Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260618
гр.Бургас, 21.12.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53–ти наказателен състав, в публично заседание на деветнадесети ноември две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИНА МАВРОДИЕВА
при участието на секретаря Калина Събева, като разгледа НАХД № 2935 по описа на БРС за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано
по повод жалба на инж. Д.Г.П., ЕГН ********** *** против наказателно
постановление № Б-41/06.07.2020г., издадено от Началник на Регионална дирекция
за национален строителен контрол /РДНСК/, с което за нарушение на чл. 23, ал.
2, т. 1, предл. второ от Наредба № 2 от 31.07.2003г. вр. чл. 169, ал. 1, т. 2 ЗУТ и чл. 17, ал. 1 от Наредба Iз 1971 от 29.10.2009г., с което осъществил състава на чл. 233 ЗУТ и на основание
чл. 239, ал. 1, т. 2 ЗУТ на Д.Г.П. е наложено административно наказание глоба в
размер на 100 лева.
С Жалбата се оспорва изцяло издаденото
наказателно постановление и фактическите констатации в него. Намира, че е
издадено при нарушение на процесуалните правила и в противоречие с
материалноправните разпоредби. Счита, че към датата на подписване на доклада от
страна на жалбоподателя 22.10.2019г. липсват доказателства отворите, през които
преминават тръбопроводи, кабели и други комуникации през пожарозащитните
хоризонтални прегради да не са уплътнени съгласно изискванията. Намира, че не е
оборена доказателствената сила на съставения и оформен съгласно Наредба № 3 от
31.07.2003г. доклад. Счита, че строителството се е развило законосъобразно като
в уверение на това е съдържанието на крайния съставен преди въвеждане на
сградата в експлоатация акт, а именно Акт обр. 15 от август 2019г., в който не
се съдържали констатации за незавършени, неизвършени или некачествено извършени
СМР, включително и уплътняване на отворите, през които преминават тръбопроводи,
кабели и други комуникации през пожарозащитните хоризонтални прегради. Към
август 2019г. със съставянето на акта от всички участници в хода на
строителството обектът бил предаден на възложителя без забележки по
изпълнението, а по-късно 22.10.2019г. с оглед готовността за въвеждане на
обекта в експоатация бил съставен и
процесния окончателен доклад. Не било ясно описано твърдяното нарушение като не
било ясно за кои отвори не било налице уплътняване, не можело да се приеме, че
уплътняване липсва и за всички отвори. Сочи, че неправилно е приложена
препращата норма на чл. 23, ал. 2 Наредба № 2/31.07.2003г. Нормата на чл. 169,
ал. 1, т. 2 ЗУТ била препращаща към нормативен акт с пряко приложение какъвто е
Регламента, а описаната в АУАН и НП фактическа обстановка не сочила към извод
за констатирано нарушение на т. 2 от Приложение I на Регламент № 305/2011 на Европейския
парламент и на Съвета от 9 март 2011г. Моли за отмяна на наказателното
постановление (НП).
В открито съдебно
заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв. С., който
поддържа жалбата и моли за отмяна на НП, претендира разноски.
Административнонаказващият
орган се представлява от юрк. К., която моли жалбата да се остави без уважение,
счита, че наказателното постановление е правилно и законосъобразно, излага
подробни съображения, претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките
на седемдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН (видно от обратна
разписка за връчване на наказателно постановление л. 20, същото е връчено на 08.07.2020г.
жалбата е подадена на 15.07.2020г.). Жалбата е подадена от легитимирано да
обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме,
че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е
основателна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази
закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено
следното:
Жалбоподателят П.
бил специалист по част „Пожарна безопасност“ от екипа на правоспособните
физически лица в „Айгер-Таласакра”ООД, ЕИК *********, който подписал
окончателен доклад за установяване на годността на строеж: „Конферентен и
бизнес център с хотел, ресторант и подземен гараж” с местонахождение: поземлен
имот с идентификатор 07079.2.2826 по КК на гр. Бургас, УПИ 1-2006, 2007 /бивш
масив 80, м. Под шосето/ община Бургас.
На 07.05.2020г.
срещу инж. Д.П. е съставен АУАН от арх. А.М. – ст.инспектор в отдел „Въвеждане
в експоатация” в РДНСК Бургас за това, че Перифоанов във функциите си на
специалист по част Пожарна безопасност от екипа на правоспособните физически
лица в „Айгер- Таласакра” ООД неразделна част от удостоверение № РК-0737/29.08.2017г.
издадено от Началник ДНСК със срок на валидност до 29.08.2022г. е подписал
окончателен доклад на 22.10.2019г. за установяване на годността на строеж
„Конферентен и бизнес център с хотел, ресторант и подземен гараж” с
местонахождение ПИ с идентификатор 07079.2.2826 по КК на гр. Бургас. Подписаният
окончателен доклад бил в несъответствие на изпълнения строеж, с което не били
спазени изискванията към строежите по чл. 169, ал. 1, т.2 от ЗУТ, с което
извършил нарушение на чл. 23, ал. 2, т. 1, предл. второ от Наредба № 2 за
въвеждане в експоатация на строежите в Република България и минимални
гаранционни срокове за изпълнение СМР, съоръжения и строителни обекти във
връзка с чл. 169, ал. 1, т. 2 ЗУТ и чл. 17, ал. 1 от Наредба Iз 1971 от 29.10.2009г. за
строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар.
В окончателен доклад от 22.10.2019г. заведен в ДНСК с вх. номер от 19.02.2020г.
в раздел „В” по спазване на нормативните изисквания било записано т. 4.2. безопасност
в случай на пожар – чл. 169, ал. 1, т. 2 от ЗУТ изпълнени са изискванията за
пожарна безопасност на строежа. При проведено заседание на 17.03.2020г. на Държавно
приемателна комисия (ДПК) се установило, че строежът бил изпълнен в
несъответствие с основните изисквания към строежите за безопасност в случай на
пожар. Отворите, през които преминавали тръбопроводи, кабели и други
комуникации, през пожарозащитните хоризонатални прегради не били уплътнени,
съгласно изискванията на чл. 17, ал. 1 от Наредба Iз 1971 от 29.10.2009г.,
съгласно която отворите, през които преминават тръбопроводи, въздухопроводи,
кабели и други съоръжения и комуникации през пожарозащитни прегради и прегради
на пожарни сектори, се уплътняват, без да се намалява нормативната
огнеустойчивост на съответната преграда. Това се потвърждавало от становище от
17.03.2020г. на член на ДПК, назначен със Заповед от 06.03.2020г. на началника
на ДНСК и ПД в Първа РСПБЗН. Нарушението започнало на датата на подписване на
окончателен доклад 22.10.2019г. и било довършено на 19.02.2020г. датата на
въвеждане окончателния доклад с вх. номер от 19.02.2020г. в ДСК Нарушението
било извършено на мястото, където е съставен и подписан окончателният доклад –
седалището на лицето упражняващо строителен надзор в гр. Бургас. Нарушението
било установено на заседание на 17.03.2020г. на ДПК. Намерено е, че инж. П. е
нарушил чл. 23, ал. 2, т. 1, предл. второ от Наредба № 2 от 31.07.2003г. вр.
чл. 169, ал. 1, т. 2 ЗУТ и чл. 17, ал. 1 от Наредба Iз 1971 от 29.10.2009г., с
което осъществил състава на чл. 233 ЗУТ.
АУАН е връчен на
жалбоподателя на 07.05.2020г. като не се представени възражения.
АНО възприел
описаното в АУАН и е издал наказателното постановление като е приел и правната
квалификация на нарушението и на основание чл. 239, ал. 1, т. 2 ЗУТ и съгласно
правомощията по чл. 222, ал. 1, т. 15 ЗУТ, предоставени със Заповед
РД-13-171/13.06.2019г. на началник на ДНСК наложил административно наказание
глоба в размер на 100 лева.
Съгласно
представения проект на „Конферентен и бизнес център с хотел, ресторант и
подземен гараж” с местонахождение ПИ с идентификатор 07079.2.2826 по КК на гр.
Бургас местата за преминаване на кабели, въздухопроводи, тръбопроводи и други
комуникации се уплътняват с негорими материали с клас на реакция на огън А2. От
показанията на разпитания св. Н., чиито показания съдът намира за обективни и
безпристрастни, се установява, че на 17.03.2020г. участвал в ДПК, но до
издаването на акт 16 не се стигнало, тъй като имало несъответствия в изпълнението
на строежа относно пожарна безопасност и защита на населението било
констатирано, че има отвори, които не били изпълнени съгласно изискванията за огнеустойчивост.
Фактическата
обстановка се установява от събраните по делото писмени и гласни доказателства.
Съдът въз основа на
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразност намира, че наказателното
постановление е издадено от компетентен орган - Началник на Регионална дирекция за национален строителен контрол
/РДНСК/ Бургас , видно от разпоредбата на чл.239, ал.1, т.2 от ЗУТ вр. чл.222,
ал.1, т.15 от ЗУТ и заповед № РД-13-171/13.06.2019г. на началника на ДНСК.
Актът за установяване на административно нарушение е съставен от компетентно
лице – старши инспектор в отдел „Въвеждане и експлоатация“ в РДНСК Бургас.
Съдът намира, че са
спазени сроковете, предвидени в чл. 34 ЗАНН. Нарушението съгласно изложените
твърдения е извършено на 22.10.2019г., когато инж. П. е подписал окончателен
доклад за установяване годността на строежа. Нарушителят обаче е установен на
датата, на която е заведен окончателния доклад в ДНСК – а именно на
19.02.2020г. АУАН е издаден в едногодишен срок от извършване на нарушението и в
срок от три месеца от установяване на нарушителя. НП е издадено в преклузивния
шестмесечен срок от издаването на АУАН, поради което за този състав са спазени
сроковете по чл. 34 ЗАНН.
Съдът намира, че в
административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални
нарушения, които са довели до ограничаване на правото на защита на
жалбоподателя, който е в невъзможност да разбере срещу какви факти и
обстоятелства следва да се защитава и да разбере правната норма за нарушаването
на която се привлича към отговорност, с което е налице нарушение на чл. 42, т. 4 и т. 5 и чл. 57 т. 5 и т. 6 от ЗАНН.
На първо място не
става ясно как точно е установен нарушителят, тъй като инж. П. е подписал
окончателен доклад на 22.10.2019г., а се сочи, че нарушението е установено на
19.02.2020г, когато докладът бил заведен в ДНСК. Не може да се приеме, че се
касае за продължено (трайно) нарушение, както се сочи в издаденото наказателно
постановление - извършено на 22.10.2019г. и довършено на 19.02.2020г. Липсата
на съответствие на строежа с изискванията за пожарна безопасност и подписването
на доклад, че съответства на изискванията касае еднократност на деянието и не
се създава трайност на нарушението, за да бъде то довършено на датата на
подаване на окончателния доклад в ДНСК.
Съгласно посочената
в НП за нарушена разпоредба на чл. 23, ал. 2, т. 1 от Наредба № 2 от
31.07.2003г. управителят на лицето, упражняващо строителен надзор, и наетите от
него по трудово или друго правоотношение специалисти, отговарящи за съответния
строеж техническият ръководител за строежите от пета категория, се наказват
по чл.
233 ЗУТ,
ако не подлежат на по-тежки наказания по ЗУТ и
други закони, когато се установи несъответствие на изпълнения строеж със
съставените актове и протоколи по време на строителството и/или със съставения
окончателен доклад, което е от съществено значение за доказване съответствието
на строежа с действащите норми и с правилата за изпълнение на строителните и
монтажните работи и за спазване изискванията към строежите по чл.
169, ал. 1 и 3 ЗУТ.
В случая посочената разпоредба е неприложима. Разпоредбата на чл. 23, ал. 2, т.
2 от Наредба № 2 от 31.07.2003г. е тази, която регламентира несъответствията в
съставения окончателен доклад по време
на строителството, когато не са отразени: а) работи, изпълнени в
нарушение на правилата за изпълнение на строителните и монтажните
работи; б) неизвършени и незавършени работи; в) липсата на
документи, удостоверяващи съответствието на вложените строителни продукти с
изискванията по чл. 169а, ал. 1 ЗУТ. Чл. 169а, ал. 1 ЗУТ предвижда, че в
строежите се влагат само строителни продукти, които осигуряват изпълнението на
основните изисквания към строежите по чл.
169, ал. 1 и отговарят на изискванията, определени със Закона
за техническите изисквания към продуктите, и с наредбата по чл.
9, ал. 2, т. 5 от същия закон.
В АУАН и в НП се
сочи, че строежът е „изпълнен в несъответствие с основните изисквания към
строежите за безопасност в случай на пожар”, но не са изложени конкретни
твърдения в какво се изразява несъответствието - дали изобщо липсва уплътняване
на отвори или пък са уплътнени с неподходящ материал като е цитирана
разпоредбата на чл. 17, ал. 1 от Наредба
Iз 1971 от 29.10.2009г. – отворите, през които преминават тръбопроводи, въздухопроводи,
кабели и други съоръжения и комуникации през пожарозащитни прегради и прегради
на пожарни сектори, се уплътняват, без да се намалява нормативната
огнеустойчивост на съответната преграда. Само препращане към чл. 17, ал. 1 от
Наредба Iз 1971 от 29.10.2009г. се съдържа и в протокола на ДПК и становището
на представителите на РСПБЗН, посочени АУАН и НП, без да са изложени конкретни
факти – дали липсва уплътняване или пък направеното не съответства на
изискването и как е установено това несъответствие. С липсата на конкретно
описание на фактите срещу които да се защитава нарушителя съществено се
нарушава правото му на защита.
На следващо място
посочената като нарушена разпоредба на чл. 169, ал. 1, т. 2 ЗУТ предвижда, че
строежите се проектират, изпълняват и поддържат в съответствие с основните
изисквания към строежите, определени в приложение
I на Регламент (ЕС) №
305/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2011 г.
за определяне на хармонизирани условия за предлагането на пазара на строителни
продукти и за отмяна на Директива 89/106/ЕИО на
Съвета (ОВ, L 88/5 от 4 април 2011 г.), за безопасност в случай на пожар.
Тази разпоредба е бланкетна и нейното съдържание следва да бъде запълнено с
предвиденото в съответния Регламент като се посочи коя точно разпоредба е
нарушена, т.е. да се запълни със съответното съдържание. В наказателното
постановление наказващият орган не се е позовал на норми, към които препраща
разпоредбата. Разпоредбата на чл. 23, ал.2, т.1, предл. второ от Наредба № 2 от
31.07.2003г. не е норма от посочения Регламент и същата регламентира общо
основание за ангажиране на административнонаказателната отговорност и не
освобождава административнонаказващия орган да посочи в какво точно се изразява
процесното несъответствие и същото от съществено значение ли е за доказване
съответствието на строежа с действащите норми и с правилата за изпълнение на
строителните и монтажните работи и за
спазване изискванията към строежите по чл.169 ЗУТ (така Решение №
724/24.06.2020г. по КАНД № 649/2020г. на Адм.съд –Бургас, Решение №
1117/21.08.2020г. по КАНД № 1263/2020г. на Адм.съд –Бургас, Решение №
1665/15.10.2019г. по КАНД № 2122/2019г. на Адм.съд –Бургас). Този състав
приема, че се касае за съществени нарушения, които поставят в невъзможност
наказаното лице да разбере срещу какви факти да се защитава и кои са законовите
разпоредби, които се твърди, че са нарушени, поради което наказанието
постановление е издадено при допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила и като такова следва да се отмени.
Отделно съдът
намира, че следва да посочи, че неправилно е посочено, че е осъществен състава
на чл. 233 от ЗУТ. Тази разпоредба не съдържа правило за поведение, което не е
било изпълнено, а предвижда че за други нарушения на този закон, приетите от
Министерския съвет, съответно издадените от министрите актове по неговото
прилагане и другите правила и нормативи по проектирането и строителството,
както и на решенията и предписанията, основани на тях, наказанието е глоба от
100 до 500 лв., ако по друг закон не е предвидено по-тежко наказание, т.е. тази
разпоредба касае санкцията, а не предписва правило за поведение, за да се
приеме, че е осъществен нейния състав.
Поради изложените
съображения този състав намери, че наказателното постановление не посочва ясно
и конкретно фактите на нарушението, както и правната квалификация на деянието,
по този начин съществено се нарушава правото на защита на привлеченото към
наказателна отговорност лице, поради което същото като издадено в нарушение на
чл. 57, т.5 и т. 6 ЗАНН следва да се отмени като незаконосъобразно.
Съгласно
разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно чл. 143, ал. 1
от АПК когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде
издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Съгласно чл.
144 АПК субсидиарно се прилагат правилата на ГПК. В случая е представен договор
за правна защита (л. 65), в който е отразено, че е заплатено в брой адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лв., поради което същото следва да се присъди в
полза на жалбоподателя. Липсва възражение за прекомерност на възнаграждението. Съгласно
Устройствен правилник на дирекцията за национален строителен контрол ДНСК е
второстепенен разпоредител с бюджет към министъра на регионалното развитие и
благоустройството, поради което съдът намира, че именно ДНСК следва да се осъди
да заплати сторените в настоящото производство разноски.
Водим
от горното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
наказателно
постановление № Б-41/06.07.2020г., издадено от Началник на Регионална дирекция
за национален строителен контрол /РДНСК/, с което на инж. Д.Г.П., ЕГН **********
е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева.
ОСЪЖДА Дирекцията за национален строителен контрол да заплати на Д.Г.П.,
ЕГН: **********, сумата от 300 /триста/ лева разноски за настоящото
производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на
посочените по делото адреси.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала: /п/
КС