Р Е Ш Е Н И Е
|
Номер |
|
година |
06.10.2021 |
град |
Кърджали |
|||||||||
|
В ИМЕТО НА НАРОДА |
||||||||||||||
|
Кърджалийският |
административен съд |
състав |
|
|||||||||||
|
|
||||||||||||||
|
На |
15.09.2021 |
година |
|
|||||||||||
|
|
||||||||||||||
|
В публично
заседание и следния състав: |
||||||||||||||
|
|
||||||||||||||
|
Председател: |
АНГЕЛ
МОМЧИЛОВ |
|||||||||||||
|
|
||||||||||||||
|
Членове: |
ВИКТОР АТАНАСОВ МАРИЯ
БОЖКОВА |
|||||||||||||
|
|
||||||||||||||
|
|
|
|||||||||||||
|
|
||||||||||||||
|
Секретар |
Мелиха
Халил |
|
||||||||||||
|
|
||||||||||||||
|
Прокурор |
Димитрина Делчева от Окръжна
прокуратура - Кърджали |
|
||||||||||||
|
|
||||||||||||||
|
като разгледа докладваното от |
съдията
Виктор Атанасов |
|
||||||||||||
|
|
||||||||||||||
|
Кас. Адм. Нак. Дело |
номер |
79 |
по описа за |
2021 |
година |
|||||||||
|
|
||||||||||||||
и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл.63,
ал.1,
предл.ІІ/второ/ от ЗАНН,
във вр. с чл.208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/.
Образувано е по
касационна жалба от „Три Груп инвест” ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление ***, представлявано от Т. Р. Т., с ЕГН **********, с
постоянен адрес: ***, в качеството му на едноличен собственик на капитала и
управител на дружеството, подадена чрез чрез адв.С.Ф.М. от АК-***, с адрес на
призоваване: ***, против Решение №260105 от 19.04.2021 год., постановено по АНД
№54/2021 год. по описа на Районен съд - Кърджали, с което е потвърдено наказателно
постановление №09-0025126 от 14.12.2020 год., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда” - град Кърджали.
Касаторът заявява в жалбата, че счита, че обжалваното Решение №260105 от
19.04.2021 год., постановено по АНД №54/2021 год. по описа на Районен съд - Кърджали
за незаконосъобразно и неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, при
необоснованост на правните изводи и допуснати съществени нарушения на
съдопроизводствените правила. Твърди, че доказателствата по делото не се
установява дружеството да е осъществило административното нарушение, за което е
издадено наказателно постановление №09-002526 от 14.12.2020 год. на директора
на Дирекция „Инспекция по труда” - Кърджали, с което на основание чл.416, ал.5,
във вр. с чл.414, ал.3 от КТ, е наложено административно наказание „имуществена
санкция”, в размер на 1500 лева, на „Три Груп инвест” ЕООД ***, ЕИК ***, в
качеството му на работодател, за нарушение на чл.61, ал.1, във вр. с чл.1, ал.2
от КТ.
Сочи, че при извършена справка в информационната система
на ИА „ГИТ” било установено, че работникът Н. Й. е имал сключен трудов договор
с фирмата на ЕТ „***”, като съставът на Районен съд - Кърджали неправилно не
кредитирал показанията на разпитания свидетел Б. Ч. Сочи също, че показанията
на свидетеля били непротиворечиви и от тях се установило, че Н. Й. е работил
само един ден, като задължението му било да заравнява пръста с лопата в основата
на сградата в обект на дружеството „Три Груп инвест” ЕООД и че установеният
работник бил пратен от ЕТ „***”, тъй като е имало договорка между управителите
на дружествата.
Касаторът твърди, че при издаването на наказателно
постановление №09-002526 от 14.12.2020 год. на директора на Дирекция „Инспекция
по труда” - Кърджали, административнонаказващият орган не е съобразил
разпоредбата на чл.54 от ЗАНН и че процедурата по установяване на посоченото
нарушение и по налагането на административното наказание не била съобразена с
изискванията на закона, както и че в процесното НП не били преценени всички
обстоятелства и не била преценена конкретната обстановка при налагане на
административното наказание. Не на последно място твърди, че в хода на
установяване нарушението е допуснато съществено процесуално нарушение, а именно
- призовката за предоставяне на документи, свързани с проверката, била връчена на
лице, което не е служител на дружеството, с което дружеството било лишено от
възможността да се защити, с оглед наведените доводи и предположения за
нарушаване на трудовото законодателство. Касаторът счита, че
като не е обсъдил всички тези обстоятелства имащи значение за правилното
решаване на делото, съдът формирал вътрешното си убеждение в противоречие с
принципите на АПК и по този начин е допуснал съществено процесуално нарушение,
което било основание за отмяна на постановения съдебен акт. Предвид изложеното,
с жалбата моли съда да
постанови решение, с което да отмени обжалваното Решение
№260105 от 19.04.2021 год., постановено по АНД №54/2021 год. по описа на Районен
съд - Кърджали,
вместо което да постанови
друго,
с което да отмени процесното наказателно постановление изцяло, като
неправилно и незаконосъобразно.
Редовно призован за съдебното заседание, касаторът – „Три Груп инвест”
ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, не се представлява. От
редовно упълномощения му процесуален представител – адв.С.М. от АК-***, преди
съдебното заседание е депозирана молба, в която заявява, че поддържа подадената
жалба.
В същата твърди, че от доказателствата по делото не се
установило жалбоподателят да е осъществил административно нарушение, за което е
издадено процесното наказателно постановление. Сочи, че при извършената справка
в информационната система на ИА „ГИТ” било установено, че работникът Н. Й. е
имал сключен трудов договор с фирмата на ЕТ „***”, като твърди, че съставът на
Районен съд - Кърджали неправилно не кредитирал показанията на разпитания
свидетел Б. Ч., като излага довод, че показанията на този свидетел са
непротиворечиви и от тях се установило, че Н. Й. е работил само един ден, като
задължението му било да заравнява пръста с лопата в основата на сградата, в обект
на дружеството „Три Груп инвест” ЕООД. Сочи също, че установеният работник е бил
пратен от ЕТ „***”, тъй като е имало договорка между управителите на
дружествата за това. На следващо място, в молбата се твърди, че при издаването на наказателно постановление №09-002526 от 14.12.2020 год. на
директора на Дирекция „Инспекция по труда” – град Кърджали,
административнонаказващият орган не е съобразил разпоредбата на чл.54 от ЗАНН и
че процедурата по установяване на посоченото нарушение и по налагането на
административното наказание не е съобразена с изискванията на закона. Твърди се
също, че в процесното НП не са преценени всички обстоятелства и не е преценена
конкретната обстановка при налагане на административното наказание. Не на
последно място, в молбата се сочи, че в хода на установяване нарушението е
допуснато съществено процесуално нарушение, а именно - призовката за
предоставяне на документи, свързани с проверката, била връчена на лице, което
не е служител на дружеството, с което дружеството било лишено от възможността да
се защити, с оглед наведените доводи и предположения за нарушаване на трудовото
законодателство.
Излага се довод, че като не обсъдил всички тези
обстоятелства, имащи значение за правилното решаване на делото, съдът формирал
вътрешното си убеждение в противоречие с принципите на АПК и по този начин
допуснал съществено процесуално нарушение, което било основание за отмяна на
постановения съдебен акт. С оглед на изложеното моли настоящата инстанция да
отмени обжалваното Решение №260105 от 19.04.2021 год., постановено по АНД
№54/2021 год. по описа на Районен съд – Кърджали, както и да присъдите в полрза
на касатора направените по делото разноски.
Ответникът
по касация – директорът на Дирекция „Инспекция по труда” – град
Кърджали, не се явява, представлява се от редовно упълномощения му процесуален
представител – ст.юрк.Н. К., който оспорва
касационната жалба и счита същата за неоснователна. Сочи, че основното
твърдение в нея е, че отношенията между „Три
груп инвест” ЕООД *** и лицето Н. Й. са били
гражданско-правни, а не трудово-правни, като
счита това за неоснователно.
Намира, че правилно съдът не е кредитирал
представения граждански
договор №***/*** год.
и че не може да се сподели твърдението на дружеството, че
този работник е работил само един ден, при положение, че самият работник, в
декларацията, дадена на основание чл.402, ал.1, т.3 от КТ, е посочил,
че получава месечно възнаграждение, в размер на *** лева, което той
нямало
как да знае, ако е работил само един ден. Намира, че в тази връзка
следва да се отбележи, че характерно за трудовото правоотношение било
предоставянето на работна сила за изпълнение на определена работа, а предмет на
гражданския договор било постигането на конкретен резултат и то при пълна
самостоятелност, а такава самостоятелност не се установила
от доказателствата по делото. Счита, че правилно не били
кредитирани показанията на свидетеля Н. Й., тъй като
неговите показания били
противоречиви и не се подкрепили от нито едно от
доказателствата, представени във въззивното производство. Моли съда
да постанови съдебен акт, с който да остави в сила Решение от 19.04.2021 год., постановено
по АНД №54/2021 год.
по описа на Районен съд – Кърджали, като
правилно и обосновано. Моли също, с оглед изхода
на спора, да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в полза на
Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда” - София, като прави
възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.
Подробни съображения излага
в писмена защита, която представя в съдебно
заседание.
Представителят
на Окръжна прокуратура - Кърджали
дава заключение, че подадената касационна жалба е
неоснователна. Счита, че от доказателствата по делото е установено, че на
19.10.2020 год.,
служители на Дирекция „Инспекция по труда” – Кърджали, при извършване на
проверка на строителен обект в град Кърджали, на който СМР е извършвало
дружеството - касационен
жалбоподател,
е допуснало до работа работник, който е попълнил декларация и в същата е
заявил, че е започнал работа в дружеството на 19.10.2020 год.
и има установено работно време, с почивни дни и
уговорено месечно трудово възнаграждение, както и е декларирал, че
няма сключен граждански или трудов договор с дружеството - работодател.
Намира, че при тези обстоятелства, правилно
административнонаказващият орган е преценил, че възникналите правоотношения
между Н. Й. и „Три груп инвест” ЕООД *** не носят
белезите на граждански правоотношения, поради което обосновано е била
ангажирана отговорността на касационния жалбоподател за извършено нарушение на
разпоредбите на чл.61, ал.1, във вр. с чл.1, ал.2 от КТ. Счита също, че в хода на административно наказателното
производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
поради което предлага първоинстанционното решение да бъде оставено в сила.
Кърджалийският административен съд, в настоящия
съдебен състав, като
извърши проверка на атакуваното решение и прецени
допустимостта и основателността на касационната жалба, с оглед наведеното
в нея
касационно
основание,
приема за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и като такава е
процесуално допустима.
Релевираното
от касатора касационно
основание
е това по чл.348, ал.1, т.1 от НПК, което нарушение е
свързано с неправилно прилагане, т.е. с нарушение на материалния
закон.
Разгледана по
същество,
касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
С обжалваното Решение
№260105 от 19.04.2021 год., постановено по АНД №54/2021
год., Кърджалийският районен съд е потвърдил наказателно
постановление №09-002526 от 14.12.2020 год., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда” - град Кърджали, с което, на основание чл.416, ал.5, във връзка с чл.414, ал.3 от Кодекса на труда, на
„Три Груп инвест” ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от управителя му Т. Р. Т., с ЕГН **********, в качеството му на работодател,
е наложено административно наказание „имуществена санкция”, в размер на 1500.00/хиляда
и петстотин/ лева, за извършено нарушение на чл.61, ал.1, във връзка с чл.1,
ал.2 от Кодекса на труда. Със същото решение, Районен съд – Кърджали е осъдил „Три
Груп инвест” ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, да
заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда” сумата от 100/сто/
лева, представляваща направени разноски по делото за юрисконсултско
възнаграждение.
За да постанови решението си, от фактическа страна, от събраните в хода на производството писмени и гласни доказателства, районният
съд е установил, че на 19.10.2020 год., около 09:30 часа, свидетелите И. С., Е. Ю. и А. С. –
инспектори в Дирекция „Инспекция по труда” - Кърджали, извършили проверка по
спазване на трудовото законодателство и условията за безопасност и здраве при
работа по работни места на обект, представляващ строителство на обслужваща
сграда (***) в УПИ ***, кв.*** по ПУП-ПР на ***. Строител и изпълняващ
СМР на обекта бил касаторът в настоящото производство - „Три Груп инвест” ЕООД
*** Свидетелите установили на обекта да работи лицето Н. С. Й., с ЕГН **********,
който заравнявал пръст в основите на сградата, заедно с други работници. В
декларация, която контролните органи му предоставили, той декларирал писмено,
че от 19.10.2020 год. работи като *** на обект в *** - ***, за фирма „Три Груп инвест”, имал сключен трудов договор, с работно
време от 08:00 до 17:00 часа, с почивни дни събота и неделя, почивка в работния
ден от един час, при месечно трудово възнаграждение, в размер на *** лева.
Проверката продължила и по документи в Дирекция „Инспекция по труда” –
Кърджали, като при извършена справка в информационната система на ИА „ГИТ” било
установено, че работникът Н. Й. имал сключен трудов договор с фирмата на ЕТ „***”,
но не и с жалбоподателя, на чийто обект полагал труд. В следващите дни, в Дирекция
„Инспекция по труда” – Кърджали бил представен граждански договор №*** от *** год.,
сключен между Н. С. Й., като изпълнител и „Три Груп инвест” ЕООД, като
възложител. Според този договор, изпълнителят приемал да извърши ръчно подравняване
на обратен насип за обект: „обществено обслужваща сграда (***) в УПИ ***, кв.*** по ПУП-ПР на *** - ***”, с площ 80.53 кв.м., като
било уговорено, че изпълнителят се задължава да извърши посоченото в договора в
срок до 19.10.2020 год., а възложителят се задължавал да му изплати
възнаграждение в размер на *** лева. До приключване на проверката не бил
представен сключен трудов договор между жалбоподателя и Н. С. Й. и затова
контролните органи приели, че работодателят „Три Груп инвест” ЕООД не е уредил
отношенията с работника Й. като трудови и не е сключил трудов договор с лицето,
преди постъпването му на работа като *** и че това нарушение било извършено на
19.10.2020 год. в град Кърджали. По този повод, на 13.11.2020 год. срещу „Три
Груп инвест” ЕООД *** бил съставен акт за установяване на административно
нарушение по чл.61, ал.1, във вр. с чл.1, ал.2 от КТ. Актът бил съставен в отсъствие на нарушителя, след изпълнена процедура по
чл.40, ал.2 от ЗАНН, а впоследствие му бил изпратен с писмо с обратна разписка.
Въз основа на този АУАН, на 14.12.2020 год. наказващият орган издал процесното наказателно постановление,
с което, на основание чл.416, ал.5, във вр. с чл.414, ал.3 от КТ, наложил на касатора
административно наказание „имуществена санкция”, в размер на 1500 лева, за
извършено нарушение по чл.61, ал.1, във вр. с чл.1, ал.2 от КТ.
Тази фактическа обстановка районният съд е установил и възприел от показанията
на свидетелите И. С., Е. Ю., А. С. и Б. Ч. и от писмените доказателства – Акт
за установяване на административно нарушение от 13.11.2020 год., ползващ се с
доказателствена сила, съгласно чл.416, ал.1 от КТ; Протокол за извършена
проверка Изх.№ПР 2030976 от 04.11.2020 год.; Декларация, съдържаща сведение по
чл.402 от КТ от 19.10.2020 год.; Граждански договор №***/*** год.; Сметка за
изплатени суми от 19.10.2020 год.; Разписка от 19.10.2020 год.; Извлечения от
регистъра за уведомления за трудови договори на ИА „ГИТ” от 03.11.2020 год.;
Справка от ТР за актуално състояние на „Три Груп инвест” ЕООД; Покана от
05.11.2020 год.; Констативен протокол от 13.11.2020 год.; Писмо от 13.11.2020
год. до „Три Груп инвест” ЕООД; Информационна табела за строителен обект;
Известия за доставяне.
При анализа на гласните доказателства съдът изцяло е възприел и кредитирал
свидетелските показания на И. С., Е. Ю. и А. С., като е приел, че те са
последователни, непротиворечиви и взаимно допълващи се. Посочил е, че те са
очевидци, извършили проверката по работни места и установили Н. С. Й. да извършва трудова дейност в обекта, изпълняван от жалбоподателя и че
не само са възприели непосредствено лицето да работи за
дружеството, но и са събрали писмено данни за това от самия работник, който
декларирал, че работи в проверявания обект, описвайки и основните елементи на
трудовото правоотношение. Съдът е приел също, че по никакъв начин не се
установило посочените свидетели да са пристрастни
или заинтересовани от изхода на настоящия спор, а освен това, показанията им се
потвърждавали напълно и от всички приложени по делото писмени доказателства. Решаващият състав на районния съд е приел, че ангажираният от жалбоподателя свидетел Б. Ч. не
успял да обори доказателствената сила, с която се ползва акта за установяване
на административно нарушение, като редовно съставен такъв по КТ, а напротив,
неговите показания също потвърждавали факта, че Н. Й. е полагал труд на
строителния обект, изпълняван от проверяваното дружество.
Районният съд не е кредитирал представения от жалбоподателя граждански
договор №***/*** год., като е посочил, че същият противоречи на събраните по
делото гласни и писмени доказателства, установяващи, че отношенията между Н. С. Й. и „Три Груп инвест” ЕООД не са гражданскоправни, а трудовоправни и че този
граждански договор не кореспондира и с попълнената от Й. в деня на проверката декларация, в която е отбелязал, че няма
сключен такъв.
При така приетата за установена
фактическа обстановка,
от правна страна районният съд е приел най-напред,
че жалбата
е процесуално допустима, т.к. е подадена от
надлежна страна и в законоустановения 7/седем/- дневен
срок срок
по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което следва да бъде разгледана по същество.
Съдът е посочил, че според разпоредбата на чл.1, ал.2 от КТ, отношенията
при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения, поради което за тях на общо основание са приложими нормите на КТ, а според
другата, посочена в атакуваното постановление, правна норма – на чл.61, ал.1 от КТ, трудовият договор се сключва между работника или служителя
и работодателя преди постъпването на работа. Районният съд е
приел, че от доказателствата по делото безспорно се установява, че Н. С. Й. е предоставял работна сила за жалбоподателя, като е
осъществявал трудова дейност в обект, изпълняван от него, с оглед на което е
налице трудовоправно отношение, за което са приложими разпоредбите на КТ. В
тази връзка е счел, че следва да се приеме, че процесното административно
нарушение е извършено, тъй като работодателят не е сключил трудов договор в
писмена форма с работника пред постъпването му на работа, с което и не били
спазени правилата на чл.61, ал.1, във вр. с чл.1, ал.2 от КТ. Съдът е посочил,
че с оглед на констатираното нарушение, законосъобразно е
ангажирана административнонаказателната отговорност на „Три Груп
инвест” ЕООД *** на основание чл.414, ал.3 от КТ, предвиждащ наказание „имуществена санкция” или „глоба”, в размер от 1500 до 15000 лева, за работодател, който наруши разпоредбите
на чл.61, ал.1, чл.62, ал.1 или 3 и чл.63, ал.1 или 2 от КТ и че доколкото се касае
за нарушение, извършено от юридическо лице, чиято отговорност по арг. от чл.83
от ЗАНН, е обективна и безвиновна, деянието не следва да се доказва от
субективна страна и да се изследва знаел ли и съзнавал ли е деецът елементите
от фактическия състав на сочената като нарушена правна норма. Съдът е посочил
също, че жалбоподателят е бил длъжен при осъществяване на дейността си като
юридическо лице да изпълни задълженията, които му вменява законът и като не е
сторил това, следва да понесе имуществена санкция, както повелява посочената
разпоредба. Отбелязъл е, че наложената санкция е минималната по размер и съдът
няма правомощия да я намали, предвид нормата на чл.27, ал.5 от ЗАНН.
При извършената служебна проверка районният съд не е констатирал да са
допуснати нарушения на процесуалните правила или материалния закон, които да
съставляват основание за отмяна на наказателното постановление. Приел е, че АУАН
и атакуваното постановление са съставени правилно и законосъобразно, от
компетентен орган, че съдържат необходимите реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН,
като нарушението е пълно описано с всички относими към конкретния състав
признаци, посочени са времето, мястото и обстоятелствата, при които е извършено,
както и доказателствата, които го подкрепят, индивидуализиран е и нарушителя,
както и че от изложените в акта и наказателното постановление факти става ясно,
какво деяние е осъществено от жалбоподателя, кога е извършено и каква е
неговата правна квалификация, като не е налице съществено нарушение на процесуалните правила,
което да ограничава правото на защита на нарушителя и да опорочава атакуваният акт до степен, налагаща отмяната му. Съдът е посочил, че словесното
описание на констатираното нарушение и установената по делото фактическа
обстановка съответстват на посочената като нарушена правна норма на чл.61, ал.1,
във вр. с чл.1, ал.2 от КТ, както и на санкционната такава по чл.414, ал.3 от КТ и че именно това са разпоредбите, относими към осъщественото
от жалбоподателя деяние. Решаващият състав на районния съд не е споделил довода, че не е осъществено процесното нарушение по чл.61, ал.1, във вр. с чл.1,
ал.2 от КТ, като е посочил, че изводът за извършването му следва от съвкупния
анализ на всички приети по делото писмени и гласни доказателства и че друго не
следва и от представения граждански договор №***/*** год., за който вече било
посочено, по каква причина не се кредитира от съда. Според районния съд, неотносимо
към поведението на жалбоподателя и установеното нарушение било и
обстоятелството, че Н. С. Й. е имал сключен трудов договор с друга фирма – ЕТ „***”,
като е приел, че това не освобождава санкционираното дружество от законовите му
задължения като работодател, а именно - да сключи трудов договор с работника преди постъпването му на работа на негов обект. При събраните по делото доказателства, районният съд е стигнал
до извод, че отношението между жалбоподателя и лицето Н. Й. съдържа основните
елементи на трудовоправно отношение като място на работа, характер на работата,
трудово възнаграждение, продължителност на работния ден и седмица и че при това
положение, наказващият орган правилно е приел, че отсъствието (!? – вероятно се има предвид
липсата) на сключен в писмена форма трудов договор между работодателя „Три Груп инвест” ЕООД и
работника Н. Й., след като последният реално е изпълнявал трудови задължения,
представлява нарушение на чл.61, ал.1, във вр. с чл.1, ал.2 от КТ, подлежащо на
административно наказание. Въз основа на тези мотиви районият съд е извел и
окончателния си извод, че обжалваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно
и следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото и направената претенция за разноски, съдът е
намерил, че на основание чл.63, ал.5, във вр. с ал.3 от ЗАНН, следва на
административнонаказващият орган да се присъди юрисконсултско възнаграждение в
размер, определен в чл.37 от Закона за правната помощ, съгласно който, заплащането
на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се
определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Съдът е
посочил, че по силата на чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ,
възнаграждението за защита в производствата по ЗАНН е от 80 до 120 лева и че в
случая, по делото са проведени две съдебни заседания, в които е взел участие
процесуалният представител на наказващия орган, като е изготвил и депозирал и писмена
защита, поради което следва да се присъди възнаграждение, в размер от 100 лева.
Съдът е отбелязъл също, че доколкото издателят на наказателното постановление
се намира в структурата на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”,
със седалище ***, то именно в полза на същата, в качеството й на юридическо
лице, съгласно чл.2, ал.1 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция
„Главна инспекция по труда”, следва да бъдат присъдени разноските по делото.
При извършената
служебна проверка, в съответствие с разпоредбата на чл.218, ал.2 от АПК и с
оглед правомощията на касационната инстанция, съгласно цитираната разпоредба,
настоящият състав намира най-напред, че оспореният съдебен акт е валиден, като
постановен от надлежния районен съд, съобразно правилата на родовата и местната
подсъдност, в надлежен съдебен състав и в рамките на правораздавателната власт
на този съд. Решението на Кърджалийския районен съд също така е допустимо, като
постановено по подадена от надлежно легитимирано лице и в законоустановения
срок жалба, т.е. не са налице процесуални пречки, изключващи допустимостта на
проведеното пред този съд производство и не са налице основания за неговата
ревизия в този смисъл.
Касационната инстанция споделя до известна степен, предвид събраните и приобщени
по делото писмени и гласни доказателства, така установената от районния съд
фактическа обстановка, но намира, че въз основа на нея, съдът е направил неправилни
и незаконосъобразни изводи, довели до постановяването и на решение, което е неправилно,
като постановено в нарушение на материалния закон, т.е. налице е
касационното основание за отмяна по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. В тази настоящият съдебен състав намира следното:
Приложените по делото от първоинстанционния съд доказателства безспорно
доказват съществуването на трудово правоотношение между посоченото в АУАН и в
процесното наказателно постановление лице – Н. С. Й., като работник, и ЕТ „***”
***. Видно е от приложената по делото справка в Регистъра на уведомелнията за
трудови договори на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”, направена
от свидетеля при установяване на нарушението – *** Е. Ю., на датата 03.11.2020
год./на л.16-л.18/, че посоченото лице – Н. С. Й., с ЕГН **********, е имал сключен трудов
договор с посочения по-горе работодател, на датата 21.04.2020 год., като в
същата справка е отразено, че този трудов договор е сключен на основание чл.68,
ал.1, т.2 от КТ и към датата 19.10.2020 год., сочена в процесното НП като дата
на нарушението, а и към датата на направената справка – 03.11.29020 год., този
трудов договор не е бил прекратен, т.е. същият е бил валиден и действащ. Този
безспорен факт, между впрочем, е отразен в съставения на 13.11.2020 год. АУАН
№09-002526, както и в издаденото въз основа на него процесно НП №09-002526 от
14.12.2020 год., в които, в описателната им част, както актосъставителят, така
и наказващият орган, са посочили, че: „Видно
от направените справки от информационната система на ИА ГИТ за лицето Н. Й. е
имал сключен трудов с друго дружество – ЕТ „***”. В случая, при
абстрахиране от граматически нескопосания писмовен изказ и от обстоятелството,
че едноличните търговци не са търговски дружества, то става пределно ясно, че
наличието на този трудов договор на посоченото лице, сключен с друг работодател
и то много преди датата на извършената на 19.10.2020 год. проверка, респ. и
преди датата на извършената справка на 03.11.2020 год. и който трудов договор
не е бил прекратен, т.е. е бил валиден и действащ, по никакъв начин не е
направил впечатление нито на актосъставителя, нито на наказващия орган. Съдът в
настоящия състав намира, че в съответствие с разпоредбата на чл.54, ал.4 от ЗАНН, наказващият
орган, при проверката на акта с оглед на неговата
законосъобразност и обоснованост, е следвало да извърши
допълнтелна проверка и разследване на това обстоятелство, при която да установи, поради каква причина, респ. на какво основание,
посоченото лице на датата 19.10.2020 год. се е намирал на строителния обект на
касатора в настоящото производство – „Три Груп инвест” ЕООД и е полагал труд на
този обект. В хода на производството пред районния съд, в качеството на свидетел,
в съдебно заседание на 23.03.2021 год., е било разпитано лицето Б. М. Ч., който
е заявил, че работи като *** в ЕТ „***”. В показанията си този свидетел е
обяснил, че Н. С. Й. има трудов договор с фирмата на ЕТ „***” и че между
управителите на фирмите ЕТ „***” и „Три Груп инвест” ЕООД, е имало уговорка да
изпратят един работник, за да се направи изравняване – връщане на обратен насип
в изкопа, на строителен обект, който се намирал до *** в ***. Свидетелят Б. Ч.
е категоричен също така в показанията си, че Н. Й. е имал действащ трудов
договор с ЕТ „***” към момента на проверката, т.е. към 19.10.2020 год., както и
е категоричен, че това лице /работник/ е бил на този обект само един ден - в
деня на проверката, т.к. е ставало въпрос и уговорка само за един ден. В
показанията си свидетелят Б. Ч. е пояснил, че познава Н. С. Й. и че този ден
същият е изпълнил ръчно подравняване на обратен насип след извършен фундамент,
на обект, изпълняван от „Три Груп инвест” ЕООД, находящ се в ***.
Във връзка с изложеното по-горе следва да се посочи, че по делото няма
никакви данни, а няма и твърдения от страна на административнонаказващия орган,
посоченото лице Н. С. Й., да е работил преди датата 19.10.2020 год., нито след
тази тази дата, на посочения обект, чието строителство е било изпълнявано от касатора
„Три Груп инвест” ЕООД, т.е. доказателствата по делото сочат еднозначно, че
това лице е положило труд на този строителен обект само и единствено на датата
19.10.2020 год., към която дата, а и след нея, същото е имало действащ трудов
договор, сключен с друг работодател, а именно -
с ЕТ „***” ***.
С атакуваното НП №09-002526 от 14.12.2020 год. на директора
на Дирекция „Инспекция по труда” - Кърджали дружеството – касактор в настоящото
производство, е санкционирано за това, че в качеството си на работодател е
допуснал същото това лице Н. С. Й., да работи като „***”, с определено работно време от 08:00 часа
до 16.30 часа, определено работно място – проверения обект и договорено трудово
възнаграждение, в размер на *** лева, ***, без да е сключен трудов договор в
писмена форма между страните по трудово правоотношение, като е прието, че с
това е нарушен чл.61, ал.1, във вр. с чл.1, ал.2 от КТ.
От обективна
страна, за съставомерността на деянието по чл.61, ал.1, във вр. с чл.1, ал.2 от КТ/макар че според настоящия състав, точната правна
квалификация би следвала да е за деяние по чл.61, ал.1, във вр. с чл.62,
ал.1 от КТ/, е
необходимо да се установи, че работникът полага труд за работодателя и че са
налице елементите на трудово правоотношение - работно място, уговорено трудово
възнаграждение, работно време, като полагането на труд се осъществява без
сключен писмен трудов договор между страните по това трудово правоотношение.
Настоящата инстанция, предвид обсъдените по-горе доказателства намира, че
неправилно
и незаконосъобразно
Кърджалийският районен съд е приел, че е установено лицето Н. С. Й.
да е полагал труд по трудово правоотношение с работодател – „Три Груп инвест” ЕООД. От събраните по делото доказателства не се
установи да е договорено между Н. Й. от една страна и
наказаното дружеството,
като работодател,
работно място, определено работно време за полагане на труд, нито уговорено
трудово възнаграждение, като за извод за това не може да бъде направен само от
попълнената от това лице декларация по чл.402 от КТ, като от същата е видно, че
това лице явно е полуграмотно и много трудно и почти неразбираемо пише на
български език, но така или иначе, в същата е посочено, че има сключен трудов
договор и няма сключен граждански договор и че работи на този обект от
19.10.2020 год., т.е. от деня на проверката, като няма данни или твърдения да е
работил повече на този обект, след тази тази дата, а и преди това.
Както бе посочено и по-горе, на посочената в съставения АУАН и издаденото въз основа на него НП дата, Й. е
бил в трудови правоотношения с друг работодател - ЕТ „***” *** и
е полагал труд на
обекта на наказаното дружеството, само на тази
дата, тъй като е бил изпратен там от своя работодател, за извършването на
конкретна работа, по договорка между управителите на фирмите ЕТ „***” и „Три
Груп инвест” ЕООД. Тук е мястото да се посочи, че в Кодекса на труда съществува
и разпоредбата на чл.120, ал.1 от КТ, съгласно която, при производствена необходимост, както и
при престой, работодателят може да възлага на работника или служителя,
без негово съгласие,
да извършва временно друга работа в същото или в друго предприятие, но в същото
населено място или местност, за срок до 45 календарни дни
през една календарна година, а в случаи на престой - докато той продължава. От
това се налага извода, че законодателят допуска работник на едно предприятие да
бъде командирован не само в рамките на обекти на същото предприятие, но и в
друго такова, стига това друго предприятие да е в същото населено място, както в случая, като не се надвишава посочения в тази норма срок. Казано
по друг начин, Кодексът
на труда дава възможност на работодател, при определени
условия да възлага на работник или служител, без негово
съгласие,
да извършва временно друга работа в друго предприятие. Отделен въпрос е, че това следва да стане въз основа на писмен акт, издаден
от работодателя – било то заповед за командироване или заповед, издадена на основание посочената разпоредба на чл.120 от КТ, като тази заповед в
случая е следвало да бъде издадена от работодателя на Н. Й., а именно – от ЕТ „***” ***.
Посоченото лице Н. С. Й. е полагал труд в обекта на
наказаното дружество и е изпълнявал трудови функции само на
посочения в процесното НП ден – само на
19.10.2020 год., като за това е следвало да има издадена заповед от работодателя му,
с оглед договорката между управителите на ЕТ „***” *** и „Три Груп инвест” ЕООД, като липсата, респ. неиздаването на такава
заповед, в случая съставлява нарушение на трудовото законодателство, което е
извършено от работодателя на Н. Й., т.к. на последния е било възложено да изпълнява друга
работа в друго предприятие в същото населено място, за един ден, но без
издадена
от работодателя му
заповед за това.
Следва да отбележи, че по силата на трудовия договор, съгласно Кодекса на
труда, едно физическо лице предоставя работната си сила за изпълнение на даден
вид работа при определен работен режим, заплащане, работно време, работно
място. Особеният характер на трудовия договор предпоставя
нееднократност на насрещната престация, което не се установява в настоящия случай – посоченото лице е работило на обекта на дружеството-касатор само
един ден – на 19.10.2020 год. и е извършило
определена работа – ръчно подравняване на обратен насип след изпълнен фундамент. Доказателства, установяващи противното,
т.е. елементите на трудово правоотношение, не са събрани по делото, като такива
елементи не са установени както от събраните писмени доказателства, така и от
показанията на разпитаните по делото свидетели. Не
се установи, че наказаното дружество като работодател е допуснал посоченото лице
до работа на определено работно място, с определено работно време и уговорено
трудово възнаграждение.
Предвид горното,
настоящият касационен състав счита, че неправилно актосъставителят, а впоследствие и АНО са приели,
че лицето Н. С. Й. е допуснато
до работа преди да има сключен трудов договор с касатора в настоящото производство „Три Груп инвест” ЕООД, с който трудов
договор отношенията при предоставянето на работна сила да са уредени като
трудови и това е така, тъй като това лице е било изпратено от своя работодател
- ЕТ „***” ***, само този ден да работи на посочения обект на дружеството –
касатор, макар и да не е бил
командирован по
надлежния законов ред в това предприятие, а от това следва,
че
сключването на трудов договор не е било необходимо. Последното налага извода за
липсата на осъществен състав на твърдяното административно
нарушение, което
от своя страна прави така издаденото наказателно
постановление незаконосъобразно, от което пък следва, че неправилно и незаконосъобразно
Кърджалийският районен съд е приел, че АНО е издал един
обоснован и законосъобразен акт и съответно го е потвърдил с
постановения по делото решение. Това налага отмяна на
обжалваното въззивно решение, като при решаване на
спора по същество от страна на касационния съд, както повелява
разпоредбата на чл.222, ал.1 от АПК, незаконосъобразното,
по изложените по-горе съображения, наказателно постановлинши №09-002526 от 14.12.2020
год., издадено от
директора
на Дирекция „Инспекция
по труда”
– Кърджали, следва да бъде отменено.
С оглед изхода на делото и предвид своевременното направената от
процесуалния представител на касатора претенция за присъждане на съдебни разноски,
на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН, във
вр. с чл.143, ал.1 от АПК, следва в полза на „Три Груп инвест” ЕООД *** да се
присъдят такива, представляващи заплатено в брой адвокатско възнаграждение, за
един адвокат, осъществил процесуалното представителство и защита по делото и
което възнаграждение възлиза в размер на 300.00/триста/ лева с ДДС, съгласно
приложения по първоинстанционното дело договор за правна защита и съдействие от
02.03.2021 год./на л.75 от делото/. Съдът
намира за неоснователно направеното от процесуалния представител на ответника
по касация възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, т.к.
съгласно разпоредбата на чл.18, ал.2 от Наредба №1 от 09.07.2004 год. за минималните
размери на
адвокатските възнаграждения, издадена
на основание чл.121, ал.1,
във връзка с чл.36 и 38 от Закона за адвокатурата, ако
административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция (както е в случая) и/или е наложено имуществено обезщетение,
възнаграждението се определя по правилата на чл.7, ал.2 върху стойността на
санкцията, съответно обезщетението. В случая, на
дружеството – касатор, с процесното наказателно постановление е била наложена
имуществена санкция, в размер на 1500 лева и при това положение, съгласно
нормата на чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата, при интерес от 1000 до 5000 лева
– минималният размер на адвокатското възнаграждение е 300 лева
+ 7% за горницата над 1000 лева или в
случая, този минимален размер следва да е 335.00 лева. Ясно е, че в случая заплатеното
в брой адвокатско възнаграждение е под този минимален размер и то с включен
ДДС, предвид което направеното възражеснеие за прекомерност на същото е
категорично неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. За заплащането на дължимите на касационния жалбоподател разноски по делото следва да бъде осъдена Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”, със седалище ***, в
качеството й на юридическо лице на бюджетна издръжка, съгласно чл.2, ал.1 от
Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”.
По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2, изр.1, предл.ІІ/второ/,
във връзка с чл.217, ал.3, предл.ІV/четвърто/ от АПК и във връзка с чл.63,
ал.1, предл.ІІ/второ/ от ЗАНН, Административният съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение
№260105 от 19.04.2021 год., постановено по АНД №54/2021 год. по описа на
Районен съд – Кърджали, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №09-002526 от 14.12.2020 год.,
издадено от директора на Дирекция „Инспекция
по труда” - град Кърджали, с което, на основание чл.416, ал.5, във
връзка с чл.414, ал.3 от Кодекса на труда, на „Три Груп инвест” ЕООД, с ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя му Т. Р.
Т., с ЕГН **********, в качеството му на работодател, е наложено
административно наказание „имуществена санкция”, в размер на 1500.00/хиляда и
петстотин/ лева, за извършено нарушение на чл.61, ал.1, във връзка с чл.1, ал.2
от Кодекса на труда
ОСЪЖДА Изпълнителна
агенция „Главна инспекция по труда” – град София, ***, с ЕИК ***, ДА ЗАПЛАТИ на „Три Груп инвест” ЕООД, с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя му Т. Р. Т., сумата в размер на 300.00/триста/ лева, представляваща
направени разноски по делото за заплатено адвокатско възваграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.