Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 118
гр. Сливен, 11. 05. 2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание на
двадесет и девети април, две хиляди двадесет и първа година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: ГАЛЯ ИВАНОВА
При участието на секретаря НИКОЛИНКА ЙОРДАНОВА и
прокурора ХРИСТО КУКОВ, като разгледа докладваното от административния съдия административно дело № 77 по описа на съда за
2019 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на Глава единадесета от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/
във връзка с чл. 284 и с.от Закона за изпълнение
на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.
Образувано е по искова молба от П.Д.Б. с ЕГН: **********,
с адрес към датата на подаване на исковата молба: З. Бургас– ЗО „Ж.“, ул. И.“ №
., подадена срещу Главна дирекция
“Изпълнение на наказанията” /ГДИН/ – гр. София, за заплащане на обезщетение
в размер на 10 000 лева за причинени на ищеца неимуществени вреди на
10.02.2019 г. на п. до А. – гр. С., настъпили в резултат на незаконосъобразни
действия и бездействия на с.на Районна служба „Изпълнение на наказанията” /РСИН/
Сливен, ведно със законната лихва върху сумата от 10 000 лева, считано от 10.02.2019
г. до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът твърди, че: на 09.02.2019 г. е бил задържан под
стража в А.– гр. С., за срок от 72 часа; на 10.02.2019 г., поради влошаване на
здравословното му състояние, е бил транспортиран до Центъра за спешна медицинска
помощ /ЦСМП/ – Сливен, след което е бил к. обратно до А. – гр. С., като при
пристигането на п. до А.и излизането му от автомобила, с.на РСИН С. В.Л. е
започнал да му н. тежък п. с п., от който не е могъл да се предпази, тъй като е
бил с поставени колан и белезници; по време на п.к.на Л. е гледал безучастно;
описаните действия и бездействия са в нарушение на забраната за нечовешко и
унизително отношение, регламентир.в чл. 3 от ЗИНЗС и
Европейската конвенция за защита правата на човека; в резултат на п.са му били
причинени мъки и страдания, допринесли за влошаване на здравословното му
състояние, което е основание за ангажиране отговорността на ГДИН.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, се
представлява от упълномощен процесуален представител, който поддържа исковата
молба и моли да бъде уважена. Претендира присъждане на направените по делото
разноски. В представени писмени бележки излага съображения в подкрепа на
твърденията за основателност и доказаност на исковите претенции.
Ответникът - Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията”, редовно призована, се представлява в съдебно заседание от
упълномощен процесуален представител, който поддържа представения по делото
писмен отговор с изразено становище за недопустимост и неоснователност на
исковата молба. Счита исковата претенция за недоказана и моли да бъде
отхвърлена, поради липса на категорични доказателства за твърденията на ищеца,
че е бил б. от с.на РСИН при к.е. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. В представена писмена защита излага съображения в подкрепа на
твърденията за неоснователност и недоказаност на исковите претенции.
Представителят на Окръжна прокуратура – Сливен,
изразява становище за неоснователност и недоказаност на исковата претенция.
Административният съд, след като обсъди и прецени
становищата на страните и събраните по делото относими към спора доказателства,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Ищецът П.Д.Б. *** при Областна служба „Изпълнение на наказанията” /ОСИН/ Бургас, в 16:45
часа на 09.02.2019 г., въз основа на Постановление № 492 от 09.02.2019 г. на
Районна прокуратура /РП/ – Сливен, по ДП № 208 / 2019 г. на РУ Сливен, и е
приведен в З. Б. на 18.03.2019 г., на основание разпореждане на РП – Сливен.
Изтърпявал е наказание „л. от с.” в ЗО „Ж.“ при З. Бургас, като по време на
задържането му на 09.02.2019 г. от с.на МВР – Сливен, е бил в месечен домашен
отпуск /видно от Писмо с Рег. № 654 от 21.03.2019 г. по описа на РСИН Сливен;
Писмо с Рег. № 2176 от 11.03.2019 г. по описа на ГДИН/.
Видно от три броя снимки, направени при п. р. на П.Б.
№ 28701 / 09.02.2019 г., Б. е имал н. в близост до дясното о..
По постъпил сигнал от РУ на МВР – Сливен на 09.02.2019
г. в 04:50 часа, ищецът Б. е прегледан от екип на ЦСМП – Сливен, с ръководител
д-р К.. Видно от съставения Фиш за спешна медицинска помощ, в анамнеза е вписано,
че постъпва в РУ с оплаквания, че е б.; при прегледа се наблюдава р.на дясна в.и
о.по г.к.; поставена е работна диагноза: К.ф.; Р. к. р.на д. в..
Б. е прегледан от екипи на ЦСМП – Сливен, и по
постъпили сигнали на 10.02.2019 г. в 13:57 часа и в 19:47 часа. При прегледа в
13:57 часа от д-р А., видно от съставения Фиш за спешна медицинска помощ, в
анамнеза е вписано: с болки в областта на лява половина на г.к., твърди прием
на Синтром; работна диагноза: При прегледа в 19:47
часа от д-р О., видно от съставения Фиш за спешна медицинска помощ, в анамнеза
е вписано: съобщава, че от няколко часа е с болки в л. л. о.с остър характер;
работна диагноза: К. Р..
Във Формуляр за регистриране на травматични увреждания
на лишен от свобода/задържан под стража, изготвен от медицинския фелдшер при
РСИН Сливен на 11.02.2019 г., подписан от ищеца, е отразено, че: По изявления
на П.Д.Б., на 09.02.2019 г. в 16,00 часа му е бил н.п. от полицейски патрул, и
на 10.02.2019 г. в 16,00 часа му е бил н.п. от н. на ареста; Въз основа на
прегледа обективно се забелязва: о.на ляво с., а.на дясна в., о.на ляво м,
драскотина на дясна л, х. на таза вляво, отоци на двете д. и к. на ръцете, х.
на ляво б., белези на дясно б., х. на лява п., х. на ляво к., о.с о. на т.
област на г., к.в у.при у.; Лечение – Синтром 4 мг.
В Справка от медицинския фелдшер при РСИН Сливен
относно здравословното състояние на задържания под стража Б., изготвена на
20.03.2019 г., са отразени същите медицински резултати при медицинския преглед
на Б., извършен на 11.02.2019 г.
Видно от извадка от Амбулаторна книга за регистриране
на амбулаторните прегледи на задържаните лица в А.С., Б. е бил преглеждан през
м. 02.2019 г. на следните дати: 10.02.2019 г. 19 ч., 11.02., 12.02., 13.02.,
14.02., 15.02. - двукратно, 18.02. – двукратно, 19.02., 20.02., 21.02, 22.02. и
26.02.; през м. 03.2019 г. – на 05.03., 12.03. и 15.03., и са му назначавани
лечения.
На 12.02.2019 г. Б. е бил прегледан и освидетелстван
от д-р Т.Ч. – управител на СМДЛ „Медексперт д-р Ч.”***,
от когото е изготвено Съдебномедицинско удостоверение № 238/08.05.2019 г. В
удостоверението е вписано, че по предварителни сведения на Б., по време на
задържането му от полицаите сутринта на 09.02.2019 г. е бил у.с п.в областта на р. и на дясното с.,
като са му били причинени травми в областта на р. и л. - дясна в.и дясна о.;
след задържането му, в неделя в 16:30 часа му е бил н.п. на п. при завръщането
му от болницата, по време на който са му били причинени травми в областта на
долните к., лявото с. и лявата о. В удостоверението е отразено, че при прегледа
и освидетелстването на задържаното лице Б. са установени: к. в областта на
двете о.и в областта на лявото с.; к.в областта на г.; к. и о. на горните к.и
масивни двойноивицести х. в областта на д. к.; в
областта на г. са установени и следи от стари травми. Според л.я, описаните
увреждания са получени вследствие действието на твърди тъпи и тъпоръбести предмети и на предмети с цилиндрична форма и
добре отговарят да са получени по начин и време, както съобщава и самият
освидетелстван в предварителните сведения.
В Докладна записка от 11.02.2019 г., изготвена от В.Г.Л.
– ВПД гл. н. в А. – гр. С. при РСИН Сливен, е изложено, че на 10.02.2019 г.
около 13:00 часа Б. е бил к. от Л. и с. С.С. ***, където
са му били направени изследвания; при връщането в А.С. Б. се е р. в конвойния
автомобил по причина, че изследванията му не позволяват да остане в болнично
заведение; в яда си е р. кората на стара т.върху л. си и се е опитал да о. с к.Л.
и к.му С.; по време на текущото задържане на Б. спрямо лицето не са прилагани
сила или помощни средства на територията на ареста; помощни средства са
прилагани само по времето, за което е к.о до МБАЛ за изследвания.
В Докладна записка от 06.03.2019 г., изготвена от С.Д.С.
– н.в А. – гр. С. при РСИН Сливен, е изложено, че: на 10.02.2019 г. около обяд Б.
се е оплакал, че изпитва болки по цялото тяло и у. к., поради което е бил
повикан екип на спешна помощ, който е препоръчал допълнителни изследвания на Б.
в ЦСМП; Б. е бил к. до ЦСМП от Л. и С. и след като са му били направени
изследвания, е бил върнат обратно в ареста; при свалянето му от конвойния
автомобил Б. се е р., че не е бил оставен за болнично лечение, р.е стара травма
на в. си, намазал е р. си с к. и се е опитал да н.с к. С. и Л.; започнал е да
крещи и буйства, но спрямо него не се е наложило употреба на физическа сила и
помощни средства.
В хода на съдебното дирене са събрани и гласни
доказателства– показанията на с.: С.Н.С. /задържан под стража в А.С./, Е.П.М. ***/,
С.Д.С. ***/, Д.И.Д. ***/, С.Х.И. ***/, В.Г.Л. /г. н. в А.Сливен/, А.В.Д. ***/ и
Т.А.Ч. /л., извършил преглед и освидетелстване на Б. на 12.02.2019 г./.
С. С. дава показания, че: е бил задържан на 04.02.2019
г. в А.С.; когато е видял за първи път Б. в А., последният е бил в добро
състояние; след като са върнали Б. от преглед на л., са го върнали със с., с
наранена в., Б. е у.к..
С. М. дава показания, че: на 10.02.2019 г. е бил на
работа в Ареста; около 13:30 часа л. от бърза помощ е прегледал Б.; при
прегледа не е забелязал нещо фрапиращо по тялото на Б.; л. е поискал Б. да бъде
к. до лечебно заведение за изследвания; Б. е бил к. до ЦСМП от г. н.и н.С.;
около 16:00 часа М. е чул тъпи у. и викове „Спри, стига, спри, стига!”, идващи
отвън; след около 10 минути Б. е бил доведен в арестното
помещение, държал си е надолу г. и е капела к.от него, по лявата с. на г. му е
имало р.; Б. е заявил, че е бил б. от главния надзирател.
С. С. дава показания, че: е конвоирал Б. до болница; Б.
е имал оплаквания, че у. к.и има синина по к.; Б. е имал а.на г. и с. по единия
к.; извикали са бърза помощ; около 13:30 часа е дошъл л., прегледал е Б. и е
казал, че трябва да му бъдат направени изследвания в болница; Б. е бил изведен
от главния н.Л. и от с. С.; при връщане от болницата, по време на пътя, Б. е
започнал да буйства, да си удря г. в решетките, за да си р. аркадата, която е
имал на едното о. и защото не са го оставили в болницата; разкървил си е
аркадата, обиждал е с.; при пристигането изкарали Б. от колата и го качили в
ареста; не са използвали помощни средства, за да го успокоят; с думи са го успокоили.
С. Д. дава показания, че е бил дежурен в Ареста,
когато са приели Б., и че Б. не е имал оплаквания за влошено здравословно
състояние.
С. И. дава показания, че: при приемането в А.Б. е имал
драскотина на една от в.; С. е извършил обиск на Б.; видял е, че на г.е имал
следи от у., леко е н.; оплакал се е, че при задържане е имал спречкване с
полицията и е бил б.; С. И. е бил отново на работа на 13.02.2019 г. и е видял
по тялото на Б. следи от п..
С. Л. дава показания, че: е бил гл. н. в А.Сливен; Б.
бил проблемен арестант; при постъпването в А.Б. е имал видими белези,
насинявания, к. по в.; Б. е бил к. до бърза помощ от с.Л. и н.С.; бил е
прегледан и върнат обратно в ареста; имало е проблеми по време на пътуването;
имал е белези по лицето, раздрал си е в., защото е бил бесен, че не е оставен
за лечение; имало е к.; бил е афектиран и не е бил спокоен в конвойния
автомобил; имало е крясъци, викове, блъскания по вратите, по решетките, обиждал
е с.; не са използвали помощни средства тип п. срещу Б. на задния паркинг на
полицията.
С. Д. дава показания, че: Б. е бил к. до болницата от главния
н.Л. и н.С.; при връщането от болницата по лицето на Б. е имало к.
С. Ч. дава показания, че: поддържа заключението си,
написано в изготвеното от него съдебномедицинско удостоверение; възможно е лице
да получи а.при удар в автомобил; а. могат да се получат при рязко спиране на
автомобила, при сблъсък на ляво или на дясно; специфичните к., причинени при н.
на удар с цилиндричен предмет, е възможно да се получават по-лесно, ако лицето
приема ежедневно „Синтром“; ако човек е приемал „Синтром“, поради склонността му към к., може да получи
по-тежки к.вследствие н.на по-леки травми; не може да каже категорично дали само
лицето не би могло да причини травмите; по принцип, повърхностните травми в
областта на крайниците, г.к., к., г., лицето, всеки
може да си ги причини по някакъв начин, ако има такова желание; при ищеца,
понеже травмите са много, той трябва дълго време да се е опитвал да си ги
причинява, да се удря по различни части на тялото, в различни предмети, в
различно време; ищецът, ако е упорствал, ако не е изпълнявал разпорежданията на
с. в А. и те са го накарали на сила да изпълни техни разпореждания, би могло да
се е реализирал този механизъм; възможно е при буйството и сам да си причини
някои травми, може и при използването на помощни средства от органите.
С Постановление за прекратяване на наказателно
производство от 02.10.2020 г. на РП – Сливен, е прекратено наказателното
производство, образувано за престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 2 във връзка с
чл. 130, ал. 1 от НК, вх. № 518 / 2019 г. на РП Сливен, с.д. № 19 / 2019 г. по
описа на ОСО при ОП Сливен. Постановлението е потвърдено с Определение от
17.12.2020 г., постановено по ЧНД № 1563 /2020 г. по описа на Районен съд –
Сливен, в сила от 13.01.2021 г. В Постановлението на РП Сливен е прието, че не
е установено по категоричен начин, че телесните увреждания по лицето и тялото
на Б., подробно описани в съдебномедицинското удостоверение на д-р Т.Ч., са
вследствие упражнено спрямо него физическо насилие от страна на с. на МВР или
на с. на РСИН.
Въз основа на
установената по делото фактическа обстановка,
съдът прави следните правни изводи:
Предявени са обективно съединени искове: иск за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди с правно основание чл. 284,
ал. 1 от ЗИНЗС и иск за присъждане на законна лихва върху претендираното
обезщетение.
Искът за присъждане на обезщетение е предявен от лице,
което твърди, че е претърпяло неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразна
административна дейност – незаконосъобразни действия и бездействия на с. на
РСИН Сливен – длъжностни лица на Държавата, срещу Главна дирекция „Изпълнение
на наказанията” - юридическо лице към Министъра на правосъдието, осъществяващо
пряко ръководство и контрол върху дейността на местата за л. от с. /чл. 12, ал.
1 и ал. 2 от ЗИНЗС/, с териториални служби, каквито са и областните служби
„Изпълнение на наказанията” /чл. 12, ал. 3 от ЗИНЗС/.
Областните служби „Изпълнение на наказанията” обединяват, ръководят и
контролират дейността на арестите /чл. 16, ал. 1 от ЗИНЗС/. Към ОСИН могат да
се създават районни служби /чл. 16, ал. 2
от ЗИНЗС/. Следователно искът е
подаден от лице с правен интерес и срещу пасивно легитимиран ответник, по
аргумент от чл. 205, ал. 1 от АПК. Твърдяната като незаконосъобразна дейност на
с. от администрацията на А.представлява административна дейност, доколкото
специализираната дейност по изпълнение на наложената мярка за неотклонение
„задържане под стража” и по изпълнение на наложеното наказание л. от с. не се
ограничава с прилагане на законово предвидените ограничения във връзка с
изпълнението на мярката и наказанието, а обхваща и дейността по обезпечаване и
осигуряване упражняването на правата от задържаните и осъдените лица, и
изпълнението на техните задължения, съобразно правното им положение и статут.
Съгласно чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, Държавата отговаря
за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от
специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на
чл. 3. В разпоредбата на чл. 3 от ЗИНЗС е предвидено, че: осъдените и
задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко,
нечовешко или унизително отношение /ал. 1/; за нарушение на ал. 1 се смята и
поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието л. от с. или
задържането под стража, включително и чрез необоснована употреба на помощни
средства, и други действия, бездействия или обстоятелства, които уронват
човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност
/ал. 2/. С оглед на изложеното, съдът приема, че предявеният срещу ГДИН иск за
обезщетение за неимуществени вреди е с правно основание чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС. Противно на твърденията на ответника, искът е конкретизиран в достатъчна
степен, включително и са посочени вредите, които ищецът твърди, че е претърпял.
По изложените съображения, искът за обезщетение е
допустим и подлежи на разглеждане в производство по реда на чл. 203 и с.от АПК.
Искът е неоснователен.
Съгласно чл. 3 от КЗПЧОС, никой не може да бъде
подложен на изтезания или нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Държавата
е отговорна за условията, при които задържаните и осъдените лица изтърпяват
съответно мярката и наказанието, и е задължена да спазва чл. 3 от КЗПЧОС, като
осигури на лицето условия, съответстващи на зачитането на човешкото
достойнство.
Основателността на иска за неимуществени вреди с
правно основание чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС предполага установяване наличие на
следните материалноправни предпоставки: акт, действие и/или бездействие на
специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл. 3
от ЗИНЗС; настъпила неимуществена вреда в правната сфера на ищеца– неимуществената
вреда се предполага до доказване на противното, по силата на оборимата презумпция, въведена с чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС; и
пряка и непосредствена причинна връзка между незаконния акт,
незаконосъобразното действие и/или бездействие и настъпилата вреда.
От събраните по делото доказателства не е установено
по категоричен и несъмнен начин, че на ищеца са причинени телесни увреждания в
резултат на използване на физическа сила и помощни средства /п./ от с. на А.С.,
което обуславя извод за липса на незаконосъобразни действия/бездействия на
специализираните органи по изпълнение на наказанията спрямо ищеца, съответно за
недоказване на нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС. Липсата на първата предпоставка по
чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС води до неоснователност на този иск.
От приложената медицинска документация по делото е
установено, че:
- след задържането му от полицейските с. и преди постъпването
му в А.С., ищецът е имал оплаквания за здравословното си състояние, бил е
прегледан от медицински екип на ЦСМП Сливен с оплаквания, че е б.; имал е р. к.
р.на дясна в., о.по г.к.;
- при следващите медицински прегледи, които са му били
извършени на 10.02.2019 г. от екипи на ЦСМП Сливен, в 13:57 часа е бил с болки
в областта на лява половина на г.к., а в 19:47 часа е бил с болки в лява л. област
с остър характер;
- при извършения му преглед от медицинския фелдшер при
РСИН Сливен на 11.02.2019 г., ищецът е имал: о.на ляво с., а.на дясна в., о.с о.
на т. о. на г., х. по левия к., о. на двете д. и к. на р.;
- при извършения му преглед от д-р Т.Ч. на 12.02.2019
г., ищецът е имал: к. в областта на двете о.и в областта на лявото с.; к. в
областта на г.; к. и о. на горните к.; хематоми в областта на долните к..
От изложеното следва, че към датите 11.02.2019 г. и
12.02.2019 г. ищецът е имал телесни увреждания, различни от отразените при
първоначалния му преглед на 09.02.2019 г. Независимо от установеното, по делото
няма доказателства, от които да се направи категоричен извод, че различните
увреждания са причинени от с. на А.С. на 10.02.2019 г. около 16:30 часа. Ищецът
е бил прегледан от медицински екип на ЦСМП на 10.02.2019 г. в 19:47 часа и в съставения фиш за спешна медицинска
помощ не са отразени телесни увреждания, които да са сходни с описаните при
прегледите на 11.02.2019 г. и 12.02.2019 г. Гореизложения извод не се променя и
от събраните свидетелски показания. Ищецът твърди, че му е бил н.п. с п. на
10.02.2019 г. в 16:30 часа от с. Л. в присъствието на с.С. на п. до Ареста. Но С.
Л. категорично отрича спрямо Б. да са използвани помощни средства тип п., а
посочва, че задържаният е бил афектиран, имало е крясъци, викове, блъскания по
вратите, по решетките, сам си е раздрал в., имало е к.. Показанията на Л. се
подкрепят и от показанията на другия конвоиращ с.– с.С.,
който също отрича спрямо Б. да са използвани помощни средства, за да бъде у., и
посочва, че Б. е б., у. си е г. в решетките, за да си разкърви аркадата, която е
имал на едното око, разкървил си е аркадата. При тези показания на конвоиращите
с., обстоятелството, че при връщането в А.по лицето на Б. е имало к./според
показанията на останалите с. в А.и на задържания С./ не може да обоснове извод
за н.на Б. п. от с.на Ареста. В тази връзка съдът прецени и свидетелските
показания на д. Т.Ч., извършил преглед и освидетелстване на ищеца на 12.02.2019
г., според когото е възможно травмите на ищеца да са получени в резултат на самопричиняване, включително и при буйство.
С оглед на гореизложеното, предявеният иск за
заплащане на обезщетение за причинени на ищеца неимуществени вреди следва да
бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. С оглед извода за
неоснователност на иска за обезщетение, неоснователен е и искът за заплащане на
законна лихва, който има акцесорен характер.
С оглед изхода на спора, претенцията на ищеца за
присъждане на направените по делото разноски е неоснователна.
Неоснователна е и претенцията на ответника по иска за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл.
286, ал. 2, изр. 1 от ЗИНЗС, когато искът се отхвърли изцяло, съдът осъжда ищеца да
заплати разноските по производството. Разноските по производството, по
аргумент от чл.
75 и чл.
76 от ГПК, са средствата за възнаграждение на свидетели и вещи лица, които
средства представляват разноски, направени по процесуалните действия, които
страната е искала да бъдат извършени. А според чл. 286, ал. 3 от ЗИНЗС, когато искът се уважи изцяло или частично, съдът осъжда ответника
да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената
държавна такса и възнаграждение за един адвокат, когато е имал такъв,
съразмерно с уважената част от иска. Разпоредбата е на чл.
286, ал. 2 и ал.
3 от ЗИНЗС, тълкувани в тяхната взаимовръзка, се явяват специални по
отношение на общите разпоредби на чл. 143
от АПК и чл.
78 от ГПК. Липсата на изрична уредба в ЗИНЗС, която да предвижда
отговорност на ищеца за заплащане на юрисконсултско
възнаграждение на ответника при пълно или частично отхвърляне на иска му,
означава, че такова не се дължи, поради което искането на ответника за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да бъде оставено без
уважение /Решение № 16966 от 11.12.2019 г. на ВАС по адм.
дело № 334/2018 г., III о.; Решение № 12445/ 17.10.2017 г по адм. дело № 6338/2016г по описа на ВАС, ІІІ о./.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 203 и с.от АПК, Административен съд - Сливен
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от П.Д.Б. с ЕГН: **********, срещу
Главна дирекция “Изпълнение на
наказанията” – гр. София, за заплащане на обезщетение в размер на 10 000
/десет хиляди/ лева за неимуществени вреди от незаконосъобразни действия и
бездействия на с.на Районна служба „Изпълнение на наказанията” Сливен,
изразяващи се в н. на п. с п. на 10.02.2019 г. на п. до А. – гр. С., ведно с
претендираната законна лихва върху сумата от 10 000 /десет хиляди/ лева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Главна дирекция
“Изпълнение на наказанията” – гр. София, за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Решението може да се оспорва с касационна жалба или
касационен протест пред тричленен състав на Административен съд – Сливен в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: