Решение по дело №676/2016 на Районен съд - Харманли

Р    Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№

 

гр. Харманли  19.V.2017г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Харманлийският районен съд в открито заседание на втори май, две хиляди и седемнадесета година в състав

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: Веселин Коларов

 

 

Предявен е иск за установяване съществуване на вземане, с правно осно-вание чл.422 от Гражданско процесуалния кодекс .

 

Ищеца „***” ЕАД, ЕИК *** гр. С., чрез юрисконсулт Д.И.В. твърди , че с Договор за потребителски заем с номер PLUS-10812316 от 27.VІ.2014г., дружеството отпуснало на ответницата Л. П.М. ЕГН ********** ***, паричен кредит в размер на 6000.00лв. и закупуването на застраховка от 873.60лв.

Сочи се , че сумата, предмет на договора е изплатена от кредитора по начина, уговорен в чл.1 от договора, с което дружеството изпълнило задължението си по него. Усвояването на посочената сума ответницата М. удостоверила с полагането на подписа си в поле ”Удостоверение на изпълнението”. Съгласно чл.3 на договора, за ответницата възникнало задължението да погаси заема на 26месечни вноски-  всяка по 417.55лв., ( сума съставляваща изплащане на главницата по заема, ведно с оскъпяването и, съгласно годишния процент на разходите и годишния лихвен процент, посочени в параметрите по договора).

Твърди се , че длъжника – ответницата М. преустановила плащането на вноските по кредит номер PLUS-10812316, на 20.V.2015, като към тази дата били  погасени 10 месечни вноски. Сочи се , че на основание чл.5 от договора вземането на „** **” ЕАД, ставало изискуемо в пълен размер, ако кредитополучателят просрочи две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората пропусната месечна вноска. По този начин ответницата следвало да изплати остатъка по заема в размер на 6369.65лв. - представляващ оставащите 16бр. погасителни вноски към 20. VІ.2015, към която дата е станал изискуем в целия му размер. Въпреки настъпилия падеж на втората непогасена вноска, кредитополучателят не е изпълнил задължението си и това принудило кредитора да изпрати покана за доброволно изпълнение, в която изрично обявил вземането си за изискуемо и го е поканил да го погаси. Поканата била изпратена на адреса, който е деклариран в договора, а съгласно чл.9 от същия, всички изявления на кредитора се считат за узнати от кредитополучателя, ако бъдат изпратени на адреса, посочен в договора.

Твърди се ответницата М. дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва в размер на 519.99лв. -за периода от настъпване на изискуемостта на кредита - 20.VІ.2015 до 11.VІІ.2016. 

Ответницата дължала на дружеството ищец сумите както следва:4 817.88лв - Главница ; 1 551.77лв.- възнаградителна лихва и 519.99лв.- законна лихва за забава или общо 6889.64лв.

 

Твърди се, че **** ЕАД подало Заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК към Районен съд - гр. Харманли. по гр. д. № 489/2016 г., била издадена Заповед за изпълнение, след което е постъпило възражение от М.  срещу издадената заповед. Това породило правния интерес у ищеца от предявяване на основание чл.415 ал.1 от ГПК, иск за установяване на вземането си в едномесечен срок.

Моли в случай, че е налице хипотезата на чл.238 от ГПК да се постанови неприсъствено решение срещу ответника.

 

Моли съда да постанови решение с което да признае за установено че е на-лице вземане от страна на ***” ЕАД от Л.П.М. в размер на: 4 817.88 лв.- представляваща главница по кредита, 1 551.77лв.- представляваща възнаградителна лихва по договора, 519.99лв.-представляваща законна лихва за забава за периода от 20.VІ.2015г. до 11.VІІ.2016, на основания чл.79 и чл.86 от ЗЗД. Да осъди ответницата да заплати съдебните разноски по заповедното производст-во в размер на 137.79лв. за държавна такса и минимално юрисконсултско възнаграждение в размер на 300.00лв.

Претендира се присъждане на разноски по делото.

 

В законоустановения едномесечен срок ответницата Л.П. М. не е  депозирала отговор на исковата молба. Не е представила доказателства и не е направила доказателствени искания.

След изготвяне на Определение № 533/ 18.ХІ.2016г. имащо характер на проекто доклад , по делото е депозиран отговор на исковата молба от ответницата М. , чрез проц. представител адв. С. Н. при АК Варна. С отговора е оспорена изцяло исковата претенция како по основание така и по размер. Изложени са подробни съображения относно неоснователността на предявения иск. Оспорена е изцяло претенцията за посочените в иска суми по застрахователните премии. Прави се възражение срещу записания в процесния договор годишен процент на разходите / ГПР/ - 72.37% - прави възражения за прекомерност.

Моли съда да постанови решение с което отхвърли изцяло предявения иск и да и присъди разноски.    

 

Страните редовно призовани за съдебно заседание не се представляват и явяват.

 

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства във връзка със становищата на страните прие за установено следното:

 

От представения и приет като доказателство по делото Договор за потребителски паричен кредит , отпускане на револвираш потребителски кредит , издаване и ползване на кредитна карта РLUS- 10812316 от 27.VІ.2014г. се установява ,че  ** **”ЕАД е предоставило  кредит на Л.М. паричен кредит в размер на 6 000лв. както и кредит за покупка на застраховка „Защита на плащанията”, срещу задължението на М.  да погаси кредита на 26 месечни вноски, по 417.55лв.  всяка, или общо 10 856.40лв.

Вноските са по погасителен план – част от договора която ведно с Общите условия на дружеството по този вид договори са подписани от кредитополучателя – обстоятелство неоспорено от ответника по делото .

Не се спори, че ответницата е направила 10 месечни вноски към дата 20.V. 2015г. , след което е преустановила плащанията. Доказателства за противното не се агажират както от ищцовото дружество, така и от ответницата.

От приобщените по делото писмени доказателства ангажирани от ищеца- т.н.”последна покана”, Удостоверение от куриерска фирма „**”ООД и списък, изготвен от последната, се установява че ищцовото дружество е връчило на Л.М. писмено изявление, с което го уведомява, че тъй като е преустановил вноските на 20.V.2015г., прави вземането си по Договор РLUS- 10812316 от 27.VІ. 2014г., за предсрочно изискуемо.

 

От приобщеното по делото ч.гр. д. № 489 / 2016г. по описа на РС Харманли се установява, че на 21.VІІ.2016г. ищцовото дружество е депозирало пред РС Харманли Заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК срещу ответницата М. за сумата от 4 817.88лв. –главница ; 1 551.77лв.-възнаградителна лихва за периода 20.V.2015г. – 20.VІІІ.2016г.; 519.99лв.-мораторна лихва за периода 20. VІ.2015г.-11.VІІ.2016г., ведно със законната лихва от 21.VІІ.2016г. до изплащане на вземането и разноски по делото – 137.79лв. заплатена държавна такса и 300лв. юрисконсултско възнаграждение. На 21.VІІ.2016г. съдът е издал Заповед № 263 за изпълнение на парично задължение, която на 09.VІІІ.2016г. е била връчена на длъжника- лично.

В законоустановения срок за възражение - на 24.VІІІ.2016г. в РС-Харманли е постъпило възражение от длъжника (изпратено по пощата с пощенско клеймо на 22. VІІІ.2016г.), като по този повод с Определение от 24.VІІІ.2016г. на основание чл.415 ал.1 от ГПК съдът е указал на заявителя, че може да предяви иск относно вземането си в 1 месечен срок като довнесе дължимата д.т. Съобщението за това определение е връчено на ищцовото дружество на 07.ІХ.2016г.

В изпълнение на дадените указания „***” ЕАД е предявило иск по чл.422 ал.1, вр. чл.415 ал.2 от ГПК срещу ответника Л.П.М. ЕГН ********** ***, като исковата молба е депозирана в Районен съд-Харманли на 04.Х.2016г.

 

При така установената фактическа обстановка съда прави следните правни изводи:

Предявен е положителен установителен иск- с пр.осн.чл.422 ал.1 вр. чл.415 ал.1 от ГПК, за съществуването на парични вземания, за които на кредитора е издадена, по-рано във времето, заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК. Против нея ответника в заповедното производство е депозирал писмено възражение и това е заставило „***”ЕАД, с цел да запази правата си по тях, да ги предяви с установителен иск. Последният е допустим, а родово и местно компетентен да го разгледа е Районен съд Харманли.

По същество становището на съда е следното:

Паричните си вземания ищцовото дружеството основава на сключен на 27. VІ.2014г., Договор за потребителски паричен кредит , отпускане на револвираш потребителски кредит , издаване и ползване на кредитна карта РLUS- 10812316, по който то е кредитор, а ответницата М. - кредитополучател.

Не се доказва, че процесния договор е сключен измамно от страна на ищеца, не се представиха доказателства, че ответницата не е усвоило посочената в договора сума.

Въпреки предоставената и възможност ответницата не ангажира доказателства ,че е изплатила дължимата по описания по-горе договор сума .

Според настоящия състав на съда безспорно се установи е наличието на договорни отношения между страните, произтичащи от договор за заем по смисъла на чл. 240 от ЗЗД, по силата на който са предадени в собственост пари от страна на едно лице – ищцовото дружество, на друго - ответницата и е поето задължение от страна на последната да върне сумата. Облигационните правоотношения са възникнали по силата на Договор за потребителски заем PLUS-1081 2316 от 27.VІ.2014г. Основните елементи от фактическия състав на този вид договор е престиране на пари /или други заместими вещи/, която престация е безспорно установена и доказана с факта на подписване на договора от страна на заемателя, като подписът, положен в графа „Кредитополучател“ не е оспорен от ответницата. По делото не са депозирани доказателства за погасяване на задължението по договора за заем от страна на заемателя съобразно императивните изисквания на чл.164 ал.1 т.4 от ГПК, като се има предвид, че се касае за парично задължение, установено с писмен акт – доказателствената тежест за което носи ответната страна. При това положение и предвид гореизложените съображения, следва да се приеме, че е налице неизпълнение на задължението на заемателя – ответника да върне заетата сума в пълен размер, при което исковата претенция за сумата, посочена в заповедта за изпълнение се явява основателна и доказана, както по основание, така и по размер и следва да бъде уважена изцяло. 

 

По въпроса за разноските – съгласно ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС по т.д.№4/2013г., съда по установителното производство се произнася и по дължимостта на разноските в заповедното производство. Принципно, както в исковия процес, така и в заповедното производство, ищеца, респ. заявителя имат право на разноски, съразмерно уважената част от иска. Тъй като настоящия съдебен състав прецени, че вземанията на „***”ЕАД съществуват и са в посочения в исковата молба, а и в заявлението по чл.410 от ГПК, размер, то дружеството има вземане за нап-равените от него и в двете производства разноски, вкл. и юрисконсултско възнаграждение. То има право и на такова, на осн.чл.78 ал.8 от ГПК, защото е юридическо лице и в заповедното производство, както и в исковия процес, е представлявано от юрисконсулт. Размерът му се изчислява по правилата на Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и с оглед общото заявено вземане, може да е 300лв.- чл.7 ал.2 от Наредбата. Аналогично е положението и в исковото производство.

Водим от горното съдът,

 

Р    Е    Ш    И:

 

ПРИЗНАВА за установено, по отношение на Л.П.М. ЕГН ********** ***, че вземането на „***” ЕАД, ЕИК ** гр. С., по Договор за потребителски заем PLUS-1081 2316 от 27.VІ.2014г., за сумата: 4817.88 лв.-представляваща главница по кредита, 1551.77лв.- представляваща възнаградителна лихва по договора, 519.99лв.-представляваща законна лихва за забава за периода от 20.VІ.2015г. до 11.VІІ.2016, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на Заявлението по чл.410 от ГПК – 21.VІІ.2016г., до окончателното изплащане на сумата, СЪЩЕСТВУВА .

 

ОСЪЖДА Л.П.М. ЕГН ********** от гр. С., да заплати на „***” ЕАД, ЕИК ** гр. С., сумата от 437.79лв. разноски по заповедното производство , от които 137.79лв. за държавна такса и минимално юрисконсултско възнаграждение в размер на 300.00лв.

 

ОСЪЖДА Л.П.М. ЕГН ********** от гр. С., да заплати на „***” ЕАД, ЕИК *** гр. С., сумата от 467.00лв. разноски по исковото производство, от които 167.00лв. за държавна такса и минимално юрисконсултско възнаграждение в размер на 300.00лв

 

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Хасковския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                                         Районен съдия: ........................