РЕШЕНИЕ
№ 179
гр. Пловдив, 02.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
втори декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Христо Д. Симидчиев
Членове:Силвия Ал. Цанкова
Екатерина Ст. Роглекова
като разгледа докладваното от Екатерина Ст. Роглекова Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20215300601560 по описа за 2021
година
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
Образувано е по въззивна жалба на адв. С.В. в качеството му на
защитник на подсъдимия Т. П. Б., против присъда от 22.06.2021г. по НОХД №
3500/2021г. по описа на Районен съд – гр. Пловдив.
С присъдата първата инстанция е признала подсъдимия за виновен в
това, че на 27.01.2021 г. в гр. П., обл. П. е управлявал моторно превозно
средство - лек автомобил марка „Фиат“, модел „Пунто“ с рег. № ********
след употреба на наркотични вещества – тетрахидроканабинол /марихуана/ -
престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК, поради което и на основание чл. 58а,
ал. 1 и ал. 5 вр. чл. 54 НК е осъден на наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА“ за срок от ОСЕМ МЕСЕЦА и наказание "ГЛОБА" в размер на
500,00 /петстотин/ лева.
Съдът е приложил разпоредбата на чл. 59, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 НК и на
основание чл. 66, ал. 1 НК изпълнението на така наложеното на подсъдимия
наказание ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА е отложено с
изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане в сила на присъдата.
1
На основание чл. 343г, вр. чл. 343б, ал. 3 от НК подсъдимият Т. П. Б. е
лишен от право да управлява МПС за срок от ЕДНА ГОДИНА, като на
основание чл. 59 ал. 4 от НК е приспаднато времето, през което
свидетелството за управление на МПС на подсъдимия Т. П. Б. е било отнето
по административен ред.
Съдът се е произнесъл и по веществените доказателства и разноските по
делото.
В жалбата се прави искане за отмяна на обжалвания съдебен акт, като се
претендира, че същият е неправилен и незаконосъобразен – тъй като
повдигнатото обвинение е останало недоказано по несъмнен начин, поради
което се иска отмяната му и постановяване на нова присъда, с която подс. Б.
да се признае на НЕВИНЕН и бъде ОПРАВДАН.
Адв. В. – защитник на подс. Б., поддържа така депозираната жалба,
като аргументите му за отмяна на постановения съдебен акт са нарушение на
Наредба №1 от 2017г., съгласно чиито разпоредби според него, употреба на
наркотични вещества се установява единствено чрез кръвна проба, но не и
посредством урина. Алтернативно се пледира, че деянието било
малозначително, което налага приложението на чл. 9, ал. 2 НК.
Подсъдимият поддържа заявеното от адвоката му.
В съдебно заседание на въззивната инстанция представителят на
Окръжна прокуратура - Пловдив изразява становище за неоснователност на
жалбата и пледира за потвърждаване на присъдата.
Пловдивски окръжен съд, след като обсъди доводите в жалбата, след
като в съответствие с чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на
атакуваната присъда, констатира, че не са налице основания за отменяването
или изменянето на първоинстанционния акт, поради следните съображения:
Съдебното следствие пред първата инстанция е протекло като
съкратено такова при условията на чл. 371, т.2 от НПК. Решението за
предварително изслушване на страните е взето от съдията - докладчик по
изрично искане на подсъдимия, направено в първото по делото съдебно
заседание. Подсъдимият е признал изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласил да не се събират
доказателства за тяхното установяване. Въз основа на нарочното изявление на
2
подсъдимия, съдът е констатирал, че самопризнанията кореспондират с
формираната по досъдебното производство доказателствена съвкупност и е
обявил, че ще го ползва при постановяване на присъдата, без да експлоатира
други доказателствени способи. Преди да постанови определението си по чл.
372, ал.4 от НПК, съдът е разяснил на подсъдимия правата му по чл. 371 от
НПК и го е уведомил, че съответните доказателства от досъдебното
производство и направеното самопризнание ще се ползват при съставяне на
присъдата, така както го задължава императивната норма на чл. 372, ал.1 от
НПК.
При пълната служебна проверка на присъдата, въззивният съд намира,
че фактическата обстановка е изяснена правилно от районния съд и не се
налага внасянето на корекции и/или допълнения в нея. По отношение на
оценъчната дейност на първоинстанционния съд не се констатираха
логически грешки, волята му е обективирана ясно, което позволява проверка
на изведените фактически констатации.
Втората инстанция също е обвързана от фактите, съдържащи се в
обстоятелствената част на обвинителния акт, поради което въззивният съд
прие от фактическа страна следното:
Подсъдимият Т. П. Б. е роден на ******** г. в гр. П., б., б. г., със
средно образование, неженен, безработен, с адрес гр. П., бул. „Д.“, № **, ет.
*, ап. ** , с ЕГН: **********, неосъждан.
На 27.01.2021 г., около 19:30 ч. в гр. П. по бул. „Д.“ подс. Б.
управлявал моторно превозно средство – марка „Пунто“ с рег. № ********,
когато между него и друг неустановен по настоящото дело водач на МПС, в
района на кръстовището между ул. „П.“ и бул. „Д.“ в гр. П., възникнал
конфликт, станал повод Б. да подаде сигнал на тел. 112.
Във връзка с подадения от подсъдимия сигнал на място пристигнали
служители на 03 РУ при ОД на МВР Пловдив – свид. Д. М. М. и Ж. И. Ж..
При пристигането на свид. М. и Ж. на мястото бил само подсъдимият, който
обяснил каква е причината, за да подаде сигнал на тел. 112 – че между него и
друг водач на МПС възникнал конфликт, тъй като бил карал бавно, като на
кръстовището другият водач го ударил по лицето и избягал. Свидетелите
обяснили на подсъдимия, че може да отиде до районното управление на МВР
и да подаде сигнал за случилото се. Подсъдимият и свид. М. се качили в
3
използвания от подс. Б. автомобил марка „Пунто“ с рег. № ******** и се
насочили към 03 РУ при ОД на МВР Пловдив. Автомобилът бил управляван
от подсъдимият Б., а свид. Желев тръгнал към районното управление със
служебния автомобил.
Докато пътували към 03 РУ при ОД на МВР Пловдив подсъдимият
говорил несвързано, карал несигурно, криволичейки леко, и бил превъзбуден.
При пристигането на подсъдимия и свидетелите в сградата на районното
управление, свид. М. попитал Б. дали е употребявал алкохол или наркотици,
при което подсъдимият отрекъл, но видимо се притеснил. Свид. М. обяснил
на подсъдимия, че ще бъде тестван. Подсъдимият се съгласил да бъде тестван
за наличие на алкохол в кръвта, при което техническото средство – дрегер
7510 с фабр. номер ARDM-0247 не отчел наличие на алкохол в кръвта му.
Свид. М. предложил на Б. да бъде тестван за употреба на наркотични
вещества – с полеви тест “DRUG CHECK 3000 STKS”, но Б. отказал да бъде
тестван като пред свидетелите споделил, че бил пушил „малко марихуана“.
Свид. М. издал талон за медицинско изследване бл. №089805 и подсъдимия
бил съпроводен до УМБАЛ Пловдив АД, където отново отказал да даде кръв
и урина, за да бъде тестван за употреба на наркотични вещества. Със заповед
за задържане № 438зз-39/27.01.2021 г. на полицейски орган при 03 РУ при
ОД на МВР Пловдив подс. Б. бил задържан за срок до 24 часа на осн. чл. 72
ЗМВР.
На 27.01.2021 г. било образувано бързо производство за престъпление
по чл. 343б, ал. 3 НК, по което като обвиняем бил привлечен Б.. По искане на
наблюдаващия прокурор съдия при РС Пловдив, с разпореждане №
634/28.01.2021 г., по ЧНД № 20215330200635/2021 г., разрешил
принудителното вземане на образци за сравнително изследване, а именно
кръвна проба и проба от урина от лицето Т. П. Б.. Въз основа на издаденото
разпореждане на 28.01.2021 г. подс. Б. бил съпроводен до УМБАЛ Пловдив
АД, където за времето от 17:40 ч. до 17:54 ч. от подс. Б. били взети кръв и
урина за изследване.
Преди вземането на пробите кръв и урина подсъдимият изразил
съгласие и да даде доброволно биологичен материал за изследване. За
извършеното действие бил съставен надлежен протокол. От назначената по
делото съдебна химико-токсикологична /токсикохимична/ експертиза, която
4
съдът кредитира като обоснована, се установява, че в урината на Б. има
специфичен метаболит – карбоксиΔ 9 -ТНС, доказващ употреба на
наркотично вещество тетрахидроканабинол. Според вещите лица
установеното съдържание на карбокси-Δ9-ТНС в урината и отсъствието му в
кръвта на Б. е индикация, че употребата на наркотичното вещество
тетрахидроканабинол е била в период от 24-72 часа преди вземане на
биологичните проби. Биологичните проби са взети приблизително 22 часа
след като Б. е управлявал МПС.
От представената по досъдебното производство справка за
нарушител/водач се установява, че подс. Б. е правоспособен водач. СУМПС
на подс. Б. е било отнето с издадена ЗППАМ № 21-0438- 000031/27.01.2021 г.
за извършени от него нарушения по чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП - отказ да му
бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на наркотични
вещества или техни аналози.
Въззивната съдебна инстанция не може да не се съгласи с извода на
районния съдия, че доказателствата по делото изцяло подкрепят изложените
фактически изводи, в каквато насока Пловдивският районен съд е направил
съответен на арг. от чл. 305, ал. 3, изр. 2 вр. чл. 373, ал. 3 от НПК
доказателствен анализ.
В конкретния случай изградената фактическа картина се подкрепя от
направените от подсъдимия Б. самопризнания по реда на чл. 371, т. 2 от НПК
пред ПРС, а също и от показанията на свидетелите – полицейските служители
св. М. и Ж., от чието съдържание се доказва времето и мястото на извършване
на престъплението, вменено на подсъдимото лице.
Изложеното по-горе е в унисон и с писмените доказателства по
делото и най-вече кредитираната съдебна химикотоксикологична
/токсикохимична/ експертиза.
Съгласно т. 8. 2 от ТР № 1 от 06.04.2009 г. на ОСНК на ВКС, в
рамките на производството по Гл. 27 от НПК, въззивният състав следва да
извърши проверка дали процесуалната дейност на първостепенния съд е
осъществена при съблюдаване нормативната уредба на диференцираното
производство - налични предпоставки за прилагане на особената процедура
/действително направено волеизявление по чл. 371, т. 2 от НПК и
законосъобразност на доказателствената преценка/; спазване на
5
регламентирания ред за допускане и провеждане на съкратено съдебно
следствие; постановяване на присъдата в съответствие с изискванията на чл.
373, ал. 2 и 3 от НПК.
Настоящият съдебен състав приема, че подсъдимият Б. е дал валидно
самопризнание в хода на първоинстанционното съдебно производство -
предварително са му били разяснени правата и последиците от извършването
на самопризнание по реда на чл. 371, т. 2 от НПК, като районният съд, с
определение по реда на 372, ал. 4 от НПК е обявил, че при постановяване на
присъдата ще ползва самопризнанието на Б., без да събира доказателства за
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Първоинстанционният съд правилно напълно е кредитирал
събраните на досъдебното производство доказателства и доказателствени
средства, посочени и по-горе. В този смисъл съответстващо на правната
логика е приел, че същите установяват безпротиворечиво обстоятелствата
относно фактическата обстановка и се подкрепят от направеното от Б.
признание на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт относно факта на извършеното деяние, неговото авторство, механизъм и
предмет.
При описаните факти районният съд е стигнал до верни правни
изводи в насока реализиране от подсъдимия Б. на обективните и субективни
елементи на престъплението чл. 343б, ал. 3 НК.
Детайлно първата инстанция е обсъдила двете основни възражения в
настоящия казус – а именно - дали наличието на наркотични вещества е
установено по надлежния ред и дали деянието би могло да се квалифицира
като малозначително по смисъла на чл. 9, ал. 2 НК.
И пред въззивния съд защитата застъпва тезата, че установеното
съдържание на карбокси-Δ9- 3 ТНС е в урината на подсъдимото лице, а не в
кръвта му. Въз основа на това се иска пълното му оневиняване, т.к. не бил
спазен предвидения ред в Наредба № 1 от 2017 г. за реда и начина за
установяване на концентрация на алкохол в кръвта и или употреба
наркотични вещества и техни аналози.
Касателно първото възражение – Районен съд Пловдив го е
отхвърлил, като задълбочено и законосъобразно е отговорил на всеки
поставен въпрос, а въззивната инстанция е напълно солидарна с изложението
6
в мотивите. Ето защо може да се обобщи, че тезата на защитата за
несъставомерност на обвинението по причина, че не било спазено
изискването на Наредба № 1 от 2017 г. за реда и начина за установяване на
концентрация на алкохол в кръвта и или употреба наркотични вещества и
техни аналози наличните упойващи вещества да са установени при
изследванията на кръвта на подсъдимия, респективно да са открити там, а не
в урината, настоящият съдебен състав намира за напълно неоснователна. Този
извод произтича от законодателното разрешение досежно обективната страна
на деянието, доколкото разпоредбата на чл. 343б, ал. 3 НК по недвусмислен
начин прогласява за съставомерно управлението на МПС след употреба на
наркотични вещества или техни аналози. Законът не поставя като изрично
изискване тяхната употреба да бъде установена при изследване единствено на
кръвта, от което следва, че изследването на урината като способ за
установяването на употреба на наркотични вещества не е изключено. Освен
това, настоящият съдебен състав приема, че към процесната хипотеза, а
именно установяване на употреба на наркотично вещество, са приложими
задължителните указания, дадени с Постановление № 1 от 17.01.1983 г. по н.
д. № 8/1982 г., Пленум на ВС, които са в насока, че "пияното състояние на
дееца може да се установява с всички доказателствени средства, предвидени в
НПК - химическо изследване на алкохолната концентрация в кръвта и
урината, медицинска експертиза за алкохолната концентрация, когато не е
направено химическото изследване, но има данни за поет алкохол,
свидетелски показания и др." Цитираната т. 4, б. "д" от Постановлението
изрично указва, че пияното състояние може да се установява с химическо
изследване на алкохолната концентрацията освен в кръвта, и в урината.
Предвид систематическото място на разпоредбата на чл. 343б, ал. 3 НК в
Глава единадесета, Раздел ІІ "Престъпления по транспорта и съобщенията",
както и обществените отношения, предмет на засягане от инкриминирания
престъпен състав, следва категоричният извод, че указанията на Пленума,
респективно техният задължителен характер за съдилищата, по аналогия са
приложими и за установяване употребата на наркотични вещества. В този
смисъл и редът по Наредба № 1 от 2017 г. е само един от възможните способи
за установяване на това обстоятелство, но не и единствен и императивно
задължителен такъв.
Както и първата инстанция е посочила, в разпоредбата на чл. 343б, ал.
7
3 от НК липсва обективен признак надлежен ред на установяване на
употребата на наркотични вещества или техни аналози, който е предвиден от
законодателя в диспозицията на чл. 343б, ал. 1 от НК относно концентрацията
на алкохол в кръвта на водачите на моторни превозни средства. Ето защо е
недопустимо процесът на установяване на обективната истина да бъде
ограничен от административни разпоредби. Обратното би поставило целият
доказателствен инструментариум на НПК в субсидиарно положение без
легално основание / Решение № 116 от 08.08.2016 г. по нд № 34/2016 г. на
трето наказателно отделение на ВКС, Решение № 81 от 15.05.2018 г. по
наказателно дело № 237/2018 г. на трето наказателно отделение на ВКС /.
Процесуално незащитима е тезата за степенуване на доказателствата и
доказателствените средства, съдържаща се в обсъжданото възражение.
Изразеното от защитата мнение, че при обвинение за управление на моторно
превозно средство след употреба на наркотични вещества или техни аналози
доказателствените средства по НПК са допустими само когато е невъзможно
събирането им по Наредба № 1 от 19.07.2017 г. въвежда извънпроцесуален
критерий за селекция на доказателствените източници, който се конфронтира
с принципните правила на чл. 102, чл. 104, чл. 105, чл. 106 и чл. 107 от НПК
Обобщено, правнорелевантните факти, относими към състава на
престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК , могат да се установяват с всички
допустими доказателствени средства. Суверенно право на съда е да прецени
обективността и достатъчността на доказателствата и доказателствените
средства, но законосъобразното му упражняване изисква задълбочен и
цялостен анализ на цялата доказателствена съвкупност, какъвто е сторен в
обжалвания съдебен акт.
Неоснователно е и второто възражение на защитата. Аргументите на
съда, за да не се съгласи с искането за приложение на чл. 9, ал. 2 от НК, са
следните:
Съгласно нормата на чл. 9, ал. 2 от НК, не е престъпно деянието,
което макар и формално да осъществява признаците на предвидено в закона
престъпление, поради своята малозначителност не е общественоопасно или
неговата обществена опасност е явно незначителна. Съобразно
задължителните за съда указания, дадени в ТР№ 113 от 16.12.1982 г. по н. д.
№ 97/1982 г., ОСНК разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК е обща. Тя се прилага
за всички престъпления по НК. Единственото условие е деянието, макар и да
8
осъществява признаците на предвиденото в закона престъпление, поради
своята малозначителност да не е общественоопасно или неговата опасност да
е явно незначителна. Други изисквания законодателят не е поставил.
Логическото и систематично тълкуване на правната норма на чл. 9, ал. 2 от
НК и предвид горното задължително за този съд тълкуване мотивира нейната
приложимост спрямо всички престъпни деяния, посочени в особената част на
НК, независимо от характера и санкцията им, дали престъплението
осъществява основен или квалифициран състав на престъпление, както и
независимо от вида предвидено наказание. Всяко престъпление може
формално да осъществява признаците от състава на престъплението, но
обществената му опасност, с оглед степента и характера на засегнатите
обществени отношения и данните за личността на дееца, да бъде толкова
незначителна, че да прави обществено неоправдано третирането съответното
поведение като престъпление и да изключва наказателната репресия.
Теорията и практиката са категорични, че приемането на едно деяние
за малозначително /непрестъпно/ може да се базира или на липса на
обществена опасност поради малозначителност на същото или на
установяването й по безсъмнен начин, но с характеристиката на явна нейна
незначителност. За приложението на чл. 9, ал. 2 от НК е необходимо да се
направи анализ и на всички елементи от състава на престъплението време,
място и начин на извършване деянието, какви са вредните последици от
деянието и т. н. Преди всичко следва да се посочи, че обществената опасност
е признак на всяко едно престъпление независимо от неговия характер.
Безспорна теоретична обосновка на обществената опасност е, че тя е основно,
обективно, неюридическо качество на престъплението, наличието на която
дава харатеристиката на едно деяние като престъпно, доколкото накърнява
защитени от законодателя обществени отношения. За да бъде обаче едно
общественоопасно деяние въздигнато в престъпление е необходимо същото
да е с повисока степен на общетвена опасност. Обстоятелствата, през
призмата на които се преценява степента на обществената опасност на дадено
деяние са обекта, който засяга /защитените обществени отношения/,
характера и степента на засягане, качествата на субекта и дори някои негови
характерни субективни особености и субективни елементи на деянието извън
вината – подбуди, цели, мотиви и т. н. Степенуването на обществената
опасност на конкретно деяние дава отражение не само в неговите последици в
9
наказателноправен план и с оглед определяне на конкертните параметри на
наказанието, но и на обратната плоскост – дали тази степен на засягане на
защитените обществени отношения е достатъчна /значителна/ или напротив и
обществено оправдано ли налагането на углавно наказание в такива случаи.
Обсъждайки приложението на разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК за
всеки отделен казус обаче следва да се отчита, че водеща роля има оценката
на степента на обществена опасност на деянието, а на втори план стои
степента на обществена опасност на дееца /р. № 66 от 18.04.2018 г. по н. д. №
243/2018 г., н. к., ІІІ н. о. на ВКС/. В този смисъл, ако деянието е такова, че
въобще не може да окаже отрицателно въздействие върху обекта на
посегателство или това негово въздействие е толкова лишено от значение, че
в действителност не застрашава този обект, ще е налице малозначителност в
най-висша степен, то няма да бъде обществено опасно и следователно няма да
бъде престъпно. Дори и когато малозначителността не изключва
обществената опасност на деянието, но обосновава една нейна явна
незначителност - т. е. такава ниска степен, която не е достатъчна за да бъде
третирано като престъпление, отново ще сме изправени пред хипотезата на
чл. 9, ал. 2 от НК. Обществената опасност на дееца може да окаже влияние
само в случаите, когато неговите особени качества имат значение или когато
се установи завишена степен на неговата лична обществена опасност и тя е
довела до по-висока степен на обществена опасност на самото деяние.
По изложените от РС съображения, с които въззивната инстанция е
напълно съгласна, вземайки предвид обществената опасност на подсъдимия,
опасността на осъщественото от него деяние, Пловдивският окръжен съд
също не намери основания, доколкото деянието на Б. покрива типичните
характеристики на престъплението по чл. 354а, ал. 3 от НК, да е налице
възможност за оправдаването му на осн. чл. 9, ал. 2 от НК.
Въз основа на изложеното се прие, че подсъдимият Т. П. Б. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.
343б, ал. 3 НК, а именно: на 27.01.2021 г. в гр. П., обл. П. е управлявал
моторно превозно средство - лек автомобил марка „Фиат“, модел „Пунто“ с
рег. № ******** след употреба на наркотични вещества –
тетрахидроканабинол. От обективна страна деянието е извършено от
подсъдимия, тъй като на 27.01.2021 г. в гр. П., е управлявал моторно превозно
10
средство – лек автомобил марка „Фиат“, модел „Пунто“, след употреба на
наркотични вещества – тетрахидроканабинол, установено със съдебна
химикотоксикологична /токсикохимична/ експертиза, която е установила, че
в урината на Б. има специфичен метаболит – карбокси-Δ 9 -ТНС, доказващ
употреба на наркотично вещество тетрахидроканабинол.
От субективна страна деянието е извършено виновно, при пряк
умисъл, като форма на вината по смисъла на чл. 11, ал. 2 НК, така както е
посочил Районен съд гр. Пловдив.
При индивидуализацията на наказанието, районният съд е определил
правилно отегчаващите и смекчаващите отговорността обстоятелства, като
точно е преценил, че на подсъдимия следва да бъде определено наказание
„лишаване от свобода” за срок от една година, ГЛОБА в размер на 500.00
ЛЕВА, както и на основание чл. 343г, вр. чл. 343б, ал. 1, вр. чл. 37, ал. 1 НК
наказание ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС за срок от ЕДНА
ГОДИНА. Съобразено е, че съдебното следствие е протекло по реда на
диференцираната процедура като съгласно чл. 58а, ал. 1 НК, съдът е намалил
така определеното наказание от една година лишаване от свобода с 1/3 и е
наложил на Б. наказание ОСЕМ МЕСЕЦА лишаване от свобода.
Правилно е приложението на чл. 59, ал. 2, вр. ал. , т. 1 НК и
проверяваният съд е приспаднал от така определеното и наложено наказание
лишаване от свобода за срок от осем месеца, времето през което подсъдимият
Б. е бил задържан по реда на МВР и НПК, считано от 27.01.2021 до 29.01.2021
г.
Съдът е приспаднал и времето, през което подсъдимият е бил лишен
от право да управлява МПС по административен ред, считано от 27.01.2021 г.
до влизане на присъдата в сила.
Законосъобразно е и приложението на чл. 66, ал. 1 НК - тъй като Б. не е
бил осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер към
момента на извършване на деянието, като за постигане целите на наказанието
и за поправянето на осъдения, не е наложително същият да изтърпи така
наложеното наказание.
Пловдивският окръжен съд е на становище, че именно така
определеното на подсъдимия Б. наказание ще окаже нужния възпиращ ефект
не само върху личността му, но и върху другите склонни да извършват този
11
вид престъпления лица, в каквато насока е и основния смисъл на генералната
и специална превенция по чл. 36 от НК.
Точно е произнасянето по веществените доказателства и разноските по
делото.
С оглед изхода на делото, съдът правилно е възложил направените
разноски в тежест на подсъдимия.
Така мотивиран Пловдивският окръжен съд:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда от 22.06.2021г. по НОХД №
3500/2021г. по описа на Районен съд – гр. Пловдив.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и/или
протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12