МОТИВИ към присъда №64/22.10.2019 г. по НОХД №694 по описа на
Районен съд Враца за 2019г.
Районна прокуратура - Враца е внесла обвинителен акт против Г.К.Г.,
за извършено от него престъпление по чл.206, ал. 3 пр. 2 във вр. ал.1,
вр.чл.29, ал.1, б “А” и б “ Б” от НК за това, че на неустановена дата през
месец юни 2016г. в гр.Враца, ул. „Драган Цанков“ № 2 във фирма „Биси Личо“ ООД
противозаконно присвоил чужда движима вещ - лек автомобил марка „Опел”,
модел „ Зафира” с рег.№ СА 0136 РХ на стойност 7000,00 лева / седем хиляди /,
собственост на фирма „ МТАКСИ 1050”
ЕООД, който владеел на правно основание – съгласно приемно-предавателен
протокол № 256 от 03.06.2016г., като деянието е извършено в условията на опасен
рецидив, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от
свобода не по малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл.
66 от НК и след като същият е осъждан два или повече пъти на лишаване от
свобода за умишлени престъпления от общ характер, ако поне за едно от тях
изпълнението на наказанието не е отложено по чл.66 от НК, както следва:
1. Присъда по НОХД № 15907/2010г. на
Софийски районен съд, влязла в законна сила на 06.04.2012г., осъден за
престъпление по чл. 206, ал. 3, пр.2, вр.ал.1, пр.1, вр. чл. 29, ал.1, б “ А” и
б “ Б” от НК на две години лишаване от свобода при първоначален строг режим на
изтърпяване;
2.
Със споразумение по НОХД № 22445/2011г. на Софийски районен съд,
влязло в законна сила на 20.04.2012г, осъден за престъпление по чл. 206, ал. 6,
т.2, вр.ал.3, пр.2, вр.ал.1, пр.1, вр. чл. 29, ал.1, б “ А” и б “ Б” от НК на
три години лишаване от свобода, при първоначален строг режим на изтърпяване;
3.
С присъда по НОХД № 11217/2012г. на Софийски районен съд, влязла в
законна сила на 28.12.2012г, осъден за престъпление по чл. 206, ал. 3, пр.1 и 2
вр.ал.1, пр.1, вр.чл.20, ал.2, вр.ал.1, вр. чл. 29, ал.1, б “ А” и б “ Б” от НК
на две години и шест месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим на
изтърпяване;
4.
С присъда по НОХД № 15310/2009г. на Софийски районен съд,
влязла в законна сила на 28.12.2013г, осъден за престъпление по чл.202, ал.2,
т.2, вр.чл.201, вр.чл.29, ал.1, б “ А” и б “ Б” от НК на две години лишаване от
свобода при първоначален строг режим на изтърпяване.
Делото е разгледано по реда на глава ХХVІІ
от НПК - съкратено съдебно следствие - по искане на защитника на подсъдимия и
на самия подсъдим.
За
съвместно разглеждане в настоящия процес е приет предявения от „МТАКСИ 1050” ЕООД граждански иск за сумата от 7 000,00 лв.
- обезщетение за причинените на дружеството имуществени вреди, ведно със
законната лихва, считано от датата на деянието до окончателното изплащане на
сумата
Участващият
в делото прокурор поддържа обвинението така, както е внесено с обвинителния
акт. В хода на съдебните прения поддържа, че от събраните доказателства се е
установила фактическа обстановка, идентична с описаната в обстоятелствената
част на обвинителния акт. Моли Районен съд Враца да се произнесе с присъда, с
която да признае подсъдимия за виновен по предявеното му обвинение.
Пледира при индивидуализация на
наказанието да бъдат взети предвид отегчаващите вината обстоятелства, а именно: обремененото
съдебно минало на подсъдимия, като същия е многократно осъждан, извършил е
деянието около един месец след като е изтърпял наказание лишаване от свобода, лошите
му характеристични данни, значителната стойност на лекия автомобил, а като
смекчаващи вината обстоятелства следва да се има предвид, че същият признава
вина. Предвид тези отегчаващи вината обстоятелства прокурорът пледира, че на
подсъдимия следва на осн.чл.206 ал.3 пр.2 вр.ал.1 вр.чл.29 ал.1 б “А“ и „Б“
вр.чл.54 от НК да се определи наказание лишаване от свобода над средния размер,
предвиден за това престъпление, като така определеното наказание следва да се
намали с 1/3 на осн.чл.373 ал.2 вр.чл.372 ал.4 вр.чл.371 т.2 от НПК вр.чл.58а
ал.1 от НК, което наказание на осн.чл.57 ал.1 т.2 от ЗИНЗС да бъде изтърпяно
при първоначален строг режим. Пледира за уважаване на предявения граждански
иск.
Повереникът
на ощетеното юридическо лице „МТАКСИ 1050” ЕООД – адв. Стойчева пледира за
доказаност на престъплението, за което срещу подсъдимия е внесен обвинителен
акт и за уважаване на предявения граждански иск в пълният му размер.
Служебният
защитник на подсъдимия - адв. П. пледира при индивидуализация на наказанието да
бъдат взети предвид смекчаващите вината обстоятелства, именно: признанието на вината, съжалението за
стореното, съдействието му за разкриване на обективната истина, здравословното му
състояние. При определяне на наказанието счита, че същото следва да бъде около
предвидения за това минимум, при
приложение на чл.58а от НК с редукция на наказанието с 1/3. По отношение на гражданския иск счита, че същия е допустим, но е
неоснователен и недоказан.
При предварителното изслушване,
подсъдимият признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и изразява съгласие да не се събират доказателства за тези
факти. При предоставеното му право на лична защита и последна дума подсъдимият Г.
моли за определяне на минимално
наказание. Изразява съжаление за стореното.
С оглед на направеното самопризнание от
подсъдимия и съобразно императивната разпоредба на чл.373, ал.3 от НПК, съдът
намира за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият Г.К.Г. е роден на ***г. в гр. Враца, българин
български гражданин, с основно образование, неженен, безработен, осъждан, както
следва:
1. Присъда по НОХД № 15907/2010г. на Софийски
районен съд, влязла в законна сила на 06.04.2012г, осъден за престъпление по
чл. 206, ал. 3, пр.2, вр.ал.1, пр.1, вр. чл. 29, ал.1, б “ А” и б “ Б” от НК на
две години лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване;
2. Със споразумение по НОХД № 22445/2011г. на
Софийски районен съд, влязло в законна сила на 20.04.2012г, осъден за
престъпление по чл. 206, ал. 6, т.2, вр.ал.3, пр.2, вр.ал.1, пр.1, вр. чл. 29,
ал.1, б “ А” и б “ Б” от НК на три години лишаване от свобода, при първоначален
строг режим на изтърпяване;
3. С присъда по НОХД №
11217/2012г. на Софийски районен съд, влязла в законна сила на 28.12.2012г,
осъден за престъпление по чл. 206, ал. 3, пр.1 и 2 вр.ал.1, пр.1, вр.чл.20,
ал.2, вр.ал.1, вр. чл. 29, ал.1, б “ А” и б “ Б” от НК на две години и шест
месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване;
4.
С присъда по НОХД № 15310/2009г. на Софийски районен съд, влязла в
законна сила на 28.12.2013г, осъден за престъпление по чл.202, ал.2, т.2,
вр.чл.201, вр.чл.29, ал.1, б “ А” и б “ Б” от НК на две години лишаване от
свобода при първоначален строг режим на изтърпяване.
Търговското
дружество „Мтакси1050“ ЕООД се занимавало с отдаване на автомобили под наем,
продажба на същите и извършвало таксиметров превоз на пътници.
През 2016г. негов управител била Габриела
Гетова Цветанова.
На 03.06.2016г. в офис на фирмата, който се намирал в гр. София
ул. „Козлодуй“№10, отишъл подсъдимият Г.Г. заедно с неустановено по делото
лице. Там той се срещнал с управителя на дружеството Габриела Цветанова, която попитал
дали може да вземе автомобил под наем. Цветанова му отговорила, че може и че за
целта следва да си представи личната карта и шофьорската книжка. Подсъдимият
представил исканите от Цветанова документи и след като свидетелката се уверила,
че лицето посочено в поисканите от нея документи отговаря на действителността и
след като изготвила копие на посочените документи, му обяснила че може да вземе
автомобил. Цветанова предложила на подсъдимият да вземе автомобил, марка „Опел“
, модел „Зафира“, тъй като Г. й казал, че му трябва автомобил за лични нужди, а
не за „такси“. Двамата се договорили за наема, който следвало да се заплаща
всеки ден. На проведения разговор между подсъдимия Г.Г. и свидетелката Габриела
Цветанова присъствала и служителка на фирмата Камелия Цветкова. Габриела
Цветанова, предала на подсъдимия лек автомобил, марка „Опел“ , модел „Зафира“,
с peг№ СА0136РХ с приемно - предавателен протокол, на който бил
поставен номер 256 от същата дата.
Подсъдимият заплащал ежедневно наема на ползвания от него лек
автомобил.
На неустановена дата през месец юни 2016г. подсъдимият Г. решил да
продаде автомобила за части на автоморга. В изпълнение на взетото от него
решение той продал автомобила на автоморга, управлявана от „Биси Личо“ООД, с
адрес в гр. Враца, ул. „Драган Цанков“ № 2, откъдето получил неустановена по
делото парична сума.
Съгласно приложената по делото съдебно-оценителна експертиза
инкриминирания автомобил бил на стойност 7000.00 лева.
Тъй като подсъдимият престанал да заплаща договорения наем,
Габриела Цветанова го потърсила по оставения от него мобилен телефонен номер, но последният не
отговарял.
Предоставеният под наем лек автомобил, собственост на „МТАКСИ
1050“ ЕООД, бил оборудван с устройство за контрол и проследяване, тъй като
преди това предназначението му било да бъде използван за таксиметров автомобил.
Цветанова направила справка в компютърната система на фирмата и установила, че
автомобилът от дълго време не се е движел. Цветанова изпратила на място
служителя на фирмата - Т. Кръстев. С помощта на служители на МВР местонахождението
на автомобила било локализирано в автоморга в гр. Враца. Той бил разглобен,
като от него било останало само шасито, четири броя метални врати и два броя
газови бутилки, които били оставени на отговорно пазене в автоморгата.
Съдебното следствие се проведе по
правилата на чл. 27 от НПК.
След анализ на всички събрани по делото гласни и писмени доказателства, съдът
намира, че направените самопризнания от подсъдимия по чл. 371, т.2 от НПК се подкрепят изцяло от събраните на досъдебното производство
доказателства и доказателствени средства. Всички те са безпротиворечиви,
логични и последователни, а обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност
установяват по безспорен начин фактите относно авторството, времето, мястото и
механизма на извършване на престъплението и напълно подкрепят направените
самопризнания.
От така изложената по-горе
фактическа обстановка могат да се направят следните правни изводи:
От
обективна и субективна страна подсъдимият Г.К.Г. е осъществил състава на престъпление
по чл.206,ал. 3 пр. 2 във вр. ал.1, вр.чл.29, ал.1, б “А” и б “ Б” от НК, тъй
като на неустановена дата през месец юни 2016г. в гр.Враца ул. „Драган Цанков“
№ 2 във фирма „Биси Личо“ ООД противозаконно присвоил чужда движима вещ - лек
автомобил марка „ Опел”, модел „ Зафира” с рег.№ СА 0136 РХ на стойност 7000,00
лева, собственост на фирма „ МТАКСИ 1050” ЕООД, който владеел на правно основание -
приемно-предавателен протокол № 256 от 03.06.2016г., като деянието е извършено
в условията на опасен рецидив, след като е бил осъждан за тежко умишлено
престъпление на лишаване от свобода не по малко от една година, изпълнението на
което не е отложено по чл. 66 от НК и след като същият е осъждан два или повече
пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, ако поне
за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл.66 от НК, както
следва.
Обсебването по чл.206 от НК е класическо резултатно
престъпление против собствеността. Обект на това престъпление са обществените
отношения, които уреждат и обезпечават нормалното упражняване на правото на
собственост.
От обективна страна предмет на обсебването
е чужда движима вещ – такава, която е изцяло или частично несобствена на
извършителя.
Изпълнителното деяние на престъплението е
„присвояване”. Титуляр на правото на собственост на инкриминираната вещ е „МТАКСИ 1050” ЕООД. Следователно тази вещ - лек автомобил марка
„Опел”, модел „ Зафира” с рег.№ СА 0136 РХ - се явява чужда за подсъдимия.
Налице е извършено съставомерно деяние от
подсъдимия Г. по посоченият текст от наказателния закон. Всички елементи
от обективна страна на осъществено престъпление по чл.206,ал. 3 пр. 2 във вр. ал.1, вр.чл.29,
ал.1, б “А” и б “ Б” от НК са установени в хода на съдебното
производство. Безспорно установено е, че
взетия от
подсъдимия автомобил, марка „Опел“ , модел „Зафира“ е чужда собственост на „МТАКСИ
1050”
ЕООД. Същият е бил предоставени на подсъдимия Г. на 03.06.2016 г. на конкретно
правно основание, а именно въз основа на приемо-предавателен протокол №256 от
03.06.2016г. След установяване на фактическа власт върху автомобила, подсъдимият
го е присвоил, като се е разпоредил с него в свой интерес, а именно: на
неустановена дата през месец юни 2016
г. го е продал на автоморга „Биси Личо“ ООД за части, за
което получил неустановена по делото парична сума. Изпълнителното деяние е било довършено с
продаването на вещта.
От обективна страна, в резултат на
осъщественото от подсъдимия Г. деяние, е настъпил и противоправния резултат –
засягане на провоимащото лице - „ МТАКСИ 1050”
ЕООД в качеството му на собственик на веща.
От субективна страна, деянието е
осъществено при форма на вината – пряк умисъл, като подсъдимият е съзнавал, че
предоставеният му във владение автомобил е чужда собственост, че му е
предоставено на конкретно правно наемно основание с оглед извършване на
конкретни действия с него, а именно ползване според предназначението му, съзнавал
е задължението си да върне автомобила на неговия собственик - наемодател, но въпреки това
противозаконно го е присвоил. У подсъдимия е било налице съзнание и
относно това, че вследствие на неговото разпореждане вещта ще
премине в полза на самия него, респ. на трето лице, съзнавал е, че това
излиза извън предоставените му правомощия за разпореждане с предмета на
посегателство.
Предвид предходните осъждания на
подсъдимия Г. деянието се явява извършено при условията на опасен рецидив по
смисъла на чл.29, ал.1, б. “а” и “б” от НК, тъй като подсъдимият е осъждан за
тежки умишлени престъпления на лишаване от свобода не по-малко от една година,
изпълнението на които не е било отложено на основание чл.66 от НК - с
присъда по НОХД № 15907/2010г. на Софийски районен съд , влязла в законна сила
на 06.04.2012г, подсъдимият е осъден на две години ЛС при първоначален строг
режим на изтърпяване, със споразумение по НОХД № 22445/2011г. на Софийски
районен съд, влязло в законна сила на 20.04.2012г, подсъдимият е осъден на две
години лишаване от свобода, при първоначален строг режим на изтърпяване,
с
присъда по НОХД № 11217/2012г. на Софийски районен съд, влязла в законна сила
на 28.12.2012г, подсъдимият е осъден на две години и шест месеца лишаване от
свобода при първоначален строг режим на изтърпяване, с присъда по НОХД №
15310/2009г. на Софийски районен съд, влязла в законна сила на 28.12.2013г,
подсъдимият е осъден за престъпление по чл.202, ал.2, т.2, вр.чл.201, вр.чл.29,
ал.1, б “ А” и б “ Б” от НК на две години лишаване от свобода. От
друга страна, деянието по настоящата присъда е извършено от подсъдимия след
като е бил осъждан два и повече пъти на лишаване от свобода за умишлени
престъпления от общ характер, като изпълнението на наказанията не било отлагано
на основание чл.66, ал.1 от НК. От изтърпяване на наказанията по предходни
присъди до извършване на деянието по настоящата присъда / началото на месец юни
2016 г./
не е изтекъл предвидения в разпоредбата на чл.30, ал.1 от НК пет годишен срок,
изключващ приложението на чл.29 от НК.
Причините и условията за извършване на
деянието съдът намира в ниската обща и правна култура на подсъдимият,
незачитането на установения в страната правов ред, стремежът му към
противоправно облагодетелстване, изградените престъпни навици.
При определяне вида и размера на наказанието,
следващо се на подсъдимия, съдът взе предвид следното:
За извършеното от подсъдимият Г.
престъпление по чл.206,ал. 3 пр. 2 във вр. ал.1, вр.чл.29, ал.1, б
“А” и б “ Б” от НК законът
предвижда наказание лишаване от свобода от три до десет години.
С оглед на това, че съдебното следствие е
протекло по реда на Глава ХVІІ от НПК - съкратеното съдебно следствие по чл.
373, ал. 2, вр. с чл. 372, ал. 4 от НПК, при определяне вида и размера на
наказанието с оглед императивната разпоредба на чл. 373, ал. 2 от НПК,
наказанието следва да се определи при условията на чл. 58а от НК. Според чл.
58а, ал. 1 от НК (ред. ДВ, бр. 26/2010 г.), при постановяване на осъдителна
присъда в случаите по чл. 373, ал. 2 от НПК съдът определя наказанието лишаване
от свобода, като се ръководи от разпоредбите на Общата част на НК и намалява
така определеното наказание с една трета.
При определяне размера на наказанието лишаване
от свобода, следващо се на подсъдимия за извършеното от него престъпление,
съдът отчете високата степен на обществена опасност на деянието, обусловена от
изключителната динамика на този вид престъпления към момента в страната, взе
предвид степента на обществена опасност на подсъдимия, която се явява висока,
предвид множеството му предходни осъждания за престъпления от общ характер.
Това отегчаващо вината обстоятелство съдът преценява с по-голяма относителна
тежест, тъй като видно от приложената справка многобройните осъждания на лицето
до този момент не са оказали възпитателно и поправило действие спрямо
поведението на подсъдимия. Като отегчаващо вината обстоятелство съдът съобрази
и лишите характеристични данни и високата стойност на лекия автомобил. При
определяне на наказанието, съдът взе предвид критичното отношение на подсъдимия
към престъплението и влошеното му здравословно състояние. Самопризнанието по
чл.371, т.2 НПК е основание за съкратено съдебно следствие, но от материална
гледна точна само по себе си то не е смекчаващо отговорността обстоятелство.
Съдът намери, че в случая не са налице
предпоставките за индивидуализиране на наказанието спрямо подсъдимия при
условията на чл. 55 от НК, тъй като не са налице нито многобройни, нито
изключителни смекчаващите отговорността обстоятелства, които да обосноват
несъразмерност между извършеното престъпление и най-лекото предвидено в закона
наказание.
При тези данни и съобразно изискванията на
чл. 54 от НК, съд прие, че наказанието по отношение на подсъдимия за
извършеното от него престъпление следва да се определи при условията на чл.54
от НК, а именно шест години лишаване от свобода. С оглед разпоредбата на чл.
58а, ал. 1 от НК (ред. ДВ, бр. 26/2010 г.), предвид обстоятелството,
че делото е разгледано по реда на съкратеното съдебно следствие по чл. 373, ал. 2, вр. с чл. 372, ал. 4 от НПК, така определеното наказание лишаване от свобода на подсъдимия,
съдът намали с една трета, при което окончателният размер на наказанието се
определи на лишаване от свобода за срок
от четири години.
Наложеното на подсъдимия Г. наказание от
четири години лишаване от свобода съдът постанови да бъде изтърпяно ефективно в
затвор при първоначален “строг” режим, на осн. чл.57 ал.1 т.2 б”Б” от ЗИНЗС.
На
осн.чл.37 ал.1 т.6 и 7 от НК съдът лиши подсъдимия Г.К.Г. от право да заема
материална държавна или обществена длъжност и от право да упражнява финансово
отчетническа дейност за срок от шест
години, считано от влизане на присъдата в законна сила.
Съдът счита, че предявеният от гражданския
ищец „МТАКСИ 1050”
ЕООД против подсъдимия Г. граждански иск е доказан безспорно по
своето основание и размер. Това е така, тъй като със своето противоправно и
виновно поведение, като се е разпоредил с чуждата движима вещ – лек автомобил
марка „Опел”, модел „Зафира” с рег.№ СА 0136 РХ, подсъдимият е причинил
имуществени вреди на ощетеното лице. Съществува и причинна връзка между
причинените на „МТАКСИ 1050”
ЕООД имуществени вреди и виновното и противоправно поведение на
подсъдимия Г.. По делото е установен и размера на реално нанесената вреда –
7000.00 лева, в който размер следва да бъде уважен гражданския иск. В тежест на
подсъдимия следва да се присъдят и направените по делото разноски за
упълномощаване на повереник в размер на 700 лв.
На основание
чл.189, ал.3 от НПК в тежест на подсъдимия следва да се възложат направените по
делото на ДП разноски в размер на 140,82 лв. по сметка на СДВР.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
постанови присъдата.
Районен
съдия:
