Р Е Ш Е Н И Е
№ 131
гр. Габрово, 6.08.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд Габрово в открито съдебно заседание от десети юли, две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ КИРОВА- ТОДОРОВА
и секретар: Мариела Караджова, постави за разглеждане докладваното от
председателя адм. д. № 206 на
Административен съд Габрово по описа за 2020 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството по настоящото адм. дело е образувано въз
основа на депозирана в деловодството на Административен съд Габрово /ГАС/ Жалба
с вх. № СДА-01-1179 от 25.07.2019 г., подадена от Й.И. ***, против Заповед №
7292 от 11.07.2019 г., издадена от Директора на Агенция „Митници“.
С процесната Заповед на основание чл. 107, ал. 1, т. 5,
във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 6, предл. последно от Закона за държавния служител
/ЗДСл/ и във вр. с чл. 10, ал. 1, изр. второ от Закона за митниците /ЗМ/ се
прекратява служебното правоотношение с жалбоподателката, считано от датата на
издаване на заповедта – поради обективна невъзможност държавният служител да
изпълнява задълженията си извън случаите по чл. 103, ал. 1, т. 3 от ЗДСл –
привличането й като обвиняем по досъдебно производство № 19/2019, Следствен
отдел на Специализирана прокуратура, прокурорска преписка № 436/2018 г. за
извършени престъпления по чл. 301, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 2, във вр. с
ал. 1 от НК и чл. 294, ал. 1 от същия кодекс.
Заповедта е връчена на 11.07.2019 г. на адресата и
настоящ жалбоподател. Жалбата против нея е депозирана в съда на 25.07.2019 г. –
в рамките на 14-дневния срок за обжалване. Като подадена от заинтересовано лице
в законния срок и против подлежащ на съдебно оспорване административен акт, тя
се явява редовна и допустима, поради което съдът я разгледа по същество с оглед
установяване на нейната основателност.
С жалбата си К. моли за отмяна на процесната Заповед. Тя
твърди, че процесният индивидуален административен акт /ИАА/ е издаден в
нарушение на материалния закон. На 10.07.2019 г. тя е подала заявление за
прекратяване на служебното й правоотношение, но на друго основание –
придобиване право на ПОСВ. Заявлението е постъпило при ответника на същата
дата, преди издаването на процесната Заповед, поради което служебното правоотношение
е следвало да се прекрати от следващия ден, но на посоченото от К. основание.
Фактическият състав на това основание е настъпил преди издаването на процесния
ИАА, поради което последният е лишен от предмет и не може да породи правни последици.
Също така се сочи, че заповедта е издадена в нарушение на
изискванията за форма на акта и по-конкретно – непълнота на фактическите
основания за издаването му. В ИАА не е посочено за какво по характер
престъпление става въпрос – такова от общ или от частен характер, нито формата
на вина, а тези обстоятелства са въздигнати като критерий за прилагането на чл.
10, ал. 1 от ЗМ. Не всяко обвинение от наказателен характер може да е основание
за прекратяване на служебното правоотношение на така посочените правни
основания. Твърди се, че са допуснати и
съществени нарушения на административно-производствените правила. На 11.07.2019
г. на жалбоподателката е било връчено копие от процесната Заповед, а не самият
ИАА, в оригинал, както предвижда законодателят.
Производството е по чл. 121 и сл. от ЗДСл и общия ред за
оспорване на ИАА по АПК, към който специалната разпоредба препраща.
В
проведено по делото открито съдебно заседание жалбоподателката се явява лично и с адв. И., като поддържа подадената жалба.
Ответникът – Директор на Агенция „Митници“ - София, се представлява от началник главен юрисконсулт А.,
която оспорва жалбата.
Съдът, на основание чл. 168 от АПК, разгледа основателността на
подадената жалба във връзка с всички основания, посочени в чл. 146 от същия
кодекс.
От фактическа и правна страна
се установява и приема следното:
По делото се установява
безспорно, че жалбоподателката К. е началник на Митническо бюро Севлиево.
Длъжността се заема по служебно правоотношение, видно от Заповед № 255 от
4.01.2019 г. на директора на Агенция „Митници“.
На 10.07.2019 г. тя
подава писмено Заявление от същата дата до директора на Агенция „Митници“ –
София, в което сочи, че към тази дата е придобила право на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст /ЛПОСВ/ по чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от КСО, за което е
била писмено уведомена от НОИ, с оглед на което заявява желанието си служебното
й правоотношение да бъде прекратено, считано от следващия ден – 11.07.2019 г.
С Писмо изх. № 118861 на
НОИ К. е уведомена, че на 10.07.2019 г. навършва възраст за придобиване на
лична пенсия за ОСВ по чл. 68, ал. 1и 2 от КСО и от тази дата има право да
подаде заявление за отпускане на такава пенсия при наличието на необходим
осигурителен стаж. Видно от приложено Разпореждане № ********** от 4.10.2019 г.
на ръководител „ПО“ /л.99/ при ТП на НОИ – Габрово, на К. е отпусната ПОСВ,
считано от 10.07.2019 г., пожизнено, на основание така посочената правна норма.
При така описаните факти
съдът приема, че към 10.07.2019 г. и преди издаване на процесната Заповед
жалбоподателката е придобила право на ЛПОСВ и е подала Заявление за
прекратяване на служебното си правоотношение поради наличието на това
основание.
По делото не се спори, че
К. е била привлечена като обвиняем с Постановление на прокурор Христова, като с
Искане от 10.07.2019 г. жалбоподателката изрично сочи този факт, като изразява
и желанието си да бъде освободена по взаимно съгласие, считано от 11.07.2019 г.
По този повод към делото
е приложено Удостоверение на Национална следствена служба рег. № И-21188-1 от
12.07.2019 г. на НСС, в което е отразено, че към същата дата срещу К. има
налице данни за обвинения по неприключили наказателни производства, а именно –
досъдебно производство /ДП/ - сл. дело № 19 от 2019 г. по описа а Следствен
отдел – Специализирана прокуратура с повдигнато обвинение на 9.07.2019 г. за
престъпление по чл. 294, ал. 1, лично укривателство, чл. 301, ал. 1, чл. ъ305 –
получаване на подкуп за извършване на служебно действие и др.
В същата връзка с Писмо
от 11.07.2019 г. на прокурор от Спец. Прокуратура - Хр. Х., до директора на
Агенция „Митници“, в което се съобщава за привличането като обвиняем на
жалбоподателката по посоченото сл. д. и се иска информация за действията, които
са предприети спрямо нея съгласно чл. 10, ал. 1, изр. първо от ЗМ, като се
приложи копие от изготвения от директора на Агенцията акт. В отговора до Сп.
Прокуратура от 12.07.2019 г. на директора е посочено, че по този повод е
издадена процесната Заповед № 7292 за прекратяване на служебно правоотношение и
е разпоредена проверка на цялостната дейност по поставяне на стоки под митнически режим на МБ- Севлиево.
Процесната заповед е
издадена от името на директор Агенция „Митници“ и подписана от Б. Б. – зам.
директор на Агенцията. Същият е оправомощен със Заповед № ЗАМ-1126 от 9.07.2019
г. от директора на същата да изпълнява неговите функции за периода от 11.07.2019
г. до 16.07.2019 г. на основание чл. 5, ал. 1,т. 3 от Устройствен правилник на
Агенцията – поради отсъствие на титуляра. Разпоредбата на чл. 107, ал. 1 от
ЗДСл предвижда прекратяването на служебните правоотношения да се извършва от
органа по назначаване. Такъв орган в случая, съгл. чл. 6, т. 5 от УПАМ, е
директорът, който законосъобразно е делегирал свои права, вкл. и това на такъв
орган, на своя заместник, издал процесната Заповед. Въз основа на така
изложеното съдът намира, че заповедта е издадена от оправомощен орган, в
рамките на предоставените от закона правомощия и от лице, притежаващо
съответната компетентност.
Основанието за прекратяване на служебното правоотношение
е това по чл. 107, ал. 1, т. 5, във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 6, предложение
последно от ЗДСл, във вр. с чл. 10, ал. 1, изр. второ от ЗМ. Съгласно така
цитираните разпоредби от ЗДСл органът
по назначаването прекратява служебното правоотношение без предизвестие, когато е
налице обективна невъзможност държавният служител да изпълнява служебните си
задължения извън случаите по чл. 103, ал. 1, т. 3. Не се твърди, че по
отношение на К. са налице случаите по чл. 103, ал. 1, т. 3 от закона, поради което в тежест на административния
орган е да докаже, че са налице други основания за прекратяване на служебното
правоотношение с жалбоподателката, които са породили такава обективна
невъзможност за изпълнение на служебните й ангажименти. Съгласно другата
цитирана разпоредба от същия нормативен акт за държавен служител може да бъде назначено лице, което отговаря на минималните изисквания за степен
на завършено образование и ранг или професионален опит, както и на специфичните
изисквания, предвидени в нормативните актове за заемане на съответната длъжност. В случая става въпрос
за възникване на такова обстоятелство – към 11.07.2019 г. тя да не е отговаряла
на специфични изисквания за заемане на длъжността, предвидени в специален
нормативен акт, а именно – на изискванията по чл. 10, ал. 1, изр. второ от ЗМ,
според която норма митническите служители, които са митнически органи по
смисъла на закона, могат да бъдат само лица, които не са привлечени като
обвиняеми или не са подсъдими за умишлено престъпление от общ характер, като обстоятелствата
относно този статус се установяват служебно.
В процесната Заповед като фактически мотиви е изложено
именно това – че К. е привлечена като обвиняем по досъдебно производство №
19/2019 г. на Сл. отдел на Специализирана прокуратура, пр. пр. 436/2018 г. за
извършени престъпления по чл. 301,ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 2, във вр. с ал.
1 и чл. 294, ал. 1 от НК – подкуп и лично укривателство. Няма спор, макар и
това да не е посочено изрично в атакуваната Заповед, че това са престъпления от
общ характер, които се извършват при форма на вина – умисъл. АСГ напомня, че
фактическите мотиви към един ИАА могат да се съдържат и в преписката по
неговото издаване, като, видно от гореизложеното, видът на престъпленията, за
които жалбоподателката е била привлечена като обвиняем, са такива, които
отговарят на хипотезата на чл. 10, ал. 1, изр. второ от ЗМ.
Точно в частта на изр. второ нормата на чл. 10, ал. 1 от
ЗМ обаче е обявена за противоконституционна с Решение на КС № 7 на КС на РБ - бр. 75 от 24.09.2019 г. В мотивите на това Решение е отразено, че Държавните
служители престират работна сила и полагат труд при изпълнение на служебното
правоотношение, спрямо тях са приложими конституционните принципи и разпоредби,
свързани с правото на труд и неговата защита. Титуляр на това право са не само лицата, които работят по трудово правоотношение, но и
държавни служители, съдии, прокурори и следователи, лицата, които упражняват
самостоятелно занаят, свободна професия и др., вкл. митническите
органи. Гарантираното от Конституцията право на труд обхваща и възможността всеки гражданин свободно да
избира своята професия и място на работа.
Свободата на труда се гарантира както от свободата при възникване, така и при прекратяване
на правоотношенията. Правото се изразява и със самото упражняване на професията с гаранции за достъп, за кариера и
за свободно излизане от нея. Това означава, че всеки има право да започне работата, която желае, ако е
обявена за заемане и има качествата и подготовката за това, както и да
преустанови работа по свое желание, след като спази установения правен ред.
Конституционният съд е счел, че въведените с чл. 10, ал. 1, изречение второ от ЗМ допълнителни изисквания към митническите служители,
които са митнически органи, ограничават правото на труд и правото на свободен
избор на професия съответно по чл. 48, ал. 1, изречение първо и ал. 3
във връзка с чл. 16 /гарантиране и защита на труда от закона/ от
Конституцията. Отчита се,
че правото на труд не е абсолютно и принципно може да бъде ограничавано, но не всяка цел може да бъде годно основание за налагане на такова
ограничение, а само цел от
същия порядък, какъвто Конституцията допуска като основание за това. Изискванията по чл. 10, ал. 1 ЗМ се третират като ограничения на правото на труд, а наличието им се корени в същността на държавната служба, вкл. в митническата администрация като публична
функция. Изпълняването на публична служба в интерес на обществото може да се
очаква и търси само от лица, които отговарят на условията по чл. 10, ал. 1, изречение първо от ЗМ. Изискванията за заемане на държавна служба в
митническата администрация са гаранция за ефективното и резултатно, а
същевременно отговорно и лоялно изпълнение на една общественополезна функция. Възможността правото на труд да бъде
ограничавано в името на друга висша конституционна ценност поставя на преден
план въпроса за допустимите от Конституцията предели на намеса в защитеното му съдържание,
като тук следва да намери приложевние принципът за пропорционалност.
Според чл. 10, ал. 1, изречение първо от ЗМ една от предпоставките, на които трябва да
отговарят митническите служители, вкл. и тези, които осъществяват функции на
митнически органи, е лицето да не е осъждано за умишлено престъпление от общ
характер. Наличието на
тази негативна предпоставка е продиктувано от съображения от морално
естество. Ценностите на държавноорганизираното общество обуславят разрешението,
според което осъдените за умишлено престъпление от общ характер не следва да
имат правото да участват в управлението, тъй като са проявили незачитане на
правовия ред, правата и интересите на социума. Поради това заемането на
държавна служба в митническата администрация от лица, осъдени за извършени
престъпления от общ характер, е морално неприемливо.
Възприетата в закона формулировка обаче в случая приравнява осъждането с влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ
характер и процесуалното качество на обвиняем или подсъдим за умишлено
престъпление от общ характер. Въпреки че доказателствената обезпеченост на
обвинението е с различен обем в различните фази и стадии на наказателния
процес, чрез процесното изр. второ на нормата законодателят ограничава правото на труд на
обвиняемите и подсъдимите със същия интензитет, с който това е сторено за
лицата, осъдени с влязла в сила присъда – за които извършването на престъпление от
съответния характер е установено с влязъл в сила съдебен акт. Така се поставя знак за равенство между ограничението, налагано в резултат на
осъждане, и това, възникващо вследствие на образувано, но неприключило наказателно
производство. И в двата случая възникващите за засегнатите лица правни
последици са едни и същи, без да е налице конституционно оправдано основание за
това.
Освен това в изр. второ се възприема автоматично отстраняване от заемане на държавна служба в митническата
администрация, без да се оставя място за преценка кога пълноценната реализация на правото на труд следва да
отстъпи пред защитата на специфичния авторитет на държавната служба.
Отсъствието на нюансиран подход не позволява да се отчетат степента на
обществена опасност на твърдяното престъпление, връзката му с функциите на
митническия служител, както и други индивидуални особености на конкретния
случай.
Когато
служител бъде привлечен като обвиняем или получи качеството на подсъдим за
престъпление, може да се наложат ограничения в правото на труд и свободен
избор на професия, но този текст
игнорира съществуването на друг, по-малко ограничаващ правото на труд
законоустановен начин на постигане на преследваната цел – възможността по чл. 100, ал. 1 от ЗДСл за временно
отстраняване от длъжност на съответния служител, съдържаща три отделни и
приложими и към настоящия случай хипотези. Процесното ограничение се явява
непропорционално, т. к.
целите на закона могат да бъдат ефективно постигнати и без него.
Отчита се и това, че при въвеждането на това ограничение липсва предвидена в закона адекватна и
ефективна закрила на лицето срещу освобождаването от длъжност на процесното основание. Единствените предпоставки, които подлежат на
съдебна преценка, са свързани с факта на заемане на съответната позиция в
митническата администрация на лицето и с факта на повдигнатото срещу него
обвинение за умишлено престъпление от общ характер. Напълно отсъства
възможност за преразглеждане на случая при промяна на релевантните
обстоятелства, напр.
при постановяване на оправдателна присъда или прекратяване на наказателното
производство, като
законът не гарантира връщането на митническия служител на заеманата до
прекратяване на служебното правоотношение длъжност. По подобни съображения в своята практика относно временното
отстраняване от длъжност на държавни служители и магистрати, които са
привлечени като обвиняеми за престъпления, и то свързани със службата им (Решение № 5
от 2016 г. по к.д. № 2/ 2016
г., Решение № 10 от 2018 г. по к.д. № 4/2017 г., Решение № 2 от 2018 г. по к.д. № 2/2018 г.), КС е приел, че временното отстраняване от
длъжност, макар и да разкрива белезите на преследвана легитимна цел – защита на
специфичния авторитет на службата, е непропорционална мярка, водеща до
ограничаване на правото на труд и свободен избор на професия. Тези изводи с още по-голяма сила важат и в настоящия случай,
където не се обсъжда временно отстраняване от длъжност, а по-тежка като
последици мярка за лицето – прекратяване на трудовите или служебните правоотношения на
митническия служител, без наличие на гаранция те да се възстановят при липса
на осъдителна присъда и доказано виновно негово поведение.
Вярно е, че това решение на КС е прието и обнародвано
след издаването на процесната Заповед, но неговата правота и мотиви са валидни
от самото създаване на проблемната норма на чл. 10, ал. 1, изр. второ от ЗМ.
Настоящото производство е било спряно до произнасянето на КС по този относим за
спора въпрос и Решение № 7/2020 г. на КС не може да не бъде отчетено и приложено
и по настоящото дело, включително и поради наличието на конституционната
разпоредба на чл. 5, ал. 1 и ал. 2 от КРБ, според които Конституцията е върховен закон и другите закони
не могат да й противоречат, а разпоредбите
й имат непосредствено действие. При противоречие между
закон и Конституция съдът е длъжен директно да приложи нормите на КРБ, а не
тези на закона, които й противоречат. В случая АСГ не може и не следва да
приема за приложима разпоредбата на чл. 10, ал. 1, изр. второ от ЗМ, т.к. тя противоречи
пряко на горепосочените норми на КРБ. Няма как да приеме и това, че до
произнасяне на КС разпоредбата не е била в противоречие с Конституцията, а едва
след произнасянето и обнародването на Решението му тя става
неконституционосъобразна.
АСГ отчита, че с Решение № 3
от 28.04.2020 г., постановено по к. д. №
5/2019 г., КС на
РБ прие, че по отношение на заварените от решението на КС неприключили
правоотношения, предмет на висящи съдебни производства, противоконституционният
закон не се прилага. Народното събрание урежда правните последици от
прилагането на обявения за противоконституционен закон. „Съобразно това постановено от КС решение
обявената вече за противоконституционна разпоредба на чл. 10, ал. 1, изр. 2 от ЗМ не може да бъде част от приложимото действащо
право и към момента на издаване на процесната заповед за прекратяване на
служебното правоотношение между страните, след като производството по
оспорването й не е приключило, а е висящо. Следователно
основаването на оспорения административен акт на чл. 10, ал. 1, изр. 2 от ЗМ е в противоречие с материалния закон и
правилно административният съд е отменил същия.“ - Решение № 10182 от 23.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11394/2019 г., V
о.
Следва да се отчете, че основната цел на контрола от Конституционния съд по чл. 151, ал. 2 и ал. 3 от КРБ е
отстраняване от правния ред на несъвместими с Конституцията законови положения и осуетяване на тяхното
прилагане. Това налага признаването
на конститутивното действие на постановеното негово решение, като то следва да обхване и заварените висящи правоотношения, които са породени от
юридически факти, попадащи в приложното поле на обявената за
противоконституционна законова разпоредба,
като тези правоотношения следва да бъдат уредени съобразно извършената промяна.
По този начин се реализира непосредственото действие на Конституцията с оглед върховенството й в йерархията на
нормативните актове, като не се допуска то да бъде преодоляно с прилагането на
противоконституционни разпоредби. Това разрешение следва и от принципа за
равенство на българските граждани пред закона, прогласен в чл. 6 от КРБ. АСГ не може да приеме, че при осъществен задължителен
контрол за конституционосъобразност на разпоредбата, който тя не е издържала,
същата следва да се приложи като годна да уреди настоящите правоотношения,
станали причина за висящия правен спор по настоящото административно дело. Приемането на обратното становище означава да се приложи законова норма, която
вече е обезсилена /Решение №
12272 от 11.10.2018 г. по
адм. д. № 10171/2018 г. на ВАС, 5-членен с-в/.
„По
отношение на заварените правоотношения, които са възникнали при действието на обявения
за противоконституционен закон, но спрямо които той не е произвел по
окончателен начин регулативния си ефект, решението на Конституционния съд
действа занапред, като "отнема" регулативната способност на обявената
за противоконституционна уредба и така въздейства върху правния резултат.“ В този смисъл е и Решение № 9749 от 16.07.2020 г. на ВАС по адм.
д. № 2402/2020 г., V о. Така се постига един обществено справедлив и правомерен
резултат.
„Въведеното
със същото решение на Конституционния съд изискване към Народното събрание да
урежда правните последици от прилагането на обявения за противоконституционен
закон не променя задължението към съда да не прилага обявения за
противоконституционен закон по висящи съдебни спорове, какъвто е настоящия
случай. Този извод не е в противоречие и с решение №
4/14.05.2020 г. по к.
д. 9/2019 г. на Конституционния съд на Република България (обн., ДВ, бр. 48 от
26.05.2020 г.), в чийто мотиви е възпроизведено тълкуването, дадено от
Конституционния съд в точка втора от диспозитива на тълкувателно решение №
3/2020 г. по к. д. № 5/2019
г. като е посочено, че ако материалният закон, който е действал към момента на
издаването на индивидуалния или общия административен акт, е обявен от
Конституционния съд за противоконституционен, той няма да се приложи по
заварените неприключили правоотношения, висящи пред съд или пред
административен орган.“ - Решение
№ 9672 от 15.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9050/2019 г., V о. и др.
Въз основа на така изложеното процесната Заповед следва
да се отмени като незаконосъобразна.
Въпреки наличието на това основание за нейната отмяна ГАС
намира за необходимо да обсъди и другият изтъкнат в жалбата мотив – наличие на
друго основание за прекратяване на служебното правоотношение, а именно – чл.
105, ал. 1 от ЗДСл, съгласно който текст държавният служител може едностранно да прекрати служебното
правоотношение, като подаде писмено заявление до органа по назначаване. Разпоредбата на ал. 2,
обаче, предвижда, че в този случай служебното правоотношение се прекратява с изтичането на едномесечен
срок, който започва да тече от деня на подаване на заявлението или в случая срокът
изтича на 10.08.2019 г., след издаване на процесната Заповед. Придобиването
направо на пенсия за ОСВ не е основание за едностранно прекратяване на
служебното правоотношение по инициатива на служителя без предизвестие. Едностранно
правоотношението може да се прекрати при настъпване на това основание –
придобиване право на ПОСВ, но това става по инициатива на органа по назначаване
– чл. 106, ал. 1,т. 5 от Закона и прекратяването става на база едномесечно
предизвестие. Не е налице като основание за прекратяване на служебното
правоотношение и взаимно съгласие, т. к. органът по назначаване не е давал
такова. В заключение съдът намира, че не е налице основание за прекратяване на
служебното правоотношение преди датата на издаване на процесната Заповед на
друго основание.
Въпреки това и на гореизложеното основание оспореният ИАА
следва да бъде отменен.
Жалбоподателката претендира за присъждане на направените
от нея по делото разноски, като искането й е направено своевременно и на
основание чл. 143, ал. 1 от АПК се явява мотивирано и основателно. Страната е
представила и списък на направените от нея разноски, като в същия е посочила,
че те се равняват на 560.00 лв. – договорено и заплатено адвокатско
възнаграждение. Сумата е вписана в договора за правна защита и съдействие от
22.07.2019 г., приложен поделото и съдържащ разписка за плащане на сумата в
брой. На основание чл. 126 от ЗДСл по производствата по тази глава - споровете относно възникването, съдържанието и прекратяването на
служебните правоотношения, не се събират държавни такси, поради което такава такса не е платена от
жалбоподателката и не се присъжда по делото.
Воден от горното и на основание чл. 172, ал.2, предл. второ,
във вр. с ал.1 от АПК, Административен съд Габрово
РЕШИ:
ОТМЕНЯ, по Жалба вх. № СДА-01-1179 от 25.07.2019 г. на
същия съд, Заповед № 7292 от 11.07.2019 г. на ДИРЕКТОРА НА Агенция „Митници“,
Министерство на финансите, с която на основание чл. 107, ал. 1, т. 5, във вр. с
чл. 7, ал. 1, т. 6 от Закона за държавния служител, във вр. с чл. 10, ал. 1,
изр. второ от Закона за митниците е прекратено служебното правоотношение с Й.И.К.
с ЕГН: ********** на длъжност: началник на Митническо бюро „Севлиево“ в
Териториална дирекция Дунавска, считано от 11.07.2019 г.
ОСЪЖДА Атенция „Митници“ - София да заплати на Й.И.К. с
ЕГН: ********** сумата от 560.00 /петстотин и шейсет/ лв., съставляваща
разноски, направени от страната-жалбоподател по повод настоящия правен спор,
разгледан от ГАС – договорен и заплатен адвокатски хонорар.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в 14-
дневен срок от съобщаването му на страните, подадена чрез Административен съд
Габрово до Върховен административен съд.
Препис от съдебното решение да се връчи на страните в
едно със съобщението.
СЪДИЯ:
ЕМИЛИЯ КИРОВА- ТОДОРОВА