М О Т
И В И
към присъда по н.о.х.д. № 29/2020
г. по описа на С. о.н съд
Подсъдимият В.В.В.,
роден на *** ***, българин, български гражданин с постоянен и настоящ адрес:***,
със средно образование, неженен, неосъждан, с ЕГН: ********** е предаден на съд
по обвинение за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в”, вр. чл.
342, ал. 1, пр. 3 НК, затова че на 20.05.2019, около 12,00 часа, в гр. Г.,
С. област, при управляване на моторно превозно средство – лек автомобил „С.“,
модел „Д.р“ с рег. № СА 0060 СМ по ул. „З. д.“ и в района на дом № ., при
извършване на маневра „движение на заден ход“ с посока на движение от дом № 57
към дом № 55 е нарушил правилата за движение по пътищата, регламентирани в
ЗДвП, а именно: чл. 40, ал. 1 ЗДвП: „Преди да започне движение назад, водачът е
длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да
създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението“ и чл.
40, ал. 2 ЗДвП: „По време на движението си назад водачът е длъжен непрекъснато
да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно, той е
длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности“ и по
непредпазливост е причинил смъртта на пешеходеца Кирил А.Г. с ЕГН: **********.
М.К.А.
– дъщеря на жертвата К. А.Г. /удостоверения - л.л. 73, 74 от ДП/ е
конституирана по реда на чл. 76 НПК като частен обвинител в съдебното
производство.
Представителят
на С.г.п. поддържа обвинението срещу подсъдимия от фактическа страна така,
както е повдигнато с обвинителния акт. Поддържа, че самопризнанието на подсъдимия
се подкрепя от доказателствата, събрани в хода на досъдебното производство и
при установената фактическа обстановка е налице виновно поведение на
подсъдимия, което е в причинна връзка с настъпилия престъпен резултат. Прокурорът предлага, след като се
отчете чистото му съдебно минало и неговата личност, на подсъдимия да се наложи
наказание лишаване от свобода в долните граници на предвиденото, а именно за
срок от три години, което да се намали с една трета по правилата на чл. 58а,
ал. 1 НК. Предлага на подсъдимия да се наложи и кумулативно предвиденото
наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от три години.
Повереникът на частния обвинител М.К.А. – адв. Д. В. – счита че при
определяне вида и размера на наказанието на подсъдимия следва да се отчете
неговото добро процесуално поведение, вкл. че многократно се е извинил на ч.о.
М. А., че е осъзнал грешката си и като се отчете и неговата млада възраст, да
му се наложи наказание, което да му даде шанс занапред.
Защитникът адв. М. М., без да оспорва фактите
по обвинението, счита, че са налице материалноправни предпоставки за
приложението на привилегирования състав на престъплението по чл. 343а, ал. 1,
б. „б“, вр. чл. 343, ал. 1, б. „в”, вр.
чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК. В тази връзка се излагат доводи, че в
обстоятелствената част на обвинителния акт са изложени факти, че след
извършване на деянието подсъдимият е направил всичко, зависещо от него за
оказване помощ на пострадалия – преместил е колата и докато пострадалият още е
бил в съзнание, се е обадил на тел. 112 и е изчакал на място идването на
екипите на спешна помощ и полицията. В подкрепа на довода за приложението на
чл. 343а, ал. 1, б. „б“ НК в конкретния
случая се сочи, че според константната съдебна практика тези негови действия са
достатъчни, за да се приеме, че е налице оказана помощ на пострадалия, защото в
такава стресова ситуация не може да се очаква от един обикновен човек, без
каквото и да е медицинско образование, да може да окаже специализирана
медицинска помощ, а още повече, че понякога преместването на тялото на
пострадалия по-скоро би му навредило, отколкото помогнало.
На
следващо място защитникът адв. М. изтъква многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства, които следва да се отчетат при индивидуализацията на наказанието
– чистото съдебно минало на подсъдимия, силно критично отношение към
извършеното, неговата млада възраст, липсата на предходни административни
наказания за нарушаване на правилата за движение, по-ниска степен на обществена
опасност на самото деяние, което не разкрива грубо нарушаване на правилата за
движение по пътищата, като за настъпване на престъпния резултат до голяма
степен е отговорен и пострадалия.
С оглед
изложените доводи защитникът М. предлага при определяне наказанието на
подсъдимия да се приложи чл. 55 НК, като му се наложи наказание „пробация“.
Защитникът
адв. Ст. М. допълва доводите на другия защитник относно приложението на чл. 55 НК, като в тази насока счита, че следва да се отчете добросъвестното
процесуално поведение на подсъдимия, тъй като в хода на досъдебното
производство е оказал съдействие за изясняване на всички обстоятелства и
установяване на обективната истина.
Подсъдимият поддържа тезата на
своите защитници и моли да му се наложи по-леко наказание.
Съдът, след като обсъди събраните
и проверени в хода на съдебното следствие доказателствени материали във връзка
с доводите на страните, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Съдебното следствие е проведено
по реда на чл. 372, ал. 4, вр. чл. 371, т. 2 НПК - подсъдимият заяви, че
признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт
и изрази съгласие да не се събират доказателства за тези факти. Анализът на
събраните в досъдебното производство доказателства налага извода, че
самопризнанието на подсъдимия напълно се подкрепя от тези доказателства, които,
обсъдени съвкупно, установяват изложената в обстоятелствената част на
обвинителния акт фактическа обстановка:
Подсъдимият В.В.В.,
ЕГН: **********, е роден на *** ***, българин, български гражданин с постоянен
и настоящ адрес:***, със средно образование, неженен, неосъждан.
Подс.
В. В. е правоспособен водач на МПС, притежаващ свидетелство за управление на
МПС № ., категория „В“, издадено на 21.03.2015 г., валидно до 21.03.2025 г.
Към 20.05.2019 г. подсъдимият
работел във фирма „Стреза“ ЕООД като общ
работник. По това време фирмата извършвала дейности по подмяна на водопровода
на ул. „З. д.“, гр. Г.. Технически ръководител на обекта бил свид. П.Ш..
На 20.05.2019
г., около 12,00 ч., подсъдимият и свид. П. Ш. били пред магазина за хранителни
стоки на посочената улица. Свид. Ш. разпоредил на подсъдимия да отиде до
служебния лек автомобил марка „С.“, модел „Д.“, с рег. № СА 0060 СМ. Автомобилът
се намирал на същата улица, на около 100-200 метра от магазина в посока с. Г.,
спрян пред една от къщите. Автомобилът представлява микробус с пътническо
отделение, а самото пътническо отделение било със затъмнени стъкла.
Времето
било облачно и дъждовно, дневна светлина, с добра видимост. Пътният участък бил
прав с лек наклон, с асфалтово покритие, покрито с прах и множество дребни
камъчета. Дясната половина на улицата била разкопана.
Подс.
В. В., управлявайки микробуса, предприел движение назад по ул. „З. д.“ в района
на дом № 55 с посока на движение от дом № 57 към дом № .. В същото време
пешеходецът К. А.Г. с ЕГН: ********** се движил зад автомобила в същата посока
/с гръб към автомобила/, на около 1,00 м вляво от десния край на асфалтовата
настилка. Подсъдимият не възприел движещият се зад автомобила пешеходец. Така,
без да се убеди, че пътят зад превозното средство е
свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници
в движението, и при невъзможност да наблюдава пътя зад него в огледалата за
обратно виждане на превозното средство, не осигурил лице, което да му
сигнализира за опасност, предприел движението на заден ход, при което
автомобилът със задната лява врата ударил пешеходеца в областта на гърба.
Вследствие на удара пострадалият К. Г. паднал на пътната настилка по лице, а
продължаващият движението си назад автомобил минал над него, притискайки го.
Свидетели
на случилото се станали С. К. И. и С. К. В.. Виждайки случващото се, свид. С.В.
свирнал с уста и се развикал към подсъдимия: „В.! В.!“. Подсъдимият спрял.
Свид. С. В. се притекъл на помощ, огледал обстановката и казал на подсъдимия да
премести автомобила два-три метра напред. Подсъдимият преместил автомобила.
Пострадалият К. Г. бил в съзнание. Подсъдимият се обадил на тел. 112 /справка
л. 88 от ДП/ и изчакал на място идването на бърза помощ и
полиция, като след тяхното идване пострадалият К. Г. бил откаран в УБАЛСМ
„Н.И.П.в“, където по-късно същия ден, в 20,05 ч., починал.
От
извършения оглед и аутопсия на трупа на К. А.Г. се установява, че смъртта му се
дължи на тежка съчетана травма на гръден кош, корем и крайници, като
установените травматични увреждания се дължат на действието на твърди тъпи и
тъпоръбести предмети, както и такива с висока кинетична енергия и могат да се
получат при ПТП като пешеходец /съдебномедицинска експертиза на
труп – л.л. 112 - 117 от ДП/. Установените при огледа и аутопсията на трупа
на пострадалия травматични увреждания и механизма на причиняването им са били
обект на изследване и от комплексна медико-автотехническа експертиза /КМАТЕ –
л.л. 131-147 от ДП/, която потвърждава наличието на пряка и
непрекъсната причинно-следствена връзка между установената съчетана травма и
настъпилата смърт на пострадалия.
При извършения оглед на
местопроизшествието е отразена в съответния протокол пътната обстановка,
характеристиките на пътя, положението и състоянието на автомобила, управляван
от подс. В. В., фиксирани са оставените следи на местопроизшествието. Иззети са
като веществени доказателства лекия автомобил и контактния ключ за него, и
отривки с памучен тампон от червеникавокафяви петна, открити в лявата част на
задната броня и от незасъхнало петно от червеникавокафява течност, намиращо се
на платното за движение /протокол за оглед на
местопроизшествие и фотоалбум – л.л. 26 – 35 от ДП/.
След произшествието е извършена
проверка на подсъдимия за употреба на алкохол и наркотични вещества. Проверката
е извършена със съответните технически средства, като не се установява наличие
на алкохол в издишания въздух, а пробата за употреба на наркотични вещества също
била отрицателна /констативен
протокол - л. 41 от ДП/.
Извършената автотехническа
експертиза /л.л. 122
– 127 от ДП/ не
установява данни за технически неизправности по процесния автомобил, явяващи се
причина за произшествието. При извършения оглед на автомобила от вещото лице е
установено: задиране по долната лява зона на задната броня с отцепено парче;
вдлъбнатина на задната лява врата на височина от терена на 1,25 м до 1,30 м,
като най-голямата ѝ дълбочина е 1,5 см и се намира на 0,55 м вдясно от
левия страничен габарит на автомобила; вдлъбнатина на задна лява врата на
височина от терена на 1,09 м, като най-голямата ѝ дълбочина е 1,0 см и се
намира над регистрационната табела; забърсване на прах по задния мост от 0,55
до 0,8 м вдясно от външния /левия/ край на задно ляво колело.
Извършена е комплексна медико-автотехническа
експертиза /КМАТЕ –
л.л. 131-147 от ДП/,
която, използвайки данните, събрани при огледа на местопроизшествието и от автотехническата
експертиза, посочена по-горе /л.л. 122 – 127 от ДП/, свързана с оглед на процесния автомобил, установява съществените от
гледна точка на предмета на доказване, очертан в обвинителния акт, факти,
отнасящи се до механизма на произшествието и причините за настъпването му, а
именно:
- мястото на удара се намира на
ул. „З. д.“ в гр. Г.: по широчината на платното за движение – на 0,5-1,5 м
вляво от десния край, считано по посока от с. Г. към ул. „С.“; по дължината на
платното за движение – на 0,9 – 10,0 м след ориентира - бетонен стълб, който се
намира на 1,68 м вдясно от десния край на платното за движение на ул. „З. дол“,
на границата на имот № 57 и имот № 55, считано в същата посока;
- скоростта на автомобила в района
на произшествието преди и в момента на удара е била от порядъка на 10 км/ч.;
- намиращият се зад автомобила
пешеходец не е бил видим в двете странични огледала за подсъдимия, но във
вътрешното огледало подсъдимият е имал обективната възможност при извършване на
маневрата „движение на заден ход“ да възприеме пешеходеца;
- очертан е механизма на произшествието,
описан по-горе. Морфологията и
локализацията на установените увреждания на пострадалия, обсъдени във връзка с
данните, установени при огледа на автомобила /автотехническа
експертиза на л.л. 122 – 127 от ДП/, са дали основание на
експертите за изводи относно механизма на получаването им, а именно: че при
първоначалния контакт пострадалият е бил обърнат със задната част на тялото си
към задната част на автомобила; че уврежданията са получени по механизма на
притискане между твърди тъпи предмети, без да се изключва възможността част от
тях, а именно тези в областта на задната повърхност на долната трета на дясната
подбедрица, дясното рамо и гърба вляво, да са получени от първоначалния контакт
с автомобила. Установените кръвонасядания са сравнително повърхностни и могат
да се получат и без да останат следи /деформации/ по автомобила. Установеното
охлузване на дясната подбедрица е кървящо увреждане, с което могат да се
обяснят следите от кръв по задната броня на автомобила. Последвало е падане на
пострадалия върху терена по очи с дясна половина на лицето към терена и
притискане между терена и автомобила, като тялото на пострадалия е било под
автомобила до нивото на дясната тилна област на главата. От това притискане са
се получили установените травматични увреждания в областта на главата
/черепно-мозъчна травма/, отваряне на гръбнака в шийния отдел с кръвонасядане
на меките му тъкани, гръдна травма със счупване на ребра вдясно, кръвонасядане
на дясната диафрагма, дясната надбъбречна жлеза и мастната капсула на десния
бъбрек.
- причините за произшествието са
от субективен характер, а именно подсъдимият е предприел движение на заден ход,
без да се убеди и осигури безопасно извършване на тази маневра.
В обобщение извършените
експертизи, коментирани по-горе, категорично сочат, че установените травматични
увреждания, довели до смъртта на пострадалия, могат да бъдат получени в
резултат на пътнотранспортно произшествие, с което се потвърждава фактическия
извод, че смъртта на пострадалия е настъпила в резултат на процесното
пътнотранспортно произшествие.
Подсъдимият В.В.В. е на 23 години, неженен, трудово
ангажиран. Не са налице негативни данни за личността му.
Подсъдимият не е осъждан. Шест
пъти е наказван по административен ред за нарушаване на правилата за движение
по пътищата в периода 2015 – април 2019 г., а през 2012 г. е наказван за
управляване на МПС без съответно СУМПС /справки – л.л. 20 - 23, 167 от ДП/.
Подсъдимият В. В. изказва искрено съжаление за
извършеното.
Възприетата фактическа обстановка
се установява от самопризнанието на подсъдимия, одобрено по реда на чл. 372,
ал. 4, вр. чл. 371, т. 2 НПК, подкрепено от
доказателства и доказателствени средства, събрани в хода на досъдебното
производство: гласни доказателства,
събрани от показанията на свидетелите, разпитани в хода на досъдебното
производство; експертизи: посочени в
изложението по-горе; писмени
доказателствени средства и писмени
доказателства: протокол за оглед на местопроизшествие, придружен с
фотоалбум и всички останали писмени доказателства, съдържащи данни от значение
за изясняване на обстоятелствата по делото, приобщени по реда на чл. 283 НПК и
изчерпателно описани в съдебния протокол от 07.10.2020 г.
Обстоятелствата относно време,
място и конкретната пътна обстановка, при които е настъпило пътнотранспортното
произшествие и механизма на настъпването му, се установява от показанията на
свидетелите С. К. И., С. К. В., Л. Ц. Г., А. С. С., П. Х. Ш..
Като цяло всички свидетели
описват безпротиворечиво времето, мястото и обстоятелствата относно пътната
обстановка, при която е възникнало произшествието – атмосферните условия,
условията на видимост, състоянието на пътната настилка. Безпротиворечиви са и
данните в свидетелските показания относно възникването и развитието на
пътнотранспортното произшествие, като отделните свидетели са възприели различни
етапи от развитието на произшествието, но, обсъдени съвкупно, показанията им
взаимно се допълват и кореспондират помежду си и създават достоверна картина на
събитието, потвърдена от изводите на медицинската и автотехническите експертизи
по същия въпрос.
Възприетият механизъм на
възникване на произшествието се установява конкретно от показанията на
свидетелите С. К. И. и С. К. В.. Показанията им са напълно потвърдени и
кореспондират на данните, установени от автотехническата експертиза /л.л.
122 – 127 от ДП/,
КМАТЕ /л.л. 131-147
от ДП/, съдебно
медицинската експертиза /л.л. 112 - 117 от ДП/ и на данните, установени при
огледа на местопроизшествието, поради което същите се явяват и във висока
степен достоверни.
В корелация със събрания
доказателствен материал са и обясненията на подсъдимия, дадени на досъдебното
производство /протокол
за разпит – л.л. 43 – 46 от ДП/, поради което съдът също ги ползва като годен доказателствен източник.
Също така, дадените от подсъдимия добросъвестни и достоверни обяснения са
допринесли за изясняване на обективната истина на досъдебното производство.
Обстоятелствата на произшествието
и механизма на неговото възникване и развитие се установява, освен от събраните
гласни доказателства, и от данните, събрани при извършените огледи на
местопроизшествието и на процесния автомобил, от извършените експертизи,
обсъдени по-горе. Извършената КМАТЕ дава обоснован от данните по делото и
научно аргументиран отговор на въпроса относно механизма на произшествието и
причините за настъпването му.
Съвкупният анализ на данните,
установени от събраните в хода на досъдебното производство свидетелски
показания, при огледа на местопроизшествието и извършените експертизи, изложени
по-горе, обосновават изводът, съдържащ се в КМАТЕ, че произшествието е
настъпило в резултат на действия на подс. В., който при управляване на МПС - лек автомобил марка „С.“, модел „Д.“, с рег.
№ СА . СМ – е предприел движение на заден ход, без да се убеди, че пътят зад
превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за
останалите участници в движението, и при невъзможност да наблюдава пътя зад
него в огледалата за обратно виждане на превозното средство, не осигурил лице,
което да му сигнализира за опасност.
При
така установеното с деянието си подсъдимият е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл. 343а, ал. 1, б. „б“,
вр. чл. 343, ал. 1, б. „в”, вр. чл. 342,
ал. 1, пр. 3 НК, като на 20.05.2019, около 12,00 часа, в гр. Г., С. област, при
управляване на моторно превозно средство – лек автомобил „С.“, модел „Д.р“ с
рег. № СА . СМ по ул. „З.д.“ и в района на дом № 55, при извършване на маневра
„движение на заден ход“ с посока на движение от дом № 57 към дом № 55 е нарушил
правилата за движение по пътищата, регламентирани в ЗДвП, а именно: чл. 40, ал.
1 ЗДвП: „Преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че
пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или
затруднения за останалите участници в движението“ и чл. 40, ал. 2 ЗДвП: „По
време на движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя
зад превозното средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури
лице, което да му сигнализира за опасности“ и по непредпазливост е причинил
смъртта на пешеходеца К. А.Г. с ЕГН: **********, като след деянието е направил
всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалия.
От обективна страна се установи,
че подсъдимият при управляване на моторно превозно средство – „С.“, модел „Д.“ с рег. № СА . СМ - е
нарушил правилата за движение по пътищата, както следва: - нарушил е правилото, регламентирано в чл. 40, ал. 1 ЗДвП, което задължава водачът
преди да започне движение назад да се убеди, че пътят зад превозното средство е
свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници
в движението, като е предприел движение на заден ход, без да се убеди, че пътят
зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или
затруднения за останалите участници в движението;
- нарушил
е правилото, регламентирано в чл. 40, ал. 2 ЗДвП, което задължава водачът по
време на движението си назад да наблюдава непрекъснато пътя зад превозното
средство, а когато това е невъзможно - да осигури лице, което да му сигнализира
за опасности, като при установената невъзможност да наблюдава пътя зад него в
огледалата за обратно виждане на превозното средство, при движението си назад не
е осигурил лице, което да му сигнализира за опасност.
Пътнотранспортното произшествие е
възникнало в резултат на виновното поведение на подсъдимия, изразило се в
извършените от него нарушения на правилата за движение по пътищата.
Пряка и непосредствена последица
от извършените от подсъдимия нарушения на правилата за движение по пътищата е
настъпилия вредоносен резултат – смъртта на пешеходеца К. А.Г..
Налице е пряка причинноследствена
връзка между виновното поведение на подсъдимия, изразило се в извършените от него
нарушения на правилата за движение по пътищата по чл. 40, ал. 1 и 2 ЗДвП и настъпилия вредоносен резултат.
От субективна страна се установява, че подсъдимият е причинил
вредоносния резултат по непредпазливост по смисъла на чл. 11, ал. 3 НК - не е
предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е
могъл да ги предвиди.
Налице е съпричиняване на
престъпния резултат от пострадалия пешеходец, изразяващо се неправомерното
движение на пешеходеца по платното за движение в нарушение на чл. 108, ал. 1 ЗДвП, което е допринесло за причиняване на вредоносния резултат. Установи се,
че към момента на удара пешеходецът се движил по платното за движение на
разстояние от около 1,00 м вляво от десния край на асфалтовата настилка при
наличие на банкет /тревна площ/ вдясно от платното за движение /считано по
посоката на огледа – от с.Г. към ул. „С.“/. Наличието на тревна площ вдясно от
платното за движение е обстоятелство, отразено в огледния протокол и на
скицата, изготвена към КМАТЕ /л. 136 от ДП/,
което добре се вижда и на снимките от фотоалбума, придружаващ протокола за
оглед на местопроизшествие. При наличието на затревен банкет пешеходецът е бил
длъжен да се движи по банкета, съгласно чл. 108, ал. 1 ЗДвП. Движение на
пешеходците по платното за движение е разрешено тогава, когато няма тротоар или
банкет или е невъзможно те да бъдат ползвани и то в посока, противоположна на
посоката на движение на пътните превозни средства, по възможност най-близо до
лявата му граница /чл. 108, ал. 2, т. 1 ЗДвП/. Дори и да се приеме, че
движението на пострадалия пешеходец по тревния банкет в случая е било
невъзможно, то той е следвало да се движи по възможност най-близо до лявата
граница на платното за движение и в посока, противоположна на посоката на движение
на пътните превозни средства, както го задължава цитираната по-горе законова
разпоредба, което той не е съобразил и не е изпълнил. Неправомерното движение
на пешеходеца по платното за движение е в причинна връзка с настъпилите
общественоопасни последици, поради което следва да бъде отчетено като „съпричиняване“
на вредоносния резултат.
Налице
са обстоятелства, които обосновават приложението на привилегирования състав на
престъплението по чл. 343а, ал. 1, б. „б” НК при изложената в обвинителния акт
фактическа обстановка, до която се отнася и признанието на подсъдимия,
направено по реда на чл. 371, т. 2 НПК. В тази насока се установи, че веднага
след удара подсъдимият преместил автомобила по съвет на свидетеля С. В. и отишъл
при пострадалия, който все още бил жив и в съзнание, сигнализирал на тел. 112 и
съобщил за произшествието, останал до пострадалия, докато пристигнали екипите
на бърза помощ и на полицията, като по този начин е проявил хуманно отношение и
загриженост към него. Към този момент пострадалият все още е бил жив и
обективно е могла да му бъде оказана помощ. В този смисъл е установена трайна
съдебна практика: „Щом деецът е направил всичко, зависещо от него, за оказване
помощ на пострадалия, следва да се приложи разпоредбата на ал. 3 на чл. 343 НК
и в случаите, когато животът на последния не е могъл да бъде спасен, ако по
делото се установи, че при оказване на помощта пострадалият е бил жив… Привилегията
на закона по ал. 3 на чл. 343 се дава с цел да се осигури бързото придвижване
на пострадалите до компетентна помощ, за да се използва всякаква възможност за
временно лекуване или за спасяване на живота им. Ако това не се постигне, не
значи, че не е оказана помощ.“ - Решение №
486 от 24.IV.1969 г. по н. д. № 374/69 г., III н. о. Това положение е застъпено и в Решение № 162 от 28.II.1970 г. по н. д. №
83/70 г., III н. о.: „Съдът е длъжен да квалифицира деянието по чл. 343, ал. 3 НК, щом установи, че подсъдимият е направил всичко, зависещо от него след
деянието за оказване помощ на пострадалия. Обстоятелството, че животът на
последния не е бил спасен или че смъртта е била непредотвратима, е без значение
за приложението на този законов състав.“.
Поведението
на подсъдимият след настъпване на произшествието е било обективно насочено към
спасяване живота на пострадалия, вкл. и като позвънил на тел. 112. В рамките на
своите познания и конкретни възможности към този момент, това е било адекватно
усилие и напълно покрива изискването да направи всичко зависещо от него за
оказване на помощ именно в този момент, което обосновава приложението на чл.
343а, ал. 1, б. „б”, вр. чл. 343, ал. 1, б. „в”, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК.
Предвид
изложеното, съдът призна подсъдимия за виновен в извършване на престъпление по
чл. 343а, ал. 1, б. „б”, вр. чл. 343, ал. 1, б. „в”, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК и го оправда по първоначалното обвинение за престъпление по чл. 343, ал. 1,
б. „в“ НК.
За
извършеното престъпление по чл. 343а, ал. 1, б. „б”, вр. чл. 343, ал. 1, б.
„в”, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК съдът определи на подсъдимия при условията на
чл. 54 НК наказание лишаване от свобода за срок от две години и на
основание чл. 58а, ал. 1 НК, вр. чл. 373, ал. 2 НПК намали наказанието с една
трета на една година и четири месеца лишаване от свобода.
За извършеното престъпление се предвижда
наказание лишаване от свобода до четири години. При индивидуализацията на
наказанието съдът отчете като отегчаващо отговорността обстоятелство
предходните административни наказания на подсъдимия за нарушения на правилата
за движение, които то дефинират като недисциплиниран водач на МПС. Като
смекчаващи отговорността обстоятелства съдът отчете: съпричиняването на
престъпния резултат от пострадалия, обосноваващо и по-ниска степен на
обществена опасност на деянието на подсъдимия; по-ниска степен на обществена
опасност на личността на подсъдимия е изводима от добросъвестното му процесуално поведение в
хода на досъдебното производство, с което реално е допринесъл за изясняване на
обективната истина, липсата на негативни данни за личността му, чистото му
съдебно минало, изказаното разкаяние за извършеното.
Съвкупната
преценка на посочените обстоятелства и младата възраст на подсъдимия – на 23
години, обосновават определяне на наказание по механизма на чл. 54, ал. 2, вр.
ал. 1 НК около средния размер на предвиденото, а именно лишаване от свобода за
срок от две години.
Това
наказание съдът счете за справедливо и съответно на тежестта на извършеното
престъпление и на целите на личната и генералната превенция, визирани в
разпоредбата на чл. 36 НК.
На
основание чл. 58а, ал. 1 НК, вр. чл. 373, ал. 2 НПК съдът намали определеното
наказание с една трета на една година и четири месеца лишаване от свобода.
Съдът,
като взе предвид сравнително по-ниската степен на обществена опасност на деянието
и на личността на подсъдимия, чистото му съдебно минало, неговата млада възраст
и трудовата му ангажираност, счете, че за постигане целите на наказанието и
преди всичко за неговото поправяне не е наложително наказанието лишаване от
свобода да се изтърпи и затова на основание чл. 66, ал. 1 НК отложи
изпълнението на наказанието за срок от три години.
Оценката
на установените релевантни към индивидуализацията на наказанието на подсъдимия
факти не сочи нито многобройност, нито изключителност на смекчаващи
отговорността му такива, при които и най-лекото, предвидено в закона наказание
да се окаже несъразмерно тежко, което
прави неприложима разпоредбата на чл. 55 НК.
На основание чл. 343г, вр. чл. 37, ал. 1, т.
7, пр. 2 НК съдът наложи на подсъдимия, наказание лишаване от право да
управлява моторно превозно средство за срок от две години, като на основание
чл. 59, ал. 4 НК при изпълнението на наказанието приспадна времето, през което
за същото деяние е бил лишен по административен ред от възможността да
упражнява това право. При определяне размера на това наказание съдът отчете
по-ниската степен на обществена опасност на конкретното деяние.
На
основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът осъди подсъдимия да заплати по сметка на СДМВР гр. С. направените
във фазата на досъдебното производство разноски в размер на 848,80 /осемстотин
и четиридесет и осем лева и 80 ст./ лева.
Воден
от горното съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: