Решение по дело №256/2024 на Районен съд - Разград

Номер на акта: 391
Дата: 20 юни 2024 г.
Съдия: Нели Генчева
Дело: 20243330100256
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 16 февруари 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 391
гр. Разград, 20.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на деветнадесети
юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:НЕЛИ ГЕНЧЕВА
при участието на секретаря ГАНКА АНГ. АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от НЕЛИ ГЕНЧЕВА Гражданско дело №
20243330100256 по описа за 2024 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по предявен иск с правно основание чл.558, ал.7 във вр. с
чл.557, ал.1, т.2, б“А“ от Кодекса за застраховането.
Депозирана е искова молба от Гаранционен фонд със седалище гр.София, с
която е предявен иск срещу ЕТ „Ивис – Р- Л. К.в“ за установяване на
задължение за заплащане на сумата 5 215 лв. представляваща изплатеното
обезщетение от Гаранционен фонд, за което е издадена заповед за изпълнение
по ч.гр.д.№2091/2023 г., срещу която ответникът е възразил. Твърди, че на
08.09.2018 г. в обл. Разград настъпило ПТП с участието на т.а. „Щаер" с peг.
№ ******, управляван от П. И. С., собственост на ЕТ "ИВИС-Р- Л. К.В", без
действаща задължителна застраховка „Гражданска отговорност", че в
резултат на това ПТП са причинени имуществени вреди на т.а. „Форд
Транзит" с рег. № ******, собственост на "Ема Трансауто" ООД. Че по
претенция №21- 110065/08.03.2021 г. Ищецът е изплатил на А. М. А. с
платежно нареждане от 25.10.2022 г. обезщетение в размер 5215 лв.. Счита,
че на осн. разпоредбата на чл. 558 ал. 7 от КЗ, Фондът встъпва в правата на
увреденото лице до размера на платеното обезщетение и разходите за
определяне и изплащане на обезщетението. Иска и присъждане на разноски.
Книжата са връчени на ответника и в срока по чл.131 от ГПК същият е
депозирал отговор, в който заявява, че искът е недопустим. Твърди, че
притежаваният от него т.а. „Щаер" с peг. № ****** е отдаден под наем на П.
И. С.. Не оспорва настъпилите вреди за т.а. „Форд Транзит" с рег. № ******,
собственост на "Ема Трансауто" ООД. Оспорва, че автомобилът т.а. „Щаер" с
peг. № ****** е бил без валидна застраховка „ГО“, т.к. в договора за наем
наемателят се зедължил да застрахова автомобилът за своя сметка. Твърди, че
на 05.08.2018 е предал на П. И. С. горепосочения товарен автомобил, заедно с
копие на големия талон, малкия талон, съответните ключове, полица за
застраховка „ГО“, талон за ГТП и документи за проверка на тахограф. Прави
и възражение за изтекла погасителна давност. Предявеният иск е допустим –
1
предявен от активно легитимирано лице срещу другата страна в твърдяното
материалноправно отношение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно, в
тяхната съвкупност и във връзка с доводите на страните, установи следната
фактическа обстановка:: на 08.09.2018 г. е съставен констативен протокол за
пострадали лица при ПТП осъществено на 08.09.2018 г. на път III-204 кв.
4+706 между т.а. „Щаер" с peг. № ******, собственост на ЕТ „Ивис – Р- Л.
К.в“, управляван от П. И. С., собственост и т.а. „Форд Транзит" с рег. №
******, собственост на "Ема Аутотранс" ООД, управляван от П. Й.. В
протокола са записани настъпилите в резултат на ПТП-то щети по
автомобила, както и причините за това – че първият участник навлиза в
лентата за движение на втория участник и става причина за настъпване на
ПТП-то. Също така е записано, че първият участник няма валидна
застраховка Гражданска отговорност.
Във връзка са това ПТП са съставени два акта за установяване на
административни нарушения на П. И. С., въз основа на които са издадени две
наказателни постановления, и двете влезли с сила на 11.09.2020 г.

Видно от представената справка от базата данни на Информационен център
към Гаранционен фонд застраховка „Гражданска отговорност“ за л т.а.
„Щаер" с peг. № ****** е прекратена на 03.01.2019 г.

Във връзка с горното ПТП е заведена претенция , респ. щета
№21110065/08.03.2021 г. пред Гаранционен фонд за увреден т.а. „Форд
Транзит" с рег. № ******. В изготвения доклад е посочено, че нанесените
вреди са на стойност 5215,00 лв., а ликвидационните разходи са 13 лв.
Конкретната сума за всяка от щетите е посочена в изготвената от ищеца
техническа експертиза.
В резултат на това Управителният съвет на Гаранционен фонд е определил
обезщетение за имуществени вреди в размер на 5215,00 лв. Сумата е
изплатена на "Ема Аутотранс" ООД, собственик на л. „Форд Транзит" с рег.
№ ****** на 25.10.2022 г.
За тази сума със заявление, депозирано на 27.11.2023 г. ищецът е поискал
издаване на заповед за изпълнение и такава е издадена по ч.гр.д.№2091/2023
г. по описа на РС – Разград. Със същата е разпоредено П. И. С. с ЕГН:
********** с установен по делото настоящ и постоянен адрес: гр. София,
общ. Столична, обл. София (столица), ж.к. Надежда IV, бл. 439, вх. Б, ет. 1,
ап. 9, и Длъжникът ЕТ "ИВИС-Р - Л. К.В" с ЕИК: ********* и седалище и
адрес на управление: гр. Разград, БУЛ. БЪЛГАРИЯ 21, вх.Б, ап.1, общ.
Разград, обл. Разград, бул. "България" № 21, вх. Б, ап. 1, СОЛИДАРНО да
заплатят на кредитора ГАРАНЦИОНЕН ФОНД с БУЛСТАТ: ********* и
адрес: гр. София, УЛ. ГРАФ ИГНАТИЕВ 2, ет. 4, общ. Столична, обл. София
(столица), представлявано заедно от изпълнителните директори Максим
Колев и Стефан Стоилков, действащи чрез упълномощен юрисконсулт Нели
Йованова, следните суми: 5 215,00 лв. (пет хиляди двеста и петнадесет лева),
представляваща регресна претенция на основание чл. 558, ал. 7 КЗ, ведно с
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху тази сума, считано
от подаване на заявлението на 28.11.2023 г. до окончателното изплащане на
вземането; направените по делото разноски в размер на 104,30 лв. (сто и
четири лева и 30 стотинки) за заплатена държавна такса. Срещу тази заповед
ЕТ "ИВИС-Р- Л. К.В" е депозирал възражение. Към възражението е приложил
договор за наем на МПС и Приемо-предавателен протокол.
2
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните
правни изводи:
Предявеният иск намира правно основание в разпоредбите на чл.558, ал.7 от
КЗ във вр. с чл.557, ал.1, т.2, б“А“ от Кодекса за застраховането. Същият е
допустим, предвид депозираното от ответника по настоящото дело
възражение срещу издадената заповед за изпълнение, поради което съдът
дължи произнасяне по основателността му.
Ищецът по делото – Гаранционен фонд е юридическо лице, създадено по
силата на чл.518 от КЗ. В съответствие с чл.557 от КЗ (1) Гаранционният
фонд изплаща на увредените лица от Фонда за незастраховани МПС
обезщетения за:… имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт
или телесни увреждания и за вреди на чуждо имущество, причинени на
територията на Република България, от моторно превозно средство, което
обичайно се намира на територията на Република България и за което няма
сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите;
След заплащане на това обезщетение в съответствие с разпоредбата на чл.558
ал. 7 Гаранционният фонд встъпва в правата на увреденото лице до размера
на платеното обезщетение и лихви, както и разходите за определянето и
изплащането му.
За да възникне правото на регресен иск срещу ответника е необходимо да
бъдат установени предпоставките на деликтната отговорност, така както е
регламентирана в разпоредбите на чл.45 и сл. от ЗЗД и плащането на
обезщетението. Механизмът на произшествието, конкретните вреди и
причинно-следствената връзка са установени по безспорен начин, като
страните не спорят по същите. Не се спори и по отношение вината на водача
на т.а. „Щаер" с peг. № ******, управляван от П. И. С. за настъпването на
ПТП-то.
В исковата молба на ищеца липсват твърдения за това, че вредите са
причинени от самата вещ, както и твърдения за възлагане на работата от
ищеца на лицето, управлявало автомобила. Следователно няма основание да
се приеме, че отговорността на ответника е по чл.49 и чл.50 от ЗЗД.
Съответно отговорността по чл.45 от същия закон не е за ответника по
настоящото дело, а за лицето, управлявало МПС-то - П. И. С..
От тук следва извод, че искът, предявен срещу ответника е неоснователен и
недоказан.
С оглед неоснователността на иска на осн. чл.78, ал.3 от ГПК ищецът дължи
на ответника сумата 850 лв. за заплащане на направените от него разноски.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ ИСКА, предявен от Гаранционен фонд със седалище гр.София,
ул.”Граф Игнатиев”, №2, ет.4 срещу ЕТ „ИВИС – Р – Л. К.в“, ЕИК *********
за установяване на задължение за заплащане на сумата 5215 лв.
представляващо изплатеното от Гаранционен фонд по щета
№21110065/08.03.2021 г. ведно със законната лихва от 28.11.2023 г. до
окончателното изплащане на сумата, за която сума е издадена заповед за
изпълнение №1139/29.11.2023 г. по ч.гр.д.№2091/2023 г. като
НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
3
ОСЪЖДА Гаранционен фонд със седалище гр.София, ул.”Граф Игнатиев”,
№2, ет.4 ДА ЗАПЛАТИ на ЕТ „ИВИС – Р – Л. К.в“, ЕИК ********* със
седалище гр.Разград и адрес на управление бул.“****** сумата 850 лв.
/осемстотин и петдесет лева/ за направените по делото разноски /платено
адвокатско възнаграждение/.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Разград в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане в сила на съдебното решение, препис от същото да се докладва
по ч.гр.д.№2091/2023 г. по описа на РС - Разград



Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
4