Р Е Ш Е Н И Е

 

                                      №………/…………

 

Гр. *****, 05.07.2022г.

 

 

Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-18-ти състав в публично заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и втора година в състав:

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:   МИРОСЛАВА КАЦАРСКА

при участието на секретаря Ирена Александрова и в присъствието на прокурор…като разгледа т.д.№ 3568 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл. 747 и следващите от ТЗ.

            Подадена е молба от 18.04.2022г. от И.К.Е., управител на "И.ф." ООД, ЕИК ********, за което дружество с решение № 1981 от 07.12.2015 г. по търг. дело № 3568/2015 г. е обявена неплатежоспособността на "И.ф." ООД, с начална дата 31.12.2011 г. и е открито производство по несъстоятелност за дружеството, като производството е спряно, тъй като няма привнесени разноски. С решение № 487 от 08 март 2017 г. по търг. дело № 3568/2015 г. е прекратено производството по несъстоятелност спрямо "И.ф." ООД /в несъстоятелност/ и впоследствие е заличено. Молителят твърди, че са налице предпоставките на чл. 748, ал.2 от ТЗ, тъй като обявяването в несъстоятелност на търговското дружество "И.ф." ООД се дължи на неблагоприятно изменили се стопански условия. Сочи, че през 1999 г. дружеството е регистрирано с предмет на дейност, както е описан, като дружеството основно произвеждало и пласирало на вътрешния и на външния пазар аксесоари за баня, а основните му клиенти били новостроящи се хотели и административни сгради, и фирми дистрибутори и за много малка част от продукцията - физически лица. Поддържа, че на 18.08.2008 г. е сключен договор за кредит № 995/2008 г. между Б.П.Б. АД и "И.ф." ООД в размер до 220 000.00 евро. за закупуване и реконструкция на собствена производствена база на И.Ф. ООД *** баня, със съответните анекси. Поддържа, че вземането на банката е обезпечено с реална ипотека, а когато тя пристъпва към изпълнение, имотите са продадени в изпълнително производство, на по-ниски от пазарните им цени, което важи и за обезпеченията по сключения договор за кредит № 996/2008 г. между Б.П.Б. АД и "И.ф." ООД, договор за банков кредит № 003/2001 г. между Б.П.Б. АД и "И.ф." ООД, договор за банков кредит № 998/2008 г. между Б.П.Б. АД и "И.ф." ООД и договор за издаване и обслужване на международна фирмена кредитна карта № 200703130042.

Молителят поддържа, че от издадените срещу дружеството изпълнителни листове (13.06.2011 г., 24.06.2011 г. и 10.08.2011 г.) от Районен съд - Казанлък се вижда, че Б.П.Б. АД започнала действия срещу "И.ф." ООД през второто шестмесечие на 2010 г. и в началото на 2011 г., като поради рязкото намаляване на поръчките, дружеството не е в състояние да генерира достатъчно приходи от продажби, което не му позволява да плаща вноските по кредитите си към банката и това обстоятелство довежда до изпадането му в неплатежоспособност. Твърди, че намаляването на поръчките не е функция от обстоятелство, което е в контрола на дружеството, тъй като е видно, че през 2008 г. то е оперирало успешно и успява да привлече банково финансиране. Сочи, че обстановката на пазара - вътрешния и международния се е изменила изключително неблагоприятно от есента на 2008 г., през 2009 г. и особено през 2010 г., когато поради внезапен спад на цените на недвижимите имоти, е настъпил забавяне рязко строителството на нови сгради, функция от които е и дейността на "И.ф." ООД, като според молителят сривът изцяло обуславя и настъпилата несъстоятелност на дружеството. Молителят счита, че промените в стопанските условия били необичайни и непредвидими от добрия търговец, поради което той като управител няма вина за изпадането в състояние на неплатежоспособност на дружеството. Молителят поддържа, че в резултат на започналите изпълнителни действия и наложени запори и възбрани, за кратко дружеството реализира маргинални печалби през 2009 г. и след това става изцяло подвластно на кредиторите. Твърди, че е финансирал дружеството, както и  майка му - Е.А., което е позволило на дружеството да работи, като в хода на изпълнение от банката г-жа А.е загубила и лично имущество, предоставено като обезпечение на банката: апартамент № 1 заедно с избени помещения находящ се на бул. *****. Твърди, че освен значителния спад на пазара на аксесоарите за баня, на който оперира И.Ф. ООД през 2010 и 2011 г., дружеството е изпитало много големи затруднения и поради нелоялната конкуренция от другия управител и съдружник Р.С.С., който на 04 август 2010 г. регистрира свое дружество, Ч.С.ЕООД (по-късно сменя фирменото наименование на Гого 4, а в последствие регистрира А.Ф.ЕООД) като формален собственик на капитала е съпруга на дъщеря му И.Р.С., като извършва конкурентна дейност срещу собственото си дружество Идеал Форма. Твърди, че Р.С.привлича служителката от софийския офис на „Идеал Форма“, В.С.да работи за „Чайка стил“ и заедно подмамват много от софийските клиенти на дружеството, както и дистрибутора му за Македония Б.П.от Е.К.. През лятото на 2011 г. г-н Е. предава владението върху базата на ЧСИ И.С.и производствената дейност на „Идеал Форма“ приключва. Твърди, че  в производството по несъстоятелност на "И.ф." ООД (н.) не са предявени вземания от кредиторите, по чиято молба е открито и следователно по т.д. № 3568/2015 г. не са налице вземания, които следва да се удовлетворяват. Твърди, че поради непредявяване вземанията са се погасили, а също така е изтекъл и петгодишният давностен срок по чл. 110 ЗЗД. Предвид горното претендира да му се възстановят правата да управлява търговски дружества като заличите и отмените занапред последиците, които законът свързва с обявяването в несъстоятелност на "И.ф." ООД (н.). В хода на производството поддържа молбата си чрез процесуалния си представител – адв. Б..

            В изпълнение на изискванията на чл. 752 от ТЗ съдът е обявил молбата в ТР на 26.04.2022г. видно от справка. Едномесечният срок за отговор по нея е изтекъл на 26.05.2022г. и никой от кредиторите не е заявил становище в срока, не е подал писмено възражение срещу нея.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

С решение на СГС № 1981 от 07.12.2015 г. по търг. дело № 3568/2015 г. е обявена неплатежоспособността на "И.ф." ООД, с начална дата 31.12.2011 г. и е открито производство по несъстоятелност за дружеството, като производството е спряно, като първоначални молители са били НАП и присъединения кредитор „Б.П.Б.“. В едногодишния срок от спирането по чл. 632 от ТЗ на производството по несъстоятелност, кредиторите не са привнесли разноски и с решение №487/08.03.2017г. производството по несъстоятелност е прекратено, длъжникът е и заличен от ТР.

Видно от данните по делото с молба от 18.12.2015г. до делото е било предявено вземане от Д.А.А., но същото не е връчвано на синдик, тъй като такъв не е назначаван.

В съдебно заседание при разглеждане на молбата, процесуалният представител е представил Решение №622/03.06.2020г. на Комисията за защита на конкуренцията по искане за установяване на нарушение от Сдружение на асоциацията на банките в България, в което е посочено, че само две банки, една от които е Пиреос Банка прилагат методология, позволяваща увеличаването на лихвите по описания начин.

По делото е изслушано заключение на съдебно-икономическа експертиза, изготвена от вещото лице С.М., което се кредитира от съда като дадено обективно, безпристрастно и компетентно. За изготвяне на заключението вещото лице се е запознало с счетоводните баланси и отчетите за приходите и разходите за периода от 2009 г. до 2011 г. включително, с данните от НСИ и Евростат за сектор строителство в периода 2005 г. – 2011 г., както и с лихвените бюлетини на „Б.П.Б.“ АД, действащи през периода от 2009 г. до 2011 г. В отговор на поставените въпроси експертът посочва, че поради недостатъчно наличие на представителни статистически данни относно състоянието на пазара на сравнително ограничен сегмент от стоки, какъвто представляват аксесоарите за баня, тенденциите на измененията в него през периода 2010 г. – 2011 г. са проследени в контекста на динамиката в сектора строителство, промените в който се явяват определящ за търсенето на произвежданата от „И.Ф.” ООД продукция. Cpeд близo двeгoдишeн пepиoд (2007 г. - дo ceптeмвpи 2008 г.) c двyцифpeн pъcт нa cтpoитeлcтвoтo, за бългapcĸия cтpoитeлeн пaзap 2009 г. e бeлязaнa c пoлюceн oбpaт в ceĸтopa. Дaнните нa eвpoпeйcĸия cтaтиcтичecĸи инcтитyт Eвpocтaт (Еurоѕtаt) зa дeĸeмвpи 2009 г. сочат cпaд oт 33.3 % в oбeмитe нa cтpoитeлния ceĸтop в cтpaнaтa (cpaвнeни cъc cъщия мeceц нa 2008 г.). Макар и доста по-ограничено, налице е нaмaлeниe нa oбeмитe нa cгpaднoтo cтpoитeлcтвo през същия период и в пoвeчeтo eвpoпeйcĸи дъpжaви -  cъoтвeтнo c 4,0 % в eвpoзoнaтa и  4,9 % в EC. Дaнните нa Haциoнaлния cтaтиcтичecĸи инcтитyт зa издaдeнитe paзpeшeния зa cтpoeж нa нoви cгpaди показват, чe paзгънaтaтa зacтpoeнa плoщ нa жилищнитe cгpaди e пaднaлa пoд нивaтa cи oт 2005 г., т.e. oтпpeди нaчaлoтo нa пиĸa в ceĸтopa. Конкретните числа сочат, че докато през 2007 г. рaзpeшeнoтo жилищнo cтpoитeлcĸтвo е дocтигнaло пиĸoви cтoйнocти – нaд 11 000 cгpaди и 7,9 млн. ĸв.м., през 2008 г. е отчетено леко намаление – нaд    10 000 cгpaди и 6,6 млн. ĸв.м., то за 2009 г. е налице дpacтичeн cпaд нa издaдeнитe paзpeшeния зa cтpoeж нa нoви жилищни cгpaди -  дo 2,7 млн. ĸв.м. обща paзгънaтa зacтpoeнa плoщ. За 2011 г. строителният сектор в България отчита спад за трета поредна година. Строителството продължи да изостава от общото развитие на икономиката, а годината е определена като дъното в спада на строителната продукция в България, който през 2010 г. е по-умерен от този през 2009 г., същото е вярно и за 2011 г. спрямо 2010 г. Посочените изводи се потвърждават и при анализа на данните за предприятията в сектора строителство - ако в началото на анализирания период броят на строителните предприятия устойчиво расте и достига своя пик през 2009 година, когато функционират 23 606 строителни фирми, през следващите години се наблюдава трайна и устойчива тенденция за намаляване на техния брой до 18 700 фирми през 2013 година, или общ спад от 20,8 % на действащите фирми в сектора. Според вещото лице в периода 2009 г. – 2012 г. „И.Ф.” ООД е отчело приходи от продажби, представени в таблица 1 на страница 3 от заключението, като приходите от продажби за 2011 г. са намалели с малко над 15 % в сравнение с тези за 2009 г. Намалението на приходите от продажби продължава и пред следващите два годишни отчетни периода – за 2012 г. то е с 69 % спрямо 2011 г. и с почти 74 % спрямо 2009 г. За същия период изменението на разходите е представено в таблица 2 на стр. 4 от заключението, от която е видно, че общият размер на разходите също е с тенденции на намаление, аналогично на това на приходите, което сочи цялостно намаление на оборотите на търговската дейност на „И.Ф.” ООД през периода 2009 г. – 2012 г. В таблица 3 на стр.4 от експертизата вещото лице дава структурата на краткотрайните активи на дружеството през периода 2009 г. – 2011 г., като се сочи, че в края на 2009 г. краткотрайните активи почти изцяло са под формата на материални запаси – 90,87 % от общата им стойност (1 324 хил. лв.). Вземанията в края на същия отчетен период съставляват 9,06 % от стойността на краткотрайните активи (132 хил. лв.), а паричните средства – 0,07 % (1 хил. лв.), то към 31.12.2011 г. относителният дял на материалните запаси е намалял до 21,54 % от стойността на краткотрайните активи (151 хил. лв.), този на вземанията се е увеличил до 75,18 % (527 хил. лв.), а паричните средства са заемали 3,28 % от стойността на краткотрайните активи (23 хил. лв.). Очевидна е тенденцията на намаляване на материалните запаси, които в края на 2009 г. са в почти равни дялове суровини и материали, както и продукция и стоки, а към 31.12.2011 г. същите са изцяло под формата на продукция и стоки. В таблица 4 на стр. 5 от експертното заключение е изследван показателя – период на събиране на вземанията като от даннит е видно, че периодът на събиране на краткосрочните вземания е с твърде голяма продължителност, която освен това се увеличава за всяка следваща година, т.е. този компонент от краткотрайните активи не е достатъчно надежден източник на средства за покриване на текущите задължения. Вещото лице сочи, че паричните средства, като елемент от текущите активи, са най-бързоликвидната част от нетния оборотен капитал на търговското дружество и изменението на размера на нетния оборотен капитал на „И.Ф.” ООД през периода 2009 г. – 2011 г. е представен в таблица 5 на стр. 5 от заключението, като видно от резултатите от изчисленията по данни от годишните финансови отчети, в края на 2011 г. „И.Ф.” ООД е изпитвало значителен недостиг на нетен оборотен капитал. Видно от Таблица 3 на стр. 4 – 5, относителният дял на паричните средства в структурата на краткотрайните активи е незначителен, а именно между 0,07 % и 3,28 % от общата им балансова стойност, което сочи, че през анализирания период дружеството е изпитвало значителен недостиг на парични средства. Вещото лице е установило, че на 02.11.2009 г. Комитетът за управление на активите и пасивите на „Б.П.Б.” АД  е взел решение по Протокол № 8 за  определяне на базисен банков лихвен процент в размер на 7,50 % за кредити в лева и 5,75 % за кредити в евро. Промяната на лихвения процент е влязла в сила от 09.11.2009 г. Съгласно условията на предоставените на „И.Ф.” ООД кредити, главницата пo съответния кредит се е олихвявала c годишна лихва, определена като сбор от  базисния лихвен процент плюс фиксирана надбавка. В периода до края на 2011 г. не е имало следващи изменения на базисния лихвен процент на „Б.П.Б.“ АД, респ. намаление на лихвите по предоставените на дружеството кредити. В извод вещото лице сочи, че е налице наличие на значителен спад в сектора, в който е функционирало дружеството, в периода 2010-2011г. достигнал за анализирания период общо до около 35 %.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Процедурата за възстановяване на правата на длъжника е уредена като самостоятелно производство, което е непосредствено свързано и обусловено от приключило производство по несъстоятелност на търговско дружество. Съгласно чл. 750 от ТЗ това производство започва по молба на длъжника, подадена пред съда по несъстоятелността, към която се прилагат доказателства за изплащане на приетите в производството по несъстоятелност вземания. Разпоредбата на чл. 748, ал. 2 от ТЗ позволява да се възстановят правата на длъжника и без да е изплатил напълно всички задължения, когато несъстоятелността се дължи на неблагоприятно изменили се стопански условия. Целта на това производство е да бъдат заличени и отменени занапред последиците, които законът свързва с обявяването в несъстоятелност на длъжника, както по отношение на длъжника ЕТ и неограничено отговорен съдружник, така и по отношение на физическите лица, участвали в управлението на обявеното в несъстоятелност търговско дружество съгласно разпоредбата на чл. 747 от ТЗ. В случая дружеството е обявено в несъстоятелност, но производството е спряно по чл.632 от ТЗ. Фаза по предявяване на вземанията не се е развила, макар че независимо от горното един кредитор е предявил своето вземане с молба от декември 2015г. Същевременно според съда следва да се възприеме посоченото в ТР № 2/2018 г., постановено на 13.07.2020 г. на ВКС, а именно, че: „когато производството по несъстоятелност е прекратено с решение по чл. 632, ал. 4 ТЗ, без да се е развила фаза по предявяване и приемане на вземанията, се погасяват на основание чл. 739, ал. 1 ТЗ непредявените в производството по несъстоятелност вземания и неупражнените права, независимо от вида и източника на вземанията на кредиторите и правноорганизационната форма на длъжника. т.е. пак следва да се приеме, че е настъпил погасителния ефект на чл. 739, ал. 1 ТЗ, защото кредиторите не са се възползвали от възможността да привнесат разноски и да предявят вземанията си. Горното, обаче, е неотносимо, тъй като в първата хипотеза на чл.748 от ТЗ се изисква вземанията да са удовлетворени, а не да са погасени, независимо на какво основание. Предвид горното категорично според настоящия съдебен състав не е налице първата хипотеза на възстановяване в права, тази по чл. 748, ал.1 от ТЗ, а именно длъжник, който е изплатил напълно приетите в производството по несъстоятелност вземания, заедно с лихвите и разноските, която се прилага съгласно ал.3 и за неограничено отговорен съдружник, като е  посочено, че ако той изплати задълженията на неплатежоспособното дружество, платеното не се счита за недължимо.

Следва да се обсъди дали са налице предпоставките на втората хипотеза по чл. 748, ал.2 от ТЗ, съгласно която правата се възстановяват и без да са изплатени изцяло всички задължения, когато несъстоятелността се дължи на неблагоприятно изменили се условия. Към тази хипотеза е относима и регламентацията на Директива (ЕС) 2019/1023 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2019 година за рамките за превантивно преструктуриране, за опрощаването на задължения и забраната за осъществяване на дейност, за мерките за повишаване на ефективността на производствата по преструктуриране, несъстоятелност и опрощаване на задължения и за изменение на Директива (ЕС) 2017/1132 (Директива за преструктурирането и несъстоятелността), която регулира забраната за осъществяване на дейност и една от основните идеи в нея е, че добросъвестните несъстоятелни или свръхзадлъжнели предприемачи могат да се възползват от пълно опрощаване на задълженията след разумен срок. Член 21 от Директивата регламентира срок за опрощаване на задълженията, след който несъстоятелни предприемачи могат да получат пълно опрощаване на задълженията си, който да не е по- дълъг от три години от датата на решението на съда за откриване на производството по несъстоятелност на предприемача, като е предвиден и механизъм след като несъстоятелен предприемач получи опрощаване на своите задължения съгласно Директивата, всяка забрана за започване и упражняване на търговска дейност, стопанска дейност, занаят или професия, която има за единствено основание несъстоятелността на предприемача, да престане да поражда действие, най-късно в края на срока за опрощаване на задълженията. Съгласно практиката на ВКС, обективирана в решение № 977/31.01.2008 г. по т.д. № 579/2007 г. на ІІ т.о на ВКС и др., следва да се установи, че неблагоприятно изменилата стопанско-икономическа ситуация в страната, не се явява самостоятелно установена от закона предпоставка, обуславяща сама по себе си възстановяване на правата на длъжника в хипотезата на чл. 748, ал. 2 ТЗ, а е необходимо същата да е обусловила настъпилата несъстоятелност, като в тежест на молителя е да установи в процеса при условията на пълно и главно доказване изискуемата от закона причинна връзка, която оправдава и невъзможността търговецът, дори и да е добросъвестен, да продължи търговската си дейност. В случая от изслушаното заключение на съдебно-икономическата експертиза, което се кредитира от съда като дадено обективно, безпристрастно и компетентно, се установи, че дейността на дружеството, обявено в несъстоятелност през 2015г. по молба на негови кредитори, е предшествана от значителен спад в сектора, в който се е осъществявала дейността му, която за периода възлиза общо до около 35 %. Ноторен факт, а и се установява от експертното заключение, че с оглед осъществяваната от дружеството дейност – производство и търговия на вътрешния и на външния пазар на аксесоари за баня, като основните му клиенти са били новостроящи се хотели и административни сгради и фирми дистрибутори, че дейността е пряко свързана със сектор строителство, а през 2009г. започва криза в сектора. Експертът е установил, че сpeд близo двeгoдишeн пepиoд (2007 г. - дo ceптeмвpи 2008 г.) c двyцифpeн pъcт нa cтpoитeлcтвoтo, за бългapcĸия cтpoитeлeн пaзap 2009 г. e бeлязaнa c пoлюceн oбpaт в ceĸтopa, а дaнните нa eвpoпeйcĸия cтaтиcтичecĸи инcтитyт Eвpocтaт (Еurоѕtаt) зa дeĸeмвpи 2009 г. сочат cпaд oт 33.3 % в oбeмитe нa cтpoитeлния ceĸтop в cтpaнaтa (cpaвнeни cъc cъщия мeceц нa 2008 г.). Спадът в сектора продължава и през 2010г., а през 2011 г. строителният сектор в България продължава да изостава от общото развитие на икономиката, а годината е определена като дъното в спада на строителната продукция в България. Именно в този период започват и затрудненията на несъстоятелното дружество, което се потвърждава от изслушаното в основното производство заключение на СИЕ и конкретно това от 16.11.2015г., видно от което до 2009г. дружеството не е било декапитализирано и е функционирало оптимално. Следователно според съда категорично и безспорно с оглед ангажираните по делото доказателства, а именно изслушаната СИЕ се установи, че има пряка връзка между кризата, започнала през -2008г.-2009г. и достигнала своя пик в следващите години в сектора на строителството и дейността на несъстоятелното дружество, която е пряко свързана с горната, което е довело до изпадането му в неплатежоспособност. Търговското дружество е влошило финансовото си положение изключително поради настъпилата в периода след 2008 г. международна финансова и икономическа криза, която е и в световен аспект, а не само в България. Налице са данни, а именно представеното решение на КЗК, че именно банката-кредитор на несъстоятелното дружество е една от малкото, прилагащи методология, която не само не е водела до намаляване на лихвите по кредитите за процесния период, а и позволявала едностранното им увеличаване. Горното е допринесно за изпадането в състояние на неплатежоспособност и следва да се приеме, че са налице обективни причини за същото. Налице са данни, че още в периода преди началната дата на неплатежоспособността на дружеството предприетите изпълнителни действия срещу него и развилите се финансово-икономически процеси в страната през следващите години (2009-2011), а именно блокиране на сметките и имуществото на дружеството, на практика е довело до отнемане възможността за каквото и да е развитие в дейността на търговеца в условията на икономическата криза. Така на практика дружеството не е могло да извършва основната си дейност, което е довело до изпадането в несъстоятелност. Не са налице доказателства по делото, че несъстоятелното дружество е доведено преднамерено до фалит и то чрез действия на управителя му И.Е.. Няма и данни същият да е осъден за банкрут, т.е. и отрицателната предпоставка по чл. 749 от ТЗ е налице. Предвид горното съдът намира, че молбата е основателна и следва да бъде уважена, като се възстановяват правата на управителя на несъстоятелния длъжник, още повече, че от обявяването на неплатежоспособността през 2015г. са изминали почти седем години, няма искане за възобновяване на производството от неудовлетворени кредитори, никой от кредиторите не е възразил срещу молбата и ангажирал опровергаващи я доказателства.

Производството е едностранно, поради непостъпили възражения от кредитори, поради което разноски не се следват на молителя.

Воден от горното съдът

 

                                   Р Е Ш И:

 

            ВЪЗСТАНОВЯВА ПРАВАТА на И.К.Е., ЕГН **********, с адрес ***, вписан управител на "И.ф." ООД, ЕИК ********, което дружество с решение № 1981 от 07.12.2015 г. по търг. дело № 3568/2015 г. е обявено в неплатежоспособност, а с решение № 487 от 08 март 2017 г. по търг. дело № 3568/2015 г. е прекратено откритото производство по несъстоятелност спрямо "И.ф." ООД /в несъстоятелност/.

            ЗАЛИЧАВА и ОТМЕНЯ занапред последиците за И.К.Е., ЕГН **********, с адрес ***, в качеството му на управител на "И.ф." ООД, ЕИК ********, които законът свързва с обявяването на длъжника в несъстоятелност.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване съгласно чл. 755, ал.1 от ТЗ.

Да се изпрати препис от решението за вписване в АВ- ТР по партидата на „И.ф.“ ООД, ЕИК ********. Да се отбележи и в книгата по чл. 634в от ТЗ.

 

                                                          

СЪДИЯ: