№ 168
гр. Пловдив, 16.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII СЪСТАВ, в публично заседание
на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Таня Б. Георгиева
при участието на секретаря Милена Анг. Левашка Августинова
като разгледа докладваното от Таня Б. Георгиева Търговско дело №
20205300900591 по описа за 2020 година
Обективно съединени искове с правно основание чл. 432 от КЗ и чл. 86
от ЗЗД.
Делото е образувано по искова молба вх. № 24390/11.09.20 г., предявена
от Н. ХР. П. ЕГН *********** с постоянен адрес: с.***, проти
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ АРМЕЕЦ“
АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„Стефан Караджа“ № 2.
Ищцата Н. ХР. П. ЕГН *********** с постоянен адрес: с.***, моли
ответното дружество ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
АРМЕЕЦ АРМЕЕЦ“ АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр. София, бул. „Стефан Караджа“ № 2 , да бъде осъдено да й заплати
обезщетения за вреди, настъпили вследствие на ПТП, настъпило на
15.04.2020 г. в с. ***, Пловдивска област, виновно причинено от К. Т. Б. в
качеството му на водач на МПС “Ауди 80“, рег.№ ***, за което МПС към
датата на настъпване на произшествието има сключена валидна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ с ответното застрахователно
дружество, а именно: 80 000 лв. –обезщетение за неимуществените вреди –
болки и страдания, търпени вследствие на получени телесни увреждания при
описаното ПТП; 3 983.73 лв.– обезщетение за имуществени вреди,
претърпени вследствие на описаното ПТП, по пера, конкретно описани
исковата молба, ведно със законна лихва върху сумите, считано от датата на
получаване на поканата - 7.5.20 г. до до окончателното плащане на сумите .
Твърди се в исковата молба, че на 15.04.2020 г. в с. ***, Пловдивска
област, при управление на МПС “Ауди 80“, рег.№ *** водачът К. Т. Б. е
1
нарушил правилата за движение по пътищата и при извършване на маневра
на заден ход е ударил намиращата се зад МПС пешеходка Н.П., като й е
причинил травматично увреждане - фрактури на десния крак: пертрохантерно
счупване, закрито политравматизацио: 1. Фрактура пертрохантерика
фем.декстра; 2. Фрактура тибиа декстра ин п. дист.ет ф-ра фибула ин
п.дист.декстра. При лечението й била извършена операция на 15.04.2020 г.,
представляваща открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация, тибия
и фибула, при която й били поставени: проксимален бедрен антиротационен
пирон, заключваща тубуларна плака, заключващи винтове, самонарезни,
киршнерова игла, платени в брой от ищцата. Впоследствие ищцата
претърпяла и още две интервенции за премахване на поставените при
първоначалната операция импланти, а след това били проведени и
рехабилитационни процедури. За ПТП бил съставен констативен протокол за
ПТП с пострадали лица № 16 от 15.04.20 г. Било установено, че за
увреждащия автомобил е налице валидно сключена застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ с ответното застрахователна дружество.
Образувано било досъдебно производство № 132/2020 г. на РПУ Труд,
прок.пр. 3471/20 г. на РП Пловдив. Вследствие на ПТП ищцата претърпяла
неимуществени вреди - болки и страдания, които са в непосредствена
причинно-следствена връзка с ПТП, причинено виновно от К.Б.. Ищцата
изпитала болки и страдания от получените фрактури, страх и безпокойство от
хода и от резултата на процеса на възстановяване поради факта, че
възстановяването й било несигурно, с неясен изход с оглед напредналата й
възраст и от наличието на реална опасност от настъпване на продължителни и
трайни увреждания. Изпитала страх, безпокойство, безсъние от
невъзможността да се придвижда самостоятелно за определен период от
време, от невъзмността на се обслужва сама. Допълнително се травмирала
психически и от обстоятелството, че трябва да натоварва близките си с грижи
за нея. Като обезщетение за претърпените неимуществени вреди се
претендира сума от 80 000 лв.
Ищцата претърпяла и имуществени вреди в общ размер на 3 983.73 лв.
за закупуване на необходими медицински изделия, медикаменти и
консумативи, заплащане на потребителски такси и такива за допълнително
обслужване, конкретизирани по пера и размери в исковата молба, включващи:
1800 лв. за проксимален бедрен антиротационен пирон, 36 лв. за Киршнерова
игла, 1050 лв. за заключваща тубуларна плака, 1/3-3,5 мм. и заключващи
винтове, самонарезни- 3,5 мм., 52,20 лв., 5,80 лв. потребителски такси, 660 лв.
да допълнително обслужване, а останалите до пълния претендиран размер за
медикаменти и медицински консумативи.
На ответника била изпратена покана за доброволно плащане на
претендираните обезщетения, получена на 7.5.20 г., като била образувана
щета № 10020100101171Н. В отговор застрахователното дружество
уведомило ищцата, че ще се произнесе по щетата след представяне на
допълнителни документи от досъдебното производство. Предвид липсата на
плащане от страна на застрахователя ищцата обосновава интереса си от
предявяване на настоящия осъдителен иск. Обезщетенията се претендират
2
ведно със законна лихва, считано от датата на получаване на поканата.
Ответното застрахователно дружество оспорва изцяло предявените
искове. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение. Не се
оспорва се наличието на застрахователно правоотношение по застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ по отношение на МПС “Ауди
80“, рег.№ ***, валидно към датата на настъпване на ПТП. Оспорват се
всички останали твърдения в исковата молба по отношение настъпване на
ПТП, виновното му причиняване от лицето К.Б., наличието на причинно-
следствена връзка с телесните увреждания на ищцата, настъпването на
описаните вреди. Оспорват се исковете и по размер. Възразява се, че
произшествието е настъпило по вина на пострадалата пешеходка, която
вследствие на неправомерно движение се е ударила в застрахования при
ответника лек автомобил. Възразява се, че водачът на л.а.“Ауди 80“ не по своя
вина е бил поставен в невъзможност да избегне настъпването на ПТП и не е
нарушил виновно правилата на ЗДвП и за него събитието се явява случайно.
Ударът е настъпил в опасната зона за спиране и водачът не е имал техническа
възможност да предостврати настъпването му. Същият е предприел всички
възможни мерки, за да избегне удара, като е намалил скоросттта си на
движение максимално. Оспорва се пряката причинно-следствена връзка
между описаните в исковата молба телесни увреждания и настъпилото ПТП,
като се възразява, че ищцата е имала предхождащи и съпътстващи
заболявания, които са оказали негативно влияние върху оздравителния
процес. Оспорват се като голословни твърденията за наличие на състояние на
„страх, безпокойство, безсъние“.Оспорват се претендираните размери на
обезщетенията за неимуществени вреди като прекалено завишени и
неотговарящи на критерия за справедливост по смисъла на чл. 52 от ЗЗД. В
условията на евентуалност, се възразява, че следва обезщетенията да бъдат
намалени съобразно съпричиняването от страна на ищцата. Твърди се, че
същата е имала обективна възможност да възприеме автомобила и
обстановката на пътното платно и да предприеме действия, с които да
предотврати настъпването на удара. Поддържа се твърдение, че ищцата е
нарушила разпоредбите на чл. 113, ал.1 и чл. 114 от ЗДвП, като е била длъжна
преди навлизане на пътното платно да съобрази разстоянията до
приближаващите МПС, тяхната скорост на движение, както и да не излиза
внезапно на платното. Счита, че съпричиняването на ищцата в значителна
степен е допринесло за вредоносния резултат – поне 90 %. Оспорва се иска за
имуществени вреди, като се възразява, че направените разходи не са в пряка и
непосредствена връзка с ПТП. Оспорва се иска за лихви като акцесорен на
главния иск.
В допълнителната искова молба се конкретизират твърдяните от
ищцата факти относно механизма на настъпване на ПТП: водачът К.Б.
предприел потегляне на заден ход с лек автомобил „Ауди 80“ рег.№ *** по ул.
„***“ – с. *** в посока от изток на запад; в същото време ищцата като
пешеходка се движела в посока от юг на север, в източния край на същата
улица, зад лекия автомобил „Ауди 80“; в момента, когато водачът потеглил
назад, пешеходката се намирала на 1.76 м от мястото на удара, като попадала
3
в зоната на видимост, осигурена от дясното външно огледало за обратно
виждане; въпреки че имал възможност да види пешеходката чрез това
огледало, водачът предприел потегляне на заден ход, без да се обърне назад и
да наблюдава зоните зад автомобила; след изминаване на един метър назад от
автомобила настъпил ударът между л.а. „Ауди 80“ и пешеходката; след удара
пешеходката паднала върху платното за движение, на мястото, на което е
открита от първите свидетели на ПТП; след удара автомобилът продължил
движението си, като водачът задействал спирачната система в момента на
удара и спрял. Във връзка с описания механизъм, се излагат доводи, че
същият кореспондира с механизма, посочен от органите на МВР в
констативен протокол № 16 за ПТП с пострадали лица от 15.04.20 г., като
ищцата счита, че този протокол има обвързваща доказателствена сила и не е
оспорен от ответното дружество в срока за отговор. Възразява, че вината на
водача на л.а „Ауди 80“ не е относима към спора, като е предмет единствено
на наказателното производство и има отношение единствено в
производството между причинителя и застрахователното дружество.
Оспорват се доводите, че вина за ПТП има ищцата като пешеходка. Излагат
се доводи, че противоправното поведение на водача на л.а. „Ауди 80“ се
изразява в това, че същият е предприел маневра – потегляне на заден ход по
начин и в момент, когато това не е било безопасно, без да се обърне назад и
да наблюдава зоните зад автомобила, като с това си поведение е създал
опасност за живота и здравето на пресичащата пешеходка, като същият е
имал възможност да я залележи чрез дясното огледало за обратно виждане; не
е реагирал своевременно на опасността от съприкосновение с движещата се
зад автомобила пешеходка. Счита, че е нарушени разпоредбита на: чл. 5,
ал.1,т.1 от ЗДвП: Всеки участник в движението по пътищата. с поведението
си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да
поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени
вреди; чл. 5, ал.2,т.1 от ЗДвП: Водачът на пътно превозно средство е длъжен
да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението,
каквито са пешеходците и водачите на двуколесни пътни превозни средства;
Чл. 25, ал.1 от ЗДвП Водач на пътно превозно средство, който ще предприеме
каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство,
да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях,
да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да
премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по
друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се
убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се
движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши
маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на
движение. Чл. 40, ал.1 от ЗДвП Преди да започне движение назад, водачът е
длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да
създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението. Чл.
40, ал.2 от ЗДвП По време на движението си назад водачът е длъжен
непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е
невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за
4
опасности. Чл. 116 от ЗДвП Водачът на пътно превозно средство е длъжен да
бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към децата, към
хората с трайни увреждания, в частност към слепите, които се движат с бял
бастун, към слепо-глухите, които се движат с червено-бял бастун и към
престарелите хора. Оспорва се изцяло възражението за съпричиняване, като
се излагат доводи, че ПТП се дължи изцяло на противоправното поведение на
водача на лекия автомобил, а ищцата не е извършила каквито и да било
нарушения на правилата за движение, т.е. не е допринесла за вредоносния
резултат. Освен това същата не е имала възможност да предотврати удара,
като практически е била връхлетяна от автомобила. Оспорват се като
неоснователни възраженията, че ищцата е имала предхождащи заболявания,
които са осуетили оздравителния процес. Твърди се, че всички търпени от
ищцата вреди са последица от нанесените й увреждания, като в пряка
причинно-следствена връзка с тях. Оспорват се и доводите за наличие на
„случайно деяние“, тъй като в случая водачът е могъл и е бил длъжен да
предвиди настъпването на вредоносния резултат след като е предприел
маневра на заден ход без да се е убедил за наличието на пешеходци, без да се
обърне назад и да наблюдава периметъра зад автомобила и без да отчете
вероятната възможност от поява на опасност. Оспорват се като
неоснователни възраженията за прекомерност на претендираните
обезщетения. Излагат се доводи, че че ищцата е на 85 г., като с оглед
напредналата възраст и характера на уврежданията, възстановителният
процес е бавен, труден и продължителен поради обстоятелството, че на тази
възраст фрактурите зарастват изключително трудно; силните болки, които
ищцата е търпяла, както и естеството на самите фрактури, са наложили
обездвижване и покой на легло в продължение на няколко месеца; в резултат
на невъзможността за самостоятелно придвижване и самостоятелно
обслужване, за ищцата е било необходимо полагане на постоянни грижи от
страна на близките за продължителен период от време – няколко месеца.
Освен това, ищцата претърпяла три интервенции – първата – открито
наместване на фрактура с външна фиксация, тибия и фибула, при която са
поставени проксимален бедрен пирон, заключваща тубуларна плака,
заключващи винтове и киршнерова игла, а следващите две – за премахване на
поставените при първоначалната интервенция пирон, витове и импланти;
след това били проведени и рехабилитационни процедури. Освен болките от
физически характер, ищцата претърпяла и страдания от емоционален
характер – страх и безпокойство от хода и резултата от процеса на
възстановяване, страх и притеснение от невъзможността да се придвижда
сама, както и да се обслужва сама за дълъг период от време, притеснение и
тревожност от настъпилата необходимост за нея да се грижат близките й чрез
полагане на непрекъснати грижи, като последното допълнително я е
обременило и травмирало психически. С оглед характера и
продължителността на търпените болки и страдания ищцата счита, че
претендираният размер на обезщетението за неимуществени вреди
кореспондира с принципа за справедливост. По отношение на лихвата за
забава счита, че същата се дължи от датата на получаване на покана за
5
изплащане на застрахователното обезщетение на осн. чл. 429, ал.2,т.1 и т.2 вр.
ал.3 от КЗ, а именно от 07.05.2020 г.
В допълнителния отговор са поддържат възраженията, направени в
отговора на исковата молба. По отношение констативния протокол за ПТП се
изразява становище, че същият е официален свидетелстващ документ и като
такъв се ползва с материална доказателствена сила, но същият няма такава
стойност по отношение наличието или не на виновно поведение на
участвалите в ПТП лица. Възразява се, че забавеният оздравителен процес се
дължи на неглижиране от страна на пострадалата и непредприемане на
необходимите мерки. Сочи се, че липсват ренгенови снимки, образни
изследвания и медицински документи, които да свидетелстват за твърдените
увреждания, както и че липсват документи относно последващи медицински
прегледи и провеждана рехабилитационна дейност. Оспорва се размера на
претендираното обезщетение, като се поддържа и направеното възражение за
съпричиняване.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и взе предвид становищата, доводите и възраженията на
страните, прие следното:
Искът по чл.432 КЗ за заплащане на обезщетение по застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ е процесуално допустим , тъй
като е предявен след изричен отказ на ответния застраховател за изплащане
на обезщетение, обективиран в писмо-отговор с изх.№ 10020-03-
2247/06.08.2020 г., постановен въ връзка с покана, отправена от пострадалата
и получена от застрахователя на 07.05.2020 г. / л.51-55 от делото/, с което
спазено изискването на чл.432, ал.1, вр.чл.380 КЗ.
Разгледан по същество, искът е частично основателен.
Не се формира спор по делото, а и е документално установено с
представения Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №
16/15.04.2020 г., че на последно посочената дата , около 09.00 ч. в с.***, на
ул.***, водачът К. Т. Б., при управление на л.а. Ауди 80 с рег.№ ***, при
маневра на заден ход удря пешеходката Н. ХР. П..
За състоялото се ПТП е било образувано ДП № 132/2020 г. по описа на
РУ-Труд при ОДМВР-Пловдив за извършено престъпление по чл.343, ал.1,
б.“б“, вр.чл.342, ал.1 НК, по което като обвиняем е бил привлечен водача на
автомобила К. Т. Б. – за това, че на 15.04.2020 г. при управление на МПС е
нарушил правилата за движение и по непредпазливост е причинил на Н. ХР.
П. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на дясна бедрена кост в
горната част с разместване и костни фрагменти; счупване с разместване в
долната част на костите на дясната подбедрица, причинили трайно
затрудняване на движенията на десния крайник за период от около 7-8
месеца. Делото е било внесено в съда с Постановление на РП Пловдив за
освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание по чл.78а НК, като образуваното АНД № 4156/2021 г. по описа на
ПРС е прекратено поради настъпила в хода на делото смърт на обвиняемия.
Безспорно се явява между страните обстоятелството за наличието на
6
застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ по отношение на управляваното от водача МПС “Ауди 80“,
рег.№ ***, валидно към датата на произшествието.
Спорни по делото са въпросите за : механизма на настъпване на ПТП,
наличие на противоправно поведение на лицето К.Б., довело до ПТП, респ. до
телесните увреждания на ищцата; наличие на твърдяните в исковата молба
болки и страдания, подлежащи на обезщетяване като настъпили
неимуществени вреди, както и на твърдяните имуществени вреди; наличие на
пряка причинно-следствена връзка между вредите и ПТП; наличие на
съпричиняване от страна на ищцата; размера на евентуално дължимите
обезщетения за неимуществени вреди предвид съответствие с принципа за
справедливост.
Относно механизма на ПТП от събраните по делото доказателства се
установява следното:
В показанията си, дадени пред настоящия съд, водачът К.Б. излага
следните обстоятелства, при които е настъпило произшествието: Сутринта на
15.04.2020 г. свидетелят паркирал автомобила си пред магазин на ул.*** в
с.*** и съпругата му отишла да пазари. Валял дъжд. Стъклата на автомобила
били замъглени. Когато съпругата му се качила обратно в колата, свидетелят
потеглил на заден ход. Не бил изминал повече от 20-тина сантиметра, когато
ударил пешеходката. Не я видял, тя идвала отстрани на автомобила и се
ударила в дясната му страна. Мястото, където бил паркирал, не било
обозначено като паркинг, било празно място, имало жив плет, ограда и там се
събирали около 10 автомобила. Нямало другаде къде да се паркира.
Автомобилът бил паркиран на около 50 см. от плета. Свидетелят съобщава, че
хората, които излизат от магазина, минават зад колите и вървят почти по
главния път, тъй като не можело да се минава пред автомобилите, тъй като
няма място. Твърди, че преди да потегли погледнал както в задното, така и в
страничните огледала на автомобила, но не видял пешеходката. Веднага след
удара слезнал от колата и видял Н.П., която познавал от преди, паднала в гьол
от дясната страна на колата. Била контактна .С помощта на работник от
магазина я вдигнали, за да не стои на дъжда, и я качили в автомобила.
Свидетелят посочва точното място , на което е бил пакриран автомобила , на
предявената му в о.з. снимка № 4 от албума за посетено местопроизшествие,
изготвен в досъдебното производство и приложен на л.124 до л.130 по делото.
В заключението си вещото лице по САТЕ, изготвило експертизата въз
основа на свидетелските показания и материалите от досъдебното
производство / Протокол за оглед, скица, албум на местопроизшествие/
съобщава, че преди ПТП пешеходката е била зад автомобила и удърът е
настъпил в задната дясна част на лекия автомобил. Експертът е изготвил
мащабна скица, на която е онагледил мястото на произшествието, посоката на
движение на автомобила и мястото на удара. Според заключението , при
потегляне на автомобила, пешеходката е била видима в дясното огледало за
обратно виждане и водачът е имал техническа възможност да избегне
произшествието като отложи потеглянето си. Причина за ПТП е, че водачът е
потеглил на заден ход по начин и в момент, когато това не е било безопасно,
7
т.е., когато зад автомобила се е движела пешеходката Н.П.. По време на удара
пострадалата се е намирала на пътя зад автомобила.
Съдът напълно кредитира заключението на вещото лице като
компетентно изготвено, обосновано и неоспорено от страните. Въз основа на
него и показанията на свид.Б., на които следва да се даде вяра като
последователни, логични и кореспондиращи с останалите доказателства,
съдът приема за установен механизма на ПТП, описан от САТЕ. При така
установения механизъм на произшествието се налага безпротиворечивия
извод, че то е настъпило в резултат на противоправно поведение на водача
К.Б., който е нарушил правилата за движение, а именно: в нарушение на чл.
40, ал.1 от ЗДвП, преди да започне движение назад, водачът не се убедил, че
пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или
затруднения за останалите участници в движението. Налице е нарушение и на
чл. 40, ал.2 от ЗДвП, който го задължава по време на движението си назад
непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е
невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за
опасности, както и на чл. 116 от ЗДвП, който предписва, че водачът на пътно
превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към
пешеходците, особено към децата, към хората с трайни увреждания, в
частност към слепите, които се движат с бял бастун, към слепо-глухите, които
се движат с червено-бял бастун и към престарелите хора.
Следва да се приеме, че деянието е извършено виновно –
непредпазливо, тъй като водачът е бил длъжен да знае правилата за движение
и въпреки,че не е предвиждал настъпването на общественоопасните
последици, е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. Недоказни , при
необходимостта от провеждане на обратно доказване с оглед въведената в
чл.45, ал.2 ЗЗД презумпция, остават правоизключващото възражение на
ответника за наличието на „случайно деяние“. От събраните доказателства не
може да се направи обоснован извод за това,че водачът не е могъл да
предвиди настъпването на общественоопасните последици.
Относно вредите от деянието.
Представената по делото медицинска документация и изготвената въз
основа на нея СМЕ, която съдът възприема като компетентна, обоснована и
неоспорена, установят, че при произшествието на ищцата са причинени
счупване на дясната бедрена кост в горната част с разместване, счупване на
дясната голямопищялна кост на две места в областта на глезенната става,
лекостепенно мозъчно сътресение. Според вещото лице уврежданията са в
пряка причинноследствена връзка с процесния инцидент и са причинили
значителни болки и страдания както в началото след причиняване на
травмите, така и след оперативните интервенции. Причиненото трайно
затрудняване движенията на десния долен крайник е за период от 7-8 месеца,
като не се очаква да настъпят усложнения. Необходимото лечение е
проведено, очаква се възстановяване в рамките на година, но доколко то ще е
пълно експертът не може да отговори предварително. Ежедневният ритъм на
ищцата е нарушен значително в първите 4 месеца, кагато се движи с помощни
средства, за да не стъпва на увредения крайник.
8
Непосредствено след инцидента пострадалата е била откарана от екип
на ЦСМП в УМБАЛ „Св.Георги“ в гр.Пловдив, където са проведени
необходимите изследвания. Извършено е оперативно лечение на 15.04.2020
г.- открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация-плака с винтове и
Киршнерови игли. Изписана е от отделение КОТ на 20.04.2020 г. с
подобрение и с указания да не стъпва на оперирания крак 4 месеца. Насочена
е към рехабилитация, като на 24.04.2020 г. е постъпила в клиника ФТР в
същата болница, където е престояла до 01.05.2020 г. Поставена й е била
гипсова шина за 30 дни. На 26.05.2020 г. ищцата е постъпила отново в
болница Медлайн за операция за отстраняване на метален инплант. Там е
свалена гипсовата шина. Извършено е било отстраняване от костта на
имплантираните уреди-тибия, фибула. Изваден е бил металния инплант.
Изписана е на 29.05.2020 г.
Следващото хоспитализиране на пострадалата е било на 23.07.2020 г.
отново в Медлайн, където отново с оператина интервенция са отстранени
металните инпланти-плака с винтове и Киршнерови игли.
Във връзка с данните за предишни и съпътстващи заболявания на
ищцата, вещото лице заявява,че те са обичайни за възрастта й и не оказват
влияние на оздравителния процес. Съществено влияние не оказва и възрастта
на ищцата.
За преживените от ищцата болки, страдания и неудобства се изслушани
показанията на свид.А., която е полагала непосредствени грижи за
пострадалата по време на рехабилитацията в болницата и след това в дома й в
продължение на 10 месеца, 24 часа в денонощието. Свидетелят съобщава
преките си впечатления от състоянието на П. като сочи, че познанството им е
от преди 50 години и ищцата е била нейна учителка по руски език и по пеене.
Установява се, че по време на физиотерапията ищцата била много зле,
вдигала температура, треперела, била в шок и се налагало свидетелката да я
храни. Ползвала памперси. Поставяли и инжекции с болкоуспокояващи по
два пъти на ден, както и такива за температурата. След прибирането вкъщи
продължили да й поставят инжекции в корема за разреждане на кръвта.
Ищцата не била в състояние да се обслужва сама. Не можела да се храни,
защото ръцете й треперили, слагали подлога. Не можела да се къпе. Не
можела да си движи крака, стенела нощно време от болки, дори сълзи й
избивали в очите. Останала на легло в продължение на пет месеца.
Провеждана й била физиотерапия в дома в периода от 15 май до 6 септември
два пъти седмично. Едва след петия месец ищцата започнала да се изправя.
Първо започнало раздвижване на мускулите на крака и много трудно стъпила
за първи път. Силните болки продължили около 5-6 месеца, толкова
продължила и високата температура. Големи трудности предизвиквала
образувана декубитална рана от залежаването, която свидетелката промивала
два пъти дневно. В продължение на 10 месеца ищцата не можела да се движи
без помощ. Относно емоционалното състояние на пострадалата, свидетелката
споделя, че е много променена след инцидента. Към настоящия момент била
много отчаяна, а преди тя давала на другите хъс за живот. Била отслабнала.
Преди произшествието се грижела сама за градината си, справяла се с
9
домакинството, въпреки че живеела сама и всички й се възхищавали.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът приема,
че са налице предпоставките по чл.432 от КЗ за ангажиране отговорността на
застрахователя по задължителната застраховка «Гражданска отговорност на
автомобилистите»- валидно застрахователно правоотношение, настъпило по
вина на застрахования застрахователно събитие, в резултат на което са
настъпили вреди, подлежащи на обезщетяване.
Относно размера на обезщетението за неимуществени вреди.
Съдът, като се ръководи от критерия за справедливост, залегнал в
разпоредбата на чл.52 от ЗЗД и като взе предвид характера и тежестта на
множеството получени увреждания, продължителността и интензитета на
търпените в резултат на тях болки, страдания и неудобства, свързани с
продължителното обездвижване на пострадалата, невъзможността да се
обслужва сама за значителен период, промяната на начина на живот и
ежедневните й дейности, както и обстоятелството, че ищцата не е напълно
възстановена, като прогнозата на вещото лице за пълно възстановяване не е
категорична и е с неопределен срок, степента на засягане на здравословното
състояние на ищцата с оглед напредналата й възраст, намира, че за тяхното
репариране съответства сумата 40 000 лв., като над този размер претенцията
се явява недоказана и ще се отхвърли.
Изцяло основателни и доказани по размер са претенциите за
обезщетяване на претърпените имуществени вреди- разходи за лечение,
консумативи и мадикаменти, установени с неоспорените писмени
доказателства- фактури и касови бонове, приложени с исковата молба,
възлизащи на общата стойност от 3983,73 лв. Всички те са свързани с
проведеното лечение на пострадалата- оперативните интервенции,
хоспитализациите и медакиментозното лечение.
Неоснователно е възражението на ответника за съпричиняване по
смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД от страна на пострадалата, тъй като не се установи
същата да е допринесла с поведението си за вредоносния резултат от ПТП.
Както се изясни от САТЕ и показанията на свидетеля Б., не е съществувала
друга възможност за преминаване на пешеходката, освен зад паркиралите
автомобили, което преминаване е предприела преди потеглянето на
автомобила, т.е., в момент, когато не е съществувала опасност от настъпване
на произшествието.
Следователно обезщетенията за имуществените и неимуществените
вреди се дължат в размерите, установени от съда като основателни.
На осн. чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ застрахователят следва да покрие
спрямо увреденото лице отговорността на делинквента за дължимата лихва за
забава от датата на предявяване на претенцията от увреденото лице, т. е. от
07.05.2020 г., а след изтичане на срока по чл. 496, ал. 1 КЗ и при отказ и липса
плащане на обезщетение от застрахователя, дължи законната лихва върху
обезщетението за неимуществени вреди за собствената си забава. Ето защо за
периода от 07.05.2020 г. до окончателното изплащане на обезщетението за
10
претърпените неимуществени вреди искът за заплащане на обезщетение за
забава е основателен.
При този изход на спора на страните следва да се присъдят разноски
по съразмерност.
Ищцата е направила разноски общо в размер на 7765,34 лв.,
съответстващи на приложения списък по чл.80 ГПК. Съразмерно с уважената
част от исковете и на осн.чл.78, ал.1 ГПК ответникът дължи разноски на
стойност 4066,84 лв.
На осн.чл.78, ал.3 ГПК на ответника се дължат разноски съразмерно с
отхвърлената част на иска, възлизащи на 290,53 лв. от общо направените
такива на стойност 610 лв. Присъжда се на осн.чл.78, ал.8 ГПК
юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. , определено на осн.чл.25
от НЗПП.
Мотивиран от изложеното, Съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
АРМЕЕЦ АРМЕЕЦ“ АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр. София, бул. „Стефан Караджа“ № 2 да заплати на Н. ХР. П. ЕГН
*********** с постоянен адрес: с.***, обезщетения за вреди, настъпили
вследствие на ПТП, състояло се на 15.04.2020 г. в с. ***, Пловдивска област,
виновно причинено от К. Т. Б. в качеството му на водач на МПС “Ауди 80“,
рег.№ ***, за което МПС към датата на настъпване на произшествието има
сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ с ответното застрахователно дружество, а именно сумата
от 40 000 лв. –обезщетение за неимуществените вреди – болки и страдания,
търпени вследствие на получени телесни увреждания , изразяващи се във
фрактури на десния крак: пертрохантерно счупване, закрито
политравматизацио: 1. Фрактура пертрохантерика фем.декстра; 2. Фрактура
тибиа декстра ин п. дист.ет ф-ра фибула ин п.дист.декстра ; сумата от
3983.73лв.– обезщетение за имуществени вреди – разходи за закупуване на
необходими медицински изделия, медикаменти и консумативи, заплащане на
потребителски такси и такива за допълнително обслужване, ведно със законна
лихва върху сумите, считано от 07.05.2020 г. до до окончателното плащане на
сумите, както и сумата от 4066,84 лв. направени деловодни разноски, като
ОТХВЪРЛЯ претенцията за заплащане на обезщетение на неимуществени
11
вреди до пълния предявен размер от 80 000 лв.
ОСЪЖДА Н. ХР. П. ЕГН *********** с постоянен адрес: с.*** да
заплати на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ
АРМЕЕЦ“ АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „Стефан Караджа“ № 2 сумата от 290,53 лв. направени деловодни
разноски и сумата от 150 лв. юрисконсултско възнаграждение за настоящата
инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския апелативен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
12