№ 5463
гр. София, 27.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-10 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Десислава Зисова
при участието на секретаря Евдокия-Мария Ст. Панайотова
като разгледа докладваното от Десислава Зисова Гражданско дело №
20221100113400 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба К. Г. С., с която са
предявени срещу С.о. искове, както следва:
1). Установителен иск с правно основание чл.124 ГПК, вр. чл.79 ЗС, за
признаване правото на ищеца, че е собственик на основание придобивна
давност, изтекла в периода 1996 г. – 2022 г. на недвижим имот с
идентификатор 68134.1609.2295, находящ се в област София, община
Столична, гр. София, район Студентски, ж.к. Малинова долина, местност
Южна градска тер.3, с площ от 1474 кв.м., представляващ незастроен имот за
жилищни нужди, с номер по предходен план: 2295, кв. 55, парцел IX-2295,
съседи: имоти с идентификатори, както следва: 68134.1609.5956,
68134.1609.5088, 68134.1609.2218, 68134.1609.3022, 68134.1609.1921,
68134.1609.6100;
2). Предявен при условията на евентуалност отрицателен установителен
иск с правно основание чл.124 ГПК за признаване по отношение на
ответника, че не е собственик на имота, представляващ недвижим имот с
идентификатор 68134.1609.2295, находящ се в област София, община
Столична, гр. София, район Студентски, ж.к. Малинова долина, местност
Южна градска тер.3, с площ от 1474 кв.м., представляващ незастроен имот за
1
жилищни нужди, с номер по предходен план: 2295, кв. 55, парцел IX-2295,
съседи: имоти с идентификатори, както следва: 68134.1609.5956,
68134.1609.5088, 68134.1609.2218, 68134.1609.3022, 68134.1609.1921,
68134.1609.6100.
Ищецът твърди, че е собственик на имота с кадастрален
идентификатор 68134.1609.2295, заедно със съседния му имот (предмет на
друго производство), по силата на изтекла в негова полза придобивна
давност. Твърди, че процесният недвижими имоти представлява незастроен
имот, находящ се в гр. София, район Студентски, ж.к. Малинова долина,
местност Южна градска, че през 1996 г. е започнал да владее процесния и
съседния имот (тогава са били един имот, разделен впоследствие). Посочва,
че през 1996 г. е поставил ограда, превърнал имотите в градина, която
поддъръжал, почиствал, облагородявал, косил, плевил. Засадил е овощни
дървета и зеленчуци, чиито плодове събирал. Когато започнали строежите
покрай имота, тежкотоварната техника е нарушила целостта на оградата и я
разрушила, увредила насажденията и са посипали имотите със земни маси.
Ищецът е възстановил оградата и почистил имота от замърсяванията, трупани
по повод строежите. Позовава се на ТР №3/2022 г. по к.д. №16/2021 г. на КС,
с което са обявени за противоконституционни разпоредбите на ЗС, с които се
въвежда мораториум върху придобиване по давност на имота частна
държавна и общинска собственост. Твърди, че за процесния имот, както и за
съседния му, е издаден с Акт за общинска собственост №1624/23.06.2022 г. и
Акт за общинска собственост №l625/23.06.2022 г., както и с предходен АОС
№32/15.11.1996 г. Иска правото му на собственост да бъде установено по
отношение на ответника, който го отрича. При условията на евентуалност
иска да бъде отречено правото на собственост на ответника, т.е. че имотът не
е частна общинска собственост, като правния си интерес обосновава от
предявяване на иска с издаване от ответника на актове за общинска
собственост за процесните имоти, което го препятства да се снабди с титул за
собственост за правата си.
Ответникът оспорва исковата молба. Счита, че искът е неоснователен,
тъй като имотът е собственост на общината, издадените за имота актове за
общинска собственост са валидни и законосъобразни. Освен това оспорва да е
2
могло да тече придобивна давност за имота, тъй като поради специалния
статут на терена, в който се намират имотите – такъв по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ,
могат да бъдат обект на придобивна давност едва след надлежната им
индивидуализация с План на новообразуваните имоти, като план на
новообразуваните имоти на м. „Малинова долина“ е одобрен и влязъл в сила
през 2007 г. Ето защо счита, че не би могла да е изтекла придобивна давност в
полза на ищеца. На следващо място оспорва ищецът да е владял имота по
заявения от него начин, доколкото процесният имот никога не е бил ограждан
и засаждан с каквито и да било култури, за което предоставя материали от
платформата Google Maps от заснемане на терена, считано от 2000 г. насам.
Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по
делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
По установителния иск по чл. чл.124 ГПК, вр. чл.79 ЗС, за признаване
правото на собственост на ищеца на основание придобивна давност:
Придобивната давност е способ за придобиване на право на собственост
или ограничено вещно право чрез фактическото упражняване съдържанието
на това право през определен в закона период от време. Фактическият състав
на придобивната давност включва два елемента: владение и изтичане на
определен срок, като за зачитане на материалноправните последици на
давността, следва да е налице позоваване на давността пред орган, сезиран за
защита на субективно право. Т.е. осъществяването от страна на ищеца на
фактическия състав на придобивната давност е способ за изгубване на
правото на собственост от страна на ответника по смисъла на чл.99 ЗС.
С Решение на Конституционния съд № 3 от 2022 г., обн. ДВ, бр. 18 от
2022 г. по к.д. №16 / 2021 г., е обявена за противоконституционна
разпоредбата на § 1, ал.1 ЗР на ЗС, съгласно която норма давността за
придобиване на частни държавни и общински имоти спира да тече до 31
декември 2007 г., а с последващи изменения на нормата – до 31 декември
2022 г.
Неоснователни са възраженията на ответника, че независимо от това, че
мораториумът не се прилага, налице е друга пречка за придобиване на имота
– съгласно § 4 и сл. ПЗР ЗСПЗЗ. Ответникът твърди, че имотът попада в
3
територия, за която е одобрен през 2007 г. План за новообразуваните имоти –
м. Малинова долина и поради това за този имот до 2007 г. не може да тече
придобивна давност (т.е. не би могъл да изтече установеният в закона 10-
годишен срок, от момента на отпадане на мораториума). Цитираните от
ответника разпоредби се отнасят до придобивни основания, установени в
ЗСПЗЗ, а обстоятелството дали границите на имота са установени с план за
новообразуваните имоти по § 4к ПЗР ЗСПЗЗ е ирелевантно към
придобиването му по давност.
Ищецът твърди, че е придобил собствеността върху имота чрез
непрекъснато и необезпокоявано владение на имота в продължение на
периода от 1997 г. до предявяване на исковата молба. Твърди, че в този
период е владял необезпокоявано имота със съзнанието, че е собственик, като
по отношение на имота извършвал следните действия: превърнал имота в
градина, която поддъръжал, почиствал, облагородявал, косил, плевил, засадил
овощни дървета и зеленчуци, чиито плодове събирал, оградил имота и
възстановявал оградата всеки път при нарушаване на целостта й. Както бе
указано с доклада по делото, в тежест на ищеца е да докаже установяване на
фактическа власт върху имота – моментът и действията, с които е установил
фактическата си власт, както и упражняване на фактическа власт през
заявения период – чрез действията, които твърди, че е извършвал. По делото
не са представени доказателства за тези обстоятелства. Поради това съдът
приема, че не се установява ищецът да е установил фактическа власт върху
имота през 1997 г., нито да е упражнявал непрекъснато, спокойно, явно и
несъмнително върху имота с намерение да го свои чрез действията, описани в
исковата молба.
По изложените съображения съдът приема, че по делото не се
установява възникване на заявеното придобивно основание чрез
осъществяване на фактическия състав на чл.79 ЗС и предявеният иск е
неоснователен.
По евентуалния отрицателен установителен иск с правно основание
чл.124 ГПК за признаване по отношение на ответника, че не е собственик на
имота:
Поради отхвърляне на гласния иск са налице процесуалните
4
предпоставки за разглеждане на отрицателния установителен иск, предявен
при условията на евентуалност.
С т.1 на ТР №8/2012 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че правен интерес
от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост и други
вещни права е налице когато: ищецът притежава самостоятелно право, което
се оспорва; позовава се на фактическо състояние или има възможност да
придобие права, ако отрече правата на ответника. В производството по този
иск ищецът доказва фактите, от които произтича правния му интерес, а
ответникът – фактите, от които произтича правото му. При липса на
правен интерес производството се прекратява.
За отстраняване на противоречива съдебна практика и на изясняване на
предмета на доказване по отрицателните установителни искове за право на
собственост след цитираното ТР е постановена от ВКС и практика по реда на
чл.290 ГПК. Така по гр. д. № 6320/2015 г., II г. о., ГК е допуснато касационно
обжалване по въпроса: „Как следва да процедира съда, сезиран с отрицателен
установителен иск за собственост, когато правният интерес на ищеца от
предявения иск произтича от претенцията му да е титуляр на правото, което
отрича на ответника, при формиране на извод за недоказаност на фактите, на
които се основава правото на собственост на ищеца - да прекрати
производството поради липса на правен интерес или да се произнесе с
решение по съществото на спора. С постановеното по реда на чл.290 ГПК
Решение № 9 от 10.02.2017 г. на ВКС по гр. д. № 6320/2015 г., II г. о., ГК,
ВКС приема, че при недоказване на фактическите твърдения, които пораждат
правата, на които се позовава ищецът, производството по отрицателния
установителен иск подлежи на прекратяване като недопустимо „само в
случай, че ищецът извежда правния си интерес от твърдения, които не
включват притежаване на самото спорно право, което той отрича на
ответника. Когато ищецът поддържа, че е собственик на спорния имот …
в този случай доказването, че спорното право принадлежи на ищеца, обаче е
въпрос не на процесуална, а на материална легитимация - въпросът за
титулярството на правото обуславя произнасянето по съществото на
спора, доколкото установяването на собственическите права на ищеца
изключва тези на ответника върху същия имот. … Производството по
делото ще подлежи на прекратяване поради недоказване фактическите
твърдения на ищеца, обуславящи правния му интерес, само в случай, че този
5
интерес се обосновава с претенция ищецът да е титуляр на самостоятелно
право, различно от спорното, респ. позовава се на фактическо състояние
или на възможност да придобие процесния имот при отричане правата на
ответника.“ В този смисъл са и Определение № 427/12.12.2013 г. по ч. гр. д.
№ 3593/13 г. на ВКС, II г. о., постановено по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК,
както и Решение № 15 от 19.02.2016 г. по гр. д. № 4705/15 г. на ВКС, II г. о. и
Решение № 13 от 12.03.2016 г. по гр. д. № 3637/15 г. на II г. о.
Ищецът в случая обосновава правния си интерес с твърдението, че е
владелец на имота и има възможност да го придобие по давност, а с
неоснователната си претенция и с издаване на акт за общинска собственост,
както и с отказа си да деактува имота, ответникът препятства възможността
за придобиване на имота. Е то защо и съобразно цитираната по-горе съдебна
практика, съдът приема, че в настоящия случай интересът на ищеца се
обосновава с претенцията му да е титуляр на самостоятелно право на
собственост, различно от спорното (правото на ответника – частна общинска
собственост), респ. позовава се на фактическо състояние или на възможност
да придобие процесния имот при отричане правата на ответника. Ето защо и в
настоящия случай производството по делото подлежи на прекратяване ако
останат недоказани фактическите твърдения на ищеца, обуславящи правния
му интерес.
Както бе посочено при разглеждане на положителния установителен
иск, по делото не са представени доказателства ищецът да е установил
фактическа власт върху имота през 1997 г. и да я е упражнявал до 2022 г.
непрекъснато, спокойно, явно и несъмнително владение с намерение да свои
имота, чрез действията, които описва в исковата молба. Ето защо претенцията
му да е титуляр на самостоятелно право на собственост, респ. да е налице
фактическо състояние или възможност да придобие процесния имот при
отричане правата на ответника, остават недоказани. Поради това
производството по предявения при условията на евентуалност отрицателен
установителен иск следва да бъде прекратен като недопустим - поради липса
на правен интерес.
По разноските:
На ответника следва да се присъдят направените разноски за
6
юрисконсултско възнаграждение – за сумата от 300 лв.
Поради което Софийският градски съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от К. Г. С. , ЕГН: **********, срещу С.о.,
адрес: гр. София, ул. ****, установителен иск с правно основание чл.124 ГПК,
вр. чл.79 ЗС, за признаване правото на ищеца на собственост на основание
придобивна давност, изтекла в периода 1996 г. – 2022 г. на недвижим имот с
идентификатор 68134.1609.2295, находящ се в област София, община
Столична, гр. София, район Студентски, ж.к. Малинова долина, местност
Южна градска тер.3, с площ от 1474 кв.м., представляващ незастроен имот за
жилищни нужди, с номер по предходен план: 2295, кв. 55, парцел IX-2295,
съседи: имоти с идентификатори, както следва: 68134.1609.5956,
68134.1609.5088, 68134.1609.2218, 68134.1609.3022, 68134.1609.1921,
68134.1609.6100.
ПРЕКРАТЯВА производството в частта му по предявения от К. Г. С. ,
ЕГН: **********, срещу С.о., адрес: гр. София, ул. ****, при условията на
евентуалност отрицателен установителен иск с правно основание чл.124 ГПК
за признаване по отношение на ответника, че не е собственик на имота,
представляващ недвижим имот с идентификатор 68134.1609.2295, находящ се
в област София, община Столична, гр. София, район Студентски, ж.к.
Малинова долина, местност Южна градска тер.3, с площ от 1474 кв.м.,
представляващ незастроен имот за жилищни нужди, с номер по предходен
план: 2295, кв. 55, парцел IX-2295, съседи: имоти с идентификатори, както
следва: 68134.1609.5956, 68134.1609.5088, 68134.1609.2218, 68134.1609.3022,
68134.1609.1921, 68134.1609.6100.
ОСЪЖДА К. Г. С., ЕГН: **********, да заплати на С.о., адрес: гр.
София, ул. ****, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 300 лв.,
представляваща съдебни разноски.
7
Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му чрез връчване на препис.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
8