№ 14042
гр. София, 18.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА
при участието на секретаря МАРГАРИТА Р. И.
като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА Гражданско дело №
20241110144402 по описа за 2024 година
Съдът е сезиран с искова молба с вх. №243376/25.07.2024 г., депозирана от Г. И.
А., срещу „Е.М“ ЕООД, с която е предявен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК
за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата в размер на
476,58 лева – незаплатена главница по искане – договор за отпускане на стоков кредит
и паричен заем №*****/07.10.2009 г., както и сумата в размер на 25 лева – държавна
такса, за които суми има издаден изпълнителен лист от 09.01.2013 г. въз основа на
влязла в сила заповед за изпълнение по ч.гр.д. № *****/2012 г. по описа на СРС, 24
състав. В исковата молба са изложени твърдения, че сумите по изпълнителния лист са
погасени по давност, тъй като взискателят за периода от 2013 г. до м.06.2024 г. не бил
предприемал действия по принудително изпълнение на вземанията си. Сочи се, че
първоначално изпълнителното дело е било образувано по описа на ЧСИ К.А., рег.
№***, с номер на изпълнителното дело ***/2013 г. Сочи, че по справка в кантората на
ЧСИ било установено, че това дело е унищожено. Впоследствие било образувано
изпълнително дело №2024****040**** по описа на ЧСИ С.Я, за периода от 2013 г. до
образуване на новото изпълнително дело не били предприемани действия по
принудително изпълнение, поради което вземанията по изпълнителния лист били
погасени по давност. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да приеме за
установено, че не дължи горепосочените суми, тъй като са погасени по давност.
Претендира направените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „Е.М“
ЕООД, с който се оспорва предявения иск като неоснователен. Сочи, че по първото
образувано изпълнително дело №***/2013 г. по описа на ЧСИ К.А., рег. №*** били
предприети множество изпълнителни действия, които прекъсвали давността. След
прекратяване на това дело и образуване на новото дело, а именно – изпълнително дело
№****/2024 г. по описа на ЧСИ С.Я, още с молбата за образуване на изпълнителното
дело били поискани от взискателя изпълнителни действия, които да обезпечат и
удовлетворят вземането на кредитора. Излага съображения относно приложимата към
процесните вземания погасителна давност. С оглед на изложените съображения моли
съда да отхвърли предявения иск.
1
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, по реда на чл. 235,
ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено следното:
По делото не е спорно, а това се установява и от приложения към исковата молба
изпълнителен лист, че на 09.01.2013 г. в полза на „У.К.Ф“ АД е издаден изпълнителен
лист срещу Г. И. А. по ч.гр.д. № *****/2012 г. по описа на СРС, 24 състав за следните
суми: сумата в размер на 476,58 лева – незаплатена главница по искане-договор за
отпускане на стоков кредит и паричен заем №*****/07.10.2009 г., ведно със законна
лихва, считано от 22.08.2012 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 25 лева –
разноски по делото за заплатена държавна такса.
Въз основа на така издадения изпълнителен лист е било образувано изпълнително
дело №2013***0400*** по описа на ЧСИ К.А. въз основа на молба от 31.01.2013 г.,
подадена от „Е.М“ ЕООД.
Поради унищожаване на изпълнително дело №2013***0400*** на основание чл.
13, ал. 2 от Наредба №4 за служебния архив на ЧСИ, вр. чл. 5, ал. 4 ЗЧСИ и
невъзможност за предоставяне на копие от изпълнително дело №2013***0400***,
ЧСИ е представил удостоверение за извършените по изпълнителното дело действия и
прекратяването му.
От удостоверението с изх. №5174/24.02.2025 г., издаденo от ЧСИ А., рег. №*** се
установява, че по изпълнителното дело след образуването му е изпратена покана за
доброволно изпълнение до длъжника на 05.02.2013 г. На 17.11.2014 г. е изпратено
запорно съобщение за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на
длъжника, получавано от „*******“ ООД.
Изпълнителното дело е прекратено на 08.11.2016 г. по молба на взискателя „Е.М“
ЕООД и е върнат изпълнителният листна взискателя.
Като доказателство по делото е приобщен препис от изпълнително дело №
2024****040**** по описа на ЧСИ Я., рег. №****, от което се установява, че същото е
образувано по молба, подадена от „Е.М“ ЕООД, на 18.04.2024 г., с която на ЧСИ се
възлага да извърши справки за действащи трудови договори и банкови сметки на
длъжника, като при установяването на такива – да бъде наложен запор върху
банковите сметки.
На 26.06.2024 г. е изпратено запорно съобщение до „О.Б.Б“ ООД, получено от
банката на 03.07.2024 г.
Със запорно съобщение от 26.06.2024 г. е наложен запор върху трудовото
възнаграждение на длъжника Г. А., получавано от „А.Б.М“ ООД.
С определение от 12.11.2024 г. съдът е постановил спиране на изпълнителното
дело като обезпечителна мярка на предявения в настоящото производство иск.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
По предявения иск с правно основание чл. 124, ал. 1, вр. чл. 439, ал. 1 ГПК в
тежест на ответника е да докаже извършването на действия, спиращи или прекъсващи
погасителната давност за вземането.
Исковият ред за защита по чл. 439 ГПК на длъжника, срещу когото е издадена
заповед за изпълнение, е приложим при позоваване на факти, които са новонастъпили
– след влизане в сила на заповедта за изпълнение.
В разглеждания случай ищецът основава отрицателния си установителен иск на
2
изтекла давност, която счита, че е започнала да се отброява от образуването на
изпълнително дело №***/2013 г., след който момент не били извършвани
изпълнителни действия до месец юни 2024 г., когато е образувано изпълнително дело
№ 2024****040**** по описа на ЧСИ Я., рег. №****.
Съдът счита, че при осъществяването на принудително изпълнение въз основа на
влязла в сила заповед за изпълнение и изпълнителен лист, изпълняемото право е
облечено в изпълнителна сила, която възниква в момента на изтичане на срока за
възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК. С влизането в сила на заповедта за изпълнение – чл.
416 ГПК, се получава ефект, аналогичен на силата на пресъдено нещо и длъжникът не
може да релевира възраженията си срещу дълга по общия исков ред, извън случаите на
чл. 424 ГПК и чл. 439 ГПК, тъй като същите са преклудирани, с което се получава
ефект на окончателно разрешен правен спор за съществуване на вземането – арг. и от
чл. 371 ГПК, поради което и намира приложение разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, а
неподаването на възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК може да се приравни по
правни последици на признание на вземането от длъжника по чл. 116, б. "а" ЗЗД –
целта на регламентираното в действащия ГПК заповедно производство е да се
установи дали претендираното вземане е спорно, а признанието на дълга може да бъде
изразено и с конклудентни действия, доколкото същите манифестират в достатъчна
степен волята на длъжника да потвърди съществуването на конкретен дълг към
кредитора – виж например Решение № 3 от 04.02.2022 г. на ВКС по гр. дело №
1722/2021 г., ІV г. о., ГК, Решение № 100 от 20.06.2011 г. на ВКС по т. д. № 194/2010 г.,
II т. о., ТК, Решение № 131 от 23.06.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5140/2015 г., ІV г. о.,
ГК.
По делото не са налице данни за влизане в сила на заповедта за изпълнение по
ч.гр.д. № *****/2012 г. по описа на СРС, 24 състав, въз основа на която е издаден
процесният изпълнителен лист, но съдът приема, че това е станало най-късно на
09.01.2013 г. – датата, на която е издаден изпълнителният лист. От посочената дата е
започнала да тече 5-годишната давност за погасяване правото на принудително
изпълнение на вземанията.
Според разпоредбата на чл. 116, б. "в" ЗЗД, давността се прекъсва с
предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането. Съгласно
задължителните за съдилищата разяснения, дадени в т. 10 от Тълкувателно решение №
2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. дело № 2/2013 г., ОСГТК, прекъсва давността
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ /независимо от това дали прилагането му е поискано от
взискателя или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по
възлагане, съгласно чл. 18 ЗЧСИ/, като примерно и неизчерпателно са изброени
изпълнителните действия, прекъсващи давността. Взискателят има задължение със
свои действия да поддържа висящността на изпълнителния процес, извършвайки
изпълнителни действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ,
включително като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и
прилагането на нови изпълнителни способи. При изпълнителния процес давността се
прекъсва многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с
извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ.
Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността,
защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на
закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително
изпълнение. В изпълнителния процес давността не спира, именно защото кредиторът
може да избере дали да действа /да иска нови изпълнителни способи, защото все още
не е удовлетворен/, или да не действа /да не иска нови изпълнителни способи/. Когато
3
взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две
години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8
ГПК по право, без значение дали и кога съдебният изпълнител ще постанови акт за
прекратяване на принудителното изпълнение, тъй като актът има само декларативен, а
не конститутивен характер. Поради това новата давност започва да тече не от датата
на постановлението за прекратяване на изпълнителното производство, а от датата на
предприемането от страна на взискателя на последното по време валидно
изпълнително действие.
За първи път погасителната давност, която е започнала да тече от влизане в сила
на заповедта за изпълнение най-късно на 09.01.2013. г. по аргумент от чл. 115, б. „ж“ и
чл. 117 ЗЗД, е била прекъсната на 17.11.2014 г. с налагането на запор върху трудовото
възнаграждение на длъжника при работодателя „*******“ ООД, доколкото не може да
се установи дали с молбата за образуване на изпълнителното дело на съдебния
изпълнител са възложени правата по чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ. Въпреки това след
образуването на изпълнително дело №***/2013 по описа на ЧСИ А., рег. №*** до
26.06.2015 г. давност за вземането не е текла, доколкото до този момент е било
приложимо ППВС №3/18.11.1980 г., съгласно което по време на изпълнителното дело
давност не тече.
След това до подаването на молбата от 18.04.2024 г. от взискателя „Е.М“ ЕООД
до ЧСИ Я., рег. №****, въз основа на която е образувано изпълнително дело
№2024****040**** не са искани или извършвани каквито и да било изпълнителни
действия по изпълнително дело №***/2013 г. по описа на ЧСИ А., рег. №***, като
последното е прекратено на 08.11.2016 г. Следва да се приеме, че посочената молба от
18.04.2024 г., съдържаща искане за извършване на конкретни изпълнителни действия, е
прекъснала теченето на погасителната давност за вземанията, предмет на
изпълнителния лист. Както е разяснено в ТР №2/2015 г. по т.д. №2/2013 г. на ОСГТК
на ВКС искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва
давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи. Бездействието на
съдебният изпълнител да приложи исканите способи в молбата не следва да се
тълкува в ущърб на взискателя, проявил активност в събиране на вземането си.
Въпреки това, от изложеното по-горе е видно, че погасителната давност за
процесните вземания, предмет на изпълнителния лист от 09.01.2013 г., е изтекла още
преди образуването на изпълнително дело №2024****040**** по описа на ЧСИ Я., т.е.
изтекла е и към момента на предявяване на исковата молба на 25.07.2024 г.
Посоченият извод не се променя и при съобразяване на последвалото спиране на
теченето на давността поради обявеното извънредно положение в РБ със Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение (ДВ, бр. 28/28.03.2020 г., в
сила от 13.03.2020 г.). Съгласно чл. 3, т. 2 от посочения закон, считано от 13.03.2020 г.
до отмяната на извънредното положение спират да текат давностните и други срокове,
предвидени в нормативни актове, с изтичането на които се погасяват или прекратяват
права или се пораждат задължения за частноправните субекти, с изключение на
сроковете по НК и ЗАНН. Съгласно § 13 от ПЗР на Закона за здравето (обн. в ДВ, бр.
44 от 13.05.2020 г.) сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по
Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с
решение на Народното събрание от 13.03.2020 г., и за преодоляване на последиците,
продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в
Държавен вестник. Ето защо давностният срок в периода от 13.03.2020 г. до 20.05.2020
г. спрял да тече и продължил да тече, считано от 21.05.2020 г. Продължителността на
този период на спиране на основание ЗМДВИП е 69 дни., а в случая между
прекратяването на изпълнитено дело №***/2013 г. по описа на ЧСИ А., рег. №*** и
4
образуването на изпълнително дело №2024****040**** по описа на ЧСИ Я., рег.
№**** е изтекъл период от повече от 7 години.
По изложените съображения, съдът намира предявеният иск с правно основание
чл. 439 ГПК за основателен, поради което същият следва да бъде уважен.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има само ищецът. Същият претендира
присъждането на разноски за държавна такса в размер на 168,83 лева, които следва да
му бъдат присъдени в пълен размер.
Адв. К. – процесуален представител на ищеца, претендира присъждане в своя
полза на адвокатско възнаграждение за осъществена в полза на ищеца безплатна
правна помощ по чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата. Представен е договор за
правна защита, в който е уговорено защитата по настоящото дело да е безплатна на
основание чл. 38, ал. 1, т. 3, предл. 2 ЗАдв., поради което в полза на адв. К. следва да
бъде присъдено адвокатско възнаграждение.
Съдът намира, че с оглед неголямата правна и фактическа сложност на делото,
справедливият размер на адвокатското възнаграждение, което следва да бъде
присъдено на адв. К. е в размер на 350 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Г. И. А., ЕГН: **********
срещу „Е.М“ ЕООД, ЕИК: ********* иск с правно основание чл. 124, ал. 1, вр. чл. 439,
ал. 1 ГПК, че е погасена по давност възможността за принудително изпълнение по
отношение на следните суми: сумата в размер на 476,58 лева – незаплатена главница
по искане-договор за отпускане на стоков кредит и паричен заем №*****/07.10.2009 г.,
както и сумата в размер на 25 лева – държавна такса, за които суми срещу ищеца има
издаден изпълнителен лист от 09.01.2013 г. въз основа на влязла в сила заповед за
изпълнение по ч.гр.д. № *****/2012 г. по описа на СРС, 24 състав.
ОСЪЖДА „Е.М“ ЕООД, ЕИК: ********* да заплати на Г. И. А., ЕГН:
********** сумата в размер на 168,83 лева – разноски за държавна такса в настоящото
производство.
ОСЪЖДА „Е.М“ ЕООД, ЕИК: ********* да заплати на адв. К. К., с адрес:
******* сумата в размер на 350 лева – адвокатско възнаграждение за осъществена в
полза на ищеца безплатна правна помощ в настоящото производство на основание чл.
38, ал. 1, т. 3, предл. 2 ЗАдв.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването на препис от съдебния акт на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5