органи могат да налагат глоби в размер над необжалваемия минимум по ал. 2, за което се издава електронен фиш.“

Съгласно чл.43, ал.7 вр. ал.8 от ЗАНН и двете нови – ДВ, бр. 80 от 2023 г., в сила от 31.03.2024 г., но имащи значение за изясняване на правната същност на електронния фиш, поради което и цитиран в цялост: „Фиш, електронен фиш, акт за установяване на административно нарушение, съставени в отсъствието на нарушителя, или наказателно постановление се връчват по реда на чл. 26 от Закона за електронното управление, ако нарушителят е изразил съгласие за това по реда на чл. 26а, ал. 5 от Закона за електронното управление. След изтичане на срока по чл. 26, ал. 3 от Закона за електронното управление връчването се извършва по реда на този закон.“ и „Електронен фиш и наказателно постановление се смятат за връчени и в случай че нарушителят заплати глобата по тях.“

Съгласно чл.58д от ЗАНН „(Нов – ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) На обжалване и протестиране подлежат: 1. наказателното постановление; 2. предупреждението по чл. 28; 3. резолюцията за прекратяване на административнонаказателното производство; 4. електронният фиш.“

От цитираните разпоредби се налага извод, че електронният фиш по правната си същност е акт, с който се започва и приключва административнонаказателното производство в изчерпателно изброени в закона хипотези. От анализът на цитираните по-горе разпоредби на ЗАНН следва, че изводът на въззивния съд, че Електронният фиш е „своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции“ и, че „той се приравнява едновременно към АУАН и НП“ е правилен и съответен на нормативната уредба. Като акт, с който се реализира административнонаказателната отговорност на лицата по отношение, не на формата и изискуемите реквизити, но на сроковете за реализацията на административнонаказателната отговорност на лицата, електронният фиш попада в обхвата на регламентацията в ЗАНН, поради което по отношение на него са приложими общите разпоредби на ЗАНН, включително и тези относно погасяването на възможността за реализирането на административнонаказателната отговорност.

Съгласно чл.34, ал.2 от ЗАНН „Не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението, а за митнически, данъчни, екологични и валутни нарушения, както и по Изборния кодекс, Закона за политическите партии, Закона за публичното предлагане на ценни книжа, Закона за пазарите на финансови инструменти, Закона за дружествата със специална инвестиционна цел и за дружествaта за секюритизация, Закона за прилагане на мерките срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти, Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране, част втора, част втора "а" и част трета от Кодекса за социално осигуряване, Кодекса за застраховането и на нормативните актове по прилагането им и по Закона за регистър БУЛСТАТ - две години.“, а съгласно ал.3 на същия член от ЗАНН „Образуваното административнонаказателно производство се прекратява, ако не е издадено наказателно постановление в шестмесечен срок от съставянето на акта.“

Съгласно чл. 54, ал.1 от ЗАНН „Наказващият орган прекратява административнонаказателното производство с мотивирана резолюция: 1. когато деянието, описано в акта за установяване на административно нарушение, не е извършено или не съставлява нарушение; 2. когато нарушението не е доказано по несъмнен начин; 3. когато не е доказано по несъмнен начин участието на лицето, срещу което е съставен актът за установяване на административно нарушение, в извършване на нарушението; 4. в случаите по чл. 34, ал. 1, букви "а" – "в"; 5. когато актът за установяване на административното нарушение е съставен след изтичане на сроковете по чл. 34, ал. 1 или 2; 6. когато в срока по чл. 34, ал. 3 не е издадено наказателно постановление, нарушителят не е предупреден по реда на чл. 28 или не е сключено споразумение за приключване на производството; 7. когато при съставяне на акта за установяване на административно нарушение е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила; 8. когато срещу същото лице за същото деяние има влязло в сила наказателно постановление, предупреждение по чл. 28, споразумение или влязъл в сила съдебен акт; 9. в случаите по чл. 33, ал. 2.“

От съвкупният правен анализ на съдържанието на чл.54, ал.1 ЗАНН вр. чл.34 от ЗАНН се констатира, че не е дадена възможност за образуването на административно наказателно производство след изтичането на едногодишния (двугодишния в посочените от закона хипотези) срок за образуването на административно наказателно производство разписан в чл.34, ал.2 от ЗАНН. Ако би била предоставена на административния орган такава възможност – за образуване на административно наказателно производство след изтичането на едногодишния давностен срок по чл.34, ал.2 от АПК, следва да е предвидена и възможността за прекратяването на това производство. Както се установява от разпоредбата на чл.54, ал.1 от ЗАНН не е разписана възможност за прекратяването на образуваното след изтичането на давностния срок за образуването на административнонаказателното производство, такова. Това влече извод, че изтеклият едногодишен срок от датата на извършване на нарушението, в който последното не е констатирано и по отношение на същото не е започнало административнонаказателното производство за реализирането на отговорността на дееца е от категорията на законоустановените абсолютни негативни процесуални предпоставки за образуването на административно наказателно производство. Този извод се подкрепя и от даденото в ТП № 1 от 27.02.2015г. постановено по т.д.№ 1/2014г. разяснение относно сроковете за образуване на административно наказателни производства и погасяването на възможността за реализирането на административнонаказателната отговорност на лицата, съгласно което „По подобие с наказателното право, с изтичане на давностните срокове по чл.34 от ЗАНН се погасява възможността да бъдат реализирани всички правомощия на наказващия орган по административнонаказателното правоотношение. Давността погасява възможността за реализирането на отговорността, следователно изключва възможността за реализиране на материалното санкционно правоотношение изобщо“.

От изложеното и след като констатира, че нарушението е осъществено на 05.04.2021г., а електронният фиш е издаден на 16.06.2023г. в 11.33ч. видно от данните вписани в него и от справката за нарушения приложена към административнонаказателната преписка, съдът намира, че електронният фиш е издаден след погасяването на възможността за реализирането на административно наказателната отговорност на лицето (т.е. след 05.04.2022г.), поради което същият като издаден в противоречие с материално правния закон следва да бъде отменен.

На горните съображения Решение № 105/15.11.2023г., постановено по АНД № 187/2023 г. по описа на Районен съд – Девня следва да бъде отменено и да бъде постановено друго по съществото на спора, с което да бъде отменен Електронен фиш №********** издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“ при МРРБ - София, с който на „Сиймар“ ООД на основание чл.179, ал.3б вр. чл. 187а, ал.2, т.3 от ЗДвП, е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2500 лева, за нарушение на разпоредбата на чл. 102, ал.2 от ЗДвП.

При този изход на делото, своевременно заявеното искане за присъждане на адвокатско възнаграждение от касатора, следва да бъде уважено на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН вр. чл. 143, ал. 1 от АПК, като му се присъди такова в размер на 400 лева.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, пр.второ вр. чл.222, ал.1 от АПК във връзка с чл. 63в вр. чл. 63д от ЗАНН, Административен съд – Варна,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 105/15.11.2023г., постановено по АНД № 187/2023 г. по описа на Районен съд – Девня и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Електронен фиш №********** издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“ при МРРБ - София, с който на „Сиймар“ ООД на основание чл.179, ал.3б вр. чл. 187а, ал.2, т.3 от ЗДвП, е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2500 лева, за нарушение на разпоредбата на чл. 102, ал.2 от ЗДвП.

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ при МРРБ - София да заплати на „Сиймар“ООД сума в размер на 400,00 /четиристотин/ лева, представляваща адвокатско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване.