№ 1462
гр. София, 26.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 37 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДИМИТРИНКА ИВ.
КОСТАДИНОВА-М.
при участието на секретаря РУМЯНА П. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ДИМИТРИНКА ИВ. КОСТАДИНОВА-М.
Гражданско дело № 20231110108008 по описа за 2023 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
Предявен е иск с правна квалификация чл. 59, ал. 9 от СК. Ищецът Г. М. Н. – . твърди,
че бракът й с ответника Д. М. М. е прекратен поради настъпило дълбоко и непоправимо
разстройство с Решение № 7779/08.07.2022г., постановено по гр. д. № 27573/2021г. по описа
на СРС, 37 състав. По силата на посочения съдебен акт родителските права над роденото по
време на прекратения брак на страните малолетно дете Д. Д.ов М., роден на 14.11.2016г. се
упражняват от ответника, а на ищцата е определен режим на лични контакти. В исковата
молба се сочат трайни и съществени изменения в обстоятелствата, при която е направена
преценка за предоставяне упражняването на родителските права на бащата. Твърди се, че
ответникът е започнал да оставя по-често грижите за малолетното дете на бабите – по
майчина и бащина линия. Същият е започнал да създава пречки за осъществяване на срещи
на ищцата с детето, когато то е поверено на грижите на нейната майка. С последната
ищцата е възстановила топлите отношения и разчита на нейната помощ в отглеждането на
децата си. Твърди се, че считано от 01.09.2022г. ищецът е променила мястото на което
живее и учи- от гр. Варна в гр. София, като се е преместила в и е прехвърлила обучението си
в Медицински Университет – София. В същия период ищцата е създала ново семейство,
установили са се заедно със съпруга си и новородената й дъщеря Е. в тристайно жилище,
състоящо се от две спални, дневна и кухненски бокс, с обща площ 88.94 кв.м., в което има
обособена стая и за малолетното й дете Д.. Излагат се доводи, че неупражняването на
родителските права от майката създава предпоставка малолетния Д. да изпитва емоционален
дискомфорт, че е пренебрегнат за сметка на сестра си, в която са в изключително топли
отношения. В хода на съдебното производства са представени и данни за констатирани след
депозиране на исковата молба актове на домашно насилие от страна на ответника по
отношение на малолетния им син. В молбата на ищцата се навеждат редица доводи, че е в
интерес на детето Д. да живее при майката и тя да упражнява родителските права над сина
си, като моли съда за тази промяна. Претендира разноски.
Ответникът Д. М. М. в депозираната в срока по чл. 131 ГПК отговор на исковата
1
молба излага подробни аргументи срещу търсената промяна. Оспорва твърдението, че е
оставял малолетното им дете на грижите на двете баби. Твърди, че единствено и само
бащата полага грижи за детето, както го е правил и преди прекратяване на брака на
страните. В отговора се излагат и доводи, че единствено и само ответникът работи и
осигурява финансово съществуването на детето. Твърди, че ищцата все още не работи и не
реализира доходи, защото не е завършила обучението и и не би могла да осигурява
комфорта и спокойствието на общото им дете, така както го прави ответникът. Същият
твърди, че за разлика от майката има изградени трудови навици, защото работи още от дете
както в страната, така и в чужбина, където е бил с родителите си. По изложените
съображения твърди, че не е налице трайно и съществено изменение на обстоятелствата,
при които са определени параметрите на родителската отговорност и моли съда да
отхвърли предявения иск като неоснователен. Претендира разноски.
Съдът като прецени по реда на чл.12 от ГПК събраните по делото доказателства
във връзка с доводите и съображенията на страните, приема за установено от
фактическа страна следното:
Страните Г. М. Н. и Д. М. М. са родители на детето Д. Д.ов М., роден на 14.11.2016г. ,
съгласно Удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане №
0684/17.11.2016г., издадено от Столична Община, район Подуяне.
С Решение № 7779/08.07.2022г., постановено по гр. д. № 27573/2021г. по описа на
СРС, 37 състав, влязло в сила на 09.08.2022г., съдът е прекратил брака между страните
поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство. По отношение на обективно
съединените небрачни искове е предоставил упражняването на родителските права по
отношение на общото им дете да упражняват от бащата, а на майката е определен режим на
лични отношения. В тежест на ищеца е присъдена месечна издръжка за детето в размер на
250 лева.
Съгласно представено по делото копие на удостоверение за раждане №
0562/28.09.2022г. ищцата е родител на малолетното дете Елен Николай ., родена на
21.09.2022г. Представен е договор за наем за тристайно жилище, което новосъздаденото
семейство на ищцата обитава.
По делото е приет за целите на съдебното производство социален доклад от
30.05.2023г. , изготвен от ДСП Оборище, след среща с ответника Д. М.. Същият е разказал,
че общото на страните дете е родено по време на брака им, прекратен през 2022г. По това
време майката учела медицина във Варна, а той се прибрал с детето в София. Твърдял, че
ищцата е конфликтна личност и не се подкрепяла дори от близките си. По дулите му никога
не е възпрепятствал срещите на детето с майката. С цел ограничаване на контактите, за да не
възникне конфликт между страните, детето се предавало в дома и посредством бабата по
майчина линия. Детето посещавало логопед по препоръка на детската градина. Било
записано ни посещава уроци по борба, английски и народни танци. Бащата заявил, че сам
поема разходите, защото майката нямала никакви доходи. При проверката е установено, че в
жилището, което обитават детето и бащата има добри социално битови условия. Детето
разполага със собствена стая, обзаведено според нуждите му.
В доклада се съдържат данни ,че на 20.02.2023г. в Отдел „Закрила на детето“ към
ДСП Оборище е постъпил сигнал от майката относно детето Д. М.. Майката е твърдяла, че
детето е обект на домашно насилие от страна на бащата, същият пушел райски газ пред него
както и че хранел детето само с пица и спагети. В жалбата се излагали и твърдения, че
бащата неглижирал здравословното състояние на детето ,н е му купувал антибиотик,
предписан от личния лекар. При извършената проверка пред социалните работници бащата
е отрекъл всички обвинения на майката. Детето е разказало, че се разбира и с двамата
родители, имал сестричка и отива при нея и майка си веднага след срещата. Твърдяло, че
баща му готви в къщи различни ястия. По наблюдения на социалния работник детето Д. е
спокойно, отговаря правилно на зададените въпроси, не изпитва притеснение от разговора.
В хода на проверката е проведен разговор и с бабата по майчина линия. Същата е
2
споделила, че бащата изпълнява режима на лични контакти с майката, но в същото време се
дразнел, че показвала снимки на детето на новото семейство на майката. Бабата твърди, че е
виждала бащата да удря детето, да пуши райски газ пред него и да излиза често със свой
братовчед, който се занимавал с наркотици.
Допълнителен сигнал е подаден от майката на 07.04.2023г. В него се твърди, че
бащата е оставил общото им малолетно дете в дома си без надзор докато е отишъл до
магазина. Майката прилага и доказателства за това. Допълнителна жалба за осъществено
домашно насилие от страна на бащата по отношение на детето е подаден и на 10.04.2023г.
В него освен, че се твърдят актове на насилие майката споделя, че при връщане при бащата
след режима на лични отношения, детето отказва да остане и плачело и настоявало да
остане при нея. При проведен разговор със социалните работници бащата е споделил, че е
детето е плачело когато се прибира в къщи след среща с майка си, но след време се
успокоявало.
На 03.05.2023г. е подаден сигнал до социалните служители от бащата Д. М.. Същият
твърди, че майката нарушавала установения режим на лични отношения като се появявала
извън определеното от съда време и се интересувала от детето. По този начин го
разстройвала и настройвала против баща си. При проведен разговор със социалните
работници детето е споделило, че е повече дете на майка си, по нейните думи , отколкото на
баща си. Детето отговаряла спокойно на въпросите, било облечено подходящо за сезона.
При извършените проверки социалните работници от ДСП Оборище към 30.05.2023г.
са констатирали, че детето е привързано към своя баща. Установено е, че отношенията
между родителите били силно обтегнати. Бащата е консултиран за ползване на социални
услуги с цел преодоляване на съществуващите конфликти и подпомагане детето да се е
справи с тях.
За целите на настоящото производство е приет социален доклад, изготвен на
02.06.2023г. от ДСП Красно село след среща с майката Г. Н.-.. Пред социалните работници
последната е споделила, че единствената причина родителските права да бъдат
предоставени на бащата при развода е било обстоятелството, че по онова време е била
студентка в Медицински университет Варна и е живеела там, където е нямала подкрепяща
среда. Майката е споделила още, че от 01.09.2022г. си е преместила обучението в
Медицински Университет София и се е установила в града. Омъжена втори път и заедно
със съпруга си отглеждат новородената им дъщеря в собствено жилище. В него има условия
за отглеждане и на малолетното дете Д.. Пред социалните работници майката е споделила,
че от времето на съвместното им съжителство с ответника има впечатления, че същият
често злоупотребява с алкохол и има съмнения, че се занимава с разпространение на
забранени субстанции. Според майката бащата не се грижи добре за детето, не го храни
здравословно и често го оставя само в къщи без надзор. Майката е студентка по медицина,
ангажирана с учебни занятия всеки ден от 9.00 ч. до 13.00 ч. За отглеждането на децата си
може да разчита на разширеното си семейство, както и на съпруга си. Същият се отнасял
добре с детето Д., подхождал към него с търпение и разбиране. В същото време майката и
новият й съпруг са поставили разграничение, че той не е заместник на бащата, като и
двамата внимават да не допускат объркване у детето. В проведена среща на социалните
работници с детето същото е споделило няколко пъти, че желае да живее при своята майка.
Посочва , че се чувства спокоен с нея, тя му готви хубава храна и играе с него. Разбира се с
г-н Василев, двата имали общо хоби да събират супергерои. Детето заявява, че желае да
живее с майка и, а с бащата си да се вижда, както се га с майка си, защото той много му се
карал и това го натъжавало и разплаквало. Пред социалните работници бабата по майчина
линия е споделила, че след излизане на бракоразводното решение бащата се е променил.
Започнал да си държи грубо и неуважително както към майката, така и към детето.
По делото са приложени заключения на извършени изследвания на психическото
състояние на майката и детето Д.. Същите са изготвени по инициатива на майката, която се
притеснявала за състоянието на детето. След работа с детето психологът е установил трудна
3
адаптация в непозната среда, затруднения в общуването с други деца, влизане в конфликтни
ситуации, липса на толерантност у другите. Препоръката за справяне с установените
дефицити на детето е същото да посещава специалист, и да бъде отглеждано в спокойна и
безконфликтна среда.
По делото е приложен изготвен на детето Д. М. по инициатива на детската градина,
която е посещавал Логопедичен статус от 14.03.2023г. Според него детето има дефицити на
речта за неговата календарна възраст. Имал изоставяне в цялостната рецептивна реч и
социално разбиране, което се отразявало и на комуникационните му умения. Речниковият
фонд на детето бил ограничен. В същото време при изследването е установено, че липсва
мотивация и активни действия в посока справяне със затрудненията.
По делото са приложени разпечатки от комуникацията между страните по повод
общото им дете. От повечето се установява, че майката е активната страна за установяване
моментното здравословно и емоционално състояние на детето, същата многократно
настоява да се чуе с детето. Честият отговор на бащата е, че детето не желае да контактува с
майката и че нейните въпроси всяка вечер „го напрягат“ или „безпокоят“.
По делото са приети писва от НАП София с информация за доходите на страните.
Представени са документи, изходящи от Медицински университет гр. София, установяващи
статута на майката на студент, графика на обучение и средствата, които получава при
полаган труд по време на следването.
По делото е допусната и изслушана комплексна психолого-психиатрична експертиза,
чието заключение съдът напълно кредитира. Задачите, по които са работили вещите лица са
имали за цел да установят родителския капацитет на страните, налице ли са данни за
родителско отчуждение и упражнено домашно насилие по отношение на детето, както и
каква е доверителната и емоционална връзка между родителите и общото им малолетно
дете Д.. След извършено задълбочено изследване, проведени срещи и наблюдение с всеки
един от наблюдаваните, с всеки от родителите и детето, тримата заедно експертите са
достигнали до заключение, което съдът намира за обосновано и подкрепено и от останалите
събрани по делото доказателства. Според вещите лица бащата Д. М. е със задоволителен
родителски капацитет. Установено е, че той е тип коопериращ родител, това е родител,
който се интересува от плановете на детето си. Опитва се да помогне на детето и му
съчувства. Такъв родител оценява интелектуалните и творчески способности на детето,
преживява чувствата му и споделя успехите му. Той насърчава инициативността и
независимостта на детето, стреми се да бъде на равни начала с него. Родителят има доверие
на детето, като се опитва да разбере неговата гледна точка при спорните въпроси. В същото
време е установено, че бащата е с изразено желателно поведение т.е. той се представя
спрямо очакванията на другите. Налице са данни за извършвани от него актове на домашно
насилие по отношение на детето.
Според приетото експертно заключение майката е с добър родителски капацитет. Тя е
с е с най-висока оценка по скалата за тип приемащ родител, като по същата е оценяван и
бащата. Това е родителят, който харесва своето дете, такова каквото е. Родителят уважава
индивидуалността на детето си, както уважава себе си. При оценката на родителския
капацитет за майката е събрана информация относно всички изброени елементи на
родителстването. Относно трите изследвани елементи на родителстване – грижа, контрол и
развитие: Оценката е за налична добра грижа свързана с храна, условия на отглеждане,
емоционална връзка и със сигурността на детето. Контролът е начинът за създаване на
граници с правила, с което бащата се справя. Майката подкрепя базовото и сигурно развитие
на детето свързано с неговото образование, физиологично и цялостно развитие. Вещите
лица са достигнали до извода, че въпреки, че майката е ограничена от бащата да участва в
живота на детето и в неговото развитие, същата полага усилия да бъде част от ежедневието
на детето и от една страна да подпомага неговото развитие, от друга страна да не позволи то
да се чувства пренебрегнато за сметка на новото й семейство.
При експертното изследване на детето е установено, че същото има нормативно
4
развитие, той е психомоторно спокоен, с подредено поведение и добър контакт с
изследващите и двамата родители. В заключението е отразено, че се забелязва все още
някои емоционални и поведенчески реакции свързани с адаптацията към новата семейна
ситуация и хроничния родителски конфликт. Този извод е потвърден от направените в хода
на изследването от вещите лица тестове, в които се измерва висока тревожност свързана със
семейната система. Установено е още, че детето има изградена емоционална и доверителна
връзка и с двамата си родители, като е видимо по-привързан към майката. Това може да се
обясни както с по-ниската все още възраст, така и с по-подходящото посрещане на
емоционалните му потребности от майката, както и с твърде ограниченото време, което
прекарва в последната година от живота си с нея на фона на редовен и пълноценен контакт
и изградена сигурна привързаност преди това. Наблюдава се заявени от детето и отразени в
психомоторната експресия привързаност към по[1]малката му се полусестра, както и
комфортно приемане на новото семейство на майката. Вещите лица са акцентирали и на
специфика на бащата, свързана с това, че той е приел ролята, която е налагал и по-рано в
брака - на контролиращ и изискващ, особено по отношение на майката и нейните роднини,
но и в някои ситуации и спрямо детето.
По делото е представена и заповед за незабавна защита от 25.10.2023г., издадена по
гр. д. № 59963/2023г. по описа на СРС 117 състав. С нея бащата Д. М. е задължен да се
въздържа от домашно насилие по отношение на малолетния си син Д.. Същата е издадена по
повод молба на майката, депозирана на 24.10.2023г. до СРС, в която се съдържат данни за
извършено домашно насилие, изразяващи се в нанасяне на шамари и удари по главата на
детето, което искало да говори с майка си. В молбата се твърди още, че на 18.10.2023г.
около 18. Часа, когато майката връщала детето на баща му, то отказало да тръгне с него-
Плачело и молило баща си да го остави с майка му. В отговор бащата го хванал за якето и го
влачел към входа. Детето продължавало да плаче и да се дърпа, за да остане с майка си.
В открито съдебно заседание по делото, проведено на 26.09.2023г. са изслушани
страните по реда на чл. 59, ал. 6 СК. Ищцата е заявила, че е студент в Медицински
университет, завършвала медицина. Не работела в момента, защото учела и отглеждала
едногодишната си дъщеря. Разчитала на помощта на майка си. Детето се разбирало с новия
й съпруг, имали общи интереси. Детето страдало при разделите им и винаги молело да
остане при нея. Твърди, че не би ограничила бащата да се вижда с детето, защото знае колко
е страда в момента като неотглеждащ родител. Бащата разказва, че е работи в семеен бизнес,
сам си определя работното време. Винаги се е грижил за детето. В момента живеел д него и
с приятелката си, която имала четиринадесет годишен син, който не живеел с тях и се
налагало да ходи и при него. Твърди, че никога не е ограничавал възможността майката да
вижда детето. Давал го винаги когато пожелаела.
По делото са събрани и гласни доказателства. Свидетелят Г. Н. - майка на ищцата,
чиито показания съдът напълно кредитира в условията на чл. 172 ГПК, заявява, че в
бракоразводното дело е свидетелствала в полза на бащата, но в момента дава показания в
полза на дъщеря си. Причина за промяна на отношението на свидетелката е, промяна в
отношението на бащата. Работата му била свързана с пътуване и 90 % от времето детето се
отглеждало от свидетелката Н.. Когато детето било при нея майката идвала и прекарвала
време със сина си , нощувала при тях и сутрин отивала на лекции. След като майката се
преместила в София отношението на бащата се променило. Често за него се грижела
осемдесетгодишната баба на бащата. Бащата започнал да обяснява на детето, че майката ги е
изоставила заради друг мъж. Спрял да дава детето и на бабата – свидетелката Н.. Същата
разказва пред съда, че на рождения ден на детето 14.11 цяла нощ бащата и негов братовчед
дърпали райски газ от балони пред малкия. Свидетелката разказва, че е била очевидец
много пъти на жестоко нашамарване на детето от неговия баща. Детето се разстройвало
винаги когато майката го връщала на бащата и молело да остане при тях. Бащата спрял да
дава детето на майката редовно и да го ограничава от срещи с разширеното й семейство
след като научил за настоящото дело. Свидетелката разказва за случаи, когато детето е било
предавано на майката със здравословни проблеми, недобра хигиена, оскубана коса. Бащата
5
не го водел редовно на логопед. Не уведомил майката за училището, в което е записано
детето, нея уведомил и за родителска среща Майката е отишла на срещата за учудване на
бащата, попълнила е документи, необходими за учебната дейност. Свидетелката разказва, че
детето се разбирало добре с новия съпруг на майката.
По делото е разпитан и свидетелят Крис Георгиев, приятел от детството на майката.
Свидетелят е бил очевидец на случка, когато за Великден 2023г. майката трябвало да вземе
детето. Отишли на адрес. Тя се обадила на бащата и се разплакала, защото той казал, че
няма да й го даде за празника. Имало е и втори такъв случай, при който бащата отказал на
майката да даде детето в последния момент. Пред свидетеля детето е разказало, че баща му
го е нашамарил, напляскал, било е много разстроено. Съдът кредитира показанията на
свидетеля Георгиев, които пресъздават негови лични впечатления и са дадени от лице, което
не е емоционално обвързано със страните по делото.
Пред съда е дала показания и свидетелката Жана Райнова, живееща на семейни начала
с ответника от около година и половина. Тя разказва, че бащата сам се грижи за детето и
стриктно изпълнява режима на лични отношения с майката. Бащата подготвил детето за
първия учебен ден, купил му всичко необходимо. Бащата не препятствал детето да се чува
по телефона с майка си. В дома, в който били в момента имало стая на за детето, обзаведена
с всичко необходимо за него. Свидетелката разказва, че детето и бащата прекарвали много
време заедно, ходели в парка, играели, учели заедно. Не е била очевидец на актове на
насилие от страна на бащата. Веднъж детето се прибрало с дъвка, залепена за косата, казало
че го боли и не дало да го режат. Когато отстранили дъвката се оказало, че е станала дупка в
косата, но как е попаднала там дъвката не се установило. Според свидетелката майката
нарушавала режима на лични отношения. Ходела да вижда детето и му обещавала различни
неща. Свидетелката твърди, че детето се хранело здравословно, защото тя готвела
разнообразно. Свидетелката имала по-голям син, който живеел при майка й „Дружба“.
Случвало се да им гостува или тя да ходи при него. Съдът кредитира показанията на
свидетелката Райнова само в частта, в която пресъздава лични впечатления. В останалата, в
които преразказва или изразява мнение съдът не ги взема предвид при постановяване на
решението.
По делото е разпитан и свидетелят Богомил Баев, приятел на бащата. Същият разказва,
че ответникът е добър баща. Никога не е посягал пред свидетеля на детето. То било винаги
добре облечено. Съдът кредитира показаният на свидетеля Баев, като пресъздаващи лични
впечатления от ответника и детето.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Предявен е иск от майката Г. Н.-. срещу бащата Д. М. с правно основание чл. 59, ал. 9
СК с искане за изменение на режима на упражняване на родителските права по отношение
на общото им дете Д. Д.ов М., роден на 14.11.2016г.
Съдът очертал на страните предмета на делото и тежестта на доказването: Раздялата
на родителите и създалите се отношения между тях налагат родителските права и
задължения да се предоставят за упражняване на единия, при невъзможност за съвместното
им споделяне. След което следва да бъдат определени както местоживеенето на детето, така
и подходящия за него режим на лични контакти с другия му родител. Когато тези въпроси са
разрешени от съд, но се твърди да е настъпила съществена промяна на водещи и решаващи
за тях обстоятелства, регламентираните им параметри могат да бъдат пълно или частично
изменени, като за целта се прецени вида, характера и степента на изменение на данните,
спрямо предходното дело, като заедно с това се извърши проверка и как точно промените се
отразяват на детето и дали актуалното статукво съответства и гарантира оптимално
интересите му. При анализ на доказателствата съдът е имал предвид, че под "изменение на
обстоятелствата" се разбират както новите обстоятелства, които влошават положението на
детето при родителя, при когото то е оставено за отглеждане и възпитание, така и
6
обстоятелствата, с които би се подобрило положението му при ново разрешение; във всички
случаи съдът е длъжен да обсъжда дали обстоятелствата се отразяват на положението на
детето и на ефикасността на по-рано взетите мерки.
В настоящия случай по силата на бракоразводното решение родителските права
по отношение на малолетното дете Д. М. се предоставени за упражняване на бащата. Към
датата на приключване на съдебното дирене по това дело майката е била студентка в гр.
Варна, където се е била установила, а бащата сам е отглеждал детето, активно подпомаган от
разширеното семейство както негово, така и на майката. При постановяване на
съществуващите в момента мерки на родителската отговорност съдът е съобразил тези
обстоятелства. Изборът на родител за непосредствено упражняване на родителските права е
детерминиран от редица конкретни за всеки отделен случай фактори, които са преценени
към установеното тогава фактическо положение, в унисон с водещия принцип за
максимална защита на интересите на детето (чл. 59, ал. 4 СК вр. чл. 3, т. 3 ЗЗДет и КЗПД),
при зачитане на заложените в ППВС № 1/1974 г. критерии, сред които са родителските
качества и индивидуалните особености на родителите, битовите условия в домовете им,
наличието на подходяща подкрепяща среда при всеки от тях, възрастта и пола на детето,
неговите личностови, физиологични и емоционални характеристики и потребности, както и
изразеното му желание, и др. За да се допусне промяна на вече установения титуляр на
родителските права е необходимо изменение на някои от тези фактори, което да бъде
съществено за самото дете. Според дадените в т. 5 вр. т. 2 от ППВС № 1/1974 г.
задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, запазили действието си
при новия СК от 2009 г., под "изменение на обстоятелствата" се разбират както новите
обстоятелства, които влошават положението на детето при родителя, при когото то е
оставено за отглеждане и възпитание, така и тези, въз основа на които би се подобрило
положението му при новото разрешение, като във всички случаи съдът е длъжен да обсъди и
дали и как точно обстоятелствата се отразяват на положението на детето и на ефикасността
на по-рано взетите мерки. А интересите на детето, преценявани в конкретиката на случая, са
винаги първостепенния и решаващ фактор.
В настоящия случай се събраха достатъчно доказателства, които да обосноват
диаметрално различно положение спрямо предишното по въпроса за родителя, който следва
да отглежда детето, тежестта за което беше на ищеца. Установи се, че майката от
01.09.2022г. е студент в Медицински университет гр. София, живее постоянна в гр. София.
През същия месец е създала ново семейство, в което е родена и малолетната й дъщеря Елен
.. От събраните по делото гласни доказателства при разпита на св. Н., от социалния доклад
на ДСП Красно село се установи безспорно, че майката се е установил трайно в гр. София,
че има ново семейство, което е осигурено жилищно и материално, че жилището му е по
принцип подходящо и за детето Д., за което е предвидена отделна стая, обзаведена
подходящо за възрастта му, както и че майката има добър родителски капацитет и подкрепа
от новия си съпруг. Установи се, че майката получава подкрепа от своята майка, която в
хода на бракоразводното дело е свидетелствала в полза на бащата. Причината за промяната
беше изтъкната от самата свидетелка Н. пред съда - проявите на актове на домашно насилие
от страна на бащата спрямо детето, особено след като майката се е преместила в гр. София,
ограничаване на контактите на детето както с другия родител така и с нейното разширено
семейство.
По делото се установи и драстично влошаване на положението на детето, оставено
на грижите на бащата. Установиха се данни за наличие на прояви на актове на домашно
насилие. От двата социални доклада се установи, че е имало многократни сигнали от
майката до компетентните ДСП за условията и начинът, по който се отглежда детето Д. от
неговия баща. Тези сигнали са подкрепени с писмени доказателства, приети и ценени и по
настоящото дело. От заключението на логопедичното изследване от месец март 2023г.,
извършено по инициатива на детската градина, която е посещавало детето, същото е с
говорни дефицити и такива в социалното общуване.
По делото безспорно се установи, че след иницииране на настоящото производство
7
за промяна на режима на родителска отговорност отношението на бащата към детето и
неговата майка се е променило в посока към влошаване на отношенията. Бащата е спрял да
дава детето на членове на разширеното семейство на майката, където тя е можела да го
вижда. От свидетелските показания на свидетелката Н. и свидетеля Баев се установи, че
бащата нарушава уговори с майката за предаване на детето, не му дава възможност да е с
нея и новото й семейство на празници, въпреки че преди това е обещал. От приложената
кореспонденция между родителите е видно, че майката се интересува постоянно от
състоянието на детето, което бащата намира за „напрягащо и дразнещо“. Това поведение на
ответника говори за неговия недобър родителски капацитет, установен и от вещите лица при
извършеното изследване. В съдебна зала вещите лица заявиха, че това поведение на бащата
има за цел да накаже майката чрез психическо и физическо насилие върху детето.
При така установеното положение при съвкупната преценка на събраните по
делото доказателства мотивира съдът да допусна диаметрална промяна в отглеждането на
детето и в титуляря на родителските права като същото е изцяло в интерес на детето.
Безспорно е, че изменение в обстоятелствата има, и то както от една страна влошава
положението за детето при актуалния родител, упражняващ родителските права, така и явно
подобряване на положението при предоставяне на правата на другия родител, за да
мотивира желаното изменение, изискуемо и според съдебната практика ( Решение №
129/16.07.1014г., постановено по гр. д. № 7660/2013г., 3 г.о. на ВКС, Решение №
160/25.06.2014г. , постановено по гр.д. № 214/2014г. 3 г. о. на ВКС, Решение №
331/01.11.2013г. , гр. д. № 218/2013г. 2 г.о. ВКС. Решение № 288 от 15.03.2016 г. по гр. д. №
2640/2015 на 4то ГО на ВКС; и други).
Или, настоящият съдебен състав намира, с оглед фактите по делото, че е налице
новосъзданена обстановка, при която интересът на детето изисква ревизия на постановените
мерки, защото, промененото отношение на бащата, свързано с осъществявани актове на
насилие, ограничаване на срещите на детето с майката и разширеното й семейство,
създаване на постоянни пречки за контакт между майката и детето, настройване на детето
срещу майката /недаване на детето да разговаря с нея и в същото време постоянното
повтаряне на майката, че детето не иска да разговаря с нея/ се установи, че се дължи
подобреното положение при майката. Събраха се достатъчно доказателства, че тя се е
установила трайно в гр. София, създала е здраво семейство, което я подкрепя изцяло, както
и социално-битови условия, в това число и за малолетния Д.. Това нейно поведение на
бащата съдът намира, че е в разрез с висшия интерес и правата на детето да общува
пълноценно и с двамата си родители, което настоящият съдебен състав приема като израз на
лошо родителстване и липса на достатъчен родителски капацитет, а от тук може да се
обоснове извод, че е налице интерес на детето за допускане на исканата ревизия на
постановените мерки. Това последователно поведение на бащата /започнало според
свидетелката Н. веднага след бракоразводното решение, когато бащата получил
родителските права/, няма как да не постави детето в риск по отношение на неговото
психическо и емоционално развитие и на практика е довело до съсредоточаване на
правомощията по осъществяване на действията, образуващи нормалното съдържание на
родителските функции по отношение личността и имуществото на детето само и единствено
върху неговия баща. Доколкото опитите за прекъсването на връзката на детето с неговата
майка и разширеното й семейство, се дължи на цЕ.соченото поведение на бащата, ,
настоящия съдебен състав намира, че следва да постави организацията на родителските
функции в съответствие с новосъздадената обстановка. Или, с оглед най-добра защита
интересите на детето е да бъде променяно упражняването на родителските права и
местоживеенето му. Следва обаче, да се отбележи, че и двамата родители са дължини да
осъзнаят колко травмиращо в случая за едно дете е да бъде въвлечено в подобна ситуация. В
тази връзка следва да се отбележи, че създавайки ново семейство майката на детето не се е
дезинтересирала от него. Точно обратното, последната всячески се е опитвала, чрез
различни институции да осъществи правата си по решението и да промени това положение,
което вижда, че повече вреди на детето Д.. Майката разполага с необходимия капацитет,
добра подкрепяща среда и материални възможности, за да полагат адекватни на нуждите на
8
детето грижи за него. Настоящият съдебен състав намира, за необходимо да отбележи още,
че и двамата родители следва да се справят с враждебните чувства и негативизъм, които
изпитват един спрямо друг, които представляват значима пречка за обезпечаване интереса
на детето им от присъствие и на двамата родители в живота му. И двамата родители следва
да се научат да ограничават в процеса на практикуване на родителските си роли в
общуването им с Д. да му предават негативното си отношение към другия родител.
Последните следва да осъзнаят, че конфликта между тях, безспорно се отразява
изключително неблагоприятно върху психиката и емоционалното състояние на детето им,
като единствено постигането на съгласие и спокойствие в отношенията между родителите,
би допринесло за успокояване на детето.
При така направените оглед горните фактически и правни констатации, съдът намира,
че са налице елементите от фактическия състав на чл.59, ал.9 от СК и е в интерес на
малолетното дете Д. М. е родителските права спрямо него да се упражняват от майката –
ищцата Г. Н.-., при когото да бъде определено и местоживеенето на детето.
При промяна на режима на родителската отговорност съдът следва да определи и
мерки относно личните отношения между детето и неговия баща, т.е между детето и
родителя, който няма да упражнява родителските права.
При определяне на конкретния режим на личните отношения на детето с бащата, съдът
отчита изградената емоционална връзка между бащата, която няма как, при тези данни по
делото, да не се приеме, че е била единствения значим възрастен за него, потребността на
детето бащата да участва активно в живота му, включително и с оглед необходимостта за
по-бързо преодоляване на кризата свързана с извеждането на детето от средата, към която е
привикнало, поради което и на последната следва да бъде определен един по-разширен
режим на лични контакти с детето Д., съобразно диспозитива на настоящото решение, като
при промяна на обстоятелствата, този режим може на общо основание да бъде променян.
В настоящото производство съдът следва да определи и издръжка на детето. Съгласно
чл. 143, ал. 2 от СК „родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца
независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си”, като
размерът на дължимата издръжка се определя „според нуждите на лицето, което има право
на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи” съгласно чл. 142, ал. 1 от СК, но
издръжката на едно дете не може да бъде по-ниска от ¼ от минималната работна заплата
(чл. 142, ал. 2 от СК). Изискването на чл. 139 СК претендиращия издръжка да е
неработоспособен и да не може да се издържа от имуществото си не се прилага спрямо
ненавършилите пълнолетие деца, доколкото чл. 143, ал. 2 от СК е специална норма по
отношение на чл.139 от СК и изключва неговото приложение. Освен това детето с оглед
възрастта си е дефинитивно неработоспособно, поради което има право на издръжка от
родителите си, които са лица от втори ред на задължените да дават такава (чл. 140, ал. 1, т. 2
от СК) поради липса на лица от първи ред. Нуждите на детето са обичайни за дете на
неговата възраст (за храна, дрехи, обувки, за обучение, медицински грижи и т.н.), както и
общите разходи за издръжката на домакинството на бащата, в което то е отглеждана, се
установява от самия факт на биологичното му съществуване и не е необходимо да се
обосновава специално. По делото не се установяват специални здравословни и
образователни потребности на детето Кристиана.
Съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 1 СК размерът на издръжката, се определя от
нуждите на лицето, което има право на издръжка и възможностите на лицето, което я
дължи. Родителите са в трудоспособна възраст, не страдат от заболявания, които да ги
възпрепятстват да осъществяват обичайните трудови дейности. Относно размера на
издръжката съдът намира, че задължение и на двамата родители е да гледат и издържат
децата си, като в случаите когато гледането се осъществява изключително и само от единия
родител, както е в случая, то другият родител следва да компенсира с увеличен размер на
издръжката. Като от събраните по делото писмени доказателства и от личното у зявление на
ответника пред социалните служители се установи, че същият реализира доходи от собствен
бизнес около 2000 лв. месечно. От своя страна майката все още е студентка по медицина,
9
като завършва семестриално в началото на тази година,. По делото се представиха данни,
че същата реализира доходи по време на полаган от нея стаж в учебното заведение. Така,
като взе предвид нуждите на детето и след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, както и с оглед възможността съдът да присъди издръжка в размер, дължим
съобразно Конвенцията за правата на детето, съдът определя общ размер на месечна
издръжка в размер на 500 лв., като бащата следва да поеме по – голямата част от нея в
размер на 350лв. Останалата част, ведно с непосредствените грижи по отглеждане и
възпитание на детето следва да се поеме от майката. С оглед изложеното съдът намира, че
искът за издръжка на малолетното дете Д. М. е основателен посочения размер от 350 лв.
Издръжките се дължат, видно със законната лихва за забава, арг. от чл. 146, ал. 1, изр. 2 от
СК.
ОпредЕ.та в тежест на бащата издръжка се дължи от привеждането в изпълнение на
решението в частта за местоживеенето на детето и родителските права (в този смисъл т. 17
от ППВС № 5/1970г.), до настъпване на основания за изменение или прекратяване, ведно със
законната лихва за забава (чл. 146, ал. 1, изр. 2 СК и т. 17 от ППВС № 5/1970г.).
Досегашната издръжка, дължима от майката - Г. Н.-. (присъдена с Решение №
7779/08.07.2022г., постановено по гр. д. № 27573/2021г. по описа на СРС, 37 състав в размер
на 250 лева) трябва да се прекрати (т. 18 от ППВС № 5/1970г.), именно от привеждането в
изпълнение на решението в частта за местоживеенето на детето и родителските права.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът Д. М. следва да
бъде осъден да заплати на ищеца Г. Н. -. разноски в размер 2000 лв. за адвокатско
възнаграждение, както и сторени деловодни разноски в размер на 680 лв. – или общо 2 680
лв., съобразно приложения по делото списък по чл.80 ГПК /л. 431 от делото/.
С оглед уважаването на насрещния иск за изменение размера на присъдената
издръжка ответникът Д. М. следва да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на СРС държавна такса върху определения размер на издръжката, изчислен съгл. чл.
1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК – 4 на сто върху
сбора от тригодишните платежи, или 504 лева.
По изложените мотиви Софийски районен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ на основание чл. 59 ал. 9 от СК, определения с Решение №
7779/08.07.2022г., постановено по гр. д. № 27573/2021г. по описа на Софийския районен
съд, ІІІ Гражданско отделение, 37 състав, влязло в сила на 09.08.2022г. режим на
упражняване на родителските права, личните отношения и издръжката на детето Д. Д.ов М.,
ЕГН **********, в следния смисъл:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на малолетния
Д. Д.ов М., ЕГН **********, на майката Г. М. Н. - ., ЕГН **********.
ПОСТАНОВЯВА детето Д. Д.ов М., ЕГН **********, да живее при майка си Г. М.
Н. - ., ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата Д. М. М., ЕГН **********, с
малолетното дете Д. Д.ов М., ЕГН **********, както следва :
- Бащата има право да вижда и взема детето при себе си всяка четна според
поредния й номер в годината седмица от месеца, за времето от 10.00 ч. в събота до 18.00
часа в неделя, с преспиване, както и всяка седмица в сряда от 18.00 до 20.00 ч.с изключение
на един месец през лятото, по време на платения годишен отпуск на майката, а ако по
10
здравословни причини свързани с детето, режимът не може да бъде осъществен, същият се
компенсира в първата нечетна седмица след оздравяване, наред с първоначално определения
режим, При ангажираност на детето в учебни и неучебни занятия и/или други мероприятия
в дните определени за лични контакти на бащата, последният следва да поеме задължението
за водене и връщане.
- Бащата има право да вижда и взема детето при себе си и за тридесет дни през
лятото, които не съвпадат с платеният годишен отпуск на майката.
- Бащата има право да вижда и взема детето при себе си и всяка четна година по
време на зимната ваканция /опредЕ. от МОН за съответната година/, за времето от 10.00 часа
на първия до 18.00ч. на последния ден от ваканцията, а всяка нечетна година по време на
пролетната ваканция /опредЕ. от МОН за съответната година/, за времето от 10.00 часа до
18.00ч. на последния на първия ден от ваканцията;
- Бащата има право да вижда и взема детето при себе си и всяка четна година по
време на Великденските празници, а всяка нечетна година по време на Коледните празници,
ката под „празници“ се разбират официално обявените почивни дни, за времето от 10.00 ч.
на първия ден до 18.00 ч. от последния ден на съответния празник;
- Бащата има право да вижда и взема детето при себе си и всяка година на рождения
си ден от 10.00 ч. до 21.00 ч., а ако е учебен ден, без да пречи на учебния режима на детето
бащата има право да го взема след края на занятията до 21.00 часа, освен ако личния й
празник не съвпада с определения й режим на лични отношения.
- Бащата има право да вижда и взема детето при себе си и всяка нечетна година на
рождения ден на детето от 10.00 ч. до 21.00 ч., а ако е учебен ден, без да пречи на учебния
режим на детето бащата има право да го взема след края на занятията до 21.00 часа, освен
ако личния му празник не съвпада с определения режим на лични отношения.
ОСЪЖДА Д. М. М., ЕГН **********, с адрес гр. София да заплаща на малолетното
си дете Д. Д.ов М., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител Г. М. Н. -
., ЕГН **********, с адрес гр. София, месечна издръжка в размер на 350.00 (триста и
петдесет) лева, считано от привеждането в изпълнение на настоящото решение в частта за
местоживеенето на детето и родителските права, до настъпване на основание за нейното
изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.
ПРЕКРАТЯВА, считано от привеждането в изпълнение на настоящото решение в
частта за местоживеенето на детето и родителските права, опредЕ.та с Решение №
7779/08.07.2022г., постановено по гр. д. № 27573/2021г. по описа на Софийския районен
съд, ІІІ Гражданско отделение, 37 състав, влязло в сила на 09.08.2022г. в полза на детето -
Д. Д.ов М., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 250 (двеста и петдесет) лева,
ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, дължима от майката Г. М. Н. - .,
ЕГН **********.
ОСЪЖДА Д. М. М., ЕГН **********, с адрес гр. София, да заплати по сметка на СРС
сумата от 504 лв. - държавна такса върху присъдената в полза на малолетното дете
издръжка.
ОСЪЖДА ответника Д. М. М., ЕГН **********, с адрес гр. София на основание чл.
78, ал. 1 ГПК да заплати на ищцата Г. М. Н. - ., ЕГН **********, с адрес гр. София сумата
от 2680 лв. сторени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок, считано от
връчването му в препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11