Р
Е Ш Е
Н И E
гр.Б.Слатина, 22.12.2021 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БЕЛОСЛАТИНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, Първи граждански състав, в
публично съдебно заседание на 24 ноември, Две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАТЯ ГЕРДОВА
при
секретаря Таня Тодорова, като разгледа докладваното от Съдия ГЕРДОВА гр.д. № 400/2021
год. по описа на РС-Б.Слатина, за да се произнесе взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от „Т.С.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес и
управление ***, представлявано от А.С.А., чрез пълномощника юрисконсулт Ц.П., с
която се иска да се установи наличието на претендираните
от ищцовото дружество вземания, като съдът издаде
изпълнителен лист срещу ответника С.Х.В.
/Виделов по заявление/ с ЕГН **********,*** и настоящ
адрес:***, за сумата от 2437,64 лв. представляваща главница, дължима на основание
доставена, но неизплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр.С.,
общ.Възраждане, ж.к.“Зона Б-18“ № 12, ет.2, ап.5 за периода м.май 2016г. до
м.април 2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението в съда – 15.01.2020г. /подадено в РС – С./ до
окончателното изплащане на сумата, мораторна лихва за
забава в размер на 311,67 лв. за
периода от 15.09.2017г. до 08.01.2020г., сумата от 47,11 лв. представляваща главница за дялово разпределение за
периода от м.12.2016г. до м.04.2019г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 15.01.2020г.
/подадено в РС – С./ до окончателното изплащане на сумата, мораторна
лихва в размер на 7,94 лв. за
периода от 31.01.2017г. до 08.01.2020г., както
и направените съдебни разноски по двете производства/заповедно и исково/.
Съдът с определение постановено по реда на чл.140 от ГПК в з.з. на 27.05.2021г. на
основание чл.219,ал.1 от ГПК по искане на ищеца е конституирал „Т.С." ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес ***-н Гео Милев“ ул. „Проф. Георги
Павлов“ № 3 в процедурното качество на трето лице-помагач на ищеца „Т.С.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище
и адрес и управление ***, представлявано от А.С.А., чрез пълномощника
юрисконсулт Ц.П..
С определение постановено
в с.з. на 13.07.2021г. съдът на основание чл. 214, ал. 1 от ГПК е допуснал поправка в исковата молба относно
фамилното име на ответника, като вместо Виделов да се чете и пише за в бъдеще В..
ИСКОВЕ С
ПРАВНО ОСНОВАНИЕ чл.422 от ГПК, вр.чл.415 от ГПК вр.чл.124 от ГПК и чл.86 от ЗЗД.
В срока по чл.131 от ГПК ответника С.В. е депозирал
писмен отговор, с който оспорва исковите претенции на ищеца по основание и
размер. Заявява, че не дължи на ищеца процесните
суми, тъй като в посоченият имот няма действащи отоплителни тела, които да са
свързани с топлинната инсталация на ищцовото
дружество и които да потребяват топлинна енергия.
Прави възражение за погасяване на процесните
суми, поради настъпила погасителна давност. Моли да се отхвърли иска на ищеца,
като неоснователен и недоказан.
В с.з. се явява лично и
заявил, че поддържа депозирания писмен отговор, в който направил възражения за
погасителна давност за цялата искова сума, включително главница и лихви.
Посочил, че партидата се
води на негово име и не е променяна. В процесния имот
той живее, но ползва само топла вода, тъй като няма парно от 1994г. В жилището
няма радиатори, но ползвал топлинна енергия само за топлата вода. Отоплява се с
климатик.
Процесния имот е закупен от ищеца и съпругата му по време на
брака. След нейната смърт имота останал наследствен на него и дъщеря му, като партидата
не е променяна.
Писмено становище от
третото лице-помагач „Т.С." ЕООД,
*** постъпило по делото, с приложени писмени доказателства.
По делото са събрани
писмени доказателства. Приложено е ч.гр.д. 129/2021г.
по описа на РС-Б.Слатина.
Допуснати са СТЕ и ССЕ, чиито
заключение не са оспорени от страните по делото и са възприети от съда като
пълни, обективни и обосновани.
Съдът като взе предвид доводите изложени в
исковата молба и след преценка на доказателствата по делото по отделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено следното:
От приложено ч.гр.д. 129/2021г.
по описа на РС-Б.Слатина
е видно, че срещу длъжника С.Х.В. /Виделов по
заявление/ с ЕГН **********,*** и настоящ адрес:*** е издадена заповед №
260064/02.02.2021г. по чл.410 от ГПК за изпълнение на
парично задължение в полза на кредитора „Т.С.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище
и адрес и управление ***, представлявано от А.С.А., чрез пълномощника Мария
Валентинова Шуплинкова – юрисконсулт, за сумата от 2437,64 лв. представляваща главница,
дължима на основание доставена, но неизплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в
гр.С., общ.Възраждане, ж.к.“Зона
Б-18“ № 12, ет.2, ап.5 за периода м.май 2016г. до м.април 2019г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
в съда – 15.01.2020г. /подадено в РС – С./ до окончателното изплащане на
сумата, мораторна лихва за забава в размер на 311,67 лв. за периода от 15.09.2017г.
до 08.01.2020г., сумата от 47,11 лв.
представляваща главница за дялово разпределение за периода от м.12.2016г. до
м.04.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 15.01.2020г. /подадено в РС – С./ до
окончателното изплащане на сумата, мораторна лихва в
размер на 7,94 лв. за периода от
31.01.2017г. до 08.01.2020г., както и направените деловодни разноски, от които 56,09 лв. внесена държавна такса и 150,00 лв. юрисконсултско
възнаграждение на основание чл.78, ал.8 от ГПК.
В срока по чл.414, ал.2 ГПК длъжникът С.Х.В. е депозирал писмено възражение срещу заповедта за изпълнение, като
с настоящата искова молба кредиторът „Т.С.” ЕАД ***, е предявил в срок иска по
чл.422 ГПК за установяване съществуването на вземането по горепосочените суми.
В исковата молба ищеца твърди,
че ответника като собственик на имот, находящ се в гр.С., общ.Възраждане, ж.к.“Зона Б-18“ № 12,
ет.2, ап.5, аб.№ 204746 е потребител на топлинна
енергия по
смисъла на параграф 1, т.42 от ДР на сега действащият ЗЕ.
Същият видно от приложеното извлечение от сметки за абонатен № 204746
е използвал
доставяната от дружеството топлинна енергия през периода от м.май 2016г. до м.април 2019г.
Ищеца посочва, че съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ/, продажбата на топлинна енергия
за битови нужди от топлопреносното
предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на
топлинна енергия от "Т.С. ЕАД на потребители за битови нужди в гр. С., които
се изготвят от "Т.С." ЕАД и се одобряват от
Комисията за енергийно и
водно регулиране. Същите влизат
в сила в едномесечен срок след публикуването
им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на
договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия, без да е необходимо
изричното им приемане от страна
на потребителите. С тези общи условия
се регламентират търговските взаимоотношения между потребителите на топлинна енергия
и Дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът
за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия;
отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. Ответникът не е упражнил правата си по
чл. 150, ал. 3 от
ЗЕ (чл. 106а, ал. 3 от ЗЕЕЕ) и спрямо
него са влезли
в сила. Общите условия за продажба
на топлинна енергия от "Т.С." ЕАД на потребители
за битови нужди в гр. С., одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, публикувани във в-к "Монитор".
В
раздел ІХ от ОУ –„Заплащане на топлинната
енергия и услугата дялово разпределение“, в чл.31 е определен редът и срокът , по който
купувачите на ТЕ са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия в 45-дневен срок от
датата на публикуването им на интернет страницата
на Продавача". В предвид цитираната
разпоредба, „Т.С." ЕАД за отоплителен сезон 2016 г. ежемесечно удостоверява публикуването в интернет страницата на данни
за дължими суми за ТЕ в присъствието
на Нотариус, като са съставени
констативни протоколи, удостоверяващи явяването на Нотариус и извършените
действия по публикуване на данни за дължими
суми за ТЕ, чрез осигуряване на интернет достъп
до индивидуалните партиди на битовите
клиенти в масивите на дружеството, който достъп се
осъществява чрез официалната уеб-страница на „Т.С."ЕАД на адрес: http://toplo.bg/клиенти/ проверка на сметка.
В изпълнение на разпоредбата на чл. 139б от ЗЕ, сградата-етажна
собственост, в която се намира топлоснабдения
имот е сключила договор за извършване
на услугата дялово разпределение на топлинна енергия
с фирма „Т.С." ЕООД, ***.
Въз основа на чл.139 от Закона за
енергетиката, разпределението
на топлинна енергия между потребителите
в сграда - етажна собственост се извършва по системата
за дялово разпределение при наличието на договор
с лице вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Съгласно чл. 32, ал. 1, т. 2 ЗЕ, сумите
за ТЕ за топлоснабдения имат са начислявани от 'Т.С." ЕАД по прогнозни месечни
вноски. След края на отоплителния период са изготвяни изравнителни
сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна енергия
в сградата - „Т.С." ЕООД, *** на база реален отчет
на уредите за дялово разпределение
в съответствие с разпоредбата
на Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването
(обн. ДВ бр.
34 от 24.04.2007г.).
В с.з. ответника
оспорва изцяло исковите претенции на
ищеца по основание и размер. Прави възражение за изтекла погасителна давност
относно главница и лихви.
Допуснати са СТЕ и ССЕ, чиито
заключения не са оспорени от страните по делото и са възприети от съда като
пълни, обективни и компетентни.
От заключението на вещото
лице по приетата СТЕ се установява, че процесният
имот не е посетен на място, тъй като това е минал период и каквото да установи
експерта към настоящият момент ще е
различно от това, което е било в миналото.
В имота по документи няма
отоплителни тела, т.е. няма радиатори в помещенията. Има два броя водомера,
които са монтирани на два щранга, като единия захранва банята, а другия
захранва кухнята.
По главни отчети и
изравнителни сметки от фирмата за дялово разпределение се констатира, че има
разход на битово горещо водоснабдяване –
топла вода.
В таблица № 3 от
заключението вещото лице е упоменало сметките, без да са подадени
изравнителните сметки в нея, като общата сума е в размер на 2555,10 лв.
Констатирано е в изравнителните сметки, че в
документите предоставени по делото на стр. 55-59, се установява разлика в
подаването на информация от „Т.С.“ ЕООД към „Т.С.“ ЕАД за периода, както
следва: за периода 01.05.2016г. до 30.04.2017г. изравнителната сметка е 60,05
лв., които трябва да бъдат върнати на клиента, а в подаването към „Т.С.“ ЕАД от
фирмата за дялово разпределение е в размер на 2,43 лв., които клиента трябва да
заплати на „Т.С.“ ЕАД.
За периода 01.05.2017г. до 30.04.2018г. по
изравнителни сметки от фирмата за дялово разпределение, представени по делото
на стр. 54-58, трябва да се върнат на абоната 60,60
лв., а фирмата за дялово разпределение „Т.С.“ ЕООД е подала към „Т.С.“ ЕАД, да
се върне на абоната сумата от 60,85 лв.
За периода 01.05.2018г. до
30.04.2019г. по изравнителни сметки, които са по делото на стр. 55-59, трябва
да се върне на абоната сумата от 3,14 лв., а фирмата за дялово разпределение „Т.С.“
ЕООД е подала към „Т.С.“ ЕАД да се върне на абоната сумата от 51.14 лв.
„Т.С.“ ЕАД дължи на
ответника общата сума в размер на 123,79 лв. по изравнителни сметки, а в „Т.С.“
ЕАД, това което е подадено от„Т.С.“ ЕООД, е че трябва да върнат на абоната
109.56 лв.
Нямам данни дали тези пари
са върнати на клиента.
Действително клиента
ползва само топла вода, но не и топлинна енергия и по разпоредбите на Наредба
16-334 за топлоснабдяване се начислява на абоната
само топла енергия за сградна инсталация и топлинна
енергия за битово горещо водоснабдяване – топла вода, защото по принцип са
четири пера: енергия за отопление на имот- за радиаторите, енергия за сградна инсталация, енергия за общи части и енергия за
топла вода.
От тази сума 2555.10 лв., посочена в таблица №
3 по документи и по изравнителни сметки, експерта посочил, че следва да се
върне на абоната сумата от 123,79 лв., респ. общата дължима сума остава 2431,31 лв., която
абоната дължи евентуално на ищеца, като се има предвид, че това е по
изравнителна сметка.
Под топлинна енергия се
има предвид топлинна енергия за сградна инсталация и
за битово горещо водоснабдяване - топла вода. Под топлинна енергия се разбира в
Наредба 16-334 енергия за имот, т.е. за радиаторите, енергия за сградна инсталация, енергия за битово горещо водоснабдяване
и енергия за общи части. Тази топлинна енергия като се разбие по тези пера,
както в случая с ответника, че той няма
отоплителни тела, дори няма отоплителни
тела в стълбищната
клетка и затова не му се начислява енергия за сградна
инсталация, не се начислява енергия за имот, т.е. няма радиатори в апартамента
и не се начислява топлинна енергия за общите части, тъй като няма радиатори в стълбищната клетка.
Топломерите са минали последващи проверки, има свидетелства от упълномощена
лаборатория, че са годни, тоест правилно се отчита подадената топлинна енергия.
От заключението на вещото
лице по приетата ССчЕ се установява, че сумите за
топлинна енергия, касаещи процесния период не са
платени от ответника, съгласно представените счетоводни данни от ищцовото дружество.
Изравненията
от фирмата за топлинно счетоводството са подробно отразени в таблица № 1, която
е неразделна част от заключението. В нея са показани стойностите на
изравнителните сметки, подадени от „Т.С.“ ЕООД към ищцовото
дружество към датата на подаване за осчетоводяване и периода касаещ изравнителните
сметки.
На тази база
и въз основа заключението на експерта по СТЕ, че съгласно подадената информация
от фирмата за топлинно счетоводство към ищцовото
дружество „Т.С.“ ЕАД-С. е в размер на
109,56 лв., а по изравнителни сметки е в размер на 123,79лв.
Според експерта
и съгласно изводите направени в заключението по СТЕ, сумата която следва да се
приспадне на ответника е в размер на 123,79 лв.
Размера на
главницата е 2437,64 лв., а размера на мораторната
лихва е 311,67 лв. Или общо дължимото от ответника към ищцовото
дружество е в размер на 2749,31 лв., за което съм посочил сумите в таблица.
Главницата
дължима по дяловото разпределение е в
размер на 47,11 лв., а мораторната лихва е в размер на 7,94 лв. Или общо
формирания дълг за дялово разпределение главница плюс лихва е в размер на 55,05 лв.
Законната
лихва върху главницата, съгласно извлеченията от сметките, по партидата на
ответника за датата от изпадане в забава до дата 08.01.2020г. е в размер на 311,67 лв.
Размера на
лихвата върху главницата от дяловото разпределение, считано от дата на
изпадане на ответника в забава до
08.01.2020г. е в размер на 7,94 лв.
От
гореизложената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Претенцията
на ищеца намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 422 от ГПК.
Налице е спор между страните относно дължимостта на
вземането по издадена в полза на ищеца заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 129/2021
год. по описа на БСлРС. Предявеният иск е допустим,
тъй като във всички случаи, когато заповедта за изпълнение е издадена въз
основа на предвиден в закона несъдебен акт /несъдебно изпълнително основание/ и
е постъпило възражение от длъжника в установения двуседмичен срок, заявителят
/кредиторът/ разполага с възможността да реализира правата си, предявявайки
претенцията по чл. 422 от ГПК. Разгледан по същество, искът е частично основателен.
За успешното провеждане на установителния
иск, в тежест на ищеца е да докаже, че спорното право е възникнало, а ответника
следва да доказва фактите, които го погасяват, изключват или унищожават.
Предвид изложеното, съдът приема, че в конкретния случай ищецът следва да
доказва възникването на своето вземане, предмет на издадената заповед за
изпълнение, а ответника, че не дължи сумите по последната.
Между
страните не се спори относно обстоятелството, че помежду им съществува
облигационно правоотношение във връзка с продажба на топлинна енергия, по което
ищцовото дружество продава топлинна енергия, а ответника
като собственик на апартамент находящ се в сграда в гр.С.,
общ.Възраждане, ж.к.“Зона Б-18“ № 12, ет.2, ап.5 се явява потребител на
топлинна енергия за битови нужди и като такава дължи заплащане на същата.
Видно от представените
фактури и др.писмени документи от третото лице-помагач „Т.С.“ ЕООД *** е видно,
че за процесният период партидата на абоната не е била
променена като носи името на С.Х.В. аб.№ 204746.
За
установяване правата и задълженията на страните са приложени Общи условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от “Т.С.” ЕАД ***, от чиито
заключителни разпоредби е видно, че са действали в процесния
период.
Съгласно
нормата на чл. 153 ЗЕ
– в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са "потребители
на топлинна енергия".
Понятието
"потребител на топлинна енергия за битови нужди" е определено в § 1,
т. 42 ДР ЗЕ (отм.); , действал до 17.07.2012 г.: физическо лице – собственик
или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация или горещо водоснабдяване. След
отмяната на § 1, т. 42 от ДР
на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г., се
въвежда понятието "клиент на топлинна енергия", което е еквивалентно
по смисъл на понятието "потребител на топлинна енергия". Съгласно
новата редакция на чл. 153, ал. 1 ЗЕ,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за
дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за
топлинната енергия. / Решение № 35 от 21.02.2014 година на ВКС по гр. дело №
3184/2013 година, ІІІ г.о. ГК/.
С ТР № 2/2017
г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело №
2/2017 г. на ОСГК на ВКС, т.1, са дадени задължителни разяснения относно
хипотезата, при която топлоснабденият имот е
предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение. В мотивите на
същото тълкувателно решение е посочено, че предоставяйки съгласието си за
топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно
право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови
нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи
условия на топлопреносното предприятие. В това си
качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното
правоотношение с топлопреносното предприятие с
предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ)
и дължат цената на доставената топлинна енергия.
Собственикът
или титуляр на вещно право на ползване в имот, под режим на етажна собственост,
по презумпция на закона се смята потребител на отдадена от сградната
инсталация и отоплителните тела на общите части на сградата топлинна енергия.
По силата на закона между битовия потребител и топлопреносното
предприятие възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при
публично известни общи условия, без да е необходимо изричното им приемане от
потребителя. Достатъчно е взето решение на Общото събрание на етажните
собственици за присъединяване към топлопреносната
мрежа, за да бъде всеки етажен собственик потребител на постъпилата в сградата
топлинна енергия.
Ответникът не
оспорва обстоятелството, че е собственик на процесния
имот, в каквато насока са и ангажираните по делото писмени доказателства,
обсъдени по – горе. С оглед на това същият, в качеството си на собственик на процесния имот, се явява и потребител на топлинна енергия
за битови нужди през исковия период.
Нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ
регламентира продажбата на топлинна енергия от топлопреносно
предприятие на потребители (клиенти) на топлинна енергия за битови нужди, като
постановява, че тя се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени
от ДКЕВР, в които се урежда съдържанието на договора. С оглед тази нормативна
уредба между главните страни по спора за процесния
период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при
публично известни общи условия за продажба, каквито са Общите условия на ищеца,
одобрени с решение № ОУ-001/07.01.2008 г. на ДКЕВР, Общите условия, одобрени с
решение № ДУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, и Общите условия, одобрени с решение №
ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 11.08.2016 г. Разпоредбата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ
предоставя възможност за потребителите (клиентите), които не са съгласни с
предвидените в Общите условия клаузи, в срок от 30 дни след влизането им в сила
да внесат в съответното топлопреносно предприятие
заявление, в което да предложат специални условия, които се отразяват в
допълнителни писмени споразумения. В дадената хипотеза ответникът не твърди и
не установява да е упражнил това право срещу Общите условия на " „Т.С.“ ЕАД приети с Решение по Протокол № 7 от
23.10.2014 г. на Съвета на директорите на “Т.С.” ЕАД и одобрени с Решение №
ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, поради което настоящият
съдебен състав намира, че същият ги е приел.
При
така изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че между
страните е възникнало облигационно правоотношение във връзка с продажба на
топлинна енергия, по силата на което ответника се явява клиент/потребител/ на
топлинна енергия за битови нужди и като такъв дължи заплащане на същата.
На следващо
място, по делото е установено /от приетите писмени доказателства и заключението
на съдебно-техническата експертиза/, че сградата, в която се намира обекта е
присъединена към топлопреносната мрежа, като през
целия процесен период в нея е подавана топлинна
енергия. В имота на ответника находящ се в гр.С.,
общ.Възраждане, ж.к.“Зона Б-18“ № 12, ет.2, ап.5 през процесният
период от м.май 2016г. до м.април 2019г., ищцовото дружество е доставяло ежемесечно топлинна енергия,
т.е. налице е ползване на топлинна енергия, като за ответника, като потребител
по смисъла на чл.153, ал.1 от ЗЕ, е възникнало задължението да заплати
стойността й. Безспорно е установено е, че в имота на ответника е ползвана
топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване/топла вода/ и за сградна инсталация, която се измерва с индивидуален
топломер. За обекта не е начислявана ТЕ
за отопление, тъй като няма монтирани отоплителни тела/радиатори/.
Следва да се отбележи, че съгласно
разпоредбата на чл.153, ал.6 от ЗЕ, потребителите в сграда – етажна
собственост, които прекратят топлоотдаването към отоплителните тела в имотите
си, остават потребители на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните
тела в общите части на сградата. Следователно ответника, дори и при не ползване
на топлинна енергия за отопление, отдадена от отоплителни тела, остава
потребител на ТЕ отдадена от сградната инсталация.
Вещото лице, изготвило заключението по изслушаната и приета съдебно-техническа
експертиза, е дало категорично заключение, че топлинната отдадена от сградната инсталация е определена в съответствие с
нормативните изисквания и методиката за дялово разпределение. Топлинната
енергия, доставена до сградата и отчетена от топломера на АС е разпределена
правилно, като са приложени цени, утвърдени от КЕВР.
Следва да се
отбележи, че отношенията между страните, свързани с ползването на ТЕ са сложни
и динамични и се уреждат не само по правилата на общото гражданско
законодателство, но са и предмет на регулиране с държавновластнически
актове, чието прилагане има императивен характер. След като ответника, в
качеството си на потребител на топлинна енергия, е ползвал такава през
посочения период, то за него е възникнало насрещното задължение да заплати
стойността й.
Според чл.
139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда -
етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139 - чл. 148/ и
в действалата през процесния период Наредба № 16-ЗЗ4
от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването /обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г. /.
Топлинната
енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна
енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите
/чл. 142, ал. 2 ЗЕ/,
като според чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите
в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти. В случая етажните собственици на процесната
сграда са възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на
топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла
вода на „Т.С.“ ЕООД.
От заключението на вещото
лице по СТЕ се установи, че дължимата главница е в размер на 2555.10 лв.,
посочена в таблица № 3 по документи и по изравнителни сметки, като експерта
посочил, че следва да се върне на абоната сумата от 123,79
лв., респ. общата дължима сума
остава 2431,31 лв., която абоната дължи на ищеца.
Размера на мораторната лихва според заключението на вещото лице по ССчЕ за процесният период е
311,67 лв. върху главницата от 2749,31 лв..
Главницата
дължима по дяловото разпределение е в размер на 47,11 лв., а мораторната лихва е
в размер на 7,94 лв.
При положение,
че претендираните от ищеца вземания са установени в
горепосочените размери, следва да бъдат разгледани наведените от ответника правопогасяващи възражения за изтекла погасителна давност,
по които съдът намира следното:
Според
задължителните за съдилищата разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 3/2011
г. на ВКС по тълк. дело № 3/2011 г., ОСГТК, понятието
"периодични плащания" по смисъла на чл.
111, б. "в" ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи
се задължения за предаване на пари или други заместими
вещи, имащи един правопораждащ факт, чието падеж
настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на
плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо
периодите да са равни и плащанията да са еднакви. В този смисъл и по аргумент
от чл. 155
и чл. 156 ЗЕ
вземанията на топлофикационното дружество съдържат всички гореизброени признаци,
поради което са периодични плащания по смисъла на чл.
111, б. "в" ЗЗД.
Съгласно
разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД,
давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, като при
срочните задължения давността тече от деня на падежа /тъй като срокът е
уговорен в полза на длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно
изпълнение/. Ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана,
давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало – чл. 114, ал. 2 ЗЗД.
По отношение
на задълженията за заплащане на стойността на доставената топлинна енергия за процесния период от
м. 05. 2016 г. до м. 04. 2019 г. и на задълженията за заплащане на стойността
на услугата дялово разпределение за периода от м. 12. 2016 г. до м. 04. 2019 г.
настоящият съдебен състав приема, че е приложимо
правилото на чл. 114, ал. 2 ЗЗД.
И това е така, тъй като страните по правоотношението не са определили срок за
изпълнение, поради което длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от
кредитора /чл. 84, ал. 2 ЗЗД/,
но давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало.
Действащата
през процесния период нормативна уредба – чл. 155, ал. 1 ЗЕ
/изм., ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г. /, предвижда, че
потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост заплащат
доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1/ на 11 равни месечни
вноски и една изравнителна вноска; 2/ на месечни вноски, определени по
прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3/ по реална
месечна консумация. Правилата за определяне на прогнозната консумация и
изравняването на сумите за действително консумираното количество топлинна
енергия за всеки отделен потребител са уредени в действалата през процесния период Наредба за топлоснабдяването.
Анализът на
цитираната нормативна уредба води до извод, че в случаите на чл. 155, ал. 1, т.
1 или т. 2 ЗЕ
задълженията на потребителите за заплащане на месечни вноски /равни или
прогнозни/ не са в зависимост от изравнителния резултат в края на съответния
отчетен период, а имат самостоятелен характер. Изравнителният резултат не влияе
на дължимостта на месечните вноски в установените за
тях срокове, а до възникване на ново вземане в полза на една от страните по
облигационното отношение в размер на разликата между начислената суми по
прогнозните вноски и стойността на действително доставеното количество топлинна
енергия, отчетено в края на периода. В зависимост от това дали начислените
прогнозни месечни вноски са в по-голям или по-малък размер от стойността на
действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на
периода, то това ново вземане възниква в полза на потребителя или в полза на топлопреносното предприятие. При всички случаи, обаче, това
"изравнително" вземане е самостоятелно и различно от вземанията на топлопреносното предприятие за месечни вноски /равни или
прогнозни/, а не се касае до корекция на тези вноски със задна дата. Т. е.,
задължението за заплащане на изравнителната сметка не влияе на дължимостта на месечните вноски.
Съгласно
действалите през процесния период Общите условия на
ищеца, в сила от 12.03.2014 г., месечната дължима сума за доставена топлинна
енергия на клиента се формира въз основа на определения за него дял от
топлинната енергия за разпределение в С. и обявената за периода цена, за която
сума се издава ежемесечно фактура от продавача – чл. 32, ал. 1, а след отчитане
на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от
търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия на стойността
на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база
изравнителните сметки – чл. 32, ал. 2.
Клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в 30-дневен срок от датата на публикуването им на
интернет страницата на продавача – чл. 33, ал. 1 от горепосочените Общи
условия. Изравнителният резултат води до възникване на ново вземане в полза на топлопреносното предприятие, когато начислените прогнозни
месечни вноски са в по-малък размер от стойността на действително доставеното
количество топлинна енергия – в този случай според чл. 33, ал. 2 от Общите
условия, клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал.
2 за потребено количество топлинна енергия за
отчетния период, в 30-дневен срок от датата на публикуването на интернет страницата
на продавача.
Публикуването на месечните
дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 от Общите условия и на
стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 /в която се
отразява и стойността на услугата дялово разпределение – виж и чл. 36, ал. 2 от
Общите условия по отношение на заплащането на услугата дялово разпределение/,
представлява по своето естество уговорен между страните начин, по който
кредиторът отправя искането си /поканата си/ за изпълнение. Следователно
изпълнението на задълженията зависи от волята на кредитора, т. е. той решава
кога да поиска изпълнение. И тъй като правото на иск в случая зависи от волята
му, законодателят пренася началото на погасителната давност към възникване на
задълженията, защото поканата за изпълнение може да се отправи от възникването
на правото.
В този смисъл
настоящият съдебен състав счита, че задълженията за месечни вноски /прогнозни
или равни/ възникват след изтичането на съответния месец, пред който е
доставена топлинна енергия – всяка доставка поражда вземане за месечна вноска,
респ. задължението за заплащане на цената на услугата дялово разпределение –
след нейното осъществяване /изготвянето на индивидуалната справка за отопление
и топла вода/. Т. е. в частност тригодишната давност по чл.
111, б. "в" ЗЗД за вземанията за стойността на доставената
топлинна енергия и на задълженията за заплащане на стойността на услугата
дялово разпределение за процесните периоди е
започнала да тече от 1-во число на съответния следващ месец, респективно от
изготвянето на индивидуалната справка. При това положение, към датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 15.01.2017г. се
явяват погасени по давност вземанията за главница за доставената топлинна
енергия/топла вода/ за периода от м.05.2016г. до м.12.2016г. Изчислена по реда
на чл. 162 ГПК
претендираната от ищеца сума за този период възлиза в
размер на 482,52 лв., която е погасена по давност. Ето защо, от установената
сума за главница от вещото лице в размер на 2555,10 лв. следва да бъде извадена
сумата от 123.79 лв., която ищеца следва да върне на абоната по изравнителните
сметки и се получава сумата от 2431,31 лв. Поради което от общо дължимата от
ответника сума за главница за доставена и незаплатена топлинна енергия 2431,31
лв. следва да се извади сумата от 482,52 лв./погасена по давност/, която възлиза
на 1948,79 лв. и същата се дължи от ответника.
Погасено по
давност е и част от вземането за дялово разпределение (за м. 12. 2016 г.) в
размер на 1,57 лв., поради което дължима остава сумата от 45,54 лв.
Осъщественото
от ищеца фактуриране на консумираното количество топлинна енергия въз основа на
действителното потребление по реда на чл. 32, ал. 2 от Общите условия не
променя момента на изискуемостта на месечните вноски /равни или прогнозни/,
респ. на цената на услугата дялово разпределение. Определянето на срок за
изпълнение на задълженията в издадените от ищеца фактури, с който същият
свързва началния момент, от който започва да тече погасителната давност, няма
действие по отношение на ответника – арг. чл. 20а, ал. 2 ЗЗД.
В контекста на
изложеното следва да се приеме, че ищецът се легитимира като кредитор на
вземания за стойността на доставената топлинна енергия за периода от м. 01.2017
г. до м. 04. 2019 г. в размер на 1948,79
лв. и на услугата дялово разпределение за периода от м. 01.2017 г. до м.
04. 2019 г. в размер на 45,54 лв.,
определен от съда по правилото на чл. 162 ГПК,
до който и релевираните главни претенции се явяват
основателни, ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
до окончателното изплащане – чл. 422, ал. 1 ГПК.
В останалата им част главница за топлинна енергия/топла вода/ за разликата
над уважения размер от 1948,79 лв.
до пълния предявен размер от 2437,64 лв.
за периода от м. 05. 2016 г. до м. 12. 2016 г., както и иска за главница за
услугата дялово разпределение за разликата над уважения размер от 45,54 лв. до пълния претендиран
размер от 47,11 лв. за м. 12. 2016
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на заявлението в съда – 15.01.2020г. /подадено в РС – С./ до окончателното
изплащане на сумата, за които суми е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 260064 от 02.02.2021 г. по ч. гр. д. № 129/2021 г. по описа на РС-Б.С.,
следва да се отхвърлят, поради погасяване
на сумите по давност.
ПО ИСКОВЕТЕ С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 86 ЗЗД:
Основателността
на иска за заплащане на обезщетение за забава предполага установяване наличието
на главен дълг; изпадане на длъжника в забава и размера на обезщетението за
забава.
В случая претендираната лихва за забава върху главницата за топлинна
енергия/топла вода/ в размер на 311.67 лв. е за периода от 15.09.2017г. до
08.01.2020г. , поради което не е погасена по давност. Следва да се отбележи, че
за този период е действала клаузата на чл. 33, ал. 1 от Общите условия от 2016
г. (в сила от 27.06.2016 г.), съгласно която клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Не се явява погасена по давност и лихвата върху
главницата за услугата дялово разпределение в размер на 47,11 лв. тъй като е претендирана за периода от 31.01.2017г. до 08.01.2020г., за който не е изтекла тригодишна погасителна давност.
РАЗНОСКИ:
С оглед изхода
на делото право на разноски имат и двете страни.
В заповедното
производство ищецът е сторил разноски в общ
размер на 206,09 лв., от които: 56,09 лв. за държавна такса и 150,00 лв.
за юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на 50,00 лв. или общо 106,09
лв.
В исковото
производство ищецът е сторил разноски за държавна такса в размер на 135,32 лв.,
като претендира и юрисконсултско възнаграждение в
размер на 150,00 лв., депозит за СТЕ в размер на 741,00 лв. и депозит за ССчЕ в размер на 250,00 лв. или общо 1276,32 лв.
С писмена
молба вх.№ 264703/24.11.2021г. пълномощника на ответника е направил възражение
за прекомерност на претендираните от ищеца съдебни
разноски.
С оглед изменената
разпоредба на чл. 78, ал. 8 ГПК (ДВ, бр.8/24.01.2017 г.) в полза на юридически
лица или еднолични търговци се присъжда възнаграждение в размер, определен от
съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт, като размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Нормата е процесуална
и следва да намери приложение спрямо всички неизвършени процесуални действия,
включително по отношение присъждането на разноските, дължими на страната за
заповедното и исковото производство, без да е обвързан от констатацията на
заповедния съд в това отношение. Нормата на чл. 37 ЗПП препраща към Наредбата
за заплащане на правната помощ, която в чл. 26 и чл. 25 предвижда възнаграждение
за заповедното производство от 50,00 лв. до 150,00 лв., а в исковото –от 100,00
лв. до 300,00 лв. Съгласно чл.1 от Наредбата съдът следва да определи
възнаграждението в зависимост от вида и количеството на извършената работа.
Съдът като съобрази, че от една страна - делото е с материален интерес от
2804,36 лв. за облигационно вземане, а от друга страна, извършената от
юрисконсулта работа се състои в попълване на искова молба по множество
еднотипни искови производства, без явяване в открито съдебно заседание, а с
изготвяне на становище. В случая, сума от 150,00 лв. платима за първата
инстанция, съдът счита за справедлива с оглед правната и фактическа сложност на
делото, в който размер се претендира и от ищцовото
дружество.
Останалите разноски за
държавни такси и вещи лица също се дължат от ответната страна, съобразно изхода
на делото.
При този изход на процеса, на основание
чл.78,ал.1 от ГПК, ответника С.В. ще следва да заплати на ищеца направените в
настоящото исково производство разноски в общ размер на 1053,12 лв., съразмерно
с уважената част от исковете.
Съгласно
новата задължителна практика-т.12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк.дело
№ 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС и с оглед изхода на настоящия исков процес, ответника
С.В., следва да бъде осъден да заплати на ищеца и направените от
последния разноски по заповедното производство по ч.гр.д.№ 129/2021г. по описа
на РС-Б.Слатина в общ размер от 96,28 лв., съразмерно с уважената част от исковете.
С
писмена молба вх.№ 264693/23.11.2021т. ищцовото
дружество е направило възражение по реда на чл.78,ал.5 от ГПК за
намаляване размера на заплатеното от ответника
адвокатско възнаграждение, като съдът да
го редуцира до размера посочен в Наредба № 1/2004г. за МРАВ.
Възражението е неоснователно.
От приложеният с
и.м. договор за правна защита и съдействие и пълномощно е видно, че между ищеца
и неговият пълномощник е договорено адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство по настоящето гражданско дело
в размер на 100,00 лева и същото
е изплатено изцяло в брой(л.3 от делото).
Съгласно чл.78, ал.5 от ГПК, ако заплатеното
от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната
правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната
страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част при съблюдаване
на определения по правилата на чл. 36 от ЗА, минимален размер на
възнаграждението. Съобразно приетото с т. 3 от ТР № 6/06.11.2013 г. на ОСГТК на
ВКС по т.д.№ 6/2012 г., при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско
възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл.78, ал.5 от ГПК, съдът не е
обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения и е свободен да намали възнаграждението
до предвидения в същата наредба минимален размер.
В случая предвид размера на исковата претенция от 2804,36 лв., съгласно разпоредбата на чл. 7, ал.2, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималният размер на адвокатското
възнаграждение е в размер на 426,30 лв. Претендираното от ищеца заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 100.00 лв. не
е прекомерно предвид характера на спора
и обема извършена работа, като не са налице основания за неговото намаляване,
тъй като същият е под установеният минимум съгласно Наредбата.
Ответника е направил разноски в размер на
100,00 лв. за адвокатско възнаграждение, но същият не ги претендира нито с
писменият отговор на исковата молба,
нито до приключване на устните състезания, поради което такива не му се дължат.
На третото
лице-помагач Т.С." ЕООД *** не се дължат
разноски и такива не са направени по делото.
Водим
от гореизложените мотиви, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на ответника С.Х.В.
с ЕГН **********,*** и настоящ адрес:***, ЧЕ
СЪЩИЯТ ДЪЛЖИ на „Т.С.” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес и управление ***, представлявано от А.С.А.,
чрез пълномощника юрисконсулт Ц.П., на основание чл.422
от ГПК, вр.чл.415 от ГПК вр.чл.124
от ГПК и чл.86 от ЗЗД следните суми: 1948,79
лв. главница, представляваща стойността на доставена топлинна енергия/топла
вода/ за периода от м. 01.2017 г. до м. 04.2019 г., сумата от 311,67 лв., представляваща обезщетение
за забава върху главницата за топлинна енергия/топла вода/ за периода от
15.09.2017г. до 08.01.2020г., сумата от 45,54
лв. представляваща главница за дялово разпределение за периода от м.01.2017г.
до м.04.2019г. и сумата от 7,94 лв.
лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от
31.01.2017г. до 08.01.2020г., ведно със законната лихва върху главниците,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 15.01.2020г. /подадено в
РС – С./ до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед
за изпълнение на парично задължение № 260064 от 02.02.2021
г. по ч. гр. д. № 129/2021 г. по описа на РС-Б.С..
ОТХВЪРЛЯ иска предявен от „Т.С.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес и управление ***,
представлявано от А.С.А., чрез пълномощника юрисконсулт Ц.П. против С.Х.В. с ЕГН **********,*** и
настоящ адрес:***, за признаване за установено, че
С.Х.В. дължи на „Т.С.” ЕАД главница за топлинна енергия/топла вода/ за
разликата над уважения размер от 1948,79 лв. до пълния предявен размер от
2437,64 лв. за периода от м. 05.2016
г. до м. 12.2016 г., както и иска за главница за услугата дялово разпределение
за разликата над уважения размер от 45,54
лв. до пълния претендиран размер от 47,11 лв. за м. 12.2016 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
в съда – 15.01.2020г. /подадено в РС – С./ до окончателното изплащане на
сумата, за които суми е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение № 260064 от 02.02.2021
г. по ч. гр. д. № 129/2021 г. по описа на РС-Б.С., поради погасяване на сумите по давност.
ОСЪЖДА С.Х.В. с ЕГН **********,*** и настоящ адрес:***, ДА ЗАПЛАТИ на „Т.С.” ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес и управление ***, представлявано от А.С.А.,
чрез пълномощника юрисконсулт Ц.П., деловодни разноски
по исковото производство по гр.д.№ 400/2021г.
по описа на БСлРС, в общ размер от 1053,12 лв., както и сторените от ищеца в заповедното производство по ч.гр.д.№ 129/2021г. по описа на
РС-Б.Слатина разноски в общ размер от 96,28 лв., съразмерно с уважената част от исковете.
Решението е постановено при участието на „Т.С." ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес ***-н Гео Милев“ ул. „Проф. Георги Павлов“ № 3 в
качеството му на трето лице-помагач на
ищеца „Т.С.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес и управление ***,
представлявано от А.С.А., чрез пълномощника юрисконсулт Ц.П..
Решението подлежи на
въззивно обжалване в двуседмичен срок пред ВрОС от уведомяването на страните по делото, че е
изготвено.
На основание чл.7,ал.2 от ГПК препис от
решението да се връчи на всяка от страните.
Препис
от решението, след влизането му в сила, да се приложи по ч.гр.д.№ 129/2021г.по
описа на РС-Б.С..
РАЙОНЕН СЪДИЯ: