М О Т И В И по НОХД № 2433/ 2015г. по описа на СтРС
Подсъдимият М.А.Д.
е обвинен в това, че на 20.01.2015г в
гр.Стара Загора, противозаконно си послужил с официален документ- лична карта №...,
издадена на 03.09.2014г от МВР гр.Стара Загора на друго лице- на В.Й.Ц. ЕГН:**********,
с цел да заблуди длъжностно лице от състава на полицията-Е.С.Б.-старши полицай
при 02 РУП-Стара Загора – престъпление по чл.318 от НК.
Представителят
на Районна прокуратура Стара Загора поддържа изцяло предявеното обвинение по
отношение на подсъдимия Д.. Пледира на същия да бъде наложено наказание
при условията на чл. 78 А от НК.
Подсъдимият признава изцяло
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Изразява
съгласие да не се събират доказателства за тези факти, както и да не се
провеждат разпити на свидетелите и вещото лице. Изразява съгласие да се ползва
съдържанието на съответните протоколи и експертното заключение в досъдебното
производство при постановяване на присъдата. Признава се за виновен. Моли, съда за
минимално наказание.
Защитата
пледира да се приложи разпоредбите на чл.78 А от НК.
От събраните в хода на наказателното
производство писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът намира за установено следното:
Подсъдимият Д. и св. В.Й.Ц. се
познавали от деца и имали общи приятели.Често се събирали в една компания.На
неустановена дата през средата на м.декември св.Ц. бил с приятели в дома на подсъдимия
Д. ***, където се почерпили с алкохол.Св.Ц. употребил значително количество
алкохол и нямал спомен как и кога се прибрал в дома си. На следващия ден
сутринта св.Ц. установил, че му липсва личната карта №..., издадена на
03.09.2014г от МВР гр.Стара Загора, която вечерта носил в джоба на панталона
си. Ц. се срещнал с Д. и го попитал дали не е намерил личната му карта.
Последният отрекъл, макар че личната карта на св.Ц. била у него. Подсъдимият
продължил да държи чуждия официален документ за самоличност в себе си до
вечерта на 20.01.2015г, когато около 22ч в гр.Стара Загора на ул.”Хр.Ботев” бил
спрян за проверка от св.Е.С.Б. и Р.Д.Д.-полицейски служители в група „Охрана на
обществения ред” при Второ РУ „Полиция” гр.Стара Загора. Повод за проверката
било съмнителното поведение на подсъдимия. При извършване на паспортна
проверка, Д. представил пред длъжностните лица, посочения по-горе чужд
официален документ за идентифициране на собствената си самоличност, издаден
обаче не за него, а за другиго- свидетеля В.Ц.. Св.Б.. забелязал видими
различия между лицето на снимката от личната карта и подсъдимия. За
установяване самоличността на подсъдимия Д., полицейските служители го отвели в
сградата на Второ РУ „Полиция” гр.Стара Загора. Подсъдимият признал пред
полицейските служители, че е изгубил личната си карта, а чуждата била на
неговия приятел В., който му я дал. На подсъдимия бил съставен акт за
установяване на административно нарушение по чл. 11 от Закона
за българските лични документи. /л.12 от ДП/.
Съгласно чл.11 от ЗБЛД (Изм. - ДВ, бр.
82 от 2009 г.)
Никой няма право да дава или приема в залог, както и да използва или
преотстъпва български личен документ на друго лице.
Горната фактическа обстановка се
възприе за безспорно установена на основание чл.372, ал.3 и ал.4 от НПК, от направените
от подсъдимия самопризнание, тъй като прие, че същите се подкрепят от събраните
в досъдебното производство доказателства, а именно: АУАН от 20.01.2015г.;
протокол за доброволно предаване; протокол за разпит на обвиняемия; декларация
за СМПИС на обвиняемия; протокол за разпит на св. Е.Б.; протокол за разпит на
св. Р.Д.; протокол за разпит на св. В.Ц.; справка за съдимост на обвиняемия.
ПРАВНА
КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО
Предвид
гореизложеното, съдът счита за безспорно установено, че подсъдимият М.А.Д. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на чл.318 от НК, тъй като на 20.01.2015г в гр.Стара Загора, противозаконно си
послужил с официален документ- лична карта №..., издадена на 03.09.2014г от МВР
гр.Стара Загора на друго лице- на В.Й.Ц. ЕГН:**********, с цел да заблуди
длъжностно лице от състава на полицията-Е.С.Б.-старши полицай при 02 РУП-Стара
Загора.
От субективна
страна деянието е извършено виновно - под формата на пряк умисъл.
ПО ВИДА И
РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО
При
определяне вида и размера на наказанието съдът се съобрази с двата принципа в
наказателно-правната ни система-ПРИНЦИПА НА ЗАКОНОУСТАНОВЕНОСТ и ПРИНЦИПА НА
ИНДИВИДУАЛИЗАЦИЯ на наказанието.
Съгласно
първия принцип, в специалния текст на НК се предвижда наказание лишаване от
свобода до две години или пробация, или
глоба от сто до триста лева .
Съгласно
втория принцип, съдът обсъди обществената опасност на деянието, личността на
подсъдимия, както и всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства
по смисъла на чл. 54 от НК.
Смекчаващи отговорността обстоятелства
са изразената критичност и направените в
хода на ДП самопризнания.
Отегчаващи
отговорността обстоятелства - не са
налице.
Видно от
приложеното по делото свидетелство за съдимост, подсъдимият Д. е осъждан по
НОХД 1534/2011г. на СтРС, с влязло в
сила определение за прекратяване на наказателното производство на 14.10.2011г.,
за престъпление по чл.354а, ал.5, вр. ал.3, т.1 предл.1 от НК и е осъден на
наказание „глоба”. Видно от справка изх.
№ 24/РД-13-2520н1/04.11.2015г на ТД на НАП гр.Пловдив офис Стара Загора,
задължението е изцяло изплатено и
изпълнителното производство, образувано за събирането му е прекратено на 23.08.2011.
Ето защо , съдът приема, че по отношение на това наказание е настъпила
абсолютна реабилитация по смисъла на чл.88а, вр.чл.82 ал.1 т.5 от НК.
С оглед изложеното
съдът намира, че са налице условията на чл.78А от НК – за извършеното
престъпление се предвижда наказание – Лишаване от свобода до две години
или пробация, или глоба от сто до триста
лева, същото е умишлено, подсъдимият не е
осъждан за престъпление от общ характер, не е освобождаван от наказателна
отговорност и от деянието не са настъпили съставомерни имуществени вреди. Ето
защо счете, че същият следва да бъде освободен от наказателна отговорност и да му
се наложи административно наказание –ГЛОБА в размер на 1000 лева.
ПРИЧИНИ ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО
Причини за извършване на престъпното деяние е ниското правно съзнание на
подсъдимия Д..
Водим от горните мотиви, съдът постанови присъдата.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: