Р Е Ш Е Н И Е
№_____
гр. Луковит, 16 ноември
2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ЛУКОВИТСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в публично съдебно заседание на двадесет
и четвърти септември две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЛАДИСЛАВА ЦАРИГРАДСКА
при секретаря М. Д., като разгледа докладваното от съдия
Цариградска гр.д. № 695/2019 г. по описа на съда и за да се произнесе, съобрази следното:
Предявен е положителен
установителен иск с правно основание
чл. 124, ал. 1 ГПК
Ищецът
Потребителна кооперация „Братство“, ЕИК *********, представлявана от председателя
В. Ц. Й., със седалище и адрес на управление с. Т., общ. Л., ул. „Л.“ №*
(наричана по-нататък „К.“) е предявила срещу З.М.М. с ЕГН ********** ***, иск с
правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, който се основава на твърдението, че
Кооперацията е собственик на 650/1591 идеални части от недвижим имот, находящ
се в с. Т., ул. „Д. Й.“, съставляващ имот с идентификатор 43058.700.503 от КККР
на селото, одобрен със Заповед №РД-18-1909/28.11.2018 г. на изп.директор на
АГКК, с трайно предназначение на територията – урбанизирана, с начин на трайно
ползване – за друг обществен обект, представляващ УПИ ХI-322 в кв. 57 по
отменения КРП на с. Т. от 1919 г., разположен в северозападната част на УПИ
VIII-503 в кв. 46 по сега действащия РП от 1968 г.
Кооперацията
се позовава на придобивно основание – оземляване по Закона за трудовата
поземлена собственост (отм.) и правоприемство от КК „Б.“ – Т.; въвежда
евентуално и второ придобилно основание – придобивна давност по силата на
владение, продължило в периода от 27.02.1990 г. до момента.
Ответникът З.М.
оспорва твърденията на Кооперацията и отрича тя да има права върху имота.
Въвежда защитно възражение, че той е собственик на целия имот по силата на
покупко-продажба от 24.03.2004 г., обективирана в Нотариален акт №35, том II,
рег. №870, дело №58/2004 г. на нотариус Бойка Маринова. Твърди, че праводателят
му – продавача по сделката Кооперация „ТПК Д. Й.“ – в ликвидация, е бил
собственик на имота по силата на изтекла придобивна давност въз основа на
фактическо владение в периода от 26.11.1989 г. до 26.11.1999 г., което било
констатирано в Нотариален акт за обстоятелствена проверка №86, том I, дело №223/1999 г., съставен от съдия при
Районен съд Луковит.
В открито
съдебно заседание ищецът – Кооперацията, се представлява от пълномощника си
адвокат С.С., която поддържа иска. В подробна писмена защита излага
съображенията си за това, че са доказани всички релевантни факти за уважаване
на претенцията – Кредитна кооперация „Братство“ е придобила спорния имот по
силата на договор за оземляване, като впоследствие по силата на правоприемство
собствеността е преминала в патримониума на ищцовата кооперация. По
евентуалното придобивно основание – изтичане на придобивна давност, също счита,
че е доказано непрекъснато владение от 1950 г. до момента с оглед
обстоятелството, че владението на фурната на кооперацията е било невъзможно без
владението и на дворното място. Изтъква насрещните си възражения срещу
въведеното от ответника придобивно основание, като счита, че в нотариалният акт
за признаване на ТПК „Д. Й.“ за собственик по силата на давностно владение са
отразени неверни факти, оборени от ищеца. Оспорва последващите сделки –
покупката на имота от ответника, както и двете последователни покупко-продажби
на ½ идеална част от придобитото дворно място, да са породили
вещно-прехвърлително действие или реално някой, различен от ищеца, да е
упражнявал фактическа власт върху спорните 650 кв.м.
Ответникът З.М.
в съдебно заседание се представлява от пълномощника си адвокат С.Х., която
поддържа подадения отговор на исковата молба и становището си за
неоснователност на предявения иск. В писмената си защита излага аргументи в
подкрепа на придобитата от праводателя му ТПК „Д. Й.“ собственост. Позовава се
на това, че с ПМС №218/1951 г. правосубектността на кооперациите е прекратена.
Според правилата на чл. 95 от Закона за кооперациите от 1953 г. всички субекти
са бали длъжни в 6-месечен срок от влизане в сила на закона да се преустроят
или слеят с други, а кредитните кооперации да се слеят към БНБ, като било
предвидено и прекратяване по силата на закона. Счита, че при липсата на данни
Кредитна кооперация „Б.“ да е променяла статута си, то няма правна връзка между
нея и Всестранна кооперация „Братство“ – с. Торос, а представените
доказателства интерепретира като индиция за паралелно съществуване на двете
кооперации. Излага аргументи за неприложимост на § 1 от ДР на ЗК (отм.), по
силата на който регистрираните кооперации след 07.08.1991 г. придобиват статут
на възстановена кооперация. Този извод обосновава с удостоверението от Окръжен
съд Ловеч, според което ПК „Б.“ е регистриранана преди тази дата – на
26.03.1990 г.
Ищецът не
представил и доказателства за заявено искане за връщане на процесния имот,
съгласно условията на наредбата, приета с ПМС №162/2000 г.
С горните
аргументи обосновава становището си за недопустимост на иска.
Неоснователността
на иска очертава с неяснотата относно индивидуализацията на земята, обект на
съдебно-счетоводната експертиза, и основанието за нейното записване в книгите
на кооперацията. Противопоставя съображенията си недоказаност на анимус за
владение, като счита, че принадлежността на правото на собственост върху
сградата не води до извод за наличие на такова и върху земята, върху която е
изградена. Счита, че към 1987 г. в НРБ не съществува частна частна собственост,
а само държавна и общинска. В периода от 1990 г. до 1991 г. не е имало спрямо
кого да се демонстрира владение. Счита, че не е доказано декларирането на
земята пред Община Луковит за нуждите на местните данъци. Възразява, че в
случая теренът има обслужващо сградите предназначение и затова е недопустимо
предявяване на иск само за идеални части от терена. Обръща внимание, че в
периода от снабдяване на ТПК „Д. Й.“ с нотариален акт до момента са изминали 16
години, през които ищецът не е оспорвал собствеността.
Съдът, след като
обсъди събраните писмени доказателства, експертно заключения, показанията на
разпитаните свидетели и като съобрази становищата на страните, намира за
установена следата ФАКТИЧЕСКА
ОБСТАНОВКА:
Относно спорната земя
С
приложения на л. 13 Акт за поземлена
собственост №1 от 10.07.1947 г. на основание чл. 46 от Закона за
трудовата и поземлена собственост Дирекцията за земята е оземлила Кредитна
кооперация „Б.“ – с. Т., Луковитска околия с дворно място в землището на с.
Торос с площ 650 кв.м. при съседи: улица от две страни, И. Ц. П., н-ците на Т.
В. и М. Ц., а по плана – парцел №11, кв. 57. В акта е посочено, че стойността
на земята - 6500 лева, и изплатена напълно съгласно бордеро от 12.06.1947
г.
Според
кадастралния и регулационен план на с. Торос, одобрен със Заповед от 1919 г.
(КРП – 1919 г.) имотът е нанесен като УПИ XI- 322, кв. 57, отреден „за фурна“ без записи за собственика в разписния
лист. В КРП от 1919 г. този не е посочена площта на парцела, но вещото лице я
определя като приблизително равна на 650 кв.м.
В
следващия кадастрален и регулационен план на с. Т., одобрен със Заповед от 1968
г. (КРП – 1968 г.) имотът е нанесен като УПИ VIII-503 в кв. 46. В разписния лист има записи за собственици – ТПК „Д. Й.“
съгласно Нотариален акт №86/1999 г. и З.М.М. съгласно нот. Актове от 2004 и
2006 г.
Акт
за държавна собственост от 07.09.1966 г. е съставен за новопостроената сграда
през 1965 – 1966 г. сграда, представляваща „поща“, застроена в парцел IX-322, кв. 57 по плана на с. Л. С. (сега
с. Т.). В т. 3 на акта е описано, че това е само реална част от партерния етаж
на двуетажна масивна сграда в парцела, съсобствена между Занкооп и ТКЗС.
Имотът
от 650 кв.м., описан в Акта за поземлена собственост от 1947 г., според актуалната
кадастрална карта, одобрена със Заповед от 28.11.2018 г., попада в северозападната
част на имот с идентификатор 43058.700.503, представляващ урбанизирана
територия с начин на трайно ползване „за друг обществен обект, комплекс“, с
площ 1591 кв.м. В кадастралния регистър като собственици на целия имот са
вписани: 1. З.М.М. въз основа на НА №139/2006 г. и НА №99/2004 г. и при
условията на чл. 53, ал. 2 ЗКИР и 2. ПК „Братство“ въз основа на Акт за
поземлена собственост №1/10.07.1947 г.
С
Констативен нотариален акт №86/26.11.1999 г. на съдия от Районен съд Луковит
ТПК „Д.Й.“ е призната за собственик на дворно място с площ 1650 кв.м.,
представляващо парцел VIII-503 в кв. 467, заедно с находящата се в него
двуетажна масивна сграда от 240 кв.м. Описаното дворно място е идентично с
имота с идентификатор 43058.700.503.
С
Нотариален акт №35, том II, рег.№87, дело 58 от 24.03.2004 г. на нотариус П. Т.,
ТПК „Д. Й.“ – в ликвидация, е прехвърлила на ответника З.М.М. УПИ VIII-503 кв. 46 по плана на с. Торос, с площ
1650 кв.м., заедно с построената в южната част на имота двуетажна масивна
сграда със ЗП 240 кв.м.
С
Нотариален акт №119, том II, рег.№1198, дело №103 от 22.04.2004 г. на същия
нотариус ответникът е прехвърлил ½ идеална част от гореописания имот и
сграда на С. Ц. С.. Последвало е обратно изкупуване на прехвърлената част,
обективирано в Нотариален акт №93, том III, рег.№2919, дело №321 от 01.06.2006
г. на нотариус Т..
Към
момента на съдебното дирене фактическото състояние на имот с идентификатор
43058.700.503, част от който са и спорните 650 кв.м. е следното: имотът е обща
площ от 1591 кв.м., в източната му част са разположени две сгради – свързано
строителство - № 1 и №2 по кадастъра, а в югозападната част – сгради с № 4 , №5
и № 6. В средата на имота, между сграда
на № 2 (на ищеца) и сграда № 4 (на ответника) по хоризонтала има прекарана
масивна ограда – зид с метална порта. Достъпът до имота откъм западната страна
е директно от ул. „Кирил и Методий“ № 1 без да има огради.
Актуалното
фактическо състояние на описания в исковата молба имот и находящите се в него
самостоятелни обекти – сгради, идентичността му с писмените доказателства,
регулационните и кадастрални изменения и записи в разписните листове са били
обект на изследване от назначената съдебно-техническа
експертиза, изготвена от инж. К.К. – геодезист. Съдът възприе изцяло
заключението на вещото лице, тъй като същото е обективно, всестранно и
компетентно изготвено и съответства на приложените писмени доказателства. При
разпита на вещото лице в съдебно заседание бяха направени уточнения, внасящи
яснота относно достъпността и огражденията в имота.
Относно сградите
В
УПИ VIII-503 в кв.
46 по РП 1968 г. е нанесена сграда с пл.сн.№1180, записана в разписния лист на
„Селкооп“. Сградата по сега действащия кадастър е заснета като два
самостоятелни обекта с идентификатори 43058.700.503.1 и 43058.700.503.2, представляващи съответно –
фурна – сграда №2, и склад – сграда №1, с административен адрес с. Т., ул. „К.
и М.“ №*, за които няма спор, че са собственост на ищеца. В протоколите на
кооперацията и в строителните документи сградите са описвани като „фурна, баня,
шапрон“.
В
първоначалния вид сграда №2 с пл.сн.№1180 (фурна) е съществувала преди 147
година, което е видно от протоколи с №№8, 14, и 9 на УС и КС на Кредитна
кооперация „Б.“ (л. 88, л. 80 и л. 93). Протоколните решения, съответно №
4а/04.07.1946 г., №2а/4.08.1947 г. и 2/26.08.1945 г., са приемани с цел изграждане
и окончателното довършване на фурната.
През
1977 г. са започнали строителни работи за ремонт и разширяване на фурната, когато
е изградена и сграда №1 – склад за нуждите на фурната с цел съхраняване на
брашно, видно от обяснителна записка, приложена на л. 60. При тези ремонти е
полагана настилка върху земната повърхност – асфалт, калдаръм, тротоарни плочи,
видно от предвидените количествени работи описано в т. 43-46 на протокол от
10.01.1977 г. (л. 64), придружени от спецификации (л. 65).
В
протоколите на кооперацията и в строителните документи фурната е описвана с
обслужващите я помещения – „фурна, баня, шапрон“.
Експлоатирането
на фурната от ПК „Братство“ не се оспорва от ответника, а и същото се
установява от свидетелските показания и писмените доказателства – договор за
наем, квитанции за платени консумативи за електричество и вода.
В
южната и западната част на имот № 43058.700.503, откъм улица „Д. Й.“ са разположени
още три сгради с разширение на идентификатора съответно № 4 (склад), 5
(административна двуетажна, в която е попадала и „поща“-та на първия етаж) и 6
(друг вид обществена сграда – двуетажна, на първия са магазини, а на втория -
офиси), за които няма спор по делото, че са собственост на ответника.
Относно счетоводните записвания
в ПК „Б.“
В
амортизационния план на ПК „Б.“ за 1991 г. в данните за дълготрайните
материални активи по сметка 201 „Земи“ и сметка 203 „Сгради“, налични към
01.01.1991 г., са записани дворното място на „банята“ и сградите, като
балансовите стойности на счетоводните записи съответстват на записите в
„Главната книга“ на кооперацията от 1987 г.
Тези
обстоятелства са изследвани и установени от съдебно-икономическата експертиза,
изготвена от вещото лице Н.Р., възприета от страните и съда като правилна и
обоснована.
Относно декларирането
за данъчни нужди
ПК
„Б.“ е декларирала и заплащала местни данъци и такси за земя от 650 кв.м. и
сгради, находящи се на ул. „К. и М.“№* в с. Т. с най-ранна доказана дата
22.02.2005 година, което се установява от приложените писмени доказателства,
съобразени и обсъдени от съдебно-икономическата експертиза, изготвена от вещото
лице Н.Р..
Възражението
на адв. С.Х., развиваща защитната теза на ответника в писмени бележки, не
променя горния извод. Вярно е, че приложената данъчна декларация (л. 22) няма
дата, но фактическият извод на съда, че за данъчни нужди собственост върху
горната земя и сграда са били декларирани от ищеца се прави на база приложените
приходни квитанции (л. 30), издадени от Община Луковит, в които е посочено, че
дължимите данъци за „земя и сграда“ на ул. „К. и М.“ №* в с. Т. за 2012 и 2014
г. са въз основа за декларация от 22.02.2005 г.
Относно фактическото
ползване на спорните 650 кв.м.
От
показанията на свидетеля Х. М.
на 83 години, се установява, че по времето преди и след „демокрацията“ докато е
работила фурната (заедно с цеха за боза, банята) към нея е имало и „место“,
откъдето се е разтоварвало брашното с камиони. Това место било „отзаде“ и няма
ограда, а „ТПК“ изградило по-късно сградата за пощата и двете места били
разделени.
Свидетеля П. П. на 79 г., дългогодишен кмет на с. Т.
и председател на ТПК „Д. Й.“ от 1970 г. до 1979 г., дава показания за това, че
ПК „Б.“, преди РПК и „Селкооп“ винаги е притежавала дворно място към фурната.
Сигурен е в това, защото по времето, когато е бил председател на ТПК „Д. Й.“ са
искали разрешение, за да складират дърва в техния двор, поради това, че те
нямали собствен. По-късно в качеството си на кмет на селото е искал разрешение
от ПК „Братство“, за да се прекара отводнителен канал на селото през двора им,
както и същият да бъде включен в тяхната канализация. (Достоверността на такава
нужда съответства на писмените доказателства за строителните работи, от които е
видно, че ПК „Б.“ е изграждало по стопански начин водопровод и канализация).
Свидетелят дава показания, че дворът е бил ползван за разтоварване на брашно и
складиране на нафта и дърва за нуждите на фурната. П. е категоричен, че в
селото винаги дворът е бил възприемат като собственост на „Селкоопа“ (ПК „Б.“)
и никога никой не е демонстрирал претенции към него, нито ТПК „Д. Й.“.
Свидетелят И. И. на 68 г., зам.председател на РПК –
с. Дерманци, с показанията си изяснява историческите промени в организациите: в
периода от 1983 до 1991 г. РПК включвало селата Ъглен, Бежаново, Дерманци и
Торос. Владението на фурната в с. Торос били осъществявано след 1990 г. от
„Васко“ – председателят на ПК „Б.“ В.Й.. Св. И. описва празното място зад
фурната, владяно винаги от кооперацията, където държали дърва, нафта, от там
влизали камионите към склада, за да разтоварват. Никога не е имало претенции
или демонстрирано владение от страна на ТПК „Д. Й.“, която има друга отделна
сграда.
Относно
правоприемствата между кооперациите и решенията на същите
Представени
са Удостоверение (л. 106), издадено
от Окръжен съд Ловеч на 24.12.1001 г., в което е посочено, че ПК „Б.“,
регистрирана с Решение №122/26.03.1990 г. на ОС Ловеч, е правоприемник на
Всестранна кооперация с. Торос; Удостоверение
(л. 107), издадено от Кооперативен съюз Ловеч на 18.10.2019 г., в
уверение на това, че ПК „Б.“, регистрирана с Решение №122/26.03.1990 г. на ОС
Ловеч, е правоприемник на РПК „Братство“ с. Торос; Удостоверение (л. 108), издадено от Кооперативен съюз Ловеч на
14.12.2018 г., в уверение на това, че ПК „Б.“, регистрирана с Решение
№122/26.03.1990 г. на ОС Ловеч, е правоприемник на „Селкооп“ – с. Л. С.; Удостоверение (л. 109), издадено от
Кооперативен съюз Ловеч на 07.10.2019 г., в уверение на това, че ПК „Б.“,
регистрирана с Решение №122/26.03.1990 г. на ОС Ловеч, е правоприемник на Кредитна
кооперация „Б.“ – с. Т..
От
издадения от Общия съюз на българските земеделски кооперации удостоверителен
документ за притежавания дял от Кредитна кооперация „Братство“ (л. 113) се
установява, че същата е съществувала като юридическо лице преди м. декември
1932 г.
От
Протоколите
на Кредитна кооперация „Б.“ (л. 93-95, 87) е видно, че КК „Б.“ в
периода 26.08. – 09.09.1945 г. е взела решения за снабдяване с материали –
желязо, дървен материал, за фурната и избата. На 04.07.1946 г. е взето решение
за вземане на кредит от Българската земеделска кооперативна банка в размер на
2 000 000 лева с цел изграждане на фурната.
От Протокола от 06.08.1946 г.
(л. 89) е видно, че КК „Б.“ е взела решение за предприемане на действия за
спешно узаконяване на парцела на комбината, за да се иска кредит от Банката.
От Историческата справка,
изготвена през 1974 г. от Потребителна кооперация „Б.“ се установява, че създадените преди 1945 г. кооперативни
организации (включително създадената през 1927 г. Кредитна кооперация „Б.“) са
обединени в една кооперация с всестранна дейност. През м. август 1947 г. била
открита скотовърдно подобрителната ферма, която впоследствие прераснала в ТКЗС.
По това време към всестранната кооперация се създали занаятчиийски отдели –
шивашки, обущарски, дървопреработващи, които прераснали в ТПК. 1959 – 1960 г.
всестранната кооперация се обединила с потребителните кооперации на селата
Пещерна и Дъбен. На 17.05.1973 г. ПК „Братство“ се обединила с РПК „В. Д.“ – с.
Д..
Видно от Протокол
№18/20.02.1990 г. РПК „В. д.“ – с. Д. е приела решение за отделяне на
кооперацията на с. Л. С. (сега Т.).
С Молба от 07.03.1990 г.
въз основа на горния протокол и учредителния протокол на РПК „Б.“ е поискано от
ОС Ловеч регистринане на последната като самостоятелна кооперация. Молбата е
уважена с Решение № 122/26.03.1990 г. на съда.
Въз основа на така
установената обстановка, съдът достигна до следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
За уважаването на
положителния установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК ищецът ПК
„Б.“ следва да докаже при условията на пълно и главно доказване, че е
собственик на 650/1591 идеални части от имот с идентификатор 43058.700.503 на
едно от двете въведени придобивни основания – оземляване или придобивна
давност.
По придобивното основание „Оземляване“ по Закона за трудовата
поземлена собственост (отм.)
От приложения документ за
собственост – Акт за поземлена собственост №1/10.07.1947 година, съдът достигна
до извод, че Кредитна кооперация „Б.“ е придобила правото на собственост върху
спорните 650 кв.м.
Придобивното основание е
специално – уредено в действащия към момента на издаване на акта Закон за
трудовата поземлена собственост (ЗТПС), обнародван на 09.04.1946 г., отменен на
31.10.1997 г.
По силата на чл. 34 ЗТПС
(отм.) е предвидено оземляване и на кооперативните сдружения за създаване на
ферми, като изплащат дадените им земи по оценките, по които са причислени към
държавния поземлен фонд. Акт за поземлена собственост, съгласно чл. 46 от същия
закон, се издава едва след изплащане на стойността на земята, което предвид
издаването на документа и изричното отразяване в него на платежния документ, с
който е внесена сумата от 6500 лева, означава, че Кредитна кооперация „Б.“ е
станала собственик на земята от 650 кв.м.
Неоснователна е тезата,
поддържана от адв. Х. в писмените бележки, че след 10.09.1944 г. КК „Б.“ не би
могла да придобие собственост. ЗТПС (отм.), по силата на който е издаден горния
титул за собственост, е приет след промяната в обществените отношения през 1944
г. Законът цели да ограничи размера на частната собственост върху земя на
гражданите, да създаде държавен поземлен фонд, чрез който да се задоволяват
нуждаещите се, включително кооперативните сдружения.
От обсъдените писмени
доказателства е очевидно, че КК „Б.“ още през 1945 г. е отчела нуждите от
изграждане и развитие на производстото на хляб за нуждите на населението, както
и необходимостта да се „узакони“ парцела, на който са планирани дейностите, за
които ще се усвоява кредит в размер на 2 000 000 лева.
В резултат на
предприетите целенасочени действия от КК „Б.“ е осъществена процедурата по
оземляване от Комисията за земята – оземляване и плащане на стойността на
предоставените 650 кв.м., представляващи парцел XI-322, кв. 57 по плана на село Т. от 1919
г.
Очевидно е, че в случая
не е отчуждено имущество на кооперацията, а е предоставена земя, включена в същото.
Тезата на адв. Х., че
Кредитна кооперация „Б.“ е била прекратена е необоснована без да почива на
конкретни установени по делото факти, а така също и с неправилно посочване на
приложимите правни норми.
Кредитна кооперация „Б.“
е учредена през 1927 г. при действието на Закона за корпоративните сдружения, действал
от 1907 до 01.12.1948 г.
Следващия нормативен акт,
уреждащ статута и дейността на кооперациите, е Закона за кооперациите,
обн. 01.12.1948 г., отменен на 13.02.1953 г. (ЗК от 1948 г.). В съответствие с
правилата на закона за сливане, вливане и обединяване, Кредитна кооперация „Б.“
е станала част от обединението на регионалните кооперации, за което
свидетелстват множеството писмени доказателства и показанията на председателите
на кооперативните съюзи, разпитани като свидетели.
Невярна е интерпретацията
в писмената защита на адв. Х., че кредитните кооперации е следвало да се слеят
с БНБ. Преходната разпоредба на чл. 95 на ЗК от 1948 г. предвижда, че в срок от
6 месеца от влизане на тоя закон в сила всички кооперации и кооперативни съюзи
са длъжни да изменят устава си и да се преустроят или да се слеят с друга
кооперация, съобразно указанията на Централния кооперативен съюз (за кредитните
кооперации БНБ), като в противен случай се прекратяват по реда на чл. 66.
От нормата следва, че
кооперациите не се сливат с БНБ, а следват указанията на БНБ, което очевидно е
било сторено, след като са налице множество доказателства, че КК „Б.“ е
продължила дейността си като част от обединенията, подробно проследени в
историческата справка, която не е била оспорена от ответника. Поради това и не
е настъпило прекратяване по силата на закона. Хипотезата на сливане с БНБ се
отнася до кооперативните банки, а не до кредитните кооперации.
В следващите периоди са
действали Закона за кооперациите, обн. 13.02.1953 г, отм. 01.01.1984 г. са
доразвити кооперативните взаимоотношения и създаването на кооперативни съюзи,
като основните промени касаят нуждата трудово-производителните отдели да се
обособят в самостоятелни кооперации или да се слеят с такива. Именно съобразно
новите правни условия са посочените в историческата справка промени –
занаятчийските отдели (шивашки, обущарски, дървопреработващи) прераснали в ТПК,
което е ТПК „Д. Й.“ – праводател на ответника и собственик на сградите,
находящи се в южната и източната страна на процесния кадастрален имот.
Следващият нормативен акт
– Закона
за кооперативните организации, в сила от
01.01.1984 г. е действал до 06.08.1991 г. Съгласно чл. 75 от
този закон кооперативното предприятие се образува, преустройва и прекратява от
съответния управителен съвет, като решението се вписва в регистъра на окръжния
съд по седалището на предприятието.
Именно този ред е спазен
и с Решение №122/1990 г. на Окръжен съд Ловеч ищецът Потребителна кооперация „Б.“
– с. Т. е вписана в регистъра на съда като отделила се от РПК „В. д.“ – с. Д..
От това следва, че ПК
„Братство“ към момента на влизане в сила на Закона за кооперациите, обн. 03.08.1991
г., отм. 28.12.1999 г., е имала характер на съществуваща кооперация, без обаче
за имуществото й, в частност спорната земя, да намира приложение § 1 от
допълнителните разпоредби, предвиждащ възстановяване на правата върху иззето и
одържавено имущество след 10 септември 1944 г. В настоящия случай бяха изложени
подробни съображения за това, че спорната земя е предоставена на КК „Б.“ през
1947 г. по особените правила за оземляване на ЗТПС (отм.) и никога не е била
изземана. Затова и не следва да се обсъждат административните мерки за
приключване на възстановителното производство, приложими само в случаите на
отчуждаване.
Предвид проследените
кооперативни преобразувания и нарочните удостоверения за правоприемство,
издадени от Окръжен съд Ловеч и Кооперативен съюз Ловеч, единственият верен
извод е, че ищецът ПК „Б.“ е правоприемник на имуществото на КК „Б.“, включващо
и правото на собственост върху спорните 650 кв.м.
По възражението на
ответника, че е собственост
Съдът прие, че сделките, въз
основа на които ответникът З.М. се легитимира, са валидни, но не са произвели
вещно-прехвърлително действие, поради това, че първоначалният продавач – ТПК „Д.
Й.“, не е бил собственик на спорните 650 кв.м., представляващи идеална част от
кадастралния имот, а никой не може да прехвърли права, каквито сам не
притежава.
Този извод за липса на
принадлежност у ТПК „Д. Й.“ на право на собственост се налага въпреки
представения Нотариален акт за собственост въз основа на обстоятелствена проверка,
издаден от съдия при РС Луковит на 26.11.1999 г. В нотариалния акт е прието, че
ТПК „Д. Й.“ е собственик на дворно място от 1650 кв.м., представляващо УПИ VIII-503, кв. 46 по плана на с. Т. от 1968
г., заедно с двуетажната сграда (в южната част) със ЗП 240 кв.м.
По делото има достатъчно
писмени доказателства, че ТПК „Д. Й.“ е собственик на сградата, но не и на 650
кв.м., представляващи съответната идеална част от имота, които по предходния
КРП от 1919 г. са били заснети в самостоятелен парцел XI-322, кв. 57.
Ищецът освен че установи
своето право, произтичащо от първичното придобивно основание по ЗТПС (отм.), но
и успешно доказа, че в периода от 1990 до 1999 г. ТПК „Д. Й.“ не е владял като
собственик спорните 650 кв.м. Освен това категорично с писмени и гласни
доказателства установи, че от момента на оземляването и до сега само ПК „Б.“ (и
праводателите му) са владели тези 650 кв.м. като собственици, което е било ясно
демонстрирано и известно на цялото село чрез всички фактически действия по
ползване на незаетата от сградите площ зад фурната и склада.
От горното – че ищецът е
собственик по силата на ЗТПС и правоприемство, а ответникът не е придобил
собственост чрез сделките, тъй като първоначалният продавач – ТПК „Д. Й.“, не е
бил собственик по силата на придобивна давност върху спорните 650 кв.м., то
единственият възможен изход на делото е да бъде уважен предявения иск, поради
основателността му и неоснователността на защитното възражение на ответника.
Уважаването на иска на
предпочетеното придобивно основание – оземляване, прави излишно обсъждането на
въведеното евентуално друго такова – придобивна давност.
По разноските:
При този изход на делото
и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право да получи от ответника всички
съдебно-деловодни разноски, за които доказва плащане, а именно – адвокатско
възнаграждение в размер на 1000 лева (общо за изготвяне на искова молба и
процесуално представителство), заедно с депозитите за вещи лица в общ размер на
858.24 лева и държавна такса в размер на 54.00 лева, общо всичко 1 912.81
лева.
При тези съображения
Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на
основание чл. 124, ал. 1 ГПК по отношение на З.М.М. с ЕГН ********** ***,
представляван от адв. С.Х., че Потребителна кооперация „Б.“, ЕИК *******,
представлявана от председателя В. Ц. Й., със седалище и адрес на управление с.
Т., общ. Л., ул. „Л.“ №*, с процесуален представител адв. С.С., е собственик по силата на оземляване по ЗТПС
(отм.) и правоприемство, на 650/1591 идеални части от следния недвижим
имот с идентификатор 43058.700.503 по КККР на с. Т., одобрен със Заповед
№РД-18-1909/28.11.2018 г. на изп.директор на АГКК, с адрес на имота с. Т., ул.
„Д. Й.“, с трайно предназначение на територията – урбанизирана, с начин на
трайно ползване – за друг обществен обект, комплекс, с номер по предходен план 503,
кв. 46 по КП от 1968 г.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК З.М.М. с ЕГН ********** *** ЗАПЛАТИ на
Потребителна кооперация „Б.“, ЕИК ******** представлявана от
председателя В. Ц. Й., със седалище и адрес на управление с. Т., общ. Л., ул.
„Л.“ №* сумата от 1912.81 лева (хиляда деветстотин и дванадесет лева и
81 ст.), представляващи платените съдебно-деловодни разноски в производството
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Ловешки окръжен съд в 2 – седмичен
срок от връчването му – на електронните адреси, посочени от процесуалните
представители с оглед извънредната епидемична обстановка.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
…………………………………….