О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 260005
гр. Шумен, 17.08.2020 г.
Шуменският окръжен съд, в закрито заседание на седемнадесети август, две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Константин Моллов
ЧЛЕНОВЕ: 1. Йордан Димов
2.Соня Стефанова
като разгледа докладваното от съдия Константин Моллов в.ч.гр.дело № 235 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе в предвид следното:
Производство по чл. 274 и сл. във вр. с чл.248, ал.3 ГПК.
Постъпила е частна жалба от Д.Д.В., действащ чрез пълномощника си адв. Д.К. от ШАК, против разпореждане /имащо характер на определение/ № 1594/24.06.2020 г., по гр. дело № 863/2020 г. на ШРС, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за изменение на постановеното решение № 357/22.06.2020 г., досежно разноските, в частта относно дължимата държавна такса по исковете за издръжка на двете непълнолетни деца. Жалбоподателят счита разпореждането за неправилно и незаконосъобразно. Сочи, че неправилно районният съд е определил държавната такса по споразумението за издръжката на двете непълнолетни деца в размер на 2% върху тригодишните платежи общо в размер на 244,80лв. Излага, че детето Г. Деянов В., родено на *** г. навършва 18 г. на 20.08.2021 г., т.е. след 14 месеца. Предвид това държавната такса за детето Г. следва да бъде изчислена от 170 лв. месечна издръжка по 14 месеца, или за сумата 2380 лв., по 2%, което е равно на 47,60лв. държавна такса. За детето П.Д.В., родено на *** г., държавната такса следва да бъде определена за 36 месеца по 170лв. месечна издръжка, или общо 6120 лв., по 2%, което е равно на 122,40лв. държавна такса. Или общо дължимата държавна такса по исковете за издръжка според жалбоподателя е в размер на 170 лв. Предвид изложеното моли въззивния съд да отмени атакуваното разпореждане и вместо него отмени решението в частта, с която жалбоподателят е осъден да заплати държавна такса в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ШРС, по споразумението за издръжката за разликата над 170 лв. до 244,80лв., на основание чл.248 ГПК.
Насрещната страна по жалбата не е депозирала отговор в указания срок и не е изразила становище по нея.
Жалбата
е подадена в срок, от надлежна страна, поради което е допустима. По същество на частната жалба, съдът установи
следното:
С решение № 357/22.06.2020 г. по гр.д.№ 863/2020 г., ШРС е
прекратил брака между Ж.П.В. и Д.Д.В. по взаимно съгласие на основание чл.50 СК. Утвърдил постигнатото между страните споразумение по чл.51 СК, с което се
предоставя упражняването на родителските права по отношение на детето Г., роден
на *** г. и детето П., роден на *** г. на майката Ж.В., а на бащата е определен
режим на лични контакти, осъден е да заплаща месечна издръжка за двете деца в
размер на по 170 лв., до 25то число на текущия месец, от влизане в сила на
решението ведно със законната лихва за забава, до настъпване на законно
основание за нейното изменение или прекратяване, както и е прието, че съпрузите
не си дължат издръжка. Предоставил ползването на семейното жилище на майката и
запазване на фамилното име на последната - В.. Осъдил бащата Д.В., да заплати
по сметка на ШРС 244,80лв. държавна такса по споразумението за издръжка, на
осн. чл.7, т.2 ТДТКССГПК.
Със заявление Д.В.
е поискал да бъде изменено решението в частта му относно определената държавна
такса върху споразумението за издръжка, която следва да заплаща на двете
непълнолетни деца, като същата бъда намалена на 47,60 лв. , върху издръжката за
детето Г. и на 122,40 лв. върху издръжката за детето П.. С атакуваното разпореждане
№ 1594/24.06.2020 г., ШРС е оставил без
уважение молбата на В., с мотива, че таксата се дължи съгласно чл.69, ал.1, т.7 ГПК.
Настоящата
инстанция не споделя този извод на районния съд. Съгласно чл.69, ал.1 т.6 ГПК
по искове за периодични платежи за определено време се събира държавна таса за
всички платежи. Съгласно т.7 на същия тест, по искове за периодични платежи за
неопределено време или пожизнени платежи – сборът на платежите за три години.
В случая съдът е
одобрил споразумение по чл.51 СК, по силата на което бащата В. е осъден да
заплаща на двете си непълнолетни деца месечна издръжка в размер на 170 лв. за
всяко дете. Видно от приложените по делото доказателства детето Г. е родено на ***
г., навършва пълнолетие 20.08.2021 г., /когато се прекратява издръжката/, т.е. 15м.
след влизане в сила на решението. По отношение на детето П. - родено на *** г.,
същото навършва пълнолетие на 25.03.2023 г., т.е. 34 м. след влизане на
решението в сила. Предвид това е следващата се държавна такса, върху дължимата
издръжка е в размер на 51лв., а по отношение на детето Г. държавната такса е в
размер на 115,60 лв., или общо 166,60лв.
Ето защо атакуваното
разпореждане следва да бъде отменено и решението, в частта, с която е осъден Д.В.
да заплати държавна такса по сметка на съдебната власт в размер на 244,80лв.
върху споразумението за издръжка, следва да бъде отменено за разликата над
166,60лв. до 244,80 лв.
Водим от горното,
съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ разпореждане № 1594/24.06.2020 г., по гр. дело № 863/2020 г. на ШРС, с което е оставена без уважение молбата на Д.Д.В., за изменение на решение № 357/22.06.2020 г. по гр.д.№ 863/2020 г. на ШРС, досежно разноските, в частта относно дължимата държавна такса по исковете за издръжка на двете непълнолетни деца, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ решение № 357/22.06.2020 г. по гр.д.№ 863/2020 г. на ШРС, в частта, с която е осъден Д.Д.В., да заплати в полза на Държавата, по сметка на Шуменки районен съд държавна такса, върху одобреното споразумение за издръжка на двете непълнолетни деца Г. и П., за разликата над 166,60лв. до сумата от 244,80лв.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.