№ 116
гр. Ловеч, 06.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в публично заседание на
десети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
Членове:ПЛАМЕН ПЕНОВ
РАДОСЛАВ АНГЕЛОВ
при участието на секретаря ЕЛЕНА ПЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА Въззивно гражданско
дело № 20224300500144 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК
С Решение № 260112/15.10.21 г. по гражданско дело № 1147 по описа за 2020 г. на
РС- Троян е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявения от Г. Д. В. ЕГН
********** от гр.Троян ул.*** съд.адрес ***/против Н. К. Й. ЕГН ********** с адрес
гр.Троян ул.“Христо Ботев№10 иск с правно основание чл.55 ал.1 пред.1 от ЗЗД за сумата
5 500 лв, отхвърлен е и като неоснователен и недоказан предявения от Г. Д. В. ЕГН
********** от гр.Троян ул.*** съд.адрес ***/против Н. К. Й. ЕГН ********** с адрес ***
иск с правно основание чл.59 от ЗЗД за сумата 5 500 лв и е осъдена Г. Д. В. с горните данни
да заплати на Н. К. Й. с горните данни сумата 800 лв. съдебно-деловодни разноски, като
съдебният акт е постановен при участието на третото лице-помагач на ищеца С. ДР. ИВ.
ЕГН **********.
Постъпила е въззивна жалба с вх.№262287/18.11.21 г. от Г. Д. В. от *** общ.Перник
чрез адв.Ц. срещу решение №260112/15.10.2021 г. постановено по гр.д.№1147/20 г. по описа
на РС-Троян с оплаквания за недопустимост, неправилност, незаконосъобразност,
необоснованост и постановяване при допуснати съществени нарушения на
съдопроизводствените правила. Счита за абсолютно неправилен, формиран по недопустим
начин и необоснован е извода на съда, че „.. е налице основание, въз основа на което В. е
превела процесната сума по сметка на ответницата, а именно връщане на заем, предоставен
от нейната дъщеря Сн. Д.."
Твърди, че за да формира горния извод, съдът се позовава на свидетелските показания
1
на св. Сн. Д., сочейки, че тези показания подкрепят твърдението на ответницата, че с
процесната сума В. е погасила даден заем от страна на дъщеря й и именно въз основа на
свидетелските показания на св. Сн. Д., съдът е приел за установено, че през период 2004 -
2011 г., последната е дала на Г.В. 15000 долара и 6000 евро. Твърди, че този извод на съда,
също е неправилен и напълно незаконосъобразен.
Излага, че на първо място, нито се установява от събраните по делото доказателства,
нито се сочи в мотивите на обжалваното решение, как според съда са дадени така
посочените суми, а на следващо място, предвид изрично съдържащата се в чл. 164, ал.1, т.З.
и 4 забрана, установяването на така възприетите от съда обстоятелства посредством
свидетелски показания е недопустимо.
Излага, че производството е образувано по предявени от Г. Д. В. срещу Н. К. Й.
обективно съединени, в условията на евентуалност искове, както следва - главен иск по чл.
55, ал.1, пр.1 ЗЗД и евентуален иск по чл. 59 ЗЗД.
Сочи, че с отговора на исковата молба, ответницата оспорва исковете, като твърди, че
в периода от 2006 до 2010 г., дъщеря й - Сн. П. Д., е давала на ищцата „в заем за
инвестиции" общо близо 40000 долара, които пак по твърдение на ответницата са
превеждани по банкова сметка на ищцата.
Счита, че е заявено твърдение, че направеният от ищцата в полза на ответницата
банков превод на сумата, предмет на настоящото производство представлява частично
погасяване на заемни средства, предоставени от Сн. П. Д. - дъщерята на ответницата на Г. Д.
В., като изрично се заявява, че ответницата от своя страна е превела въпросната сума по
банковата сметка на дъщеря си - Сн. Д., за което се представят писмени доказателства -
извлечение от банковата сметка на ответницата.
Твърди, че основателността на иск при квалификацията на чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД
се обуславя от кумулативното наличие на елементите: извършена от ищеца в полза на
ответника престация на определено благо - в случая, парична средства в общ размер 5500,00
лева, при несъществуване между страните на валидно правоотношение, което да съдържа
задължение за извършването на съответните преводи и да оправдава имущественото
разместване. Изтъква, че общи елементи от фактическите състави, пораждащи вземания за
неоснователно обогатяване, независимо дали произтичат от престационна /чл.55 ЗЗД/ или
непрестационна кондикция /чл.59 ЗЗД/, са намаляването на имуществото на едно лице и
увеличаването на това на друг правен субект, т.е. обедняване и обогатяване.
Сочи, че в хода на производството по гр.д. 1147/2020 г., по описа на ТРС, се доказало
по несъмнен начин, че на 06.01.2016 г., ищцата е превела по банковата сметка на
ответницата сумата в размер на 5500,00 лева, като горното обстоятелство се установява от
представените и приети писмени доказателства извлечения от банковите сметки на ищцата,
включително и удостоверение издадено от банка ДСК, история на сметка, както и
приложените към отговора на ИМ писмени доказателства - извлечение от банковата сметка
на ответницата, удостоверяващо получаването на сумата. Твърди и нещо повече, че фактът
2
на получаване на сумата от ответницата, не е спорен и се признава с отговора на ИМ. Счита
за несъстоятелно заявеното от ответната страна оспорване, че от представените и приети
писмени доказателства не става ясно основанието за превод на процесната сума. В тази
връзка, моли съда да вземе предвид, че посоченото в преводното нареждане основание за
извършване на паричния превод е ясно и точно отразено в представените банкови
документи, т.е. видно от всички документи, посоченото в преводното нареждане основание
за трансфер на паричната сума е „превод". Моли съда да приеме, че изводът на
първоинстанционния съд, че „.. е налице основание, въз основа на което В. е превела
процесната сума по сметка на ответницата, а именно връщане на заем, предоставен от
нейната дъщеря Сн. Д.", е абсолютно неправилен, необоснован и не почиващ на нито едно
годно доказателство, в първоинстанционното производството.
Сочи че на първо място, в хода на производството пред PC - Троян, не се установило,
че дъщерята на ответницата е предоставяла в заем на ищцата каквито и да са парични
средства.
Обръща внимание, че договорът за паричен заем е реален и той се счита за сключен
не в момента, когато между страните е постигнато съгласие едната да заеме, а другата да
получи в заем пари или други заместими вещи, а едва когато въз основа на това съгласие,
парите бъдат предадени на заемателя. Твърди, че в съдебното производство съществуването
на договора за заем се установява от страната, която твърди, е такъв е налице. Изтъква, че е
необходимо да бъде установено, по пътя на пълно главно доказване, и то с допустимите от
ГПК доказателствени средства, както наличието на съгласие за сделката с насрещната
страна, така и предаването на обещаната сума. Сочи, че елементите от фактическия състав
на договора за заем са: съгласие на страните за предаване от заемодателя в собственост на
заемателя на парична сума и реалното предаване на тази сума от заемодателя на заемателя.
Счита, че в случая, нито едно от изложените по-горе обстоятелства, не било доказано в хода
на първоинстанционното производство, а нещо повече, доказателствените средства,
посредством които ответницата се домогва да докаже, така приетите за установени от съда
факти и обстоятелства са недопустими.
Наред с горното заявява, че не е налице идентичност между завените от ответницата в
отговора на ИМ твърдения и твърденията на водения от нея свидетел - нейната дъщеря Сн.
Д..
Излага, че в тази връзка, първоинстанционния съд следвало да извърши преценка
както на допустимостта на тези доказателства по реда на чл. 164 ГПК, както и преценка на
самите показания по реда на чл. 172 ГПК, като съобрази безспорните между страните
обстоятелства, а именно: роднинската връзка на свидетеля Сн. Д. с и ответницата (майка и
дъщеря), както и че срещу свидетеля са налице образувани от ищцата съдебни производства
- гр.д. 1103/2020 г., по описа на PC - Троян и гр.д. 80/2021 г., по описа на ОС – Ловеч, а
също така е налице и образувано от свидетеля срещу ищцата съдебно производство - гр.д.
241/2020 г., по описа на ОС - Ловеч. Счита, че само изложеното по-горе, представлява
самостоятелно основание да не бъдат кредитирани показанията, дадени от свидетеля Сн. Д..
3
Изтъква, че в мотивите на обжалваното решение, съдът е посочил, че е отчел горните факти,
на роднинска връзка и „наведените твърдения", че между свидетеля и Г.В. се водят дела, но
съвсем бланкетно и без каквито и да са конкретно посочени аргументи е приел, че следва да
кредитира показанията на този свидетел, като обективни и относими към изложените
обстоятелства по делото. Сочи, че горният извод сам по-себе си, също не е правилен,
доколкото показанията на този свидетел изобщо не са обективни, а подробни съображения в
тази връзка са изложени в депозираните по делото писмени бележки, но изобщо не са
обсъдени от съда.
Твърди, че самите показания на свидетеля са необосновани и противоречиви, тъй
като видно е, от протокола от проведеното на 21.05.2021 г., че едва посредством
свидетелките показания на разпитания свидетел, се навеждат някакви неуточнени и
необосновани обстоятелства, за наличието на предавани от свидетеля в полза на ищцата
суми, без уточнен размер, основание и дата на това предаване. По-горе излага становище
относно начина на доказване наличието договор за заем, което моли съда да вземе предвид.
Сочи, че при всички случаи обаче, изявлението на свидетеля, дадено в проведеното на
15.09.2021 г. о.с.з по делото, че: ,по банков път, и многократно чрез съпруга ми. Аз лично на
ръка 15 хил. долара и 6 хил. евро, в периода от 2004 г. до 2011 г", (стр. 4 от протокола от
о.с.з.), по никакъв начин не обосновава така формирания извод от първоинстанционния съд,
че „през периода 2004-2011 г. Сн. Д. е дала на В. 15000 долара и 6000 евро". Сочи, че
единствените по-конкретни, но в никакъв случай не достатъчни данни за наличие на
някакво заемно правоотношение се съдържат в твърдението на свидетеля за дадена през
2011 г сума, по отношение на каквато обаче, не се навеждат правопогасяващи възражения от
ответницата -последната в отговора си твърди за дадени 40000 долара в периода от 2006 до
2010 г. и то преведени по сметка на ищцата, за погасяване на които твърди, че е извършено
процесното плащане.
Изтъква, че не се установява въз основа на какви точно доказателства,
първоинстанционният съд е приел за доказано, че ,Д. многократно е давала на В. заеми, , без
да се уговарят как точно ще й бъдат връщани", както и че „процесната сума е върната на Д.,
посредством нейната майка - отв. Й. на основание заем.". Счита, че горните изводи на съда
не почиват на каквито и да са доказателства и по съществото си са напълно необосновани.
Намира за несериозно да се формира извод за многократно давани заеми, въз основа на
изложеното от свидетеля: „Многократно в продължение на много дълъг период от време съм
давала пари в заем на Г. Д. В..... По банков път, и многократно чрез съпруга ми. Аз лично на
ръка 15 хил. долара и 6 хил. евро, в периода от 2004 г. до 2011 г." Приема, че горните
показния, само по себе си, дори да са били допустими и обективни, каквото не са, по
съществото си не установяват така формираните от съда правни изводи, а още по-
несериозно е да се приеме за доказано, че „процесната сума е върната на Д., посредством
нейната майка - отв. Й. на основание заем." Сочи, че при липса на каквито и да са
твърдения на свидетеля за наличие на такава договореност между страните моли съда да
вземе предвид, че в тази връзка, свидетелят излага едностенно следните твърдения: „Аз
4
минах през доста труден период след развода ми, и имах нужда от връщане на заемите,
които съм давала, многократно в продължение на много дълги години. Единственото нещо
което тя е връщала обратно е 2016 година на майка ми. Майка ми ме осведоми за превод от
5500 лева, който е даден на нея, и някакво друго плащане тя осъществи, не си спомням коя
година, към адвокатска кантора. Важното е да се върнат в крайна сметка парите. Не сме се
разбирали точно по какъв начин.".
Обръща внимание, че дори и свидетелят, въпреки противоречията на показанията му
и явната му заинтересованост от изхода на делото в полза на ответната страна, не твърди, че
между нея и ищцата е имало уговорка за връщане на някаква дадена (неизвестно кога) в
заем сума (неясно каква) да бъде осъществено посредством трето лице - майката на
свидетеля, както неправилно е възприето от първоинстанционния съд.
Приема, че при всички случаи, противоречивите показания на свидетеля не могат да
обосноват извода за едно или повече заемни правоотношения, като прави впечатление, че
свидетелят твърди, че процесната сума й е предадена от нейната майка лично в Д., а не
както заявява ответната страна - същия ден - по банковата сметка на свидетеля.
Не на последно място, моли да се има предвид, че ответницата, в показанията си,
дадени в качеството й на свидетел по гр.д. 241/2020 г. по описа на ЛОС в проведеното на
24.03.2021 г. ясно заявява, че процесната сума представлява нейни лични (на ответницата)
средства, които ищцата й е дължала (стр. 3, абзац последен от протокола от проведеното на
24.03.2021 г. о.с.з. по гр.д. 241/2020 ЛОС). Излага, че в съществено противоречие с тези
показания е заявеното в хода на настоящото производство становище от страна на
ответницата, а нещо повече, в отговора на ИМ ответната страна заявява, че сумите които
твърди, че дъщеря й е дала на ищцата са преведени по банкова сметка, което ако беше
истина, би било доказано без проблеми посредством писмени доказателства.
Сочи, че правопогасяващите на ответника възражения, следвало да бъдат точни, ясни
и конкретно посочени, като е недопустимо, свидетелските показания да заместват
задължението на ответницата в срокът по чл. 131 ГПК да наведе конкретни и ясни
възражения и да докаже същите.
Твърди, че също така, съдът изобщо не е обсъдил и възражението на ищцата, заявено
в първото по делото о.с.з., че независими какви са били финансовите взаимоотношения
между ищцата и дъщерята на ответницата в периода от 2006 до 2010 г. (както твърди самата
ответница) и независимо какви твърдения се навеждат за дадени суми, към датата на
извършване на паричния превод, предмет на настоящите искове, е изтекла погасителна
давност по отношение на всички твърдени предходни плащания.
Твърди, че при всички случаи обаче, в хода на производството не се представило
нито едно доказателство, което да обоснове твърдението на ответната страна, че процесния
превод всъщност е послужил за погасяване на стари задължения на ищцата към дъщерята на
ответницата и ако това действително било така и доколкото става въпрос за новиран договор
(уговорка за връщане на конкретна сума от 5500,00 лева в полза на трето лице), по
5
съществото си пораждащ ново правоотношение засягащо платената сума, то отново
подчертава, че доказването на такива правоотношения е недопустимо да бъде осъществено
посредством свидетелски показания предвид забраната по чл. 164, ал.1, т.З ГПК.
Излага, че също така, не се представило нито едно доказателство, установяващо
конкретно предоставени в заем от свидетеля в полза на ищцата суми, т.е. установяващо
наличие на заемно правоотношение, още по-малко, че плащането на процесната сума
послужило за погасяване на така твърдяното задължение към трето лице, не се доказа кое
точно евентуално задължение или какъв размер от същото, според съда е погасено с
плащането на процесната сума.
По изложените по-горе съображения, счита за неправилен и извода на ТРС, за
неоснователност на евентуално предявеният иск с правно основание чл. 59 ЗЗД, че „В
конкретния казус се установи, че не е налице неоснователно обогатяване на ответницата Й.,
тъй като същата е получила парите от ищцата с основание -връщане на заем, отпуснат от
дъщерята на Й. - Сн. Д.."
С оглед на горното и предвид липсата на каквито и да са доказателства - писмени или
гласни, които да обвързват и установяват плащането на процесната сума с предходни
взаимоотношения между страните, включително и техни роднини, приема, че неправилно
главната и евентуално предявените искови претенции са отхвърлени от
първоинстанционния съд.
Предвид изложеното, както и събраните по делото доказателства, моли съда да
отмени Решение № 260112/15.10.2021 г., постановено по гр.д. 1147/2020 г., по описа на PC -
Троян и да постанови друго, с което да уважи предявеният от Г. Д. В. главен иск, като на
основание чл. 55, ал.1, пр.1 ЗЗД, да осъди Н. К. Й., ЕГН: **********, адрес: ***, да заплати
на Г. Д. В., ЕГН: **********, сумата от 5500,00 лева (пет хиляди и петстотин лева), която
сума ответницата е получила без основание, ведно със законната лихва върху горната сума,
считано от датата на подаването на настоящата ИМ в съда до окончателното и изплащане.
В условията а евентуалност, ако счете, че исковата претенция по чл. чл. 55, ал.1, пр.1
ЗЗД е неоснователна, моли съда да уважи евентуално предявения иск, като на основание чл.
59 ЗЗД, осъди Н. К. Й., ЕГН: **********, адрес: ***, да заплати на Г. Д. В., ЕГН:
**********, сумата от 5500,00 лева (пет хиляди и петстотин лева), която сума ответницата е
получила без основание, ведно със законната лихва върху горната сума, считано от датата на
подаването на настоящата ИМ в съда до окончателното и изплащане.
Моли да й се присъдят реализираните в първоинстанционното и в настоящото
производство разноски.
В случай, че въззиваемата оспорва изложените твърдения за наличие на образувани
между нейната дъщеря - Сн. Д. и въззивницата съдебни производства, цитирани по-горе,
моли да й бъде дадена възможност да ангажира доказателства за установяването на тези
обстоятелства.
Подаден е и отговор на въззивната жалба от Н. К. Й., с който моли да се остави без
6
уважение жалбата на Г. Д. В., ЕГН **********, адрес: *** като неоснователна. Счита, че
ищцата неправилно твърди, че изводът на ТРС относно наличието на основание, въз основа
на което е преведена процесната сума, а именно връщане на заем, предоставен от Сн. Д., е
неправилен, формиран по недопустим начин и необоснован.
Счита за установен фактът, че Г.В. и дъщерята й Сн. Д., са ******, които се намират в
близки отношения и правилно първоинстанционният съд приема, че Сн. Д. многократно е
давала заеми на ищцата, както и че задължението за връщане на дадените суми не е изцяло
изпълнено. Сочи, че процесната сума представлява единствената преведена такава от страна
на Г.В., с която същата погасява част от дълга си към нея и през 2016 г. ищцата е превела по
сметка на Н.Й. процесната сума от 5 500 лева.
Изтъква, че в периода 2004 - 2011г. Сн. Д. многократно е давала суми в заем на Г.В.,
но поради близостта на двете, писмен договор за предоставените суми не е съставян и към
момента на предаване на парите, доверието на Сн. Д. към Г.В. все още е било голямо, като
последната явно е злоупотребила с него. Сочи, е парите са превеждани от обща банкова
сметка на Сн. Д. и съпруга й Б. Ф. Д., открита в банка Лойдс, Д. по банкова сметка на Г.В. в
Сосиете Женерал Експресбанк.
Изтъква ,че частичното плащане, направено по банковата й сметка е връщане на този
заем към Сн. Д. и за да не плаща допълнителни такси за превод в чужбина във валута
ищцата е превела тази сума на нея, като майка на Сн. Д., която да й преведе парите и от
своя страна, тя превежда сумата на Сн. Д. още в същия ден 06.01.2016г., като по този начин
тя и дъщеря й поемат разходите по банковия превод (видно от приложеното доказателство -
извлечение от банкова сметка/.
Изтъква, че от свидетелските показания на Сн. Д. се установява, че тя е предоставила
сумата от 2 500 долара в Троян, след като същата се е върнала от Д.. Сочи, че съгласно
Решение № 38 от 07.04.2015 г. по т. д. № 1008 / 2014 г. на Върховен касационен съд, 1-
во тър. Отделение, „Сключването на договор за заем за потребление, с оглед реалния му
характер, обхваща освен съгласие на страните /две насрещни, препокриващи се по
съдържание волеизявления/ и предаване на паричната сума или на други заместими вещи,
предмет на договора, които темпорално се осъществяват едновременно или в
различна последователност'''. Приема, че с оглед установеното предаване на сумата от
страна на дъщеря й, следва да се приеме, че е възникнало заемно правоотношение, но силата
на което за Г.В. възниква задължение за възстановяване на получената сума.
Счита за неправилно твърдението, направено от ищцата, че липсва уговорка за
възстановяване на получената сума, тъй като става ясно от свидетелските показания по
делото, получената в заем сума е насочена към развиването на бизнес проект от страна на
Г.В. и последната е дала своето обещание за върне сумата.
Приема, че фактическият състав на сключване на договор за заем е изпълнен и така
възникналото заемно правоотношение е именно основанието, въз основа на което Г.В. е
превела процесната сума и същата е послужила за частично погасяване на възникналото
7
задължение по договора на заем.
Изтъква, че в така депозираната въззивна жалба се твърди, че свидетелските
показания на Сн. Д., дъщеря на ответницата, следва да бъдат дискредитирани.
Приема, че правилно първоинстанционният съд е възприел същите като достоверни,
допустими, относими и преки, като цитира и решение на ВКС в този смисъл. / Решение №
79 от 12.07.2017 г. по к. гр. д. № 3244 / 2016 г/ Твърди, че ТРС е отчел, че Сн. Д. е нейна
дъщеря, както и че между нея и Г.В. се водят и други дела, но, воден от формираното си
вътрешно убеждение, е преценил, че следва да се даде вяра на свидетелските показания.
С оглед на изложеното, прави извод, че съвкупната преценка на събраните по делото
доказателства, съответства в най-пълна степен с показанията на Сн. Д. и същите могат да се
приемат като обективни и достоверни.
Сочи, че във въззивната жалба се твърди, че поради изрично съдържащата се забрана
в чл. 164, an. 1, т. 3 и 4 ГПК, свидетелските показания са недопустими за установяване на
обстоятелства по делото, но разпоредбата на чл. 164, ал. 1, т. 4 ГПК не следва да намери
приложение също. Смята, че това следва от характера на самия договор за заем - той не е
формален договор, за чиято действителност да се изисква съставянето на писмен документ.
В допълнение твърди, че видно от Протокола от съдебното заседание от 15.09.2021г. на
Районен съд - Троян, ищцата се намира в невъзможност да представи поисканото
удостоверение от Банка ДСК, отразяващо извършеното плащане и съдът е задължил същата
да го представи, но задължението не е изпълнено. Смята за безспорно, че Г.В. е получила
екземпляр от удостоверението, но не го е съхранила и поради това счита, че е налице
основание за приложението на чл. 165, ал. 1 ГПК. Приема, че свидетелските показания
следва да са допустими, тъй като е безспорно, че документът не е изгубен по нейна вина.
Моли съда да остави без уважение жалбата на Г. Д. В. и да потвърди Решение
№260112/15.10.2021г. по гр 1147/2020г. по описа на Районен съд - Троян като правилно
законосъобразно, като й се присъдят разноски по делото.
В открито съдебно заседание (о.с.з.) въззивницата се представлява от адв-.Ц., която
поддържа депозираната въззивна жалба. Счита, че решението е неправилно, постановено в
нарушение на материалния и процесуален закон по изложените аргументи във въззивната
жалба и в представената писмена защита. Моли да се отмени решението като се уважи
предявения от ищцата иск като основателен и се претендират разноски. Представя с списък
по чл.80 ГПК.
Въззиваемата не се явява в о.с.з., но се представлява от процесуален представител
адв. Б. който поддържа отговора на въззивната жалба. Оспорва възражението на
въззивницата за недостоверност на свидетелските показания на Сн. Д., тъй като в случая те
са близки роднини и е налице такава житейска ситуация, при която само тя може да
свидетелства за сключен преди това договор за заем помежду им. Излага подробни
съображения в устните състезания, претендира разноски. Представя списък по чл.80 ГПК.
Настоящата инстанция като съобрази представените по гр.д.№1147/20 г. по описа на
8
ТРС доказателства, становищата на страните изразени в съдебно заседание и след като
извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, приема за
установено следното:
По допустимостта:
Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при
наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
От представеното по делото извлечение от банковата сметка на ищцата Г. Д. В. в
„Сосиете женерал експресбанк“ за периода 11.03.2014 г.-7.03.2017 г. се установява, че на
дата 6.01.2016 г. е нареден превод на сумата 5500 лв. на лицето Н. К. Й..
В отговора на исковата молба Н. К. Й. твърди, че тази сума е послужила за връщане
на заем към нейната дъщеря Сн. Д., като твърди, че сумата е в преведена на същия ден
6.01.2016 г. Представя извлечение от сметката си в ОББ за дата 14.01.2016 г. от който се
установява, че на 6.01.2016 г. е получена сумата от 5500 лв. от лицето Г. Д. В. и на същата
дата има регистрирана продажба на валута Н. К. Й. 3 619,80 лв и валутен превод на Сн. П.
Д. в размер на сумата 12 810 лв. и е отбелязано дебит 12 848,36 и кредит 9 170,60 лв. и
крайно салдо 2 109,37 лв. Сн. Д. е била разпитана като свидетел пред ТРС, като тя е
потвърдила, че е давала на заем пари на Г.В., като заявява, че Г. е върнала на майка й сумата
5500 лв. от тези пари, които през 2010 г. й е дала на заем лично. Твърди, че сумата е й е
дадена от майка й лично в Д. 2500 долара от дадените в заем 5500 лв. Признава, че е давала
на заем на Г.В. различни суми на заем в периода от 2004 г. до 2016 г.
Приложено по делото е удостоверение рег.№1005-20-00817/14.09.21 г. от Банка ДСК
клон Троян, съгласно което се установява, че банката не може да представи заверено копие
от платежния документ, по силата на който е нареден и осчетоводен междубанков превод в
размер на 5 500 лв. с получател Н. К. Й. и се представя извлечение в електронен вариант.
На 5.07.2021 г. Г. Д. В. е прехвърлила на С. ДР. ИВ. всички свои настоящи и бъдещи
вземания, предмет на гр.д.№1147/21 г. по описа на ТРС, поради което ТРС е конституирал
като трето лице помагач на страната на ищцата лицето С. ДР. ИВ..
От правна страна:
Предявен е главен иск с правна квалификация по чл.55, ал.1 пред.1 от ЗЗД съединен с
евентуален такъв с правно основание чл.59 от ЗЗД за връщане на сумата 5500 лв. на ищцата
Г.В. с твърдения, че същата е дадена без основание на ответницата Н. К. Й.. За да бъде
уважен този иск ищцата следва при пълно и главно доказване да установи, че е превела
сумата 5500 лв. на ответницата и че това заплащане е било без основание, а ответницата
следва да докаже възражението си, че е имало основание за това плащане-връщане на заем
със страни заемодател нейната дъщеря Сн. Д. и заемател ищцата Г.В.. В казуса от събраните
по делото писмени доказателства безспорно се установява превод на сумата от 5500 лв. от
ищцата на ответницата, а и последната не оспорва този факт. Спорен е момента за наличие
или липса на основание за този паричен превод. Настоящата инстанция, за разлика от
9
първата счита, че ищцата е доказала наличието на фактическият състав на разпоредбата на
чл.55 ал.1 от ЗЗД, а именно, че сумата от 5500 лв. е преведена на ответницата без наличие на
основание за това. Ответницата от своя страна не доказала надлежно своето възражение за
наличие на основание за този превод-договор за заем. От представените писмени
доказателства не се установява конкретната сума от 5500 лв. да е дадена в заем на ищцата.
На първо място с оглед разпоредбата на чл.164 ал.1 т.3 от ГПК е недопустимо да се
установява наличие на договор на стойност по-голяма от 5000 лв, какъвто казус е
настоящият. Следователно настоящата инстанция не следва да обсъжда свидетелките
показания на дъщерята на ответницата като годно доказателствено средство. Фактът, че
банка ДСК не съхранява платежния документ не води до допустимост на свидетелските
показания по смисъла на чл.165 ал.1 от ГПК, тъй като този документ не би могъл да бъде
договор за заем между ищцата е трето на спора лице. Освен това в разпоредбата на чл.165
ал.1 от ГПК се говори за изискване от закона на писмен документ, но договорът за заем е
неформален, т.е. за неговата действителност не се изисква писмен документ, който
евентуално ми могъл да бъде загубен за да са допустими свидетелски показания. Този
договор е реален, т.е. достатъчно е да се докаже, че са предоставени в заем парични
средства, което в казуса не е установено безспорно. Освен това от писмените доказателства
не се установява по категоричен и безспорен начин, че точно тази сума от 5500 лв. е
послужила за погасяване на дадени преди това на заем парични средства, с оглед липсата на
договор. Представената имейл кореспонденция от 8.04.2009 г. между Г.В. и Сн. Д. касае
получена сума от 13 427 долара от страна на Г.В., но в същата е посочено и за какво точно е
послужила тази сума, а именно за закупуване на климатици, изолация, труд, работа, къртене,
поставяне на водопровод, поставяне на метални решетки и изолация, което води до извода,
че тази сума не е дадена в заем, а е била предназначена за извършване на конкретните
строително-монтажни работи. Следователно не се касае за договор за заем, където
съдържанието следва да е даване на парична сума със задължение да бъде върната. Тази
кореспонденция представлява отчет по сключен договор за изработка, т.е. изпълнителят се
отчита пред възложителя за какво точно е послужили заплатената от нея сума. Настоящата
инстанция приема, че се касае за други правоотношения между ищцата и свидетелката по
делото Сн. Д., които не са предмет на настоящето производство. В този смисъл преведената
от ищцата на ответницата сума от 5 500 лв. се установява, че е дадена без основание и
подлежи на връщане.
Предаването на суми от едно лице на друго не е равнозначно на възникнал договор за
заем между тях, а освен това не може по безспорен и категоричен начин да се установят
елементите от фактическия състав на сделката заем.
Не е установено по делото наличието на правно основание по силата на което
ответницата да е получила от Г.В. исковата сума, поради и което искът с правно основание
чл.55 ал.1 пред.1 от ЗЗД се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен, като бъде
осъдена Н. К. Й. ЕГН ********** от гр.Троян *** да заплати на Г. Д. В., ЕГН ********** с
постоянен адрес гр.Троян, ул.***, съдебен адрес ***, община Перник, *** сумата от 5500
10
(пет хиляди петстотин лева/, която сума ответницата е получила без основание, ведно със
законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на исковата молба-21.12.2020 г. до
окончателното изплащане на задължението.
С оглед уважаване на главния иск съдът не дължи произнасяне по предявеният
евентуален такъв с правно основание чл.59 от ЗЗД.
Доколкото правните изводи на настоящата инстанция не съвпадат с тези, на ТРС
отразени в атакуваното решение №260112/15.10.2021 г.постановено по гр.д.№1147/20 г, то
следва да бъде отменено изцяло като неправилно и да бъде постановено друго, с което да
бъде осъдена Н. К. Й. ЕГН ********** от гр.Троян *** да заплати на Г. Д. В., ЕГН
********** с постоянен адрес гр.Троян, ул.***, съдебен адрес ***, община Перник, *** на
основание чл.55 ал.1 пред.1 от ЗЗД сумата от 5500 (пет хиляди петстотин лева/, която сума
ответницата е получила без основание, ведно със законната лихва върху нея, считано от
датата на подаване на исковата молба-21.12.2020 г. до окончателното изплащане на
задължението.
При този изход от процеса следва на основание чл.78 ал.1 от ГПК да бъдат присъдени
разноските и за двете инстанции на въззивницата по представен списък с разноски по чл.80
ГПК, а именно сумата от 1158,50 лв. за първа инстанция и 910 лв. за въззивна инстанция.
Представени са и доказателства за направените разходи.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло като неправилно решение №260112/15.10.2021 г. постановено по
гр.д.№1147/20 г. по описа на ТРС, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Н. К. Й. ЕГН ********** от гр.Троян *** да заплати на Г. Д. В., ЕГН
********** с постоянен адрес гр.Троян, ул.***, съдебен адрес ***, община Перник, *** на
основание чл.55 ал.1 пред.1 от ЗЗД сумата от 5500 (пет хиляди петстотин лева/, която сума
ответницата е получила без основание, ведно със законната лихва върху нея, считано от
датата на подаване на исковата молба-21.12.2020 г. до окончателното изплащане на
задължението.
ОСЪЖДА Н. К. Й. ЕГН ********** от гр.Троян *** да заплати на Г. Д. В., ЕГН
********** с постоянен адрес гр.Троян, ул.***, съдебен адрес ***, община Перник, ***
сумата 2 068,50 лв. разноски и за двете инстанции.
Решението е постановено при участие на трето лице помагач С. ДР. ИВ. на страната
на Г. Д. В..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД чрез
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, в едномесечен срок от получаване на решението, по реда на
ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ВТОРА ГПК.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните чрез техните процесуални
11
представители.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12