ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№………./………….2020
г.
Административен съд – Варна, ПЕТНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в
закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти януари две хиляди и двадесета година
в състав
СЪДИЯ ЕВЕЛИНА ПОПОВА
Като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 249/2020 г. по описа на съда, за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по жалба /неправилно
наименована молба/ от „Фаст сървисиз България“ ЕООД, ЕИК *********, подадена
чрез лицето Е.Р.А., легитимиращо се като пълномощник на дружеството с приложено
към жалбата пълномощно от 24.01.2020 г.
Жалбата страда от редица нередовности /няма
доказателства, че лицето, легитимиращо се като пълномощник на „Фаст сървисиз
България“ ЕООД, е от кръга на посочените в чл. 32 т. 1 или 3 ГПК вр. чл. 18 ал.
1 АПК; в нарушение на чл. 150 ал. 1 т. 5 АПК не е означен конкретно обжалваният
административен акт, поради което не става ясно дали предмет на оспорване е единствено
допуснатото с разпореждане на административния орган по чл. 60 ал. 1 АПК вр.
чл. 188 ал. 1 ЗДДС предварително изпълнение на наложената със заповед № 47-ФК/23.01.2020
г. на началника на отдел „Оперативни дейности“ – Варна в ГД „Фискален контрол“
при ЦУ на НАП принудителна административна мярка по чл. 186 ал. 1 ЗДДС или
наред с това се оспорва и самата заповед, в който случай би следвало да се
внесе и държавна такса от 50 лв. за оспорване пред съд на индивидуален административен
акт/.
От справката в търговския регистър се установява, че
седалището на „Фаст сървисиз България“ ЕООД, ЕИК *********, явяващо се адресат
на наложената със заповед № 47-ФК/23.01.2020 г. принудителна административна
мярка по чл. 186 ал. 1 ЗДДС и на обективираното в нея разпореждане по чл. 60
ал. 1 АПК вр. чл. 188 ал. 1 ЗДДС, е гр. София.
Следователно, образуваното по жалбата на „Фаст
сървисиз България“ ЕООД съдебно производство е местно подсъдно, на основание
чл. 133 ал. 1 АПК, на Административен съд София-град, при това без значение
дали след отстраняване на нередовностите в жалбата ще се установи, че предмет
на оспорване е не само разпореждането по чл. 60 ал. 1 АПК вр. чл. 188 ал. 1 ЗДДС, а и заповед № 47-ФК/23.01.2020 г., в която то е обективирано. Съгласно
чл. 186 ал. 4 ЗДДС обжалването на заповедта, с която се налага ПАМ по чл. 186
ал. 1 ЗДДС, се извършва по реда на АПК, поради което спрямо местната подсъдност
на жалбата срещу заповед № 47-ФК/23.01.2020 г. ще е приложим чл. 133 ал. 1 АПК,
намиращ систематичното си място в Дял Трети АПК – „Производства пред съд“,
Глава Десета – „Общи разпоредби“. Разпоредбата на чл. 133 ал. 1 АПК е приложима
и относно местната подсъдност на спора по жалбата срещу разпореждането за
допускане на предварителното изпълнение на наложената със заповед № 47-ФК/23.01.2020
г. принудителна административна мярка по чл. 186 ал. 1 ЗДДС, тъй като съгласно
чл. 188 ал. 1 ЗДДС принудителната административна мярка по чл. 186 ал. 1 ЗДДС
подлежи на предварително изпълнение при условията на чл. 60 ал. 1 – 7 АПК. В
чл. 60 АПК не са регламентирани отделни правила за местната подсъдност, поради
което относно жалбата срещу разпореждането по чл. 60 ал. 1 АПК за допускане на
предварително изпълнение на ПАМ по чл. 186 ал. 1 ЗДСС следва също да намери приложение
общото правило на чл. 133 ал. 1 АПК.
Предвид изложеното и на основание чл. 135 ал. 1 и 2 АПК делото следва да бъде изпратено на компетентния да го разгледа съд
/Административен съд София-град/, без преди това да бъдат извършвани съдопроизводствени
действия по отстраняване на нередовностите в жалбата.
Тъй като, независимо от нередовностите в жалбата, от
съдържанието й недвусмислено става ясно, че тя е насочена срещу разпореждането
за допускане на предварително изпълнение на наложената със заповед № 47-ФК/23.01.2020
г. принудителна административна мярка по чл. 186 ал. 1 ЗДДС, като
предварителното изпълнение е насрочено още за 26.01.2020 г., настоящият съд намира,
че на основание чл. 60 ал. 6 изр. второ АПК, с цел да не бъдат злепоставени
интересите на жалбоподателя, предварителното изпълнение следва незабавно да
бъде спряно до окончателното решаване от родово и местно компетентния съд на
жалбата срещу разпореждането по чл. 60 ал. 1 АПК вр. чл. 188 ал. 1 ЗДДС. Така извършените
от ненадлежния съд процесуални действия запазват силата си, съгласно чл. 135
ал. 2 изр. второ предл. второ АПК.
Воден от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ
СПИРА ДО ОКОНЧАТЕЛНОТО
ПРОИЗНАСЯНЕ НА СЪДА по жалбата на „Фаст сървисиз България“ ЕООД по чл. 60 ал. 5 АПК вр. чл. 188 ал. 1 ЗДДС допуснатото
със заповед № 47-ФК/23.01.2020 г. на началника на отдел „Оперативни дейности“ –
Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП предварително изпълнение на
наложената със заповедта принудителна административна мярка по чл. 186 ал. 1 ЗДДС „запечатване на стопанисвания от „Фаст сървисиз България“ ЕООД търговски
обект – съоръжение на самообслужване – прахосмукачка, находяща се в гр. Варна, бул.
„Сливница“ № 189 /Бензиностанция „Еко“/ и забрана на достъпа до него за срок от
14 дни, на основание чл. 187 ал. 1 ЗДДС.“
ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Административен съд София-
град.
Определението не подлежи на обжалване.
Да се съобщи незабавно на страните.
СЪДИЯ: