Р Е Ш Е Н И Е № 76
гр. Кюстендил,
Кюстендилският окръжен съд, гражанска колегия, в открито заседание
на шестнадесети януари
през двехиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ваня Богоева
ЧЛЕНОВЕ: Евгения Стамова
Веселина Джонева
при секретаря Л. Н.
като разгледа докладваното от съдия Ваня Богоева в. гр. д. № 502
по описа за 2019 г. на КнОС и, за да се произнесе взе предвид:
„***“ АД, със седалище и адрес на управление:
гр. ***, бул. „***“ № 999, Столична община, район Младост, *** 1784, *** Бизнес
Център, с ЕИК ****, действащо чрез
процесуалния си представител по пълномощие В.Ж. – служител с юридическо
образование е обжалвало с въззивна жалба решение № 513 от
Оспорваният първоинстанционен
съдебен акт се обжалва в частта, в която е отхвърлен предявения от „***” АД,
със седалище и адрес на управление: гр. ***, ул. „***” № ***, ЕИК **** срещу Е.Н.М.,
ЕГН **********,*** - наследница на Н.Д. Д.,***, починал на
Решението на районния съд, в обжалваната част, се приема за неправилно. Иска се отмяната му и постановяване на друго, с което да се уважи предявения иск. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции. Сочи се, че за да отхвърли иска за неустойка, районният съд неправилно е приел, че вземането представлява акцесорно вземане, поради което е погасено по давност на основание чл.119 ЗЗД. Твърди, че по отношение вземането за неустойка са се позовали на договорната клауза на чл.35 от ОУ, поради което основанието на иска е по чл.92 ЗЗД. Цитира се практика на ВКС, където е прието, че неустойка за забава на парично задължение, когато размерът й е определен като лихвен процент, не се превръща в лихва, а запазва същността си на обезщетение за вреди от неизпълнението, в който случай ищецът може по реда на чл.92 ЗЗД да претендира вреди от забавата. Приема се, че изтичането на давностния срок за главницата не значи погасяване на самото материално право, а сами правото на принудителното му удовлетворяване – чл.118 ЗЗД. Прави се разграничение относно момента, от който започва да тече давността по главното звемане, което е срочно – датата на падежа на всяка от фактурите, съгласно чл.114, ал.4 ЗЗД и по вземането за неустойка за забава, относно което давностният срок започва да тече от последния ден, за който се начислява неустойката. Тази разпоредба се сочи като специална по отношение на чл.119 ЗЗД. Твърди се, че когато искът е предявен след като са изтекли три години от възникване на вземането за неустойка/за забава, не се погасява цялото вземане, а само начислената неустойка за периода предхождащ тригодишния период от деня на предявяване на иска. В този връзка се цитира съдебна практика.
Въззиваемата Е.Н.М., ЕГН **********,***, чрез процесуалния си представител по пълномощие адв. Ю.Д. изразява становище за неоснователност на въззивната жалба и излагат доводи, обосноваващи правилността на обжалвания съдебен акт. По същество се иска решението на районния съд в обжалваната част да бъде потвърдено като правилно.
КнОС след като прецени становището на страните, събраните по делото доказателства / нови доказателства във въззивното производство не са събирани/ и след преценка на обжалвания съдебен акт, приема решението на ДнРС в частта, в която е отхвърлен като неоснователен насрещния иск за правилно, поради което го потвърждава. Съображенията за това са следните:
Фактическата обстановка по делото е установена пълно и правилно, въз основа на надлежно събрани в първоинстанционното производство доказателства и по нея страните не спорят.
Производството по делото е било
образувано по предявен от ищците в качеството им на наследници на Н.Д. Д.,
починал на
Предмет на разглеждане е бил и
предявен от ответното ТД насрещен иск
срещу всички ищци по делото за заплащане на сумата от 768, 83 лева, представляващ дължима на
основание чл. 92 от ЗЗД и чл. 35 от ОУ неустойка за забава, изтекла за периода от
С доклада по делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 3, съдът е обявил за безспорни между страните следните обстоятелства: страните по делото /ищците в качеството им наследници на Н.Д. Д., ЕГН **********, бивш жител *** - абонат на ответното дружество с абонатен № ***, за обект за гр. ***, ул.
- 2 -
„***” № ***, починал на
Тези обстоятелства се
установяват и от събраните по делото писмени доказателства, - Удостоверение за
наследници изх. № 103
Видно от съдържанието на тези
фактури, същите са издавани за
горепосочения исков период като задължения на починалия наследодател на ищците.
По делото не са представени
доказателства и не са представени доказателства дали през исковия период ел. енергия е потребявана от
всички наследници на Н. Д. или само от някои от тях. Не става ясно и към кой
момент / след крайния момент на исковия период или преди това/ ищцата Е.Н.М. е
станала едноличен собственик на недвижимия жилищен имот находящ се на
горепосочения адрес, на който е доставяна ел. енергия .
С писмо изх. № 100000114321/
В
първоинстанционното производство е прието заключение на изготвената от в. л. Н.а
Ш. съдебно – счетоводна експертиза, от което се установява, че има открити
партиди с посочените договорни сметки - партида с клиентски номер **** с
титуляр Н.Д. Д., ЕГН ********** *** и партида с клиентски номер **** с титуляр Е.Н.М.,
ЕГН ********** за същият обект. Размерът на неустойката за периода от
С обжалваното решение първоинстанционният съд
е уважил предявения отрицателен установителен иск и е признал за установено по
отношение на ответното ТД, че ищците в качеството им на наследници на Н.Д. Д.
нямат задължения спрямо ответника за
главница в размер на 2 799, 84 лева, представляваща стойността на
доставена електроенергия за обект, находящ се в гр. ***, ул. „***” № *** за
периода от м. март, 2009 г. до м. април, 2014 г., за която са издадени 28 бр.
фактури , както и за сумата от 2 259 лева, представляваща обезщетение за
забава в размер на изтеклата законна лихва до краен момент
Въззивната жалба е допустима, като подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на въззивна проверка съдебен акт, а разгледана по същество се явява неоснователна.
Както бе посочено обжалваемият предмет очертан с уточнението и отстраняване нередовностите на въззивната жалба касае решението на ДнРС в частта, в която насрещният иск е отхвърлен само срещу първата ищца, но за цялата претендирана с иска сума, предвид това, че първоначално претенцията макар и заявена срещу всички ищци в качеството им на наследници на Н. Д. е предявена при условията на солидарност.
За пълнота на
изложението и прецизност при решаване на процесния правен спор е необходимо
изрично да се посочи, че процесните искови периоди, както по главния иск, така и по насрещния
следват датата на смъртта на наследодателя на ищците- ответници по насрещния
иск и следователно е недопустимо въобще да се засяга качеството им на
наследници за задължения през тези периоди спрямо ответното ТД, тъй като
наследствено приемство на задължения би
имало, ако става въпрос за задължения възникнали в патримониума на
наследодателя им. Освен това съгласно
чл. 60, ал. 1 от ЗН, наследниците, които са приели
наследството, отговарят за задълженията, с които то е обременено, съобразно
дяловете, които получават.
Следва извод, че не са налице основания сумите да бъдат претендирани от всички наследници при условията на солидарност, нито пък в качеството им на наследници. Тези пояснения изключват и дължимостта на цялата претендирана сума като неустойка само от първата ищца. По делото липсват данни ответниците по насрещния иск да са солидарни длъжници, както по закон, така и на договорно основание Ако през исковия период/ ищците са били съсобственици на имота, който е електроснабдяван, то размерът на задълженията им би се определял по друг начин, а не на принципа на солидарната отговорност .
Конкретните правни спорни въпроси, както в първоинстанционното производство, така и във въззивното производство, които следва да бъдат разрешение е съществува ли задължение за неустойка основано на разпоредба от ОУ, повлияно ли е неговото съществуване от несъществуването на задължението за главница, предвид влязлото в сила решение в необжалваната му част, в която е уважен главният отрицателен установителен иск и задължението за неустойка погасено ли е по давност
Съгласно чл. 92 от ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват.
- 3 -
Кредиторът може да иска обезщетение и за по - големи вреди. За да бъде основателен иска за заплащане на неустойка за забава, ищецът следва да докаже наличието на главен дълг; договорна клауза за мораторна неустойка; настъпването на уговорените предпоставки за възникване на договорната отговорност – забава и нейната продължителност.
Неустойката е форма на договорна отговорност. Неустойката като съглашение и право има допълнителен, акцесорен характер, което предпоставя наличността на друг главен дълг - на главница, зависи от него и се дължи наред с него. Именно от тази акцесорност на правото на неустойка следват последиците, както за възникването му, така и за погасяването му. Затова, когато се погаси главното задължение, което е причина за възникването на правото на неустойка, погасява се и допълнителното право. Нормата на чл. 119 от ЗЗД изрично предвижда, че с погасяването на главното вземане се погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания, макар давността за тях да не е изтекла.Тази зависимост между главно вземане и допълнително вземане, съответно главно задължение, акцесорно задължение е изяснена в обжалваното решение, като са изложени ясни по смисъл и съдържание мотиви и правилно е приложена разпоредбата на чл. 119 от ЗЗД.
Предмет на исковата претенция по насрещния иск с правно основание по чл. 92 от ЗЗД и чл. 35от ОУ е мораторна неустойка върху вземането по общо 28 бр. фактури. съществуването на което е отречено със сила на пресъдено нещо, предвид обстоятелството, че решението в частта, в която е уважен отрицателния установителен иск е влязло в сила като необжалвано. След като съществуването на вземането на ответното ТД за главницата по посочените фактури е отречено с влязло в сила решение, не е налице първият елемент от сложния правопораждащ фактическия състав на вземането за неустойка за забава, а именно: наличието на главен дълг.
Неотносими към процесния случай са релевираните от въззивника доводи, че когато към датата на завеждане на иска не е извършено плащане на главния дълг и върху него продължава да се начислява неустойка, по давност следва да се счита погасено вземането за неустойка за период по-голям от 3 години преди датата на предявяване на иска, тъй като неустойката за забава се начислява за всеки просрочен ден. Действително, съобразно чл. 114, ал. 4 от ЗЗД, вземането за неустойка се погасява по давност за период по-голям от 3 години преди датата на предявяване на иска, каквото е правилото за погасяване на всички периодични вземания, което произтича от начина на формиране на вземането за неустойка – дължимо за всеки просрочен ден. Обстоятелството, че вземането за неустойка за период от три години преди подаване на насрещната искова молба не е погасено по давност на самостоятелно основание /чл. 111, б. "б" от ЗЗД/, не изключва възможността това вземане да е погасено по давност на друго основание, а именно – на основание чл. 119 от ЗЗД поради погасяване по давност на главното /обезпеченото/ парично вземане. Доколкото главното задължение за заплащане на стойността на потребената ел. енергия е погасено по давност преди подаване на исковата молба по първоначалния иск, по давност са погасени и всички вземания за мораторна неустойка, дължима за неизпълнение на това задължение /така решение № 292 от 16.12.2009 г. на ВКС по т. д. № 292/2009 г., ІІ ТО/. Изложените във въззивната жалба съображения, че след като самото материално право за заплащане на стойността на потребената ел. енергия съществува /доколкото погасяването по давност на вземането не води до погасяване на самото материално право, а само на правото на принудително удовлетворяване – чл. 118 от ЗЗД/, то и вземането за неустойка продължава да съществува за период от три години преди предявяване на иска по чл. 92, ал. 1 от ЗЗД, са неоснователни. Подобно разрешение би означавало да се допусне възможността определена категория вземания изобщо да не могат да бъдат погасени, което е в противоречие с общия принцип на облигационното право, че всяко вземане може да бъде погасено по давност.
Не подлежи на коментар разбирането на въззивника, че вземането за неустойката имала самостоятелен характер, т.е. отрича се нейната акцесорност. Изложеното по-горе дава правилното обяснение за обусловеността на задължение за неустойка от друго главно задължение. Никога в правната теория и съдебна практика не е имало съмнение за това .
Настоящата инстанция съобразно правомощията си споделя изцяло изводите на първоинстанционния
съд относно приложението на разпоредбата на чл. 119 от ГПК спрямо претендираното вземане претендирано от
ищеца по насрещния иск като неустойка, както и за несъществуване на вземане за
неустойка поради акцесорния му характер, поставящо го в зависимост от липсата
на главно вземане за заплащане на електроенергия.
Предвид изложеното правилно,
решението на ДнРС, в частта, в която е отхвърлен насрещния срещу първата ищца е
правилно и следва да бъде потвърдено.
В останалата част решението като
необжалвано е влязло в сила.
Предвид неоснователността на
въззивната жалба на въззивното ТД не се дължат разноски по водене на делото във
въззивното производство. Въззиваемите не са претендирали разноски за тази
инстанция. .
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 513 от
В останалата част решение № 513
от
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: