Р Е Ш Е Н И Е
гр.Елин Пелин, 17.05.2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ЕЛИНПЕЛИНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, 1-ви състав, в
публичното си заседание на осемнадесети април две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:Б. ЧЕРНЕВ
при секретаря Любка Костова, като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 581 по описа за 2018г. и за да се произнесе,
взе предвид следното:
С исковата молба се твърди, че ответницата
има качеството на потребител на топлинна енергия. Е.Д.П., като собственик на
апартамент №20 в гр. С. ,ж.к."Н.", бл…..,
вх.А, ет.7, консумирала топлинна енергия в процесния
период 01.05.2014г. до 30.04.2015 година, но не е заплатила исковия размер на
главницата от 495.52 лева. Ответницата не заплатила и лихва за забавено плащане
върху главницата в размер на 111.07. лева, установена за периода 15.09.2015г.
до 29.11.2017г., както и сумата от 23.34 лева- за дялово разпределение.
Иска се
установяване по отношение на ответницата , че дължи на ищеца посочените суми, както и законната лихва
върху главницата, считано от 11.12.2017г.- датата на депозиране на заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане, а
така и сторените по заповедното производство разноски, в т.ч. държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
Ищецът
претендира и разноските сторени в производството по чл.422 от ГПК.
Съдът,
като взе предвид доводите изложени в исковата молба и след преценка на доказателствата събрани в процеса, приема за
установено следното:
Не се спори, че ответницата е
клиент на „Т. София“ ЕАД и потребител на
топлинна енергия за имот, находящ се в гр. София, представляващ АПАРТАМЕНТ №.. в кв.
„Н..“, бл…, вх.А, ет.7..За периода 01.05.2014г. до
30.04.2015г. е консумирала топлинна енергия и последната е останала
незаплатена.
Поради неизплащане на потребената топлинна енергия е започнало
против ответницата заповедно
производство пред РС София. Това производство под № 86556/2017г. по описа на
същия съд е било прекратено и делото
изпратено по компетентност на РС Елин
Пелин. Пред последния съд е било образувано ч.гр.д.№ 326/2018г. и издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК № 264/2018г..Против издадената заповед е постъпило
възражение от страна на длъжника Е. П. /
сега ответник в исковото производство по чл.422 ГПК /. В срока по чл.415, ал.4 ГПК „Т. София“ ЕАД е депозирало искова молба против ответницата за главница
от 495.52 лева, лихва за забавено плащане върху главницата в размер на 111.07.
лева, установена за периода 15.09.2015г. до 29.11.2017г., сумата от 23.34лева-
за дялово разпределение , от която 18.80 лева- главница и 4.54 лева – лихва,
заедно със законната лихва върху главницата ,считано от 11.12.2017г.- датата на
депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК
до окончателното изплащане, както и за сторените по заповедното производство
разноски , в т.ч. държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение.
След
образуване на исковото производство / исковата
молба депозирана пред РС Елин Пелин на
22.06.2018г./ Е.П. е превела по сметка на ищеца / на
дата 30.08.2018 година/ сумата от 780.39
лева за погасяване на процесното задължението към „Т. София“ ЕАД. Така посочената сума в последствие е била отнесена от
ищеца от ID 76229 по ч.гр.д. № 86556/2018г. по
описа на РС София към ID 134780 , т.е. сумата
е била прехвърлена за покриване задължението на ответница Е.П. към ищцовото дружество по заведеното спрямо нея заповедно производство, въз основа
на което в последствие се е развило
настоящото исково производство при предпоставките на чл.415, ал.1, вр.
с чл.414, ал.2 от ГПК.
Видно от уведомително писмо № Г-6956/26.03.2019г. , изд. от Т. София“ ЕАД,
ответникът е погасил в хода на
настоящия процес задължението си към
ищеца до размер на претендиранат с
исковата молба главница, лихва за забавено плащане върху главницата, сумата от
23.34лева - за дялово разпределение и държавна такса в заповедното производство.
В този смисъл претенцията на ищеца за главницата и законна лихва върху нея, за
лихва за забавено плащане, както и
претенцията за дялово разпределение и дължима се държавна такса в производство по
чл.410 ГПК следва да се отхвърли, като погасена чрез плащане. Но ответникът
остава да дължи разноските - юрисконсултско
възнаграждение по заповедното
производство / претендирани още със
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК / визирани в
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 264/27.04.2017 година по ч.гр.д. № 326/18 г. по описа на РС Елин Пелин, която
сума е в размер на 300.00 лева. Това е видно и от нарочно уведомително писмо №
Г-6956 от 26.03.2019г., с което ищецът
изрично е посочил, че „ Незаплатено е останало юрисконсултското възнаграждение по заповедното производство“.
Ето
защо следва да се оставят без уважение, като
погасени чрез плащане, предявените от ищеца спрямо ответника искове за
установяване, че Е.П. *** ЕАД главницата от
495.52 лева - консумирана топлинна енергия за периода
01.05.2014г. до 30.04.2015г., лихва за забавено плащане върху
главницата в размер на 111.07. лева за
периода 15.09.2015г. до 29.11.2017г., сумата от 23.34 лева - за дялово
разпределение , от която 18.80 лева- главница и 4.54 лева – лихва, законната
лихва върху главницата, считано от 11.12.2017г до окончателното изплащане,
както и държавна такса по заповедното производство в размер на 25.00 лева.
Установи се от събраните доказателства, че ответницата не е изплатила юрисконсултското възнаграждение по заповедното производство, представляващо деловодните разноски за същото това производство, които в размер на 300.00 лева. Следователно предявеният установителен иск следва да се уважи в частта относно претендираните разноски в заповедното производство, като се приеме за установено по отношение на Е.П., че дължи на ищеца сумата от 300.00 лева - юрисконсултско възнаграждение за производството по чл.410 ГПК.
Ответницата дължи на ищеца и претендираните от последния разноски по настоящото исково производство, които са в общ размер на 450.00 лева, от които внесената от ищеца държавна такса в размер на 150.00 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 300.00 лева съгласно чл.7, ал.2,т.1 от Наредбата.Това е така, тъй като Е.П. е дала повод за завеждане на настоящото дело с неизплащане на дълга си в пълен размер преди началото на исковия процес по чл.422 ГПК / вж. искова молба от 22.06.2018 година/. Плащането със сумата от 780.39 лева е извършено едва на дата 30.08.2018г. и това плащане се явява предпоставка за оставяне без уважение на исковата претенция, като погасена чрез плащане, в частта отразена по - горе в настоящото, но не освобождава Е. П. от задължението за разноски в производството по чл.422 ГПК, след като делото не е скрепено с доказателства за плащането им от страна на ответника.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Е.Д.П. ***, с ЕГН **********, че дължи на “Т…..С.ЕАД-София, с ЕИК/код по БУЛСТАТ ……., сумата от 300.00 /триста/ лева - юрисконсултско възнаграждение, съгласно Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 264/2018г. по ч.гр.д. № 326/2018 год. по описа на РС Елин Пелин.
ОТХВЪРЛЯ, като погасени чрез плащане, предявените от “Т. С.”ЕАД-София,с
ЕИК/код по БУЛСТАТ …….., против Е.Д.П.
***, с ЕГН **********, искове по искове по чл.422 ГПК, вр. с чл.79 и чл.86, ал.1 от ЗЗД, вр.
с чл.153, ал.1 от ЗЕ, за установяване по отношение на Е.П. че дължи на “Т. С.ЕАД-София сумите, както следва:
главницата от 495.52 лева - консумирана топлинна енергия за
периода 01.05.2014г. до 30.04.2015г., лихва за забавено плащане
върху главницата в размер на 111.07. лева
за периода 15.09.2015г. до 29.11.2017г., сумата от 23.34лева- за дялово
разпределение , от която 18.80 лева- главница и 4.54 лева – лихва, както и
законната лихва върху главницата ,считано от 11.12.2017г до окончателното
изплащане, както и държавна такса от 25.00 лева по заповедното производство.
ОСЪЖДА Е.Д.П. ***, с ЕГН **********, да заплати на Т.. С.”ЕАД-София,с ЕИК/код по БУЛСТАТ:………., деловодни разноски по настоящото производство в размер на 450.00 /четиристотин и петдесет /лева.
Да се издаде изпълнителен лист за
посочените суми.
Решението
подлежи на обжалване пред СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: