№ 748
гр. София, 27.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-23, в публично заседание на
двадесет и пети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Даяна К. Топалова
при участието на секретаря Димитринка Анг. И.а
като разгледа докладваното от Даяна К. Топалова Търговско дело №
20231100900941 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 625 и сл. ТЗ.
Образувано е по молба на А. П. П., ЕГН **********, за откриване на производство
по несъстоятелност на „В.С.С.“ ЕООД, ЕИК ******* поради неплатежоспособност и
свръхзадълженост.
Молителят извежда качеството си кредитор при твърдения, че ответникът издал в
негова полза на 22.05.2018 г. запис на заповед за сумата 2 453 460.91 лв. с падеж 22.05.2022
г., което вземане прозтича от сключени договори за заем от 09.12.2009 г. и от 24.03.2010 г.
Вземането, обективирано в записа на заповед, включва главниците по договорите за
заем, възнаградителни лихви за срока, за който са били предоставени, законните лихви
върху всяка главница, считано от деня, следващ този на падежа за връщане на заема до
22.05.2018 г., когато между страните е подписан договор за спогодба, с който уточнили
общия размер на задълженията, а именно 2 453 460.91 лв., и определили нов срок от 48
месеца за плащане на сумата до 22.05.2022 г. Изрично в чл.4 от договора за спогодба от
22.05.2018г. е записано, че сумата по чл.2 не включва законната лихва върху сборната
главница от 1 330 749 лв., считано от 22.05.2018 г. до окончателното плащане на дълга по
спогодбата. Законната лихва към 15.05.2023 г., която не е включена в записа на заповед е в
размер на още 672 767.55 лв. и същата е дължима на основание чл.4 от договора за спогодба
от 22.05.2018 г.
Предвид изложеното твърди да е налице непогасено задължение по търговска
сделка - запис на заповед и договор за спогодба в общ размер 3 126 228.46 лв., за което
1
ответникът е изпаднал в забава и не извършва погашения. Отделно от това твърди, че за
2017 г. и 2018 г. ответникът е подал декларация, че не осъществява дейност, за 2019 г. не е
подал ГФО, а за 2020 г. е подал ГФО, състоящ се от съкратен баланс по раздели и съкратен
ОПР, от които е видно, че собственият капитал на дружеството е отрицателна величина и е
декапитализирано, тъй като дружеството се е разпоредило с дълготрайния актив на стойност
513 хил. лв., представляващ поземлен имот и сграда, находящи се в гр.Русе, през 2020 г. с
договор за покупко - продажба, обективиран в нотариален акт № 110, том III, рег.№ 5863,
дело № 450/2020г. на нотариус Л.Ш. № 624 с район на действие PC – Русе. За 2021 г. и 2022
г. дружеството не е подало ГФО.
При тези твърдения и доколкото към момента на подаване на молбата е налице
спиране на плащанията по посочената търговска сделка счита, че е налице състояние на
неплатежоспособност, по смисъла на чл.608, ал.1, т.1 от ТЗ, което състояние е трайно,
кумулативно свръхзадълженост, поради което се иска откриване на производство по
несъстоятелност на длъжника.
С определение от 08.08.2023 г. съдът е допуснал присъединяване на кредитора
„Н.Г.“ ООД в производството по несъстоятелност. С молба от 22.04.2024 г. ( л.410, том 2 от
делото ) този кредитор е посочил, че оттегля заявлението си в молбата за присъединяване, че
ответникът е в състояние на неплатежоспособност и/или свръхзадълженост, както и
искането си за откриване на производството като излага твърдения, че вземането му не е
изискуемо, предвид уговорен нов падеж. По същество изявленията в тази молба са такива за
оттегляне на молбата за присъединяване, доколкото не се поддържа да са налице
предпоставките за откриване на производството, включително активната легитимация на
този кредитор, поради което с определение от 25.04.2024 г. съдът е прекратил
производството, в частта по молбата на този присъединен кредитор. В съдебно заседание на
същата дата съдът е обявил делото за решаване, тъй като изявлението за оттегляне е
оттегляемо до произнасянето на съда с прекратяване на производството, каквото оттегляне
не е постъпило до този момент. Въпреки това след приключване на съдебното заседание по
делото е постъпила частна жалба срещу прекратителното определение. Резултатът от
инстанционния контрол по тази жалба, не би се отразил на произнасянето на съда, в случай,
че достигне до извод, че производството следва да се открие по молба на молителя А. П.,
тъй като решението на съда по молбата за откриване на производството няма за предмет
разрешаване на спор, относно вземанията и е без значение по молба на кой кредитор ще
бъде открито. В случай, че при обжалване на решението и отмяна на прекратителното
определение въззивният съд достигне до извод за липса на кредиторово качество на
молителя, то ще разгледа и молбата на този присъединен кредитор.
Ответникът оспорва активната легитимация на молителя при твърдения, че сумите
по двата договора за заем не са предадени на дружеството. Релевира възражение за
антидатиране на договорите за заем, договора за спогодба и записа на заповед, както и
възражение, че към момента на подписването им лицето, което е посочено като управител
на дружеството, не е имало това качество ( така уточнение в молба от 15.08.2023 г., л.158,
2
том 1 от делото ). В евентуалност релевира възражение за изтекла погасителна давност.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира от фактическа
и правна страна следното:
От вписванията в търговския регистър се установява, че ответното дружеството е
еднолично дружество с ограничена отговорност с вписана основна дейност с код по
икономическа дейност: 7413 Проучване на пазара на общ. мнение, поради което попада в
кръга на лицата, спрямо които може да бъде открито производство по несъстоятелност,
съгласно чл.607а, вр. чл.1 от ТЗ.
Относно активната легитимация на молителя:
Молителят извежда качеството си кредитор по вземане с източник менителничен
ефект – запис на заповед, поради което и предвид характера на записа на заповед на
абсолютна абстрактна сделка в негова тежест, като поемател по менителницата, е да
установи редовен от външна страна запис за заповед, подлежащ на изпълнение ( в този
смисъл и задължителното тулкуване, дадено с т.17 от ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС ).
Същевременно обаче с молбата за откриване на производството молителят въвежда
твърдения за наличие на каузално правоотношение, което менителницата обезпечава – два
договора за заем от 09.12.2009 г. и от 24.03.2010 г., от което правоотношение и ответникът
черпи правоизключващите си възражения, поради което каузата следва да се счита разкрита,
както и връзката й с процесния запис на заповед. Следователно, в производството на
изследване подлежи и каузалното правоотношение, доколкото възраженията, основани на
това правоотношение, биха имали за последица погасяване на вземането по записа на
заповед.
Ответникът въвежда две възражения по каузалното правоотношение – сключване на
договорите за заем от лице, което не е имало качеството управител на дружеството, и липса
на предаване на сумата ( възражение за несключен договор, а обещание за заем ) с оглед
реалния характер на договора. По така релевираните възражения ищецът носи тежестта да
докаже редовен от външна страна запис на заповед и предаване на сумите по договорите за
заем, а ответникът възражението, че лицето, сключило договорите не е имало качеството
управител към посочения момент.
Представеният по делото запис на заповед от 22.05.2018 г. за сумата 2 453 460.91
лв., издаден от ответника „В.С.С.“ ЕООД, с поемател молителят А. П. П., съдържа всички
задължителни реквизити, които го квалифицират като такъв вид менителничен ефект (чл.
535 ТЗ). В наименованието и в съдържателната част на документа се съдържа текстът „запис
на заповед”, както и безусловното обещание на ответника да плати на падежа на поемателя
3
– молител, сумата от 2 453 460.91 лв. Падежът е уговорен на определен ден - 22.05.2022 г.
За доказване на каузалните правоотношения, във връзка с които записът на заповед
е издаден, по делото са представени два договора за заем от 09.12.2009 г. и от 24.03.2010 г.
От представения договор за заем от 09.12.2009 г. се установява, че страните са
постигнали съгласие молителят да предостави на ответника парична сума, в размер 586 749
лв., за срок от 1 година, считано от датата на подписване на договора, при годишна лихва 10
%, начислявана на база 360 дни, разпределени на 12 равни месечни вноски ( чл.4 ).
От представения договор за заем от 24.03.2010 г. се установява, че страните са
постигнали съгласие молителят да предостави на ответника парична сума, в размер 744 000
лв., за срок от 1 година, счита от датата на подписване на договора, при годишна лихва 10 %,
начислявана на база 360 дни, разпределени на 12 равни месечни вноски ( чл.4 ).
Възражението на ответника, че посочените договори са сключени от лице, което не
е имало качеството управител, е обосновано с твърдението за антидатиране на договорите.
Тежестта да докаже, че са сключени на дати, различни от посочените в документите, които
ги обективират, е на ответника. За установяване на факти, които да обосноват такъв извод
по делото е изслушана и приета съдебно – техническа експертиза, от заключението на която
се установява, че при извършения сравнителен анализ се установяват различия между
физико - оптичните свойства на химикалните пасти, на основание на които може да се
направи извод, че химикалната паста, с която са положени подписите за „заемодател“ и
„заемател“ в Договор за заем от 09.12.2009 г. е различна от тази, с която са положени
подписите за „заемодател“ и „заемател“ в Анекс към Договор за заем от 09.12.2009 г. и те са
различни от химикалната паста, с която са положени подписите за „на издателя“ в Запис на
заповед и в Договор за спогодба от 22.05.2018 г., поради което не може да се направи извод,
че тези документи са подписани на една и съща дата. Разпитано в съдебно заседание вещото
лице е посочило, че в българската криминалистична теория и практика няма утвърден
метод, по който да бъде изследвана давност на пишещо вещество или на обект върху, който
то е положено. Същевременно, по делото са представени писмо от молителя до Национална
агенция за приходите, Териториална дирекция София с вх. № от 26.07.2010 г., в което са
описани като приложения и двата договора за заем, както и ревизионен доклад №
1110498/23.11.2011 г., в който тези документи са описани като представени в хода на
ревизионното производство. Предвид изложеното и на основание чл.181 ГПК, доколкото
ревизионният доклад има характер на официален документ, може да се приеме, че е налице
достоверна дата, а именно тази на съставяне на официалния документ - 23.11.2011 г., както
и че към 26.10.2010 г. са съществували процесните договори. Изложеното сочи на извод за
недоказаност на възражението на ответника за антидатиране на договорите. От вписванията
по партидата на дружеството, водена от Агенция по вписванията, се установява, че към
датите на сключване на договорите управител на дружеството е лицето В.Г., което ги е
подписало, поради което неоснователно е и възражението на дружеството, че договорите са
сключени от лице без представителна власт.
Относно изпълнение на задължението за предаване на сумите по сключения договор
4
за заем от 09.12.2009 г. по делото е представено извлечение от сметка в евро на молителя П.
при „Инвестбанк“ АД ( л.191 - 193, том 1 от делото ), от което се установява, че на
09.12.2009 г. по сметка на ответното дружество е наредена сумата 300 000 евро. От
заключението на допълнителната съдебно – икономическа експертиза ( отговор на задача
първа, л.313, том. 2 от делото ), се установява, че в обявените финансови отчети към
31.12.2009 г. дружеството е декларирало заема в размер 597 хил. лв., от които 591 хил. лв.
главница и 6000 лв. лихва, поради което следва да се приеме, че по делото е доказано, че
молителят е предоставил сумата 586 749 лв. по договора за заем от 09.12.2009 г.
Относно договора за заем, сключен на 24.03.2010 г. по делото е представена
разписка от същата дата, в която управителят на дружеството „В.С.С.“ ЕООД, В.Д. Г., е
посочил, че дружеството е получило от А. П. П. сумата 744 000 лв. Формалната
доказателствена сила на този документ не е оборена, поради което съдът е длъжен да зачете
удостоверителното изявление на издателя, че е получил сума в посочения размер и на
посоченото основание. Изводът за предаване на сумата се подкрепя и от извънсъдебното
признание на този неизгоден за ответника факт, което се съдържа в сключения между него и
молителя договор за спогодба от 22.05.2018 г.
Следователно, с оглед изложеното може да се направи извод, че между страните са
сключени валидни договори за заем с посоченото по – горе съществено съдържание и за
молителя е възникнало вземане за връщане на предоставените в заем суми в посочените
размери, както и за възнаградителни лихви в уговорените размери.
С оглед извода за възникване на вземанията на молителя следва да бъде разгледано
релевираното от ответника възражение за погасяване на тези вземания по давност.
Задължението за връщане на главница по договор за заем не представлява
задължения за периодично плащане, по смисъла на чл. 111, б. „в”, пр. 3 от ЗЗД, поради което
се погасява с общата петгодишна давност. Началният момент на давността е датата на
изискуемост на вземането.
Съгласно чл.1 от договорите за заем първоначалният уговорен падеж на
задълженията е 1 година от подписване на договорите. Следователно, по договора от
09.12.2009 г. падежът е настъпил на 09.12.2010 г., а по договора от 24.03.2010 г. падежът е
настъпил на 24.03.2011 г., съответно 5 – годишният давностен срок изтича по първия
договор на 09.12.2015 г., а по втория на 24.03.2016 г.
С писмо за потвърждаване на задължение от 08.10.2015 г. ответникът „В.С.С.“
ЕООД е потвърдил, че дължи главниците по двата договора за заем, с което е признал
вземанията по смисъла на чл.116, б.“а“ ЗЗД и давността е прекъсната като на основание
чл.117, ал.1 от ЗЗД от датата на признанието е започнала да тече нова 5 – годишна давност.
Относно този документ, в хода на процеса, ответникът е направил искане по реда на
чл.183 ГПК за задължаване на молителя да го представи в оригинал. В становище, относно
това искане, молителят твърди да не е изготвил фактически писмото, а че същото е
изготвено от дружеството, което е в негово държане, тъй като му е предадено в оригинал с
5
цялата счетоводна документация. От разпитаните в съдебно заседание на 25.04.2024 г.
свидетели се установява, че с оглед близките отношения между едноличния собственик на
капитала на ответното дружество, към момента на изготвяне на писмата, и молителя -
заемодател, писмата са изготвени от самото дружество, поради което е и оригиналът на
същите се намира в дружеството. Предвид установеното фактическо авторство на
документите тежестта да установи, че същите не са в негово държане, а са в държане на
трето лице или на молителя, е на този, който го твърди, а именно дружеството-ответник. От
събраните противоречиви гласни доказателства, чрез разпит на свидетелите Г., И. и И., не
може да се направи категоричен и еднозначен извод за това предадени ли са или не, от
управителя Г., всички търговски книги, включително процесните писма за потвърждение.
Показанията на свидетеля И. са изцяло неотносими, тъй като същата няма никакви лични
впечатления, относно това водени ли са разговори за предаване на документи, и ако да с
какво съдържание. Показанията на свидетеля на молителя не са конкретни. От тях не може
да се направи категоричен извод за предаване на търговските книги, но пък разколебават
тезата на другия свидетел на ответника, с който освен това се установява, че са във влошени
отношения, във връзка с облигационни спорове по други дела. Предвид изложеното не може
да се даде вяра на нито едН.Г.а свидетелски показания, за да се обоснове категоричен извод
в държане на кого се намира оригиналът на писмо за потвърждение. Тежестта за
установяване на този факт е на ответника, както беше посочено, поради което редът по
чл.183 ГПК е недопустим по отношение на ищеца, тъй като прилагането на последиците от
непредставянето на оригинала, а именно изключването на този документ от доказателствата
по делото, не би била обоснована, с оглед събраните по делото доказателства, относно
фактическото изготвяне на писмата и това в чие държане са. Отделно от това следва да се
посочи, че ответникът не отрича съществуването на това писмо, а единствено оспорва
достоверността на датата, на която е издадено. Във връзка с това оспорване, както беше
обсъдено по – горе, се установи, че няма утвърден метод, по който да бъде изследвана
давност на пишещо вещество или на обект, върху който то е положено, поради което
представянето на оригинала на тези документи е без каквото и да е значение за защитата на
ответника по делото. Смисълът на чл.183 ГПК е да се осигури процесуална възможност да
се обори автентичността, съответно истинността на представен документ ( с оглед характера
на документа – частен или официален, съответно доказателствената му сила ), и то при
наведени конкретни възражения в тази насока. Задължаването на страна по чл.183 ГПК и
прилагането на санкцията при непредставяне на оригинал, без конкретни относими
възражения, доказването на които това искане обезпечава, има за цел единствено
необосновано изключване на релевантни доказателства от доказателствения материал. В
настоящия процес с това искане по същество се цели това писмо да бъде изключено от
доказателствата по делото, поради затрудненията при доказването на възражението за
недостоверна дата.
Тези възражения са недоказани по отношение и на писмо за потвърждение от
08.10.2015 г. по изложените вече по – горе съображения при обсъждането на договорите за
заем, поради което съдът приема, че изявлението за признание на дълга е направено на тази
6
дата, от който момент е започнала да тече нова 5 – годишна давност. Новият давностен срок
е прекъснат отново с признание, обективирано в сключен между страните договор за
спогодба, от 22.05.2018 г., в който се съдържа признание на ответника, че дължи по двата
процесни договора за заем главници, възнаградителни лихви и законни лихви в общ размер
2 453 460.91 лв. С този договор страните са уговорили нов падеж на задължението в
установения общ размер до 22.05.2022 г. и издаване на процесния запис на заповед за
обезпечаването му, поради което от този момент е започнал да тече нов давностен срок.
От тази дата до настоящия момент не е изтекъл срок по – дълъг от 5 години, поради
което възражението е неоснователно.
Предвид изложеното следва, че молителят е кредитор на вземане по издадения
запис на заповед за сумата 2 453 460.91 лв., което вземане е от вида по чл. 608, ал. 1, т. 2 ТЗ,
изискуемо е и към настоящия момент няма данни да е погасено.
Предвид извода за установена активна легитимация на молителя, както беше
посочено и по – горе, резултатът от инстанционния контрол по жалбата на присъединения
кредитор „Н.Г.“ ООД, срещу прекратителното определение на съда, е ирелевантен.
Решението на съда по молбата за откриване на производството по несъстоятелност не
разрешава спор, относно вземанията, съответно не формира сила на пресъдено нещо, и е без
значение по молба на кой кредитор ще бъде открито производството. В случай, че при
обжалване на решението и отмяна на прекратителното определение въззивният съд
достигне до извод за липса на кредиторово качество на молителя, то ще разгледа и молбата
на този присъединен кредитор.
Предвид извода за установена активна легитимация на молителя следва да бъдат
обсъдени останалите предпоставки за основателност на искането за откриване на
производство по несъстоятелност, състояние на неплатежоспособност и началната й дата,
съоветно свръхзадълженост.
Относно състоянието на неплатежоспособност:
Неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо
задължение от горепосочения вид, като това състояние не е временно (арг. от чл. 631 ТЗ) и е
в причинна връзка с неизпълнението. Следователно, липсата на изпълнение сама по себе си
не сочи на състояние на неплатежоспособност, което е налице само, ако неизпълнението се
дължи на влошеното финансово състояние на длъжника. В приложение на презумпцията на
чл. 608, ал. 3 ТЗ, неплатежоспособността се предполага, когато търговецът е спрял
плащанията на задължения от посочения в чл. 608 ТЗ вид.
В настоящия случай спиране на плащането по изискуеми парични задължения е
налице. Презумпцията за неплатежоспособност не е оборена от ответника и служебно
събраните писмени доказателства, и заключението на приетата по делото съдебно –
7
икономическа експертиза.
От изисканите служебно справки от Агенция по вписвания, се установява, че за
молителя не са налични вписвания за притежавани от дружеството недвижими имоти, а от
справка от МВП – СДВР, Отдел „Пътна полиция“ се установява липса на регистрация за
притежавани от ответника моторни превозни средства.
Съгласно заключението на приетата по делото съдебно - икономическа експертиза
за 2018 г. е подадена декларация по чл. 38, ал.9, т.2 от ЗСЧ, че дружеството не е
осъществявало дейност през 2018 г., поради което е прието, че активът е не-повече от 515
хил. лева, колкото е към 31.12.2016 г. (за 2017 г. също е подадена декларация по чл. 38, ал.
9, т. 2 от ЗСЧ. Така към 31.12.2018 г. актива на дружеството е не повече от 515 хил. лева, от
които дълготрайни и краткотрайни активи: 225 хил. лева - земи, гори и трайни насаждения;
264 хил. лева – сгради и 26 хил. лева - парични средства. Към 31.12.2019 г. активът на
дружеството е в размер на 1 065 хил. лева, формиран от сбора на следните дълготрайни и
краткотрайни активи: 1 002 хил. лева — дълготрайни материални и нематериални активи и
63 хил. лева - краткотрайни активи, за които липсват данни от какъв вид са, предвид липсата
на данни от счетоводството. Към 31.12.2020 г. актива на дружеството е в размер на 1 302
хил. лева, формиран от сбора на следните дълготрайни и краткотрайни активи: 513 хил. лева
- дълготрайни материални и нематериални активи и 789 хил. лева - краткотрайни активи. За
финансовата 2021 г. в търговския регистър липсват данни, както за подаден годишен
финансов отчет, така и за декларация по чл. 38, ал.9, т.2 от ЗСЧ. За 2022 г. няма
информация за годишен финансов отчет. От извършената проверка в НАП на подадените
СД по ЗДДС се констатира, че декларираните продажби са 0.00 лева.
Относно структурата на пасива от анализа на годишните финансови отчети се
установява, че за периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2022 г. дружеството е имало следните
задължения: за 2018 г. е подадена декларация по чл. 38, ал.9, т.2 от ЗСЧ, че дружеството не е
осъществявало дейност през 2018 г., поради което е прието, че задълженията са не повече от
617 хил. лева, колкото са към 31.12.2016 г. (за 2017 г. също е подадена декларация по чл. 38,
ал. 9, т. 2 от ЗСЧ. Тези задължения са представени като „други задължения“ и няма данни,
от които да се направи извод за характера им. Към 31.12.2019 г. стойността на задълженията
е 1 243 хил. лева като липсва информация за вида на задълженията. Към 31.12.2020 г.
стойността на задълженията е 1 706 хил. лева и липсва информация за вида на
задълженията. За 2021 г. в търговския регистър липсват данни както за подаден годишен
финансов отчет, така и за декларация по чл. 38, ал.9, т.2 от ЗСЧ. За 2022 г. няма представен
годишен финансов отчет. От анализа на посочената структура на активите и пасивите на
дружеството, дори и да се приемат за достоверни осчетоводяванията на актива и пасива,
въпреки липсата на данни, както и правилното им завеждане като краткотрайни, съответно
краткосрочни и текущи, е видно, че всички коефициенти за изследвания период са много
под препоръчителните стойности.
Така за 2018 г. коефициентите на обща, бърза, незабавна и абсолютна ликвидност са
0.0421; за 2019 г. коефициентът на обща ликвидност е 0.0507, а коефициент на бърза
8
ликвидност, коефициент на незабавна ликвидност и коефициент на абсолютна ликвидност
са 0.0000. За 2020 г. коефициентът на обща ликвидност е 0.4625, а останалите коефициенти
на ликвидност отново са 0.0000. За 2021 г. и 2022 г. липсва информация за вида на
краткотрайните активи. Ответникът не е предоставил достъп до счетоводството и
счетоводните книги, за което са му указани последиците по чл.161 ГПК, с определение от
18.05.2023 г. Предвид това съдът приема, че за 2021 г. дружеството не разполага с
краткотрайни активи, а има краткосрочни задължения към НАП с падеж настъпил през 2020
г. За 2022 г. няма краткотрайни активи, а има само задължения към молителя, падежът на
които, съгласно договора за спогодба, настъпва в тази отчетна година, поради което са
текущи, и към НАП с настъпил падеж в предходната година, поради което съдът приема, че
и за този период всички коефициенти на ликвидност са 0.0000.
Показателите за автономност са отрицателни за целия изследван период, тъй като
собственият капитал е отрицателна величина.
За 2018 г. е подадена декларация по чл. 38, ал.9, т.2 от ЗСЧ, че дружеството не е
осъществявало дейност. За 2019 г. дружеството не отчита приходи от дейността, а разходите
са в размер на 76 хил. лева. Счетоводният финансов резултат е загуба в размер на минус 76
хил. лева. За 2020 г. ответникът е посочил в отчета за приходите и разходите „Други
приходи“ в размер на 368 хил. лева, „Разходи за суровини, материали и външни услуги“ - 86
хил. лева и „Други разходи“ - 507 хил. лева. За финансовата 2020 г. е отчетен счетоводен
финансов резултат загуба в размер на минус 225 хил. лева. За 2021 г. в търговския регистър
липсват данни както за подаден годишен финансов отчет, така и за декларация по чл. 38,
ал.9, т.2 от ЗСЧ. За 2022 г. не е представен годишен финансов отчет, а от проверка в НАП на
подадените СД декларации и дневници за продажби се установява, че декларираните
продажби са 0,00 лева, както и за периода м.01.2023 г. – м.04.2023 г.
От извършения икономически анализ може да се направи извод, че за целия
изследван период, както и към настоящия момент дружеството не разполага с краткотрайни
активи, които да покрият краткосрочните му и текущи задължения, поради което е
неплатежоспособно.
Състоянието отговаря и на юридическия критерий да е и трайно, тъй като
ответникът не разполага с краткотрайни активи, от които да реализира парични потоци и да
възстанови осъществяването на дейността си, реализира отрицателни финансови резултати
и има непогасени задължения към молителя с падеж 22.05.2022 г. на значителна стойност, и
публични задължения, изискуемостта на които е настъпила на 14.10.2020 г., поради което са
налице предпоставките за откриване на производство по несъстоятелност.
Относно началната дата на неплатежоспособността:
Началната дата на неплатежоспособността е датата, на която длъжникът не е бил в
състояние да изпълни изискуемо парично вземане от посочения в разпоредбата вид (
аргумент от чл. 608, ал. 1 ТЗ ). Неизпълнението не е достатъчно за този извод, поради което
9
за определяне на началната дата следва да се намери най – ранният момент, към който
едновременно са налице непогасено изискуемо задължение, от тези по чл. 608, ал. 1 ТЗ, и
трайна финансова невъзможност за погасяването му.
Началната дата на неплатежоспособността следва да се определи с оглед на
цялостното икономическо състояние на длъжника, а не само с оглед на последното
извършено плащане, към конкретно определен кредитор ( в този смисъл решение № 90 по т.
д.№ 1152/2011 г. на ВКС и решение № 80 по т. д.№ 1565/2014 г. на І т.о. на ВКС ).
Следователно, нито момента на последното по време плащане, нито момента на първото по
време неизпълнение са от естество, сами по себе си, да обусловят датата на
неплатежоспособност.
Както беше посочено по – горе по делото се установиха влошени икономически
показатели към момента, в който се установява и спирането на плащанията по възникнали
публични задължения, най – ранното непогасено към настоящия момент с падеж 14.10.2020
г., поради което именно тази дата, като първи момент, към който и двата елемента на
неплатежоспособност са налице, следва да се определи за начална дата.
Относно състоянието на свръхзадълженост:
С молбата А. П. П. твърди, че в условията на кумулативност е налице и
състоянието свръхзадълженост, като основание за откриване на производство по
несъстоятелност.
Откриване на производство по несъстоятелност едновременно и на двете
самостоятелни основания – неплатежоспособност и свръхзадълженост, е възможно ако
съвпада началната дата. В случай, че състоянието на свръхзадълженост предхожда
неплатежоспособността, производството следва да се открие на основание
свръхзадълженост, тъй като това състояние поглъща неплатежоспособността.
Съгласно легалната дефиниция на чл.742, ал.1 ТЗ състояние на свръхзадълженост е
налице, когато имуществото на търговското дружество не е достатъчно да покрие
задълженията му. За установяване на състоянието на свръхзадълженост при преценка дали
чистият актив е отрицателна величина се съобразяват и неизискуемите задължения, за
разлика от състоянието неплатежоспособност по арг. от легалната дефиниция на това
понятие.
Съгласно заключението на приетата по делото допълнителна съдебно – икономическа
експертиза по данни от финансовия отчет за 2009 г. стойността на нетекущите активи, а
именно недвижим имот находящ се в гр. Русе, ул. ******* е с балансова стойност 263 548,10
лева / 264 хил. лева и прилежаща към него земя с балансова стойност 225 409,40 лева / 225
хил. лева. Стойността на дълготрайните активи в размер на този размер 489 хил. лева
фигурира в баланса на дружеството до 2016 г. вкл., след което стойността на дълготрайните
активи се увеличава през 2019 г. до 1 002 хил. лева и намалява до 513 към 31.12.2020 г.
10
Няма данни по делото за вида на останалите дълготрайни материални активи на
дружеството, поради което по изложените по -горе причини, не може да се направи извод
дали същите реално съществуват и са на посочената стойност, поради което съдът приема,
че единственият дълготраен материален актив на дружеството е посоченият недвижим имот.
С този имот дружеството се е разпоредило на 09.09.2020 г. по силата на договор за покупко
– продажба, сключен с „Н.Г.“ ЕООД, след който момент дружеството не разполага с
дълготрайни материални активи и е декапитализирано. В нито един от изследваните
периоди от 2018 г. до 2020 г. стойността на активите не е била достатъчна да покрие
задълженията му.
Следователно още към 31.12.2018 г. дружеството е в състояние на свръхзадълженост,
тъй като към този момент се установи да има неизискуеми парични задължения към
молителя, които стойността на актива не може да покрие, поради което именно това е датата
на която е налице състоянието свръхзадълженост, което продължава и към настоящия
момент.
Следователно към приключване на устните състезания са налице и двете основания за
откриване на производство по несъстоятелност, но по-ранна е датата на
свръхзадължеността, което състояние продължава и към настоящия момент, то
охраняването на интересите на всички кредитори налага да бъде открито производство по
несъстоятелност на основание свръхзадълженост с начална дата 31.12.2018 г.
По делото се установи, че ответникът не разполага с бързоликвидно имущество,
което да послужи за покриване на разноските по несъстоятелността, поради което с
определение, постановено в открито съдебно заседание на 25.04.2024 г., на основание
чл.629б, вр. чл.632, ал.1 от ТЗ, съдът е указал на участниците в производството и всички
кредитори за необходимостта от предплащане на сумата от 6 000 лв. по депозитна сметка на
съда, за покриване на началните разноски за производството по несъстоятелност, които
указания са изпълнени от молителя преди постановяване на решението, поради което и
независимо от липсата на ликвидно имущество не са налице предпоставките по чл.632, ал.1
ТЗ за обявяване на длъжника в несъстоятелност, прекратяване на дейността му и спиране на
производството.
По разноските:
Ответникът следва да заплати на молителя сумата 1150 лв. разноски за държавна
такса и възнаграждение на вещо лице.
При тези мотиви и на основание чл. 630, ал. 1 ТЗ, съдът
РЕШИ:
11
РЕШИ:
ОБЯВЯВА свръхзадължеността на „В.С.С.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление, гр. София, ул. “*******.
ОПРЕДЕЛЯ начална дата на свръхзадължеността - 31.12.2018 г.
ОТКРИВА производство по несъстоятелност по отношение на „В.С.С.“ ЕООД,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление, гр. София, ул. “*******.
НАЗНАЧАВА за временен синдик В.П.М. с адрес: гр. София, п.к.1000, Район
Възраждане, ул. „*******, тел. ******* като определя месечно възнаграждение в размер на
1000 лв. и 3-дневен срок за встъпване, считано от датата на уведомяване за настоящето
решение.
УКАЗВА на „В.С.С.“ ЕООД, ЕИК *******, чрез управителя Ю.Е. А., че в 14-
дневен срок от откриване на производството има задължение да предостави на съда и на
синдика информацията по чл.640, ал.1 ТЗ във връзка с дейността на предприятието и
имуществото си, списък на плащанията в брой или чрез банков превод, извършени в срок от
6 месеца преди началната дата на неплатежоспособността и надвишаващи 1200 лв., списък
на извършените плащания към свързани лица за срок от една година преди началната дата
на неплатежоспособността, нотариално заверена декларация, в която се посочват отделните
вещи, имуществени права и вземания, имената и адресите на длъжниците си, както и на
основание чл.640, ал.2 ТЗ поисканата от синдика информация относно търговската му
дейност, като при неизпълнение на тези задължения, на управителя ще бъде наложена
глоба в размер до 5000 лв.
УКАЗВА на кредиторите на „В.С.С.“ ЕООД, ЕИК *******, че в 3 месечен срок от
вписване на настоящото решение в търговския регистър следва да предявят пред съда по
несъстоятелност вземанията си, възникнали до датата на откриване на производството по
несъстоятелност, с молба по образец, в противен случай губят тази възможност.
ОСЪЖДА „В.С.С.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление, гр.
София, ул.“******* да заплати на А. П. П., ЕГН **********, с адрес – гр. София, кв. Бояна,
ул.******* на основание чл.621 ТЗ, вр. чл.78, ал.1 ГПК сумата 1150 лв. – разноски за
държавна такса и възнаграждение на вещо лице.
РЕШЕНИЕТО подлежи на вписване в търговския регистър и може да се обжалва в
седемдневен срок от вписването му в търговския регистър пред Софийския апелативен съд.
ПРЕПИС от решението да се изпрати незабавно на Агенцията по вписванията за
вписване на решението в търговския регистър на основание чл. 622 ТЗ.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
12