Р
Е Ш Е Н И Е
№ 70/10.4.2019г. гр. Ямбол
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД трети административен състав
На двадесети
март 2019
година
В открито съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЪЛКО ДРАГАНОВ
Секретар
В. Митева
Прокурор Едмонд Гоцев
като разгледа докладваното от съдия В.Драганов
Административно дело № 334 по описа на 2018 година.
Производството
е по реда на чл. 203 и следващите от АПК, във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона
за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
Образувано е
по искова молба от „*“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от управителя Р.Г.Г., депозирана чрез пълномощника адвокат Р.В. ***, със
съдебен адрес:***, против Агенция по заетостта, гр. София (АЗ-София), с цена на
иска 4 246,20 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени
вреди от пропуснати ползи, в резултат на незаконосъобразен административен акт
– писмо с рег. № 10-02-10-1183#3 от 01.12.2016 г. на Директора на дирекция
„Бюро по труда“, гр. Ямбол, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
датата на влизане в сила на отменителното съдебно
решение. В исковата молба се
сочи, че е изпълнен фактическият състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, както и че от незаконосъобразния акт, отменен по надлежния ред,
са увредени интересите на ищеца, като дружеството е претърпяло имуществени
вреди - пропуснати ползи, в претендирания размер,
представляващи неизплатената субсидия по мярката по чл. 36, ал. 1 от Закона за
насърчаване на заетостта (ЗНЗ) за покриване на разходите му за
работна заплата и осигуровки – ДОО, ДЗПО и ЗО, за период от девет месеца след
назначаването на наетото лице; излагат се
доводи за наличие на пряка и непосредствена причинна връзка между
отменения акт и настъпилите вреди. С оглед на изложените в исковата молба
твърдения се иска осъждането на ответната страна да изплати на ищцовото дружество обезщетение за имуществени вреди –
пропуснати ползи, в общ размер 4 246,20 лева, съставляващ стойността на
неполученото финансиране по насърчителната мярка, които вреди се изразяват в
невъзможността на „*“ ЕООД да се ползва от финансирането по мярката и са пряка
и непосредствена последица от отменения като незаконосъобразен акт на държавния
орган, а именно писмо рег. № 10-02-10-1183#3/01.12.2016 г. на Директора на
ДБТ-Ямбол.
В съдебно
заседание ищецът „*“ ЕООД се представлява от адвокат Р.В. ***. Процесуалният
представител поддържа исковата претенция, като излага доводи за доказаност на иска по основание и размер и моли съдът да
постанови решение, с което да го уважи изцяло, а в полза на ищеца да се
присъдят сторените в производството разноски. В депозирана по делото
допълнителна молба, исковата молба се допълва с уточнението, че вредите са
причинени от отменения административен акт – отказ за сключване на
административен договор, и ненасочване на безработни лица по смисъла на чл.
22а, ал. 2 от ЗНЗ (като елемент от незаконосъобразния отказ на административния
орган), който акт
е последван и от отказ да бъде сключен административен договор в установения в
АПК срок след съдебните решения. Излагат се твърдения, че ако е бил сключен
договор и е било осъществено насочване на безработно лице към разкритото от
ищеца работно място, което да бъде назначено, дължимата субсидия щеше да бъде
изплатена след произнасянето на ЯАС и на ВАС по въпроса дали е следвало да се
представи изисканото с писмо рег. № 10-02-10-1183#1/07.11.2016 г. удостоверение за
липса на открито производство по несъстоятелност и ликвидация или подобни
процедури. Излагат се и доводи за неоснователност на претенцията на ответната
страна за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. В представените в срок по делото писмени бележки се излагат доводи
по съществото на спора, като се иска уважаване на предявената претенция в
пълния ѝ размер и се претендират направените разноски съобразно списък.
В депозиран
чрез пълномощника юрисконсулт Д.Й. по делото отговор на исковата молба
ответната страна изразява становище за нередовност на исковата молба, както и
за неоснователност на предявения иск, като се излагат подробни аргументи в тази
насока. В съдебно заседание процесуалният представител на ответника по иска
поддържа изразеното в отговора становище, излага съображения за недоказаност на
предявената искова претенция по основание и размер, претендира присъждане на
сторените в производството разноски. В представени по делото писмени бележки в
дадения от съда срок се излагат подробни съображения по съществото на спора и
се иска съдът да отхвърли изцяло предявения иск като недоказан по основание и
размер. Претендира се присъждане на разноски по делото за юрисконсултско
възнаграждение.
Представителят на ЯОП намира иска за недоказан по основание, поради което
счита, че следва да бъде отхвърлен.
След като извърши цялостна преценка на всички събрани
и приложени към делото доказателства, съдът приема за установена
следната фактическа обстановка:
„*” ЕООД, представлявано от Р.Г., е кандидатствало по
активни мерки по чл. 36, ал. 1 от ЗНЗ, като с придружително
писмо рег. № 10-02-10-1183/02.11.2016 г. са представени следните документи:
заявка-спецификация за свободно работно място с рег. № 10-02-101183/02.11.2016
г. – попълнена по образец от Агенцията по заетостта, декларация по чл. 56 от
ЗНЗМДП по чл. 29 от ППЗНЗ и удостоверение за код на икономическа дейност. С
писмо рег. № 10-02-10-1183#1/07.11.2016 г. „*“ ЕООД е уведомено, че подадената
заявка за ползване на активни мерки от ЗНЗ е одобрена за финансиране, като е
даден срок до 09.11.2016 г. дружеството да представи пред компетентния орган
посочените в писмото документи. В отговор с приложени към писмо изх. №
3/09.11.2016 г., (заведено в регистъра на
ДБТ-Ямбол под вх. № 10-02-10-1183#2/09.11.2016 г.) документи кандидатът „*“ ЕООД е
представил искане за насочване на безработни лица за ползване на активни мерки
по чл. 36, ал. 1 от ЗНЗ и удостоверение за наличие или липса на задължения по
ЗМДТ, като по отношение на изисканото удостоверение от Окръжен съд, че
дружеството не се намира в открито производство по несъстоятелност или в
ликвидация или в подобна процедура, изрично е уточнено, че не се представя, тъй
като съответният съд не издава такъв документ, считано от 01.01.2008 г., поради факта, че въпросните обстоятелства се
заявяват и вписват в Агенцията по вписванията – Централизиран електронен
търговски регистър. В становище за допустимост на кандидата ст. експерт Иванов
отбелязва, че с работодателя не може да се сключи договор по заявената
програма/мярка/проект, като е посочено, че не е представен документ по т. 14, а
именно - цитираното удостоверение от Окръжен съд. С писмо рег. №
10-02-10-1183#3 от 01.12.2016 г., адресирано до кандидата „*“ ЕООД,
административният орган уведомява дружеството, че то не е одобрено за сключване
на договор при условията на чл. 36, ал. 1 от ЗНЗ, тъй като не е представено
удостоверение от Окръжен съд, че дружеството не се намира в открито
производство по несъстоятелност или в ликвидация или в подобна процедура, с
което се удостоверява липсата на депозирани в съответния Окръжен съд искания за
откриване на производство по несъстоятелност, (които обхващат и периода от
подаване на искането на кредитора до произнасянето на съда).
Уведомителното писмо е получено от представляващия дружеството – Р.Г., и е
оспорено по съдебен ред, като е образувано адм. д. №
303/2016 г. по описа на ЯАС, приключило с Решение
№ 33 от 24.02.2017 г., влязло в законна сила на 12.10.2017 г. след
осъществяването на инстанционен съдебен контрол от
ВАС, който с Решение № 12216/12.10.2017 г. по адм. д. № 3975/2017 г. е потвърдил първоинстанционния
съдебен акт.
С писмо рег.
№ 20-02-10-299/01.11.2017 г. Директора на ДБТ-Ямбол уведомява „*“ ЕООД, че в
изпълнение на съдебно решение № 33 от 24.02.2017 г. по адм.
д. № 303/2017 г. по описа на ЯАС се проверяват възможностите за предприемане на
действия съгласно съдебните решения. С искане рег. индекс 10-02-10-1832/19.10.2018
г., депозирано пред административния орган от управителя Р.Г., на основание чл.
24 от АПК е поискано издаването на индивидуален административен акт по смисъла
на чл. 21, ал. 1 от АПК с изрично волеизявление в изпълнение на съдебните
решения, респ. издаването на индивидуален административен акт по смисъла на чл.
21, ал. 2 и ал. 3 от АПК с волеизявление, с което се декларират или констатират
вече възникналите права по съдебните решения, тъй като волеизявлението е от
значение за упражняването на правото на помощ на дружеството по мярката по чл.
36, ал. 1 от ЗНЗ. В отговор на отправеното искане с писмо рег. № 10-02-10-1832#2 от
02.11.2018 г. административният орган е уведомил дружеството, че искането по
чл. 24 от АПК не би могло да бъде удовлетворено по отношение на наетото вече
лице Т.П. П. по съображения, подробно изложени в
писмото, което по същество преповтаря посоченото в становище рег. №
10-02-10-1832#1 от
23.10.2018 г. С друго писмо рег. № 10-02-10-1183#4/02.11.2018 г. дружеството е
уведомено, че след извършена актуална проверка за допустимост по подадената
заявка за ползване на насърчителната мярка по чл. 36, ал. 1 от ЗНЗ е установена
възможността за сключване на договор между дружеството и АЗ-София чрез
ДБТ-Ямбол при условията на чл. 36, ал. 1 от ЗНЗ, като с цел стартиране на
дейността по насочване и подбор на подходящи безработни лица, отговарящи на изискванията
по заявката, представител на дружеството е поканен да се яви в ДБТ-Ямбол за
подписване на договор. Писмата, видно от известие за доставяне, са получени
лично от управителя на дружеството на 08.11.2018 г. Исковата молба, с която се
претендира ангажиране отговорността на АЗ-София за имуществени вреди –
пропуснати ползи, е депозирана пред ЯАС на 21.12.2018 г., като е образувано
производството по настоящото адм. д. № 334 от 2018 г.
по описа на съда. С писмо рег. № 10-02-10-1183#5 от 07.02.2019 г. (лист 108 от делото), във връзка
с открита в периода 07.02.2019 – 15.02.2019 г. процедура за кандидатстване по
насърчителни мерки от ЗНЗ и с оглед изпълнение на влязлото в сила решение по адм. д. № 303/2016 г. по описа на ЯАС, (потвърдено с
решение по адм. д. № 3975/2017 г. по описа на ВАС), Директорът
на ДБТ отново е поканил представител на ищцовото
дружество да се яви в ДБТ-Ямбол за сключване на договор при условията на чл.
36, ал. 1 от ЗНЗ, като е определен срок до 15.02.2019 г. Писмото е получено от
представител на дружеството на 08.02.2019 г. и в отговор е изпратено
уведомително писмо, заведено в регистъра на ДБТ-Ямбол под рег. № 10-02-10-1183#6/15.02.2019
г. (лист 106 от
делото), в което „*“ ЕООД прави
уточнение, че дружеството не прави отказ да бъде приета поканата на
административния орган за сключване на договор, а го уведомява за висящия
съдебен спор, чийто предмет е свързан с казуса, както и че в указания срок не е
възможно да се снабди с изисканите документи относно преценката за допустимостта
на кандидата, съответно - не е възможно в същия срок представител да се яви в
ДБТ-Ямбол за подписване на договор.
По делото са
събрани писмени доказателства, приобщено към доказателствения
материал е и адм. д. № 303/2016 г. по описа на ЯАС,
ведно със съдържащото се в кориците му адм. д. №
3975/2017 г. по описа на ВАС. Допуснато е и изготвянето на съдебно-икономическа
експертиза, която да отговори на следните въпроси: дали в „*“ ЕООД е назначено
лицето Т.П., в какъв период от време е работило то и какъв е размерът на
изплатените от дружеството трудови възнаграждения и осигурителни вноски за
следващите 18 месеца след назначаването на П.; налице ли е реално и точно
изпълнение на изискванията по мярката и одобрените параметри; какъв би бил
размерът на дължимите субсидии на „*“ ЕООД за наето безработно лице: за трудово
възнаграждение за лице с висше образование и за осигурителни вноски за сметка
на работодателя за фондовете ДОО, ДЗПО и НЗОК; какво е действителното
отработено време от наетото лице Т.П. в периода 9 месеца след назначаването
ѝ, отсъствало ли е лицето от работа и ползвало ли е отпуск, включително и
за временна нетрудоспособност. В изготвеното по делото заключение вещото лице е
дало становище, че е налице реално и точно изпълнение на изискванията по
мярката и одобрените параметри по нея, като при сключен договор с ДБТ-Ямбол
дължимите субсидии на „*“ ЕООД биха били за наето безработно лице до 29-годишна
възраст, както следва: сумата за трудово възнаграждение за лице с висше
образование – 3 420 лв., и за осигурителни вноски за сметка на
работодателя: за фондовете на ДОО – 484,20 лв., за фондовете на ДЗПО – 126,00
лв., и за НЗОК – 216,00 лв.; общата сума на субсидията е изчислена в размер на 4 246,20
лева (съобразно
приложената към заключението Справка – Приложение № 2). Становището е базирано на
направените в следствие на проучване и анализиране на приложените към делото
материали и след извършени справки в ДБТ-Ямбол и в „*“ ЕООД констатации, а
именно: през 2016 г. дружеството кандидатства по мярка за насърчаване на
работодателите за наемане на работа на безработни лица до 29-годишна възраст (чл. 36, ал.
1 от ЗНЗ); с нарочно
писмо кандидатът е уведомен, че подадената от него заявка по насърчителните
мерки е одобрена и че за сключването на договор по чл. 36, ал. 1, ЗНЗ следва да
представи изисканите с писмото документи в посочения срок – 09.11.2016 г.; с
писмо от 09.11.2016 г. са представени поисканите документи за оценка относно
допустимостта на кандидата по мярката, с изключение на удостоверението от
Окръжен съд, за което изрично се сочат причините за непредставянето му; в
резултат с друго писмо на компетентния орган дружеството е уведомено, че поради
непредставянето на този документ „*“ ЕООД не е одобрено за сключване на договор
по чл. 36, ал. 1 от ЗНЗ; този акт е оспорен по съдебен ред с резултат отмяна на
писмото и връщане на преписката на административния орган за ново произнасяне,
като след осъществен от ВАС инстанционен контрол
съдебният акт на ЯАС е оставен в сила. Предвид факта, че почти една година след
подаване на заявката по активни мерки по реда на чл. 36, ал. 1 от ЗНЗ и с оглед
уведомително писмо от 01.11.2017 г. на Директора на ДБТ-Ямбол относно
проверяване на възможностите за предприемане на действия съгласно съдебните
решения, следвайки потребностите на дружеството от персонал за осъществяване на
дейността си, кандидатът по мярката е назначил Т.П. на новоразкритото
работно място „отчетник счетоводство“, обявено в ДБТ-Ямбол; към датата на
сключване на трудовия договор назначеното лице е на възраст 26 г., с висше
образование – степен „магистър“ по специалност „счетоводство и контрол“, като в
заключението изрично се сочи, че договор не е сключен по горепосочените
причини; назначеното лице е започнало работа на 07.12.2016 г. и продължава да
работи към датата на извършване на справката в дружеството, както и според
представената справка за актуално състояние на действащите трудови договори към
06.03.2019 г. от НАП. В заключението е посочено също и че според представените
от „*“ ЕООД ведомости и справки за периода 9 месеца след назначаването на
наетото лице Т.П. същото е отработило всички работни дни за периода – общо 188
дни, като то не е отсъствало от работа през цитирания период и не е ползвало
отпуск, включително и за временна неработоспособност. При изслушване на
експертното заключение в съдебно заседание, проведено на 20.03.2019 г., вещото
лице прави уточнение, че длъжностите „отчетник счетоводство“, (на която е
назначена Т.П.), и
„счетоводител“, (която длъжност е посочена в заявка-спецификация за
свободно работно място), са съвместими. Така изготвеното
заключение с направените в съдебното заседание уточнения съдът е намерил за
обективно, всестранно и пълно, отговарящо на всички спорни по делото въпроси,
поради което го е приел.
С оглед на
установената фактическа обстановка, ЯАС, трети административен състав счита, че
исковата молба е процесуално допустима, но
разгледана по същество същата е неоснователна и недоказана поради следните
съображенията:
Предявеният
иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и се разглежда по реда на глава
единадесета от АПК. Съобразно правилото на чл.
203 от АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за
обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или
бездействия на административни органи и длъжностни лица, а съгласно чл. 205 от АПК ответник по иска е юридическото лице, представлявано от органа, от чийто
незаконосъобразен акт са причинени вредите. Текстът на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е
категоричен, че държавата и общините отговарят за вредите, причинени на
граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, от действия и
бездействия на техни органи или длъжностни лица, при или по повод изпълнение на
административна дейност, като се дължи обезщетение за всички имуществени и
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането,
независимо от това, дали са причинени виновно от отговорното длъжностно лице (чл. 4 от ЗОДОВ). Вредата
представлява накърняване имуществото на правните субекти или на техни
неимуществени блага, като когато е засегнат патримониумът
на едно лице, вредата е имуществена. Имуществената вреда представлява
отрицателна последица от увреждане, която засяга неблагоприятно имуществените
права и защитените от правото блага на увредения. Пряка и непосредствена е тази
вреда, която следва непосредствено от акт, действие или бездействие на
компетентния административен орган, а обезщетението обхваща претърпяната загуба
или пропусната полза. Във фактическия състав за отговорността на държавата за
дейността на администрацията, визирана в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, са включени
следните елементи: незаконосъобразен акт, издаден при или по повод изпълнение на
административна дейност от орган или длъжностно лице на държавата, който да е
отменен по съответния ред; настъпила вреда от този административен акт и
причинна връзка между постановения незаконосъобразен административен акт и
настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от трите елемента
на посочения фактически състав не би могла да се реализира отговорността на
държавата по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Т.е., отговорността по ЗОДОВ е обективна, а
границите ѝ се разпростират до вредите, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането. Доказателствената тежест за
установяване наличието на предпоставките за ангажиране на отговорността се носи
от ищеца, търсещ присъждане на обезщетение за претърпени вреди, като за да бъде
основателен искът за причинени вреди, следва доказването на фактите от
хипотезата на правната норма да е пълно, съобразно чл. 154, ал. 1 от ГПК.
В конкретния
случай се иска осъждането на ответната страна АЗ-София да изплати на ищцовото дружество „*“ ЕООД обезщетение за имуществени
вреди – пропуснати ползи, в общ размер 4 246,20 лева, съставляващ
стойността на неполученото финансиране по насърчителната мярка по чл. 36, ал. 1
от ЗНЗ, които вреди се изразяват в невъзможността на дружеството да се ползва
от финансирането по мярката, като се твърди че вредите са пряка и
непосредствена последица от отменения като незаконосъобразен акт на държавния
орган, а именно писмо рег. № 10-02-10-1183#3/01.12.2016 г. на Директора на
ДБТ-Ямбол. При така определения предмет на делото основният спорен въпрос е
налице ли е причинна връзка по смисъла на чл. 4 от ЗОДОВ между твърдените вреди
и отменения административен акт. ЯАС в настоящия си състав намира, че в случая
липсва причинно-следствена връзка между отмененото писмо на Директора на
ДБТ-Ямбол и претендираните от ищеца вреди по
изложените по-долу съображения.
„*” ЕООД, представлявано от Р.Г., е кандидатствало по
активни мерки по чл. 36, ал. 1 от ЗНЗ, като в хода на процедурата на етапа за
оценка допустимостта на кандидата преди сключването на договор по чл. 36, ал. 1
от ЗНЗ с писмо рег. № 10-02-10-1183#3 от 01.12.2016
г. административният орган уведомява дружеството, че то не е одобрено за
сключване на договор при условията на чл. 36, ал. 1 от ЗНЗ, тъй като не е
представено удостоверение от Окръжен съд, че дружеството не се намира в открито
производство по несъстоятелност или в ликвидация или в подобна процедура, с
което се удостоверява липсата на депозирани в съответния Окръжен съд искания за
откриване на производство по несъстоятелност, (които обхващат и периода от
подаване на искането на кредитора до произнасянето на съда).
Писмото е оспорено по съдебен ред, като по образуваното по описа на ЯАС адм. д. № 303 от 2016 г. съдът се е произнесъл с Решение № 33 от 24.02.2017 г., в което е приел, че
непредставянето на изисканото удостоверение не може да се квалифицира като
неизпълнение на условие, водещо до неодобрение в подадената заявка за ползване на активни мерки от ЗНЗ, както и че
органът е следвало да съобрази правомощията си с разпоредбата на чл. 23, ал. 4
от ЗТР (ал.
6 след измененията на текста) - с оглед тази констататция,
съдът е обосновал извод за произнасяне на административния акт в противоречие с
материалноправните разпоредби. Отделно от това, първоинстанционният съд е констатирал и че писмото, с което
дружеството е уведомено, че не е одобрено за сключване на договор при условията
на чл. 36, ал. 1 от ЗНЗ, е немотивирано, тъй като в него не се сочи какви точно
правни норми са нарушени, за да се стигне до неодобрението на кандидата по ЗНЗ.
Като краен резултат ЯАС е отменил оспореното писмо и е върнал преписката на ДБТ-Ямбол за
ново произнасяне при съобразяване на задължителните указания по тълкуване и прилагане
на закона, дадени с мотивите на съдебния акт. С Решение № 12216/12.10.2017 г.
по адм. д. № 3975/2017 г. по описа на ВАС
касационната инстанция е оставила в сила така постановеното от ЯАС решение,
като в мотивите на потвърдителния съдебен акт изрично
се сочи: служебното начало в чл. 9, ал. 4 от АПК задължава административния
орган да осъществява процесуално съдействие на страните за законосъобразно и
справедливо решение на въпроса; в случая административният орган при неясни
указания (липса на
такива) е приложил
последици в разрез с административнопроизводствените
правила, което е довело и до нарушение на материалния закон и в крайна сметка
до издаване на незаконосъобразен административен акт, който правилно е бил
отменен от първоинстанционния съд. При това положение
се налага извод, че стартиралата по повод писмо рег. № 10-02-10-1183/02.11.2016
г. процедура по кандидатстване за насърчителни мерки по чл. 36, ал. 1 от ЗНЗ не
е приключила и административното производство е висящо, (видно от
доказателствата по делото и към настоящия момент). От това следва, че след отмяната
на индивидуалния административен акт - писмо рег.
№ 10-02-10-1183#3 от 01.12.2016 г., (който факт е безспорно установен) за административния орган
съществува възможността за ново произнасяне по направената заявка-спецификация,
с подаването на която ищцовото дружество е поставило
началото на административното производство, респ. компетентният орган има право
отново да извърши преценка дали да признае или да откаже сключването на
договора по чл. 36, ал. 1 от ЗНЗ, съответно да насочи безработно лице,
отговарящо на изискванията на кандидата, при това след оценка относно
допустимостта на последния по мярката (при съобразяване на задължителните
указания по тълкуване и прилагане на закона, дадени с мотивите на отменителния съдебне акт). Такова
произнасяне видно от данните по делото не е налице, а при липсата на
окончателен отказ, който да е признат от съда за незаконосъобразен и да е
отменен, претенцията за вреди от този акт е недоказана и неоснователна. В
резултат на отменителното съдебно решение, (потвърдено с
Решение № 12216 от 12.10.2017 г. по адм. д. № 3975/2017 г. по описа на ВАС), Директорът
на ДБТ-Ямбол следва да издаде нов административен акт и ако този последващ акт бъде неблагоприятен за ищеца, може да бъде
оспорен отново пред съда, като именно в това специално производство съдът ще се
произнесе по неговата законосъобразност и по дължимостта
на сумите във връзка с кандидатстването по насърчителната мярка по чл. 36, ал.
1 от ЗНЗ. Следва да се има предвид, че не е налице задължение на компетентния
орган за изплащане на средства по всяко подадено искане за ползване на мерките
- изплащането на сумите по насърчителната мярка в конкретния случай се извършва
след сключване на договор по чл. 36, ал. 1 от ЗНЗ и изпълнение на специфичните
изисквания, заложени в този договор, т.е. очакването на дружеството, че ще му
бъде изплатена сумата след етапа за оценка на допустимостта на кандидата не
може да ангажира отговорност по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. С други думи,
изплащането на средства по заявената мярка се извършва съобразно нормативно
предвидените изисквания и по искания, одобрени по съответния ред.
Обстоятелството, че отказът е отменен не би могло да ангажира отговорност за
вреди, тъй като не е приключила предвидената в закона процедура за одобрение
или отказ. В случая процедурата по подаденото заявление за ползване на
насърчителната мярка по чл. 36, ал. 1 от ЗНЗ не е приключила с отмяната на
отказа от съда, тъй като преписката е върната на органа за ново произнасяне.
Доколкото в отменителното решение съдът не се е
произнесъл по съществото на спора и не е било установено правото на дружеството
за дължимост на сумите по мярката, то това право не е
безспорно, а евентуалното накърняване на едно неустановено право не може да е
основание за присъждане на обезщетение за причинени вреди. Ето защо в случая
липсва както причинна връзка между отменения административен акт – писмо рег. №
10-02-10-1183#3 от 01.12.2016 г., и твърдените вреди, така и безспорно
установено защитимо материално право на ищеца, което да е било накърнено от
административния акт и от това за дружеството да са настъпили имуществени вреди
– пропуснати ползи, подлежащи на обезщетяване.
Всичко
изложено до тук обуславя неоснователността на исковата претенция и доколкото
искът не е доказан по основание, съдът не дължи обсъждане на доказателствата,
ангажирани за установяването на неговия размер.
След като не
са налице материалноправните предпоставки на чл. 1,
ал. 1 от ЗОДОВ и не се доказа вредите, които ищцовата
страна твърди, че е претърпяла, да са в причинна връзка с отменения
административен акт, то претенцията за присъждане на обезщетение за претърпени
имуществени – пропуснати ползи, се явява неоснователна и недоказана и следва да
се отхвърли изцяло. Предвид неоснователността на главния иск, се явява
неоснователна и претенцията за присъждане на лихва върху претендираната
сума.
Независимо
от благоприятния за ответната страна изход на делото, разноски за юрисконсултско възнаграждение, каквито се претендират по
делото, не следва да бъдат присъдени. Специалната уредба по чл. 10, ал. 2 и ал.
3 от ЗОДОВ дерогира приложението на общата уредбата
на отговорността за разноски, съдържаща се в чл. 78 от ГПК и чл. 143 от АПК.
Съгласно чл. 10, ал. 2, изречение първо от ЗОДОВ при отхвърляне на иска изцяло,
какъвто е и настоящият случай, съдът осъжда ищеца да заплати разноските по
производството, като в цитираната норма
законодателят не е направил разграничение на юрисконсултското
възнаграждение, респ. на адвокатското възнаграждение, с други разноски по
делото. От систематичното тълкуване на чл. 10, ал. 2 от ЗОДОВ, във връзка с чл.
10, ал. 3 от с.з., където е постановено, че ако искът бъде уважен изцяло или
частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както
и да заплати на ищеца внесената държавна такса, следва, че законодателят прави
разлика между разноски за производството и заплатеното възнаграждение за един
адвокат, респективно юрисконсултско възнаграждение.
Този извод се подкрепя и от правната уредба на разноските по производството,
дадена съответно в чл. 143, ал. 1 от АПК, както и в чл. 78, ал. 1 от ГПК, в
които норми законодателят изрично и отделно е регламентирал възнаграждението за
един адвокат от останалите разноски по делото. Стриктното тълкуване на
цитираните норми обосновава извода, че разноските за юрисконсултско
възнаграждение, макар и да са разходи по делото, не са разноски по
производството. В чл. 10, ал. 2 и ал. 3 от ЗОДОВ, които са специални разпоредби
по отношение на чл. 78 от ГПК и чл. 143 от АПК, законодателят не е предвидил
изрично, че при отхвърляне изцяло или частично на предявените искове, на
ответника се дължи заплащане на възнаграждение за един адвокат, ако е имал
такъв, или на юрисконсултско възнаграждение, ако е
бил защитаван от юрисконсулт.
Водим от
горното, ЯАС, трети административен състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от „*“ ЕООД, ЕИК
*********, представлявано от управителя Р.Г.Г., чрез
пълномощника адвокат Р.В. ***, със съдебен адрес:***, ИСК да бъде осъдена Агенция по заетостта, гр. София да заплати
сумата от 4 246,20 (четири хиляди двеста четиридесет и шест лева и
двадесет стотинки), представляваща обезщетение за причинени имуществени
вреди от пропуснати ползи в резултат на незаконосъобразен административен акт –
писмо с рег. № 10-02-10-1183#3 от 01.12.2016 г. на Директора на дирекция ”Бюро
по труда”, гр. Ямбол, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата
на Решение № 12216 от 12.10.2017 г. по адм. д. №
3975/2017 г. на ВАС до момента на изплащане на обезщетението.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Агенция по заетостта, гр. София, за присъждане на разноски по производството за осъществена
защита от юрисконсулт по делото.
Решението
подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ:/п/не се чете