Р Е Ш Е Н И Е
№241
гр.Б., 21.01.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Б.СКИ РАЙОНЕН СЪД, наказателна колегия, първи съдебен
състав, в публичното заседание на двадесет и първи ноември две хиляди и
деветнадесета година,
в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Ц.П.
при секретаря И.Т., като разгледа
докладваното от
съдия П. НАД №403 по описа за 2019 година
и за да се произнесе,взе предвид следното :
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
„***“ ЕООД с ЕИК*** със седалище и адрес на управление – гр.Б., ул.“***“
№32, представляваното от управителя му К.Б.Г. е обжалвало
в законния срок наказателно
постановление №***., издадено от Изпълнителния Директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по
труда”, с което за извършено нарушение на чл.224, ал.1 вр. чл.224, ал.2 вр. чл.128, т.1 и т.2 от
Кодекса на труда /КТ/ на основание чл.416, ал.5, във вр. с чл.414, ал.1 от КТ, му
е наложено административно наказание - „имуществена
санкция” в размер на 1500.00лева.
Жалбоподателят излага съображения за
незаконосъобразност на наказателното постановление и моли да бъде отменено
изцяло, със законните последици.
В съдебно заседание жалбоподателят не
се явява и не се представлява, но депозира писмено становище, в което заявява,
че поддържа жалбата срещу горепосоченото
наказателно постановление и моли да бъде
уважена, съобразно изложените доводи в същата.
Въззивната страна – Изпълнителна
агенция „Главна инспекция по труда”, чрез пълномощника си ст.юрисконсулт Б.Н.с
писмено становище оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде потвърдено
издаденото наказателно постановление като законосъобразно, в предвид събраните
по делото доказателства.
Б.ска районна прокуратура, редовно
призована, не изпраща представител в съдебно заседание и не ангажира становище
по жалбата.
Съдът след като прецени събраните по
делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и правна страна:
Съдът
приема, че от приложените по делото писменни доказателства: протокол № ****г.;
АУАН № ***; НП №***/***г.; платежно нареждане; писмо по ел. поща; болничен лист
№ ***г. на А.В.З.; писмо до управителя на „***“ЕООД; протокол № ***.; известие
за доставяне; писмо до „***“ ЕООД; НП №***/***г.; АУАН № ***/***г.-оригинал;
трудов договор № ***г.; заповед за прекратяване на трудово правоотношение № ***г.;
разчетно-платежна ведомост-19 бр.; протокол № ***г.; писмо до „***“ЕООД;
известие за доставяне-2 бр.; призовка; идентификационна карта от 15.12.2017г.;
заповед № ***г. график за месец октомври 2016 г.; график за месец ноември 2016
г.; график за месец декември 2016 г.; график за месец януари 2017 г.; график за
месец февруари 2017 г.; график за месец март 2017 г.; график за месец април
2017 г.; сменен дневник – 14 листа; декларация от П.Ж.Д.; писмо до управителя
на „***“ЕООД, изх. № ***г.; известие за доставяне – 2 бр.; писмо до управителя
на „***“ЕООД изх. №***/***г. и известие за доставяне; писмо от Д“ИТ“-В. до
ИА“ГИТ“ за определяне на териториална компетенция и заповед № ***. на ИА“ГИТ“ и
сигнал /жалба/ от П.Д.Ч.- заверени ксерокопия– и
събраните гласни доказателства - показанията
на свидетелите Н.И.И. – актосъставител, на длъжност “главен инспектор ” при Д „ИТ” В.
и Е.Д.Н. се установява следната фактическа
обстановка:
На 11.12.2017г. в обект отоплителна централа, технически
блок, ЛЦ за ОВД В., находящ се в гр.В., свидетелите Н.И.И. и Е.Д.Н. *** извършили проверка
по спазване на трудовото законодателство от страна на „***“ ЕООД
с ЕИК*** със седалище и адрес на управление – гр.Б., ул.“***“ №32,
представляваното от управителя му К.Б.Г.. При извършването на тази проверка и в последствие
по документи на 18.12.2017г. в офиса на ДИТ – гр.В. свидетелите И. и Н. установили, че „***“ ЕООД – гр.Б., в качеството
му на работодател не е начислил и изплатил на И.Д.Ч., работещ в горепосочения обект на длъжност
„монтьор, ремонт на енергийни машини и оборудване“, парично обезщетение за
целия неизползван платен годишен отпуск за 2016г. и 2017г. пропорционално на
времето, което се признава за трудов стаж, с оглед заповед за прекратяване на
трудово правоотношение от 11.07.2017г. За тази си констатация, на ***г. св.И., в присъствието
на св.Н. съставил АУАН №***/ ***г. на ***“ ЕООД – гр.Б., като квалифицирал деянието като нарушение по чл.224, ал.1 вр. чл.224, ал.2, вр. чл.128, т.1 и т.2
от Кодекса на труда /КТ/. Актът бил съставен в
отсъствие на представител на „***“ ЕООД – гр.Б.. За съставяне на
АУАН, на жалбоподателя била изпратена
писмена покана, като в същата било отразено, че такъв ще бъде съставен на 01.02.2018г. от 09.30ч. Впоследствие, на 05.02.2018г. съставения АУАН
бил връчен на представителя на „***“ ЕООД – гр.Б..
Въз основа на така извършените проверки и съставения АУАН е издадено атакуваното наказателно
постановление №***., издадено от Изпълнителния Директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по
труда”.
Горната фактическа обстановка съдът прие за
установена от показанията на свидетелите И. и Н., както и от писмените
доказателства по делото, които са безпротиворечиви.
Съдът счита, че жалбата е
допустима, тъй като е депозирана от легитимирано лице и в срока по
чл.59, ал.2 от ЗАНН.
Съдът приема, че
разгледана по същество, жалбата е основателна
по следните съображения:
В производството по издаване на оспореното НП са допуснати съществени
нарушения на административно производствените правила, които водят до неговата
незаконосъобразност. Съдът констатира,
че в издаденото НП не е посочено конкретно мястото на твърдяното
нарушение, докато в издаденият АУАН е посочено, че това е гр.Б., ул.“***“ №32.
В НП единствено, като място, където е извършена проверката и където е възможно
да е извършено нарушението е описан
обекта в гр.В., където И.Д.Ч. е
престирал труд. В АУАН и в НП нарушението
е описано като са посочени две деяния, а именно не начислил и не изплатил допълнително трудово
възнаграждение“, и предвид това, че се касае за обект на проверка, находящ се в
гр.В., а в АУАН е посочено, като място на нарушението гр.Б., изисква от АНО отразяването в конкретика в НП на местоизвършването, така както е направено
в АУАН. Когато изпълнителното деяние на нарушението се изразява в бездействие,
не винаги мястото на извършването на проверката съвпада с мястото на дължимото
действие от страна на нарушителя и в такива случай, какъвто е и настоящия
следва контролния орган, респ. АНО да посочи изрично мястото на твърдяното
нарушение, още повече че то е и констатирано и по документи.
Императивната норма на чл.57 от ЗАНН
съдържа задължителните реквизити на НП като осигурява правото на защита на
привлечения към отговорност, включващо и правото му да знае къде се твърди, че
е извършил съответното нарушение, за да може да организира защитата си.
Непосочването в НП на конкретното място на твърдяното нарушение представлява
съществено нарушение на процесуални правила, което води до нарушаване на
правото на защита на привлеченото към отговорност лице и не
би могло да бъде установено къде се твърди от АНО, че е извършено нарушението.
От
друга страна, настоящият
съдебен състав приема, че административно-наказателното производство, развило
се срещу жалбоподателя, е образувано в нарушение на правилата по ЗАНН, тъй като
е започнало със съставяне на акт за установяване на административно нарушение в
нарушение на чл.40, ал.1, респ. на ал.2 от ЗАНН. Разпоредбата е императивна и
предвижда, че "АУАН се съставя в присъствието на нарушителя...", като
изключенията от това правило са посочени в разпоредбата на чл.40, ал.2 от ЗАНН,
допускаща съставяне на акта в негово отсъствие, "когато е известен, но не
може да се намери или след покана не се яви за съставянето му". Съгласно
последния, когато нарушителят е известен, но не може да се намери, или след
покана не се яви за съставяне на акта, актът се съставя в негово отсъствие.
Производството
е образувано с АУАН
№***/ ***г., като същият е съставен на ***г. в
отсъствие на нарушителя, без въобще по преписката на са налице доказателства,
че жалбоподателя е предварително уведомен за тази дата на съставяне на акта. По
делото е приложено писмо, сочещо друга дата за съставяне на АУАН-
01.02.2018 г.
При
тези данни, съставеният АУАН и издаденото въз основа на него НП е извършено в
грубо нарушение на процесуалните правила, тъй като не е обосновано и доказано
наличието на предпоставките, дерогиращи правилото по чл.40, ал.1 от ЗАНН. При
тези обстоятелства процедурата по образуване на административно наказателното
производство изначално е опорочена, с оглед на това, че същото е започнало със
съставяне на акт в отсъствие на нарушителя и без негово знание за датата на
съставянето му.
Допуснатите в
случая процесуални нарушения в
административно-наказателното производство по издаването на процесното НП са съществени, тъй като са довели до ограничаване правото на защита на
жалбоподателя, и представляват основание
за отмяна изцяло на НП.
С оглед на всичко горепосочено, съдът приема, че обжалваното НП е
незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено, като предвид
процесуалния характер на основанието за отмяна разглеждането по същество
е безпредметно.
Водим от горните мотиви и на основание чл.63 ал.1 изр.1 от ЗАНН,
съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление
№***., издадено от Изпълнителния Директор
на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”, против „***“ ЕООД с
ЕИК*** със седалище и адрес на управление – гр.Б., ул.“***“ №32,
представляваното от управителя му К.Б.Г., като незаконосъобразно.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението до
страните за постановяването му, пред АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – СОФИЯ ОБЛАСТ.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :