№ 1083
гр. В., 10.07.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – В., V СЪСТАВ ГО, в публично заседание на осми
юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мирела Огн. Кацарска
Членове:Весела Гълъбова
мл.с. Ива Бл. Б.
при участието на секретаря Димитричка Д. Георгиева
Сложи за разглеждане докладваното от Мирела Огн. Кацарска Въззивно
гражданско дело № 20253100500465 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 14:03 часа се явиха:
След спазване на разпоредбата на чл. 142, ал.1, изречение 2-ро от ГПК /НА ВТОРО
ЧЕТЕНЕ/
------------------------------------------------------------------------------------------------------
Въззивниците К. В. К. и Д. Б. К., редовно уведомени, не се явяват, представляват се
от адв. Б. Ж., редовно упълномощен и приет от съда от преди.
Въззиваемата Т. П. Д., редовно уведомена, не се явява, представлява се от адв. Д. Х.,
редовно упълномощена и приета от съда от преди.
Вещото лице А. Х. В., редовно призован, депозирал заключение в срок, явява се
лично.
АДВ. Ж.: Моля да се даде ход на делото.
АДВ. Х.: Моля да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
Съдът докладва, че заключение с вх. № 18770 /30.06.2025г., на СОЕ с вещо лице А.
Х. В. е представено в срока по чл. 199 от ГПК. 44г. без родство и дела със страните.
1
Страните заявиха, че са запознати със заключението и желаят да бъде изслушано.
Съдът пристъпи към изслушване и снемане самоличността на вещото лице: А. Х.
В. – 44 г., Б. Б. гражданин, неосъждан, без дела и родство със страни по делото.
Предупреден по чл. 291 от НК.
Заявява, че ще даде заключение по съвест и знание.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ В.: Поддържам заключението. Накрая на заключението
стойностите са за целия имот. Имотът е огледан само отвън, тъй нямах осигурен достъп до
имота. Щом справките от АВ. са приложени по делото това означава, че съм ги видял. На
стр. 4 от заключението е поместена информация за къщи разположени в района на КП.,
З.К.Т. и РП. Имотът е в района на ***.. Това са най – близките имоти като район, които се
предлагат и има оферти за отдаване под наем. По същия този начин тези имоти, по фирмите
за недвижими имоти се водят като район ***. Част от тях се падат над *** и ***., част от
къщите са от долната страна на *** – В.. Съобразил съм максимално близки имоти като
местоположение, състояние и конфигурация.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към вещото лице.
АДВ. Ж.: Да се приеме заключението.
АДВ. Х.: Считам, че заключението не следва да се приеме, тъй като не става ясно за
тяхната претенция, за техните идеални части колко съответстват на техните идеални части,
тъй като тези изчисления са дадени за целия имот. Според мен не е правилно заключението
и моля да не се цени по същество.
СЪДЪТ, по СОЕ,
О П Р Е Д Е Л И
ПРИЕМА И ПРИЛАГА към доказателствата по делото писменото заключение с вх.
№ 18770/30.06.2025г. на вещото лице А. Х. В..
ОПРЕДЕЛЯ окончателно възнаграждение на вещото лице в размер на 570
/петстотин и седемдесет/ лева, съгласно представената справка - декларация.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ възнаграждение от внесения за целта първоначален депозит в
размер на 300 /триста/ лева /изд. РКО/.
2
ЗАДЪЛЖАВА въззивните страни К. В. К. и Д. Б. К. в едноседмичен срок, считано от
днес да довнесат сумата в размер на 270 /двеста и седемдесет/лева за изплащане на така
определения окончателен размер на възнагреждение на вещото лице.
УКАЗВА на въззивните страни К. В. К. и Д. Б. К., че при неизпълнение на това
разпореждане, сумата следва да бъде събрана по принудителен ред, съгласно чл.77 от ГПК.
НА ВЕЩОТО ЛИЦЕ да се изплати възнаграждение след внасяне на определения
депозит в пълен размер.
АДВ. Ж.: Нямам други доказателствени искания. Представям списък с разноски.
АДВ. Х.: Нямам други доказателствени искания. Представям списък с разноски и
договор за правна защита и съдействие за процесуално представителство на осн. чл. 38, ал.1,
т.3 от ЗА.
СЪДЪТ намира, че следва да бъдат приети представените от страните списъци с
разноските, ведно с доказателства за извършването им, поради което и
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЛАГА по делото представените от страните в днешно съдебно заседание
списъци на разноските – 2 бр., договор за правна защита и съдействие – 1бр.
Предвид становищата на страните и отсъствието на направени доказателствени
искания, СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
АДВ. Ж.: Моля да постановите решение, с което да отмените това на
първоинстационния съд и да уважите предявените искове съобразно доказания размер
съобразно заключението на вещото лице по отношение на ползването на имота на ул. „***“
събрано в първоинстационното производство, а сега по отношение и на другия имот. Моля
да съобразите основно базисно правило, че отношенията определят коя норма се прилага
към тези отношения, а не нормата да определя какви да са отношенията, нещо в което
първоинстационния съд греши и то в основата си е погрешно. Когато става въпрос за
3
владение на чужд имот и за отношение между владелец, който не е собственик и невладеещ
собственик всички отношения по отношение на дължими обезщетения, по отношение на
подобренията, всичко се урежда от чл. 72 до чл. 74 от ЗС, което е специален институт по
отношение на общия институт на неоснователното обогатяване. Моля да ми бъде дадена
възможност да споделя моето разбиране пред ОС като то е подкрепено и от съдебната
практика, че изискването за това между съсобственици да се дължи обезщетение за
ползването на един имот само от един, а не от всички съсобственици и да се иска покана
предполага безспорно положение по отношение на собствеността между съсобствениците и
ползване от един от съсобствениците, при което положение е такова, че това е съгласието
между тях. Такова съгласие изобщо не може да се презумира, когато става въпрос за
владение на чужд имот, при това за спор, който е решен по съдебен ред със съответния иск
за собственост. Точно по тази причина и във въззивната жалба съм цитирал и относимата
практика по въпроса. С течение на времето това беше изяснено и ще цитирам само едно
решение, което моля да съобразите. То е много съществено. Когато се казва в Решение №
146/2021 г. по описа на ВКС по гр. д № 1238 /2020 г., Първо ГО: „Ако съсобственикът е бил
владелец на идеалните части на останалите съсобственици от общата вещ отношенията му с
тях за подобренията ще се уредят по реда на чл. 72 до чл. 74 от ЗС, ако е бил държател ще се
уредят по реда на чл. 30, ал. 3 от ЗС.“ Ако отношенията по отношение на подобренията се
уреждат като между владелец и собственик няма никаква причина от един единен институт,
който урежда и подобренията и дължимите обезщетения и целият комплекс от сложни
отношения, които възникват между собственици и владелци, обезщетението да се дължи
само при покана, а всички подобрения да се уреждат от чл. 72 до чл. 74 от ЗС. Според мен е
и безпредметно да се прилага такова изискване към тези отношения, защото по – голяма
покана от искова молба по чл. 108 от ЗС не съществува в правния мир, когато става въпрос
за тези отношения. От 2005 г. докато решението влезе в сила през 2012 г. и накрая беше
изпълнен и въвода извършен фактически през цялото време това ползване и владеене от
страна на ответника се извършва при условията на предявен иск, което обезсмисля всякаква
друга покана. Практиката в тази насока е изключително обилна. Никаква разлика в
упражняването на права, които се отнасят до идеални части от недвижим имот или до цял
недвижим имот. Правилата за недвижими имоти са едни и същи и те се прилагат без
всякакви отклонения, когато става въпрос за идеални части. Единствено, когато се ползва
имотът от един съсобственик чл. 30 от ЗС казва не когато се владее, а когато се ползва, т.е
налице е право за собственост, което изключва оспорването на правата на тези, които не
ползват от страна на този, който ползва. Той просто само го ползва. Това е съвсем различна
хипотеза, която не е налице в случая и това което сме твърдели през цялото време е, че за
дължимите обезщетения след извършване на въвода, когато съсобствеността е безспорна и
доверителите ми са въведени във владение ще се прилага без всякакво колебание чл. 30 от
ЗС и следващите.
АДВ. Х.: Считам, че трябва да оставите без уважение въззивната жалба като
4
неоснователна и да бъде потвърдено първоинстационното решение, като правилно и
законосъобразно. Считам, че въззивниците не доказаха нито в първа, нито в настоящата
инстанция своите пропуснати ползи за процесния период. Те не представиха никакви
доказателства за наличието на такива за процесния период, а и за двата имота. Считам, че за
да се претендират пропуснати ползи следва да бъдат доказани, както в едно производство по
чл. 31 от ЗС, така и по чл. 73 от ЗС. Доходът не може да бъде предполагаем. Те не доказаха,
че има хора, които са готови да наемат имотите. Няма съдебна практика, поне аз такава не
намерих. Свидетелите също не доказаха дали е искал някой да наема конкретния имот на ул.
„***“. Считам, че няма доказани и нанесени вреди на въззивниците. Остана недоказано и
това, че въззивниците са искали да ползват имотите, както и че моята доверителка ги е
препятствала да ги ползват. Самите въззивници не са присъствали на въводите, които са
правени и доколкото ми е известно от години живеят в чужбина. Считам, че
първоинстационният съд правилно е квалифицирал исковете, но ако се приеме тяхното
твърдение, че производството следва да бъде по чл. 73 от ЗС, то тогава задължително трябва
да се докажат добивите и пропуснатите ползи. Не е представено писмено доказателство за
изпратено поискване до моята доверителка. В горния смисъл е ТР № 3/2021 г. и ТР № 7/2012
г. Все още считам, че е неясно как е определен процесният срок при положение, че
решението на ВКС, с което те са станали собственици на 1/2 ид.ч. е влязло в сила на
02.02.2021 г., а се иска обезщетение още от 01.02.2019 г. Все още се претендира от
въззивниците обезщетение за процесния период за неползване на 1/2 ид. ч. от имота на ул.
„***“ при положение, че по мои изчисления те притежават 31,5 % от имота, а не 50%. Моята
доверителка не ползва и не владее процесните имоти. Тя не ги владее от 2005 г.
Въззивниците казват, че за тях не важи предварителния договор представен по делото, който
е сключен с дъщеря ù и с който тя е предала на дъщеря си владението на двата процесни
имота. През 2024 г. те завеждат дело за имота на ул. „***“, в което дъщерята на моята
доверителка е включена като евентуален ответник, защото владеела имота. Конкретната
дъщеря В. има висящо дело с въззивниците за давностно владение на имота на ул. „***“
заведено през 2022 г. Ако се уважи искът ù няма как да се претендира от моята доверителка
обезщетение за ползването на този имот, защото тя не го е ползвала. През 2022 г.
свидетелката В. е завела дело за давностно владение на другия имот на ул. „***“, което дело
тя губи и не е уважен нейният иск. В първоинстационното решение се казва само, че тя не е
доказала явността на владението си по отношение на въззивниците, а не че не владее
конкретния имот за давностния период. По делото има представени протоколи за въвод от
08.08.2022 г., от които е видно, че имотите се отключват именно от дъщерята В.. В тази
връзка разпитахме свидетели и в протоколите е записано, че тя се представя за владелец на
двата имота. С решение № 326/2011 г. , което е представено по делото е обявена за нищожна
сделката за дарение от А.В. за имота находящ се на ул. „***“ направено в полза на брат му
В.В. като наследници на когото са придобили идеални части въззивниците. Нищожността на
сделката считам, че означава, че имотът никога не е напускал патримониума на А.В. и след
смъртта му негов собственик е неговият наследник дъщерята на въззиваемата - свидетелката
която беше изслушана по настоящото производство. Относно експертизите бих искала да
5
кажа за тази на ул. „***“, там вещото лице не беше изчислило колко ще е пазарният наем на
конкретния имот. Беше дало заключение за пазарния наем на имота на ет. 3, който е най –
вероятно три пъти по- голям от процесния имот, тъй като процесният имот няма посочен в
нито един момент квадратура, а е записано само като част от конкретния имот. Считам, че
все пак размерът на едно жилище определя и какъв е размерът и на наема, защото едно е да
е наем на 100 кв. м. или наем на 30 кв. м. дори и на едно и също местонахождение да са
конкретните имоти. Относно заключението за имота на ул. „***“ считам, че все пак не е
изчислено точно колко се пада тяхната част, според мен вещото лице трябваше да посочи
конкретна цена, тъй като претенцията им е конкретна за ползването, поради което считам, че
въззивниците изобщо не доказаха размера на своите претенции и за двата имота. Относно
разпитаните свидетели в настоящото производство считам, че не следва да се кредитират
показанията на водения от въззивниците свидетел, тъй като той им е бил адвокат и техен
пълномощник на извършените въводи през 2022 г., видно от протоколите приложени по
делото. Свидетелят им заяви в съдебно заседание, че е ходил на въвод в имота около К.
преди пандемията през зимата на 2019 г. - 2020 г. От представените документи се вижда, че
въводът е през м. 08.2022 г., а и няма как да се прави въвод преди да влезе решението в сила
през м. 02.2021 г. За мен не следва да се кредитират и другите показания, тъй като
свидетелят не си спомня последните години, а си спомня през отдалечен във времето период
от 2005 г. -2006 г. как е изглеждал имотът. Считам, че следва да се кредитират показанията на
нашия свидетел, тъй като тя единствена от всички е посещавала имота още 2000 г. Има
множество доказателства по делото, че тя си е владелеца на имота, както казах вече същата
има висящо дело за придобивна давност на имота на ул. „***“. В. свидетелства, че имотът е
купен за събаряне и дълги години се е борила със самонастанили се лица и като цяло имотът
не е годен въобще за обитаване. Моля за присъждане на разноските.
РЕПЛИКА НА АДВ. Ж.: Законът сочи присъждане на обезщетение, определено от
дохода, който би могъл да бъде извлечен от имота, т. е при отношение между владелец и
собственик няма значение владелеца на кого е предоставил имота, кой с негово позволение
го е ползвал, той е отговорен. На второ място влязлото в сила решение по иска за
собственост определя и доказаната пасивна легитимация на владелеца, срещу която не може
да се възразява.
Съдът счете делото за изяснено от фактическа и правна страна и ОБЯВИ, че ще се
произнесе с решение в законния срок.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 14:22 часа.
6
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
7