Р Е Ш Е Н И Е
гр.София,
09.11.2020 г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в публично съдебно заседание на осемнадесети
юни през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
Мл.с-я: МАРИЯ ИЛИЕВА
при
секретаря Цветелина Пецева, като разгледа докладваното от съдия ДИМОВ в.гр.дело № 11950 по описа за
2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С
решение № 136669 от 09.06.2019 год., постановено по гр.дeло № 41799/2017 г. на СРС, І Г.О., 127 състав, е осъдена П.на Р.Б.,
с адрес: гр.София, бул.“******, да заплати на Р.Г.Ч., ЕГН **********, с адрес ***,
по искове с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ сумата от 9000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в преживени
негативни емоции- разочарование, страх и стрес, настъпили в резултат от
наказателно преследване срещу ищеца, приключило с оправдателна присъда по
в.н.о.х.д. № 3440/2016 г. по описа на Софийски градски съд, VІІ-ми въззивен
състав, влязла в сила на 30.12.2016 г., ведно със законната лихва върху сумата
от 27.06.2017 г. до окончателното й изплащане, както и на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 472,50 лв., разноски в настоящото производство, като е отхвърлен
иска за обезщетение за претърпени неимуществени вреди за разликата над уважения
размер от 9000 лв. до пълния предявен размер от 14000 лв., както и иска за
сумата от 10000 лв., претендирана като обезщетение за претърпени имуществени вреди/
пропуснати ползи/, изразяващи се в неполучено трудово възнаграждение за периода от 24.03.2016 г. до 18.07.2016 г.,
от наказателно преследване срещу ищеца, приключило с влязла в сила оправдателна
присъда по в.н.о.х.д.№ 3440/2016 г. по описа на Софийски градски съд, VІІ-ми
въззивен състав.
Срещу решението на СРС, 127 с-в е подадена въззивна жалба от П.на Р.Б., с искане същото да бъде
отменено, като неправилно и незаконосъобразно в осъдителната му част, по
съображения подробно изложени в жалбата и да отхвърли предявения иск с правно
основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за заплащане на
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, като неоснователен и недоказан. Въззивникът- ответник, чрез своя процесуален
представител моли съда в случай, че не уважи искането за отмяна решението, в
обжалваната му част, при условията на евентуалност да намали размера на
присъденото обезщетение за претърпени неимуществени вреди, като завишено.
Въззиваемата страна- ищец Р.Г.Ч., чрез пълномощника
си адв. В.М. оспорва жалбата, по съображения подробно изложени в депозирания по
делото писмен отговор по чл.263, ал.1 от ГПК. Моли жалбата като неоснователна
да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение в обжалваната му от
ответника част -потвърдено, като правилно и законосъобразно.
Постъпила е и въззивна жалба от ищеца Р.Г.Ч.,
подадена чрез пълномощника му адв. В.М. срещу решението на СРС, 127
с-в в частта, с която е отхвърлен предявения от него иск с правно основание чл.2, ал.1,
т.3, пр.1 от ЗОДОВ за разликата над сумата от 9000 лв. до пълния предявен
размер от 14000 лв., като поддържа, че присъденото обезщетение за претърпени неимуществени вреди не отговаря на принципа
на справедливост по чл.52 от ЗЗД, с оглед претърпените от
него неимуществени вреди, по съображения подробно изложени в подадената
въззивна жалба. Претендира обжалваното решение да бъде отменено и в
частта, относно присъдените разноски по делото, по съображения изложени в
жалбата. Претендира присъждане на направени разноски по делото.
Въззиваемата страна- ответник П.на Р.Б. не е депозирала по
делото писмен отговор по чл.263, ал.1 от ГПК, като в съдебно заседание чрез прокурор А.С.взема становище относно
неоснователността на постъпилата въззивна жалба от ищеца Р.Г.Ч. срещу решението на съда.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на
чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Въззивните жалби са подадени в срока по
чл.259, ал.1 от ГПК и са допустими.
Разгледани по същество въззивните
жалби са НЕОСНОВАТЕЛНИ.
Софийски градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата
обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред
настоящата въззивна
инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла
на чл.266
от ГПК, които да променят така приетата за установена от първоинстанционния съд фактическа
обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се
преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са
обсъдени правилно, като са преценени релевантните за спора факти и
обстоятелства.
Предвид възприемането на установената от първоинстанционния
съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Въззивните жалби са
допустими - подадени са в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирани страни в процеса срещу
първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради
което следва да се разгледат по същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в
обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е
валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на
императивни материалноправни и процесуалноправни норми. Решението е и правилно, като на основание чл.272 ГПК
въззивният състав препраща към мотивите изложени от СРС, обосноваващи извод за
основателност на предявения иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за
заплащане на обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди до размер
на сумата от 9000 лв./ девет хиляди лева/, и за неоснователност на същия за
разликата до пълния му предявен размер от 14000 лв./ четиринадесет хиляди лева/,
както и за неоснователност на предявения
иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за
претърпени от ищеца имуществени вреди в
размер на сумата от 10000 лв./десет
хиляди лева/, изразяващи се в неполучено трудово възнаграждение за периода от
24.03.2016 г. до 18.07.2016 г. При правилно разпределена доказателствена тежест
съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в
нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото
доказателства, като
е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по
делото и съобразно
приложимия материален закон, поради което
съдът следва да разгледа доводите на жалбоподателя във връзка с неговата
правилност.
Настоящата въззивна инстанция споделя изцяло мотивите на обжалваното
първоинстанционно решение и на основание чл.272 ГПК препраща към тях, защото са
съобразени с доказателствата по делото и са постановени при правилно приложение
на материалния закон. Изводите на съда са обосновани с
оглед данните по делото и събраните по делото доказателства. Фактическите и правни
констатации на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в
атакувания съдебен акт констатации /чл.272 ГПК/. Доводите изложени в жалбата са изцяло неоснователни. Във връзка с
изложените във въззивната жалба доводи, следва да се добави и следното:
Съгласно
разпоредбата на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите,
причинени на граждани от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако
лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде
прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното
деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е
образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или
деянието е амнистирано. Отговорността на държавата по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ е обективна, като дължимото
обезщетение обхваща всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането-
чл.-4 от ЗОДОВ. За да възникне субективното право на увредения по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ следва да са осъществени
следните кумулативно дадени предпоставки: 1/ на ищеца да е било повдигнато
обвинение в извършване на престъпление от длъжностни лица на ответника ; 2/
ищецът да е бил оправдан по повдигнатото обвинение с влязъл в сила съдебен акт
или образуваното наказателно производство да е прекратено в изброените от
законодателя хипотези ; 3/ ищецът да е претърпял вреди ; 4/ да е налице
причинно-следствена връзка между незаконното обвинение и вредите.
В настоящия случай ищецът
Р.Г.Ч. е бил обвинен в извършване на престъпление по чл.195, ал.1, т.3, вр.
чл.194, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК. С присъда от 14.12.2016 год.,
постановена по в.н.о.х.дело № 3340/ 2016 год. на СГС, Наказателно отделение, VІІ-ми
въззивен състав, ищецът Р.Г.Ч. е признат за невиновен и оправдан по обвинението
за извършено престъпление по чл.195, ал.1, т.3, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.20,
ал.2, вр. ал.1 от НК. Не се спори между страните, че присъдата е влязла в
законна сила.
Оправдаването на ищеца Р.Г.Ч. по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.195,
ал.1, т.3, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК, обосновават извод за
незаконност по смисъла на чл.2 от ЗОДОВ на повдигнатото обвинение, а оттук и за наличие на
основание за носене на имуществена отговорност от държавата в лицето на нейните
правозащитни органи за обезщетяване на претърпени от ищеца Р.Г.Ч. вреди.
Спорният въпрос по делото е дали ищецът е претърпял и в какъв размер неимуществени вреди.
Предвид характера на тези вреди, изразяващи се в отрицателни психически
изживявания, тяхното доказване не може да се извърши с преки доказателства, а
единствено с косвени. Вида на тези косвени доказателства не е ограничен от
закона, поради което не е недопустимо това да бъдат и само свидетелски
показания. В подкрепа от повдигнатите от ищеца фактически твърдения, че
в резултат на незаконното обвинение е претърпял неимуществени вреди, e разпитана по делото свидетелката Станка Чипева, чиито показания съдът
кредитира като достоверни и обективни, доколкото в тях се
изнасят непосредствено възприети факти и задълбочени впечатления за събитията в
разглеждания период. От показанията на разпитаната
свидетелка
се установява вида и обема на причинените на ищеца Р.Г.Ч. неимуществени вреди- притеснение, страх, стрес и отчаяние. В решение № 480 от 23.04.2013 г. по гр.дело № 85/ 2012 год. на ВКС, ІV
ГО, е
прието, че наказателното производство нормално влияе негативно върху психиката
на всяко лице и този извод съдът може да направи и без наличие на строго
формални доказателства, доколкото липсват други, установяващи обратното. По
делото липсват данни, които да установяват противоположни на посочените от
свидетеля на ищеца обстоятелства, поради което
следва да се приеме, че воденото срещу Р.Г.Ч. наказателно
производство е довело до негативни за него
емоционални преживявания. От друга
страна, статута на подсъдим в наказателния процес е факт, който при неосъждан
човек, неминуемо предизвиква негативни емоции. Ето защо житейски оправдано е
проведеното наказателно производство спрямо ищеца да доведе до неблагоприятни
изживявания за него. С оглед на което изцяло неоснователни са релевираните във
въззивната жалба на въззивника- ответник доводи за недоказаност на претърпените от
ищеца неимуществени вреди, както и за липсата на причинна връзка между тях и
повдигнатото обвинение. Неоснователни са и доводите, развити във въззивната жалба на
въззивника- ответник, че размерът на обезщетението е определен в нарушение на разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, както и че същия е
завишен. Първоинстанционният съд е определил размера на
присъденото обезщетение за претърпените от ищеца Р.Г.Ч. неимуществени вреди, като е взел предвид правно релевантните за това обстоятелства, установени по делото,
и като е приложил критериите за справедливост по чл.52 от ЗЗД, в съответствие с константната съдебна практика, включително
задължителната такава, намерила израз в ППВС
№ 4/1968 г. и тълкувателно решение /ТР/ № 3/22.04.2005 г., както и в установената, също
задължителна практика на ВКС по приложението на чл.52 от ЗЗД, формирана по реда на чл.290 от ГПК, а именно – решение № 3/ 13.02.2012 г. по гр.дело № 637/ 2011 г. на ІІІ-то Г.О. на ВКС, решение № 377/22.06.2010 г. по гр. дело № 1381/2009 г. на ІV-то Г.О. на ВКС и решение № 267/13 от 26.06.2014 г. по гр. дело № 820/2012 г. на ІV-то Г.О. на ВКС. Съгласно тази трайно установена съдебна
практика, понятието "справедливост" по смисъла на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценката на
редица конкретни, обективно съществуващи при всеки отделен случай
обстоятелства, които следва да се вземат предвид от съда при определяне размера
на обезщетението за неимуществени вреди. Такива обстоятелства са вида,
характера, интензитета и продължителността на увреждането на ищеца. Конкретно
при исковете по чл.2, ал.1, т.3/ предишна
т.2 / от ЗОДОВ, такива правно релевантни обстоятелства за определяне размера на
обезщетението за неимуществени вреди са: тежестта на повдигнатото обвинение,
дали то е за едно или за няколко отделни престъпления, дали ищецът е оправдан
по всички обвинения или по част от тях, а по други е осъден; продължителността
на наказателното производство, включително дали то е в рамките или надхвърля
разумните срокове за провеждането му; вида на взетата мярка за неотклонение,
другите наложени на ищеца ограничения в рамките на наказателното производство;
както и по какъв начин всичко това се е отразило на ищеца - има ли влошаване на
здравословното му състояние и в каква степен и от какъв вид е то, конкретните
преживявания на ищеца, и изобщо - цялостното отражение на предприетото
наказателно производство. Обезщетението за неимуществени вреди от деликта по чл.2, ал.1 т.3/ предишна т.2/ от ЗОДОВ се определя глобално -
за всички претърпени неимуществени вреди от този деликт.
В настоящия случай при определяне размера на
обезщетението за неимуществени вреди съдът съобрази следните обстоятелства:
личността на ищеца/ осъждан/; възрастта му в периода на воденото
наказателно производство; продължителността на наказателното производство – около 5 години и 2 месеца, която надхвърля разумния срок
за провеждането му, с оглед сложността на делото, както и времето през което ищеца фактически е бил
лишен от свобода/ около 4 месеца/, преди отмяна на присъдата на
първоинстанционния съд, с която е бил осъден по повдигнатото обвинение. Съдът съобразява също
така вида и тежестта на инкриминираното деяние- на ищеца е било повдигнато обвинение в извършване на престъпление по чл.195, ал.1, т.3, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.20,
ал.2, вр. ал.1 от НК, за което се предвижда наказание лишаване от свобода от
една до десет години/ касае се за тежко престъпление по смисъла на чл.93, т.7 НК/, като по повдигнатото обвинение ищеца е оправдан, тъй като не е осъществил от
обективна страна състава на престъплението.
Съдът отчита също
начинът, по който като цяло обвинението се е отразило на ищеца Р.Г.Ч. в емоционален и психологически аспект, установени от
показанията на разпитания по делото
свидетел. С
оглед изложеното, въззивният съд намира, че за така установените неимуществени
вреди и при липса на доказани данни за увреждания, имащи трайни последици за
психическото и физическото състояние, които да са в причинна връзка с
проведеното наказателно производство, следва да се приеме, че за обезщетяването
на ищеца Р.Г.Ч. са необходими 9000 лв./ девет
хиляди лева/, който размер съответства на характера и степента на търпените болки и
страдания, както и на вида на упражнената процесуална принуда. В настоящия случай при определяне на обезщетението,
първоинстанционният съд е взел предвид всички обстоятелства, които имат
отношение към твърдяните от ищеца неимуществени вреди и уважавайки предявения
иск до размер на сумата от 9000 лв. и отхвърляйки същия за разликата до пълния
предявен размер от 14000 лв., е постановил решение в съответствие с принципа на
справедливостта по смисъла на чл.52 от ЗЗД.
На следващо място, настоящият въззивен състав намира, че предявеният иск за заплащане на
обезщетение за претърпени от ищеца Р.Г.Ч.
имуществени вреди в размер на сумата от 10000 лв./ десет хиляди лева/, се явява неоснователен и недоказан.
Съгласно
разпоредбата на чл. 4 от ЗОДОВ, държавата дължи обезщетение за всички
имуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането,
независимо от това дали са причинени виновно от длъжностното лице.
Обезщетението за имуществени вреди се определя с оглед особеностите на всеки
конкретен случай и при наличие на причинна връзка с незаконните актове на
правозащитните органи /Тълкувателно решение № 1/22.04.2005 г. по тълк.дело №
3/2004 г. на ОСГК на ВКС/. Следователно предпоставка за присъждане на
обезщетение за имуществени вреди по реда на чл. 2 от ЗОДОВ е по делото да е
установена причинна връзка между вредата и незаконното обвинение в извършване
на престъпление.
Противно на изложеното във въззивната жалба,
в процесния случай не би могло да се установи по несъмнен начин
обстоятелството, че прекратяването на трудовия договор на ищеца е в резултат на
воденето срещу него наказателно производство, както и че настъпилите за него
имуществени вреди от лишаването му от трудово възнаграждение за периода от 24.03.2016
г. до 18.07.2016 г./ през периода от влизане в затвора за изтърпяване на
присъда до излизането му, преди нейната отмяна/ са пряка и непосредствена
последица от повдигнатото незаконно обвинение срещу него. Твърдението на ищеца
в тази насока е изцяло недоказано. Съдът
приема, че при претендирано обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в
неполучено трудово възнаграждение за периода, през който е било висящо
наказателното производство, следва да е налице пряка причинна връзка между
наказателното преследване и освобождаването от работа на лицето. В настоящия
случай по делото не се установява, че трудовото правоотношение на ищеца е
прекратено поради започнатото срещу него наказателно преследване, в който
случай между незаконното обвинение и оставането му без работа безспорно би била
налице причинно-следствена връзка. От друга страна, с оглед
удостоверение издадено на 14.01.2016 г. от „ Х.Н.“ ООД, гр.Мадрид/ работодател
на ищеца/, съдът приема, че трудовото правоотношение с ищеца е прекратено,
считано от 14.01.2016 г., поради факта, че същия не е издържал изпитателния
срок, уговорен в сключения с него на 30.10.2015 г. трудов договор.
Т.е.
причина за прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца е обстоятелството,
че същия не е издържал
изпитателния срок, уговорен в сключения с него на 30.10.2015 г. трудов договор. С оглед
на което исковата претенция на ищеца за заплащане на обезщетение за имуществени
вреди в размер на сумата от 10000 лв. се явява неоснователна и недоказана, и като
такава правилно е била отхвърлена от първоинстанционният съд.
При
така изложените съображения и поради съвпадане на приетите от двете инстанции
изводи, въззивните жалби следва да бъдат оставени без уважение, като
неоснователни, а обжалваното с тях съдебното решение, като правилно и
законосъобразно на основание чл.271, ал.1 от ГПК, следва да бъде потвърдено.
По отношение на разноските за въззивното
производство.
С
оглед изхода на спора на въззивника-ответник не се следват разноски за
настоящата въззивна инстанция. При този изход на спора по подадената от ответника въззивна жалба и при условията на
специалната разпоредба на чл.10, ал.3 от ЗОДОВ на въззиваемата страна- ищец следва да се присъдят своевременно
поисканите разноски за въззивното производство, представляващи уговорено и
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 500 лв., за
въззивната инстанция, съгласно договор за правна защита и съдействие от 05.08.2019
г. и списък на разноски по чл.80 от ГПК.
Така
мотивиран Софийски градски съд, Г.О., ІІІ-В с-в,
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № № 136669 от 09.06.2019 год., постановено по гр.дeло № 41799/2017 г. на
СРС, І Г.О., 127 състав.
ОСЪЖДА П.на Р.Б., с адрес: гр.София, бул.“******, да заплати на Р.Г.Ч., ЕГН **********, с
адрес: ***, на основание чл.78, ал.1 ГПК,
сумата от 500 лв./ петстотин лева/, представляваща направените пред въззивната инстанция разноски /заплатено
адвокатско възнаграждение/.
РешениеТО може да
се обжалва пред ВКС с касационна жалба при условията на чл.280, ал.1 от ГПК, в
едномесечен срок от съобщението до страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
Ч ЛЕНОВЕ : 1.
2.