№ 21759
гр. София, 27.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА
МИТЕВА
при участието на секретаря ПЕТЯ АСП. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА Гражданско
дело № 20251110139276 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба на ЗД "**********" АД срещу А. В. Д., с която е
предявен за разглеждане осъдителен иск с правно основание по чл. 500 КЗ за заплащане на
сумата от 227,92 лв., представляваща регресно вземане за платено застрахователно
обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ за вреди от застрахователно събитие
– ПТП, настъпило на 09.09.2021 г. в гр. София по вина на ответника А. В. Д. при
управлението на МПС „**********“ с рег. № ***********.
Ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за застраховка
„Гражданска отговорност“ на управлявания от ответника лек автомобил е настъпило
събитие – ПТП, в причинна връзка, с което са причинени щети на друг лек автомобил.
Поддържа, че е изплатил застрахователно обезщетение за увредения лек автомобил в размер
на действителните вреди. Твърди, че спрямо ответника, в качеството му на делинквент, е
възникнало регресно вземане за платеното застрахователно обезщетение, тъй като към
същият напуснал мястото на настъпване на местопроизшествието преди идването на
органите за контрол на движението по пътищата. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК от ответника е постъпил отговор на исковата молба, с който
твърди, че на 12.08.2025г. съдебно предявените вземания за главница и законна лихва от
датата на исковата молба, са били погасени с плащане. Твърди, че не е дал повод за
завеждане на делото и не дължи разноски на насрещната страна.
Съдът, като прецени твърденията на страните и като обсъди събраните по делото
1
доказателства, формира следните изводи от фактическа и правна страна:
В тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 500 КЗ е да докаже, че
на посочената в исковата молба дата е реализирано ПТП с участието на лекия автомобил,
управляван от ответника, по вина на последния; наличието на валидно застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между ищеца и ответника към
момента на настъпване на застрахователното събитие; че ищецът в качеството си на
застраховател на ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ е извършил плащане
на застрахователно обезщетение в размера, посочен в исковата молба, както и
обстоятелството, че ответникът е напуснал мястото на настъпване на местопроизществието
преди идването на органите на реда.
В тежест на ответника е да докаже плащането.
С окончателния доклад, приет без възражения на страните в проведеното на
18.11.2025 г. открито съдебно заседание по делото, на основание чл. 153, вр. чл. 146, ал. 1, т.
3 и т. 4 ГПК, всички релевантни обстоятелства от фактическия състав на предявения иск са
отделени като безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване. Същите се
установяват по несъмнен начин и от събрания по делото доказателствен материал.
От страна на ответника е заявено оспорване на вземането единствено с
правопогасяващо възражение за плащане на дължимата сума, ведно със законната лихва, в
хода на процеса, което ответникът признава и наред с това се установява от представеното
платежно нареждане от 12.08.20205г. Следователно наведеното правопогасяващо
възражение е основателно и предявенят иск подлежи на отхвърляне като погасен с плащане
в хода на процеса.
По разноските:
Ищецът претендира разноски за платена държавна такса в размер на 50,00 лева, както
и разноски за платен адвокатски хонорар в размер на сумата от 480,00 лева.
Ответникът възразява срещу присъждането на така поисканите разноски, позовавайки
се на разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК.
Разпоредбите на чл. 78 ГПК регламентират общия принцип за отговорността за
разноски в съдебното производство – че те се понасят от страната, която е загубила правния
спор, респ. – неправомерното й поведение е станало причина за воденето на делото, поради
което тя следва да заплати на насрещната страна всички направени от последната разноски
по производството Цялостната концепция на законодателя, заложена в разпоредбите на чл.
78 ГПК, е, че отговорността за разноските в процеса следва да се понесе от страната, която
неоснователно е предизвикала делото, без значение от неговия изход, като задължението за
заплащането им е задължение за заплащане на понесените от съответната страна вреди,
когато неправомерно е засегната нейната правна сфера. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал.
2 ГПК, ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае
иска, разноските се възлагат върху ищеца. Предпоставките по чл. 78, ал. 2 ГПК за
2
освобождаване на ответника от отговорността за разноски са: 1/ да не е дал повод за
завеждане на иска и 2/ да признае иска. В случая, с оглед на процесуалното поведение на
ответника и направеното от него плащане в хода на процеса, съдът намира, че безспорно е
налице втората от двете предпоставки, визирани в нормата на чл. 78, ал. 2 ГПК. Спорен
между страните е въпросът относно наличието на първата предпоставка, очертана в
законовия текст на чл. 78, ал. 1 ГПК, а именно дали ответницата е дала повод за завеждане
на делото. Ответникът твърди, че разноските по делото следва да се възложат в тежест на
ищеца, тъй като същият не е отправил извънсъдебна покана за плащане на процесното
вземане, като за първи път е узнала за него с получаването на препис от исковата молба по
настоящото дело. Съобразно практиката на Върховната инстанция, обективирана в
Определение № 646 от 7.11.2017 г. на ВКС по ч. т. д. № 2565/2017 г., II т. о., ТК, която
настоящият състав споделя, вземането на застрахователя по регресния иск против
делинквента става изискуемо с поканата за изпълнение. В конкретния случай, със
сезиращата съда искова молба са ангажирани от ищеца доказателства за изпратена до
ответника регресна покана изх. № РГ -00570/30.05.2023 г., ведно с приложена към нея
товарителница от 30.05.2023 г. и разписка за връщане от 31.05.2023г., в която е указано, че
адресът е непълен. От посоченото в разпискана не може да се направи извод за надлежно
получаване на изпратената покана за плащане. Да се приеме обратното би било в
противоречие с правилата за уведомяване с препоръчано писмо с обратна разписка,
регламентирани в Закона за пощенските услуги. С оглед на липсата на други доказателства
по делото, удостоверяващи надлежното връчване на покана за изпълнение на процесното
задължение преди завеждане на делото, вземането на ищеца е станало изискуемо едва с
исковата молба, въз основа на която е образувано настоящото дело. Ето защо съдът приема,
че ответникът не е дал повод за завеждане на делото, респ. налице са предпоставките по чл.
78, ал. 2 ГПК.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения осъдителен иск от ЗД "**********" АД, ЕИК **********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „********“ № 87, ет. 2 срещу А. В. Д. с
ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж. к. „*********“, бл. 133, вх. А, ет. 14, ап. 66 с
правно основание чл. 500 КЗ, за сумата от 227,92 лева, представляваща регресно вземане за
платено застрахователно обезщетение за щети по лек автомобил „**********“, с рег. №
***********, причинени при ПТП на 09.09.2021 г. в гр. София, с включени ликвидационни
разноски в размер на 25,00 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба - 02.07.2025 г., до окончателно плащане, като ПОГАСЕН ЧРЕЗ ПЛАЩАНЕ
в хода на процеса.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в 2
седмичен срок от връчването му на страните.
3
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4