РЕШЕНИЕ
№ 2775
гр. София, 20.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 100-ЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ЯНА В. НИКОЛОВА
ДИМИТРОВА
при участието на секретаря Д.Н.
като разгледа докладваното от ЯНА В. НИКОЛОВА ДИМИТРОВА
Административно наказателно дело № 20211110216982 по описа за 2021
година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на В. СТ. СТ., ЕГН: ********** 1ре адв. Т.С.
срещу Наказателно постановление (НП) № 19-4332-011688/20.06.2019г.
издадено от началник на сектор в отдел „Пътна полиция“ при СДВР, с което
на жалбоподателя на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 175, ал. 1, т. 4 и чл. 183,
ал. 1, т. 1 пр. 2 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) са наложени
административни наказания, както следва „глоба“ в размер на 200 лева
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от три месеца за нарушение
на чл. 103 от ЗДвП и „глоба“ в размер от 10,00 лева за нарушение чл. 100, ал.
1, т. 1 от ЗДвП.
В жалбата са посочени допуснати при съставяне на АУАН и НП
процесуални нарушения. Твърди, че също, че е нарушен материалният закон,
както и че изложената фактическа обстановка не отговаря на действителната
1
такава. Иска се съдът да отмени обжалвания акт. В първото по делото
заседание, жалбоподателят се явява лично, сочи, че подписът в графа –
нарушител не е негов, както и че текстът нямам възражения не изписан от
него. Едновременно с това същият се представлява от адв. С., който
поддържа жалбата. В хода по същество иска от съда да отмени обжалваното
наказателно постановление заради допуснатите в процедурата по съставянето
им съществени нарушения. Претендира разноски.
Въззиваемата страна – Началник сектор към отдел „Пътна полиция“,
СДВР, редовно призован, не изпраща представител.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства, намира за установено от фактическа
страна следното:
На 01.06.2019г. жалбоподателят В. СТ. СТ. управлявал личния си лек
автомобил марка „Ф.“, ХХХХХХХХХ по АМ „Тракия“ с посока на движение
от О. към гр. Н.. По това време св. М.Ж. и колегата му А.И.Й. изпълнявали
служебните си задължения по контрол за спазване правилата за движение по
пътищата на КПП В.. При подаден ясен и разбираем сигнал със стоп палка
образец МВР, жалбоподателят не се подчинил и ускорил движението си към
гр. Н.. На 1 км. След това, същият бил спрян принудително със служебен
автомобил. При проверката, извършено посредством служебен таблет било
констатирано, че същият не носи свидетелство за управление на МПС и
контролен талон към него.
Съставен бил АУАН серия АА бл. №296559/01.06.2019г., на който е
придаден вид, че е предявен на нарушителя на датата на съставянето му,
който го подписал, изрично посочвайки, че няма възражения. Отделно
придаден му бил вид, че с подписа си нарушителят е удостоверил
получаването на препис от същия. Въз основа на така съставения акт е
издадено обжалваното наказателно постановление № 19-4332-
011688/20.06.2019г. издадено от началник на сектор в отдел „Пътна полиция“
при СДВР, с което на жалбоподателя на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 175,
ал. 1, т. 4 и чл. 183, ал. 1, т. 1 пр. 2 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП)
са наложени административни наказания, както следва „глоба“ в размер на
200 лева „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от три месеца за
нарушение на чл. 103 от ЗДвП и „глоба“ в размер от 10,00 лева за нарушение
2
чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
Така изложената фактическа обстановка, съдът установи въз основа на
събраните по делото писмени и гласни доказателства – АУАН, справка-
картон на водача, показанията на св. Ж., заключението на допуснатата
графическа експертиза, заповед № 8121К-9034/02.05.2019г., заповед № 81213-
515/14.05.2018г.
От заключението на вещото лице Г., приобщено по ред на чл. 282 НПК
категорично се установява, че ръкописните текстов „нямам възражения“ и
„В. СТ. СТ.“ не са написани от жалбоподателя. По същия начин, вещото лице
категорично посочва, че подписите в графа „нарушител“ и „подпис“ за
получил акта не са положени от жалбоподателя В. СТ. СТ..
При така установеното от фактическа страна, съдът направи
следните правни изводи:
Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в
чл. 59, ал.2 от ЗАНН 7-дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, подлежащ
на проверка, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.1 от ЗАНН, в това производство
районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т.е. дали
правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон,
независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1
от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът
служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентните за това
административни органи, в предвидените в ЗАНН давностни срокове, но при
допуснати нарушения на процесуалните правила.
Следва да се отбележи, че процесният АУАН и обжалваното наказателно
постановление са издадени от материално компетентни лица по смисъла на
закона. Съгласно т.1.3 на Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018 г. на министъра
на вътрешните работи, лицата, заемащи длъжност „младши автоконтрольор”
в ОПП-СДВР имат право да издават фишове и да съставят АУАН, а съгласно
т. 2.10 наказателни постановления могат да бъдат издавани от началника на
група АНД в отдел „Пътна полиция” в СДВР. В този смисъл актосъставителят
и наказващия орган са материално компетентни да установят нарушението и
3
да наложат за него административно нарушение.
Поради допуснато съществено процесуално нарушение при съставяне на
АУАН следва изцяло да бъде отменено НП.
Актът за установяване на нарушението не е надлежно предявен за подпис
на нарушителя и не му е надлежно връчен. Разпоредбата на чл. 43, ал. 1 ЗАНН
предвижда, че след съставянето, актът следва да бъде предявен на
нарушителя за подпис или да му бъде изпратен за връчване по реда на чл. 43,
ал. 4 ЗАНН. Тези нормативно установени изисквания гарантират и
обезпечават правото на защита на лицето, спрямо което е образувано
административнонаказателното производство, включително правото да се
запознае със съдържанието на АУАН; да направи възражения и да даде
обяснения към момента на съставянето, които да бъдат включени като част от
съдържанието на акта съгласно чл. 42, т. 8 ЗАНН; да поиска събирането и/или
да представи доказателства и писмени възражения по реда на чл. 44, ал.1
ЗАНН. В случая АУАН не само, че не е предявен и връчен при спазване на
разпоредбата на чл. 43, ал. 1 ЗАНН. Видно от заключението на приобщената
по реда на чл. 282 НПК графическа експертиза, на същия е придаден вид, че
цитираните по-горе разпоредби са изпълнени, когато в действителност това
не е било така. Нормата на чл. 52, ал. 2 ЗАНН предвижда задължение за
административно наказващия орган да върне акта за установяване на
нарушението на актосъставителя, когато констатира, че актът не му е бил
предявен.
Посоченото грубо засяга на правото на защита на наказаното лице,
представлява процесуално нарушение и е самостоятелно основание за отмяна
на НП, тъй като е опорочило цялото производство.
Предвид изложеното, безпредметно е обсъждането на конкретните
вменени на жалбоподателя нарушения.
При този изход на спора на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН
жалбоподателят има право да получи направените от него разноски за
възнаграждение на вещо лице (180,00 лева) и адвокатско възнаграждение
(400,00 лева съгласно представения договор за правна защита и съдействие) в
пълен размер От процесуалния представител на жалбоподателя не е
отправено искане за присъждане на разноски за адвокатска защита, поради
което и съдът не дължи произнасяне по този въпрос.
4
Воден от горното на основание чл. 63, ал. 2, т. 1, вр. ал. 3 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление (НП) № 19-4332-
011688/20.06.2019г. издадено от началник на сектор в отдел „Пътна полиция“
при СДВР, с което на В. СТ. СТ., ЕГН: ********** на основание чл. 53 от
ЗАНН и чл. 175, ал. 1, т. 4 и чл. 183, ал. 1, т. 1 пр. 2 от Закона за движение по
пътищата (ЗДвП) са наложени административни наказания, както следва
„глоба“ в размер на 200 лева „лишаване от право да управлява МПС“ за срок
от три месеца за нарушение на чл. 103 от ЗДвП и „глоба“ в размер от 10,00
лева за нарушение чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА СДВР да заплати на В. СТ. СТ., ЕГН: ********** сумата от
580,00 лева, представляваща разноски за експертиза и адвокатско
възнаграждение в настоящото производство.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на глава XII от
АПК – пред Административен съд – София град в 14-дневен срок от
получаване на съобщение за изготвянето му и на основанията, предвидени в
НПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5