РЕШЕНИЕ
№ 424
гр. Бургас, 03.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Анита Хр. Велева
при участието на секретаря Николета Вл. Хаджиева
като разгледа докладваното от Анита Хр. Велева Административно
наказателно дело № 20242120201328 по описа за 2024 година
Производството е образувано по повод жалба на Д. Н. Д. ЕГН********** и адрес
******************, против Наказателно постановление № 23-3388-000244/31.01.2024 г.,
издадено от Началник сектор в ОДМВР-Бургас, РУ 05 Бургас, с което на основание чл. 179,ал.6,т.2
ЗДвП на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 200 лева за нарушение на чл.101,ал. 1 ЗДвП.
Със жалбата се иска отмяна на обжалваното наказателно постановление като
неправилно и незаконосъобразно, поради допуснати съществени процесуални нарушения. В тази
връзка, твърди се,че жалбоподателят е бил санкциониран за едно и също нарушение двукратно – с
фиш серия Т №004454 за нарушение на чл.101,ал.3,т.8 ЗДвП , за което на осн.чл.186,
вр.чл.179,ал.1,т4. ЗДвП му е наложена глоба в размер на 150лв,а впоследствие за същото
нарушение му е съставен АУАН №337829 ,като било квалифицирано по чл.101,ал,1 ЗДвП и на осн.
чл.179,ал.6, т.2 ЗДвП му е наложена глоба в размер на 200 лв. В аспекта на релевираните
съществени процесуални нарушения се допълва още и непосочването на правното основание,
субсумиращо констатираната неизправност като значителна. Заложено е и твърдение,че
светлините на десния фар били изгаснали малко преди проверката,и жалбоподателят търсел
удобно място за паркиране с намерение да отрмонтира автомобила на другия ден,както и че не е
разполагал с физическа възможност около полунощ да отремонтира светлините. В евентуалност се
отстоява тезата за приложимост на чл.28 ЗАНН.
В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с
адв.Ж.. Пълномощникът адв.А. Ж. поддържа доводите за допуснати съществени процесуални
нарушения. Акцентира,че подзащитният му не е формирал умисъл да извърши административното
нарушение, а търсил начин и място, къде да паркира автомобила, за бъдещо отстраняване на
повредата. В евентуалност настоява за приложението на института на маловажния случай по см. на
1
чл.28 ЗАНН.
Жалбоподателят моли съдът да отмени наказателното постановление. Посочва,че
повредата е възникнала непосредствено преди проверката и към момента на спирането му е
управлявал с функциониращия ляв фар.
Административно - наказващият орган, редовно призован, не се явява и не се
представлява.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на 14-дневния срок за обжалване по чл.
59, ал. 2 ЗАНН (НП е било връчено на жалбоподателя на 21.03.2024 г., а жалбата е депозирана на
22.03.2024 г. по реда на чл. 60, ал. 1 ЗАНН). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице
срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:
На 10.12.2023 г. на жалбоподателя е съставен акт за установяване на административно
нарушение за това, че на 03.12.2023 г. около 0.05ч. в гр.Бургас на бул. „Демокрация“ като водач на
л.а. „Шевролет Авео“ рег.№*********, собственост на С. Д. Й. управявал в гр.Бургас, по бул.
„Демокрация“№66, посока бул. „Стефан Стамболов“, като не спира,за да вземе мерки за
отстраняване на възникнала значителна неизправност /несветеща къса и габаритна светлина/ по
време на движение в тъмната част, ба десен фар на автомобила.
Горните факти били пресъздадени в АУАН бл.№337829/10.12.2023 г. и квалифицирани
като нарушение на чл.101,ал.1 ЗДвП. , като актът бил предявен и връчен на нарушителя на
10.12.2023 г., който отбелязал,че има възражения против акта.
Преди съставяне на АУАН в деня на проверката на 03.12.2023 г. на нарушителя бил
съставен фиш серия Т №004454/03.12.2023 г.,с който нарушението било квалифицирано по
чл.101,ал.3,т.8 и на осн. чл.179,ал.1,т.4 ЗДвП на нарушителя била наложена глоба в размер 150 лв.
АУАН бил връчен на упълномощено от жалбоподателя лице на 04.08.2023 г. , като
срещу АУАН постъпили възражения по реда на чл.44,ал.1 ЗАНН.
След съставяне на фиша актосъставителят М. Ч. констатирал,че неправилно е определил
в същия правната квалификация на нарушението, предвид което, посоченият фиш бил
анулиран,видно и от изисканата разпечатка от АИС ЙАНД на ОДМВР-Бургас, С-р Пътна полиция.
След съставяне на АУАН и в срока по чл.44,ал. 1 ЗАНН жалбоподателят депозирал
писмено възражение,с което изразил недоволството си от нееднозначната теза на актосъставителя
относно правната квалификация на нарушението,настоявайки за допуснато съществено
ограничение относно упражняването на правото на защита.
Въз основа на съставения АУАН, административнонаказващият орган, сезиран с
преписката е счел фактическите констатации в акта за безспорно доказани и несъмнено установени
и издал обжалваното НП, в което в документално-словесен вид била пресъздадена тъждествена
фактическата обстановка с описаната в АУАН и във формално-нормативно съотношение би
извършен идентичен подбор на правна квалификация на нарушението по 101,ал.1 ЗДвП. Предвид
идентично възприетите и възпроизведени фактически и правни изводи досежно авторството, вида,
и съставомерността на нарушението административнонаказващият орган на
основание чл.179,ал.6,т.2 ЗДвП наложил на нарушителя глоба в размер на 200 лева.
При разпита си в о.с.з. актосъставителят потвърди,че при проверката е установил
техническа неизправност по отношение един от фаровете на управлявания от жалбоподателя
2
автомобил, и пресъздаде непосредствено възприетите изявления на жалбоподателя при
проверката-че автомобилът е с проблем в инсталацията и до няколко дни възнамерява да го
отстрани в сервиз.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по
делото гласни и писмени доказателствени източници, като подлагайки ги на аналитично и
синтезно изследване, съдът прие, че качествена процесуална характеристика на тяхното
съдържание е вътрешната им съгласуваност, еднопосочност и устойчивост, предвид което
индивидуално и съвкупно оценени доказателствата представляват кредитируема основа за
достоверно изграждане на изводи по фактите.
По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така
установените факти.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Обжалваното постановление, е издадено от компетентен орган (видно от приложената
по делото на л. 20 – Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. т. 1. 1), а АУАН е съставен от материално
и териториално компетентно длъжностно лице съобразно същата заповед. При издаване на АУАН
и НП, са спазени сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН. Настоящият състав прие, че не са
налице твърдяните със жалбата сериозно опорочаващи административнонаказателния процес
недостатъци и дефицити ,като при описание на нарушението с нужната пълнота и изчерпателност е
спазен съдържателният минимум от реквизити както по отношение на издаване на НП, в който
контекст са спазени изискванията на нормата на чл. 57,ал.1 от ЗАНН, а при съставянето на
административния акт са спазени изискванията за съответствие със задължителните съдържателни
критерии, очертани с разпоредбата на чл. 42,ал.1 от ЗАНН. Анулирането на предшестващо
съставения фиш по никакъв начин не е ограничило правото на защита, т.к. със
съставяне,предявяване, и връчване на редовен от външна страна и изчерпателен от съдържателно
гледище АУАН, жалбоподателят е бил в известност относно окончателно и еднозначно
прецизираните фактически и правни основания за привличането му към административно-
наказателна отговорност.
Съдът намира,че материалният закон е приложен неправилно по следните съображения:
Констатираното нарушение е квалифицирано съобр. материалноправната норма на чл.
101, ал. 1 от ЗДвП, предвиждаща,че при възникване по време на движение на повреда или
неизправност в пътното превозно средство, която застрашава безопасността на движението,
водачът е длъжен да спре и да вземе мерки за нейното отстраняване. В този случай, ако спряното
пътно превозно средство се намира в обхвата на пътното платно, водачът, когато се намира извън
превозното средство, трябва да е облечен със светлоотразителна жилетка.
Административно наказващият орган, приел,че безспорно установената техническа неизправност –
не светеща къса и габаритна светлина на десен фар съставлява значителна техническа
неизправност, чието отстраняване изисква водачът да спре и да я отстрани на място.
Общата нормативна класификация и дефинитивни рамки на видовете неизправности са
формулирани в § 6, т. 71, 72 и 73 ДР ЗДвП, т.е. същите са категоризирани като „незначителни“,
„значителни“ и „опасни“
Съгласно § 6, т. 72 ДР ЗДвП "значителни неизправности", включително при укрепването на товара,
са откритите по време на проверка неизправности, които могат да засегнат безопасността на
3
превозното средство или да имат въздействие върху околната среда, или да породят риск за други
участници в движението по пътищата, както и други по-значителни несъответствия.
Съгласно § 6, т. 73 ДР ЗДвП "опасни неизправности", включително при укрепването на товара, са
откритите по време на проверка неизправности, които представляват пряк и непосредствен риск за
безопасността на движението по пътищата или имат въздействие върху околната среда.
Съгласно чл. 37, ал. 1 от Наредба № Н-32/16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на
техническата изправност на пътните превозни средства, за всеки елемент, който се проверява, в
приложение № 5 се съдържа минимален списък на възможните неизправности и нивото на тяхната
сериозност. Неизправностите, установени при извършването на периодичните прегледи на ППС, се
категоризират в три групи ,като конститутивни белези за съотнасянето им в една от трите групи, са
показатели като въздействието им върху безопасността на превозното средство, въздействието им
върху околната среда и риска, който пораждат за участниците в движението, както следва: 1
незначителни неизправности; 2 значителни неизправности; 3 опасни неизправности.
Според чл. 37, ал. 2 от Наредбата, "незначителни" са неизправностите, които не оказват сериозно
въздействие върху безопасността на превозното средство или без въздействие върху околната
среда, както и малките несъответствия с експлоатационните характеристики и конструкцията на
превозното средство.
Според чл. 37, ал. 3 от Наредбата, "значителни" са неизправностите, които оказват отрицателно
въздействие върху безопасността на превозното средство или оказват въздействие върху околната
среда, или пораждат риск за участниците в движението, както и по-значителните несъответствия с
експлоатационните характеристики и конструкцията на превозното средство. При констатиране на
такива неизправности и/или несъответствия превозното средство не може да се движи по
пътищата, отворени за обществено ползване, освен за да се придвижи до място за тяхното
отстраняване, като водачът трябва да вземе необходимите мерки за безопасността на
движението.
Според чл. 37, ал. 4 от Наредбата, "опасни" са неизправностите, които представляват
пряк и непосредствен риск за безопасността на движението или оказват въздействие върху
околната среда. Видно от оспореното наказателно постановление, административно наказващият
орган правилно и в съответствие с т. 4.1.1. от Приложение № 5 към чл. 31, ал. 1 от Наредба № Н-
32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата неизправност на пътните
превозни средства е квалифицирал установената техническа неизправност като "значителна".
Видно от заложената там поднормативна регулация чрез визуална проверка и проверка на
функционирането
се установява наличието на дефектна или липсваща светлина/светлинен източник,която
неизправност е класифицирана като значителна техническа неизправност.
Предвид квалифицирането на техническата неизправност като "значителна", а не като "опасна", в
случая изключението по чл. 101, ал. 3 от ЗДвП е неприложимо, тъй като то предвижда, че
разпоредбата на ал. 2 не се прилага при възникване или констатиране на опасни неизправности.Ето
защо и по аргумент на противното в разглеждания случай приложима би била именно
предвидената в чл. 101, ал. 2 от ЗДвП възможност, съгласно която когато отстраняването на
повредата или неизправността на място е невъзможно, водачът може да придвижи пътното
превозно средство на собствен ход до място за тяхното отстраняване, но само след като вземе
необходимите мерки за безопасност на движението. Както в хода на административно
4
наказателното производство /виж писменото възражение на л.12./, така и в хода на съдебното
дирене /съгл.обективираната в жалбата фактологическа версия/, санкционираното лице Д. Д. е
заявил твърдение, че техническата неизправност е възникнала непосредствено преди проверката, в
0.05 ч. на 03.12.2023 г.като светлините на десния фар били изгаснали. Правно ирелевантен и
въпрос на субективна интерпретация са по-нататък твърденията на актосъставителя и тяхното
логическо разминаване и частично информативно несъответствие с изложените в жалбата
обстоятелства, а именно, дали жалбоподателят при проверката е заявил,че имал намерение да се
прибере с възникналата техническа неизправност на автомобила или търсел удобно място за
паркиране, с намерение на следващия ден да осигури сервизно отремонтиране на автомобила.
Водещото в случая е,че заявеното обстоятелство относно момента на възникване и възприемане на
техническата неизправност, обвързан съобразно тезата на жалбоподателя с момент „малко преди
проверката“ не е оборено. Дори да се сподели тезата,че водачът не е предприел императивно
изискуемите мерки на чл. 101, ал. 2 от ЗДвП ,като в хипотезата на обективна
/физическа/невъзможност за незабавно отстраняване на неизправността е следвало да придвижи
пътното превозно средство на собствен ход до място за тяхното отстраняване, но само след
вземане необходимите мерки за безопасност на движението ,като се приеме,че водачът не е взел
необходимите мерки за безопасност на движението, би било осъществено друго административно
нарушение – такова по чл. 101, ал. 2, ЗДвП, за което обаче липсват надлежно предявени в
административно-обвинителния инструмент факти, респ.в обстоятелствената част на НП./ в този
смисъл по сходни по своята правни и фактическа специфика казуси виж Решение № 460 от
10.04.2020 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 402/2020 г. и Решение № 217 от 12.02.2021 г. на
АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 2459/2020 г./
Предвид горното, съда приема, че в случая осъщественото от Д. Н. Д. деяние не осъществява
признаците на вмененото му административно нарушение на чл. 101, ал. 1 от ЗДвП , поради което
наказателното постановление се явява неправилно. Действително,неизяснен по делото остава
въпросът относно обема на положена дължима грижа и съответствието й с минималния стандарт
на чл.101,ал.2 ЗДвП за вземането на необходимите мерки за безопасност на движението от страна
на водача като предпоставка за продължаване движението на ППС на собствен ход до мястото за
отстраняване на техническата неизправност. По-важното от правна страна е,че по изрична
законова регламентация на чл,101,ал.3,вр.чл.101,ал.1 ЗДвП законодателят е въвел като изрично
императивно обвързващо поведението на водачите задължението за спиране на ППС и
отстраняване на неизправността, когато техническата неизправност е от категорията на
„опасните“,т.е. представлява пряк и непосредствен риск за безопасността на движението или
оказва въздействие върху околната среда.По арг.на чл.101,ал.1 ЗДвП задължението за спиране на
ППС и отстраняване на неизправността възниква и, когато техническата неизправност макар и
неопасна, застрашава безопасността на движението, а в обсега техническата подготовка и
индивидуални умения на водача е нейното отстраняване след спиране на ППС.В случая видно от
разпита на актосъставителя,водачът не е бил в обективна кондиция да отстрани неизправността по
време на движение, но липсват солидни и категорични доказаелствени данни,въз основа на които
да се изгради сигурен извод,че такава възможност е била в границите на неговата техническа
подготовка и лични умения и при спиране на автомобила преди проверката, в тъмната част на
денонощието 00.00 ч, на 03.12.2023 г.
По делото не е доказано, че неизправността е възникнала не по време на движение, като
посочването на нормата на чл. 101, ал. 1 от ЗДвП дава основание да се приеме, че както
5
актосъставителят, така и наказващият орган са приели, че повредата е възникнала по време на
движение, още повече че автомобилът е бил собственост на трето лице. Ето защо,независимо,дали
в случая би могла да намери приложение разпоредбата на ал. 2 на чл. 101 от ЗДвП като
правоизключващо административно-наказателната отговорност основание, т.к. неизяснен е
останал въпросът за наличие на взети изобщо мерки за безопасността на движението при
придвижване на ППС до близко място за отстраняване на неизправността,то обмислима се явява
съставомерността на извършеното по чл.101,ал.2 ЗДвП.Такова административно обвинение обаче
изначално не е било дефинирано ,нито е била описана фактология с насоченост към неговата
обосновка във съответните фактически и юридически параметри, изискуеми съгл.чл.101,ал.2
ЗДвП.
С оглед гореизложеното съдът прие, че крайният материално-правен извод за допуснато
нарушение на чл.101,ал.1 ЗДвП е неправилен , което предпоставя необходимостт от отмяна на
ревизираното НП като неправилно.
Поради изложените съображения обжалваното НП следва да бъде изцяло отменено.
Искания за разноски не бяха направени от правоимащата страна.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2,т.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-3388-000244/31.01.2024 г., издадено от Началник
сектор в ОДМВР-Бургас, РУ 05 Бургас, с което на основание чл. 179,aл.6,т.2 ЗДвП на Д. Н. Д. с ЕГН
********** е наложена глоба в размер на 200 лева за нарушение на чл.101,ал. 1 ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд -Бургас, в 14-
дневен срок от съобщението за изготвянето му до страните.
Препис от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6