№ 1208
гр. Русе, 05.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Милен Ив. Бойчев
при участието на секретаря А.П.Х.
като разгледа докладваното от Милен Ив. Бойчев Гражданско дело №
20224520102047 по описа за 2022 година
за да се произнесе, съобрази:
Предявен е иск с правно основание чл.500, ал.1 т.3 КЗ.
Постъпила е искова молба от ЗД „Бул Инс“ АД срещу Г. В. Г., в която
се твърди, че на 27.07.2019г. в гр. Русе, на кръстовище между ул. „***“ и
„***“ е реализирано пътно-транспортно произшествие с участието на лек
автомобил марка „***“, модел „***“ с рег. № ***, със собственик и водач Г.
В. Г. и лек автомобил марка „***“, модел „***“, с рег. № ***, собственост на
И.П.П.. Според представения протокол за ПТП, съставен от органите на КАТ,
причините за произшествието се дължат по вина и противоправното
поведение на водача Г., който при управление на автомобила си извършвал
маневра „движение на заден ход“, без да се убеди, че пътят зад превозното
средство е свободен и блъска паркирания лек автомобил „***“, след което
напуска мястото на ПТП, без да уведоми органите на МВР. Вследствие на
реализираното пътно-транспортното произшествие били нанесени
материални щети по лек автомобил „***“, за които по силата на сключена
застраховка с ответника „Гражданска отговорност“ на МПС ищцовото
дружество изплатило обезщетение в размер на 303,43 лева.
Ищецът счита, че след като ответникът е напуснал произшествието без
да сигнализира за същото, на основание чл. 500 КЗ има право да получи
1
платеното застрахователно обезщетение, с оглед на което се претендира да
бъде постановено съдебно решение, с което ответникът да бъде осъден да
заплати на ищцовото дружество сумата в размер на 328,43лв., представляваща
изплатеното застрахователно обезщетение в размер на 303,43 лв. и 25лв.
ликвидационни разноски, ведно със законната лихва от датата на завеждане
на исковата молба до пълно изплащане на дължимата сума. Претендират се и
разноски по делото.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът не е депозирал отговор на
предявеният срещу него иск.
В съдебно заседание процесуалният му представител изразява
становище за допустимост и основателност на исковата претенция. Представя
и доказателства за заплащане на претендираната от дружеството регресна
претенция.
Оспорва се дължимостта на разноски за настоящото производство
доколкото се счита, че ответникът не е дал повод за образуване на
настоящото производство, тъй като не е бил известен редовно от
застрахователното дружество за претенцията срещу него и с оглед
извършеното плащане се счита, че разноски не следва да му бъдат възлагани.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие
за установено от фактическа страна следното:
Изложената фактическа обстановка в исковата молба относно
процесното ПТП се установява от представените по делото писмени
доказателства – констативен протокол за ПТП №*** от 27.07.2019г. и
наказателно постановление №****/08.10.2019г., с което е наложено
административно наказание на ответника за виновното причиняване на
процесното ПТП, както и за това, че не е оказал съдействие за установяване
на вредите от ПТП, като го напуска без да уведоми службата за контрол,
както и не изпълнява указанията й.
Няма спор по делото, а и се установява от представените писмени
доказателства, че към датата на която е реализирано процесното ПТП, за
управлявания от ответника лек автомобил „***“, модел „***“ с рег. № *** е
била налице валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ в
ищцовото дружество със застрахователна полица № **** с валиден срок на
действие от 01.04.2019г. до 31.03.2020г.
2
Въз основа на уведомление за щета по застраховка „Гражданска
отговорност“ на МПС от И.П.П. от 29.07.2019г., в ищцовото дружество е
заведена щета с № ***. Според изготвения доклад по щетата, в резултат на
пътно-транспортното произшествие са причинени вреди по автомобила „***“,
модел „***“, с рег. № *** в размер на 303,43лв. С платежно нареждане от
20.09.2019г. сумата е изплатена на собственика на увредения автомобил –
И.П.П..
С регресна покана от 01.10.2019г. ищцовото застрахователно
дружество на основание чл. 500 КЗ е претендирало от ответника заплащането
на сумата от 328,43лв., представляваща изплатеното застрахователно
обезщетение и ликвидационни разноски. Поканата е върната като
непотърсена пощенска пратка.
С платежно нареждане от 16.06.2022г. (след образуване на настоящото
производство), ответникът Г. В. Г. е заплатил на ищцовото дружество
претендираната от него сума от 332,67лв. (включително и обезщетението за
забава).
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
С оглед установения механизъм на процесното ПТП и на основание чл.
432 КЗ ищецът основателно е удовлетворил претенцията на собственика на
увредения автомобил.
Съгласно чл. 500, ал.1 т.3 КЗ, застрахователят по застраховка
„Гражданска отговорност“ има право да получи от виновния водач платеното
обезщетение заедно с платените лихви и разноски, когато виновният водач е
напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие
преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, когато
посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон, освен
в случаите, когато е наложително да му бъде оказана медицинска помощ или
по друга неотложна причина. В случая са представени писмени
доказателства, установяващи категорично механизма, вида и размера на
щетите от процесното ПТП. Налице са и доказателства относно виновното
поведение на ответника, включително и за извършено от него
административно нарушение по чл. 123, ал.1 т.3 б.“в“. ЗДВП, което е
основание за исковата претенция в настоящото производство.
Представените и неоспорени писмени доказателства в настоящото
3
производство установяват по основание и размер исковата претенция. Това
обстоятелство не само не е оспорено, а признато от ответника. Последният е
представил доказателство за заплащане на претендираната от него сума,
което доказателство не е оспорено от ищцовото дружество и което дава
основание да се приеме, че с извършеното плащане регресната претенция на
застрахователя е изцяло удовлетворена. Това обстоятелство, настъпило в хода
на процеса следва да бъде съобразено на основание чл. 235, ал.3 ГПК и
предявеният иск да бъде отхвърлен.
При този изход на спора следва да бъдат определени разноските на
страните. Ответникът изрично е оспорил, че е станал причина за образуване
на настоящото производство, тъй като счита, че застрахователното дружество
не е положило необходимите усилия за да го уведоми за регресната си
претенция, за която след като разбрал от образуваното дело веднага признал
и удовлетворил.
На първо място съдът намира възражението на ответника за
дължимостта на разноски за преклудирано. В предоставения едномесечен
срок по чл. 131 ГПК, ответникът освен да извърши претендираното от него
плащане, е следвало съгласно чл. 131, ал.2 т.5 ГПК да изложи всичките си
възражения срещу основателността на исковата претенция, която включва и
претендираните от ищеца разноски за образуване и водене на делото. Дори да
не бъде споделено това становище на съда, възражението на ответника е и
неоснователно. От представените писмени доказателства се установява, че до
ответника е изпратена регресна покана на постоянния и настоящия му адрес
регистрирани в НБД – Население, който адрес е посочил и при сключване на
застрахователната полица с ищцовото дружество. Изрично е признато от
процесуалния му представител, че към него момент и понастоящем не живее
на този адрес. С изпращането на писмена регресна покана до посочения в
застрахователната полица адрес на ответника, следва да се приеме, че
застрахователят е положил дължимата грижа да го уведоми за претенцията
си, още повече, че адресът е съвпадащ с този от регистрите на населението.
Дори и да е възможно не може да се вмени в задължение на кредитора да
извършва „издирване“ на длъжника, чрез работодатели, приятели и пр., която
дейност е вменена на други субекти (съд, полиция, съдебни изпълнители и
пр.). Уведомяването по телефон би могло да бъде извършено, но е начин,
който лишава кредитора от съставянето на документа за доказване на това
4
обстоятелство, поради което не би могъл да бъде задължен да го направи (а
би могло и да е направено, но без възможността да се докаже).
По изложените съображения следва да се приеме, че не са налице в
конкретния случай и двете предпоставки по чл. 78, ал.2 ГПК, кумулативното
наличие на които единствено освобождава ответника от разноски, освен
признанието на иска да не е и станал повод за образуване на делото.
Противното разбиране би довело до възможността да се облагодетелства от
неправомерното си поведение, представляващо неизпълнение на
задължението си по чл. 99 ЗГР в тридесет дневен срок от промяна на
местоживеенето си да декларира тази промяна за вписване в регистрите на
населението.
Ищецът е претендирал присъждане на разноски в размер на 360лв.
адвокатско възнаграждение и 50лв. държавна такса, за които разноски са
представени доказателства и следва да се присъдят в тежест на ответника.
Така мотивиран, районният съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ЗД „Бул Инс” АД с ЕИК831830482, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ №87,
представлявано от Стоян Проданов и Крум Крумов срещу Г. В. Г.
ЕГН********** с постоянен адрес гр.Русе, **** иск за заплащане на сумата
от 328,43лв. включваща изплатеното от ищеца застрахователно обезщетение
в размер на 303,43лв. и 25лв. ликвидационни разноски във връзка с
пътнотранспортно произшествие от 27.07.2019г. в гр. Русе, на кръстовище
между ул. „***“ и „***“, реализирано от ответника с лек автомобил марка
„***“, модел „***“ с рег. № ***, поради заплащане на задължението в хода
на съдебното производство.
ОСЪЖДА Г. В. Г. ЕГН********** с постоянен адрес гр.Русе, **** да
заплати на ЗД „Бул Инс” АД с ЕИК831830482, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ №87, представлявано от Стоян
Проданов и Крум Крумов сумата от 410лв. разноски за настоящото
производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в
5
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
6