Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.
София, 14.07.2022 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, IV - Г въззивен състав, в открито съдебно заседание на
деветнадесети април две хиляди и двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: НЕЛИ МАРИНОВА
мл. с. ДИМИТРИНКА КОСТАДИНОВА-
МЛАДЕНОВА
при участието на секретаря Виктория И.,
като разгледа докладваното от съдия Маринова в. гр. д. № 97 по описа на СГС за
2021 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение №
372055/27.03.2018 г., постановено по гр. д. № 55745/09 г. по описа на СРС, 51 състав, е
признато за установено по иск по чл. 108 ЗС, предявен от Б.Н.П., Д.В.П., Я.П.М.,
К.П.Д., Г.Б.П., А.Ж.Б. и Б.Ж.П. срещу „О.И.“ ЕООД, че Б.Н.П., Д.В.П., Я.П.М., К.П.Д.,
Г.Б.П., А.Ж.Б. и Б.Ж.П., са собственици на имот с идентификатор 04234.6901.140
по КК и КР, одобрени със заповед № РД – 18 – 51/03.11.2011 г. на изпълнителния
директор на АГКК, с площ от 5374 кв.
м., находящ се в с. Бистрица, район Панчарево,
Столична община, м. Булин мост, придобит по силата на
наследствено правоприемство от Н.И.П. и реституция с
решение № 875/27.07.2015 г. на ОСЗ – Панчарево, като е отхвърлено искането на Б.Н.П.,
Д.В.П., Я.П.М., К.П.Д., Г.Б.П., А.Ж.Б. и Б.Ж.П. срещу „О.и.“ ЕООД за предаване
на владението на имот с идентификатор 04234.6901.140 по КК и КР, одобрени със
заповед № РД – 18 – 51/03.11.2011 г. на изпълнителния директор на АГКК, с площ
от 5374 кв. м., находящ
се в с. Бистрица, район Панчарево, Столична община, м. Булин
мост.
С
решението е върната исковата молба в частта й, с която е предявен иск по чл. 108 ЗС по отношение на реална част от
имот 04234.6901.1932, с площ от 634 кв. м., с граници: дере на община
Панчарево, УПИ X – 1414, УПИ VIII – 1413, 11383 кв. 13 – Г.
С
решението „О.и.“ ЕООД е осъдено да заплати на Б.Н.П., Д.В.П., Я.П.М., К.П.Д., Г.Б.П.,
А.Ж.Б. и Б.Ж.П., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1211 лв., а Б.Н.П., Д.В.П.,
Я.П.М., К.П.Д., Г.Б.П., А.Ж.Б. и Б.Ж.П. са осъдени да заплатят на „О.и.“ ЕООД
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 250 лв. – съдебни разноски.
Решението
е постановено при участието на третите лица – помагачи на страната на страната
на ответника – М.Б.В. и Е.Б.А..
С
решение № 7380/10.01.2019 г., постановено по гр. д. № 55745/09 г. по описа на СРС, 51 състав, по
реда на чл. 247 ГПК, е оставена без уважение молбата на ищците Б.Н.П., Д.В.П., Я.П.М.,
К.П.Д., Г.Б.П., А.Ж.Б. и Б.Ж.П., обективирана в
подадената от тях частна жалба от
04.05.2018 г., за допускане на поправка на очевидна фактическа греша в
решението от 27.03.2018 г., постановено по гр. д. № 55745/09 г. по описа на СРС, 51 състав.
С
определение № 11940/16.05.2019 г., постановено по гр. д. № 15936/18 г. по описа на СГС, ГК, е отменено
разпореждане, обективирано в решение № 372055/27.03.2018
г., постановено по гр. д. № 55745/09 г. по описа на СРС, 51 състав, с
което е върната исковата молба в частта, с която е предявен иск по чл. 108 ЗС
по отношение на реална част от имот 04234.6901.1932, с площ от 634 кв. м., с
граници: дере на община Панчарево, УПИ X – 1414, УПИ
VIII – 1413, 11383 кв. 13 – Г, и делото е върнато за
продължаване на процесуалните действия съобразно дадените в определението
указания за отстраняване на нередовности на исковата
молба.
С
решение № 20234623/26.10.2020 г., постановено по гр. д. № 55745/09 г. по описа на СРС, 51 състав, е
признато за установено по исковете по чл. 108 ЗС, предявени от Б.Н.П., Д.В.П., Я.П.М.,
К.П.Д., Г.Б.П., А.Ж.Б. и Б.Ж.П., срещу „О.И.“ ЕООД, че Б.Н.П., Д.В.П., Я.П.М., К.П.Д.,
Г.Б.П., А.Ж.Б. и Б.Ж.П., са собственици на реална част с площ от 625 кв. м. от
имот с идентификатор 04234.6901.1932 по КК и КР, одобрени със заповед № РД – 18
– 51/03.11.2011 г. на изпълнителния директор на АГКК, находящ
се в с. Бистрица, район Панчарево, Столична община, в. з. Малинова долина,
която реална част е с граници: дере на община Панчарево, УПИ X – 1414, УПИ VIII – 1413, 11383 кв. 13 – Г, повдигната в жълто на скица 2 на стр. 6
от заключението на СТЕ – л. 365 от делото, която е неразделна част от
решението, придобита по силата на наследствено правоприемство
от Н.И.П. и реституция с решение № 875/27.07.2015 г. на ОСЗ – Панчарево, като е
отхвърлено искането на Б.Н.П., Д.В.П., Я.П.М., К.П.Д., Г.Б.П., А.Ж.Б. и Б.Ж.П.
срещу „О.и.“ ЕООД за предаване на владението на реална част с площ от 625 кв.
м. от имот с идентификатор 04234.6901.1932 по КК и КР, одобрени със заповед №
РД – 18 – 51/03.11.2011 г. на изпълнителния директор на АГКК, находящ се в с. Бистрица, район Панчарево, Столична община,
в. з. Малинова долина, която реална част е с граници: дере на община Панчарево,
УПИ X – 1414, УПИ VIII – 1413, 11383 кв. 13 – Г.
Решението
е постановено при участието на третите лица – помагачи на страната на страната
на ответника – М.Б.В. и Е.Б.А..
Подадена е въззивна жалба с вх. № 5076260/08.05.2018 г. от ищците Б.Н.П.,
Д.В.П., Я.П.М., К.П.Д., Г.Б.П., А.Ж.Б. и Б.Ж.П. срещу решение №
372055/27.03.2018 г., постановено по гр. д.
№ 55745/09 г. по описа на СРС, 51
състав, в частта му, в която е отхвърлено искането им за предаване на
владението на имот с идентификатор 04234.6901.140 по КК и КР, одобрени със
заповед № РД – 18 – 51/03.11.2011 г. на изпълнителния директор на АГКК, с площ
от 5374 кв. м., находящ
се в с. Бистрица, район Панчарево, Столична община, м. Булин
мост. Поддържат, че първоинстанционното решение в
обжалваната му част е неправилно. Твърдят, че в хипотезата, в която ответникът
се легитимира с нотариални актове, обективиращи транслативни сделки, то следва да бъде уважен искът по чл.
108 ЗС и в осъдителната му част. Поддържат, че законът има предвид не само
владението като фактическо състояние, каквото в случая не е налице, но и
правото на владение, което формално е налице, с оглед валидните нотариални
актове. Твърдят, че използвайки това право, ответникът „Орби
Инженеринг“ ООД, макар че не е притежавал собствеността върху продадената с
представения по делото нотариален акт № 127, том IX, рег.
№ 25015, дело № 1595/2007 г. реална част от процесния
имот, е предал държането на тази част на своя съконтрагент
и купувач „НИКМИ“ АД, който я е включил в собствения си УПИ и я застроил.
Поддържат, че този факт следва да се цени в полза на основателността на
искането за постановяване на осъдителен диспозитив. Искат
от съда да постанови решение, с което да отмени решение №
372055/27.03.2018 г., постановено по гр. д.
№ 55745/09 г. по описа на СРС, 51
състав, в частта му, в която е отхвърлено искането на Б.Н.П., Д.В.П., Я.П.М., К.П.Д.,
Г.Б.П., А.Ж.Б. и Б.Ж.П. срещу „О.и.“ ЕООД за предаване на владението на имот с
идентификатор 04234.6901.140 по КК и КР, одобрени със заповед № РД – 18 –
51/03.11.2011 г. на изпълнителния директор на АГКК, с площ от 5374 кв. м., находящ се
в с. Бистрица, район Панчарево, Столична община, м. Булин
мост, като вместо това да постанови друго решение, с което да уважи иска в тази
му част. Претендират разноски.
В
срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната
жалба с вх. № 5076260/08.05.2018 г. от
ответника „О.И.“ ЕООД.
В
срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната
жалба с вх. № 5076260/08.05.2018 г. от третите лица –
помагачи М.Б.В. и Е.Б.А.. Поддържат, че решението в обжалваната му част е
правилно, поради което следва да бъде потвърдено, а въззивната
жалба да бъде оставена без уважение. Претендират разноски.
Подадена
е въззивна жалба с вх. № 5076899/08.05.2018 г. от
третите лица – помагачи М.Б.В. и Е.Б.А. срещу решение № 372055/27.03.2018 г.,
постановено по гр. д. № 55745/09 г. по описа на СРС, 51 състав, в
частта му, в която е уважен искът по чл. 108 ЗС, предявен от Б.Н.П., Д.В.П., Я.П.М.,
К.П.Д., Г.Б.П., А.Ж.Б. и Б.Ж.П. срещу „О.и.“ ЕООД, в установителната
му част, като е признато за
установено, че ищците са собственици на имот с идентификатор 04234.6901.140 по
КК и КР, одобрени със заповед № РД – 18 – 51/03.11.2011 г. на изпълнителния
директор на АГКК, с площ от 5374 кв. м., находящ се в
с. Бистрица, район Панчарево, Столична община, м. Булин
мост, придобит по силата на наследствено правоприемство
от Н.И.П. и реституция с решение № 875/27.07.2015 г. на ОСЗ – Панчарево.
Твърдят, че решението в обжалваната му част е неправилно, тъй като е
постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените
правила и е необосновано. Поддържат, че предявеният иск е недопустим, тъй като
ищците не са представили доказателства за собственост на процесния
имот към момента на предявяване на иска, поради което производството по делото
е следвало да бъде прекратено. По същество твърдят, че предявеният иск е
неоснователен, тъй като съдът неправилно е приел за установено, че не е налице придобивна давност по отношение на третите лица – помагачи
и ответника. Твърдят, че при постановяване на решението съдът не е изследвал
всички доказателства по делото поотделно
и в тяхната съвкупност, като не е обсъдил възраженията на страните в тяхната
цялост. Искат от съда да постанови решение, с което да отмени първоинстанционното решение в обжалваната му част, и вместо
него да постанови друго решение, с което предявеният иск да бъде отхвърлен в
тази му част. Претендират разноски.
В
срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната
жалба с вх. № 5076899/08.05.2018 г.
от ищците Б.Н.П., Д.В.П., Я.П.М., К.П.Д., Г.Б.П., А.Ж.Б. и Б.Ж.П..
В
срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната
жалба с вх. № 5076899/08.05.2018 г. от
ответника „О.И.“ ЕООД.
Подадена
е въззивна жалба с вх. № 5082457/16.05.2018 г. от
ответника „О.И.“ ЕООД срещу решение № 372055/27.03.2018 г., постановено по гр.
д. №
55745/09 г. по описа на СРС, 51 състав, в
частта, в която предявеният иск е уважен. Твърди, че обжалваното решение е
недопустимо, а при условията на евентуалност поддържа, че решението е
неправилно. Посочва, че съдът се е произнесъл по непредявен иск, тъй като
юридическият факт, от който ищците извеждат правото си на собственост, е Решение
№ 470.3. от 31.08.2018 г. на ПК – община Панчарево, като по време на висящността на делото ищците не са правили искане за
изменение на иска чрез промяна на основанието или чрез допълване на ново
основание, като наведат Решение № 875/27.07.2015 г. на ОСЗ – Панчарево като
юридически факт, от който да изведат правото си на собственост върху процесния имот. По същество поддържа, че обжалваното
решение е неправилно, тъй като съдът необосновано е приел, че правоизключващото възражение на ответника за придобиване на
процесния имот по давност в качеството му на
добросъвестен владелец до датата на предявяване на иска, е неоснователно.
В
срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната
жалба с вх. № 5082457/16.05.2018 г. от
ищците Б.Н.П., Д.В.П., Я.П.М., К.П.Д., Г.Б.П., А.Ж.Б. и Б.Ж.П..
В
срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната
жалба с вх. № 5082457/16.05.2018 г. от
третите лица – помагачи М.Б.В. и Е.Б.А..
Подадена е въззивна
жалба с вх. № 25169333/18.11.2020 г. от третите лица – помагачи М.Б.В. и Е.Б.А.
срещу решение № 20234623/26.10.2020 г., постановено по гр. д. №
55745/09 г. по описа на СРС, 51 състав, в частта му, в която е признато
за установено, че ищците са собственици
на реална част с площ от 625 кв. м. от имот с идентификатор 04234.6901.1932 по
КК и КР, одобрени със заповед № РД – 18 – 51/03.11.2011 г. на изпълнителния
директор на АГКК, находящ се в с. Бистрица, район
Панчарево, Столична община, в. з. Малинова долина, която реална част е с
граници: дере на община Панчарево, УПИ X – 1414, УПИ
VIII – 1413, 11383 кв. 13 – Г. Твърдят, че решението в
обжалваната му част е недопустимо, поради което следва да бъде обезсилено, а
производството по делото – прекратено в тази му част, а при условията на
евентуалност твърдят, че решението в обжалваната му част е неправилно, тъй като
е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените
правила, и е необосновано. Поддържат, че не е налице правен интерес от
предявяване на иска срещу ответника, тъй като в исковата молба ищците не са твърдяли, че процесната реална
част от имота е била владяна от ответника, респ. не са представили
доказателства, установяващи правото им на собственост. Посочват, че първоинстанционният съд не е отчел факта, че процесната реална част от имота е собственост на лице,
което не участва в настоящото производство. Искат да бъде постановено решение,
с което да се обезсили първоинстанционното решение в
обжалваната му част и да се прекрати
производството по делото в тази му част, а при условията на евентуалност се
иска да бъде отменено решението в обжалваната му част, и вместо това да бъде
постановено друго решение, с което искът да бъде отхвърлен. Претендират
разноски.
В срока по чл.
263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба
с вх. № 25169333/18.11.2020 г. от
ищците Б.Н.П., Д.В.П., Я.П.М., К.П.Д., Г.Б.П., А.Ж.Б. и Б.Ж.П., в който се
поддържа становището, че решение № 20234623/26.10.2020 г., постановено по гр.
д. №
55745/09 г. по описа на СРС, 51 състав, в установителната
му част е правилно и следва да бъде потвърдено. Молят за отхвърляне на въззивната жалба.
В
срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната
жалба с вх. № 25169333/18.11.2020 г.
от ответника „О.И.“ ЕООД.
Подадена е и въззивна
жалба с вх. № 5016885/01.02.2019 г. от ищеца Б.Ж.П. срещу решение №
7380/10.01.2019 г., постановено по гр. д. №
55745/09 г. по описа на СРС, 51 състав, с което е оставена без уважение
молбата на ищците, обективирана в подадената от тях
частна жалба от 04.05.2018 г., за допускане на поправка на очевидна фактическа
греша в решението от 27.03.2018 г., постановено по гр. д. № 55745/09 г. по описа на СРС, 51 състав. Твърди,
че обжалваното решение е неправилно, тъй като е постановено при съществено
нарушение на материалния закон и на процесуалните правила. Иска се от съда да
постанови решение, с което да отмени обжалваното решение и вместо него да
постанови друго решение, с което да допусне поправка на очевидна фактическа
грешка в първоинстанционното решение.
В
срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната
жалба с вх. № 5016885/01.02.2019 г. от ответника „О.И.“ ЕООД и от третите лица
– помагачи - М.Б.В. и Е.Б.А..
С
влязло в сила определение от 15.06.2021 г., постановено в открито съдебно
заседание по в. гр. д. № 97/21 г. на СГС,
е върната въззивната жалба с вх. №
5016885/01.02.2019 г. от ищеца Б.Ж.П. срещу решение № 7380/10.01.2019 г.,
постановено по гр. д. № 55745/09 г. по
описа на СРС, 51 състав, и е прекратено въззивното
производство в тази му част.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, след като взе
предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото доказателства
съгласно разпоредбите на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за
установено следното:
Предявени
са искове с правно основание чл. 108 ЗС.
Ищците
Б.Н.П., Д.В.П., Я.П.М., К.П.Д., Г.Б.П., А.Ж.Б. и Б.Ж.П. твърдят, че са
наследници по закон на Н.И.П.. Посочват, че с Решение № 470.3/31.08.1998 г. на
ПК – община Панчарево било възстановено правото на собственост в съществуващи и
възстановими стари реални граници върху недвижим имот, представляващ нива от
6.000 дка, седма категория, находяща се в землището
на с. Бистрица, м. Булин мост, на наследниците на Н.И.П..
Твърдят, че с писмо с изх. № ПО – 09 – 0059/12.10.2009 г. на МЗХ – ОД –
Земеделие – гр. София им било отказано издаването на скица на имота, тъй като
същият попадал върху вече възстановените имоти на други собственици, а именно –
на наследниците на В.К.– М.Б.В. и Е.Б.А. с Решение № 10265/06.08.1997 г. на ПК
– Панчарево. Посочват, че са предявили иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ срещу М.Б.В.
и Е.Б.А., който бил уважен с Решение от 06.07.2011 г., постановено по гр. д. № 55703/09 г. по описа на СРС, 31
състав, потвърдено с Решение от 07.08.2013 г. по гр. д. № 16664//11 г. по описа
на СГС, II - A състав. Твърдят,
че междувременно с договори за покупко – продажба, обективирани в нотариален акт № 165, том 6, рег. № 10250,
дело № 997/22.12.2004 г., и нотариален акт № 2, том 3, дело № 348 от 2005 г. на
нотариус М.К.М.Б.В. и Е.Б.А. са продали възстановения им имот № 061002, находящ се в м. Булин мост, с
площ от 6,000 дка, на ответника – „О.и.“ ЕООД. Иска се от съда да постанови
решение, с което да се признае за установено, че ищците са собственици на имот
с идентификатор 04234.6901.140 по КК и КР, одобрени със заповед № РД – 18 –
51/03.11.2011 г. на изпълнителния директор на АГКК, с площ от 5374 кв. м., находящ се
в с. Бистрица, район Панчарево, Столична община, м. Булин
мост, при съседи: ПИ с идентификатори 04234.6901.1933, 04234.6901.1932,
04234.6901.198, 04234.6901.1, 04234.6901.50, 04234.6901.1383 и 04234.6901.1809,
както и на реална част от имот с идентификатор 04234.6901.1932 по КК и КР, с
площ от 625 кв. м., одобрени със заповед № РД – 18 – 51/03.11.2011 г. на
изпълнителния директор на АГКК, находящ се в с.
Бистрица, район Панчарево, Столична община, в. з. Малинова долина, която реална
част е с граници: дере на община Панчарево, УПИ X – 1414, УПИ
VIII – 1413, 11383 кв.
13 – Г, и да осъди ответника да им предаде фактическата власт върху посочените
имоти.
Ответникът
– „О.И.“ ЕООД оспорва исковете. Оспорва, че ищците са собственици на процесните имоти. Твърди, че възстановените им имоти не са
идентични със закупените от него. Поддържа, че е бил добросъвествен
владелец на имотите и че евентуално ги е придобил по силата на давностно владение, като заявява, че присъединява към
своето владение и владението на праводателите си,
които са владяли имотите от 1997 г.
Третите
лица – помагачи на страната на ответника – М.Б.В. и Е.Б.А. оспорват исковете.
Твърдят, че ищците не са собственици на процесните
имоти. Твърдят, че са придобили имотите на годно правно основание – решение за
възстановяване на собствеността на ПК от 1997 г., като поддържат, че са владяли необезпокоявано имотите от момента на
възстановяването до момента на сключването на договорите за покупко
– продажба, по силата на които собствеността е била прехвърлена на ответното
дружество. Правят евентуално възражение, че са придобили възстановения им имот
чрез давностно владение, като сочат, че са били
добросъвестни владелци, както и че ответникът е бил добросъвестен владелец.
Въззивните жалби са допустими – подадени са в срока по чл.
259, ал. 1 ГПК от процесуално
легитимирани страни срещу подлежащи на инстанционен
контрол съдебни актове.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му – в
обжалваната част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в
жалбата.
При
извършената служебна проверка въззивният съд
констатира, че решенията са валидни. Oбжалваното
решение № 372055/27.03.2018 г., постановено по гр. д. № 55745/09 г. по описа на СРС, 51 състав, е
изцяло недопустимо, а решение № 20234623/26.10.2020 г., постановено по гр.
д. №
55745/09 г. по описа на СРС, 51 състав, е недопустимо в обжалваната му част.
Съображенията за това са следните:
Процесуалната
правоспособност е способността на едно лице да бъде страна в процеса.
Процесуално правоспособни в процеса са субектите на гражданското право –
физическите и юридическите лица /чл. 27, ал. 1 ГПК/. Според материалното право
всички физически лица са правоспособни и следователно могат да бъдат страна в
гражданския процес. Валидно възникналите юридически лица също притежават
процесуална правоспособност.
В
случая, от извършената от съда на основание чл. 23, ал. 4 ЗТР служебна справка
в Търговския регистър, както и от представеното по делото удостоверение за
актуално състояние на ответника „О.и.“ ЕООД /л. 191 – 192/ се установява, че
същият е заличен като търговец в търгоския регистър
на 16.11.2021 г. поради приключила ликвидация.
Въззивният съд споделя съдебната практика, обективирана в Решение № 124/26.11.2009 г. по т. д. №
152/09 г. по описа на ВКС, ТК, I т. о. и Решение №
159/06.07.2017 г. по гр. д.
№ 4520/16 г. на ВКС, IV г. о., според
която когато търговско дружество е заличено от търговския регистър
в хода на исково производство /в случая при приключила ликвидация/ и загуби
своята правосубектност, без да има възможност да бъде
заместено от правоприемник, за разлика от универсалното правоприемство
ex lege при смърт на
физическото лице, съдебният процес следва да бъде прекратен.
Заличаването на юридическото лице без правоприемство
води до това, че липсва
правосубектна
страна и спрямо нея не могат да се предприемат валидни процесуални действия
поради липсата на абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на иска.
В
случая, търговското дружество – ответник в първоинстанционното
производство „О.И.“ ЕООД е заличено като търговец по време на висящото исково
производство. Обстоятелството, че „О.И.“ ЕООД е заличено като търговец води до това,
че той не би могъл да бъде надлежна
страна в процеса. Ето защо, обжалваното в
неговата цялост решение №
372055/27.03.2018 г., постановено по гр. д. №
55745/09 г. по описа на СРС, 51 състав, както и решение №
20234623/26.10.2020 г., постановено по гр. д. №
55745/09 г. по описа на СРС, 51 състав, в обжалваната му част, следва да
се обезсилят като недопустими, а производството по делото следва да се прекрати.
Предвид изхода на спора нито една
от страните няма право на разноски във въззивното
производство.
Воден
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА изцяло решение №
372055/27.03.2018 г., постановено по гр. д. № 55745/09 г. по описа на СРС, 51 състав, както
и решение № 20234623/26.10.2020 г., постановено по гр. д. №
55745/09 г. по описа на СРС, 51 състав, в обжалваната му част, и ПРЕКРАТЯВА производството по делото.
Решението
е постановено при участието на третите лица – помагачи на страната на „О.и.“
ЕООД – М.Б.В. и Е.Б.А..
Решението
може да се обжалва пред ВКС в 1 – месечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: