№ 305
гр. Шумен, 11.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XIV-И СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Пламена К. Недялкова
при участието на секретаря Ц. В. К.
като разгледа докладваното от Пламена К. Недялкова Административно
наказателно дело № 20243630201264 по описа за 2024 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 23 – 0869 – 003845/22.03.2024г. на ВПД
Началник група в ОДМВР - Шумен4456/2009г., сектор „Пътна полиция“, с което на
основание чл.53 от ЗАНН и чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП на М. Н. Г., ЕГН********** от
гр.Каварна са наложени административно наказание “глоба” в размер на 50 лева и
лишаване от право да управлява МПС за 1 месец. Жалбоподателят моли съда да постанови
решение, което да отмени НП поради неправомерно и незаконосъобразно съставен АУАН,
без да се излагат конкретни доводи за това. В съдебно заседание не се явява лично, явява се
процесуален представител - Н. Г. Н., редовно упълномощен, в качеството му на баща.
Поддържа жалбата и излага съображения в подкрепа на тезата си. Намира за незаконна и
опорочена извършената проверка от страна на органите на МВР, доколкото по време на
същата не е работила системата „ВКПДОД“ монтирана в служебния автомобил и няма
записи. От друга страна счита, че жалбоподателката по никакъв начин не е пречела на
полицейските органи да си извършат служебните задължения. Излага и други доводи, които
не касаят процесното НП.
Процесуалния представител на въззиваемата страна оспорва жалбата като
неоснователна. Моли съда да потвърди издаденото наказателно постановление като
правилно и законосъобразно като излага доводите си за това. Прави искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което е процесуално
допустима.
От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено следното:
На 20.12.2023г. свидетелите П. С. П. и Л. М. С. – служители в сектор ПП при ОДМВР
– Шумен, работили в екип по безопасност на движението по пътищата. След 17.00 часа били
на паркинга на магазин «Ешрефоглу» на бул. «Симеон Велики» в гр.Шумен. До входът на
магазина били обособени общо 3 места за паркиране на МПС обслужващи хора с
увреждания. Пред средното място бил монтиран пътен знак Д21 /инвалид/ с поставена под
него табела с надпис «3 места» без допълнителни стрелки указващи посоката на действие.
Около 17.40 часа, в присъствието на полицейските служители, л.а. «Фолксваген Пасат» с рег.
1
№ ТХ 4600 АР паркирал на средното парко място, обособено за паркиране на МПС
обслужващи хора с увреждания. От автомобила слезли водачът – жалб. М. Н. Г. и момче, и
се отправили към магазина. Св. П. С. П. се приближил към тях и попитал дали имат карта за
паркиране на хора с увреждания . Жалб. Г. се върнала до автомобила, от където взела и
представила карта за паркиране за хора с увреждания, издадена на възрастен мъж, който в
този момент не бил в автомобила. В МПС имало възрастна жена. На въпроса на св. П. къде
е мъжът, на когото била издадена картата, жалбоподателката отговорила, че бил в магазина.
Св. П. предложил да влязат в магазина, за да го потърсят, но жалбоподателката не се
съгласила и влязла в управлявания от нея автомобил. Св. П. съставил срещу жалб. Г. АУАН
GA №1190418/20.12.2023г. за нарушение на чл.98 ал.2 т.4 от ЗДвП, за това, че без да има
право паркира на място определено за МПС обслужващи хора с трайни увреждания, след
което пристъпил към предявяване на акта. Отишъл до автомобила на жалбоподателката,
почукал няколко пъти на стъклото на вратата и разпоредил да слезе от автомобила, за да й
бъде предявен акта, но тя не реагирала. Разговаряла по телефона. След като св.П. установил,
че автомобилът е заключен, минал от другата страна и почукал на стъклото, където седяло
момчето. Последното отворило вратата и св.П. отново разпоредил на жалбоподателката да
излезе от автомобила, но тя отново не реагирала, а продължавала да разговаря по телефона.
Св. П. докладвал на ОДЧ за ситуацията и поискал съдействие. На место бил изпратен екип
на РУ – Шумен, част от който бил св.Г. Й. Д.. Между временно св.П. съставил срещу жалб.
Г. и АУАН GA №1190419/20.12.2023г. за нарушение на чл.103 от ЗДвП, за това, че отказва да
изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на движението да излезе от
автомобила, за да й бъде предявен съставеният й АУАН GA №1190418/20.12.2023г., за
нарушение на чл.98 ал.2 т.4 от ЗДвП.
Впоследствие жалбоподателката излязла от автомобила. В присъствието на св.Г. Й.
Д. съставените актове били й предявени като през цялото време жалбоподателката
разговаряла по телефона като обяснявала случващото се и изпълнявала даваните й по
телефона указания какво да прави. След запознаване със съдържанието на съставените
актове, по указание на лицето, с което разговаряла по телефона отразила, че има
възражения и отказала да подпише и двата акта, също по указания на лицето. Отказът й на
подпише актовете е удостоверено от св.Г. Й. Д. по предвидения в чл.43 ал.2 от ЗАНН ред.
На 21.12.2023г. св.П. П. изготвил докладна записка по случая като описали
установените обстоятелства, поведението на жалбоподателката и действията, които са
предприели.
На 03.01.2024г. в сектор ПП при ОДМВР – Шумен е депозирано възражение срещу
съставените актове от името на Н. Г. Н., в което е посочено, че го подава в качеството му на
законен представител на жалбоподателката М. Г.. Въпреки, че към възражението не е било
приложено пълномощно, въз основа на което Н. да е бил упълномощен от пълнолетната си
дъщеря да я представлява пред сектор ПП при ОДМВР – Шумен, била извършена проверка,
в резултат на която подаденото възражение било счетено за неоснователно, за което Н. бил
уведомен писмено.
Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите съдържащи се в
административно-наказателната преписка, наказващият орган е издал обжалваното НП като
е възприел изцяло констатациите съдържащи се в АУАН. На основание чл.175 ал.1 т.4 от
ЗДвП на М. Н. Г., ЕГН********** от гр.Каварна са наложени административно наказание
“глоба” в размер на 50 лева и лишаване от право да управлява МПС за 1 месец, за нарушение
на чл.103 от ЗДвП. Наказателното постановление е връчено на Н. Г. Н. на 21.06.2024г.
Така изложената фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото
писмени доказателства, както и от показанията на разпитаните в съдебно заседание
свидетели, както и приобщените веществени доказателства - диск със видеозаписи от боди
камера на полицейските служители. Съдът кредитира напълно показанията на П. С. П., Л.
М. С. и Г. Й. Д.. Същите изясняват факти и обстоятелства във връзка с възприетите от тях
действия на жалбоподателката, кореспондират с приобщените писмени доказателства, както
и с приобщеното веществени доказателства - диск предоставен от ОДМВР – Шумен със
записи от боди камера на полицейските служители от екипа на РУ - Шумен. Съдът не
констатира съществени разминавания в показанията на разпитаните свидетели. Свидетелите
П. С. П. и Л. М. С. са очевидци на извършените нарушения, поради което показанията им
съставляват пряко доказателство относно действията на жалбоподателката. Няма данни по
2
делото, които да създават съмнения относно обективността и безпристрастността на тези
свидетели, или да сочат на наличието на мотив да набедят жалбоподателката в нарушения,
което не е извършила. Показанията на св.Г. Й. Д. съставляват пряко доказателство относно
възприетите от него обстоятелства, свързани с предявяването на съставените АУАН на
жалбоподателката и отказа на последната да ги подпише. По отношение на тези
обстоятелства показанията на свидетелите кореспондират със записите от боди камерата на
полицейските служители.
При така установената фактическа обстановка, съдът констатира от правна страна
следното: В хода на административно – наказателното производство не е допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до накърняване на
правото на защита на санкционираното лице. Актът за установяване на административно
нарушение и наказателното постановление са издадени от оправомощени за това
длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност и са били надлежно
предявени на жалбоподателката. Наказателното постановление е било издадено в
шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН.
Административно-наказателното производство е започнало с редовно съставен акт,
съдържащ всички минимално изискуеми по смисъла на чл.42 от ЗАНН реквизити. Същият е
предявен на жалбоподателката. В НП също се съдържат всички минимално изискуеми по
силата на чл.57 от ЗАНН реквизити. В АУАН словесно и цифрово е описано нарушението и
обстоятелствата, при които то е извършено, т. е. налице е описание на фактическа
обстановка. По идентичен начин описанието на нарушението е привнесено и в НП. Според
съда всички индивидуализиращи признаци на нарушението са вписани в АУАН и НП - дата,
място и описание на самото нарушение. Правото на нарушителя да узнае за какво
нарушение му е съставен акта и да отстоява своята теза срещу това твърдение, не е
нарушено. Вмененото на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен,
позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.
Администртивнонаказателната отговорност на жалбоподателката е ангажирана на
основание чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП, за нарушение на чл.103 от ЗДвП.
Разпоредбата на чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП предвижда налагане на административни
наказания на водач на МПС, който откаже да изпълни нареждане на органите за контрол и
регулиране на движението. Релевантните за наличие на съставомерно от обективна страна
деяние по чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП са: 1. Дадено разпореждане от орган за контрол и
регулиране на движението и 2. Отказ това разпореждане да бъде изпълнено.
Въз основа на събраните по делото гласни доказателства - показанията на П. С. П. и
Л. М. С., които съдът кредитира по изложените по – горе съображения, съдът намира за
безспорно установено, че от страна на св.П., който се явява контролен орган по смисъла на
чл.165 от ЗДвП, на жалбоподателката, която се била заключила в автомобила, неколкократно
е било дадено устно разпореждане да излезе от автомобила, за да й бъде предявен
съставения АУАН GA №1190418/20.12.2023г. за нарушение на чл.98 ал.2 т.4 от ЗДвП, което
разпореждане тя не е изпълнила. Именно неизпълнението на това разпореждане на
контролния орган е вменено на жалбоподателката с обжалваното наказателно
постановление.
В АУАН и НП нарушението неправилно е квалифицирано като такова по чл.103 от
ЗДвП. Разпоредбата на чл.103 от ЗДвП вменява задължение на водача на ППС при подаден
сигнал от контролните органи да спре плавно, като са посочени две хипотези на мястото на
спиране – в най - дясната част на платното за движение или на посоченото от контролния
орган място и да изпълнява Задълженията на водачът в посочената правна норма са първо “
да спре “ и второ да “ да изпълни” съответните указания. Изпълнението на тези указания
обаче предполага те да са резултат от спирането от контролните органи след подаден сигнал.
В конкретният случай разпореждането, което св.П. е дал на жалбоподателката, не касае
неизпълнение на задълженията на водача, регламетирани в чл.103 от ЗДвП. Независимо от
неправилното посочване на нарушената разпоредба, настоящият състав счита, че
допуснатото нарушение не е съществено и не нарушава правото на защита на нарушителя.
Санкционната норма е правилно определена тъй като нарушението осъществено от
жалбоподателката, се състои в неизпълнение разпореждане на контролния орган за
излизане от автомобила за предявяване на съставен АУАН. Разпоредбата на чл.175 ал.1 т.4 от
ЗДвП не е само санкционна, а и материалноправна. Съдържа в себе си и състав на
3
нарушение, за което се налагат посочените в нея санкции. Доколкото в текстовата част на
АУАН и на НП е описан именно състав на нарушение по чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП, то
настоящият състав счита, че в случая не е налице съществено нарушение на процесуалните
правила, което да е довело до накърняване правото на защита. Самият нарушител не излага
доводи за нарушаване правото му на защита, поради неправилно посочване на нарушената
разпоредба.
Ето защо поради изложеното съдът намира, че жалбоподателката действително не е
изпълнила даденото й разпореждане, с което е осъществила от обективна страна състава на
чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП.
Съдът намира, че състава е осъществен и от субективна страна. Жалбоподателката е
разбрала, че й се дава разпореждане от лице, оправомощено да контролира и регулира
движението, да излезе от автомобила, но вместо да стори това тя е продължила да разговаря
по телефона като автомобилът дори бил заключен.
Съдът намира, че обстоятелството, че системата ВОДПК /Видеозаснемане на
охранителната дейност и пътния контрол/ монтирана в служебния автомобил не е работила,
не опорочава извършената проверка и не я прави автоматично незаконна. Съгласно чл.165
ал.2 т.7 от ЗДвП служителите осъществяващи пътен контрол имат право да извършват
контрол с автомобили оборудвани със средства за аудио и видеозапис като в този случай
контролът се осъществява само в обхвата на средствата за видеозаснемане. От показанията
на свидетелите П. С. П. и Л. М. С. се установява, че в служебния автомобил е имало
монтирана система „ВОДПК“, но същата не е работила по технически причини, а не защото
не е била включена от тях. Никъде в нормативната уредба не е регламентирана забрана
контролните органи да извършват проверки без налична система „ВКПДОД“. Ако в
автомобила няма монтирана такава система или тя не работи по обективни причини, това
не води до незаконосъобразност или до опорочаване на извършената проверка. Съгласно
чл.10 ал.2 от Инструкция № 8121з-749 от 20.10.2014 г. за реда и организацията за
осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение, автоматизирана
информационна система "Видеозаснемане на охранителната дейност и пътния контрол" се
използва за осъществяване на контрол върху дейността на служителите, изпълняващи
дейности по контрол на пътното движение. В конкретният случай нито в жалбата, нито в
съдебно заседание се излагат твърдения за някакви неправомерни действия от страна на
контролните органи.
За посоченото нарушение административно-наказателната разпоредба на чл.175 ал.1
т.4 от ЗДвП предвижда наказание “глоба” в размер от 50 до 200 лева и “лишаване от право да
управлява МПС” за срок от 1 до 6 месеца за водач, който откаже да изпълни нареждане на
органите за контрол. Наложените на жалбоподателката наказания са в минимално
предвидения размер.
Предвид гореизложеното съдът намира, че в процеса не се доказаха факти и
обстоятелства, които биха обосновали становището на съда за различни констатации от тези
отразени в акта, а оттам и за различни правни изводи от тези на административно
наказващия орган, поради което НП следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъбразно.
Административнонаказващият орган е направил искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл.63д ал.3 от ЗАНН страните имат на право
присъждане на разноски по реда на АПК, като в полза на юридически лица или еднолични
търговци се присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт. Предвид изхода на делото и доколкото в открито съдебно
заседание е осъществено процесуално представителство от В. Димитров – гл. юрисконсулт,
искането се явява основателно и следва на ОДМВР - Шумен да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в размер определен в чл.37 от Закона за правната помощ. Съгласно чл.37
ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на
извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на
НБПП. В случая за защита по дела по ЗАНН чл.27е от Наредбата за заплащане на правната
помощ предвижда възнаграждение от 80 до 150 лева в производствата по ЗАНН. В
настоящия случай процесуалният представител на АНО – е осъществил процесуално
представителство в две открити съдебни заседания, изготвени са и писмени бележки, поради
което намира за справедливо да бъде определено и присъдено възнаграждение в размер на
4
100 лева.
Водим от горното и на основание чл.63 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23 – 0869 – 003845/22.03.2024г. на
ВПД Началник група в ОДМВР - Шумен4456/2009г., сектор „Пътна полиция“, с което на
основание чл.53 от ЗАНН и чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП на М. Н. Г., ЕГН********** от
гр.Каварна са наложени административно наказание “глоба” в размер на 50 лева и
лишаване от право да управлява МПС за 1 месец.
ОСЪЖДА М. Н. Г., ЕГН********** да заплати на ОДМВР - Шумен сумата от 100
/сто/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд
в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
5