Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 260/13.2.2020г. Година
2020 Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд четвърти състав
На двадесет и девети
януари година две хиляди и двадесета
В публичното съдебно заседание
в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : АТАНАС ШКОДРОВ
като
разгледа докладваното от Председателя наказателно административен характер дело
номер 5611 по описа за две хиляди и деветнадесета година.
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ НП № 03-011146 /02.05.2019г. издадено от Директор на Дирекция "Инспекция по
труда"-гр.Варна, с което на „С.К.Т.”ЕООД е наложено административно
наказание имуществена санкция в размер на 2000 лева, на основание чл.414 ал.1
от Кодекса на труда, като на осн. чл.415В от КТ НАМАЛЯВА размера на наложеното административно наказание
ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ от
2000 лева на 100 лева.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвяне на мотивите.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МОТИВИ:
Производството е образувано по жалба на представляващ търговеца против НП на
Директор на Дирекция "Инспекция по труда" гр. Варна, издадено на
основание чл.416 от КТ.
С жалбата не се оспорва фактическата
обстановка по делото.
Въззивникът сочи, че са налице нарушения при съставяне на АУАН и издаване
на НП. Счита, че са нарушени чл.52 ал.4 и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН. Сочи се, че
след установяване на нарушението и преди издаване на обжалваното НП на
работника за изплатени всички дължими суми.
В съдебно заседание процесуален представител на дружеството сочи, че е
налице хипотезата на чл.415В от КТ. Оспорва компетентността на актосъставителя.
Процесуален представител на въззиваемата
страна оспорва жалбата.
По същество счита, че не са били налице доказателства за приложение
хипотезата на чл.415В от КТ, като уточнява че тези обстоятелства са станали
известни едва в с.з. и затова тази норма не била приложена от АНО.
След преценка на събраните
доказателства по делото, съдът прие за установено от фактическа страна
следното:
През м.март 2019г. по повод постъпили жалби за
неизплатени трудови възнаграждения била извършена проверка от служители на Дирекция ”Инспекция по труда”-Варна на обект
- офис, находящ се в гр. Варна - ЗПЗ,сграда „Гранит“, стопанисван от „С.К.Т.”ЕООД.
При проверката било установено, че дружеството в
качеството си на работодател при прекратяване на трудовото правоотношение не е
изплатило начисленото обезщетение за неползван платен годишен отпуск в платежна
ведомост за м.март 2019г. на П. Н. Н., изпълнявал длъжността „мениджър
софтуерни приложения“ в „С.К.Т.”ЕООД.
Свед.Д. разяснила на представляващ дружеството, че при
неплащане на дължимите възнаграждения ще бъде съставен АУАН за всеки отделен случай.
На 19.04.2019г. бил съставен акт за установяване на административно
нарушение, в който били описани обстоятелствата на извършване на нарушението и
правната му квалификация. Актът бил връчен
по надлежния ред, като представляващ търговеца не вписал възражения.
В
хода на административнонаказателното производство срещу АУАН не постъпило
възражение.
Въз
основа на АУАН, на 02.05.2019г. е издадено
процесното наказателно постановление, предмет на проверка в настоящото
производство.
Гореописаното съдът приема за
установено от приобщените по делото писмени доказателства –копие от преводно
нареждане за банков превод, копия от разчетно-платежната ведомост за м.март 2019г.; трудови
договори и др. Съдът ги кредитира
изцяло като взаимно допълващи се и
непротиворечиви.
След преценка
на събраните по делото доказателства, съдът констатира следното :
Административно
наказателното производство по установяване на нарушението е било съобразено с
изискванията на процесуалния закон. И при съставяне на акта за установяване на
административно нарушение, и при издаване на НП са спазени всички срокове и
процедури по тяхното издаване. Съобразени са изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН.
Проверяващите обективно, всестранно и пълно са
отразили фактическата обстановка на база на събраните доказателства – разчетно-платежната ведомост за м.март 2019г и собствените си възприятия.
Административно наказващият орган, на база на събраните доказателства е
направил единствения възможен извод за извършено административно нарушение от
категорията на нарушенията по чл.128 т.1 и т.2 от КТ, поради което следва да се ангажира
административно наказателната отговорност на въззивното дружество като
работодател.
От друга страна следва да се има предвид, че нарушението е
отстранено непосредствено след установяването му, видно от представените в с.з.
и приети от съда като доказателства копие от преводно нареждане за банков превод от 02.05.2019г. В настоящия казус не са събрани доказателства да са произтекли вредни
последици за работника П. Н. Н.. За това съдът счете,
че следва да преквалифицира нарушението по чл.415в от КТ.
Поведението на жалбоподателя - отстранил нарушението
веднага след допускането му показва, че е добросъвестно в започналото административнонаказателно
производство, още повече това нарушение е извършено за първи път, поради което
съдът прие, че следва да определи
„имуществената санкция” към минималния размер предвиден в чл.415В ал.1 от КТ -
100 лева.
Що се отнася до останалите възражения, формулирани с жалбата, съдът
констатира тяхната неоснователност, предвид на следното:
Въззивникът счита, че са налице нарушения чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН.
Доколкото от обстоятелствените части на акта за установяване на
административно нарушение и наказателното постановление са изводими всички
елементи от състава на административното нарушение, съдът намери, че
възражението е неоснователно.
Не е налице и нарушение на чл.52 ал.4 от ЗАНН тъй като , наказващият орган
се е произнесъл в хипотезата на чл. 53 ал.2 от ЗАНН, при безспорна установеност
на нарушението и нарушителя и при липса на възражения.
Видно от приложеното по делото „Длъжностна характеристика“ е, че свид.Д. е
лице притежаващо компетентност да издава АУАН, поради което и възраженията в
тази насока са неоснователни.
Предвид
изложеното, съдът намери, че следва да измени наказателното постановление, като
приложи по- благоприятна правна норма.
Водим
от горното, съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: