Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

Година

04.05.2022

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен

Съд

Състав

На

13.04

Година

2022

В открито заседание и следния състав:

Председател

АНГЕЛ МОМЧИЛОВ

Членове

Виктор Атанасов Айгюл Шефки

Секретар

Мариана Кадиева

Прокурор

Делчева

като разгледа докладваното от

Ангел Момчилов

КАН

дело номер

18

по описа за

2022

година.

 Производството е касационно по реда на чл. 63в, ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. от АПК.

Депозирана е касационна жалба от пълномощник на „Напоителни системи“ ЕАД ***, против Решение № 160/27.11.2021 г., постановено по АНД № 991/2021 г. по описа на Районен съд – Кърджали. С цитираното решение е потвърдено Наказателно постановление № НЯСС-157/27.07.2021 г., издадено от председател на ДАМТН гр.София, с което на „Напоителни системи“ ЕАД, с ЕИК ***, на основание чл. 200, ал. 1, т. 38 от Закона за водите/ЗВ/ е наложена имуществена санкция в размер на 1 000 лв., за извършено нарушение на чл. 141, ал. 1, т. 1 от ЗВ и на основание чл. 200, ал. 1, т. 38 от ЗВ е наложена имуществена санкция в размер на 1 000 лв., за извършено нарушение на чл. 141, ал. 1, т. 2 от ЗВ. С решението жалбоподателят е осъден да заплати на ДАМТН – София юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв.

Счита, че решението на Районен съд – Кърджали е незаконосъобразно, неправилно и необосновано.

Излага съображения, че към датата на съставяне на АУАН е изтекъл предвидения в чл. 34 от ЗАНН тримесечен преклузивен срок. С изтичането на посочения срок се погасявала възможността за реализиране на административнонаказателната отговорност, в който смисъл била трайната съдебна практика.

Сочи, че тримесечният срок за съставяне на акт за установяване на административно нарушение се отнасял както за случаите, когато едновременно с откриването на нарушението се откривал неговия извършител, така и за случаите, когато към момента на констатирането на нарушението, осъществилото деянието лице е неизвестно. В последния случай АУАН се съставял в тримесечен срок от установяване авторството на нарушението, но не по-късно от изтичането на 1 година от извършване на нарушението, а в предвидените от закона случаи, в двугодишен срок.

При условията на алтернативност, депозира искане за приложение на разпоредбата на чл. 28, б.„а“ от ЗАНН.

Предвид горното моли съда да постанови акт, с който да отмени Решение № 160/27.11.2021 г., постановено по АНД № 991/2021 г. по описа на Районен съд – Кърджали.

В съдебно заседание не изпраща представител.

Ответникът по касация – Председател на ДАМТН гр.София, редовно призован не се явява и не се представлява. Постъпило е становище от пълномощника Е. В. З., в което са изложени съображения за законосъобразност и обоснованост на обжалваното първоинстанционно решение. Въвежда доводи за неприложението на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Предвид това, моли касационната инстанция да остави в сила атакуваното решение на районния съд и присъди деловодни разноски. В случай, че съдът уважи жалбата, релевира възражение за размера на заплатеното от касатора адвокатско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура Кърджали излага съображения, че касационната жалба е неоснователна и предлага решението на Районен съд - Кърджали да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Сочи, че административните нарушения са безспорно доказани, респ. визираните в жалбата касационни основания не са налице.

Административен съд - Кърджали, в настоящия съдебен състав, след като извърши проверка на атакуваното решение и прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, с оглед наведените в нея касационни основания, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и като такава е процесуално допустима.

Релевираните от касатора доводи за незаконосъобразност и необоснованост, по съществото си се явяват касационно основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК.

Разгледана по същество, депозираната касационна жалба се явява неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение Районен съд - Кърджали е потвърдил Наказателно постановление № НЯСС-157/27.07.2021 г., издадено от председател на ДАМТН гр.София, с което на „Напоителни системи“ ЕАД, с ЕИК ***, на основание чл. 200, ал. 1, т. 38 от Закона за водите/ЗВ/ е наложена имуществена санкция в размер на 1 000 лв., за извършено нарушение на чл. 141, ал. 1, т. 1 от ЗВ и на основание чл. 200, ал. 1, т. 38 от ЗВ е наложена имуществена санкция в размер на 1 000 лв., за извършено нарушение на чл. 141, ал. 1, т. 2 от ЗВ. С решението жалбоподателят е осъден да заплати на ДАМТН – София юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв.

Районният съд е приел, че административните нарушения са доказани по несъмнен начин, респ. налице са констатираните от АНО нарушения на чл. 141, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗВ, изразяващо се в неподдържане в изправно състояние на въздушния откос и липсата на изградена контролно-измервателна система/КИС/ на язовир „***“, респ. язовирната стена и съоръженията към нея не били оборудвани с устройство за измерване на водното ниво, визирани в разпоредбата на чл. 70, ал. 4 във вр. чл. 106, ал. 2 от Наредба за условията и реда за осъществяване на техническата и безопасната експлоатация на язовирните стени и съоръженията към тях. Посочил е, че това обстоятелство е било установено при осъществената от служители на ДАМТН проверка на язовир „***“ на 19.11.2020 г. В заключение съдът е приел, че жалбоподателят е осъществил процесното административно нарушение, тъй като в качеството си на собственик на язовира не е изпълнил задължението си да поддържа в техническа изправност язовирната стена и съоръженията към нея, както и да осигури използването на измервателна и контролна апаратура за мониторинг на дейността на язовирната стена и съоръженията към нея, отговарящи на  Наредба за условията и реда за осъществяване на техническата и безопасната експлоатация на язовирните стени и съоръженията към тях, както и на контрол за техническото им състояние.

Изложил е мотиви, че в конкретния случай не са налице предпоставките за приложението на чл. 28 от ЗАНН, респ. не се касае за маловажен случай на административно нарушение.

Извършвайки своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, Административен съд – Кърджали намира, че доводите, изложени в касационната жалба на Община Кърджали, са неоснователни и релевираното отменително основание не е налице. В тази връзка като е приел, че нарушението е безспорно установено и е потвърдил НП районният съд не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила и материалния закон. Съответствието между приетото от съда и установеното от доказателствата, както и между приетото от съда и направените от него изводи, води до обоснованост на обжалваното решение.

Правилно и в съответствие със събраните в производството доказателства районният съд е приел за доказано по делото, че на 19.11.2020 г. „Напоителни системи“ ЕАД, в качеството си на собственик на язовир „***“, разположен в имот с идентификатор *** и идентификатор *** по КК и КР на ***, е нарушил нормите на чл. 141, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗВ, а именно: не е изпълнил задължението да поддържа язовирната стена и съоръженията към нея в техническа изправност – въздушният откос на язовира е в неизправно състояние, със свличане непосредствено над изходната шахта на основния изпускател, както и не е осигурил измервателна и контролна апаратура за мониторинг на дейността на язовира и съоръженията към него, които не са оборудвани с устройство за измерване на водното ниво.

Като е приел за установени тези обстоятелства и е изградил своите изводи за наличието на вмененото на жалбоподателя административно нарушение, в съответствие с доказателствата по делото, районният съд е постановил обоснован и законосъобразен съдебен акт. Правилно са кредитирани показанията на свидетелите Ц. И. и Д. К., като логични, последователни, взаимно допълващи се и кореспондиращи със съдържанието на процесния акт за установяване на административно нарушение и останалите писмени доказателства по административната преписка.

Отделно от горното, по отношение на доводите, въведени в касационната жалба и за прецизност, съдът намира за необходимо да посочи:

АУАН е издаден от компетентен по материя и степен орган, чиято материалноправна компетентност се установява от приложената по делото Заповед № А-237/08.06.2020 г., издадена от председателя на ДАМТН, с които надлежно са делегирани правомощия на посочените в тях лица/измежду които и Ц. С. И./ да съставят АУАН по ЗВ.

НП е издадено на 27.07.2021 г., а АУАН на 01.02.2021 г., т.е. спазен е срокът по чл. 34 от ЗАНН, респ. не е налице твърдяната изтекла давност. При съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения довели до нарушаване правота на защита, като административното деяние е доказано по безспорен начин.

Неоснователни са доводите в жалбата за изтичане на тримесечния срок по чл. 34 от ЗАНН, които впрочем не са подкрепени с каквито и да конкретни твърдения. В тази връзка в АУАН изрично е посочено, че административното нарушение е осъществено на 19.11.2020 г., поради което процесният АУАН № 08-016/01.02.2021 г. се явява издаден в тримесечен срок от извършване на нарушението и откриване на нарушителя/нарушението е установено при извършена проверка на 19.11.2020 г./.

По силата на § 1, ал. 1, т. 94 от Допълнителните разпоредби на Закона за водите, „язовир” е водностопанска система, включваща водния обект, язовирната стена, съоръженията и събирателните деривации, както и земята, върху която са изградени”. Налице е дефиниция за понятието „повърхностно водно тяло”, дадена в § 1, ал. 1, т. 59 от ДР на Закона за водите, съгласно която, „повърхностно водно тяло” е отделен и значим елемент от повърхностните води, като езеро, водоем, поток, река или канал, част от поток, река или канал, преходни води или пространство от крайбрежните води.” С оглед така дадените легални дефиниции и предвид съдържанието на нотариален акт за собственост на недвижим имот № 187, т. 3, рег. № 15080, дело № 581.2018 г., съдът намира за безспорно, че процесният обект „***“ има характеристиките на „язовир” като водностопанска система по смисъла на цитираната по-горе норма на § 1, ал. 1, т. 94 от ДР на Закона за водите, тъй като същият включва в себе си както  повърхностното водно тяло, така и земята, върху която е изграден, като е безспорно по делото, че към същия има изградена и стена, тип земнонасипна, с изградени съоръжения към нея – преливник и основен изпускател със съответните шахти и други.

В тази връзка в НП ясно и недвусмислено е посочено, че в конкретния случай се касае за нарушения на чл. 141, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Закона за водите,  изразяващи се в това, че в качеството си на собственик на язовира „Напоителни системи“ ЕАД не е не е изпълнил задължението да поддържа язовирната стена и съоръженията към нея в техническа изправност – въздушният откос на язовира е в неизправно състояние, със свличане непосредствено над изходната шахта на основния изпускател, както и не е осигурил измервателна и контролна апаратура за мониторинг на дейността на язовира и съоръженията към него, които не са оборудвани с устройство за измерване на водното ниво.

Приетата от административнонаказващия орган правна квалификация на всяко едно от деянията кореспондира със словесното описание на нарушението и е изцяло в съответствие с констатациите на контролните органи, направени при извършената от тях проверка на горепосочения язовир, осъществена на 19.11.2020 г. В АУАН и НП е описано по какъв начин е осъществено процесното деяние, отнасящо в неизпълнение на задължения за изграждането на контролно измервателна апаратура във водоема, както и коя е нарушената норма от Закона за водите, поради което са изпълнени изискванията на чл. 42 и чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН.

С оглед установените нарушения на разпоредбата на чл. 141, ал. 1, т. 1 от ЗВ и нормата на чл. 141, ал. 1, т. 2 от ЗВ, правилно и законосъобразно, в съответствие с изискванията на чл. 18 от ЗАНН, за всяко едно от деянията е приложена санкционната норма на чл. 200, т. 38 от ЗВ, която предвижда наказание глоба, съответно имуществена санкция от 1000 до 10 000 лв., освен ако не подлежи на по-тежко наказание, за физическото или юридическото лице, което не изпълни задължение по чл. 141, ал. 1 от ЗВ.

Касационната инстанция изцяло споделя и мотивите на районния съд, с които е прието, че извършеното нарушение не представлява „маловажен случай“ по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. В този смисъл, пряка последица от извършените административни нарушения, респ. неизправно техническо състояние на въздушния откос, със свличане непосредствено над изходната шахта на основния изпускател и липса на контролно измервателна апаратура, следяща за дейността на язовир „***“, намиращ се в имот с идентификатор *** и идентификатор *** по КК и КР на ***, аргументира извода за съществуваща в тази връзка опасност от преливане и разрушаване на язовирната стена, което от своя страна би довело до наличието на непосредствена опасност от увреждане на околната среда, хора и имущество. Процесното нарушение, по начин на извършването, време, място и фактическа обстановка, не се отличава с липса на обществена опасност или с незначителна обществена опасност, в сравнение с обичайните случаи на административни нарушения от този вид, поради което не са налице условията за квалифицирането му като „маловажен случай“ по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.

В заключение, законосъобразно и в съответствие с релевантната редакция на чл. 63 от ЗАНН във вр. с чл. 37 от ЗПП, във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, първоинстанционния съд е присъдил в полза на ДАМТН юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв.

С оглед горното, настоящият съдебен състав намира депозираната касационна жалба за неоснователна, респ. обжалваното решение на Районен съд – Кърджали като законосъобразно, постановено при липса на допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което същото следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на делото, предвид надлежно въведеното искане в отговор на касационната жалба за присъждане на разноски , на основание чл. 63д, ал. 3 във вр. с ал. 5 от ЗАНН във вр. с с чл. 37 от ЗПП, във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, в полза на ДАМТН следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК и във връзка с чл. 63в, ал. 1, във вр. с чл. 63д, ал. 3 във вр. с ал. 5 от ЗАНН, Административният съд

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 160/27.11.2021 г., постановено по АНД № 991/2021 г. по описа на Районен съд – Кърджали.

ОСЪЖДА „Напоителни системи“ ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, да заплати на Държавна агенция за метрологичен технически надзор, с адрес на управление: ***, разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв.   

 Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ:  1.

                                                                                       2.